Jump to content

5.1. Неспокойни времена - бунтовници и предатели. 5.1.1. Тайнственият матрос - Гълъб войвода (Христо Донов Сариев).


Recommended Posts

5.1. НЕСПОКОЙНИ ВРЕМЕНА - БУНТОВНИЦИ И ПРЕДАТЕЛИ

5.1.1. ТАЙНСТВЕНИЯТ МАТРОС - ГЪЛЪБ ВОЙВОДА

(ХРИСТО ДОНОВ САРИЕВ)

В: Диарбекирски заточеници, героични сенки, биографични скици,

писма и дневници, състав. Стефан Каракостов.

София: Ив. Коюмджиев, 1946, с. 85-94.

В края на 1866 г. българските емигранти в Букурещ Иван Грудов, Атанас Андреев, Христаки х. Николов, и Киряк Цанков и плоещките - Пантели Кисимов, Райчо Попович и Иван Касабов образуваха така наречения Таен централен комитет.

Съставен повече по ромънска поръчка, срещу него се опълчват мнозина наши революционни дейци начело с Г. С. Раковски.

От името на този комитет се издава една брошурка „България пред Европа”382 и един мемоар пред султана, преведен на френски език от преподавателя по френска литература и език в Букурещ Ulysse de Marsillac. Основната идея на този мемоар е да се даде на България политическа самостоятелност, но съгласно чл. 3 в него тя трябва „да зависи политически от Отоманската империя и да има винаги за свой цар Императора на великия Девлет от Ислямбол НИВ Султан Абдул Азиса и неговите наследници...” С това се целяло да се създаде една дуалистична държава.

Намясата на Раковски намалява значението на този комитет, оставил една хумористична страница в нашата освободителна история, особено, ако го сравним с това, което създаде Левски.

Около този комитет обаче изкача една интересна фигура, осенена с ореола на тайнствеността. Това е калоферецът Христо Донов Сариев, роден към 1838 г.

Първоначалното си образование той получил в Калофер и за проявени успехи и залягания в учението той бил пратен от калоферските първенци в Цариград. От там той трябвало да продължи учението си в Русия. Повлиян обаче от балкапанските българи в Цариград, той замечтава да бъде полезен на отечеството си и работи за неговото освобождение. Ето защо той не стои дълго в Русия.

Притиснат от материална несгода и тласкан от жаждата да види света, той постъпва бюфетчик в един френски параход. Капитанът на кораба, заради природната му надареност, го обиква и взема под свое покровителство. При един по-дълъг престой в Марсилия, където корабът бил изваден на док, Сариев отишел да живее в дома на капитана. Там той имал задачата да води и прибира от училище децата на своя капитан. Покрай тях той изучил добре френския език. Когато корабът бил пуснат отново във водата, Сариев обиколил света, като ходил в Индия, Китай, о-в Хаити и американските пристанища. На о-в Хаити му се случило едно приключение: Една от жителките на острова, негърка, била ухапана от отровна змия и започнала да вика. Той се спуснал, изсмукал отровата и превързал раната. Жената била спасена, но негрите помислили, че виковете се дължали на друго. Затова се спуснали да убият белият моряк, който нападнал сънародничката им. Другарите му от кораба видели, че Сариев бил отвлечен и се помирили с участта му - за такива работи негрите наказвали със смърт. На другия ден обаче корабът бил посетен от цяла флотилия негърски лодки с дарове, начело със Сариев. Негрите си отплатили за човечната му постъпка.

Въпреки дългите пътувания по море, той не е забравил родината си и не останал чужд на нейното освободително движение. Под влиянието на книгите на Раковски той се поставил в услуга на всички, които се борят за свободата. Отначало той станал куриер на така наречените „турски шпиони в България”, които чрез него пращали докладите си до главния шпионин Манол ефенди, който пък от своя страна ги предавал на турския черен кабинет на Шнайдер паша. Тези български „шпиони” обаче давали неверни сведения и заблуждавали турската власт.

Куриерската служба на Гълъб войвода била улеснявана от положението му на бюфетчик във френския кораб „Минерва”, който пътувал между пристанищата на Марсилия, Александрия, Цариград и Браила. Затова, когато Тайният централен комитет решава да връчи своя мемоар до султана заедно със заплашително писмо, в което се казвало, че, ако не бъде удовлетворено искането в него, султанът ще бъде убит, Гълъб войвода бил натоварен да го предаде.

