5.4.2.3. Писмо № 3

[Ани]

5.4.2.3. ПИСМО № 3

Съобразно с обещанието си, аз като тръгнах за Русчук, минах през Влашко и изпълних напълно и верно сичко това, което моят приятел, Манол желаеше да му извърша.

Наконец пристигнах в Русчук, дето, наместо да си заема служба според както бях назначен, валията отблъсна моето назначение и не благоволи да го припознае; каза ми се само, че мога да отида там, дето обичам в Дунавския вилает да заема една служба. Коя беше причината на това мое отблъскване, не можах да узная. Вероятно някое подозрение може да се е умъкнало.

Както и да е, аз се реших да отида във Видин или в Лом Паланка. Немедлено писах на Манола да побърза да си изпрати человека, понеже аз не мога да продължавам дълго време тук, а требва да отида да си заема службата. Това беше в края на месец юли, когато му писах; август се измина и в началото на септември Теофан Райнов дойде с едно писмо до мене от Манола, и ме помоли да мина в Гюргево с него, да го препоръчам там и на нашия агентин, който беше учителя Кършовски.

Туй като извърших, освободих се от една длъжност, която ми беше, тъй да кажа, като наложителна, и можах тогава да се отправя за Лом, дето се установих за градски лекар.

От като се установих в Лом, аз нямах вече никаква кореспонденция с никого от тях по тия работи; какво са вършили цяла зима, аз решително нищо не знаях, освен това, че те са в действие. Ако и да имах с Маноля една малка кореспонденция, тя не се отнасяше никак по тези работи.

През марта на 1869 г. получих едно писмо от Маноля, който ми известява следующето: тръгвам с някои членове от нашите съучастници, да отидем в Букурещ за да проверим делата дали са верни и точни; ако можете слезте до Русчук за да се видим, защото мое да се завърнем пак за Цариград.

От любопитство да узная колко годе какво се е извършило и какво ще проверяват, попросих позволение за да мога да слеза до Русчук за три, четири дни.

Пристигнах в Русчук точно в деня, когато Манол беше се завърнал от Букурещ. Той ми съобщи, че няма да се завърнат в Цариград, а ще заминат за Виена, от дето ще испратят рапорта до Али-паша.

„Тозирапорт,миказатой,щебъдеедноочевиднозасвидетелствувание на сичко това, което до сега се е казало и рапортирало. Аз и Райнов, с няколко подкупени още съучастници, вземахме сичко за чиста монета”. Подир едно подобно водение на работите, Манол като можа да се укаже способен в измамата си без да даде никому да се усъмни в неговата искреност - това не е ли едно голямо достойнство?

Без Дорчовото предателство, той щеше да бъде напълно победител в ролята си.

В същото това време, когато бягахме в Русчук още, явява се пред мене Георги Живков, с когото се познавах добре, и ме моли да му дойда на помощ относително една телеграма на френски, за която той бил натоварен от страна на някои поляци, да даде до Али-паша; тая телеграма се отнасяше уж до българския въпрос, то е: как били разположени и настроени българите, ако би черковният въпрос им не се реши съобразно с тяхното желание.

Живков искаше да каже, че тези поляци искат да отговарят на Али-паша по някое негово запитване; но, като не знаят точно как да отговорят, натоварили него, той както види за по-добре, да им състави телеграмата. Тъй, той като иска моята писмена помощ, иска своевременно и моето мнение.

- Аз му отговорих, че, като живущ в Русчук, той по-добре е в положение да узнае, като как са разположени хората, от колкото аз.

- Мисля, казва той, че ако не ни се дава някакво черковно право, до колкото зная, поне емигрантите, които живеят във Влашко, няма да оставят населението без да направят някакъв смут, както направиха преминалите две лета. Дето ще каже, че вашето мнение е да се направи телеграмата под начин, който да показва, че населението ще бъде повече наклонно към смутове отколкото към спокойствие, ако нищо не се извърши.

- Да.

