6.5.3. Бесарабските българи.

[Ани]

6.5.3. БЕСАРАБСКИТЕ БЪЛГАРИ

В: Българска пчела⁴⁷⁰ (Браила). Г. 1, бр. 10, 2 август 1863, с. 37-38.;

бр. 12, 16 август 1863, с. 46.; бр. 18, 27 септември 1863, с. 71.;

бр. 19, 4 октомври 1863, с. 74.; бр. 29, 13 декември 1863, с. 114, 115.;

бр. 31, 27 декември 1863, с. 123-124.

Г. 1, бр. 10, 2 август 1863, с. 37-38.

Съобщават ни следващия член, който съдържа важни и любопитни подробности за нравствения живот на българските колонисти в Бесарабия …

Ако земем да търсим в историята на Европейските народи, то едвам ще намерим такъвзи народ на когото злополучието и историческите нещастни периоди да се развият со злополучие на наш народ.

Тук като земам, че просвещението е невидима стихия, която действува с чрезмерна скорост и сила за щастието на кой да е народ, допущам, че само то едно може да спре и уварди един народ от секоя духовна болест и да отстрани от него сяко зло, което му носи гибелни потери. ... Тогава, когато Българите, по причина на историческите събития се разпръснаха по чужди земи и страни, трябваше да се лишат от духовната сила на науката, която прави народа жив по между други народи. ... Народното име трябваше да ся замълчи, прежната народна слава трябваше да ся загуби и на тяхно място да се чува име, да се разгласява слава на друг народ, който има щастие да земе добро място в световната история, и който като гледаше, че историческите обстоятелства помагат да обнаружва зверската си сила, осилваше нещастието на народът ни, дори най-после го принуди да се пресели в страна за него съвсем неизвестна.

И наистина, българите не знаеха, че Бесарабия е дива и пуста. Те знаеха само, че отиват в една страна, гдето светите им учители Кирил и Методия, посеяха семената на християнската вяра, мислеха че отиват при такъв народ, който не само е увардил тези семена, но ги е усвоил в себе си и ги е удобрил тъй, щото от тях се е родил безценен плод. Бедни разпилени българи, след като се лишиха от отечество и просвещение, надяваха се, че този народ при когото те отиват, ще им даде, ако не по-добро, то барем онова също просвещение, което е получил от них. Но нищо не се сбъди. Той в течение на 50 години време, не само, че не напреднал в духовното си развитие, но останал в Бесарабия в това невежество, което донесал от отечеството си. Тъй българите след преселението си, принудени бяха да се ограничат само в обработването на дивата Бесарабия, която по причината на нейната пустота и дивота заеха толкова места, колкото им трябваше.

Отпървом българите можаха да повярват, че всичките им мисли и надежди ще се изпълнят; защото по ходатайството на добраго Инзова⁴⁷¹, който според многото си добрини, направени на българите, не ще остане от них, никога забравен - получиха по-сгодни от немските от немските колонисти права, с които се ползваха доста време. Тези права дадоха възможност на нашите българи да се домогнат тъй добре, щото след 50-60 години - те си направиха къщи, отгледаха си ниви, лозя, почти таквизи, както бяха оставили в България.

Подир това българските преселенци отиваха много добре и прогрес в материално и в нравствено отношение беше видим помежду им. Но това беше само тогава, докато беше жив добрия и мъдрия Инзов, който ги управляваше, т.е. беше им управител. След неговата смърт, те трябваше да се управляват от комитет, съставен от чисти немци. Никак не беше по сърце то на българите, да имат над себе си началници от чужда нация, и по език, и по вяра, но нямаше какво да правят. Те трябваше из време да се утешават с мъдрата народна пословица: търпение спасени. Но как е тая пословица понякогаш гибелна!

Новият Комитет скоро оправда своята антипатия към българите на дело. Той в непродължително време по можи [помогна] не само да улучши⁴⁷³ състоянието на българските колонисти, но успя да ги тури на по-долна степен и от немските колонисти, които имаха много по-долни привилегии от нашите българи.

Колкото повече Комитета желаеше благополучието на своите събратя немци и прилагаше на това нови старания, толкова и тяхното щастие и състояние са улучшаваше в материално и нравствено отношение. В късо време те взеха първо място в търговията между руските и българските села, които в това отношение от ден на ден слабеха и беднееха.

