Jump to content

3.3. Българска Бесарабия в ромънско време (1857-1878).


Recommended Posts

3.3. БЪЛГАРСКА БЕСАРАБИЯ В РОМЪНСКО ВРЕМЕ

(1857-1878 г.)

В: Дякович, Владимир Иванов. Българите в Бесарабия.

София: Държ. печ., 1930, с. 15-25, 28-35.

Въз основа на Парижкия трактат от 4.III.1856 г., Русия отстъпи на княжеството Молдова 40 колонии заедно с централната, гр. Болград. Това стана на 4 февруарий 1857 г., когато в гр. Яш князът на Молдова, или както се титулуваше, каймакамът Т. И. Балш издаде прокламация към населението на присъединената част от Бесарабия, която се назова „Ромънска”, за различие от останалата - „Руска”. В тази прокламация се казва:

„Молдавският народ Ви приема, любезни съотечественици, всички като свои братя и от една вяра; вие за напред ще бъдете участници в неговата съдба. Молдавското правителство не само, че не ще ви нанесе никакво накърняване на правата, от които сте се радвали досега под Императорското руско правителство, но ще си вмени в дълг да запази привилегиите и правата, що имате придобити, и да ви направи участници в онези благодеяния, които установленията на княжеството могат да Ви обезпечат... Следвайте прочее с увереност вашите обикновени занятия...”

Наскоро каймакамът Балш почина и негов заместник стана княз Николай Конаки-Богориди. Българите заблагоразсъдиха да изпратят до новия каймакам депутация, за да моли формално утвърждаване Царската грамота от 29.XII.1819 год.

Княз Богориди уважи тази молба и издава специален хрисовул от 6 юний 1858 год., с който се утвърждават правата и привилегиите на колонистите. В него се казва:

„Въз основа на рапорта от Съвета под № 2207, с който ми се поиска да одобря издаването на искания хрисовул и предвид, че спомената прокламация, издадена от правителството във времето на присъединението тая нова територия към Молдова, българите-колонисти трябва да се ползуват с всичките права и привилегии, що им са били дадени от Императорското руско правителство, аз намерих за уважително едно такова предложение и затова заповядвам на всички, до които се отнася това, да знаят, че правата и привилегиите на българите-колонисти от новата Молдовска територия, осветени с грамотата на руското правителство от 12.III.1820 год. (датата на Царската грамота, в която е съдържанието на Императорския указ от 29.XII.1819 год. Б. н.), от която колонистите пазят заверен препис, който ми се представи с горе-поменатия рапорт на съвета, да бъдат съблюдавани и да действуват с всичката си сила, за която цел държавният секретар ще нареди да се напечати на ромънски език както казаната грамота точно по заверения препис, що се пази от колонистите, тъй също и колониалните постановления, които се намират в XII том от сборника на руските закони - да служат на българските общини както до сега, без каквито и да е отклонения”. - „Настоящият хрисовул, приподписан от Държавния секретар, се издаде днес на 6 юний 1858 год. в гр. Яш. Николай Конаки -Богориди. Приподписали: Държавен секретар, Янко Н. Кантакузен; за директора на секретариата, Янко Антониади Спатар\ за шеф на отделението, Довидел”.

Подир двата отбелязани акта - прокламацията на Балш и Хрисовула на Богориди - последва Хрисовулът от 10 юний 1858 год. за откриването на българската гимназия в гр. Болград.

Това първо българско средно учебно заведение след възраждането на Българския народ през епохата на турско-гръцкото робство, изиграло важна роля в това възраждане, е замислено още в руско време.

В молбата, поднесена на княза Н. К. Богориди от специална депутация на българските колонисти, се казва:

„Мисълта за подобно общо образователно заведение, поради вървежа на работите по нашето колонизиране, не можа да се прояви по-рано.

Тя възникна и се разви едва преди началото на изтеклата война. Руското правителство удобри нашата замисъл и обеща за нейното осъществяване своята подкрепа: но началото на войната и неизвестността на нейния ход побъркаха на нашите начинания. Сега, когато са отстранени всичките препятствия, които ни спъваха към достигането на много-желаната цел, ние, долуподписаните колонисти от двата Измаилски окръга по общо единодушно съгласие, желаем да се учреди в първенствуващата колония Болград отдавна желаното училище, в което науките да се преподават на български език, а така също да се преподава и господствуващия молдовски език...

За издръжка на цитираното училище ние определяме завинаги приходите от отдаваните под аренда: риболовства в колониалните езера, двата плавателни моста и петте полски ханища.“

Върху тази молба княз Н. К. Богориди слага резолюцията, на 26.III.1858 год. в Яш:

„Препоръчвам настоящето на Департамента по църковните имоти и на народното просвещение за незабавно туряне в действие предложението, изложено в него, в пълния му обем.”

