Jump to content

6.9.5. Устав за наредбата на Сливенските училища / Г. Миркович.


Recommended Posts

6.9.5. УСТАВ

ЗА НАРЕДБАТА НА СЛИВЕНСКИТЕ УЧИЛИЩА

Георги Миркович

В: Македония (Цариград). Г. 2, бр. 3, 16 декември 1867, с. 3.;

бр. 4, 23 декември 1867, с. 2-3.; бр. 5, 30 декември 1867, с. 3.

Г. 2, бр. 3,16 декември 1867, с. 3.

Господин редакторе,

Благоволете да вместите в стълповете на вашия лист следующето: От няколко време Императорското Правителство има добрината да изпълни желанието на Пловдивските жители, както гледаме във вестниците, като и им дозволи да могат да разхвъргват по два гроша на бедел, сека година за подкреплението на една главна школа в този град. Това благо дело от страна на Правителството е едно потвърдение на успеха, когото то желае да види по-скоро между неговите верни поданици - за това ний вярваме, че другите Българе да не са в изключение в това отношение, стига само общините на всяко място да благоизволят да се споразумеят с местният си главен началник и да го поставят в действие за в полза на техните школи.

Желанието на Императорското Правителство е голямо към напредъкът, към успехът и към благоденствието на неговите верни и покорни поданници - не остава освен тям да се постараят щото по-скоро да изпълнят неговото стремление и благонамерение.

В това отношение ние секаме за нужно по причина на положението ни да дойдем на помощ на нашите с едно кратко изложение въз наредбата на школите, което имахме случай да съставим преминалата година в Сливен за школите на този град.

Тези наредба се състои в някои правила, които се отнасят към попечителите, учителите и към разпореждането на учениците и на науките, които може да се считат нужни за една полугимназия.

Тези правила се назоваха под името Устав.

Да не секат читателите, че ние им представяме нещо съвършено и пълно в секо отношение. Не.

Целта ни е повече да дадем един пример (комуто може да е [х] аресан), за повод на секо общество, което по нуждите си може да прибави онова, което му липсва и да изхвърли онова, което му не трябва.

Насладени520 от тази надежда, намираме за добро да го представим на публиката, която не се съмняваме, че ще извлече нещо за своя полза.

УСТАВ

За наредбата на Сливенските училища

I. За попечителството

1. Попечителството ще се състои от 5 или 7 члена.

2. Членовете на това попечителство ще бъдат от най-почтените и познати граждани; отличени по своето си добро поведение, по своята си ревност към учението, и по своето си развитие до колкото е възможно.

3. От 5-тех или 7-тех члена двоица ще се отбират за надзиратели, от които единия ще застъпва място като на един председател във всяко събрание.

4. Попечителството ще има грижа още да си избира едного от членовете, за касиерин, който ще има длъжност да държи отчет на доходите и на разходите.

5. Надзирателите треба да са и по-учените, т. е. да отговарят за целта, която са предприели и да отбират до колкото е възможно от Наредбата школска и от науките.

6. Надзирателите ще имат под свой надзор както учителите, тъй и учениците. Учителите за всяко дело треба с тях да се споразумяват. Учителския ред ще бъде под техна грижа.

7. Надзирателите ще са обязани барем веднъж в неделята да правят преглед на училището.

8. При назначаването на надзирателите, за наглеждането на училището, не се изключват и другите членове на попечителството. Забележките си само посредством на надзирателите ще извършват.

9. За всеки важна работа надзирателите ще извикват членовете, за да се разгледа и реши.

10. Вишегласието решава работите: председателя само има два гласа.

11. Половината от членовете като присъствуват в събранието, работите ще се решават, като че е цяло събрание; никой нема право да претендува за онова, кое се е извършило и решило.

12. Попечителството треба барем два пъти в месеца да се събира да разглежда работите.

13. Членовете са длъжни във всяко събрание да присъствуват, в противен случай треба всеки писмено или устно да извести отсъствието си.