При Инзова в Българските колонии са откриха много училища, които не можеха да се наредят догде беше жив Инзов. След неговата смърт трябваше да има над тях главен надзор, упоменатия комитет, за когото впрочем, те бяха безполезно нещо, защото освен, че не му даваха материални средства, но те с време можаха да противодействат и на секо злоупотребление и грабеж.

По старание на Комитета в българските колонии се учи Словенският език по часослов и псалтир, а учителски места се заемаха от чиновници, изредко семинаристи изгонени за лоши постъпки или человеци по старост лет, лишени от деятелност и негодни за никаква служба, по ограничение на понятията си. Таквизи учители незнакоми с българският език и интерес, а научени да гледат на себе си като на класа чиновническа, разумява се, са безполезни за българските колонисти. При това секой един учител по гореизложените причини, като не намира развлечение в колонията си, часто оставя занятието си и отива по градища да си прекара времето между своите роднини, при които живее няколко месеца. Между това и самите ученици, като останат без учител, разпиляват се, а след като се завърне той, настава лятно време, работно за секой трудолюбец, а така речи, учениците изгубваха половин година на ваканция.

При таквози неправилно и нередовно занятие, не само, че не можеха да се научат децата да четат, но губеха си времето суетно. Тридесет-четиридесет годишното разстояние на училища, за които ежегодно ставаха разноски около 10 хиляди рубли, почти никаква полза не принася. Сега не ще се намери никакъв колонист, който да е в състояние да прочете свободно печатани книги на Български или на Руски език; тъй също не ще се намери ни едно тяхно дете в никое висше учебно заведение. Между това, нашите задунайски българи, при сичко турско и гръцко притеснение и тиранство, са изпратили по чужди страни повече от 150 юноши, от които 60-70 се намират в разни високи учебни заведения.

Впрочем не може да се каже, че колонистите не познават и не видят помежду си този недостатък.

Те са наченали да го изказват още от 1832—44 и 58 чрез прошения от няколко хиляди подписи до комитета, когото молиха да им позволи да си открият едно централно училище, по подобие [на] гимназия. Но техните прошения, като постъпваха в комитета, сякаш че потъваха в египетски лабиринт, подир което този въпрос оставаше пак чужд.

Освен формални прошения що са подавали колонистите, още и много пъти лично са просили комитета; но сичко е било напразно! Нам и на колонистите стана прежално, след като са позволили на Татари в Кръм да си открият уездно училище⁴⁷³, а на Евреи и на Ермени - гимназия, а нам - не. До какво унижение са дошли бедни Българи. Потребности и желания еврейски и татарски се занимат на внимание, а наши Български - не! Впрочем, по-горе ние казахми, че за комитета е тягостно да върши нещо за българските колонисти, които не му дават материални изгоди. Той утвърждава страшини, които му плащат, уволнява пак тия, които му са непризнателни. Той е още в състояние да направи и това, за което няма право, само ако трудът му се възнаграждава.

Ние тук умълчавами други много злоупотребления на комитета, защото тука нямаме за цел да говорим за злоупотребления на комитета, а да го укорим само за това, че е бил главна причина гдето българите са останали в такова невежество.

(следва)

Г. 1, бр. 12, 16 август 1863, с. 46.

Колко добри Колонистки подвизи се спират за една користолюбива угода на един комитет! Бедни Българи какво теглят, а между това тяхно висше началство нищо не знае за това. Но кой знае, може и да няма нака нужда да го знае.

Впрочем ний знаеме това, че щом половината население от тези българи колонисти остана в Молдова под друго правителство и немаха над себе си Комитетът от немци, то тутакси техните многогодишни желания се изпълниха. У нас в Болград става 4 години от как се е открила гимназия и типография. Ние виждаме, че при старанията на Болградските българи, тая година гимназизиските класове достигнаха на пет и че ученическото число се увеличава от ден на ден.

Сега в Болград ще срещнете лица от разни страни и места: села и градища. Гимназическият ред постепенно се улучваша и сичко върви в този край благополучно. Тъй също и типографията ни само печата и ний видим, че в година време, откакто се е открил, в нея са напечатани повече от 10 съчинения, но жал е, защо сичко това не е станало там гдето е могло да стане.

