Jump to content

6.2.6. Рецензия на новоиздадената Кратка и методическа българска граматика от д-р Миркович.


Recommended Posts

6.2.6. РЕЦЕНЗИЯ

НА НОВОИЗДАДЕНАТА КРАТКА И МЕТОДИЧЕСКА БЪЛГАРСКА

ГРАМАТИКА ОТ Д-Р МИРКОВИЧ448

В: България (Цариград). Г. 2, бр. 72, 3 август 1860, с. 298, 305-306. рубрика: Изглед на българските работи

... Против думанията на някои неверни скептици, успехът в който стъпа нашият язик от ден на ден е чувствителен. Не говорим за некой лица, които с малко руски или сръбски искат да ни убедят, че русизмът и сърбизмът дава на българския език повече гиздавина и повече гладчина. Граматиката дава тук правила, но секога е истина, че изключенията са малко-много изобилни. Същото е и за хората.

Думата е за язикът тъй както се говори между народът и от народът и тъй както треба да се пише с малко-много изменения от говоримият и то в некой неправилности. Прочее един такъв язик, турен в точки и разумни правила, ний го немахме и тоя язик не угажда на панславистити; те го намират много корав и варварски и ще са крайно радостливи, да го поместят с руски и сръбски или друго някое наречие. Членът, който е толко същественно нужен за Българския язик, както за секи точен язик, и който е една от хубостите и точностите на нашият, дращи на ушите на тия пуристи. И за това налагат ли му вандалско гонение!

Но да не ся отчаюват; язикът не ся променя тъй лесно, след едно толкова твърдо вкоренение.

Големи издирвания се направиха от неколко време връх българският язик, и тия издирвания, секога полезни, доказаха още един път, че нашите учени имат на сърце успехите и напредванията му. Граматики се издадоха, особити забележвания се съобщиха. По съвършенното следва несъвършенното и ако една граматика или друго какво да е нещо, е била съвършенна преди 2-3 години днес не е такава пред по-съвършенна от нея.

Искаме да говорим за граматиката на Г. Мирковича, сега скоро издадена. Имаме пред очите си един екземпляр и сме в състояние да кажем нещо.

Трудът на Г. Миркович е бил, както гледаме от съдържанието, предмет на много издирвания и на непрестанни занимания и можем да кажем без да се сбъркаме, че сичко това не е било напусто. Това не ще да докаже, че в граматиката на г-н Миркович нема недостатки. Несъвършенството на нашето естество, на човешкия ум отговаря доста на това забележване. Недостаткити, които срещаме в речената граматика са толкова малки, щото се крият под окото ни и сличават пред другите части на тоя трудец. Те са капка в океанът и не ги отдаваме на недокопването на г. Миркович, но на слабостта и на цялото развитие на езикът ни. Обаче за да не бъдем пристрастни и за да дадем случай тия мъчнотии да се решат, ний и тях ще подземем и ще ги забележим.

Граматиката на Г. Миркович е методическа; долните ни оценения ще го докажат. Когато едно нещо е методически направено, то ще рече, че това нещо върви наедно и паралелно с развитието и естеството на духът, на човекът сир. не го изпреварва и не остава назад. Методата добре направена дава леснотия, помага в затрудненията или по-добре с нея затруднения не съществуват.

Като прочетохме реченната Граматика три неща ни ся видеха новоиздирени и съвсем странни в досегашните ни граматици преди Г. Мирковича:

1. Изключението на падежите

2. Нареждането на глаголите

3. Яснотата и точността на изложените правила в сичката книжка.

Ако малко надникнем в свойството на язикът си, ще видим, че в

него падежи не съществуват - на страна измененията на членовете, които са разноокончателни в почти сека област. Доказателство за това нещо би било неполезно, толко е истинно, че падежите не съществуват в устата на нашия народ. И нека не се бъркат в думите ни; говорим общо и само там изключенията, в някои имена и в личните местоимения немат никаква работа тука. Който дава общото правило ще тури и изключенията.

