Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247

[Ани]

БРАТСТВО

Седмичник за братски живот

Брой 247 - год. XII.

Севлиево, 10 октомври 1939 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 40 лева

За странство – 80 лева

Отделен брой 2 лев

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

По пътя на светлината – Пламен

Група чужденци на Рила (снимка)

Планината (стих.) – Ал. Г.

Суша – Буча Бехар

Словото на Учителя. В зората на новата епоха. (из съборната беседа „Опознаване“ – 12 август 1939 г., Рила, езерата)

Аз виждам (стих.) – Ек.

Ябълката (стих.) – Ал. Г.

Цветя от рила (стих.) – S.

Пази се!

Новото учение (продължение от бр. 246) – Вл. Пашов

Из науката и живота. Сянката на Атлантида – S Nicholl

Мир и любов– С. Момеков

Астрология. (продължение от бр. 246) – Влад Пашов

Книжнина

 

[Ани]

ПО ПЪТЯ НА СВЕТЛИНАТА

Върви по пътя на светлината — и твоето бъдеще е осигурено! Изпълнявай великите и вечни закони на живота, на Природата, на Бога — няма значение как ще ги наречеш и — ти не ще се боиш от нищо!

Постави се в хармония с онази всепроникваща и всеобгръщаща Сила. която желае и се грижи едновременно за доброто на всички и на всичко, и ти ще имаш мир и напредък.

Няма разлика между отделният човек и един цял народ, тия истини действат еднакво точно и справедливо, както по отношение на индивида, така и по отношение на колектива.

Както отделният човек, така и цяло общество и цял народ могат да бъдат на пълно сигурни в реализирането на техните законни и естествени идеали и стремежи, когато дейността им, поведението и постъпките им. са подчинени на и ръководени от оня Висш Разум, който прави нещата и реализира успехите по най-добрия, по най-съвършения начин.

Никой, бил той човек или народ, не трябва да се отказва от това, което е негово естествено и законно право в живота.

Но само една истинска мъдрост и едно дълбоко прозрение могат да поведат човека или народа по най-правия път, да му дадат най-добрите, единствено правилните методи за разрешение на задачите, които му предстоят, за реализиране на идеалите, които той трябва да постигне.

Един е пътят на Светлината, един е методът на Разумността, един е начинът на действие, който води към сигурен и траен успех:

Това е Любовта, без никаква омраза.

Това е търпението, самообладанието и изчакването, без никакви избухвания.

Това е вътрешната, духовна дейност, огромното вътрешно, духовно напрежение, което разчита и се уповава на Правдата, а не на силата, и което пуска в движение най-могъщите, скрити пружини на живота.

Понеже животът не е арена на животинско съревнование, в което взема надмощие само грубата сила; понеже над човешката сила, над човешкото разбиране и над човешката правда стои една друга, много по-мощна Сила, едно друго, много по-дълбоко, всестранно Разбиране и една много по съвършена Правда, то, — Върховният Арбитър, т. е. този, който решава въпросите на сцената на живота, не е човекът и неговата сила, а е Този. който стои неизмеримо по-високо над тях.

Затова, нашата вера трябва да бъде вярата във Всесилния, нашето упование трябва да бъде в Него, нашите методи и нашата дейност трябва да се хармонират с това, което Той иска.

По пътя не Любовта, с търпение и самообладание, и с вътрешно, духовно напрежение, пускайки в движение най-мощните пружини на живота, без никакво грубо насилие, всеки човек и всеки народ може да постигне своите заветни идеали.

П л а м е н

__________________________

Същественото в живота на човека е да пази любовта, която има в сърцето си. Дето любовта цари, там има вечен, постоянен прилив на енергия. Само любовта е в състояние да подмлади човека.

[Ани]

Група чужденци на Рила

Група чужденци, които прекараха това лято в летния лагер на Всемирното Братство в Рила.

[Ани]

ПЛАНИНАТА

За Тебе дни, години. векове

са като мигове отлитнали,

и сякаш вечността Ти вплиташ,

и нови вечности зовеш

*

Въз глава Ти тръснало е сняг

времето, че побеляха власи Ти.

а край Твойто чело се разнасят

облаците — мисли в смел набег.

*

А под Твойте склонове, бърда,

любовта Ти бликнала в поточета

нанадолу радостно клокочат

равнината жадна да поят.

*

За живота сякаш Си дори

глуха, а живота в Свойте пазви

като нежна майка Ти запазваш,

на цветя, на камъни, гори. . .

*

Че отпървом Тебе обдари

със живота чрез целувка Слънцето;

на живота ще проблясва зрънцето

дълго подир мръкнали зари. . .

*

Твойта цел е сякаш изотвъд

зад предела някъде на времето;

Ти я следваш твърдо, неотменно

бавно в неповратния Си ход ...

Ал. Г.

[Ани]

БУЧА БЕХАР

СУША

(Из сбирката „Песен над равнините“)

Дели-Орман! .. .Само тия, които познават тая безкрайна и дива местност, и които живеят в нейните пръснати селища, знаят какво значи страна, където няма достатъчно вода. Населението, което живее там, здраво закрепено, милее за тази земя, обича я и на ум не му идва да я напусне и подири по-сочна и влажна почва. Та могат ли? . . . Могат ли да откъснат погледа си от тия просторни ниви, които стигат вековните гори на Дели-Ормана, могат ли да не браздят нейната кора, която не винаги е мека и влажна ? ... Такава каквато е родната земя, отдавна, в продължение на много години беше приласкала поколенията, които се раждаха, умираха, живееха без ропот, без упрек, че тя няма достатъчно вода.

Тия, които минаваха през нея, когато земята беше нажежена като пеш, през късно лято, почернели от слънцето, със свити очи, които едва се забелязваха зениците; немилостиво мушкаха своите катъри и бързаха напред, като че ли се намираха в пустиня и гонеха оазис.

Онези, които пътуваха денем с железницата, която достигаше до по-оживени селища, вземаха твърдо решение никога да не пътуват през юли или август, без да имат време да се запитат, какво правеха и как живееха хората по тия села и колиби с един централен извор, или кладенец, който често пресъхваше, който често липсваше. Никой от тия, които живееха отсам, пък и самата управа, нямаха време да се запитат, как се живееше там, където водата се мереше с литър.

