Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249

[Ани]

БРАТСТВО

Седмичник за братски живот

Брой 249 - год. XII.

Севлиево, 3 ноември 1939 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 40 лева

За странство – 80 лева

Отделен брой 2 лев

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Великата сила – Пламен

Посей, сеячо, свойта нива! (стих.) – Д. Антонова.

Светът на реалността – Н. Попов

Краят на една епоха – Д-р М. Константинов

Словото на Учителя. Път на зазоряване. (из неделната беседа – 24 септември 1939 г.)

Белият лагер (стих.) – Елвилюри. (из цикъла „Рилски сонети“)

Около огъня (стих.) – Елвилюри. (из цикъла „Рилски сонети“)

Въведение в духовния живот – Емил Грайф

Астрология. (продължение от бр. 248) – Влад Пашов

Из науката и живота. Къде да ги запишеш– Г. Събев

Копнеж към щастие  Ат. Бакърджиев

 

[Ани]

ВЕЛИКАТА СИЛА

Има неща, които непременно трябва да станат, и които ние не можем да избегнем на никаква цена и по никакъв начин.

Но има и неща, има трагични събития в живота на един човек, на един народ или на цялото човечество, които могат да станат, но могат и да бъдат избегнати.

Има неща, които зависят от нас, — от нашето поведение днес, в този момент, и които ний можем или да допуснем, или да осуетим.

Едно страшно събитие, чиято прелюдия е вече започната, но което все пак още може да се избегне, е новата общоевропейска война, която може да се разрасте и в световна, ако не се локализира и ликвидира, докато е още време.

Една тежка, но същевременно велика и свещена задача е възложена днес на духовно будните люде, особено в заплашените от опасността европейски страни.

Войната на Запад, между големите европейски сили, още не се е разгоряла в своите буйни унищожителни пламъци. Все още има възможност за връщане назад от пътя към бездната на взаимното изтреблението и всеунищожението; все още има възможност, заедно с това, да се запазят и другите европейски народи от заплашителните пламъци на войната.

И тъкмо днес, тъкмо сега е времето, когато будните люде трябва да съсредоточат всичките си духовни сили, в една мощна мисъл, в една. дълбока и искрена молитва, в един сърдечен зов към Бога — да спре готвещото се и започващо се човешко безумие, като същевременно обещаят да изправят досегашните си грешки, като поемат върху себе си тежестта на човешките престъпления, водещи към това безумие, като понесат на плещите си тежкия кръст. който вдетиненото и заслепено човечество е изковало за себе си.

Този, който знае и вижда много повече, отколкото всички други люде на земята, този, чийто взор прониква далече зад пределите на всякакво земно знание и чийто дух говори с небесата, — Учителят на Всемирното Братство, — който, за щастие и благословение на нашата земя и на нашия народ, се намира в България, ни заявява ясно и определено:

„Войната може да се избегне . . . Всички християнски народи трябва да отправят днес мисълта си към Бога, да се помолят да отложи голямото нещастие, което иде сега в света . . . Кажете: Господи, спри за малко, ще поправим грешките си, ще изпълним Твоята воля!“

Да! Само така европейските народи ще избегнат страшното, което идва и което заплашва да превърне Европа в пустиня — като се обърнат към Бога и като обещаят да изправят грешките си!

Но нека не мислим, че това зависи от някого си или от някой си, намиращи се някъде си, в далечна чужда страна.

Не, това зависи преди всичко и повече от всичко от нас, които четем тези редове: бъдещето на народа ни, на Европа и на света, зависи преди всичко от ония живи брънки от духовната верига, непосредствено свързана с живото Слово, което иде от Небесата, за България и за света, чрез устата на Учителя.

Днес, поне днес, никой не може и не трябва да си въобразява, че съществуват някакви граници, някакви непреодолими препятствия за силата и действието на Духа.

Поне днес, във века на радиото, ние трябва да знаем, че нашата мисъл е жива, че за нея граници и пространство не съществуват, че тя веднага отива там, накъдето е отправена, че за нея затворени врати няма.