И последва хрисовулът, чийто съществени положения са:

1. Народното училище в Болград ще се издържа от общите доходи на Бол градската община и на останалите 39 общини в Бесарабия, присъединени към Молдова, известни до сега под името „колонистки села”.

Споменават се отбелязаните по-горе имоти (§ 1, чл. 1).

2. Приходите от имотите ще прибира „инспекционният комитет на Болградското народно училище”. (§ 1, чл. 3).

3. „Училището ще бъде достъпно за всеки колонист, беден и богат, а също и за всеки чужденец” (чл. 4).

4. „Всички предмети в това училище ще се преподават на български и на ромънски езици и на тях ще се обясняват чуждите езици.

А в началните училища, които се откриват във всичките колонии, преподаването ще става на ромънски език в онези села, в които мнозинството от населението е молдованско; а в ония села, гдето мнозинството от населението е българско - на български език, при това обаче условие, че изучаването в тия последните не ромънски език да бъде задължително (§ 1, чл. 6).

5. Курсът на училището е 7 годишен с 2 отдела - долен от 3 години и горен от 4 (§ 2, чл. 1).

6. Завършилите долния отдел имат право на учителски и писарски места в колониите, а завършилите горния отдел, „получават свидетелства, утвърждавани от Министерството за завършен курс на колежните науки и ще имат права, които се дават от училищния устав по общите правила на княжеството, (от училищните наредби за ограждане публичното право на държавата - § 2, чл. 2 и 3).

7. Управлението на това училище ще се повери на трима настоятели, избрани с мнозинството на гласовете из средата на първенците-колонисти, които заедно с директора на училището и под председателството на управляващия колониите ще съставляват инспекционния комитет (§ 3, чл. 1).

8. Бюджетът се съставя от инспекционния комитет и се утвърдява от Министерството (§ 3, чл. 5-6).

9. Излишека може да се употреби за подпомагане бедни ученици във вид на пособия или като се открие за тях пансион (интернат - чл. 7).

10. Инспекционният комитет има право да предлага на Министерството всичките професори, и то, ако ги намери с потребните качества, утвърждава окончателно тяхното назначение (§ 3, чл. 12).

11. „Правата и длъжностите на професорите ще бъдат същите, които са предвидени в гл. II на училищния устав (общ за цялото княжество), с измененията, що изисква настоящият устав, а именно относително назначаването им на длъжност и относително познаването на езика" 9, чл. 1).

12. Инспекционният комитет заедно с професорите има право да предлага нови правила относително преподаването и дисциплината 9, чл. 2).

13. Броят на учениците е неограничен (§ 10, чл. 1).

         14. В I или кой да е друг клас учениците се приемат с изпит, с изключение на завършилите с успех началните училища в колониите (§ 10, чл. 3).

15. Завършилите долния отдел имат право за учители в ланкастерските училища369, а ония от горния отдел - за такива и в самото централно училище, както и права за постъпване на гражданска и военна служба (§ 11, чл. 2-4).

Накрая хрисовулът гласи:

„Издаден в столицата Яш, на 1858 г., месец юний, 10 ден.

(Подписали): Никола Конаки Богориди.

(Приподписал):

министър и стат-секретар Княз Димитър Кантакузен;

директор на министерството Георги Дулческо Ага;

началник на отделението, Гэорги Младенов.

Отделение I на Министерството на църковните дела и на народното просвещение, № 4726. Яш 1858 г. юний 10 (Печ. М. П.).

На 1 май 1859 г. се откри тържествено гимназията (колежа) с I и II клас. На 1873 г. се въздигна ново специално здание, в което се помества и сега училището.

На 1860 г. гимназията се снабдява със собствена печатница, която обслужва не само на училището, като се печатат в нея разните гимназиални книжа и учебници, но и на другите учреждения в цяла Бесарабия, понеже бе единствена в тази област, както и на обществото с печатането на разни книги, вестници и списания - български и ромънски.

На 1861-62 г. при гимназията се открива библиотека с оглед да се развие в „народна читалня". За тази цел постепенно се набавят в оригинал съчиненията на най-добрите френски, немски, английски, руски и др. автори, почти всички тогавашни български издания, както и избрани ромънски. Тъй, освен руските автори, набавиха се още тогава пълния сбор от съчиненията на Волтер, Расин, Буало, Монтескьо, Ламартин, Виктор Хюго, Лесинг, Шилер, Гьоте, Хайне, Байрон, Шекспир, Данте и др.