Тук Шевченковата дума се оправда:

Тъжко миѣ сыротою

На семь свѣтѣ жити,

Свои люде - якъ чужно,

Нема кому разспитати;

Чего плачутъ очи,

Нема кому расказати;

Чего сердце хоче,

Чего сердце якъ голубка.

День и ночь воркуе;

Нихто его не питае.

Не знае, не чуе. (Шевченко)

(следва)

Г. 1, бр. 18, 27 септември 1863, с. 71.

На 1852 г. за големо щастие на попечителския комитет, а за нещастие на българските колонии назначи се управляващий в Бесарабия Ив. Арендаренко⁴⁶⁴, по произхождението си глупав и военен; человек без секое образование и вдаден в пиянство, со страшни и даже чудни възгледи върху образованието, от което произхожда богатството и щастието на сичкият мир. Тоя голям ненавистник на българите, намираше дружба и приятелство само с военните, с които прекарваше своето време.

Този человек по своето си управление и общежитие е обръщал всеобщото внимание. В осемгодишното си управление, той освен гдето е хулил, ненавиждал, надекивал⁴⁷⁵ българите нищо друго добро не им е сторил. Той гледал на българските колонисти като на народ от друго племе и вяра, народ чужд, който е получил от Россия някои права без да и е в нещо заслужил. И заради това той на тях иначе не гледаше, но като народ, който живее в Россия по милости; а тя ги храни, възпитава, старае се за тях, без те да й до някога за това да заплатят. И при това понятие, Арендаренко не наричаше иначе колонистите, освен: Дармуеди⁴⁷⁶, Татари⁴⁷⁷ и Бусурмани⁴⁷⁸. Арендаренко гледаше нна българите като народ исторически порабощен⁴⁷⁹ и токова поробощение намираше твърде пътно⁴⁸⁰.

Този человек естетсвено не желаеше благополучието на колонистите и заради това той не желаеше да ги види на друго поприще освен на земеделческото; не желаеше да ги види на друга степен освен на тая, на която са били от първен, след като са се населили в тойзи край. Секой един прилично облечен колонист възмущаваше чак душата на Арендоренко; секой един книжовен българин, както и секоя една новопоявивща се книга на български език силно му мътеше кръвта. Но сичко това още не беше нищо. Арендоренко, когото беше много страх от учените, да не му до някога копаят яма, като зловреден человека на народа и на образованието, закриваше училищата, които той завари при своето постъпване открити.

Когато постъпи управител, над 80 български колонии, той намери около 40 училища устроени и наредени при работливото попечение на благодетелите на Бесарабските колонии Инзова и Буткова. Той при щастливото си управление в поверените му колонии остави от 40 само на 17. Но според чевръстата си ненавист, той и тия останалите щеше да затвори, ако не беше побъркала Кримската война, и ако не беше решила съдбата да останат половината колонии в Молдава; и на конец същата яма, която копаеше за колонистите го прекарапична⁴⁸¹.

Таквази черна съдбина ний би желали да озари и комитета, който е сбор на нещастието Ханово потомство⁴⁸².

Арендоренко в последното време назначаваше учители повече военни като ундроофицери⁴⁸³, уредници, чиновници, по старости лет уволнени от военна служба, человеци самокнижни. Впрочем, желающите читатели да се познакомят по-добре с Арендаренка и със състоянието на колонистките училища може да прочетат подробно в руски вестник за 1857 год., книжка 6.

Някои си от тия безнравствени, бяха повече незнакоми [незапознати] с учителските обязаности [задължения]. Ни реч, че таквизи учители не са знаели ни слово от български език. Впрочем в него време и никой не мислил да го преподава. На таквизи учители съчувствеието е било в местните поизведения, като във виното и ракията.

Като не е имало кой да прегледва тези учители, те са преподавали и учили както щели. Но тъжно и горко на таквази наука, на която участта се бамира в такива нечисти ръце.

И при един такъвзи порядък, нека не се чудят читателите, гдето българите в Бесарабия при сичките си средства са останали в такова невежество и сега гдето видим да са сичките колонисти безкнижни.

Ако някой път да се е случило управляющий да е преминувал през някое училище в неприличен вид и е заварял много ученици, той ги е разпъждал, но ако са в приличен, то с изпит или без изпит е награждавал сички с похвални листове и атестати. Сичко това е записано в неговото дневно разположение⁴⁸⁴. Такива листове и атестати обделани с красиви рамки, ний виждаме днес окачени по стените и служат за наредба и украшение на Болградските къщи.

