Jump to content

6.9.3. Проект за училищата представен пред турското правителство от Г. Миркович.


Recommended Posts

6.9.3. ПРОЕКТ ЗА УЧИЛИЩАТА ПРЕДСТАВЕН

ПРЕД ТУРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО ОТ ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

В: Македония (Цариград). Г. 1, бр. 49, 4 ноември 1867, с. 3-4.

Ето проектът, за който се бяхме обещали в миналият брой да го поместим. Той се представил на Император, правителство, както вече предизвестихме от г-на Д-ра Мирковича по насрочване от сливенското общество.

Проект за училищата, представен от Д-р Миркович на турското правителство)

ВАШЕ ВИСОЧЕСТВО!

Подбудени от защитата, която Ваше Височество показвате великодушно към успехът и благоденствието на сичките народности, които съществуват в голямата Отоманска империя - както и от благоволната милост, с която то приема техните просби - щото ние му представяме едно прошение.

Ние най-покорните и най-подчинените слуги на Ваше Височество, земаме смелост да му попросим дозволение щото да изложим нашите желания въз един въпрос, когото ние секахме най-важен за нашето отечество - въпрос, който в сичките времена е бил основата на всяко благополучие, от което се наслаждават народите. Този въпрос е публичното просвещение.

Това просвещение, ако да е и недостатъчно между Българите, ние не можем да кажем, че то липсва съвсем; само то греши в това, че няма добра наредба. Освен това, хората, които въобще владеят общините са хора прости без никакво понятие от подобно дело, и още някои от тях са с недобро разположение.

И тъй от това следват две неудобства: първо, че доходите са често злоупотребляват, и второ, че учителите тоже са често зле отбират. Тяхното поведение, тяхното учение, техните мисли, добри или зли, са приети без никакво распитвание - и секи един следва да учи по една различна система.

И тъй от днешното положение на обществата принуден е секой да заключи, че вместо една морална и материална полза, която е секоги следствие на едно добро учение и на едно добро възпитание, може да запоследва противното, което е твърде неприятно както за нас, тъй и за императорското правителство.

Това като е тъй, ние секаме, че най-добрият способ дето да можем да поставим школите са, ако е възможно у всичкият Вилает, под един добър ред и под една добра система, щото да бъдат ползовити и за нас и за императ. правителство, е да са припознае официално една комисия съставена от хора достойни за тази служба.

Тази комисия ще се състои от четири или пет члена и от един управител. Тя ще има длъжност да държи взаимнописание с различните места и да прави една обща ревизия един път в годината.

Членовете на комисията като се удобрят от имп. правителство, ще имат грижа да си изберат от секи значителен град още по два члена - кои ще бъдат вънкашни членове.

Сичките тези членове Българи, както и управителят, ще бъдат избрани между най-отличните, най-достойните и най-учените лица на мястото.

Тази комисия ще има особено за дело следните точки:

1-во. Никое решение от най-важните не ще се полага в действие без удобрението или без позволението на имп. правителство.

2-ро. Системата, която ще владее по сичките школи, както и програмата за учението, ще бъдат подложени под неговото удобрение.

3-то. За вътрешното управление на училищата, комисията, ще бъде задължително да си състава един устав, който, като се удобри, ще й бъде като водител за всяка случка и за всяко обстоятелство.

4-то. Комисията ще има право да защищава всеки доход и всяко имение, които школите могат да имат.

5-то. Никой учител, не ще да има право да служи без удобрението на комисията.

6-то. Комисията за свойте дела ще има кореспонденцията си право с Министерството на просвещението.

7-мо. Всяко обстоятелство, което може да смути интересите на публичното просвещение ще се рапортува до Мин. на просвещението, на което благосклонната негова воля няма да липсва щото да дойде в помощ на комисията.

Този порядък на работите един път, като се удобри от имп. правителство - освен другите ползи дето ще принесе, ще произведе и последните:

1-во: Младежите вместо да ходят да се губят по чуждите места и да търсят онова, което им липсва, за да завършат своето учение, ще намерят сичко тук - съвършено това ще ги избави още и от иждивения, от които чужди чуждестанците се ползват от обстоятелствата;

2-ро: Те ще придобият едно учение еднакво и едно охранение пълно, от които ще има да се ползва местото без да придобиват различни чужди идеи, които може да бъдат вредителни;

3-то: на конец този е самият път, чрез който ние можем да поставим една морална граница между нази и между нашите вънкашни неприятели.

Но за да може това да има следствие и да се изпълни, треба щото император, правителство да благоволи да ни позволи щото да удобрим финансовото си положение, нещо което е необходимо и почти душата на делото.

Ваше Височество, знайте горе-долу, че финансовото положение на сичките български школи е под самоволния покрив на някои частни подарки, което като е недостатъчно, дето да могат да се обдържат както са в днешното си положение, колко повече ако помислиме да ги удобрим и да им дадем едно по-обширно значение.

По следствие на тези размишления, ние най-покорни слуги, молим покорно императорското правителство и Ваше Височество, да благоволи да ни отделни последната милост: щото освен определения данък, когото когото правителството, всяка казаа516 да има воля да събира ката година по два гроша от бедел. Тези пари ще се вносят редовно на българската община от най-главния град на казаата - и ще служат за материална помощ на една главна школа, дето сичките деца от казаата да могат да придобият едно учение и едно отхранение прилично на мястото.

Като се уповаваме в голямата милост на нашият милостив Владетел, и в благодеянията му, от които се наслаждават сичките народности, които му са уверили своята съдба, ние, най-покорни слуги на Ваше Височество, смеем да се надяваме за доброто приемане на нашето покорно предложение както и за неговото благополучно следствие.

Като оставаме в добри надежди, ние отправяме, както секоги, нашите горещи молби към небето за дългоденствието и благополучието на нашия милостив Господар - както и за сичките Високи негови Министри и достойни службаши.”

Г-н Миркович има добрината да придружи обнародването на този проект в „Турция” с известието, че Импер. правителство го прегледало, но го не одобрило напълно.

Той съобщава още и последният му отговор на Правителството за това:

„Царското правителство реши и съобщи навред щото напредъкът на школите да се не възпира; техното подържане ще става според нуждите до колко го изискат на всяко място; стига само сяка община да се споразумее с местния управител, за да се разхвърли в публиката потребното количество.”

Колкото за техната наредба и за тяхното управление, правителството го премълчава - и като че иска да каже, че не може да земе едно такава отговорност на себе си - нека Българите да се разпоредат както знаят... - свършва Г. Миркович.

_______________________________________

516) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Каза, кааза (ар.-тур.: kaza) - околия.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...