6.10.5. Новини от Русчук: д-р Миркович - заместен от гръцки лекар. Размисли.

[Ани]

6.10.5. НОВИНИ ОТ РУСЧУК:

Д-Р МИРКОВИЧ ЗАМЕСТЕН ОТ ГРЪЦКИ ЛЕКАР. РАЗМИСЛИ

В: Македония (Цариград). Г. 2, бр. 22, 27 април 1868, с. 4.

- Прочитаме в „Курие д’Ориент“

Няма в Турция население по-трудолюбиво, по-тихо и по-предано на правителството от колкото българското население. Нито притеснението на гръцкото духовенство, нито постоянните старания на руските апостоли не можаха да наклонят верността му. Естествено ще е прочее, щото В. Порта да свидетелствува някои съчувствия към Българите и да ги направи да участвуват в благодеянията, която тя подарява на другите християни в империята.

Не можем да кажем, че Българите останаха до тези последни времена забравени. Ний знаем, че днес правителството е въодушевено от едно голямо благоволение към тях; но не треба щото това благоволение да има един характер твърде платонически.

Тези размисли ни са внушени от следующите редове, които ни отправят от Русчук:

„Преди неколко месеца, доктор Миркович се наименова за лекар в градът ни. Българите се възблагодариха много, че тази служба са въведе на един от техните съотечественици. Но тяхната радост не беше за много време.

Хартиите (позволителните писма и пр.), които се отнасят до наименованието на доктор Миркович се проводиха в Русчук; и той сам дойде, но като пристигна той се намери заместен от един гръцки лекар. Това дело произведе връх Българите едно досадно впечатление, толкова повече, че удвоили платата на гръцкия лекар, спротив желанията на жителите, които не щат да си налагат тази излишност на разноски.”

Българите имат право за дето ги докачиха с това печално наименование направено във вреда на един от техните съотечественици, с когото са обходиха съвсем неучтиво: това им се види, че искат да ги дръжат в един степен на низост с другите християни, които обаче са много по-малочислени от тях.

Ние обичаме да вярваме, че разменението, за което се касае, е следствие на едно недоразумение и че доктор Миркович ще приеме един равноценен пост с този, който му се отне толкова неправедно и толкова неуважително.

Колкото и да ни е слаб гласът, ний не можем да се възбраним, от да не го съединим с гласът на събратята си на „Куриер д’Ориент”, и да заявим напълно неприличността и неправдата, която се налага на цялото българско население в Туна Вилаети в лицето на един негов съплеменник. Не. Не е възможно щото това да бъде резултат от една лоша роля от страна на някой местен държавник: другояче, каква надежда и одързостение може се да на едно население, което и в своето си отечество на място да намери прилично гостоприемство, то намира непристойно отстранение, и изтикване.

Продължението на това анормално състояние на казаният пост ще означава явната неспособност и низост, която населението има, за да може да занимае този пост.

И ний также обичаме да вярваме, че това не е освен резултат на един янглашлак, и сме в надежда, че правителството не ще закъснее да направи да се почете и татък към Дунават неговото строго правосъдие. [Б. p.]