Библиотеката още в началото си е получавала около 35 разни списания и вестници, като не броим всички български; между тях:

ромънските-Tribuna Romana, Revista Carpatilor, Instructiuna publica;

френските - La Lecture, Gonseiller d’enseignement public, Revue des deux Mondes, La Science pour touts, Journal general de I’intruction publique, La valeur;

английската - The illustrated London news;

немските - Padagogisches Archiv, Journal fur Buchdracken;

сръбския Видов дан;

руските - Русюй вестник, Одессш вестник, Журнал для воспитаыя, Учитель, День, Колоколь, Рускм инвалид, MipcKoe слово, Земледельческая газета, Филологичесюя извесля, Педагогичесюй сборник, Будущность, Голось, Москвич и прочие.

Освен тази библиотека при гимназията на 1872 г. се учредява ученическо дружество „Събуждание" със своя ученишка библиотека, при цел: „умствено и нравствено развитие на членовете му”. В това дружество, под ръководството на учителите и педагозите, учениците са се упражнявали в излагането и развитието на разни научни теми из областта на учебната и литературна материи.

На 1862-63 г. при гимназията се открива пансион (интернат), в който са прекарали със стотини бедни ученици, най-вече из Турско. Възпитанието на пансионерите се ръководеше под върховния надзор на директора и педагогическия съвет от специални три педагози, от които единат бе шеф-педагог.

В надвечерието на Освободителната руско-турска война, а именно на 1876 г. гимназията биде приравнена по програмите си с ромънските лицеи. Това стана по предложение от Министерството на народното просвещение със специално решение на инспекционния комитет и учителския съвет, като българския национален характер на училището остана непокътнат и като лицея биде признат „равноправен с другите държавни средни учебни заведения”.

Солидните начала, върху които се постави гимназията, личат преди всичко от състава на професорския персонал. Директорите до реформирането на гимназията (лицея) в последвалото руско време бяха:

1) Сава Радулов (временно от 15.III. до 15.X.1859 г.), познат български книжовник от лицея на Дук де Ришелье в Одеса;

2) Д-р Д[имитър] Мутев (15.Х.1859 - до смъртта 13.I.1864), д-р на философските науки от Ришельевския лицей и университетите в Бон и Берлин, основател и пръв редактор на първото българско периодическо списание през епохата на възраждането - „Български книжици" в Константинопол;

3) Д-р Георги Миркович (1.1864 - VIII.1864), от Медицинския факултет на университета в Монпелие;

4) Д-р В[асил] Берон (1864-67), от Медицинския факултет на университета във Вюрцбург, познат български книжовник;

5) Т[одор] Икономов (1867-1869), историко-филолог от университетите в Киев и Прага, основател и редактор на списанието „Общ труд” в Болград;

6) Парву Титус (1869-1870), от лицея в Яш, ромънин;

7) П[авел] Теодорович (1870 до смъртта си на 5.VII.1881 г.), кандидат на филологията от Московския университет;

8) Г[еорги] Стаменов (1881-1885), филолог от Московския университет.

Всички тези директори, освен П. Титус, бяха българи.

... Болградската гимназия съществува и до днес, но тя вече не е българска, а ромънски лицей.

До 1897 г., до когато разполагаме с точни списъци, тази гимназия даде 32 випуска от 350 завършили ученици; от тях 261 българи, 32 руси, 18 евреи, 13 поляци, 4 ромъни, 8 украинци, 8 немци и 6 гърци. От българите мнозинството, след като повечето завършиха висше образование из европейските средни учебни заведения и специалните училища, заминаха в Източна Румелия и България, гдето се проявиха като първи строители на младата държава - около 87 правници, 42 гимназиални професори и народни учители, 33 лекари, 15 военни, 7 инженери, 5 университетски професори, 4 финансисти, 4 дипломати, 2 духовници, 2 агрономи, 2 артисти и пр.

Мнозина от тях са били депутати, префекти, кметове на градове, висши съдии, а също някои и министри - Ал. Малинов, Д. Греков, И. Титоров, проф. Д. Агура, генерал Д. Николаев, майор Олимпи Панов, Г. Згурев, П. Стаматов. И днешният министър на просветата Николай Д. Найденов е бесарабски българин.

...Не мина обаче без опити от страна на ромънската власт да отнеме свободите и правата на бесарабските българи.

Тъй: Още на 1860 год. Молдавският министър М. Когьлничану, при посещението си през лятото на гр. Болград и българските села, обяви, че привилегията за невземане на войници ще падне.

Населението се разтревожи - не толкова от обстоятелството, че ще дава войници, колкото от това, че в тоя акт съгледа началото на едно постепенно унищожение правата и свободите, дадени им от русите и потвърдени преди 2-3 години от Князете Балш и Богориди.

