Jump to content

3.2. Българските колонии в Бесарабия.


Recommended Posts

3.2. БЪЛГАРСКИТЕ КОЛОНИИ В БЕСАРАБИЯ

В: Дякович, Владимир Иванов. Българите в Бесарабия.

София: Държ. печ., 1930, с. 9-14.

До 1820 г. българите, преселени в Огъла, са водили чергарски живот, скитайки от място на място по пустия Буджак, който е бил един вид военен лагер. Затвърденото им настаняване започва от времето, когато е било уредено специално „попечителство” над колониите и за негов ръководител е бил назначен генерала Иван Никитич Инзов. По предложението на тогова последния, Император Александър I издава на 29.XII. 1819 г. указ, с който се уреждат началата на поселението. Този указ, състоящ се от 2 части с по 16 точки, написан на пергамент, подписан от министра графа Кочубей и подпечатан с печата на Александър I, е бил предаден на колонистите от специален пратеник майор Малевински.

Тази „Царска грамота”, както я назоваха колонистите, е била сложена в олтаря на Болградската катедрала „Св. Преображение”, като неприкосновена светиня. Главните наредби на тая грамота са:

1) свобода на вероизповеданията, сдруженията и занятията,

2) освобождение от данъци и всякакви тегоби за 7 години,

3) освобождение от военна тегоба и гражданска служба, освен при доброволно съгласие,

4) безмитен внос на имоти и предмети за обзавеждане,

5) на всяко домочадие се дават безплатно 60 десетини (1 дес. = около 10 дек.) земя,

6) свободно закупуване на земя, освен дадената безплатно,

7) ползуване от правителствените земи срещу 20 пари годишно за десетина,

8) безакцизна търговия с вино и ракия,

9) отпущане заимообразно пари за обзавеждане при изплащане в течение 10 години подир изтичането на лготните364 7 години,

10) след изтичането на 7-те лготни години, плаща се данък 10 влашки гроша за семейство, емляк365 и други даждия366, в полза на общинските учреждения,

11) отстъпената 60 дес. земя минава във вечно потомствено владение, без право на отчуждаване, като бедните биват наследявани от най-близките безимотни роднини,

12) братя и роднини се разделят само с разрешение на властта.

Като пояснения и допълнения на Грамотата са били издадени и специални постановления за колониите, преведени на български и ромънски езици (Постановления за българските колонии в Бесарабия, Statutele colonilor bulgare din Bassarabia) и раздадени на населението, за да им служат за ръководство; те са имали силата на закон.

Огъла е бил разделен на 4 окръга:

Измаилски, с център гр. Болград,

Кахуло-Прутски - с. Хаджи-Абдула,

Долно-Буджашки - с. Българска-Ивановка,

Горно-Буджашки - гр. Комрат.

Над всички 4 окръга е стоял един, назначаван и плащан от правителството, управител, със седалище в гр. Болград, а всеки окръг отделно се е управлявал от изборни и плащани от колониите старшини и 4 съветници (2 заседатели и 2 кандидати-заместници); всяка пък отделна колония (община) си имала свой изборни Кмет и 4 съветници (двама заседатели и двама кандидати-заместници). Старшините се избирали на всеки три години, а кметовете на всеки две години.

През течение на попечителството под управлението на генерала Ив. Н. Инзов (1818-1845 г.) българските колонии са били току-речи напълно уредени: земите измерени и разпределени, а селата планирани и застроени, като във всяко от тях са били въздигнати църква, училище, общинско управление, общински хамбар за резервни храни, селски дюкян - кръчма; направят се мостове, чушми, кладенци, мелници; прокарват се шосета и междуселски пътища.

Всеки е бил длъжен да си построи жилището по определения план и да го огради с дувар от камък и чамур.

Всяко домочадие е било длъжно да внася в общинския хамбар определено количество зърно, и при всяка нова реколта старото се заменяло с ново, като се продавало и събраната сума се внасяла в Одеската търговска банка, а по-после в Болградската колониална, и служила за откупуване земи от помещиците за малоимотните и за други обществени нужди.

Както на църквите, тъй и на училищата се определяло земи за издръжката им.

Селският дюкян - кръчма, който служел и за страноприемница, е бил единствен в село; приходите от него отивали за издръжка на училището.

В течение на казаното време в безлесния Буджак са възникнали плантации от черници, ясени, елхи, акации и пр.; засадени били почти от всяко домочадие лозя, зеленчукови и фруктови градини. Наред с това подобрени били породите на овцете, конете, домашния добитък, птиците, пчелите и пр.