Един ден по незнайни пътища Гълъб войвода вмъква в летния дворец на падишаха мемоара и заплашителното писмо. Когато султанът видял „опасните” документи, дворцовата полиция се спуснала да залови тайнствения куриер. Попаднала по следите му, тя отива да го дири на парахода. За да не бъде заловен, Сариев скочил във водата и цели 24 часа стоял свит до котвените вериги. За тази си постъпка от букурещката емиграция той бил наречен по името на героя на Раковски от „Горски пътник” - Гълъб войвода - т. е. като гълъб се вмъкнал в двореца. След всичко това той продължил да изпълнява куриерската си служба главно при Каравелов.

Пренасял в. „Свобода” и „Дунавска зора”, предавал и приемал писма за Браила и Цариград. При едно пристигане в пристанището на Цариград той бил посрещнат от своя приятел Светослав Сапунов, по-късно известен като Светослав Миларов. Двамата приятели излизат на брега, но турската полиция ги залавя и отвежда в затвора. Скоро Миларов бил освободен, а Гълъб войвода задържан, защото в него намерили броеве от в. „Свобода” на Каравелов, писма и фотографически картички с ликовете на нашите войводи Ст. Караджата, X. Димитър, Раковски и др. Подхвърлен на „дървен инстиндак” - разпит с бой, той признал, че е същият, който поднесъл мемоара. За тази постъпка той бил осъден на смърт чрез обесване, обаче като френски поданик и по намясата на френския консул наказанието му било заменено с доживотен затвор.

Пет години той стоял в Цариградската метерхана без да види каквато и надежда за спасение. На 25 март 1875 г. той бива откаран в Диар-Бекир и затворен в крепостта. Тук се среща със заточените другари на Левски, а Атанас п. Хинов отбелязва в дневника си: „Христо Гълъба Сариев от Калофер - стоял 51/2 г. в Цариградските затвори и 2 год. в Диар-Бекир”.

В Диар-Бекир той става коняр в конюшнята на пашата. Макар че никога не бил гледал коне, той става отличен възпитател и в знак на благодарност пашата му подарил една шашка и една кюрдска носия, запазена и днес в дома му, в Ботйовград. Пашата му позволил да се движи свободно из града, а вечер да се прибира в крепостта. Като пазач на пашовата конюшня той не веднаж улеснявал бягството на мнозина заточеници.

Въпреки големите привилегии, които му били дадени, животът в затвора бил непоносим. За да се спасят от скорпионите, леглата си правели на колчетата, обвити с козинява върви от навуща. Известно време бил и глашатай на пощенския раздавач.

В затвора на Диарбекирската крепост той се срещнал със Стоян Заимов и изказал болката си и причината на залавянето му. Пред Заимова той признал, че веднаж при разходка в Цариград казал на Миларова как се вмъкнал в двореца на падишаха.

Миларов предал това на българския шпионин и чиновник в Черния кабинет на Али-паша - Христо Арнаудов. Така Гълъб войвода бил заловен, а на Миларова обещали стипендия и впоследствие дали държавни служба. Шпионската роля на Миларова била разкрита от Любен Каравелов. Миларов под името Сапунов посещава Букурещ и се препоръчва на Каравелова като пътник студент. След неколкодневно гостуване у Каравелова той прави опит да го подкупи от името на министъра на полицията. Възмутен, Каравелов го изгонил от дома си, и хъшовете го наложили добре и обрали. Историята около тази злополучна мисия на Миларова Каравелов разкрива във в. „Свобода”, г. II, бр. 26 от 10.XII.1871 г.

Ето тази дописка в „Свобода”, изпратена от Цариградския дописник на вестника и допълнена от Каравелов383:

„Цариград, 1 - Декемврия.

От много време не съм ви писал; но причината ща да ви кажа други път, - сега ща да ви ява само някои новини. Да захвана от интригите. Случи ми са да са поразговора с един мой приятел, който са беше срещнал тия дни с X. Арнаудова, и тоя български измет са оплакал на моят приятел, че „Свобода” го нападала твърде строго.

„Каравелов, рекъл Арнаудов ма напада във вестникът си и нарича ма предател и душепродавец... Аз търпа неговите нападения само за това, защото из Каравеловите уста говори не Каравелов, а некой си мои ближни личности” (?)...

„Когато „Свобода” каза, че много хорица биле изгинале от мене, то защо ги тя не наименува, за да вида и аз кои са тие!”384

Истина, че Арнаудов, който е предал до днес много невинни хора, не може да помни имената на синките; а освен това неговата совест е до такава степен ниска и подла, щото тя твърде често убива и паметта му. Ето защо „Свобода” би требвал да води точни сметки за Арнаудовите големи и важни дела, защото той е историческо лице и голям патриотин; но вие гледате на неговите работи само отгоре и не откривате сичкото негово було; а когато е така, то и аз не съм в състояние да опиша синките негови пакости.

