Jump to content

6.15. Публикации: 1873 година. 6.15.1. Пътя, наказанията и живота на Диарбекирските заточеници


Recommended Posts

6.15. ПУБЛИКАЦИИ:

1873 година

6.15.1. ПЪТЯ, НАКАЗАНИЯТА И ЖИВОТА

НА ДИАРБЕКИРСКИТЕ ЗАТОЧЕНИЦИ - 1873 година

Христо Петров Ковачев560

В: Право561 (Цариград). Г. 4, бр. 30, 5 октомври 1873, с. 3-4.

рубрика: Дописки на „Право“

Диарбекир, Зсепт. 1873.

Достопочтени Г-н Редактор на в. „Право“!

Осъдени за престъпници на политическите държавни закони и изпратени от Цариград по Висок царски ферман едни просто на заточение, други на заточение и затвор в крепост, и трети на заточение и затвор в железа за Диарбекир и Аргана-Мадени. Откак изпосетихме тъмниците на градовете и селата по пътят ни, изминахме най-лошите и неплодоносни, голи и камънливи бърда, планини и места на Азиатска Турция и оставихме 19 души от дружината си на Аргана-Маденската терсана, пристигнахме на местото на заточението си - Диарбекир.

Тук нас (на брой 38 души) най-напред затвориха в прочутата Диарбекирска терсана от гдето на 2-ий май, чрез поръчителството на местната православна Арабска община, седем души с наказание заточение до живот излезоха свободни в града, двадесет и трима души с наказание заточение и затвор в крепост, излязоха във вътрешната крепост и осем души, с наказание заточение и затвор в железа, останаха оковани в железа в тъмницата.

Имената на заточените до живот: г-да Д. Н. Пъшков от Ловч. Сопот, Марин Л. Попов от Ловеч, Анастас Хр. Попов от Плевен, Гавраил Г. Брънчев от Орхание562, Васил Попов, Петко Милев и X. Стане X. Станчев - Тетевенци.

Имената на заточените и затворени в крепост: г-да Марко Йончев за 3 год., Иван Стоянов - 8, Доче Мръвков - 8, лало Пеев - 5, братя Станче и Стане X. Иванови, първият за 4, а втория за 3, дядо Петър Циков - 3, Ив. Петков - 3 (Тетевенци); Марин Николов - 10, Стоян Стаменов - 3, Митю Бояджията - 3 (Орханийци); Хр. П. Ковачев - 5, Ив. Лилов - 10 (от Пловдивский Сопот); Петко Даков - 4 (от Осиковица563); Хр. Цветков - 3 (от Оряховскоро село Койнаре); Станче п. Николов - 3 (от Ловеч); Тоне Йв. Крайчев - 3, поп Стоян - 3, дядо Стоян Мечката - 3 (от Софийското село Желява); В. Бр. Бушяраков - 10, Дико Беров - 4, Дико Тодоров - 4, Димитър Пеев - 4 (от Извор).

Имената на осемте души, които останаха в тъмницата: г-да братя Филе и Йосиф п. Петрови-по за 6 год., бр. Иван и Вуте Ветеви- първият за 6, втория за 7, Вуте Пелов - 6, поп Георги Тутмаников - 10 (от Видрари564); Илия Костов Гюндюзов - 10 (от Пловдивский Сопот); Васил Цветков - 6 (от Тететвен).

Както щом пристигнахме тука, така и при освобождението от затвора на 30-те души, всички почти писахме до домовете, родителите и роднините си и отговори вече на писмата си приемахме, в едно защото някои от дружината, стана толкова месеци, нямат никакъв отговор на писмата си, от което се разбира, че или писмата, или отговорите им са се изгубили. И се научаваме, че съвсем другояче се мислило за незавидното ни положение, друго, защото дописникът по работите на Софийското приключение и определението на наказанията ни не беше точен. Премислихме, че би било добре да известим публично чрез достопочитаемия ви лист за положението и определените си наказания, щото както нашите родители, роднини и приятели, така и всички, които любопитствуват, се навчрно научат.

Понеже по-горе писах за вътрешната крепост и терсана и ми се чини, че повечето от читателите не знаят, що е то вътрешна крепост, нека им разясня вкратце.

Градът Диарбекир е обиколен от една с много високи стени крепост, вътре в която на Северо-Източния край на градът втора една висока стена закачена о стените на главната крепост отделя една малка част от градът с нас ич калеси сир. вътрешна крепост.

Туй е то вътрешната крепост и тя е, в която сме затворени ние 23-те души, затворници в крепост, и в която се намира и прочутата Диарбекирска терсана, гдето 8-те души наши в железа братя, щат изсъдят [излежат] времето на заточението си.

Що се касае до определеното време на наказанията на заточените трима в Анкора и определените за в железа в Аргана-Маденската терсана 19 души наши братя, нищо не мога да кажа. За знание, какро на нашите, така и на техните родители, роднини и приятели с това само ще ви се похваля, че всинца, ако и да се разболявахме и още боледуваме, сме живи и няма още ни един умрял, което молим Бога да не ни допусне само когато се завърнем у милото ни отечество, причина на първата и последна наша горест.

Фамилиите на нашите братя в Аргана-Мадени се дължат глъбока [дълбока] признателност на тамошната Православна община, която ако да не беше да ги сегиз тогиз попрегледва, както са останали без пари и нямат отгде и да им дойдат, наистина биха били живи изпоедени от мънинките животинки, които обикновено изобилно се намират по жилищата, в каквито нашите братя там пребивават.

Не по-малка признателност длъжим и ний на тукашната Православна арабска община, която, като е била готова и всячески е спомагала заточаваните до сега тук Българи, не се забави да се потруди и за нашето от тъмницата освобождение, като стана ручател565 за нас пред местната власт, която ни освободи, като взе пред вид и доверието си към българите, добито чрез достойното обхождане на нашите предшественици Свищовци и останалите тук наши заточени още от 1862 г. братя. ... Ковачев.

______________________________________

560) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Христо Петров Ковачев (1845- 1911) - учител, певец, книжар, революционер.

561) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: ПРАВО (Цариград). Вестник за народни, политически и книжовни новини; продължение на вестник ГАЙДА. Г. 4, бр. 1 (1869) - г. 8, бр. 41 (1873). Редактори: Христо Т. Стоянов, Иван Найденов. Вестникът е сканиран и предоставен за ползване на сайта на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ на адреси: Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. Дигитална библ. Периодични издания. Продължаващи издания 1844-1878 г. ; Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. Каталози и ресурси. Електронен каталог COBISS+ [прегледан 18.02.2020]

http://82.147.128.134/prd/public

https://plus.bg.cobiss.net/opac7/bib/1254574564

562) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Орхание - Село Сапунджиево, от 1865 г. приема статут на град под името Орхание, а от 1 декември 1934 г. - Ботевград (на името на Христо Ботев).

563) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Осиковица - село в Западна България, община Правец, Софийска област.

564) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Видрар - село в Западна България, община Трън, област Перник. В османските регистри 1570 г. селото е отбелязано като Видрари.

565) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Ручателство (рус.: ручательство) - гаранция.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...