Училищата бързо нарастват - на 1847 год. те са вече 83 мъжки и смесени, 1 мъжко землемерно и друго девическо - домакинско в Болград.

Централната колония в Болград („Болгар-город” = Български град), също основана на 1820 год., бързо приема вид на културен център.

Освен основните 2 и споменатите 2 класни училища, в него се въздига най-големия в Южна Русия храм „Св. Преображение”, изящна катедрала, по стила на Исакиевската в Петроград. Този храм е със същото значение като онзи на Александър Невски в София - храм-паметник, символ на „Преображение” и „Освобождение” от турско-гръцкото иго, израз на благодарност към Русия за основаване на „Новая Болгар1я”, гдето намираха прибежище прокудените чада на българското Отечество.

Като специален пък израз на благодарност към своя благодетел генерала Ив. Инзов, бесарабските българи му въздигат на гробищата изящен, в римски стил храм-мавзолей, в който и погребват костите му подир неговата смърт в Одеса, на 27 май 1845 год.

Край езерото Ялпух367, на чийто северен бряг е разположен града Болград, се протака обширен, планиран, с надлежните постройки, извори и фонтани парк, а от двете негови страни, пак край езерото, се засаждат градини, лозя и плантации по цялото протежение на езерото Ялпух.

Тъй, когато прокудените из родните си огнища българи навлязоха в чуждия и пуст татарски Буджак, пред взора им се простря на шир и длъж една обширна, безлесна и безводна степ, обрасла с гъсти, високи бурени и търнаци, над които се виели ята орли и гарвани.

Зиме глутници вълци виели по всички посоки на широката степ, а лете над нея лягала тежка, задушна и нагорещена от южното слънце атмосфера, напоена от смрад и маларични изпарения, що многобройните плесенясали блата от разливите на реките и езерата в крайнините на Огъла разнасяли навред. Дневна жабна музика огласяла простора, а през тихите лунни нощи орляци бухали из пустите татарски колиби бухукали своите проклятия...

И бежанците, като преглътнали сълзите и затаили в дъното на душите си тъгата за родните райски балкани, запретнали ръкави, прекръстили се и се заловили за работа - упорита, безспирна, денонощна. Пламват бурените и търнаците, та цели месеци от Добруджа и Влашко се любували през нощите на сяйналото буджашко пбле...

Така говорят преданията. И пустият татарски Буджак се обръща в житница, възникват благоустроени села, изсушават се блатата и поникват разкошни лозя, ниви, плантации, градини.

Един от навремените писатели в своите описания на българските колонии, дава следната обща преценка на туй, що е бил Буджакът преди и след заселването в него на българите:

„В новоруските губернии и Бесарабската област в течението на изтеклото полустолетие се настани и щастливо живее доста многобройно семейство от Българския народ, което с преселването си зае най-пустите степи и долища, като през течение на туй време ги обърна в най-цветящи и благоустроени земледелски стопанства. Братски приети, снабдени със земи и сгодности, поощрени с права и привилегии, българите представляват днес едно от най-утешителните в нашето отечество зрелища. Така се създаде и постепенно затвърди в Бесарабия „Нова България”.

Трябва тук да отбележим, че парични пособия, каквито са се отпущали на по-предишните преселенци в Русия, на българите не са давани (А. Скальковсюй368, стр. 30).

Следователно тази Нова България, възникнала преди повече от едно столетие в пустия Буджак, който до тогава принадлежеше на Турция, е създадена изключително от мазолестите ръце на бесарабските българи и на никой друг.

В това общо положение русите предадоха на ромъните южната част на Българска Бесарабия на 1857 год.

________________________________________

364) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Лготни (рус.: льготны) - освободени от данъци

365) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова'. Емляк (остар.) - недвижим имот; данък върху недвижим имот.

366) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Даждия (остар.) - данък, данъци

367) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Езерото Ялпуг е крайречно лиманно езеро в областта Буджак, в югозападната част на Одеска област в Украйна, разположено покрай левия бряг на река Дунав.

368) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Аполон Александрович Скалковски /Аполлон Александрович Сакльковский, на полски: Apollo Skalkowski/ (1808-1898) - руски и украински историк, статистик, икономист, етнограф и публицист. Цитираното произведение е: Болгарские колонии в Бесарабии и Новороссийкой крае. Статистический очерк. Одесса: тип. Т. Неймана и К, 1848.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...