3.6.7. Сливенци останали в Русия и Румъния.

[Ани]

3.6.7. СЛИВЕНЦИ ОСТАНАЛИ В РУСИЯ И РУМЪНИЯ

В: Табаков, Стефан. Опит за история на град Сливен.

Т. 2, Политически, духовен и икономически вървеж на сливенци

от старо време до днес.

София: К-т Историята на гр. Сливен, 1924, с. 154-157.

От сгрупираните в едно с внушителен брой сливенци из разните градове на Ромъния и Русия могат да се посочат само два града: Плоещ и Болград. В останалите градове, като: Браила, Букурещ, Галац, Тулча, Кюстенджа, Гюргево и т. н. сливенци са живели разпръснато между другите колонисти или между чуждото там население.

В Болград сливенци живеят в свой отделен квартал, наречен Сливенски. Собствено, целият град може да се счита направен и населен почти само от сливенци и ямболци. Последните също имат свой квартал, а третият по ред е на „вети”, заварени българи - туканци. Те са били не токова интелигентни и затова изразът „туканска глава” се считал за обиден.

Като бесарабски град, Болград по силата на Парижкия договор от 1856 г. се отнема от Русия и се дава отново на автономните дунавски княжества: Влахия и Молдавия. Това променя значително живота на колонистите.

В политическия и обществен вървеж на Бесарабия най-видна роль са играли болградци, а главно живущите там сливенци, които се сматрят и за най-интелигентните в Бесарабия. И дори до днес едни от най-видните тук български семейства са сливенците Парушеви и Атанасиеви.

За Парушеви ще се спомене и при духовния развой на Сливен, тъй като един от тях е взел инициативата за основаването на първата българска гимназия. Васил Парушев е бил народен представител на Болград, а Андон Парушев -кмет на града. Дъщерята на Никола Парушев, по мъж Теодорович, е била председателка на първото българско женско дружество.

Атанасиевци, едни от най-състоятелните жители на Болград, също са играли видна роль. Никола Атанасиев е бил секретар на кметството, болградски делегат до влашкото правителство за облекчение положението на колонистите и т. н.

По дядо, професор Ал. Тодоров, роден в Болград, също е от Сливен. Същото е и с генерал Николаев по баща.

Доста болградци се прехвърлиха пак в България след Освобождението и заемаха видни служби, като банкови чиновници, администратори, учители и военни.

Д-р Селимински е бил на няколко пъти окръжен лекар в Болград, председателствувал е раздаването наградите на местните гимназисти, от които мнозина са били от самия Сливен, а сам Д-р Миркович е бил директор на тамошната гимназия.

В Сливен и до днес има фамилия Болградлиеви.

Селата около Болград, на брой 80, заселени с българи, преселенци от 1830 г., са големи и богати. Всички те си пазят наречието, традициите и носията.

Тези от преселенците из Сливен и Сливенско в Бесарабия, които се връщат назад под Балкана, сторили това най-вече през 1833-1835 г. Клаус отдава това на големия неурожай през тия години в Бесарабия.

1. След 1856 г., когато Бесарабия се отнема от Русия, много колонисти заминали към вътрешността на южна Русия.

2. През 1862 г., ромънското правителство решава да рекрутира войници между българските колонисти в Бесарабия. Българите обаче се възбунтуват и около 5-6000 семейства се изселват от там и заминават за Кримските полета.

Според Клаус, изселването между „задунайсюе преселенцы” почва в 1861 г. и продължавало през следните години. Повечето се настанили в Бердянския и Мелитополския уезди, Таврическа губерния.

През 1874. ромънската камара изработва нов непоносим закон за колонистите в Бесарабия. По тоя случай много български депутации са ходили с просби в Букурещ.

Положението на колонистите в руска Бесарабия през 1874 и 1875 г. е било доста тежко. 1000 души от тях са били пратени в Кавказ, дето и погиват.

Както се каза и по-рано, селените от Югоизточна България са основали нови села в Бесарабия със същите имена на старите си огнища, като Копаран, Пандаклий, Чомлекюю и с тия на близките до Сливен села: Чаирлий, Трапоклово, Дермендере, Бургуджий, Есирлий, Кортен, Твърдица и т. н.