Курсовете на науките при Арендоренка е било да не се учат много колонистите, защото не требало на мужик много да знае, и друго, че той Българите намирал необикновено даровити, и че по това мислел, че ако некой от тях се научи, то той ще пише прошение против него.

Но без да се пущам в много разкази, които ще бъдат тъжило на читателите, зимам едно от сичките училища на колонистите, на припример Болградското. Понеже неговото гонение в течение на трите години в пълно характеризува действието на Арендаренка, то заслужава повече от другите нашето внимание.

(следва)

Г. 1, бр. 19, 4 октомври 1863, с. 74.

Село Болград е населено от Българи, които пред другите колонии се отличават със своята си наклонност към учението, а синовете им към наука. Според това ний сега срещаме много от техните синове учители и по колониите писари.

Числото на децата в Болградското взаимно училище сеувеличаваше токова, колкото и пак се разпалваше желанието на Болградците, за да си учредят едно централно училище за сичките колонии. С увереност, че такова училище, което ще бъде разсадник в тойзи край, ще може да отхрани младото поколение за бъдещи деятели в България, в която да развият и разпространят знанието между синовете и не само в този невежествен край, но още и в самата България. Такова добро намерение Болградци разпространиха по между сичките колонии, които наедно с тях наченаха да явяват в прошения да своето по-ближно [управление.

Колонистите със своите просби само дразнеха врагите си и представителите на просвещението. Ив. Арендаренка и комитетските немци, а не помръдваха тяхната закоранелост. Колониалните управители, като бяха добре знакоми [запознати] с намерението на колонистите от техните прошения, извеждаха много различни препятствия, за да ги отбият от предприятието им. Впрочем, ний тука можем да приведем словесните отговори на колобиялните чиновници, тъй каквито те са ги дали на колонистите. Ето какви:

„Ние сме готови да ви позволим да си откриете такова училище в колониите, ако зависеше от нас, но нека да си остане в тайна помежду ни: това е нежеланието на правителството, да не се дава висше образование на колонистите.“

Ей как това увехтяло немско чиновничество черни и морай своето правителство.

В 1853 в Болград имаше едно взаимно училище, в което се поместваха около 200 ученика. Такова училище се управляваше от един учител с помощник. Старият учител беше Фридрих, а помощника му Искодра, и двамата немци. И двамата омазани като вареци, голи като пушки и поклонници на Бакхоса. Тези двама мъже в течение на дълго време са си доставяли веселие и другарство в Болград с първите пияници. Те като са се разпалвали от Бакхоса и спирта като ги е слънчасвал в очите, са разбивали главите на другарите си, но и техните не са били ... за това.

В 1854 двамина наши съотечествениците г.г. Калянджи⁴⁸⁵ и Радулов⁴⁸⁶, от които първият беше свършил науката в Киевския университет, а вторият в Одеския лицей, по просбата на Болградчани се съгласиха да останат при тях учители. Впрочем трябва да кажа, че доде се изпълни това желанието на едните и на другите стоеше много скъпо, и при сичките си други трудове, трябваше да понесат големо оскърбление, не само от управляющий, но и от комитета, който е научен нищо да не прави, ако му се не възнагради труда и ако не се насити неговата монетна жедност.

Наконец Болградчани успяха да си осамотят от тези двамина добри человеци и след като се очисти училището, и учението начена. Но не надълго.

Не се мина много време, когато Арендоренко повелява да се изхвърли сичкото училищно имущество и го предава на военните за болница. Децата требваше дълго време да се не учат и да кръстосват улиците. Жално беше на родителите да гледат децата си без занятие, но при сичкото им старание, нямаше какво да правят, защото тъй беше угодно на Арендоренко.

Дългото чакане на колонистите да си изпълни управляващий обещанието си и да се погрижи като началник и намери друга къща за школа не се оправда. Време се минуваше, а децата им се без работа седяха и прекарваха времето си в бездействие.

Болградци се събират един празник и направят из между си едно пожертвование, с което наеха къщата на г. А. Узунова, преправиха я да се съберат децата, след което се начена втори път учението.

Но за колко ли? - Само за двадесет дни.

Арендоренко сега имаше възможност да си изпълни зловредното желание. Той отнима и тая направена къща за училище и като разпъжда децата, дава я на военните, които я обърнаха в театро, в което се наченаха през зимата представления.