Но при все това, такава каквато беше, тяхната земя за тях беше благодатна. Познаваха я и си я обичаха. Обичаха я, когато на есен ралата мудно браздяха тъмни бразди и обръщаха черната пръст, която неотдавна още, смесена с пресни стърнища, изпушеше радостен дъх. Обичаха я през зимата, когато окото ме се насищаше да гледа побелялата безкрайна равнина, покрита с дебела и мека, снежна покривка, приласкала едрото семе. Обичаха я напролет, когато те знаеха само да работят, неуморно, нестихващо, от ранни зори, до късна вечер, без до имат време да се радват на зелените губери, които се простираха докъдето погледа стига, на пролетните цветя, които се гушеха по синорите, на чучулигите, които с вик и песен прелитаха низко над техните глави. Обичаха я най-много през лятото, когото не сещаха летния пек, който пареше босите крака и изгаряше кожата им. Бяха свикнали с това могъщо древно светило, което изпращаше потоци сили и топлина, без които техният хляб никого не ставаше. И когато годишните времена, тия вечни и верни спътници на майката земя, които нежно я приспиваха и будеха, се нижеха спокойно, изливаха с пълни шепи благодат и изобилие, населението спокойно и с радост чакаше жетвата.

Но не винаги биваше така. Старите помнеха години, като тази сега, години страшни, отдавна минали, за които редно се сещаха, но незабравими. Най-страшните, които могат да бъдат в Дели-Ормана.

Суша! . . Дълга, продължителна, есенна и пролетна, когато вятърът задухваше през октомври и май, лишен от влага, когато и последната капка вода останала от зимата се изсмукваше от въздуха, лишен от свежест, сух и неумолим. Признаците са ранни. Много ранни за ония, които могат да познават, още когато кракът не затъва в снега над коленото и през пролетта за ония, които жадно впиваха очите в ясносиньото небе, дивно и спокойно през април, чисто, като окото на дете, което не мисли да плаче. Липсват облаци по това небе. И колкото да е красиво с цвета на спокойните морета през деня, колкото да е вълшебно и дивно през спокойните нощи, осеяно с блестящи и едри звезди, това Дели-Орманско небе, не е хубаво, не е добро за тях.

Липсват облаци! . . Тия крилати скитници, летящи като грамадни птици по небесната шир, отначало бели, вълнообразни, дивни със своята ефирност, гонени от северни ветрове, бавно свличайки се надолу, почернели вече, морни и тежки, напоени с водни капки,

— Няма, няма дъжд, — думаше сподавено и глухо дядо Първан на сина си, през един късен пролетен следобед.

— Може и да има, тате.

— Знам аз, познавам си земята . . . На 40 мъченици не вале ли . . . лошо, — въздъхна той дълбоко и шумно, и подкара ралото на- пред.

Земята беше твърда. Воловете мудно се движеха. Трудно се ореше. А царевица беше това, трябваше да се копае. Тук-таме се виждаха жълти зърна, несмогнали да се сгушат в пазвите на майката земя и жадно да се впият в нейната суха гръд. Стойко взема едно зърно, пипва го, обръща го в ръката си и го хвърля обратно.

— Кораво! . .

Баща и син замръкват на нивата. Връщат се уморени и несигурни в своята стъпка. Вред такова. Всичко беше посято. Летните посеви много отдавна се гушеха под земята и се мъчеха да разберат, какво става и накъде да вървят. Едва закрепени в сухата пръст, те правеха сетни усили да видят простора и слънцето. Зимните се бяха дигнали само на педя и жадно чакаха да бликне свеж струя от небето. Пшеница, царевица, фасул, който се сееше навред всичко, което трябваше да излезе на бял свят, чакаше в мъчителна жажда.

Сушата идеше, или беше дошла. Всички в село я виждаха. Виждаше я и Стойко, синът на дядо Първака. Беше я видел много по-рано от всичките през очите на баща си, който никога не се лъжеше, усещаше я и сега по мъката, която го чоплеше.

Лошо за всички и за тях. А те имаха двадесет декара, доволно земя — посята с жито, фасул, царевица. Толкова труд! Бяха толкова души в къщи, работеха неуморно и винаги сговорни. И добитъка беше много. Стойко разтриваше челото си, охкаше и тъжно думаше:

— Загубена е нашата, тая година!...

В село си приказваха;

— Може и да завали.

— Може! Не е ли ставало и друга година? Гледаш месец, два няма, че като ливнат дъждове, всичко се съживява.

—Такова е мястото у нас. Няма що!

— Ще бъде, ще бъде. Търпение… Божи работи са те, — казваше друг.

Приказваха и взаимно се утешаваха, вярваха и се надяваха за облаци, за дъжд. Поглеждаха небето, питаха, гадаеха по него, а то ги гледаше спокойно и безучастно.

(следва)

[Ани]

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

В зората на новата епоха

Начало на новия живот

(из съборната беседа „Опознаване“ – 12. VIII. 1939 г.)

Днес ще говоря върху опознаването.

В опознаването имаме четири степени, които със свързани с четирите степени на съзнанието, през които човек минава в развитието си. Опознаване без съзнание е невъзможно. Но при различните степени на съзнанието, различен е характера на опознаването. Четирите степени на съзнанието, през които минава развитието, се наричат — подсъзнание. съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание.

Подсъзнанието е подобно на състоянието, когато детето е в утробата на майка си; то обгръща в себе си живота на минералите и растенията.

Съзнанието е подобно на състоянието на дете, което е вече родено; то обгръща в себе си животинското царство.

Самосъзнанието е подобно на дете, което се е изправило вече на краката си и ходи на училище. То обгръща в себе си човешкото царство. Човек има самосъзнание.

Свръхсъзнанието може да се уподоби на човек, който съзнателно служи на Бога. То обгръща в себе си йерархиите на разумните същества, които стоят над човека. Тези четири степени на съзнанието представляват четири форми или степени в проявлението на живота. Като говоря тук за живота, не разбирам онзи живот на страдания и изпитания, но имам предвид един организиран живот.

