Jump to content

5.4.2.2. Писмо №2


Recommended Posts

5.4.2.2. ПИСМО № 2

Против тогавашния турски режим не само българите негодуваха, но още и самите турци бяха противни. У тях се беше появила една партия под название „Млада Турция”, която имаше за цел да измени вехтия режим под една по-свободолюбива наредба. Главатарят на тази партия беше някой си богат и влиятелен паша, на име Фазлъ-паша; той сякаш беше брат на тогавашния Египетски-паша. Той даже издаде една брошура, в която излагаше, горе-долу, като каква наредба може да се даде.

Секретарят на този паша Батистен Бонал, брат на този Бонал, който се нахожда днес в Бургас. Али-паша, като не можеше да нападне Фазлъ-паша, състави един отдел шпионски, с главатар някой си на име Шнайдър-ефенди, който да има грижата под какъвто и да е начин, да открие по-главните членове, турски поданици, от този комитет. Не се знае как, но членовете на този шпионски отдел успели да откраднат комитетската кореспонденция от Бонала, който се занимаваше с нея, и Али Паша узнава главните турско-поданици двигатели, които съкрушава чрез затвор и заточение, като обезсилва, ако не за всегда, то поне временно, тая вътрешна противна сила. Това като извършил този шпионски отдел, що вие405 във вашето „Минало” наричате черен кабинет, Али-Паша му предлага дали той не може извърше същата работа и за българския революционерен комитет, т. е. да открие и изучи като как българите действуват, от коя вънкашна сила се спомагат и какви са техните главни претенции.

Това предложение стана точно тогава, когато в 1868 г. хаджи Димитър войвода вече беше преминал Дунава. Види се, хаджи Димитровото преминувание да е произвело доволно лошо и силно впечатление на Али-паша, че той взел под сериозно внимание това действие.

Черният кабинет, подсладен, види се, от наградата, която беше получил от откритието на „Млада Турция” с въсхищение приема предложение за българския революционен комитет, като обещава пълна сполука.

Главатарят на черния кабинет, като не можеше да знае какво беше тогава изобщо умственото българско разположение, мисляше, че като има пари всичко ще може да направи. Българите в това време бяха тъй съединени в мислите си и тъй тайни в действията си, че беше твърде трудно на един чужденец да узнае точно какво те мислят и вършат. При сичко, че имаше измежду тях шпиони, но те ги знаяха, като на пръсти, кои са и какви са.

Черният кабинет, предаден вече на таз работа, потърсва да намери такъв человек който нито да бъде подозрен от българите, нито пък да бъде някой невещ по тези работи, или неспособен да ги узнае и открие.

При такива условия, той намира за подходящ Маноля Иванова, когото някой от неговите членове рекомендвал, като най-способен и най-удобен за тая работа, понеже той го познавал твърде добре от неговите адвокатски действия и разсъждения. Чрез тая препоръка Манол се запознава с Шнайдер-ефенди и може би и с Али-паша; и не, както вие казвате във вашето „Минало”: „в качеството си на адвокат той се запознавал лично с „Али-паша”.

До колкото аз зная, когато му се предложило това, Манол не ни да, ни не; само казал: „Да си помисля няколко деня и ще отговоря категорически, наймам ли се на тази работа, или не”.

По него време аз бях в Цариград. Отишел бях да моля правителството да ме назначи някъде на служба. Беззабавно то ми предложи да ме прати в Крит с една добра заплата - 30 л. ч. на месец. При сичко тъй, аз отказах, като го помолих, ако е възможно да ме назначи нейде по нашите места, а особено по крайбрежието на Дунава. Най-сетне сполучих да бъда назначен лекар в Русчук, точно там, дето аз желаях да бъда за да мога да работя, до колкото ни бе възможно, и в народно отношение.

В това също време, Манол ни съобщава новината, като иска и моето мнение.

- Ето, казва той, случай, да може някой да спомогне на народността си; сега е време да преобърнем силата, която е против нас, да бъде за нас; стига да има двама или най-много трима да работят в един дух, в едно направление, със сърдечна любов и искреност; нищо повече; аз земам тук сичката грижа и отговорност - стига да имам поне един верен и достоен человек във Влашко, който от време на време да ни рапортира, според както предварително се съгласим и споразумеем.

- Знаеш ли, приятелю мой, му казах аз, че подобна една работа може да има и много лоши следствия? Тя е повече опасна, отколкото да отиде някой на военното поле!

- Който се бои от смъртта, не трябва да се нарича патриот. Що е дипломацията? Една игра в думи, кой кого да измами, тук тази работа не е освен подобно едно нещо.

- Позволи ми да не бъда съгласен с тебе, му казах аз, понеже тук няма да има само думи, ще има и дела, ако един ден те се открият?