Болградците намират друга къща и я изправят на свой счет. Учението се пак начена и се продължава около седем месеца. Наконец училищното здание се освобождава през лятото и се привеждат учениците в него. Така се учиха доде пристигна друга войска; подир, което военните пак зимат училището за казарма. Най-после школата се мести още 3 пъти и накрая приведоха учениците в един такъв сайвант, който не биваше за нищо. Тука учението се продължава цело лето.

И така, читателите видят сичкото гонение, което претърпяваше Болградското училище от страна на тоя управляющ. Такова гонение едва ли е и претърпяла и черковата Христова на восток във II век от идолопоклонниците. То от ден на ден толкова оскърбяваше сърцата на колонистите, колкото и радваше управлението и комитета. При такова странствуване училището изгуби сичкото си имущество, като: книги и други неща събирано в тридесет четиридесет години, подир което са похарчени за покупка повече от 1000 рубли.

При това годишно странствувание, учениците се разпиляха и числото им от 200 се умали на 40. И колонистите, които с удоволствие и готовност жертвуваха за полза на учението, станаха студени. Те не чуваха нищо друго освен, че школата се мести, закрива и че управляющий пак разпъдил децата.    (следва)

Г. 1, бр. 29, 13 декември 1863, с. 114, 115.

Но за чудо, що нито една душа не се намери да подкрепи в тези гонения това преполезно заведение? Секой, който от гдето се завърнеше, искаше да заеме училището, ако не за жилище, то за конюшня (яхър). Скръбно беше на колонистите да гледат лошите действия на своите началници толкова, колкото пък беше жалко да възпомняват големите някога сторени благодеяния от основателите на българските колонии, Инзова и Буткова⁴⁸⁷. Ей словата на колонистите, с които винаги с възд[ишка] възпоменават своите благодетели: „Ах, минаха онези времена и не щат се вече върнат за нас. Те бяха при дните на нашите благодетели и добри началници, дядо Инзова и Буткова. При тяхното родителско попечение се разсипваха секой ден големите благодеяния на нас българите!“

Южният край на Бесарабската област и на Херсонската губерния е населен по-много от българи, сърби, и руси, останалата част са немци и си имат комитет, от който са и управляват от немци. Чиновниците на този комитет по многото са немци. Председателите, доколкото ний от 1859 помним, са били следните: Гаин, Розен, Мескахер, Иславин ^{488 489} и Гами.

Секой може разум, председателите на комитета, които биваха немци с какво радушие приимат своите съотечественици, а пък наопаки, с какво равнодушие българите. Те, кога заминуват през някое немско село, не оставят къща, ремесленик⁴⁹⁰ да не посетят. Добрите от тях поощряват со слово и часто представят към награда. Но най-големият им надзор е над централното училище, което се намира в средата на немските колонии. Сараза. Такова училище се равнее с полугимназиите. В него предметите се преподават като и по другите немски училища на немски език. Председателят се грижи за учениците, които снабдява с книги и се старае за тяхната бъдещност. Впрочем някои от тях, щом свършеха науката в ъова училище, тутакси се назначават в комитета за чиновници. Ние не виждаме нито един пример, който да ни покаже, че комитета е бил тъй внимателен над българските училища, тъй както е над немските.

Опитвали са се някои от болградските българи да постъпят на служба в комитета, но те са били без секо внимание приети и не са били чути техните просби. Председателят им се е отговарял, че не може да приеме на служба в комитета ония, които не знаят немски. И истина е, че от колонистите българи няма нито един да е служил и служи.

Аз не знам, могат ли да се обязват⁴⁹¹ българите да учат немски език, когати те от него нямат нужда? Те, като живеят в Русия, трябва да знаят руски, а пък като българи - български.

В заключение остава да кажем, с голямо прискърбие за нашите българи, че честта им е насякъде еднаква, и гдето да иде българина, се ще го преследва нещастието. Например в Турско - българите страдаят от фенерското духовенство, в Русия пък от немските комитетски чиновници и земскополицейски заседатели. Тия комитетски чиновници немци тъй са зловредни за българите, както и ония фенерски агенти, които се намират в Турско със своите лъжовни и безосновни клевети и доноси.......