Съвременното човечество вече е минало първите два етапа, — на подсъзнанието и съзнанието, и сега се намира в третия етап на развитието — в самосъзнанието. В първата глава на Битието е казано, че Бог направи човека от пръст. При това състояние на съзнанието, човек не е съзнавал живота, той е бил в положението на почвата, върху която ние сега живеем.

Значи, в тази далечна епоха от развитието, за която ни говори първата глава на Битието, човек е минавал през формата на подсъзнанието. Това е първата фаза в развитието на човека. Затова казва и Писанието — направи Бог човека от пръсть.

Втората фраза в развитието на човека започва от момента. когато Бог вдъхва в ноздрите му дихание на живот и той става жива душа, т. е. почва да съзнава живота в себе си. В това състояние се намират днешните животни. Бог вдъхнал чрез носа на човека. Носа показва на съзнанието на човека; устата по- казват подсъзнанието на човека; ушите показват самосъзнанието на човека, а очите му показват свърхсъзнанието. Тези четири състояния на съзнанието се обединяват чрез закона на любовта.

Когато човек стъпва на канарите, той трябва да съзнава онова първо положение, от което е изваден. Второто положение е когато човек достигне фазата на животно. Животните представляват съзнанието. Понеже в съвременните езици няма точни думи, които да изразяват идеите, които изнасяме, затова си служим с приблизителни понятия. Третата степен в проява на съзнанието е самосъзнанието, в което се намира днес човек. Човек в днешната си фаза представя самосъзнанието. Самосъзнанието се отличава с две качества — то носи радости и страдания. Страданията произтичат от неорганизирания живот, а радостите произтичат от организирания живот. Значи, организирания и неорганизирания живот се посрещат у човека. Неорганизираният живот му носи страдания, а организираният му носи радости. Затова самосъзнанието е поле на борба на двете течения на живота.

Великото, Безпределното, Бог, като се е ограничил, е създал малките форми.

Когато вечното се ограничава в малките форми, тогава се ражда страданието в света.

Това е процес на слизане. А може да слезе само Великото, Разумното, Вечното. Само Бог може да слезе в света. Там, където Бог може да слезе и да възлезе, никой друг не може. Любовта се изявява чрез живота. Че Бог е слязъл, това ни показва животът, който имаме. Животът показва присъствието на Бога в нас.

И понеже Той е слязъл от един възвишен свят, в един неорганизиран свят, Той трябва да се смали, за да намери едно място в нас да живее.

Бог се самоотрича от своето величие и слава и слиза да живее между своите деца.

И можем да кажем, че Бог живее като човек сега. Живее както ние живеем. А после ние ще отидем при Бога и ще живеем в Него като човеци. Бог, които е слязъл при нас, ни носи всичкото свое благословение, и търси един начин, по който да ни го предаде. за да не злоупотребим с него. И той е почнал чрез закона на страданията и радостите да ни учи да оценяваме неговите блага. Понеже няма по-велик от Бога, за когото Той да живее, затова Той иска да живее за онези, които е създал. Затова Бог е започнал да се самоограничава, за да слезе до нас. И в туй ограничение Той се радва, че може да слезе да опознае онези същества. които е създал.

Сега аз разглеждам живота от едно ново становище. Ние живеем в един свят неоценен. Запример, нито един от вас не е доволен от състоянието, което сега има. Защо? Защото не знае да вземе основния тон на живота. Защото животът си има основен тон, и който знае да вземе този основен тон правилно, той излиза от света на еднообразието — света на недоволството и разочарованието и влиза в света на вечното разнообразие, където всеки следващ момент му носи нещо ново и изпълва душата му с радост и веселие.

В разнообразието човек е свободен от болести. Всяко боледуване показва, че не сте взели правилно основния тон на живота.

Когато човек вземе правилно този основен тон на живота, той дохожда до правилно разбиране и познаване на себе си и на близките си и си създава правилни отношения с Бога и с ближните си. Тогаз той разбира какво значи да обичаш и да познаваш хората. Този, когото обичаш, трябва да му дадеш всички условия да се прояви в умствено, сърдечно и физическо отношение. В новия живот Бог ви дава добри условия за опознаване. Първия процес на опознаването се състои в това, че онзи, когото ти си опознал, ще ти проговори. Тогаз и цялата природа проговаря на човека и пред човешката душа се откриват безкрайните възможности за нейното проявление.

Всяка форма е едно условие за душата да придобие известна опитност, да придобие известно богатство, да опита безкрайното разнообразие на любовта.

Сега, в зората на новата епоха, вие трябва да имате едно ново разбиране за любовта.

За да обичаш някого, ти трябва да слезеш при него, на неговия уровен, трябва да му занесеш от благата, които имаш.

Трябва да го научиш как да употреби тези блага и, най после да го заведеш със себе си, да го заведеш на гости в своето отечество. Сега всички вие се приготовлявате да отидете там, от където сте излезли т. е. да се върнете отново в рая и да се ползвате от всичките му възможности и блага. Но за да отидете в рая, трябва да минете през една тъмна зона, която се намира между рая и земята. Като минавате през тази тъмна зона, трябва да имате една модерна запалена свещ, най-малко от 25 милиона свещи, за да освети мрака, който съществува в нея. Като влезете в райската градина, тази светлина няма да ви бъде вече нужна, защото в рая има много по-силна светлина. После в тази зона освен непрогледната тъмнина, съществува и толкова голям студ, че всичко замръзва. Там има много по-голям студ от минус 273 градуса, който учените считат като най-големия студ. Затова сами не можете да минете по никакъв начин през тази зона, а трябва да има някой да ви преведе. Само Любовта е, която може да преведе човека през областите на тъмнината и студа. Само Любовта може да ви даде онази топлина и светлина, с които да можете да минете през зоната на тъмнината и студа. И онова, което ви задържа още на земята, това е студът, който се проявява като егоизъм във вас.