След това, това като е тъй, защо да налагаме на българските младци излишни неща, неща които не съществуват? Защо мъчнотия връх мъчнотия. Те могат да учат други по-добри неща от падежите. Доктор Миркович разумел това и дума в предисловието си:

„Тяхното (на падежите) изложение като противно на язичното естество е едно заблуждение и едно празно затруднение за децата."

Светът търси лесното, леснотиите, за развитието на умът, а ние ги обременуваме и влизаме в мъчното! А! ба! Подиграваме ли ся?

(Следва)

- Тъй Г. Миркович бил следствен с началото си. Като изключва падежите, изключва и склоненията. Друга мъчнотия толко за паметта на ученици, колкото и за изгубването на времето им. Другояче, ето какво щеш да се случи и какво се е случвало до сега.

Окончанията са толкова разни, те съдържат толко изключения, щото склоненията треба да се умножат съразмерно със същите окончания. С тоя начин да си въобрази некой колко примери треба да има и с колко окончания. Досегашните ни граматики са там, за да потвърдят каквото думаме.

От друга страна, те сами не обаждат ли, че средния род нема други окончания освен именителния на единствено и множественото? И защото теле прави телета, лице - лица, дете-деца... следва ли, че треба да се турят толко склонения или примери, колкото изменения приемат имената? Не е ли по-естествено и по-здраво да се каже, че едни имена правят на множествено число тъй, други так. Още като пусне нянката на майка си, детето се научава, че теле прави множествено телета... Колкото за мъжкият и средния родове ние немаме окончания на у, а, и, в единствено, освен в неколко имена, които на пръсти се прочитат. По-горе казахме за личните местоимения. И треба да забележим, че никога частното не отмена главното.

Обаче, като упазил еднакво окончание в женските имена Г. Миркович не употребил това правило и за членът. Той пише например за синките падежи - жена-тж. Но ще ни рече, че това го прави тъй за да отличи от средният множествен. Ако имаше една само отличителна страна, това минуваше. Но когато можем да познаем едно женско име като му приложим моя, тая, това изменение та на тѫ остава неполезно. Още един път, тия са малки работи и бихме желали да ги не повдигаме, но да ги оставим на здравия разум на учителити.

Г. Миркович, види се, според излагането на едно от правилата си, иска Българите да пишат добрiй без член и добрiят с член... Добрм, и другите прилагателни неусечени са секога в определително значение; следователно съдържават член. От друга страна окончанието -iй не е Българско, и ако предпочетем -iй на -iят впадаме в славизъм и вървим ний против говоренето на народът, а г. Миркович против началото си:

„За предмет на правилата имах говоримият и писменият наш днес въобще български язик.” (предислов); а ако предпочетем -iять на -iй, тогава това последното е излишно, следователно неполезно.

Преди да минем на глаголите, които изискуват по-внимателно надникнуване, ще разгледаме третата точка, която е ясността на правилата.

Има едно правило, което казва, че определението на предметите треба да е ясно, да нема излишни думи или по-малко от колкото трябва, да прилича на сичкият определен предмет, да забележи сношенията му с другите предмети и да го отличи от тех...

Това правило е спорно употребено в граматиката на Миркович. Той не гледал само да изложи определението, но още и да му даде сичките изискани условия, щото дори и ученикът да може да гледа видело без помощта на друг некой.

Дава на правилата си една такава ясност, една бистрота, ако е допростено тъй да кажем - дето не бива повече и, както пред водата на едно бистро изворче се гледат камъните на дъното, тъй също чрез правилата, чрез определенията на г. Миркович, принципа се показва от сичките му страни, сношения и разлики. Това преимущество дава една горност на тая граматика, горност, която никоя от досегашните граматики не е достигнала.

Тъй например - и той избирал примерите си между по-слабите -какво има да се подзема в следующето определение на назначителното прилагателно:

„Назначителни прилагателни са тези, които назначават, определят и ограничават пространното значение на съществителното на което се отнасят...”