Под такъв начин стана телеграмата; но даде ли се тя или не, не зная; искрено ли беше неговото питане или шпионско, както иска да каже вашето „Минало” не знам точно, но има данни, които ме карат да вервам повече в последното, отколкото в първото, понеже Живков не един път дохожда при мен като бях затворен във Видин.

Какъв интерес го заставяше да дохожда във Видин, още да се разговаря с мене - осен този що му налагаше неговата длъжност! Както и да е, ако да не беше такъв, той нямаше да се удостои да бъде министър, още и регент! Живков не може се изми пред публичното мнение, относително това, още и пред съвестта си, освен ако докаже, че се е съобразил с ролята на Манол я,

Манол, както споменах по-горе, замина от Русчук за Виена, от дето, подир една неделя се завърна и дойде в Лом при мене, престоя около 5-6 дни. В това време се размениха между ни доволно важни въпроси по нашето положение, върху което да се определи здрав начин на действие. Изискваше се съдействието поне на неколко солидарни и верни хора, които, за зла чест, не съществуваха. Решихме, при нямане на никого, да повикаме с телеграма Драган Цанков, който се намираше във Видин. Телеграфирахме му, но той отказа и добре направи, понеже тази телеграма се яви в инстиндаците на моето арестуване.

Тъй, Манол замина за Цариград с неизвестно за мене решение относително начина, по който ще действува. Между другото аз му открих още, какво мнение имат хората тук за Дорча, и как той е предал, преди една година, някой си от енорията му поп, на име поп Димитър, с едно младо момче⁴⁰⁶, които днес се нахождат в затвора на Акра.

Манол при пристигането си в Цариград, види се, начнал да мисли, като как да устрои една каква годе чета, която да произведе смут, горе-долу подобен на този от миналата (1868) год. Като без участници подобно нещо не може се организира, то Манол наверно се е отнесъл до Дорча, който в това време се намираше в Цариград и стоеше тоже в Ортакьову, и го е поканил да земе участие в това предприятие с еднаква и подобна солидарност, каквато е била тази преди две години.

Дорчо в силния разгар на нашия черковен въпрос, немедлено си е помислил: „Сега е време, дето да мога да грабна питата”. От една страна обещава на Маноля някакво съдействие, а от друга, предава неговите планове на Къбръзлията, най-силен негов защитник.

Васил Ганчев, който бил испратен от Влашко от Т. Райнова в Цариград, наверно е бил повикан по подбуждението на Дорча, понеже се указва, че те били ближни приятели още от Плевен.

По плана на Дорча, трябваше му подобен човек. Васил дохожда в Цариград, присъединява му се още един другар, на когото името не зная, и на двамата Манол покупува по един добър кон, снабдява ги с добри оръжия и им дава 1000 л. т. за съставянето на дружината, от които 800 зема като главатар Васил.

Като ги изпраща, заповяда им да отидат да намерят още другари, които да отидат в Берковския балкан, а главатарят им, именно Васил, да отиде в Берковица да чака Дорча, който, като дойде, ще го улесни във всяко отношение относително действието.

Васил и другарят му тръгват към Берковица, но преди да дойдат до Едрене, те се скарват относително поведението, което трябва да държат. Васил, който види се, се е уговорил с Дорча да държи едно противно поведение, е поискал да подведе и другаря си в същия път, но като не е удобрил това негово поведение, не се е съгласил, отделя се и го зарязва. Васил отива сам в Берковица да чака Дорча.

След като испраща този войвода, Манол се отделя с едно писмо до мене, в което ми казва следующето:

„Ако дойде някой и ви принесе лозинката „ревност”, знайте че той е наш человек; спомогнете го, както можете и както знаете”.

Това лаконическо известие не ми се понрави, то ми произведе не добро впечатление и ме направи любопитен да узная какво нещо е това. Под подобно положение, аз бях принуден да поискам отпуск от 5-6 дни за да слеза до Цариград под предлог, че лекарствата ми са се довършили, да ги набавя. Азиз-паша, видинския мютесарифат, не отказа на просбата ми.

