3.8. Българската интелигенция в Румъния и турските държавници и общественици в периода 1800-1878 г. 3.8.1. Български емигранти в Румъния

[Ани]

3.8. БЪЛГАРСКАТА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ В РУМЪНИЯ

И ТУРСКИТЕ ДЪРЖАВНИЦИ И ОБЩЕСТВЕНИЦИ

В ПЕРИОДА 1800-1878 ГОДИНА

Кратки биографични данни

3.8.1. БЪЛГАРСКИ ЕМИГРАНТИ В РУМЪНИЯ (1800-1878 г.)

В: Сюпюр, Елена Сава. Българската емигрантска интелигенция в

Румъния през XIX век.

София: БАН, 1982, с. 171-172, 195.

... Миларов (Сапунов), Светослав Николов.

Роден 1850 г. в Габрово, починал 1892 г. в София. Син на търговец от Габрово.

Основно образование получава в родния си град. Завършва колеж в Цариград (до 1862). През 1862 г. е изпратен в Загреб, където учи в гимназия и Юридически факултет.

Става учител в Босна (1867).

От 1868 до 1876 г. е в Цариград, където упражнява различни професии - юрист, журналист, редактор, драматург.

През 1869 г. идва за първи път в Букурещ, после до 1876 г. често е в Румъния. Сътрудник на емигрантските вестници („Отечество”). През 1869 г. е секретар на Българското читалище в Цариград.

През 1870 г. е арестуван, а емиграцията в Румъния го обвинява в шпионаж в полза на турците.

През 1876 г. се установява в Браила, редактира със Ст. Пейов и Ив. Драсов вестниците „Възраждане”, „Хъш”. После идва в Букурещ и влиза в БЦБО.

След 1878 г. е в България - юрист, писател, журналист, преводач, политически деец.

През 1892 г. е осъден и екзекутиран от режима на Стамболов.

Миркович, Георги Вълков.

Роден 1820 г. в Сливен, починал 1905 г. в Сливен. Син на обущар и търговец от с. Стралджа, Сливенско.

Учи в Сливен.

През 1830 г. родителите му емигрират в Беряска, около Плоещ, но се връщат в Сливен.

Учи при Сава Доброплодни в Котел (около 1840 г.)

След три години се връща в Сливен, работи като продавач.

През 1847 г. заминава за Семинарията в Киев, после в Цариград учи във Френския колеж.

През 1851 г. заминава за Франция, за да следва Медицинския факултет в Монпелие, и една година в Пиза. Завършва медицина през 1856 г.

От 1857 г. е лекар в Стара Загора.

През 1858 г. заминава за Браила и Букурещ, за да събира пари за българските училища.

През 1859 г. заминава за Цариград - включва се в кръга на дейците около Д. Цанков и пледира за обединение с католическата църква.

През 1861 г. с Д. Цанков участвува в делегация, която отива в Рим при папата. През същата година отива в Болград като лекар на града и на окръга и тук с д-р Селимински и с Д. Войников издава през 1864 г. „Сборник български фолклор”.

През 1863 г. издава френско-български речник в Болград.

През 1864 г., след смъртта на Д. Мутев, става директор на Централното училище в Болград (януари-август), после отива в Браила като лекар. Автор е и на учебници, занимава се с публицистика.

През 1868 г. заминава за България - лекар в Русе. През 1869 г. е арестуван, съден и през 1870 г. е заточен в Диарбекир и после в Мердин до 1878 г. През 1878 г. се връща в Сливен, където разгръща богата дейност - културна, публицистична.

Райкович, архимандрит Максим.

Роден 1796 г. в Дряново, починал 1874 г. в Галац. В една монография за гр. Лясковец Димо Минев отбелязва годината на раждане 1801. Но през 1874 г., когато умира, емигрантският печат пише, че М. Райкович е на 78 год., което отговаря на датата на раждане 1796.

Учи в килийно училище в Дряновския манастир, след което става чирак в една работилница. После учи в Преображенския манастир.

Бил е учител в Дряново, а през 1832 г. става учител в Лясковец, след което се покалугерява и до 1844 г. е игумен в манастира „Св. Петър и Павел” в Лясковец.

През 1844 г. е принуден да бяга от Лясковец, живее две години в Сърбия, но през 1846 г. е в Браила, после в Галац, където остава окончателно.

В Галац е измежду най-активните личности на емиграцията. Бори се за развитието на българката култура и особено на образованието.

Благодарение на неговата упорита борба се открива българското училище и се построява българската църква в Галац. Прави много дарения на книги, списания и пари на училищата в България.

През 1853 г. подписва заедно с първенците на българското землячество в Галац писмо до руския цар.

През 1874 г. завещава цялото си имущество и богатство на училищата в България за откриването на семинария и за българското училище и църква в Галац.

Райнов, Теофан.

Роден 1837 г. в Карлово, починал 1910 г. Произхожда от семейство на интелигенти - син е на Райно Попович, известния преподавател и педагог, който е и първият му учител.

Учи в Търговската академия във Виена (1860-1864).

Поддържа връзки с Г. С. Раковски и през този период е в интензивна кореспонденция с него.

В Цариград (1864-1868) е търговски чиновник, издател, публицист.

В Букурещ и Гюргево е издател, публицист, настоятел, изявен политически деец.

От 1868 г. е в Букурещ, където се присъединява към средата на „младите”. Пътешества много из Европа, изпратен от Каравелов, за да установи връзки с революционните среди - с Бакунин, Херцен, Мацини.

През 1867 г. е в Белград във Втората българска легия.