5.1.2. Връзката между българските и руските емигранти.

[Ани]

5.1.2. ВРЪЗКАТА

МЕЖДУ БЪЛГАРСКИТЕ И РУСКИТЕ ЕМИГРАНТИ

Поглубко, Константин. Въоръжената борба на българския народ и

руските революционери [Тодор Райнов и Бакунин]. –

В: Сборник в чест на проф. Христо Гандев.

Изследвания по случай 75 години от рождението му.

София: БАН, 1985, с. 251-252.

Осъществяването на организирани връзки между руските и българските емигранти започва в началото на 1869 г.

Т. Райнов и Р. Гръблев по поръчение на организацията „Млада България“ пристигат в Швейцария за среща с руските революционни дейци и италианския демократ Мацини.

М. Бакунин, който въпреки анархистичните си увлечения продължава, както и по-рано, да се интересува от борбата на славяните, топло приел българите, запознал ги с Н. П. Огарев, С. Г. Нечаев, Н. И. Жуковски и други емигранти.

Какви въпроси се обсъждали при Бакунин се разбира от спомените на Т. Райнов. По разказите на българския делегат отначало руският революционер развил пред тях програма за организиране на социалистическа пропаганда в България. Но след като разбрал, че българите още не мислят за социализъм, а се стремят към освобождение от османско владичество, пристъпил към обсъждане на въпросите на революционната борба срещу чуждото иго.

Бакунин съветвал българските дейци да организират снабдяването с оръжие и да го складират в местности, където ще се подготвя въстанието; да осигурят продоволствените запаси, та въстаниците да могат да се задържат в укрепени планински позиции до 6 месеца, докато Европа се притече на помощ на българите. Той смятал за необходимо да се съберат от народа парични средства за купуване на оръжие и това да се направи под предлог събиране на пари за откриване на училища и библиотеки. От своя страна Бакунин обещал да изпрати в необходимия момент военен специалист, способен да ръководи действията на въстаниците.³⁸⁸

По думите на Т. Райнов, руските и българските емигранти обсъдили положението на различните слоеве на населението в България и въпроса за бъдещето политическо и социално-икономическо устройство на страната.

Ив. Касабов пише, че срещите с Бакунин и Мацини имали за българските революционери голямо значение: „За много работи се допитвахме до тях и те ни даваха много добри упътвания в политическо отношение.”

Българите според спомените на Райнов се опитали да осъществят на практика някои от указанията на Бакунин, като създаването на въстанически бази в планините.

„С Бакунина бяхме уговорили, че ние няма да се месим в техните революционни действия в Русия, но в случай, че узнаем нещо за революцията им, ще бъдем пасивни и не ще предаваме техните тайни, а те, бакунистите, могат да се месят и вземат участие, ако пожелае някой, по нашето въстание в България.”

В началото на 70-те години вождовете на руската емиграция продължили да поддържат връзка с българските революционери. Те одобрявали тяхната стратегия и тактика в борбата за освобождаване на родината им.

За отбелязване е мнението на М. Бакунин на страниците на френското приложение на в. „Колокол”, издаван от Н. Огарев и С. Нечаев. Той пише:

„Нека всички славянски народи, чувствуващи се накърнени... следват примера, който днес им дават българите, да търсят спасение чрез революцията и революционната солидарност на всички народи - славянски и неславянски, а не само в съюз с реакцията и чрез дипломатически комбинации.”

___________________________________________

388) А. Бурмов. Българското националнореволюционно движение и българската емиграционна буржоазия през 1867-1869 година. - ИПр, 1961, № 5, с. 49.