В края на май аз бях в Цариград, точно в туй време, когито Т. Райнов беше отишел по Европа. Като се срещнах с Маноля, той ми разказа за испратените войводи, прочете ми и някои писма от Райнова, които обемаха съвършено въображаеми неща. Като го попитах защо към Берковица става това съсредоточение?

- Защото там Балканът граничи със Сърбия, ми отговори той, дето във всеки случай, ще има средство за прибежище; без обаче да иска да ми открие, че Дорчо ще бъде помощник.

Като се съмних в това, попитах го:

- Моля, кажете ми откровено, Дорчо знае ли тези неща и е ли в работата?

- Защо се боите от Дорча, бъдете уверени, че той е в ръцете ми.

Това ми беше доволно да разумея, че той е в работата.

- Дорчо, ако е искрен, му казах, може да направи много; но не вярвам. Както и да е, без да ви се зловиди, моля, не му откривайте, че аз зная нещо от това, нито пък ме задължавайте да взема участие. Като българин аз съчувствувам на вашия патриотизъм, и ако не помогна, няма да повреда, уверени бъдете; само ще ви моля оттук нататък да прекъсните всяка кореспонденция с мен и да ме считате като ваш приятел, а не като ваш съучастник.

При сичко, че ми беше противно да се срещна с Дорча, но не можах да избегна, като се намираше в Цариград, да не му отида и се повида с него: сприятели се с дявола за да минеш моста, казва пословицата.

Волно и неволно, трябваше, в този случай, да се показвам като негов приятел - още повече, като не ни беше още познато неговото лошо намерение. Тъй, аз му направих една визита, в която никак дума не стана относително тези работи, и това беше наблизо при моето тръгване за Лом. Като му съобщих, че на утрината ще си тръгвам, той ми отговори, че и той наскоро ще се завърне в Берковица, даже ме помоли да му напиша на френски едно писъмце за да поиска позволение за отпътуването си от Къбразлията, което аз не му отказах.

Като се завърнах в Лом, не довърши една неделя, истърси се и Дорчо. Щом дойде незабавно се отправи в управлението при каймакамина, от дето като се завърна, заяви, че ще бърза да пристигне до вечерта в Берковица, понеже желае да се срещне с Азиз-паша, който е бил там.

Азиз паша от Берковица, подир няколко дена дойде в Лом. От разговора му аз разбрах, че се говорило нещо за мене - понеже той ми каза, че Дорчо много желаял да ме има при себе си в Берковица. Начина по който ставаше тоз разговор ми показваше, че съществува нещо върху мене като подозрение - към което аз трябваше да земна предпазителни мерки.

По-отпосле ето какво запоследва още: от една страна, някой си ломлия, на име Тома Меладинов, който стоеше при Азиз-паша във Видин и му беше първи шпионин по тези работи, от като се завърна пашата във Видин начна често да дохожда в Лом и да се разтоваря с мене за някакви политически въпроси; от друга страна са учах, че Дорчо наскоро ходил във Видин при пашата.

Тези явления колкото и да бяха до нейде знакове за Дорчовото предателство, аз обаче не можах наверно да предположа, че те са такива, ни пък можах да пиша нещо в това отношения на Маноля; понеже страх ме беше да не би някое мое писмо да пропадне и се хвати от правителството. Като имах понятие от това, що се върше, то чаках само да чуя гласа му и да вида какъв край ще земе; без да помисля ни най-малко, че това Дорчово предателство е било повече за моята кожа. По течение на работата, види се, че Манол е разказал до нейде на Дорча какво съм аз извършил и какво мога още да извърша, ако не бях се отказал.

Водим от това, Дорчо си е съставил плана на предателството и го е съставил тъй дето да може без друго да сполучи в предприятието си. Не беше тъй лесно да сполучи посееш раздор между двама главни везиря, Къбразлията и Али-паша, в една държава и да не можеш сетне да докажеш, това което си изрекъл.

