Jump to content

3.6.3. Приготовленията по изселването на сливенци.


Recommended Posts

3.6.3. ПРИГОТОВЛЕНИЯТА ПО ИЗСЕЛВАНЕТО НА СЛИВЕНЦИ

В: Табаков, Стефан. Опит за история на град Сливен.

Т. 2, Политически, духовен и икономически вървеж на сливенци

от старо време до днес.

София: К-т Историята на гр. Сливен, 1924, с. 136-139.

И тъй, почти всички сливенци, провинени в помагане на русите, в отмъщения и обири над турците, а най-вече, в готвено възстание срещу тях, с узнаването, че русите се оттеглят от България и я оставят неосвободена, трябвало да изберат едно от двете: предишно робство с риск за живот и имот - или преселване.

Навикнали цели десет месеца и половина на свобода, сливенци мъчно можаха да се примирят с повръщане към стария ред, който в такъв случай щеше да се почувствува по-тежък. Ето защо, мнозинството на града решава да удари зад Дунава и примижи пред оставени роднини и близки, пред имоти и огнища, - пред люлката на своето минало. По тоя път Сливен, като „столица на румелийските българи”, както се изразява Слейд, повлича след себе си по-голямата част от населението на югоизточна България.

Мнозина погрешно вярват, че дошлите под Балкана руси са истински виновници за преселването или по-специално-те са подбуждали сливенци и др. българи да се преселват в Русия. Подбуждането е посредствено и по-скоро официално.

Всички руси, които са познавали Сливен и сливенци, плодородните и прелестни места на Подбалканските покрайнини, в сравнение с тия на бесарабските степи и тръсища, дето посочили новите огнища на преселенците, открито са съветвали последните да не напущат родината си и че „и за тях ще дойде ред”.

Сам Раковски изповядва, че Дибич е говорил в тая смисъл на българската депутация от Сливен и Котел.

Селимински пък твърди, че подобни съвети били давани от офицери от неруска народност в руската армия. Англичанина Слейд също е убеждавал сливенци и котленци да не се преселват, но той е свивал рамена пред техния отговор, че няма други изход, защото инак султана ще ги накаже. И тъй, преселването, колкото и осъдително да е било, е крайност от неизбежен и извънредно важен за новата ни история характер.

За доказ на обстоятелството, че българското изселване след идването на русите под Балкана не е било изненада за последните, говори красноречиво чл. XII от Одринския мир, според който се давало срок от 18 месеца на тия, които желаят да се преселят, да се приготвят и продадат недвижимите си имоти.

Българското преселване на маси не е ново в 1830 г. Емиграцията ни датира още след самото идване на турците на Полуострова и то в разни посоки: в Италия, гръцките острови, М.-Азия, Трансилвания, Ромъния и Русия. Систематичното емигриране се почна от време на Руско-турските войни, а най-вече от края на XVIII-я век.

Преселването през 1830 г. може да се счита за последно и най-крупно. Три четвърти от населението на Югоизточна България се разпръсва из Ромъния, Русия и североизточна България.

За сливенци не е било тъй лесно да напуснат цветущия си град, развитата си индустрия и прелестна природа, за да търсят нови огнища в степи и безводни равнини зад Дунава. Ето защо, самите тия, които са намирали абсолютно неизбежно да зарежат Сливен, се разделят с него със сълзи на очи.

Даже, когато въпросът за изселването е бил вече решен, сливенци се разделят на две партии: една, в която влизали местни първенци или мирни и стари сливенци, подържала идеята да не се изселват, и втора, тая на мнозинството, в която влизали замесени във възстания, „улинтирство” и грабежи, настоявала за преселване. Начело на тая партия е бил и самия Селимински, който ходел при Дибича, като член на сливенската депутация, за да узнае кое място в Русия се отрежда за новите поселенци. Посочило се Бесарабия, като страна изселена от татарите и нуждающа се от трудолюбиви колонисти. Селимински, обаче, добавя в записките си, че Дибич отговорил, какво преселенците могат да изберат и друго място. Посоченото на първо време място е било около днешния Болград. Види се, в свръзка с тая свобода на избор, всред партията за преселването се явява течение за преселване в чокойските земи на днешна Ромъния. Селимински нарича тая фракция от сливенци „нова, малобройна”.

