5.5.6.4. Бележки.

[Ани]

5.5.6.4. БЕЛЕЖКИ

В: Кънчев, Минчо. Видрица. спомени, записки, кореспонденция.

2. изд. София: Бълг. писател, 1985, с. 660, 677, 680-682.

Според запазени непълни списъци на нашите заточеници, както и от данни в спомени на диарбекирски заточеници става ясно, че в Диарбекир и в близките няколко града за четвърт век - от Видинското въстание (1850) до Освободителната война (1878) - са били заточени стотици български борци, част от които починали там; други се завърнали след излежаване на присъдата; най-голямата част били освободени в 1878 г. по силата на Санстефанския мирен договор, между които е бил и поп Минчо.

Заточени имало и от акции, станали през първата половина на XIX в. За облекчаване съдбата на заточениците са се застъпвали мнозина, между които Л. Каравелов, В. Левски, Хр. Ботев, а след Априлското въстание и американският дипломат Юджин Сайлър (Скайлер; 1840-1890), секретар на посолството в Цариград по време на въстанието, изпратен през юли-август 1876 г. като член на Международната комисия да обиколи пострадалите български земи; пътувал задно с преводача си - българина П. Димитров, и с журналиста Макгахан.

Ахмед Мидхат паша (1822-1884), турски държавник, известен като реформатор; един от основателите на младотурската партия; валия на Дунавския вилает (1864-1867); председател на Държавния съвет (1868); велик везир (1872, 1876-1877); автор на конституцията от 1876 г.; отявлен англофил и русофоб; бил за безкомпромисна разправа с българското националнореволюционно движение; обвинен в убийството на Абдул Азис, турски султан от 1861 до 1876 г.; бил заточен и убит. В оригинала името му тук и по-нататък дадено направило „Мехтад”, „Метад” и пр.

Мурад V, провъзгласен за султан на 18 / 30.V. 1876 г., след свалянето на чичо му Абдул Азис.

Султан Абдул Хамид II, царувал от 1876 до 1909 г., взел властта с подкрепата на либералните кръгове, провъзгласил конституция в 1877 г. - политическа маневра за проваляне на Цариградската конференция, - а след това установил деспотичен режим и станал известен като „кървавия султан”.