Мнозина сливенци, настанени в уединени кътове из Южна Русия, се загубват сред гъсти руски редове. Някои от тях се пренасят на веки там или случайно се зачуват между българите под Дунава. Такъв е случая с даровития артист от Московската опера К. Михайлов - Стоян (с родители заселени в Одеско).

____________________________

Ако българите в Бесарабия биха могли още за дълго да си „държат вярата”, не е същото обаче с тия, които се разпръснали в Ромъния. Те са на изгубване главно поради туй, че не живеят на маси - наедно, нямат свои черкви и училища и не се женят между себе си, а смесено.

Впрочем, Освобождението скъса ония връзки, чрез които българите под Дунава бяха постоянни сношения с емиграцията ни в Ромъния. Градове, в които българите са сравнително най-надеждно поставени са: Браила и Тулча, дето те имат свои черкви и училища. Българската община в Браила е държала първо място по интелигентност и предприемчивост между останалите общини не само в Ромъния, но и в цяла България. Види се, за това ромъните издигнаха в Браила монумента на своя „прадядо” -император Траян.

Всред ромънските градове най-много сливенци има в Плоещ, Браила и след туй по ред: в Букурещ, Галац, Тулча, Кюстенджа, Гюргево и т. н. И до днес надали ще се намери ромънски град, в който да няма сливенска жилка. Но много български имена окончающи на -ов, -ич или -ски трябваше са се заменят с нови или закърпят с -у, -иц, ску. По тоя начин, биха казали ромъните, че гарванът ставал орел, когато пък Селимински ни уверява в противното.

Броят на българите в Ромъния и до днес не е известен напълно; знае се, че голяма част от тях са ромънизирани.

Всички стари, сливенци, с които говорихме в Ромъния, разправят, че когато се заселили там в 1830 г. заварили села и най-невежествено население. Сливенци още с преминаването си на Дунава се убедили, че „оставили питомното и отишли да гонят дивото." И действително, още в първите години на тая емиграция българите са били най-видните търговци в Ромъния.

По пияците на Букурещ, Браила, Гюргево, Галац и т. н. се говорело само български. Но нещо повече. Образованието през тия години в Ромъния не били ромънско, а гръцко. Както ще се види, сливенци не се славили само в родния си град със своите „елински” знания, но и между самите гърци в Халки и Куру Чешме (Цариград), в Мала-Азия и в самата Ромъния.

Сам Д-р Селимински е бил учител по гръцки в Руше-де-веда, в Букурещ, Плоещ и т. н., а братът на Маврудия - Балсамаджия, също сливенец, е занимавал по гръцки синовете на най-видните влашки боляри.

Такъв е случая и с Михаил Колони, пак от Сливен, който е бил частен преподавател на децата на княз Александър Гика, отпосле техен наставник в Атина и Париж. Сума сливенци са заемали видни държавни служби в Ромъния, както ще се види малко по-долу.

И тъй, наканилите се сливенци да основат колония в Ромъния със старото име на града си, - „Нов Сливен” (Берязка) - не сполучват и се разпръсват по всички ромънски краища. Сто сливенски семейства от Берязка отиват в Дудещи до Букурещ, а други сто дали пълномощно на Лазар Газибарата, братовчед на Селимински, да основе колония където ще, но последният не посочва мястото.

Само през 1830 г. в Букурещ имало 31 сливенски семейства. Нека не забравяме, че както в Букурещ, тъй и в останалите градове на Ромъния, някои от останалите в Сливен българи, имайки роднински връзки с преселените от 1830 г., са се заселвали от време на време след 1830 г. Такива примери не са редки дори до Освобождението.

Мъчно биха се изредили имената на всички преселени сливенци в Ромъния, а при това страниците ни за това са тесни. Посочените имена на сливенци, преселени в Ромъния, засягат само известни личности в първите години на преселението, и то като представители на общини или членове в комисии и депутации.