Можем си представи какво е било положението на сливенци от септември 1829 г., когато става явно, че ще се преселват, до априлий 1830 г., когато тръгват вече от града по посока към Дунава. Никой не помислювал вече за работа, за лозя, за търговия, па и да е помислювал, вършел е всичко това „без сърце”, защото е знаел, че ще напуща града и ще търси нови средства за прехрана.

„След всички измами и разочарования, пише Слейд, те решиха да се разделят с родината си, да напуснат удобните си жилища и плодородни полета, за да се подложат на лишения в една чужда земя”.

„Турците, пише Селимински, побързаха със сълзи на очи да помолят по-знатните християни да не бягат, като им обещаваха, че в бъдаще ще живеят като братя...”

Те изпратили пратеници до самия Селимински, за да въздействува и спре изселването, като му предлагали и подаръци, но никой не искал да слуша...

За взетото решение на сливенци скоро се научават и селените не само в Югоизточна България, но и по Старо-Загорско и Одринско, които решили да ги последват. От страна на турците било упражнено известно въздействие, за да отклонят преселването. Така, голяма част от водителите по изселването са били арестувани от турците и закарани в „Bagnio”, до военния арсенал в Цариград.

Загубите от изселването били огромни, както за самите българи, тъй и за турците. Сливенци изпродават съвсем малко от недвижимите си имоти. Къщите им в града са били или подпалени, или оставени като „веранлъци374” и „махлюли375”. Лозята, полузапустели, са били зарязани като мараши376, а някои сливенци са ги коренили по най-безогледен начин, за да не се ползувал друг от техния пот.

Васил Добреско в Букурещ разправяше, че родителите му, които по майка произлизали от привилегирован сливенски род и имали огромни богатства, оставили голям „мюлк377” в града. Много преселени сливенци са идвали отсетне в Сливен да си търсят недвижимите имоти и ако ги заварвали оцелели, продавали ги и пак си заминавали.

Турците губели от преселването, защото сливенци давали добри доходи на държавата, снабдявали я с шаеци и аби, с пушки, бинбарис и т. н. Името „Исливне” е било познато не само между паши и везири, но и в самия Илдъз. Когато султан Махмуд се научил, че сливенци ще се преселят, той заповядал да му доведат един от сливенските по-влиятелни българи, за да го разпита за причините на изселването и му внуши да въздействува на съгражданите си да не се преселват.

Пращат хора из целия Цариград да търсят сливенец и най-после намират такъв на Бал-капан. Той бил Вълчан Чорбаджи, търговец на кебета и др. вълнени изделия в Цариград. Когато му известили, че султана го вика, той изтръпнал. Тъй или инак, Вълчан разбрал от думите на султана, че не е извикан да отговаря с главата си за преселването на сливенци, но за молба да убеди сливенци да не се преселват. Но било вече късно, защото сливенци тръгнали.

Султан Махмуд обещал парична помощ и други улеснения на тия, които ще се върнат. Разправя се, че сам Вълчан Чорбаджи е бил изпратен с още двама висши турски чиновници, да убеждават сливенци из Влашко да се върнат в родината си.

Вълчан Чорбаджи е имал възможност да обясни лично на султана причините на сливенското преселване и се възползувал от тоя случая да извоюва позволение да се доправи сливенската черква „Св. Димитър“, да се намалят злоупотребленията в събирането на данъците и да се унищожи обичая, според който някои сливенци по краищата на града били задължени да берат шербет с крина и да правят от него бимберис. Този шербет, както се спомена и по-рано, се събирал вместо данък. Растял е в голямо количество по Хамам-Баир, а най-вече около днешната градска градина, което място, почти в гористо състояние се е наричало Шербетлик. Вълчан Чорбаджи е видял с очите си бъчовките в Илдъза, дето се намирал бимбериса от сливенския шербет.

Въобще, турското правителство се стреснало много от преселническото движение в Сливенско и е употребило всичко възможно да го спре.

_______________________________________

374) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: веран, виран, веранлъци (пер.-тур. viran) - разнебитен, изоставен

375) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: махлюл, махлюли (диал.) (ар,- тур. Mahlul) - безстопанствен, безстопанствени.

376) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: мараз, мараши (ар.-тур. maraz) - болест, болни

377) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: мюлк (тур. Mulk, от арабски) - поземлено или друго имущество в Османската империя, която е частна собственост.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...