6.9.2. Сведения за Проекта за училищата в Дунавски вилает.

[Ани]

6.9.2. СВЕДЕНИЯ ЗА ПРОЕКТА ЗА УЧИЛИЩАТА

В ДУНАВСКИ ВИЛАЕТ

В: Македония (Цариград). Г. 1, бр. 48, 28 октомври 1867, с. 3.

Друг един Сливненец отправя ни, и той чрез „Турция”, едно прямо писмо, в което с особена претенция на дълбокомислие и остроумие иронически ни разправя нещо все за тази работа и за проектът. Отговорът ни към този наш съотечественик вече е написан, но оставихме за в идущия брой да го поместим...

За до неделя также оставаме да обнародваме и проектът за училищата, този, за който говореше френския лист Пресса, и който не бил, както уверяваше този лист, подаден от носещите името български представители и в името на цял български народ, но както сега, имахме честта ... и злочестината да дознайме.

Чисти и почтени някои българи православни от Сливен били го изработили и връчили г-ну д-ру Мирковичу да го съобщи на Импер. правителство, и за който сега казва той, че Импер. Прав. не намерило за благосклонно да го удобри напълно.

За сега ний се ограничаваме пътем и на бърза ръка да позабележим, че е скръбно наистина и твърде жалко това що виждаме, как по-умните и по-будните в народа ни человеци, па нека кажем и общини, самите които по-познават уж от работите и поемат присърце, и по-способни са, виждат да работят за общата полза на народа ни, захващат всякога частно да работят. Или и общо, ако предприемат нещо да вършат, скоро го обръщат на частно и падат в изключителност колкото безуспешни, толкоз и непростителни.

Преди три години близо слушахме поне за някакъв проект и разискване, което ставало за училищата от Пловдивската област, а за следствията на този проект и разсикване едва преди три недели видяхме 3-4 души в Турция и те като на халос изречени.

По подражение негли на Пловдивското българско общество са предприели почти истото някои членове и от Сливенското общество. Съставили и те проект, за който е думата, и който, по особеното благоусмотрение на лицето, върху което се наложило да действува за осъществяването му, трябвало да бъде потаен от всички почти българи, а известен на всичките поляци в града ни и в Едрене, и за който българските вестници трябваше да чакат от френските вестници да чуят неточни и неверни съобщения, по които да правят и те своите предположения и съображения, да падат в заблуждения и вместо разсъждения да са принудени да правят осъждения, и от това раздражения⁵¹² и прч.

Защо тази изключителност? Защо тази тайнственост? И каква е ползата от нея?

Но ето, че както рекох всяка община гледа само своята питка, и всякой деец се надява само на своите сили и всичките му усилия са да не оставя другиго да го предвари и да грабне той палмата на първенството и по умът и по способностите, но да се каже, че еди кой може, еди кой върши. Жалко себелюбие на колко народно злочестини си причина!

___________________________

За проектът разискван в Дунавский Вилает ний досега чакахме да видим или вилаетският вестник да пише нещо, или друг някой от страна да ни съобщи какво годе, как се е приело и одобрило, и едно и друго, но напразно. И нямо, и глухо там къде Дунав всичко православно изпълнение.

Трябва да благодарим пак на тези, които се оплакват оти сме ги невежливо обидели, че пак от тях може нещо да се чуе. Стало би членовете на тази малка общинка са по-деятелни, по-любопитни, и по-способни от нашите.

Колко са, а ето вред ги има, увират се, пъхат се, учат се що става - що не става, бъркат се горе, долу, не стоят мирни, все вършат нещо и все какво годе изкарват, когато нашите православници, едни лежат та натискат православието да не би да мръдне, а други са качили по него па препускат, хвърчат високо, високо по облаците до небето горе, та и не видят и не чуят що става и какво се върше по земята долу. Ах, жалко!!

От един член прочее на известната общинка из Русчук са дадени някои сведения за този предмет по друг член тука в градът ни, а той ги е съобщил на органът на тази общинка, от който треба да заемем днес и ний за голямата наша, но лехата⁵¹³ община следующите сведения:

„Училищата на Вилаетът ще са три вида:

[1] начални или взаимни училища (съаян мектеблери),

[2] приготовителни училища (руждие мектеблери), които се подразделят на първостепенни от пет класа и на второстепенни от три класа, и

[3] лицеи (идадие мектеблери).

Началните и приготовителните ще бъдат двойни: турски и български.

Основата на турските начални и приготовителни ще бъде турския език, а на българските - българският, само в лицеят, в който науките ще се преподават на турски и французки (за Българска литература и за Закон Божий ще има по един български учител), учениците ще се смесят наедно.

Управлението на сичките видове училища, ще се подложи под една Дирекция, която ще се състои от един председател Турчин, двама съветници - един Турчин и един Българин, четири инспектори - двама

Турци и двама Българи; за сичкият Вилает: четиринадесет подинспектори - половината Турци и половината Българи, които ще се намират по седемте санджаци⁵¹⁴, и двама писари - Турчин и Българин.

Тая дирекция ще зависи направо от Министерството на просвещението.

За заплатите на Дирекцията и за поддържането на лицеят ще се съставят две каси, турска и българска, от разхвърлянето на един данък по три гроша от гражданите и по един грош от селяните на бедели-аскерие⁵¹⁵.

Началните и приготовителните училища ще се съдържат, както и напред, от приходите на общините, но за да се умножат приготовителните училища, с остатъка от данъкът ще се помагат тия училища.”

Казуват, че съкратко изложеният тоз проект се подписал от събранието и ще се проводи в Цариград за потвърдение.

_______________________________________

512) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Раздражвам - раздразвам, разсърден.

513) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Лехат-ленив, отпуснат.

514) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Санджак (тур.: sancar) - административен окръг.

515) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Бедели аскерие - военен данък, заменил (1856 г.) паричния данък джизие или харач (харадж) събиран от немюсюлманското население.