Jump to content

5.2. Арестуването на д-р Георги В. Миркович.


Recommended Posts

5.2. АРЕСТУВАНЕТО НА Д-Р ГЕОРГИ В. МИРКОВИЧ

В: Дамянов, Симеон Ангелов. Ломският край през Възраждането,

икономически живот и политически борби.

София: НС ОФ, 1967, с. 282-284.

След разгромяването на съзаклятието през 1868 г. Ломският край останал извън големия поток на народната революция, която се подготвяла в цялата страна. Станалите след това тук събития, макар и да вълнували силно местното население, били вече по-незначителни. Те обаче изплашили още повече местната интелигенция и я накарали съвсем да се отдръпне от революционната борба.

Както се вижда от едно писмо на Хр. Марков от Крайова до Панайот Хитов в Белград, през една нощ в началото на септември 1868 г. неколцина революционери нападнали конака в гр. Лом, убили мюдюрина и всички, които били с него, и се оттеглили в неизвестна посока.

Това събитие, което дошло само няколко месеца след разкриването на съзаклятието на Димитър Ангелов, предизвикало истинска паника сред турските управляващи среди в Лом, а патриотичното гражданство го изтълкувало като отмъщение заради арестите след залавянето на Василовския поп и заради гибелта на видния ломски революционер Еремия Българов на връх „Бузлуджа”.

Една година по-късно местната власт била отново обезпокоена от едно друго събитие. През 1869 г. бил арестуван Ломският градски лекар Миркович.

Д-р Георги В. Миркович бил назначен за градски лекар в Лом в края на 1868 г. Той бил приятел на известния Манол ефенди - ръководител на създадения за борба с революционното движение „Черен кабинет” в Цариград. Манол обаче използувал отпуснатите от правителството средства не във вреда, а в полза на народното дело и посветил в плана си и д-р Миркович. Съгласно този план, последният дошел в Лом с намерение да организира народа за въоръжена борба срещу турската власт.

С положителност може да се твърди обаче, че д-р Миркович не е успял да извърши каквото и да било, тъй като той своевременно се осведомил, че в плана бил замесен и владиката Доротей от Берковица, за когото в Лом се разнасяла лошата слава на предател на съзаклятието през 1868 г. Независимо от бездействието му, след като тайната на Манол била разкрита, той бил поставен под наблюдение.

От едно разпореждане на Великото везирство до Дунавския валия, носещо дата 6 октомври 1869 г., узнаваме, че още тогава д-р Миркович бил заподозрян и предстояло неговото задържане.

„Получих Вашето писмо - казва се в това разпореждане -заедно с един препис от писмото на видинския мютесарифин и превод от заловеното писмо, изпратено до градския лекар в Лом, Миркович, от страна на известния бунтовник Манол, и разбрахме тяхното съдържание. Понеже по тоя въпрос по-преди в отговор на друго Ваше писмо бяхме съобщили на Ваше Превъзходителство нашето мнение, съобразно с това ще постъпвате спрямо всички лица, които биха взели участие в бунтовническите действия заедно с гореказания.”392

В края на 1869 г. д-р Миркович бил арестуван и откаран във Видин. Съдили го в Цариград и го заточили в Диарбекир.

Участта на Миркович предизвикала дълбоко брожение сред ломската младеж.

Организираните през 1868 г. от Никола Първанов в младежко ученическо дружество млади ломски патриоти отправили едно писмо до д-р Миркович, което Димитър Маринов поместил в редактирания от него и издаван в Цариградското медицинско училище ученически ръкописен вестник „Балкан”. В това писмо, като заявяват, че знаят кой е „мръснiя издаiник, коiто ви предаде в ръцете на кръвопиiците” (т. е. владиката Доротей), те изказват своето съчувствие към Миркович по следния начин: „Дерзаi, льубезниi страдалче! He боi се! Сичките твои мъки и бедствiя са мъки и бедствiя на шестдесет млади ломски младежи, които от вънка страдат с теб; трудат се и ще се трудат преко сичките си сили да ви отърват; но о! льубезниi ако е време дошло да пренесем жьртва на жьртвеника на Българското освобожденiе, знаi льубезниi, че шеесет млади гърди са готови да си пролеят младата и гореща кръв за осветляванiето ви”.

Естествено, никакви решителни акции, за които така патетично се говори в писмото, не било предприети за освобождаването на д-р Миркович. Животът продължил делничния си ход, несмущаван от нищо.

_____________________________________________

392) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Оригиналът на донесението е в: Документи за българската история. Т. 3, Документи из турските държавни архиви (1564-1908). София: БАН, 1940, с. 471. (№ 794):

До Дунавското валийство, Получихме вашето писмо, заедно с един препис от писмото на видинския мютесарифин и превод от заловеното писмо, изпратено до градския лекар в Лом, Миркович, от една страна на известния бунтовник Манол, и разбрахме тяхното съдържание. Понеже по тоя въпрос по-преди, в отговор на Ваше писмо, бяхме съобщили на Ваше Превъзходителство нашето мнение, съобразно с това ще постъпвате спрямо всички лица, които бяха взели участие в бунтовническите действия заедно с гореказания. Досежно лицето, за което се споменува в края на писмото, за да бъде назначено за член в учебния съвет, ще проследите тайно да не би да има някои писма за него и да ли то няма връзки и не взима участие в подобни работи. В случай, че се доберете до някои верни сведения, наредете веднага да ни се съобщят. Краят на джемазиюл- ахъръ 1286 г., 6 октомврий 1869 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...