Крепко затягайте редиците! Всека жива брънка от светлата верига на Духа трябва да бъде във всеки момент извор на светлина, на мощ и сила, на духовно въздействие върху света, който се готви да полудее!

Достигнали до последно, крайно напрежение, светли искри трябва да изскачат от умовете ни, да пронизват пространството и да кажат там, където трябва, това. което трябва!

Не с нужни думи! Не с нужни външни съвети и речи. Вглъбете се в себе си, влезте в тайниците на Духа, свържете се с океана на Безграничната Божия Сила и с нея, посредством мисълта си, действайте върху света!

Вий знаете! Нужно е сега и да можете!

П л а м е н

[Ани]

Посей, сеячо, свойта нива!

Посей, сеячо, свойта нива,

догдето слънце грей.

Посей я ти, догдето ден е,

догде сърце ти песен пей,

*

Че дни ще дойдат на земята,

на буря дни и на мъгли,

и студ с вериги ще сковава

земята много, много дни.

*

Догде е време, разори я,

браздите, топли ти разкрий,

и там сърцата си надеждни

за дните бъдещи ти скрий.

*

Посей, сеячо, своята нива,

сърцето ти догдето пей;

че дните днешни за посев са,

защото слънце грей.

Д. Антонова

[Ани]

СВЕТЪТ НА РЕАЛНОСТТА

Има един свят, където няма разочарование и болката на сърцето престава. Има един съвършен свят, където дървото на живота е обкичено със зрели плодове, свят, в който светлината е мека и приятна, оживотворява-ща всичко. Съществата там са светли и любящи. Езикът им е език на светлината, език на музиката, език на любовта. Това е светът на Великата Реалност, която е без начало и без край. Той е близко до нас и много далече. Далече е по форма, по съдържание е близо.

За тези, които са свикнали да мислят във време и пространство, е малко трудно да си представят тоя велик свят, в който време и пространство са само елементи, защото той е във времето, в пространството и същевременно е вън от тях. Светът на великата реалност е безграничен, безсмъртен, необятен. В него Великият отначало проявява своята любов без да се е проявил. Безбройните звезди, слънца, които виждаме вечер да красят лице на небето, видимите и невидими светове пеят химна на неизказаната любов. Пеят за единия, пеят и славят своя Творец, неизменен и вечен в своята любов към тях.

Пътя за света на Реалността минава през два света. През разочарованието на физическия свят и през болките на духовния свят. Ето защо, ти, който си поел пътя, при сянката на разочарованието не спирай, нито се плаши от болката, която чувстваш, когато си скръбен, защото те са неизбежни. Неизбежни са, но не са безкрайни. Те завършват при чудния извор, който се струи в душата в живот вечен. Вслушай се и ще чуеш тихия глас на извора: „Благодари, тъй както си познал любовта, то е за твое добро. Когато я познаеш по друг начин, че тя те изпълни с радост и мир, тогава пак благодари и знай: връзките, които любовта образува, не престават. Те съществуват във всичките светове, при всички превъплъщения“.

Пътниче, да те не съблазнят неуспехите и бурите на твоя свят. Помни и не забравяй великата си цел. Имай вяра в Тоя който ти е дал живота. Той ти е дал и сила да можеш да понесеш бремето на студа и глада на тоя свят.

— А там в света на реалността ще съблечеш прашната си дреха и тези, които те обичат, ще те облекат с нова премяна. И тогава, чист и светъл, като слънчев лъч ще целунеш крепката десница на любящия, баща на вековете.

Н. Попов

[Ани]

КРАЯТ НА ЕДНА ЕПОХА

Културата взета като едно духовно-материално цяло, е израз на вечно проявяващият се човешки дух. Всека епоха от човешката култура е написана страница от творческата дейност на цялото човечество. Ето защо, националната култура на даден народ е само една брънка от общо човешката културна верига.