- В подобен случай, ще имам аз отговорността, понеже аз ще бъда тук на топ - аз. Следователно, не искам от тебе друго нищо освен да приемеш да отидеш във Влашко, дето, каквато случка и да се случи, ти там ще бъдеш запазен.

- Благодаря за доверието, което имаш към мене, но, доколко ще мога да приема това, е още въпрос, понеже не чувствувам в себе си да притежавам туй двоеличие - свойство, каквото се изисква за подобни случаи. Не отказвам, че делото може да бъде много полезно за нази; тъй, обещавам ти сякаква приятелска подправка, вън от обязателност.

- Бъди поне тъй добър дето да ме улесниш с пътуването си до Русчук в следующето отношение: да минеш през Влашко, дето от всяк главен град да ми отправиш по един отделен рапорт.

Тези рапорти ще обемат горе-долу смисълта на тези главни точки: че движението на българския революционен комитет в Букурещ е от чист български състав, без никаква вънкашна подпорка, ни побуждение; че той има агенти по сичките главни тук градища, които освен дето улесняват българските емигранти във всеко отношение, събират още помощи за приготовление на една силна революция в България, в случай, че черковния въпрос не се реши поне до една година, или ако Портата не благоволи да постави в този многочислен народ в нейната Империя под едно привилегирувано управление, дето да може и той да влезе в реда на народностите.

Ако приемеш да ни услужиш в този деликатен случай, не забравяй, като пристигнеш в Русчук да ми рапортираш тоже, додето испратя някого на твое място; още във всеки рапорт да поставяш по някои измислени фамилярни имена за личности, които са уж натоварени да минуват Дунава, от време на време, за да уговарят и приготовляват българското население за главното възстание като се задължаваш да ни уведомиш за определеното време и за местата, от дето ще минат, за да могат да се хванат от турските власти; с една дума да гледаш, щото твоя рапорт да бъде съобразен с целта, която си предполагаме, т. е. да има изглед, че е за в полза на турците, а в точност да бъде съвсем противното.

- Основан на нашето вехто приятелство, подбуден още от патриотическото стремление на делото, аз не мога да откажа да не дам нужната подпорка за такова кратко време, то е додето си испратим свой человек, с едно само условие, че ти ще ме осигуриш чрез същия официален канал, както ще осигуриш и себе си.

- Това остави моя грижа и моя работа, бъди спокоен.

Осигуряването се състоеше в това: като главен деец в издирванието на тези лица, които могат да се укажат вредителни за турското правителство, за да ги узнае той трябваше да се приближи до тях и да се съедини с техните мисли в това отношение той щеше да изиска от Али-паша официално едно писмо, щото в такъв случай да не може никой от властите да го закача. Аз го помолих да изиска и за мене едно подобно писмо.

От горния разговор, що имахме двама уединени и що в кратце изложих, Манол Иванов се указа силно наклонен да прегърне тази деликатна и опасна работа.

Аз, като не можах да го разубедя, присъединих се, от немай каде, да бъде до нейде съучастник. Коя беше причината, до толкова силно да го привлича това предприятие, аз не можах да узная тогава. Че той беше патриот до една известна степен, това всеки, който го познаваше, не му отказваше, но, да бъде тъй извънредно увлечен се вижда най-невероятно. Той беше един от най-умните, развити и способни българи в това време, владееше доволно добре гръцкия език и турско-говоримия, притежаваше още и дар-слово доволно убедителен; качества чрез които той игра най-голямата роля между простото население във време на унията; с една дума, той притежаваше всичките свойства, дето да може да се заеме с една подобна работа и да я изведе сполучливо - стига да имаше, както той сам го каза, един или най-много двама добри и верни съучастници; но пак с патриотизма за едничек стимул, струва ми се не би се спустнал в такваз опасна игра.

С това предприятие, по негово мнение и желание, се гонеше следующата цел: за успеха на българския въпрос, необходимо било да се устрои още една чета подобна горе-долу на хаджи Димитровата за през лятото на 1868 г.; а това нещо не можело се извърши, казваше той, освен чрез подобно средство. Дали това е било главното му подбуждение? Този въпрос остава под съмнение, като се вземат сведенията, които са се оказали подир смъртта му.

Стефан Стефанов, наш гражданин от Сливен, който се нахождаше в това време при Христо Тъпчилещов, и живееше в Орта-кйово, там дето живееше и Манол, е бил един от най-близките приятели по неговите работи. Ето що разказва той:

„Подир смъртта му, което се случи като бях в него час у дома му, жена му се окайваше, как ще го погребе, като нямала от нийде нищо; внезапно тя си спомня за един плик, със заповед да го отвори само тогава, когато той може да не съществува вече. Щом отворихме плика, намерихме три записа, от които всеки един имаше стойност от 500 л. т.; нацело стойност 1500 л. т. Тези пари били дадени с лихва на някой си търговец, на име Янко Дженфезциа Власто, който се задължаваше да наплати постепенно, щом му се поискат.

