5.5.6.3. Писмо до свещеник.

[Ани]

5.5.6.3. ПИСМО ДО СВЕЩЕНИК

В: Кънчев, Минчо. Видрица. спомени, записки, кореспонденция.

2. изд. София: Бълг. писател, 1985, с. 480-481.

Благоговейний ми отче, вярувай, без огън живи горим и деня, и нощя. Изгоряхме живи, братче, за какво първе да ти разправям и пиша.

Дълъг и широк е пустий Диарбекир, яки и високи са стените на неговото кале, тежки са и турските синджири, проклет е от бога тоя турски град, проклети са и мрачните и грозни тъмници, няма дъждец, няма росица, няма прохладен планински ветрец, няма нищо добро, каквото в нашите страни, каквото в нашата благословена България.

Пече от небето арабистанското слънце, пече над главата ти като адски огън и мозъка на човека ври в главата като в бакър (котел), керемидите се пукат и куршумът над джамиите се топи от това сърдито слънце.

У нас слънцето изгрява за радост на хората и за веселие на добитъка, а в тоя пусти Диарбекир то изгрява само хората и зелената тревица да гори и суши.

Нищо тука не весели, нищо не радва, сё пустота и яд, ето ти Рая, ето ти и Ада, братче.

Само за турците, за камилите и за магаретата е направена тая земя, само тям е дадено да живеят там. Лежи турчинът под черницата, та се изтяга цял ден на голия хасър, гладен, и казва: „Аллах керим" (Бог ще даде).

Отче попе! Това да не прочетеш пред баща ми и майка ми, но само им попей тая песен:

Провикна се поп Минчо

в пуста тъмна тъмница:

- Бре, млади тъмничари,

юнак българчета,

не ли ви е жално

за вашите майки,

за старите бащи,

за милите братя,

за драги сестрици,

за дребните деца.

Я ги погледнете

как сълзи проливат,

как зулуми търпят,

как синджири носят,

как тежко проклинат

майчино си мляко.

Хайде, хайде,

дай... що ни мъчи...

От България, от г. Ловеч, ни докараха един нов гостенин, народност турчин, Али онбаши, той псувал светията си, великий пророк Мохамеда, и той сега е в наший рай.

И друг гостенин от православните араби, от Ерусалим, от село Римя (Ариматея). Неговата погрешка, че поддържал ерусалимския патриарх Кирила, който не прие да подпише схизмата. И той при нас, има отвън 5 души слуги, които му принасят едно-друго, много богат и много мрази гърците, не знай турски, но само арабски говори: „Сава сава куллю бургари... куллю урум миллети акрут - хенеет” (Тука, тука всички българи добри. Всички гръцки народ проклет - хиниет).