Ледовете на двата полюса на земята показват на егоизма на мъжа и на жената. Северният полюс показва егоизма на мъжа, егоизма на ума, а южният полюс показва егоизма на жената, егоизма на сърцето. Ако ледовете, събрани на северния полюс, се разстелеха по Европа, ще образуват върху цяла Европа една планина, висока 2000 метра. А ако се разстелеше този лед по цялата земя, щеше да образува една покривка от 40 метра лед. Това е егоизма на мъжа, складиран на северния полюс. Също така и егоизма на жената, на сърцето, ако се разстелеше по цяла Европа, ще образува една планина от 2000 метра. Егоизма, това е едно грамадно богатство, което мъжът и жената са събрали от как са излезли от рая до сега. И всичкото това богатство е складирано на полюсите. Сега хората искат да премахнат егоизма из един път Това е опасна работа. Къде ще сложите този лед? Той ще покрие цялата земя и ще спре всичката култура. Ако речете да го разтопите, ще образувате потоп, който ще залее цялата земя.

Единственият път, по който егоизма може да се премахне, е пътя на Любовта.

Тя ще го стопява малко по малко, за да го използва като едно благо за културата. А вие искате да разтопите леда из един път. Не ви препоръчвам да разтопявате вашия егоизъм из един път, защото ще влезете в едно такова състояние, в което ще се спре цялата ви еволюция. Нека леда да си стои на своето място Понеже умът и сърцето представят двата полюса на живота, в ума е събран всичкия егоизъм на мъжа, а в сърцето е събран всичкия егоизъм на жената.

Понеже Бог вижда, че всичката опасност за човека иде от неговото сърце, затова казва: Сине мой, дай ми сърцето си, но не казва, дай ми ума си. Бог иска сега жените да отидат при Него, да се справи с техния егоизъм. Не да го премахне, но да се справи с него, да го организира. И той от хиляди години работи над жената, за да организира нейния егоизъм. И тази епоха, която сега се завършва, е епоха на жената. Новата епоха, която иде, е епоха на мъжа, епоха, в която започва да се организира мъжкия егоизъм, да се организира егоизма на ума.

Понеже жената вече се е освободила от своя егоизъм, тя ще дойде да помага на мъжа. Затова всеки мъж иска жена му да го обича, за да му даде топлина, която да стопи егоизма му. Затова се нуждае от нейната обич и топлина. Аз употребявам думите мъж и жена в широк смисъл и ги разглеждам като принципи, а не като форми. Сърцето сега трябва да дойде да помага на ума. Сърцето, това е девицата, девата, която носи топлината на Любовта и разтопява ледовете.

Човек, както земята, има едновременно две движения около себе си и около слънцето — около Бога. От движението около слънцето се образуват годишните времена в живота; от движението около себе си, се образуват деня и нощта. Радостите, това е осветената страна на вашия живот — вашия ден; а страданията, това е неосветената страна на вашия живот — вашата нощ. Затова, на основание на това движение, ние казваме, че радостите, осветената страна, като се движат, ще дойдат в областта на страданията, и страданията като движат, ще дойдат в областта на радостите. Закона е, че радостите и страданията се сменят, понеже вашият живот се движи около себе си и около слънцето на живота — Бога

Има едно слънце, на което жителите като дойдат у вас - ще подигнат вашия живот. Те са братята на Любовта, които сега слизат. Ние имаме вече пристигнал техния авангард и когато слязат всички, цялата земя ще се преобрази. И всички хора ще говорят един език. Всички хора тогава ще се наричат братя и сестри. Всички майки и бащи ще образуват само един Баща. Сега вие ще запитате — от къде ще дойдат тези братя на любовта? — Отгоре ли? — Не, те ще излязат от човешката глава, човешките очи ще бъдат вратата, през която те ще минат и ще дойдат в света. Те с толкова финни, че през никое друго място няма да минат. Затова казва псалмопевецът, — Като видя Господа душата ми се изпълва с радост. И онова което ние вътрешно съзерцаваме и виждаме, то е, което причинява радост в нас, то е което отпосле го чувстваме.

Това. което виждаме в нашите вътрешни съзерцания, то е реалността, а това което възприемаме отвънка със сетивата си е сянка, отражение на реалността. Сега тази светлина, която ние виждаме, тя е излязла из очите на възвишените същества. Ние възприемаме вътрешната светлина, която излиза от очите на онези, които стоят по-горе от нас, като външна светлина. И мисълта на човека зависи от онова предразположение, да възприема тази светлина, която иде от вътре. Когато човек възприема тази светлина, той се подмладява и влиза в областта на Божественото, в областта на Вечния живот, където ще се ползва от благата на Вечността.

В Новия живот ние пак влизаме в Божествените градини, да ядем от пресните и сочни плодове на дървото на живота. Ние ще ви покажем постепенно как да влезете в тези градини и да си наберете пресни и свежи плодове. Като влезете в градината, всеки ще си избере плодове, според вкуса на своя ум и според вкуса на своето сърце.

Сега всички бъдете готови за онези блага, които ще ви донесат вашите братя, които идат. От хиляди години цялото човечество ги очаква и те ще дойдат. Това религиозните го наричат второ пришествие, но не разбират какво значи. Наричат го още свършек на света, което също не разбират какво значи. А ние го наричаме начало на новия живот, пробуждане на космичното съзнание, зазоряване на новата епоха.

Беседа от Учителя, държана

на 12. VIII. събота 1939 год.

при 7-те езера на Рила

[Ани]

АЗ ВИЖДАМ

Един саван

от кръв, заблуди и лъжа,

покрива цялата земя.

Един сребристо ткан вуал,

плачът, молитвите на тез, които си избрал,

възпира огненият меч —

на твойта свята правда!

*

Аз виждам:

един последен, властен порив на злото,

руши, раздира —

на кървави бразди земята.

Един всесилен,

всевластен порив от небето

разпалва нетленната искра,

в сърцата на всички конто си рекъл:

да ся начало на Твойта слава и величие!

*

О, иде края на царя на таз земя!

Затова на всички викам,

да бъдем винаги готови,

да смъкнем тежките окови,

и в сияйний ден на свободата,

да грейне всекиму в душата

Любовта Божия — великий дар

награда за теглата!

Ек.

[Ани]

ЯБЪЛКАТА

Ябълка в овощната градина

пролетта разцъфнала се бе

и под туй променливо небе

с колко мъки трябваше да мине.