Освен това откриват се още някои разписки за едни дадени пари на някоя печатница за подкрепление на един гръцки вестник „Театис”, редактиран от един член на черния кабинет на име Николаидис, стойност, която е възлизала на две хиляди лири турски”.

Само тези две суми надминуват стойността на 3000-те л. т., които вашето „Минало” споменува. Следователно вашият съобщител излиза неверен както в това, тъй и в’ сичките си други мними сведения, за които ще се говори когато им дойде реда.

Още Стефан Стефанов ми съобщава едно друго малко важно нещо по тия работи. Той ми каза, че подир смъртта на Али-паша се открива една кръгла сума, от 30 до 35 хиляди л. т., които Манол е изтеглил от Йусни-паша, заптие Мйушуру в Али-пашово време, пари взети от хярижието под разписка на Йусни-паша и дадени на Маноля.

Министерството, което заело мястото на Али-паша, поискало отчет от Йусни-паша: като какъв е бил тоз Манол и защо му са били дадени тези пари. Йусни-паша, като не можел да представи никакви оправдателни документи, освен че той дал тези пари по устна заповед на Али-паша, бил деградиран и испратен на заточение."

Разбира се всичката отговорност по тези сведения остава на Стефан Стефанов. Но ако са верни, какво може да се заключи? Нищо друго, освен, че една от причините, които са помамили Маноля, да се увлече подир подобна работа, е била може би и парата, личния интерес, което се подхраня още от следующето, пак според Стефан Стефанова, той имаше един голям процес от 200-300 хиляди гроша, с Христо Тъпчилещова, който от години се водеше, и когото той никак не можеше спечели, освен чрез едно подобно приближавание до Али-паша.

Тук вече патриотическия идеал се заплита с идеала за материалните блага. Може би това било следствие на две причини: той като беше доволно беден от към средствата на преживявание, още беше слаб и болнав, щото едва ли можеше да отговаря с трудовете си на нуждите, които изискваше фамилията му; не е ли възможно да се помисли, че пред вид на телесната си слабост и при недоброто си финансиално положение, като може би и да е предчувствувал, че не дълго ще живее помислил е, чрез подобно едно средство да остави поне едно, с което домочадието му да може да прекара живота си по-благополучно подир него.

Както и да се разреши това, като се анализират всичките му дела, ще се намери, че Манол не е бил лишен от намерение да извърши нещо за отечеството си чрез това средство, стига да е имал помощници такива, които да подкрепят искрено мисълта му и да го помогнат с еднообразно действие; а не единът от тях да търси удоволствието си чрез безполезни разходки по Европа; а другият, духовно лице, владика, за слава и богатство, да го предава на тези, които той се бе заел да бъхте с техните камъни по главата - нещо необикновено опасно!

Ето, изобщо, като какви са нашите пастири, духовни лица, владици!

Какво направи Теофан Райнов като ходи в Женева и в Лондон и похарчи толкова пари на вятъра? Съвършено нищо, освен да може да се покаже пред света чрез печата, че е ходил в Женева, дето прекарала една неделя при Бакунина, и ходил, чрез препоръчително, в Лондон да се види с Мацини и Гарибалди! За следствието на туй свиждане дума никаква не става; достатъчно е, види се, казаното, че той се е видял и се е разговарял с такива голями хора, като: Мацини, Гарибалди и Бакунин! Целта на неговото желание е постигната.

Какво направи Дорчо, който за да постигне желателната си цел, да се преизбере за Екзарх на нашата самостоятелна черква, предаде брата си комуто се беше обещал християнска верност; после политически раздор между двама везири на Султан Азиза: Али-паша и Къбръзлията, за дано се произведе некакъв преврат, чрез който той да се ублажи; без да помисли, че това което мишката пресмята, котката го разваля, и че, кой каквото прави намира.

Действието на Дорча причини моя затвор и ускори естествената смърт на Маноля въпреки желанието му да ни види, него и мене, прикачени на въжето.

През същата година, 1870, докато бях още в Цариградския затвор, очаквах всеки час кога ще ме сполети тая зла участ, раздаде се слух, че Али-паша умрял; подир една неделя се чу същия слух и за Къбръзлията. Това събитие беше сякаш от провидението, защото живота на тези двама държавни мъже беше моята смърт, а тяхната смърт се следваше да бъде моя живот.

Това се и случи: вън от мен, сички главни актьори по тая работа измряха.

________________________________________

405) Бележка на Вергилий Кръстев: Стоян Заимов, в книгата си „Миналото. Етюди върху записките на Захари Стоянов”... говори за шпионската мрежа създадена от Али-паша и Шнайдер-паша.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...