14. Главните длъжности на попечителството са:

1-во да се старае щото доходите школски да се умножават, колкото е възможно повече т. е. доходите всякога да надминуват разноските;

2-ро да защитава по възможности школското право;

3-то да се старае за напредъка на децата, както в благонравно, тъй и в учебно отношение;

4-то да поставя учители, които са по-способни, за да могат точно и съвестно да изпълняват длъжностите си.

15. Църковните надзиратели без споразумението на попечителството нямат право ни да купуват, ни да продават или преправят нещо. Не могат още да отпущат жалването на някой учител догде не получат записка на едного от надзирателите.

16. Ако некой от членовете, било и друго особно лице предприеме някое школско дело, той ще бъде удължен, щом си свърши делото да си предаде сметката на попечителството. Секретарят, както и църковните надзиратели са подложени на всяка-годишна сметка.

17. Членовете на попечителството, както и църковните надзиратели, в конеца на определеното време що са служили, не могат всички да си дават оставката по причина, че може да произведе за подир безпорядък в новите членове. Длъжни са, както половината от членовете на попечителството, тъй и един от надзирателите църковни да задържат и надале званието си, и с новоизбраните членове да изпълняват предписаните длъжности.

18. Членовете на попечителството ще се избират секи три години, надзирателите секи 6 години.

19. Попечителството ще е снабдено с един печат, който ще носи надпис Просвещение.

20. Печатът ще се дели на четири части, когото ще държат определени членове.

21. В секо събрание решенията, треба да се записват в една протоколна книга, за да имат ясен и точен отчет за работите си и целия ход на попечителското траяне щото в случай да може да са посади.

(Следва)

Г. 2, бр. 4, 23 декември 1867, с. 2-3.

II. За учителите

1. Учителите, които ще постъпват в нашите училища, треба да са снабдени с приличните си доказателства и да се подчинени на школския устав.

2. Всеки учител е длъжен са представи своите документи, по силата на които ще му се позволи и учителското звание. Това правило според обстоятелствата, ако не е за сичките, то поне строго треба да се пази за главните учители.

3. Всеки учител освен учението си, треба да има и добро поведение, както и отлично благонравие, с едно слово, треба да има такива качества, които да отговарят в пълния смисъл към учението, към доброто поведение и към възпитанието на децата.

4. Всеки учител се задължава да следва свойте длъжности в пълно и точно изпълнение: да бъде строг и прилежателен в преподаването си; да наблюдава доколко е възможно щото учениците да имат най-добрата чистота, и най-голямата скромност пред всекиго; да внимава в тяхното поведение, подчинение и покорност към по-големите.

5. Всеки учител е длъжен да държи ежедневна забележка за напредването в науките, както и за поведението на всеки ученик.

6. Главните учители ще имат грижата, не само в наредбата на свойте класове, но още ще бъдат ежедневни надзиратели въз наредбата и входът на взаимното училище, и на предготовителния клас. Учителите на взаимното и на предготовителния ще бъдат покорни на техните забележки.

7. Никой учител нема право да се меси, ни в политически, ни в граждански работи, освен ако се позове да си даде мнението. Той ще има за предмет само назначените си уроци, за които им най-малкото си време не треба да отпуща.

8. Попечителството има да реши за своя полза в случай на неизвинено отсъствие от учителите.

9. Ако някой от учителите пожелае да напусти службата си, той е длъжен да извести попечителството преди три месеца

10. Ако би по случай някой от учителите се поболи, незабавно е длъжен да изяви настоятелите школски за неговото отсъствие от училището.

11. Ако болестта на некой от учителите се продължи, попечителството е дпъжно само в растояние на три месеца да му издава определената плата, продължи ли се повече от три месеца, не може той да оглавлява521 и нататък платата си. Попечителството остава да земне мерки по кой начин да се изпълни празното място и как ще се отнесе към учителят.