И то почна да се изселва в Русия. В стремежа си да го задържи, правителството прибягна до силата, та се дойде дори до кървави инциденти, които засилиха бягството. Сплашило се, че областта може да запустее, правителството изпраща същия министър Когьлничану да си вземе думите обратно, а княз Куза делигира адютанта си, поляка Песоцки, да увещава и обнадеждава. Обаче и това не помогна, та се изселиха цели села в руска Бесарабия и в Крим, гдето основаха гр. Бердянск и няколко села.

Изселването продължи дори до 1862 год. Първенците българи, също изплашени, че ще се разори благосъстоянието, постигнато със страданията на две поколения, изпраща тричленна делегация до Високата Порта и посланиците на великите сили в Цариград. Те поискват автономна област, непосредствено подвластна на Портата, с генерал-губернатор Н. К. Богориди, като дори изпращат за тази цел и делегати в Париж, до правителството на императора Наполеон III.

В резултат на тия постъпки последва Декрета на княза Александра Йонн Куза от 2.VIII.1861 г. под № 203. Този декрет гласи буквално:

„Върху рапорта на нашия министър, Държавен секретар на департамента на Вътрешните дела и Председател на Министерския съвет, под № 15913.

Като видяхме решението, издадено от Молдовското законодателно събрание на 7 април н. г., което гласи:

„Предвид съобщението от Министерството на вътрешните дела, относително емигрирането на българите-колонисти, събранието опълномощава министерството, да им обезпечи ненарушимо запазването на правата, с които те се ползували във времето на присъединението” - по силата на чл. 14 от конвенцията 7/19 август 1858 г. постановихме и постановяваме: ...

...7) Унищожават се завинаги и във всичкото пространство на колониалните и домениелните земи правата, привилегиите за монополите за кръчми и пр. - За улеснение на жителите бивши колонисти и домениени, в изплащане цените на земите към държавата, те ще бъдат освободени от даване новобранци за постоянната войска в течение на 10 години от турянето изпълнение настоящия закон (чл. 10).

Благодарение на увещанията от Княза Кантакузена, който се ползуваше с уважение всред българите, като бивш министър, при когото се издадоха хрисовулите на Княза Богориди, и когато правителството нарочно назначи за префект, населението се примири с реформата, която прави всекиго „пълен собственик” на земята си; то обаче поиска срокът за изплащането на земята да се продължи от 15 (чл. 13) на 25 години, което и биде уважено от правителството.

С този закон, както изрично се отбелязва в чл. 7, се унищожаваха „завинаги всички права и привилегии”. След него, може би, щеше да последва друг - за отнемане и на другите правдини - административни, църковни и училищни, обаче настъпилите събития отнеха от Ромъния южната част на Бесарабия и я повърнаха на Русия.

В това, очертано по-горе, общо състояние ромъните предадоха на русите българските колонии. И както виждаме, макар и да не мина без борби, нашите бесарабски сънародници се ползуваха през този ромънски режим с всичката възможност да се държат в духовно единение с народа си; радваха се на свободата за национално-културно развитие и напредък чрез свои църкви, училища, сдружения, събрания и книжнина; запазиха си правото на вътрешно самоуправление, за избор на депутати, за национално-обществена и частна собственост.

Спомените за тия някогашни добри отношения между българи и ромъни са още живи всред българския народ отвъд и отсам Дунав; с чувство на сърдечност те се отбелязват и в нашата литература.

Тъй познатият, неотдавна починал, български писател П. Кисимов, ето какво пише в своите „Исторически работи” (София, 19 февруарий, кн. IV, с. 33):

„Но аз предпочетох тихия български ъгъл - Болград. В тази българска средина аз реших да се останова; в нея виждах, че ще намеря второ отечество и обаянието, от което бях се лишил, а го имах в изгубеното вече отечество, Българя: по население, език, обичаи и песни народни, по църквите и училищата, по облеклото на хората и по всичко тук беше българска страна...

В нея се намираха, тъй да кажа, представители от всички краища и всички ъгли на оная страна, която по-сетне, в 1878 год. получи историческото име „Сан-Стефанска България”.

________________

369) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Ланкастерско училище - известно като Взаимно училище. Светско начално училище през периода на българското Възраждане, в което се прилага Бел-Ланкарския метод на обучение. При прилагане на този метод някои по-напреднали ученици обучават част от своите съученици. Обучението във Взаимното училище продължава 2 години на говорим български език. Учениците изучават: граматика, нравоучение, хигиена, естествознание, география, история, аритметика и вероучение. Неофит Рилски съставя първите учебни пособия. Взаимното училищв поставя началото на на новобългарското образование.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...