3.6.10. Управлението на Болградската гимназия.

[Ани]

3.6.10. УПРАВЛЕНИЕТО НА БОЛ ГРАДСКАТА ГИМНАЗИЯ

В: Селимински, Иван. Избрани съчинения.

София: Наука и изкуство, 1979, с. 300-303.

Ние за пръв път в Болград видяхме учителите да подражават на простия народ, след като естествено е простият народ да подражава на учените. Ние сме далеч от мисълта правия да оправдаваме и виновния да виним, тъй като нашата цел е в това огледало да представим всичко, каквото е сега в Болград. Ние знаем, че в Болград няма нито един учител, който да е написал и напечатал учебник, но всеки преподава по кратки и сухи записки и така се убива времето на учениците. Но защо учителите не са изпълнили своите задължения?

Болградската гимназия е лишена от библиотека, поради което учителите проспиват свободното си време, а учениците са лишени от домашна библиотека и дори от най-необходимите книги, ограничават заниманията си само с ръкописните записки на своите учители. Свободното си време, както посочихме по-горе, използуват за измерване на улиците, в кафенетата, а вечерно време (да не кажем през нощта) - нека сами се сещат? Така че ученикът от седми клас на болградската гимназия едва може да се сравни с учениците от 4 клас от другите европейски гимназии.

От всичко личи, че учителите в тази гимназия нямат никакво педагогическо познание; те са изостанали от напредъка на науката и продължават да се ровят в остарелите учебници, по които са се учили в скамейския ученически живот. Те дори не знаят какво достойнство трябва да има един учител.

Миналата година се поизтрепаха, докато отнемат на г-н Миркович званието директор, което му бе дадено временно, но г-н Миркович, който беше приел това без особено желание, се отказа доброволно от развълнувания Болград. Да видим дали след него учителите се успокоиха; те не само не млъкнаха, но всеки един публично - пред учениците в училище, пред хората в кафенето и на улицата - доказваше, че има пълното право да стане директор. От всички тях успя този, който изпревари с хитрост и лукавство да му бъде дадено званието директор, но всяко нещо, което става за лична изгода, а не по желанието на народа, не се задържа за дълго. Същото стана и с този ексдиректор, понеже народът не го обичаше, остана на тази длъжност номинално, докато най-после народът повика друг, когото назначи за ръководител на тази болградска гимназия.

И така досега ние разгледахме реда в българската гимназия и нейните учители. А сега ще се върнем отново при болградските граждани, към тези, които имат власт над школата и над останалите обществени работи и много или малко от тях зависи уреждането на този край, одобрението на учебните заведения и безпристрастното решаване на съдебните дела.

Ръководството на болградското общество.

Известно е, че неораната нива и непрекопаното лозе никога не могат да донесат такава полза на стопанина, каквато той очаква. Същото това наблюдаваме и в Болградската гимназия, която е лишена от техния надзор и грижа. От думите на болградчани се вижда, че те не са приучили всичките тези учители да се трудят за подобряването и благосъстоянието на този край, но как са ги събрали и приели като хора, лишени от дневното си препитание, кои са тези, които Болград със своето безкрайно милосърдие изхранва, и какво те със своето живеене в Болград дават на болградчани.

Така или иначе, като се съди по представите на болградци, още не е време да се обръща внимание на учебната част, а в нравствено отношение все още са много ниско, за да могат да оценят по достойнство едно училище, което не е на неговата степен на развитие. Това ние ще видим от следните две неща: миналата година един от отговорниците българи, когото съдбата докара в Болград, помоли училищния комитет да го назначи за инспектор на училищата в колониите. Неговата молба не зная как са я разглеждали членовете, но дълго време той не получи никакъв отговор.

Едва след половин година бе повикан в комитета и неговите членове му поднасят своето извинение, че не било много лесно да бъде назначен направо на тази длъжност, но като се запознали с неговото положение, му предложили да стане домакин при интерната с 15 рубли месечна заплата и като послужи няколко години и се уверят в неговата добросъвестност, тогава ще го назначат и за инспектор на училищата. Но това почтено лице, като несвикнало да се грижи само и за своите съестни припаси в собствения си дом, а тази длъжност била вършена от неговите слуги, макар и да сметна предложението на членовете за твърде унизително, от вежливост почтително им благодари за вниманието.

През 1864 г. директорът на Болградската гимназия г-н Миркович, Сава Радолев и Пандели Кисимов с писмено изложение помолиха болградското общество, което дълго време обсъжда този въпрос именно, че Миркович, както и останалите не могли да бъдат приети за болградски колонисти (нека болградци ми кажат защо?), Миркович като българин и образован човек, на когото беше поверено управлението на всички училища в колониите и възпитанието на техните деца, болградчани, след всичко това сметнаха, че той не е достоен да бъде болградски колонист.

Г-н Радолев, който учителствува в Болград от 1854 г. до сегашната 1865 г., също не беше удостоен да бъде колонист в Болград. А ние знаем много добре, че в продължение на 10 години както в Болград, така и в другите колонии са се заселили извънредно много хора: еснафи, различни съсловия от различни нации с различно поведение и с такова, каквото са заслужили в кръчмите, други - с циганското си кръчмарско и писарско занятие. От тях има много, които заемат сега почетни места наравно с първите колонисти, служат в колонистките управления като помощници на старшите, книговодители и писари, а сега от тях има и учители и кръчмари.

В заключение остава да кажем, че рано е още порядъчните хора да търсят у болградчани добросъвестност, награда за своите заслуги и почит, чест и похвала за своя труд. От всичко изложено ние правим следния извод: Болград е добър за недобрите, а недобър за добрите.

25 февруари 1865 г., Болград.