12. Който из учителите излезе от длъжностите си, ще му се забележва погрешката чрез надзирателите до три пъти; на четвъртия решението му ще стане от попечителството.

III. За учениците

1. Ни един из учениците не ще бъде приет във взаимното училище по-долу от шест години.

2. В предготовителния клас, както и в по-горните други, ще се гледат силите и способностите на ученикът.

3. Време за постъпване на учениците във взаимното училище, ще бъде после разпуса522; през лятото и подир Велик-ден. В предготовителния, както и в другите класове учениците ще преминуват секи две години.

4. В постъпването си секой ученик ще се забележва в една кондика523 по последния начин:

1-во името му с фамилното му название;

2-ро художеството на баща му;

3-то месторождението му, вероизповеданието му, възрастта му и най-после в кой клас постъпва.

5. Ученика като свърши предписаните науки в нашите училища ще добие едно свидетелство потвърдено от попечителите, учителите и от школския печат.

6. Наказанието на учениците ще се извършва на два начина: на косвени и прави. Във взаимното и в предготовителния клас може, според обстоятелствата, и пръчка да се употреби. В по-горните класове, да се гледа само любочестието на учениците да се посъживи от употребляемите наказания.

7. Отсъствието на ученика, треба да е извинено от самите родители: само по причина на болест, или по друга, но само важна работа.

8. Отсъствието, ако и с извинението на родителите, е в извънреден само случаи дозволено. То, ако някой излезе из границите и една трета част е отсътвувал в сравнение на целогодишното посещение, по секой начин не ще може премина в по-горен клас, ако и да има добър успех.

9. Към непокорните и развратни ученици, ще се употребява най-голяма строгост. Като им се няколко пъти напомни и предписаното наказание употреби, не се ли поправят, последния начин е родителите им да ги поправят. Няма ли следствие и този път, изключенето следва без изятие524.

IV. Школите

1. Една само школа ще имаме за главна; другите второстепенни ще се заключават във взаимно училищно и предготовително, гдето е нужно занятие.

2. Главната ни школа има да отговаря по предметите си на една прогимназия, която да могат три учителя да владеят и се дели на три класа, от които всеки ще трае 2 години:

първия ще застъпва място за предготовителен;

другите два ще отговарят по науките, които една полугимназия изисква по необходимост да има.

3. Във всичките частни предготовителни училища, преподаването на науките ще е едно и също щото учениците, които свършват да могат да имат еднаква сила за постъпването в по-горни класове.

(Следува)

Г. 2, бр. 5, 30 декември 1867, с. 3.

V. За науките и техното разделение

1. Учението във взаимните училища, ще трае най-малко три години, и ще бъде под три разреда:

в първият, който е за неопределено време, щом детето се обучи да прочита доволно, свободно и що-годе да записва, ще преминува във втория разред;

в вторият, който ще трае една год., то ще се занимава пак с четене и чистописание, с някое изустно525 изучение;

в третият то ще има за предмет чтение, чистописание и изучаването наизуст: Краткий Катехизис, Кратко свещено писание, Кратка География, и четирите действия на Аритметиката.

2. Преминуването от първия разред във втория ще остава современно с преминуването от взаимното в предготовителния клас, както и от предготовителния - в другите класове.

3. Преминуването на учениците от взаимните училища в предготовителния в другите класове, ще остава с удобрението на главните учители, както и надзиратели.

4. Предготовителния или първия клас ще се състои от преподаването на следните предмети:

1-о Старий и Новий завет - три пъти в неделята;

2-о Българска граматика до словосъчетанието - три пъти в неделята;

3-о Аритметика до тройното правило - три пъти в неделята;

4-о Кратка География - три пъти в неделята;

5-о Чтение - пет пъти в неделята;

6-о Чистописание - пет пъти в неделята.