... Орачи, винари и добитовъдци, които цяла година са бъхтали, догде получат нищожно възнаграждение на труда си, са били принудени без време от бедността да продават на половин цена бедният доход от храната, виното и вълната. Макар да се намират из между Българските колонисти, които имат по няколкостотин овце и десетки говеда, но малко ще да се намерят, кои да умеят да приготвят сирене и масло за продан. Ползата, която извличат от своите си собствени трудове, заменяват с немците на коне, каруци, масло и други още железни обработени неща. Колонистите, като се изучат малко нещо децата да четат, и като лишени от средоточно⁴⁹² училище, което може да ги приготви за някоя служба, нямат и добри занаятчии, но ги правят кръчмари, на които числото в сегашното време е доста голямо. Децата, които постъпват да слугуват в тези кръчми, изучават сичките възможни и вредни безнравия.

Колонистите от година на година беднеят материално, тъй както и нравствено. Те се занимават с търговия, а пари нямат, орачлък, земя нямат, за скотовъдство - мера нямат. А от това постоянно зеха да беднеят и да си губят доверието. Те често сега зеха да си пущат со своите длъжници в хитрости. Българските колонисти, които се отличаваха, може да се каже, в сичка Бесарабия в честното си зимание-давание и данъка си плащаха с време, от тях сега се не изпразва конакът. Не ще бъде, мисля, излишно да направим едно сравнение на Българите и русите с немците колонисти, понеже помежду си са съседи и живеят в една област на занятието.

(следва)

Г. 1, бр. 31, 27 декември 1863, с. 123-124.

Нито един път человек, който не е живял в една страна и е непознат с нейното положение, не може да знае какво влияние може да има въздухът на нея и на нейната растителност. Неопозната още в народите, с тяхното състояние и нрави, той не може да угоди на народите сдобри учреждения, с брежпивост⁴⁹³ да уварди народа от големи разноски, ще бъде щетно⁴⁹⁴. Напротив, секо негово предприятие, уж за добро, ще бъде несъобразно с местното требование и противно на местният народ, който ще го осъжда.

Съвременните нужди и потребности на един народ, с толко силни желания и тъй се мъчно спират, колкото и подводното течение! А секоя сила, която ще се помъчи да ги спре ще е причината за големите и пагубни следствия. И при това природата пак ще си направи своето, макар с малки спирания.

В това ни служи за истина упорното и устойчиво желание на сичките задунавски българи за да си възродят книжевността, а бесарабските - да си открият едно средоточно училище, банка, общество за прирождение на българската книжнина в българските колонии. Такива желания, особено на последните, е толкова нужно според осталостта⁴⁹⁵ им в нравствено и имотно отношение, колкото е и необходимо, според временното развитие на сичката българска книжнина. Сичко това за едните и другите е толко нужно за излечението както на сиромашията, невежеството, простотата, колкото е и лек за сичките им недъги⁴⁹⁶. Но попечителният комитет, понеже се намира не в българските колонии, но далеч от тях, в Одеса, и не е опознат с тяхната страна, тъй също и с нуждите и съвременните народни требования, заради това, той със своите си противни за българите действия е бил винаги срещу тяхното възрождение, което можало да се заемне от тука за юг.

Вещественото и нравствено състояние на българските колонисти може да се улучши посредством следните полезни общини и учебни учреждения:

1. Общество за книжевно възрождение;

2. Средоточно училище;

3. При него Богословски глас;

4. Книгопечатница;

5. Банка

I. Възродителното книжовно общество да се състои от членове: почетни и обикновени. Почетните ще бъдат ония, които положат в годината по 20 рубли, а обикновени могат да бъдат сички, които платят по една рубла.

Целта на това общество ще е, да се старае чрез убеждение да уговори съотечествениците си да жертвуват за възпитанието на бедните деца при средоточното училище и да склонява хората да си провождат децата да учат в училищата.

На това общество не трябва да се ограничи числото на членовете, но напротив, доколкото е възможно да се увеличи.

II. Средоточно училище трябва да се открие в средата на една от най-добрите българските колонии и да бъде от седем гимназиални класове.

Обазът му по местно требование и нуждата на тая страна, а разпределението му, по мое мнение такова:

1. Молитви, Битописание, оглавление на черк. История, славянска Граматика и словесност;

2. Кратка, всеобща История, пространна българска и руска и ознакоменив [запознаване] с другите славянски истории;

3. Землеописание, общо;

4. Естествени науки; царство на животните, растителност, руди;

5. Хазяйство, икономия и търговия;

6. Математика, Алгебра, Геометрия, Химия, Физика, Философия.