*

Късен сняг отрупал една заран

беше всеки цъфнал клон изред

и стопил се още на обед

беше доста цветове попарил

*

Другите останали по клони

пролетното топло слънце грее

че пчелица мед да събере,

после прецъфтелите оброни.

*

Но кога усети в цветни пазви

новия и крепнещ малък плод

радостта й нямаше ни брод,

нито с думи може се изказа . . .

*

В колко бури в колко много мълнии

ябълката трепна не веднъж,

но слънцето и летен едър дъжд

със обилен сок плода напълни.

*

И във тая топла мека есен

ябълката свежда рамена,

да предложи радост не една:

своя плод, и сочен, и чудесен.

Ал. Г.

[Ани]

ЦВЕТЯ ОТ РИЛА

Надвиснал облак кълбест бял,

Като къдрав кичур се развял

Над челото на връх висок.

*

А той замислен, мълчалив,

като мъдрец, вглъбен в разгадки

спокойно среща и изпраща

един след други вековете.

*

Що знае той, какво е видял,

говорят многото слова,

написани в живот и време

по каменната му глава.

*

Надвиснал облак кълбест, бял,

кат къдрав кичур се развял

над челото на връх висок.

*

Всяка сутрин аз минавам

по извитата пътека

и се спирам и поглеждам

под една скала огромна.

*

Тя надвесена е цяла

и покрита с пъстър лишей.

В пазвата си тъмна, хладна,

приютила е градинка,

*

Малко слънце тук прониква,

но не е ли чудо пак,

че цветенца нежно бели

пак растат, цъфтят, трептят

*

А над тях се извисили

маргаритки жълти две,

ангел някой ли поръси

тука толкоз красота?

S.

[Ани]

ПАЗИ СЕ!

Всеки човек трябва да се пази, във всеки е вложено чувството да се пази. Но човек трябва да знае от какво именно да се пази. Днес човек се пази от много второстепенни неща, а от най-важното, от най-опасното той не се пази.

Човек трябва да се пази от лоши мисли, чувства и постъпки. Това е най-страшната опасност на всеки човек. И той трябва да бъде с будно съзнание, да различава деня от нощта, доброто от злото. Лошите мисли, чувства и постъпки внасят зараза в човешкото съзнание и неминуемо един ден той ще опита горчивия плод, който сам е създал.

Като говори за последствията от лошите мисли, чувства и постъпки, Учителя в лекциите „Степени на съзнанието“ казва:

Една майка разправяше една от своите горчиви опитности в живота си. Тя имала четири момичета, но останала вдовица. На нея предстоял тежкия товар да ги отгледа и изучи. Понеже на времето си нямала възможност да учи, тя останала неграмотна и решила да изучи дъщерите си, да им даде това, което на нея липсвало. Тя ходила по чужди къщи да пере, да чисти, да тъче. само да даде образование на дъщерите си. С труд, с усилия тя постигнала целта си: дъщерите й свършили гимназия. Тя се радвала и благодарила, че могла да изпълни желанията си. Но каква била изненадата й, когато един ден дъщерите й започнали да стават груби към нея, да й казват, че била проста жена, че нищо не знаела и т. н. Силно огорчена от тях тя казваше: втори път да се оженя, зная, какво да правя. Имам ли дъщери, ще им дам мотика в ръце и хайде на нивата! Никакво образование няма да им дам. Толкова труд и грижи употребих за тях, за да ме наричат проста. Това не е човещина.

Като наблюдавах тази жена, видях проявата на две естества в човека. Едното естество е мекото, любящото, което е готово да направи всичко за дъщерите си. Второто естество е коравото, жестокото, което, остане ли незадоволено, търси начин да си отмъсти. Ако тази жена знаеше причината за лошото отнасяне на дъщерите й към нея, коравото й естество би се смекчило. Днес и майката и дъщерите й са пукнати стомни. Невъзможно е истинската майка да съжалява за това, което е направила за децата си от Любов. Невъзможно е истинската дъщеря да отговаря с неблагодарност за това, което майка й е направила за нея от Любов. Щом едната и другата постъпват неправилно, между тях се е вмъкнал некакъв чужд, страничен елемент, от който трябва да се освободят.

И по-нататък Учителя обяснява причината.

Когато е била бременна, майката е постъпила грубо, неправилно с някоя вдовица, и тази й постъпка се възприела от детето, което било в утробата й.

И след това заключава:

„Като знаете това, пазете се от лоши мисли, чувства и постъпки, за да не се отразят върху вашия плод“,

Всеки човек минава през бременно състояние. Всеки човек носи плода на доброто, на великото, на високия идеал в себе си. И ако той постъпи несправедливо спрямо някого, ако той го обиди или онеправдае, един ден неминуемо ще опита жилото на собствената си постъпка.

Като привеждаме горния пример, ние посочваме на хората един жив природен закон, който те трябва да съблюдават. Не го ли съблюдават ще дойде удар върху тях от там, отдето не очакват. И този удар ще дойде, по отражение на собствената им лоша постъпка.

Затова на всеки човек се препоръчва да прави добро, да подхранва в себе си добри мисли и постъпки, почвайки от най-малките опити.

Така се създава положителен и творчески характер. По тоя начин човек се свързва с творческите сили в природата. Той става слънчев лъч, който твори, който прониква в тъмните кътчета, осветява всичко изпъжда лошото и провъзгласява за върховен управител в живота доброто, чистите мисли и чувства и благородните постъпки.

Възхода, правилното развитие на човека минава през тоя път. Всичко друго само забавя неговото развитие.

[Ани]

Вл. Пашов

НОВОТО УЧЕНИЕ

(продължение от бр. 246)

Онзи, който влиза в областта на Новото учение, трябва да се научи да мисли по нов начин, трябва да се научи да мисли в противоречията. За него противоречието не е опасно. В нашия свят противоречието е основа на познанието. Зад противоречията стои многостранното проявление на Реалността. Зад противоречията човек трябва да прозре сложната динамика на проявяващия се творчески процес.