Дорчо е разказал на Къбразлията подробно работата, която Манол вършеше; съобщил му е за двамата изпратени войводи, както и за моето съучастничество, и му е казал, че той отива в Берковица, не под вид да спомогне на делото, за което беше обещал помощта си на Манола, а под вид да приготви работата тъй дето да се хванат тези, които я вършат и които сами ще я изповядат тъй както той я излага.

Дорчо беше сигурен в разчета си, тъй както две и две правят четири. И неговата сметка щеше да се посрещне ако работите не бяха се изменили в някое отношение, то е ако единият от войводите не беше избягал, и ако не беше се случила смъртта на Маноля, както и тази на двамата гореказани визиря.

Без това за изменение сякам⁴⁰⁷, че Манол и аз без друго трябваше да бъдем обесени и Дорчо назначен Екзарх на българската екзархия/

Един път Дорчо в Берковица завари Василя там, който го чакаше като актьорин за комедията, която щеха да разиграват. Явно е, че той го е надарил с неща, за да го привлече, и му е обещал голяма подпорка за освобождението му; понеже Васил, освен че разполагаше с пари в затвора, но още дръзко и упорито говореше на секиго, като си мислеше, че е услужил правителството чрез коварното си предателство.

Дорчо, като го имаше на ръка, мислеше, че работата сама по себе си ще се открие. Тъй той го пращаше по разни места и села да разгласява и уговарва хора, които ще участвуват в бунта. Васил бележеше тези, които бяха наклонни и обещаваха помощ. Имената им, като бе уловен той, се подадоха написани от последния на правителството; в него каталог беше и моето име.

Тъй като работата се приготовляваше от неговия съучастник, Дорчо се постара дано хвати пък от мен някакъв документ; в това отношение, той ми прати нарочно человек в Лом, който дойде и ми донесе едно писъмце от същия, горе-долу в следующето съдържание, на което той искаше и отговор:

„Человекът, за когото Манол ви е писал, се намира тук; той ли да дойде при вази, или вие ще дойдете тук да се повидите? Отговорете ми.”

Туй беше през месец юни. Аз си замълчах и не му отговорих нищо. Той като беше уверен, че аз зная подробно до нейде течението на работата, имаше голяма надежда, че ще я открия тъй като си е - нещо, което щеше да бъде за него една подпорка в домогванията му и едно доказателство на изложението му, без той да излезе на яве. Без мене, той сам трябваше да излезе на сцената, както и се случи най-после. Тъй, той трябваше, под какъвто и да е начин, да ме въвлече в категорията на виновните. За да бъде това, той подбуди пашата официално да ме повика и по заповед да ме изпрати няколко дни в Берковица по служебна работа. В края на месец юлия аз получих подобна една телеграма от пашата, чрез която се виках във Видин за това.

Дорчо, колкото и да се криеше под булото на апостолския христов началник, беше в делата си человек съвършено безсъвестен и безбожник: сичко той предприемаше да извърше, щом се касаеше да придобие пари, а още повече и слава: тук, без друго, той е обещал да спомогне и улесни от сяка страна бунтовническата чета, но не тъй даром - под предлог на една сума не по-малко наверно от три хиляди л. т. както и е получил. Един път осигурен в това отношение, той се е вдал да сполучи и втората -славата, то е да мине като верен на държавата чрез предателството си и се сдобие да стане глава на нашата самостоятелна черква - Екзарх.

Ето до колко беше християнин владиката Доротея! Чрез предателство да сполучи слава и пари!

С идущею си писмо ще ви разправя по какъв начин славният Софийски митрополит Дорчо предаде поп Димитри, поп от енорията му, и как я скаряса⁴⁰⁸ с мен.

____________________________________________

406) Бележка на Вергилий Кръстев: Момчето е Ангелов от Лом, избягал от парахода в Измир и от там в Одеса.

407) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Сякам (диал.) - мисля, струва ми се.

408) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Скарясам (от гр.) - направя, стъкмя, натъкмя.