Сичките горепосочени предмети трябва да се применяват⁴⁹⁷ към битието и народното състояние и потребност.

Учениците, които свършват науките на това училище, без друго че ще бъдат достойни за учители, писари, търговци, а най-повече добри орачи, пчеловъдци, виноделци и на сичките земледелчески занаяти, не само в Бесарабия, а и в България. Занаятите в ръцете на тези мъже, които научно изучавали хазяйството, ще могат да се изтъщят⁴⁹⁸. Такива могат да бъдат и добри граждани и селяни. От тях може да се чака да разцъфнат занаятите и да улучшат [подобрят] народното състояние в имотно и нравствено отношение.

Учениците след свършването на науките в средото1ното гимназиално училище, ако желаят да отидат по духовна част, то те могат да постъпят в 8 богословски клас, който ще се намира при средоточното гимназиално училище. Но, ако такива ученици свършат твърде млади, то те могат да се назначават учители за година и две, и то близо при средоточното училище, което да има надзор за тях и за тяхното обхождение⁴⁹⁹. Такива да се назначават после свещеници по колониите български в Бесарабия, които в сегашното време толко много се нуждаят от такива духовни лица, както и самата България, Македония и Тракия.

В българските колонии в Бесарабия, консисторията до сега е назначавала попове такива, които не само, че не знаели местните народи, но и език, нрави и обичаи. А такива попове, които против желанието си отиват да попуват на народ, комуто съвсем не чувствуват интересите, му омразват. Тази омраза като се набере и прехвърли границите, тогава цяло село става с вили и лопати и секой с каквото намери, та ги изгонва. За таквизи настръхнали сцени от сичките български колонии в Бесарабия, много малко могат да се изключат. Но още заради това, пак в тях ще да се срещнат попове, които нито слово не разбират български. Впрочем, това може да е по духът на св. Писание. Всекое дихание да хвалит Господа. Назначението на таквизи попове е толко далеч, колкото и на сичките фенерски попове, кои попуват над българите в самата България. И ползата, която тези са принесли се ранее с ползата, която са принесли фенерските на задунавските Българи.

Тези попове, по моему, кои ще се възпитават в предполагаемото средоточно училище наедно със сичките ученици не треба да се различават от мислите и възгледите си, а ще бъдат същи народни деятели по времето, по духът и желанието на народа. А от тях може да се чакат абсолютни старания за общото добро.

III. Колониалната банка ще спре колонистите да си не продават бедният урожай, на сичките си местни произведения на половин цена и без време, а да им чакат времето.

Това ще послужи да се ползуват те самите от своите трудове, ще престанат да зимат пари на процент и да плащат на стотях на месец три и четири, но зимат в нужден случай пари от своята колониална банка, с процент много по-малък.

При такива средства те ще развият търговията в своите колонии яко добре, от която ще обогатят страните си и ще доведат в цветущо състояние и поправят своето състояние е нравствено и имотно отношение.

Болград Октомврия 1863.

от PC. и В.К.

_________________________________________________

470) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова'. БЪЛГАРСКА ПЧЕЛА (Браила). Вестник политически, любословен и търговски. Г. 1, бр. 1 (1863) - г. 2, бр. 20 (1864). Главен редактор Христо Дочев Вакпидов (Испас Попеску). Вестникът е сканиран и предоставен за ползване на сайта на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ на адреси: Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. Дигитална библ. Периодични издания. Продължаващи издания 1844-1878 г.; Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. Каталози и ресурси. Електронен каталог COBISS+ [прегледан 25.01.2020]

http://82.147.128.134/prd/public

https://plus.bg.cobiss.net/opac7/bib/1253920740

471) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Иван Никитич Инзов (1768- 1845) - руски генерал от инфантерията (пехотата) и администратор. През 1818 г. Инзов е назначен за главен управител и председател на настоятелството на чуждестранните колонисти на Южна Русия, а от 1820 г. е и пълномощен представител на Бесарабския регион. Като попечител на колонистите през 1819 г. Инзов ръководи изпълнението на „Указа за устройството на задунайските заселници“. Инзов обръща специално внимание на бежанците от България и гагаузите, които се преселват на руска територия на левия бряг на Долен Дунав, бягайки от турското робство. Той постигна за тях статута на колонисти заедно с германските имигранти. През 1821 г. основава град Болград за български бежанци. Генерал Инзов се ползва с голямо уважение сред българската общност в Бесарабия. След неговата смърт тялото му е пренесено в Болград, главния български град в областта. Там той е погребано в специален мавзолей, който днес е изобразен на герба на града. Неговото име носи основаното през 1861 година от български преселници от Бесарабия село в Таврия, Инзовка, а през 1938 година в негова памет ямболското село Ак бунар е преименувано на Генерал Инзово.

472) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Улучша (рус.: улучшить) - подобрява

473) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Уездно училище - окръжно училище, в окръжни и провинциални градове. В Руската империя на 5 ноември 1804 г. е публикувана Харта на учебните заведения, подчинени на университетите. Според тази харта окръжното училище трябвало да служи като подготвителна институция за гимназията. На 8 декември 1828 г. е издадена нова Харта на окръжните училища, според която те са предназначени предимно за децата на търговците, началниците и благородниците.

474) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Иван Иванович Арендаренко - подполковник, управител на български колонии в южна Бесарабия до 1856 г.

475) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Надеквам, надекам - навиквам, нахоквам, наругавам.

476) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Дармоед (рус.) - готован, търтей.

477) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Тат, татар - крадец, разбойник.

478) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Босорман, бусурман - невеж, бедняк.

479) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Поробощен (рус.: поробощенный) - поробен.

480) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Пътен, пътно - прилично, редно.

481) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Прекапична - прекатури.

482) Членовете на този комитет са преимуществено немци.

483) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Унтерофицер (нем.: unteroffizier - категория на младшите офицери) - подофицер. Младши сержант е първото и най-нисше сержантско (старшинско) звание в българската армия, което съответства в някои армии на други държави (Италия, Франция, Испания и други) на званието капрал. Званието се присвоява на войници със звание ефрейтор след завършване на школа за младши сержанти. Във флота еквивалентното звание е старшина II степен.

484) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Разположение - право, власт да се разпорежда човек с нещо.

485) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Павел Цанев Калянджи (1838- 1890) - учител, писател, просветен деец

486) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Сава (Стойно) Илиев Радулов (1817-1887) - учител, книжовник, преводач от руски, гръцки и френски език.

487) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Михаил Григориевич Бутков (1765-1861) - управител на всички задунайски мигранти в Бесарабия от 1834 г.

488) Иславин е бил председател на комитета от 1856 до 1857, а сега помощник на министъра. Той е чист русин и макар в късо време да е бил председател на комитета, не е отблъсквал българите, които и до нине съставят най-добра за него памет. Кога е обикалял своята област с радост е посещавал къщите на българите и любопитно гледал техните ръкоделни работи и над кои е захвалял за техния труд; а най-много училищата гдето е виждал успех и порядък е поощрявал с награди. Просителите, които ходели при него, са се винаги приимали радушно, и той с търпение е слушал техните просби и е вниквал в тях. Сичките Българи са били крайно добре разположени към него и в ... време питаеха най-дълбока искреност. При него много въпроси са били възбудени, и най-паче за преобразованието на училищата в този край. Но за зла чест преди да станат таквизи наредби, правителството го зе в столицата си, като достоен мъж и на мястото му има един хам от остатъка на нещастното потомство на Хама, син Ноя. Г. Иславин ще остане в паметта на Българите, тъй както са останали запомнени, Инзов и Бутков.

489) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Владимир Александрович Иславин (1816-1895) - член на Съвета на министъра на земеделието и държавната собственост, етнограф.

490) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Ремеслен (рус.: ремесленный) - занаятчийски.

491) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Обязам се (рус.: обязаться) - задължа се, обвържа се.

492) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Средоточие - център.

493) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова:  Бережлйвост (рус.: бережливость) - пестеливост, благоразумие, икономичност.

494) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Щетно - напразно, безплодно, безрезултатно.

495) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Осталост (рус.: осталось) - останала.

496) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Недъг - телесен или душевен недостатък; болест.

497) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Применение, применяват (рус.: применение) - прилагат, прилагане, приложение.

498) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Изтъщявам, изтъщя - усъвършенствам, изучавам.

499) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Обхождане - отнасяне, държане, поведение.