За Арнаудова предателството и лъжата са две природни нужди, както е природна храната за човекът, следователно ние би трябвало да са зачудиме само тогава когато Арнаудов би ни попитал: „Какво благородно дяло съм аз направил на светът? А? Кажете ми де? Който рече, че аз (Арнаудов) съм честен човек, той е клеветник”. И наистина секи един човек иска да яде, когато е гладен; но той не е длъжен да помни що е ял вчера и завчера, т. е. хората мислят не що са направили вчера, а що искат да направят утре, следователно и Арнаудов не мисли вече кого е предал, а кого още той ще да предаде.

Нека читателите ви ма извинат, че желая да са пораспространа малко за тоя калпазанин. В 1869 г., през Ноемврия, Арнаудов закъсня през вечерта да си дойде в къщи. Семейството му са безпокоеше и не знаеше що и да мисли; но когато часът изби 5 по турски, то той влезе в стаята заедно със Светослава Сапунова. Преди да го попитаме де е бил и що е правил, той каза на жена си и мене (аз случайно са намерих в къщата му) тия думи: „Щехме да я извършиме. Намерих се аз случайно тая вечер на Галата часът по един; а пред очите ми са изправиха няколко заптиета, които караха двама хора. Из любопитство, аз са приближих да вида кого карат, и зачудих са като видях, че единът от тях е нашият хубостник (Сапунов); а другият Гълъб войвода. Аз тутакси са затекох в полицейското отделение в Пера и измолих от бейят Сапунова; а Гълъба не можах, защото тоя човек е много виновен, и отдавна вече го търси правителството”.

Нека сега из тия Арнаудови думи секи българин разбере, що е Арнаудов: а аз да продължа разказът си. Секи вече знае колко хорица са погинали от турското самопроизволство, и погинале са не защото са биле умешани в тая или оная работа, а само из едно подозрение; а Светослав Сапунов ходил алабраца с Гълъб войвода, и Арнаудовата гаранция подействувала да са пустне изведнаш и да се припознае за невинен! Още и това. Сапунов бил пустен от полицейският комисарин без позволение на министрът! Чуете ли и видите ли сега? Ако се намират подобни примери в турската стара и нова история, то ние молим Арнаудова да ни ги яви.

Аз зная из достоверен източник, че когато Арнаудов дошел в полицията, то рекъл на полицейският комисарин за Сапунова тия думи: „той е из нашите” и Сапунов бил изведнаж освободен. Да се питаме сега, защо Манчевич из Свищов е изпроводен в заточение? Защо Мидхат-паша обеси Атанаса бакалинът? Но да не ходиме по провинциите, а да видиме що става в Цариград. Кажете ми, защо после затварянето на Гълъба бяха затворени още Кърпачов, Георги тютюнджията и Христо баджият? Не за това ли, че един из тях отишал в темницата да посети Гълъба: а другият за това, че Гълъб му писал и молил го за малко пари? Колкото за третият, то той беше затворен само за това, че Гълъб споменал името му. За тия три невинни жертви нали гарантира в онова време сичкия абаджийски еснаф; а полицията им отговори, че това не е тяхна работа? Защо Арнаудовата гаранция да струва повече от гаранцията на цял еснаф? А ето защо. Светослав беше способно момче; а на Арнаудова и на ... (нека се черви който е) трябваше един такъв човек, за да го изпроводат във Влашко и, Сърбия, за да пише за комитетските работи, щото Арнаудов и Н. да извлекават полза от неговите писма. Когато Сапунов отиде в Букурещ, то Арнаудов и г. Н. разпръснаха по Цариград слухове, че турската полиция подозрявала Сапунова и за това той бил принуден да бяга из Цариград и да иде в Загреб, да свърши науките си. Какво стана после това, то го знаете и вие, и читателите ви385.

Когато Сапунов се върна из Белиград, то, за заслугите му, го хвърлиха в дрънкалникът при Гълъба; а Арнаудову броиха няколкостотин лири за верността му, и още му се обещаха да го направят член в полицейският съвет с 3,500 гроша месечно. И така Арнаудов разбогате, но наместо да плати дългът си на своите „ближни”, той захвана да превожда на български турските закони, за да просвети с тях народът си. Но да дойдеме пак на думата си.

Арнаудов предаде Гълъба, за да рекомендува себе си пред тогавашния полицейски министр Хюсни паша; а после предаде Сапунова, за да земе и неговата част от наградите. А сега? - Сега е ред да бъде затворен и устабашията386.

Преди 20 деня докараха от каде Берковица още четворица, които уж биле намесени в Мирковичовата работа387.