Епохите, които с етапи от човешката култура, със сами по себе си нещо живо, което се ражда, достига своята най-висша точка на развитие, след което става като условие за нова епоха. Културната вълна, която създава епохите в човешкото развитие, минава последователно от раса в раса.

Тук ще се спрем само на международното право като от-расъл от общочовешката култура, без да се спираме на другите отрасли.

До днес цялото международно право е почивало на принципа на насилието и разрушението, материалната сила е господствала в отношенията между държавите.

Идеята за мир, като юридическо понятие, се е крепила на принципа за политическо равновесие, което се е основавало на силата. Понятията в международното право, равенство, суверенитет, взаимност, с били фикции в практиката на международните отношения.

В настоящата епоха всички държави говорят за мир, обаче този мир е миниран от цяла система на несправедливости от страна на големите държави. Това положение е ясно очертано от Парижките мирни договори, които падат под натиска на собствените си противоречия, които лежат дълбоко в техните клаузи.

Новата епоха, която е пред прага на човешката култура, издига идея за справедливостта, не почиваща като в миналото на „политическото равновесие“ но на свободата, т. е. на националното самоопределение на народите.

Ето защо, мирът трябва да бъде предшестван от свободата, която ще отвори вратата за взаимно сътрудничество между народите.

Ако в международното право не се възприеме принципа на свободата т. е. националното самоопределение в най-широк мащаб, мирът ще остане върху димящ вулкан, който всеки момент може да изригне и разруши материалните ценности на съвременната култура.

Човечеството днес е изправено през тази трудна задача. Обаче каквото и да приеме— справедливия мир или войната — принципа на взаимното духов-но-стопанско и културно сътрудничество между народите ще възтържествува, защото човечеството е изправено пред една нова ера. която в основата си ще постави три велики принципа: взаимопомощта, която създава условията за това съграждане и свободата, която осмисля целокупния живот във вселената.

Д-р М. Константинов

[Ани]

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Път на зазоряване

(из неделната беседа „Път на зазоряване“ – 24. IX. 1939 г.)

Противоречия съществуват в природата, но противоречия съществуват и в човешкия живот. Както и да си обяснявате противоречията, те си остават противоречия. Учените обясняват причината за явленията, които стават з природата. Запример, астрономите обясняват явяването на някоя нова звезда по следния начин. Те казват, че някога, в далечното минало, може и преди милиони години още, някой стар свят се е запалил, че и досега още продължава пожарът. При това, този свят е толкова далеч от нас, че на небето ние го виждаме като звезда. Като гледаме звездата, ние се радваме, че е светла, че се е явила нова звезда, но горко на онези, дето е светнала звездата. Там всичко се е обърнало на газ.

Всякога, когато някой противоречия засегнат нашия живот, ние веднага се питаме, защо стават тия работи. Ако хлябът би попитал гладния, защо го яде, какво ще му отговори? Той ще му каже: Аз те ям, защото съм гладен. Аз те ям, защото те обичам. Аз те обичам толкова много, че без тебе не мога да живея. За да живея аз, ти трябва да влезеш в мене.

Ние разглеждаме разумните явления, защото има явления, които са произволни. Тия произволни явления нямат нищо общо с нас. Те нямат никакво отношение към нас. Много от съвременните хора са нещастни по единствената причина, че спят повече, отколкото трябва. Други пък са нещастни по причина на това, че спят по-малко, отколкото трябва. Едни хора са нещастни че почиват повече, отколкото трябва. Други пък не почиват колкото трябва. Вследствие на това в живота има много противоречия. Вземете например войната, която е едно противоречие. Едно време, когато хората не са били учени, са се били по един начин. Днес, когато хората са по-учени, се бият по друг начин, с модерни оръдия.

Някъде се скарали двама държавни глави, нека те сами разрешат въпроса, без да взема участие и мирното население. Трябва ли за този спор на тия двама души да се хвърлят бомби всред мирното население? В старо време е имало два начина за разрешаване на въпросите. Когато е ставало война, докато хората не са били много културни, всички са се биели, всички са вземали участие» Когато станали по-културни, тогава оставали да се бият само двамата държавни глави. И след като единият от тях побеждавал, другите се подчинявали на съдбата.

