Jump to content

3.6.9.5. Гостоприемството на Болград.


Recommended Posts

3.6.9.5. ГОСТОПРИЕМСТВОТО НА БОЛГРАД

Болград прави изключение между всички славяни в радушно и гостоприемно отношение. Неговите жители са хладнокръвни не само към най-близките си приятели, но и към онези роднини, с които не са се виждали години наред; при среща с тях те никога няма да ги поканят в дома си. Ако някой иска да се срещне с приятеля си, ще му определи среща в кафенето! Не е малко за учудване и това, че тази среща няма да направи особено впечатление на болградчанина и ако не може да я отклони, ще го покани в кафенето, където вместо угощение ще му предложи билярд или карти. Това го правят не само младежите, които са получили възпитанието си в Болград, но и онези, които са били и по-далеч и сега живеят почти изолирани от всички. И така ние виждаме, че младите са възпитани по същия начин, както и старите, и вървят по техния път.

За болградското негостоприемство се разказват твърде много анекдоти, от които ще спомена най-занимателните.

През 1854 г. един от букурещките почтени българи, който съпровождал преселниците от Ренни за Болград, се срещнал с някой си хаджия от Болград, който по това време не представлявал нищо. Но той се съгласил да вземе г-н Н. и да го заведе в Болград срещу три рубли. Когато на 12-ата нощ пристигат в Болград, хаджията изпраща Н. в хотел.

През 1860 г. Н. се среща със своя близък съученик, който не бил виждал редица години. Този последният се съгласил да го вземе в каруцата си и да го заведе в Болград, където те пристигат през нощта. Болградчанинът, като се извинил, че бил женен и по тази причина не може да го приеме в дома си, завежда го в дома на учителя Н.

В последно време един от любимите учители в Болград на един имен ден обиколил повече от 20 къщи, в които никой не го поканил да остане на обед или на вечеря.

Някой си чужденец бил поканен да посети един хаджия. Но като отивал към вратата му, хаджията, който по това време излизал, го попитал: - Къде отиваш, г-н Н.? - У вас. - Но аз излизам. Нека да идем в кафенето. Там той го гощава с карти.

Един от първите млади либерали, когото старите наричат „дивак” (болградски нихилист), имал някакъв интерес към Н., на когото определи среща в кафенето, но Н. не обичал да посещава кафенето и казва на диването, че ще иде у тях в 10 часа сутринта, т. е. по това време, за което е поканен. Н. отива в 10 часа, но не го намира в къщи, не го намира и в 6 часа и едва на другия ден в 6 часа подир обед се срещат пред вратата на диването. Тогава диването пита Н: - Къде отиваш? - У вас. - Ах, жалко, че нашите се къпят на пристанището, а аз отивам в кафенето. Заповядайте там и ще поиграем на карти.

Оригинални са странностите на болградчани, но ние нямаме намерение да ги описваме.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...