По Цариград търсат още Николаиди ефенди, който беше в Букурещ заедно с Шнайдера; така също изпъдиха вече и Шнайдера из канцеларията на тайната полиция. Ляност или Леаност е така също изпъден; но защото е чужд поданик, то и остана цял и неповредим.

Тоя мъж откри съзаклятието на „Млада Турция” и за това биде награден с 5,000 лири от Али паша.”

в. „Свобода”, г. II, бр. 26, Букурещ, 10.XII.1871 год.

Светлина по залавянето на Г ълъб войвода хвърля и Стоян Заимов, който пише, че през 1884 г., като учител в Шуменското педагогическо училище се срещнал с Миларова. Тогава, продължава Заимов, „разказах му за другаруването ми с Гълъб войвода в диарбекирската тъмница и го попитах за... арестуването на Гълъб войвода и Еню Карпачев.

- Светослав сякаш беше гръмнат: стисна ми ръката и каза: „Не питай. Нека Арнаудов отговаря пред Бога за мене, а греховете на Гълъба нека останат на моя сметка... Бях млад и неопитен... излъган бях от Арнаудова, комуто скъпо плащаха моите грешки на младостта...”

Заимов ни уверява изрично в истинността на горното и продължава:

„Който не вярва... нека се обърне с писмо до казаните господа: Карпачев, живее в Калофер, Гълъб войвода в Орхание, Т. Райнов в Бургас, Хр. Арнаудов в Севлиево”.

След Освобождението, когато по силата на Сан-Стефанския договор заточениците в Диар-Бекир се завръщат, Гълъб войвода пристига в София и иска сметка от Миларова за извършеното. Миларов обаче избягва и някогашният тайнствен матрос махва с ръка и го остава да живее с гнусната му постъпка.

Христо Сариев като приятел на Стамболова го виждаме ту като полицмайстор, ту съдебен пристав, ту околийски управител или градоначалник в Русе. Като градоначалник той трябвало да интернира по искане на Стамболова, Драган Цанков. Той обаче е бил приятел на Цанкова и отива да го изпрати. За тази постъпка бил телеграфически уволнен и след това арестуван. Цели осем месеца той стоял в Русенската тъмница. От там бил изваден с откуп, платен от баща му.

На Димитровден 1921 г. в Ботйовград Христо Сариев паднал през отворения капак на мазето и получил сътресение в мозъка. Няколко дни след това починал.

Днес, в Ботйовград, на дома му признателни младежи и граждани поставили една скромна плоча, която говори, къде този неспокоен моряк и революционер е завършил последните си дни.

____________________________________

382) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: вж Кисимов, Пандели Хаджи Георгиев. България пред Европа / С. S. В. Букурещ: в Нар. книгопеч., 1866. 25 с.

383) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Текстът е публикуван и в: Каравелов, Любен. Събрани съчинения, в 12 тома. Т. 11, Дописки, известия, редакционни бележки. София: Бълг. писател, 1989, с. 256-259.

384) Потърпи малко, любезни приятелю, почакай малко, - сичко ще да бъде! Стига само ти да кажеш хайде, и ние сме готови да та удовлетвориме. Гнуснави измете! Имаш още уста да говориш! р. - [Каравелов.]

385) Когато Сапунов дойде в Букурещ, той ни донесе две писма, из които едното беше от С.; а другото от Д., в които ни рекомендуваха Сапунова като добър патриотин и умен човек. После вече ние узнахме, че писмото от Д. е фалшиво. В това писмо Д. (а може и Арнаудов или сам Сапунов) ни пишеха: „Поговорете със Сапунова и гледайте да приемете неговите предложения. Ние знаеме, че българските редакции са бедни и не могат без помощ: а нам е необходим един революционен вестник (??!)”.

Сапунов ни предложи следующето: 1. в. „Свобода” да престане и да се издава „Революционер”; 2. в „Революционер” да се псува Сърбия и Русия; 3. да се говори сичко против турското правителство, само Али-паша да се не закача; 4. новият вестник да се издава тогава, когато окончателно се споразумеем с X. Арнаудова.

За сичкото това Сапунов от името на Арнаудова, Шнайдера и С., ни предложи триста турски лири годишно. Нашите читатели вече знаят продължението на тая комедия. Нека Арнаудов види сега из какви източници вадиме своите за него заключения. - [Каравелов.]

386) Ние се надеяхме, че Арнаудов ще да се поправи; но сега вече видиме, че нашите очаквания са напразни. Надеяме се твърде скоро да свършиме с тая помия сметките си. р. - [Каравелов.]

387) Нека говори кой щото ще; а ние пак ще да повториме, че турското правителство е лудо. р. - [Каравелов.]

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...