Зад противоречията човек трябва да види два момента от един и същ процес. Онзи който не може през противоречията да проникне в същината на нещата, ще се спъне в проучването на Новото учение и няма да се домогне до никакво реално познание. Онзи, който търси да намери закостенели и установени форми, формули, дефиниции и системи, които да му разкрият Новото учение, ще остане разочарован. Онзи, който търси да намери, в новото учение сухите и изкуствено създадени системи на философите, няма нищо да разбере от него. И онзи, който иска с обикновеното си съзнание да обгърне и проникне в Новото учение, ще проникне и обхване само творенията на собствената си фантазия!

Защото само в статичното, застоялото можем да намерим установените форми, които са неизменни. А в динамичното ние трябва да проучаваме нещата в тяхното проявление, в тяхното движение и съзнанието ни трябва да бъде толкова будно, че да схващаме всяка промяна като проява на Единното.

Зад проявеното разнообразие да видим Единната Реалност, като същина на всичко. Това е, бих казал, диалектиката на новото учение — в противоречията да видиш смисъла на проявяващата се реалност.

Целият външен Космос е като тяло на Бога. Природата с всичките й богатства и необятност, в Новото учение се разглежда като тяло на Бога. Значи, навсякъде в природата, зад всички форми, ние трябва да виждаме проявлението на Бога, да имаме едно свещено понятие и чувство за всичко, което съществува, да намерим местото и смисъла на всички същества и да видим, че и зад най-голямото противоречие се намира вечната хармония. От това гледище, зло и добро са само полюси на проявения живот и зад тях стои великата хармония на Любовта. И доброто и злото са служители на Любовта. Затова се казва в Новото учение, че противоречието е една задача, която трябва да се разреши, един изпит, който трябва да се издържи и зад който се намира красивия, вечния живот.

Природата от своя страна не със само това, което виждаме с обикновените си очи. Това, което виждаме, е само външната страна на Природата. Зад тази видима форма стоят ред йерархии на разумни същества, живи извори на творческите енергии на Битието: и зад всички и чрез всички се проявява Великата Реалност, Първата причина. Всички тези йерархии от същества са носители на ред принципи, сили и енергии, които в своята целокупност представят организъма на Природата тялото на Бога. Така че, като говорим за тялото на Бога, не разбираме само това видимото, но и всички онези разумни същества, принципи и сили, които стоят зад тях.

Така че централен пункт в Новото Учение е учението за Бога, за природата и за човека и техните взаимоотношения. Това с ж три света на проявената Реалност, зад които стои Великата Първопричина на нещата. За тази Първопричина казва апостол Павел, „Ние живеем, движим се и съществуваме в Бога“. Но ние не съзнаваме това, затова Учителя; които носи Новото учение в света, казва, че ние сега трябва да осъзнаем това, за да направим съзнателна връзка с Първата Причина. От Бога и Природата идат всички блага и усилия, които човек трябва да използва за своето развитие, за да реализира възможностите, които Бог и Природата са вложили в него. В човека са вложени, в потенциално състояние, всички принципи и сили на Природата, вложени са всички божествени зародиши. И всичко това трябва да се развие и динамизира, да се прояви. Тук е вече централния практически пункт на Новото учение — да посочи методите и пътищата, по които да се развият и проявят всички добродетели, сили и способности вложени в човека. Четете беседите и лекциите на Учителя и вие ще видите, че те са пълни с такива методи.

Новото учение, което ни дава Учителя, проучава човека и Природата в тяхното проявление и взаимоотношение. Човек в своята целокупност представя една малка вселена и съдържа в себе си в потенциално състояние всички принципи и сили които се намират в Природата, затова се казва, че човек е един микрокосмос — малка вселена. Под влиянието на динамичните космични сили човек трябва да динамизира силите вложени в него, и заедно с това да даде път на Божественото начало да се прояви в него. Стигнал един път до там, човек вече влиза във връзка с Първата Причина — става един жив извор на жива вода, става един активен съработник на великото творческо дело на Космоса. Но за да достигне до това положение, ученикът трябва да мине през една строга самодисциплина и самовъзпитание по закона на Любовта и свободата. Като положи за основа закона на Любовта, която ще му донесе вечния живот и стремейки се към Истината, той трябва да проучава великия закон ма Мъдростта, вложена в самия него в заобикалящата го природа. Неговия организъм и неговото съзнание е лабораторията, в която той прави своите алхимически опити, за да получи златото на живота Задачата на ученика е да урегулира енергиите, които идат от при родата а неговото съзнание и организъм, да трансформира нисшите енергии н висши за да си съгради един безсмъртен организъм. Но това е великия идеал, към който се стреми ученикът на Новото учение. А пътя за постижение на този идеал е Любовта.

(следва)

[Ани]

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА

Сянката на Атлантида

B Боливия, на височина 12,503 стъпки над морското равнище, се намира величествено и красиво езеро, наречено Титицаца (Титикака), с повърхност повече от 2,500 кв. мили. Много островчета украсяват повърхността на това езеро, между които се намират забележителните острови на Слънцето и Луната. На двата острови се в намират развалини от предисторичен град, един от най-интсресните в цял свят. Този град се нарича Тихуанацо (Тиуанако) и брои много хиляди години.

Въз основа на някои сведения предполага се, че Тихуанацо е изоставен от своите жители около преди 13,000 години. Императорите от Династията Инца, когато са нахлули в Боливия два века преди Р. Христово, са намерили тия развалини почти в същото състоя ние, в каквото са ги намерили испанците след тринадесет столетия. Те са намерили града напълно запустял, в който са останали само красиво павираните улици и площади, грандиозните храмове и статуи и останки от водната канализация, за да свидетелстват за културата, която е съществувала някога около Титицаца.

Между развалините на циклопските постройки се намирали купища дялани камъни, напълно готови за употреба в постройки. Пространството, което заемат развалините на Тихуанацо е около три квадратни километра.