5. Вторият клас ще обеме следните науки:

1-о Закон Божи - три пъти в неделята;

2-о Българска граматика със словосъченението - три пъти в неделята;

3-о Политическа, Физическа и Математическа География -два пъти в неделята;

4-о Аритметика - три пъти в неделята;

5-о Древна и Средна История - три пъти в неделята;

6-о Френски и Турски езици - три пъти в неделята;

7-о Славянски език - два пъти в неделята.

6. Третият клас, с когото се свършват и науките ще заключава последните предмети:

1-о Нравствено Богословир - един път в неделята;

2-о Словесност, кратко понятие от поезия, риторика, и старо-българска литература - три пъти в неделята;

3-о Нова история, за първата година и История Турска и Българска, за втората - три пъти в неделята;

4-о Алгебра, за първата година и Геометрия, за втората -два пъти в неделята;

5-о Физика (предварително понятие с Метеорология и що е Естествена История и Химия) - два пъти в неделята, за първата година, и един път, за втората година;

6-о Диплография526 за втората година - само един път в

неделята;

7-о Френски и Турски езици с упражнения - три пъти в неделята;

8-о Славянски език може с упражнения - два пъти в неделята;

9-о Гръцки език - два пъти в неделята.

7. Горепосочените предмети в горните класове ще се преподават до колкото е възможно в по-пълна и обширна смисъл. Всеки 3 недели, учителят по всеки особен предмет ще задава въпроси, по прекараната част на предмета; въпроси, които учащите ще се обучават да решават писменно, това упражнение ще трае целий час. То ще става без да е снабден ученикът с некоя книга. Всяко съчинение ще се разглежда после от учители по основите, на което ще се отличават по-добрите ученици. Подобно едно обучение ще става и в свършването на всекий предмет, както и в началото на всяко главно испитание.

Ето и програмата распоредена по дните на неделята:

Izgrev_35_006.jpg?fbclid=IwAR0ZEQx6uZUF-

Izgrev_35_007.jpg?fbclid=IwAR0ZEQx6uZUF-

VI. За испитанията и распусите

[1]. През годината две главни изпитания ще имат учениците: едното за Коледа, а другото за Петровден.

Първото ще бъде частно с присъствието само на учителите и на някои други, които обичат от членовете на попечителството;

Второто ще е публично с присъствието на всичките граждани.

2. Времето за повторението на предметите ще зависи от благоразумното распореждание на учителите.

3. Предметите ще се изпитват по въпроси, които ще се заключват в клирози527, от които учениците ще теглят своя сполучен въпрос.

4. До три въпроса се позволява на един ученик да тегли от същия предмет, ако би да се не отговори на първият и на вторият, в случай че се не отговори и на третия, то тогава ще се земат във внимание неговите катадневни от учителя забележки, които ако отговарят на един добър успех, ще му се дозволява да премине в друг клас.

6. Распусите ще се окончават в последните времена на годината:

1-о два дни от преди Коледа до Иванов ден;

2-о голямата и великата неделя за Велик ден;

3-о от Петров ден до първи август;

4-о десет дни за гроздобер.

7. Школата има още да празнува последните само празници: Господските и Богородичните; Светиите: Димитрия, Георгия, Николая, Кирила и Методия, Света Петка, Ивана Рилската и Арахангелов ден.

По обстоятелствата съдържаемите параграфи в уставът са подложени на изменение, на умаление и на прибавление.

Ако расподелението на класовете се постави по две години, то е първо да можем да се съобразим с наредбата, която е по подобно училище изисква да има: да бъдат в едно време заняти учители и ученици както е навред по европейските училища - и второ да можем да отговорим на тая цел, като поставим по един учител за всеки клас. Когато, ако бяха класовете по една година, то, за да съхраним редът, трябаше да имаме, вместо три[ма] учителя - шест, нещо за което финансовото положение на нашите въобще Българи не позволява.

При сичкото това от сърце въз наредбата на училищата желание -нашите граждани малко се явиха чувствителни в това отношение.

