Jump to content

5.5.6. Диарбекир. Писма и бележки. 5.5.6.1. Писмо до брат ми Георги Кънчев, 12.03.1875.


Recommended Posts

5.5.6. ДИАРБЕКИР.

ПИСМА И БЕЛЕЖКИ

5.5.6.1. ПИСМО ДО БРАТ МИ ГЕОРГИ КЪНЧЕВ

12.03.1875 г.

В: Кънчев, Минчо. Видрица. спомени, записки, кореспонденция.

2. изд. София: Бълг. писател, 1985, с. 453-455.

Едноутробний ми Герго!

Задължаваш ме в писмото от 17 февруар[и] [1]875-та, брой 5-ий, да ви пиша в какво местоположение сме, вода и кладенци има ли?

Този проклет град Диарбекир, в когото черната съдба е решила да живеем привременно в него, е заобиколен със съградено старовременно кале с четири железни врати, на които деня и нощя варди войска. Калето е високо, с хубави дялани камъни, като че от един камък, високо и 10 разкрача широко и на 40 разкрача има по една кула, от камък изработена, които би в него време да са заслужвали за войска, а сега за храни и уруспии, публични домове от туркини.

На североизток вратата се нарича даг-капусу, над която има закачени железни топузи и сабля, стените са описани [с] писма, но само тука име една таблица, написана с гръцки слова; казват че великий Александър Македонски ги писал, когото наричат Скендер бей.

От тази врата около 20 минути е направено шосе до валията, което е правено в 1850 година. Тука е управлението, валията, къщите, войската. Има и вода много, и посадени, древеса.

От Диарбекир до валията по шосето работят талиги с коне и тези талиги са работни от нашите заточени българи, които коля тукашните диваци наричат вампор, или демир-арабасъ, защото из Арабия коля няма, колята са камилите. Този път отива за Аргана Мадени към Цариград, по когото дохажда пощата.

От тази даг-капусу слиза друг път, шосе, през Хъская, стръмно място, за скелета на река Тигър, срещу селото Катарбур - това шосе Христо Илич му беше мендизина.

Тука има турски гробища, в които има една каменна кула, дълбока изкопана, с железни прозорци, която се нарича келхаане (къща за глави), а арабски - наум. Тази кула пълна с човешки глави - които бесели или клали, там им хвъргали главите.

От 2 часа разстояние иде една вода, която се дума Хамурватсую, та влиза през калето в Диарбекир за чушми.

На запад вратата се дума Урумкапусу, срещу селото Апи Похар, и оттук иде друга вода за чушми в града, която се дума Али Похар сую.

На юг вратата се дума Мередин-капусу; от през калето, колкото води има в града, всички излазят навън от едно място, та се слива през бахчите в река Тигър; на тази вода има воденица, една динка за ориз и една тепавица, която я работи поп Георги Тутмаников от село Видраре.

На югоизток вратата се дума Еникапусу; тук се слиза на православните арабски гробища и на река Тигър.

От Еникапусу до Хъская река Тигър мий стените на крепостта.

Отвън около крепостта тече една малка рекичка наоколо, на крепостта Еди кардаш кулеси много бистра вода извира навън, на която се перат.

На река Тигър воденици няма, защото е много хъзла425 водата.

По калето отгоре да се качиш, може да заобиколиш целий град и на всяко място се не минува от туркини и уруспии, публични моми.

В град вътре при Гяурмегдана на изток има една вода, която се не изтича, думат я Кючук денехчик (Малко морце); на запад има друга, която извира и се изтича, думат я Банаклъсую (Аязмо), в която гдето извира, има хубава едра риба, от която сме хващали с ръце, ако и да я пазят турците; тази вода е при Сенек пазара, в табаханата426, има и воденица на нея.

Шадравани, чушми из града много, но това е, че хвъргат конски фъшкии в кпюмкьовете, та сутрена, догде се измият, тече зелена вода.

Има и кладенци, но всички се не пият, с една дума, г. Диарбекир е направен над вода отгоре, но много е мръсен, от черни кучета не може да се помине.

Има много бани, които ги палят с конски фъшкии.

В средното кале извира една вода от една направа, която думат Карасу (Черна вода), на която никой не знай главата. Тази вода минува във второто кале, на която има две воденици и една динка; тука има бахча427, която се дума Кюп али бахчеси. Тука в средното кале са управленията на юзбашия, бинбашия, миралая, беледие сандъкяр мезлиши [съвета на общинската каса] и нашите мъртвилници, тъмни порутени зандани...

Тука на земята пръстта е червена и както орат тука, ако и ний така да орем, бодил не става; тука лятно време капка дъжд не капнува, само от зимния дъжд става жито и ечмика, друго не сеят. Както ги оставил дядо Адам, тъй я карат досега. Много сладки и солено-киселички треви и корени има тука, от които туканите диваци се хранят като скотове и пак се червят като битолски просяци.

Поп Еню Попдимитров се охрани като прасе в ахчийницата428 си. Стоян Заимов, ортака му, се изгуби или побягна - то се знай, че тъй стана, - на поп Еня остави една козя брадата пача и няколко кози рогове, а сметката остава за онзи свят да я гледат. Поп Еню пари няма, остана му кяр един маркуч с наргилето.

На 17 януарий ни събраха всички в сарая зарад Стояна Заимов, та ни държаха цял ден гладни, без хляб, та ни питаха къде й отишъл Стоян Заимов.

Ний отговоряхме, че той е аплак, с едни кючеци играл в града, може да го затриха нейде, не го знаем другояче къде й. Този път лесно се отървахме, но за 2-ий не знам.

Има много неща да ви пиша, но сега, като свършувам, поздравлявам всички домашни, роднини и приятели, които не са ме забравили, и моля всевишнаго за драгоценното им здравие.

12 март 1875 г.

Диарбекир

Ваш едноутробний брат

п. Минчо Кънчев

_____________________________________

425) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Хъз (тур.: hiz) - сила, устрем

426) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Табакхана, табахана, табахна (ар.-пер.-тур.: tabakane, tabakhane) - работилница за обработване на кожи.

427) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Бахча - градина.

428) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Ахчийница - гостилница.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...