Благодарение на изследванията на германските учени, може да се констатира, че общата височина на планинската верига Анди е била някога много по-низка, от колкото сега. Ние даже можем да определим приблизително обема на това издигане, поне за областта на Титицаца. Курт Билан констатирал, че 550 километра разстояние от тая област, заедно със съответната ивица морски бряг, се намирали някога на 3,000 метра по-низко. Това твърдение се основава на твърде интересния факт: тази ивица е маркирана по цялото протежение с бяла хоризонтална линия на височина 3,500 метра. Тази линия, приличаща на черта, отбелязана с вар, се състои от варовити утайки, произхождащи от някои водорасли, които съдържат голям процент вар. Споменатите утайки са дебели от един до два метра. Присъствието на тази бяла линия на такава височина абсолютно доказва, че някого в далечното минало цялото това протежение и, следователно, сегашния бряг, са стояли много по-низко даже под водите на океана. Тази теория се подкрепя еднакво от намирането на ръкавите на стари реки, на равнината на старото морско равнище.

Ръководени от някои йероглифи върху портала на Храма на Слънцето в Тихуанацо, астрономите от обсерваторията в Постдам са констатирали позицията на слънцето в епохата, когато се е строило това светилище. Те намерили, че около 9,550 години Пр. Хр. тази постройка не била още довършена. Близо до храма се намират следи на недовършено пристанище, които доказват, че през тази епоха Тихуанацо се намирал на брега на океана. Грамадните каменни колони, които лежат наоколо, показват че строителите внезапно трябвало да напуснат строежа.

Тази дата 9550 година преди Р. Хр. си съвпада с датата на катастрофата на Атлантида дадена на Солон от жреците на Саис, около 500 год. пр. Р. Хр. Те му казали, че катастрофата станала повече от преди 9000 години преди това време (т. е. 9600 год. пр. Р. Хр.)

Станало е важно космическо явление, което причинило потъването на Атлантския континент, а същевременно е повдигнало нивото на Южна Америка с повече от 10,000 стъпки (около 3,000 метра)

Намерили са малко потвърждения на това във факта, че в съседната страна Колумбия, т. е. до Богота, на почти същото равнище,съществува прочутото „Поле на Гиганта“ — обширна, равнина покрита с вкаменени кости от мастодонт (предпотопно грамадно бозайно животно, прилично на слон.) Прочие, става ясно, че тия предисторически слонове са били сюрпризирани от внезапно издигане на тяхното пасбище, и че са загинали от студа и внезапно разредяване на въздуха,

Професорите Р. Мюлер и А. Познански са изследвали високото плата на Андите и са намерили там множество развалини на палати и храмове, разположени понякога върху недостъпни скали. Техните заключения за датите практически си хармонират. Те заключили, че културата на Тихуанацо е била разцвета си преди около 14,003 години. По нататък техните изследвания доказали, че загатнатите племена са имали дълбоки познания по астрономия и математика и са употребявали особена азбука и календар, които са били много по-точни, отколкото нашите. Те са били вероятно извора на великите култури на Толтеките и Маите.

Керамичните изделия, намерени между развалините на Тихуанацо са украсени с рисунки, които понякога изобразяват изчезналите животни от предисторическата епоха. Това показва голямата възраст на Титицакската раса и нейната култура.

S. Nichоll

[Ани]

МИР И ЛЮБОВ

Когато е изправен пред мъчнотии, когато търси пътя с наболяло от тревога сърце, блуждающ над пропастите на безнадеждността, само това човек може да намери и оцени онова просто, но ефикасно средство, да намери пътя в краката си, подсказан му от дълбочината на интуицията. Такива моменти се създават под въздействието на мъчителното търсене, тъй като страданието е метода на природата.

Думите „мир и любов“ изговорени преди две хилядолетия близо, изгряват днес като светла зорница и велика надежда за искрените души.

Много теории са паднали, много доктрини са изпитани и противоречия със скъпа заплата изживени, докато човек проумее и оцени простите средства. Тези средства се състоят в осъзнаването на човека като творец на своя, а от там и на целокупния живот.

За да бъде творец, човек трябва да бъде единен. Единен може да бъде само в доброто. Или, с други думи, да прилага във всичко максимум „мир и любов“, което прилагане да стане, фона - основата на съществуването му.

Мир и любов във всяка проява!

Мир и любов във всяка цел.

Мир и любов в работата!

Мрежа от любовни мисли, с която да се стремим да покрием не само своя град, но България, тези които са във вража земята.

Нека се проникнем от желанието за мир и любов и нека жертваме всички празни мисли и любопитства за него. Тъй ний ще се уподобим на един предавател, положителния мисли на който, особено днес, ще намерят благодатен прием у хиляди души ...

Тъй ще се претворим и творим живота, защото ще осъществим всемогъществото на думите „Мир и Любов“

С. Момеков

[Ани]

Вл. Пашов

АСТРОЛОГИЯ

(продължение от бр. 246)

В зависимост от природата си и планетите като знаци - те се явяват като проявление на четирите основни елемента - огън, въздух, земя и вода. Затова имаме огнени, въздушни, земни и водни планети, и всяка според природата си създава специфичен темперамент и специфичен морфологически тип, които се явяват като вариации на четирите основни типа.

Огнени са: Слънце, Марс, Юпитер.

Въздушни: Меркурий и Уран.

Земни: Сатурн и Венера.

Водни: Луна и Нептун.

Планетите се делят също така на главни и второстепенни.

Главни са: Нептун, Уран, Сатурн, Юпитер и Марс.

Второстепенни: Венера, Меркурий и Луната.

Слънцето не се разглежда нито като главно, нито като второстепенно, но държи средно място между двете групи. Главните планети се наричат още външни, а второстепенните вътрешни. Планетите се делят също така на мъжки и женски, както следва:

Мъжки планети са: Юпитер, Сатурн, Марс, Слънце.

Женски планети са: Венера и Луната.

Уран е среден или по-право съединява двата пола. Меркурий е променлив в зависимост от това, с каква планета е в най-близък аспект; ако е в такъв аспект с Венера и Луната, той е от женско естество; ако е в аспект с другите планети, е от мъжко естество.

Планетите също така се делят на положителни, електрични и отрицателни и магнетични. Електрични и положителни са: Слънцето, Юпитер и Марс. Магнетични и отрицателни са: Сатурн, Венера, Луната и Нептун.

Уран е положителен и електромагнитен; а Меркурий е в зависимост от планетата, с която е в най-близък аспект.