После не много време на отсъствието ни, чорбаджийският дух, който е навред, най-големият враг между нази*), послужи да наруши тая наредба - вероятно по враждебно некое лично престрастие - без да подума за общото дело.

Ако това не можа да произведе своето добро следствие между нас -дано барем за другите наши Българи заслужи като един добър повод за в полза на техните училища.

Д-р М.

*) Без да опровергавам думите на почитаемия съчинител, които за зла чест не са никак безосновни, нам ни се ще да понамалим силата им, като отнемем тежестта на думите „на вред” и „най-големият враг”, защото знаем на много места чорбаджийското съсловие, не само невраждебно, но желатели и ревнители и топли представители на народното образование и въобще на всяко добро и полезно, а между таквите ние бихме искали да счетем и сливенските граждани от това съсловие, въздържаме се обаче, като премислим, че съчинителят треба да знае по-добре от нас работите в родината си. При все това не пречи ще кажем, ако забележим общо на нашите млади еднородци, че и на праханта запалването зависи от откъснуването й.

Главата ни е бяла, но ний се не броим още от старите, при това сме държели и ний силна борба против произволите на тези от това съсловие. Опитът обаче ни е показал, че ний не сме имали всякога право в това и могли сме да забележим още, че за много неща дето сме само тях осъждали, имаше нещо, за което требало и себе си да осъждаме. Още повече от това можехме да забележим, че в борбата си против чорбаджиите, ний не сме били освен неусетно чужди оръдия да съсипем силните по-влиятелни между народът ни лица и да останем вече все таквиз чолки528, щото да могат кой на където иска да ни води за носът, да нема кой дума да подума нито кому думата да се чуе. В това ний сме се уверили повече от внушенията и връх това наляганията на пропагандистите, а прозираме вече и лошите следствия на тази гибелна политика.

Сега наистина не останаха тези старите чорбаджии яничари, които ядеха от народа, но го и защищаваха и достойни бяха да го защитят, сега имаме веч млади таквиз чорбаджетелни, на които силата и властта трае до зори доде напече слънцето, но за тази минутна власт, те са готови на хиляди низости. Но и като и това не е без исключение, сиреч, че както между старите чорбаджии имаше достойни и народни человеци, които правиха въобще почест на народа, тъй и между днешните млади чорбаджии, мнозина знаеме ний за человеци с чувство и колко-годе просветение, за да разбират и да се трудят за доброто на народа си, за това и отблъскваме укорът изобщо връх чорбаджиите.

Признавам и исповедвам, че Българския народ е много изтеглил, както от Йерархическото съсловие, тъй и от чиракът му - чорбаджийското, и стремлението на народа да се отърве от тези две язви е твърде праведно, но както във всичко, тъй и тук не треба да се водим от раздражанието си, но от зрелият разсъдък, че не за съсипването на тези съсловия треба да работим, но за отвъждането на достойни хора в тех.

Това изискува положението ни, и това ни налага длъжността ни, като членове на този народ, който е толкоз безсилен, за да брани съществованието си. Б. Р. [Бележка на редактора - П. Р. Славейков]

___________________________________

520) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Насланям - облягам.

521) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Оглавява, оглавя - ръководи.

522) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Разпус - отпуск, ваканция.

523) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Кондика (от лат.-гр.: κώδιξ) - правилник, устав; летописна книга.

524) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Изятие (рус.: изъятие) - изключение.

525) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Изустно - устно.

526) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Диплография - счетоводна отчетност, двойно записване или двойно счетоводство. Първото издание по счетоводство на български език е: Карадимков, Стоян Димов, Караминков, Христо Димов. Диплография, или как се държат търговски книги, от Стояна и Христа Караминкови. Цариград: в книгопеч. на Цариградски вестник, 1850. 184 с.

527) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Клирос, клир (гр.) - висока подставка за богослужебни книги.

528) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Чолак (тур.: çolak) - Който е с откъсната ръка или някой пръст на ръката.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...