Можихме да изложим безчетни примери; но сичките правила са там за примери и тогава сичките трябва да се привеждат.

Това за днес нека се каже, ще имаме време да се върнем...

Третото преимущество на тая граматика е нареждането на глаголите, и което е най-важното. И в тях една голяма мъчнотия превърната за полза на учениците. Вместо да се маят да учат четири спряжения с по три-четири примера сякое, те ще намерят в Кратката граматика на Г. Миркович само две спряжения, без да считаме спомоществователите.

В граматиката, която днес се употребява в българското училище, глаголите са разделени на четири видове и следователно разпоредени на 4-ри спряжения, в нужно време, кой ще запрети да не станат и пет, и шест.

Но едно нещо е много ясно в нея граматика. То е, че това подразделение на 4 видове не точно, почти излишно. Двата от тия видове показват едно също значение, една съща мисъл на действието или състоянието на глаголът почти без никаква разлика; същото ще кажем и за другите два. Това като е тъй, защо съчинителят е умножил спънките?

От друга страна изясненията, които дава за секи един вид не са удовлетворителни, дори съществува един вид тъмнота, която доказва голямо мънкане. За наш счет никога не можихме да излезим из вътре и да извлечем един точен разум и сме изпаднали да мислим, че и съчинителят не е бил по-щастлив от нас. Не е, види се, задълбочил темата си.

Това положено, нека минем на граматиката на Г. Мирковича.

Има в нея три разделения на глаголите. Но от тия три разделения г. Миркович съставя само два вида. Причините му са изложили в една бележка отдолу.

Двата тия видове изискуват две спряжения. Следователно те са два.

Ето как е събрал г. Миркович сичките глаголи в една толкова тесна мерка, която уверени сме, ще се види невъзможна на мнозина.

Под първото спряжение, събрал сичките глаголи първоначални сир., които са без предлог, сичките първоначални на това спряжение окончават на ѫ и ѭ.

Под второто, глаголите които окончават на -ам и -ям и които биват или с предлог. Секой осеща ползата на едно такова разделение. При това там има и икономия. В два листа са събрани сичките спряжения; икономия и в склоненията на лицата, икономия в местоименията.

Но ще рече, че тая граматика е по-пълна от другите. Истина страниците й могат да са ограничени в числото, но съдържаният материал е много повече, дори по-много от онзи на другите граматики и днес това е немалко полезно.

Освен това, Г. Миркович видял за добро да изложи в граматиката си анализ сир. разделението на десятте части на словото според съчетанието и свойството на секоя реч. Треба нашите младци да се обучават връх тая част на словосъчетанието, за да осетят сичката й полза. Това средство туря секо нещо на местото си и разпознава ученика с безчетни малки разлики, които съществуват в съставянето на фразите. То е едно приготовление за слогът и вместо да е неполезно, то съдържава съгласието и словосъчетанието. Научи анализ и словосъчетанието го знаеш.

След тия малки забележвания направени връх един толкова важен предмет не ни остава нищо друго освен да препоръчаме тая граматика на ония, които са учат. Без съмнение сичките ни младци се учат за това и на сички я препоръчваме. Тя ще докара полза толко на учителите, колкото и на учениците. Когато я преподават една година в училищата, тогава ще познаят колко удобно запечетява граматическите правила в паметта на учениците.

Съчинителят само това гледа и желай; за това господство му оставил я на една малка цена, 4 гроша за Цариград и 5 за навън. Секой може да я получи, като се отправи до съчинителят г-н Д-р Г. Миркович в Цариград.

____________________________________

448) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Вж Кратка и методическа българска граматика. Цариград-Галата: в книгопечятницата на Д. Цанкова, 1860. III, 69 с. Също и на адрес: НБКМ. БИА. Дигитална библиотека. Български старопечатни книги 1806-1878 г. [прегледан 23.01.2020] http://82.147.128.134/sp/public/view. Също и в раздел Сканирани материали

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...