Планетите се делят също на „добри” и „лоши”, или „благотворни” и „злотворни”. Но тези понятия са само относителни и условни. Защото в абсолютен смисъл добро и зло в природата не съществува, то е само по отношение на нас.

За благотворни планети се смятат: Юпитер, Венера, Слънце. Някои наричат Слънцето „синтетично” т. е. вънка от класификацията „добро” и „зло”. Луната я наричат „пасивна” - ни добра ни лоша, за злотворни планети се считат Сатурн, Марс и Уран, а понякога и Нептун, а Меркурий е „добър” или „лош” в зависимост от това с какви планети е в най-близък аспект.

* * *

Различните планети, като сили, действат в различни области на мозъка и с това развиват различните способности и чувства.

1. Сатурн - управлява способностите за размишление, сравнение, причинност и разсъждения, които се намират в горната част на челото; управлява също и личните и егоистични чувства - себелюбие, себеуважение, честолюбив и чувствата на твърдост, скритност, предпазливост и гр., които се намират на върха на главата - на границата между задната част и горната - темето.

2. Юпитер управлява висшите морални чувства - благоговение, обожаване, почит, вяра, надежда, благородство, великодушие, доброжелателство и пр. Намират се на темето на главата.

3. Марс. Управлява тези качества, които се проявяват като егоистични склонности и са локализирани в областта около ушите. Това са самосъхранителните инстинкти. Това е страстната, животинската страна в човека. В тази област спадат центровете, които са свързани с охотата за ядене и пиене, разрушителността, изтребителността, чувствеността, жизненост, борчество, безстрашие, изпълнителност и пр. Това са силите, които разширяват главата и имат връзка с дихателната система. Това е областта на човешката воля.

4. Слънцето - управлява главно тези органи и центрове, качествата, на които са свързани с висшата природа на човека. Това са висшите морални чувства - милосърдие, благосклонност, щедрост, человеколюбие, вяра, надежда, чувство на собствено достойнство, нежност, жизнерадост, интуиция и пр. Заемат горната предна част на темето, която отпред граничи с челото.

5. Венера - управлява качествата, деятелността, на които се изявява като дружелюбност, веселост, кокетство, любовни влечения. Управлява също и центровете, които правят хората социални и се стремят да си създадат приятно общество. Тя управлява две области от мозъка - полуинтелектуалните чувства, и изпълнителните и творчески способности —тук спадат чувството за идеалното, възвишеното, грандиозното, веселост, духовитост, сръчност и пр. и заема страничните предни лобове на черепа между Марс и Сатурн, от една страна, и Юпитер и Слънце от друга. Отпред граничат с челото. Втората област от мозъка, където владее Венера, спада в областта на социалните и домашни чувства - тук спадат чувството за приятелство, общителност, любовни влечения и пр. и се намират в задната част на главата.

6. Меркурий. Управлява обективния ум, който се проявява чрез ред центрове и способности, локализирани в долната и средна част на челото над веждите. Тези способности носят общо название - литературни и наблюдателни способности, към които спадат следните центрове - индивидуалност, форма, големина, тегло, цвят, число, ред, системност, изчисляване, тон, време, мярка и пр. Управлява също и центъра на речта, който се намира зад окото.

7. Луната, заедно с Венера, взема участие в управлението на полуинтелектуалните чувства и социалните и обществени чувства.

8. Уран и Нептун не са още локализирани, но те вероятно ще управляват онези центрове, които са свързани с висшите психични сили в човека и които се намират във вътрешността на мозъка.

(следва)

 

[Ани]

КНИЖНИНА

Излезе от печат книгата „Paдостите на живота“ от известния американски писател и философ Орисън С. Марден преведена от Д-р Г. Ефремов. Цялата книга с изпълнена с безценни мисли за по-светъл и по-радостен живот. В нейните 200 страници авторът ни казва да не очакваме радости от живота утре или догодина, или когато забогатеем, „когато се наредим“, а още днес, посочва ни и изворите на тия радости; природата, книгите, приятелите, веселото настроение, доброто здраве, домашното спокойствие, доволството от работата, преследването на известна цел и т. н.

Книгата струва 40 лева, но се дава безплатно на всеки, който се запише за „Добро здраве“, год. XVII, първият брой на който излезе на 15септември. За 40 лева, следователно, подписчикът ще получава „Добро здраве“ през цялата му годишнина, ще получи веднага и книгата „Радостите на живота“. Адрес: Редакция „Добро здраве“ бул. Тотлебен 2, София VI. Чекова сметка № 741.

Излезе в 16 страници брой 1 год VII на „Свят и наука“, картинно списание за всяко семейство, под редакцията на д-р Г. Ефремов. Разкрива пред читателя чудесата на древния мир, дава живота на велики люде, завежда в близки и далечни страни, дава художествени разкази. Годишният абонамент на „Свят и наука“ е само 45 лева. Подписчикът ще получи безплатно книгата „Как да жнвеем“ от Д-р Г. Ефремов. която е същинска азбука на здравето. Адрес: Редакция .Свят и Наука“, бул. Тотлебен 2, София VI. Чекова сметка № 741.

Домакиня и майка, бр. 61,год. VII. Всяка абонатка получава два разкошни подаръка; една книга — енциклопедия с отдели за домашна култура, готварство, ръкоделие и шев. 320 стр. с 150 илюстрации, и една възглавница с екзотичен мотив, готово напечатана на кремав плат, с размери 45 — 50 см.

Абонаментът на списанието е 165 лв. отделно се прибавят 5 лв. пощенски разноски за изпращане на подаръците. Абонаментът може да се изплати на два, три и четири пъти с право на подаръците. Суми се изпращат по пощенска чекова сметка № 975 на адрес, сп. „Домакиня и майка“, София. ул. Алабинска 50.

Нов живот — седмичник за обществен живот и култура. Редактор — Тодор К. Попов. Брой 1. год. V (29) излезе от печат и се разпрати на абонатите.

Годишен абонамент 70 лв. с премия. Адрес, ул. „6 септември“ № 3 София. Пощ. чекова сметка № 51 -80.

Искайте пробни броеве от „Нов живот“!