Война става и в нашето тяло. Всяко възбуждане, всеки гняв не е нищо друго, освен война. Знаете ли. колко милиона клетки стават жертва при едно сърдене или при един гняв? Някой път по 500 — 600 милиона клетки стават жертва, а по някой път и по няколко милиарда. Ето защо. като знаете това, вие не трябва да се сърдите. При една война в тялото се унищожават множество здрави, разумни клетки. След това човек се чувства отслабнал, разорен и си казва: Защо ми трябваше да водя тази война? Защо ми трябваше да направя такава щета на тялото си? И най-силните хора съжаляват, че са направили една лоша постъпка. Лоша постъпка е тази, в която има повече разхода, а по-малко придобивки. Средствата с които днес си служат във войните, са така разрушителни, че всички народи могат да се омаломощят. Сегашните войни се придружават с големи загуби. Ако днес стават войни между образованите народи, те ще обезличат всичко, каквото културата е придобила. От тия войни всички народи ще се омаломощят.

Съвременните хора още не са готови да предотвратят войната. Ако разумните хора бяха готови, много нещо щяха да направят. Ако религиозните хора бяха на мястото си, и разбираха законите, те щяха да предотвратят войната. Те остават всичко на Господа вън от себе си, Той да разрешава въпросите. Те казват, Господ може да предотврати войната. Това е вярно, но Бог е вън и вътре в нас. Ако поставил въпроса научно, казваме: Бог е над всичко и във всичко. Той е над всичко извън нас и над всичко вътре в нас. Който е над нас, всеки един от нас трябва да Му съобщава как стоят работите. Всеки човек трябва да бъде очи, уши, уста за Бога, да Му казва, какво ще стане. Тогава Бог ще вземе предохранителни мерки. А сега вие казвате: Бог знае какво ще стане и какво трябва да прави. Това, което Господ знае и ние трябва да го учим, да знаем. Бог знае как ще станат работите, но и ти трябва да знаеш.

Ти не можеш да обичаш един човек, който е противоположен на тебе. Ако разделите земята на две половини и изпратите енергиите им на различни места, те ще се търсят. И като се намерят, те ще образуват едно цяло.

Онези хора, които се обичат, са част от едно цяло.

И те се търсят, за да се съединят, да образуват цялото. Това е Божествен закон. Материалистически. въпросът седи другояче. Онзи, когото ти обичаш, ще ти донесе нещо, което ти нямаш, и от което се нуждаеш. И ти ще му донесеш това, което той нека и което очаква. Следователно, когато говорим за любовта в света, ние разбираме среща между хора, които ще си донесат онези Божествени блага, които са необходими за развитието на техния ум, на тяхното сърце и на тяхната воля.

Аз гледам на всички хора като на хора. Казвам, всички хора са дошли на земята да учат търпението Знаете ли какво нещо е търпението? Знаете ли, колко мъчно е да обичаш един човек? За да го обичаш, или трябва да му дадеш нещо. или да приемеш нещо. Така трябва да се дава и да се приема, че и онзи, който дава, и онзи, който приема, и двамата да са доволни. Мъчно нещо е да даваш, както трябва. Запример, дойде някой просяк и вие му подхвърлите нещо. Ако вие някога сте нещастни и отидете при Бога да се молите, но получите същото, какво ще бъде вашето положение?

Един американец милионер умрял и отишъл направо при свети Петър пред райската врата, понеже бил уверен, че ще бъде в рая за добрините, които правил в живота си. — Какви добрини си правил? — запитал го свети Петър. — Направих една църква. — Какво получи за това? — Всички вестници писаха за мене. — Друго нещо? — Направих едно училище, за което пак писаха вестниците. Правих още много благодеяния, за които всички вестници писа — Тогава тебе ти е платено за това, което си направил. Кажи едно добро дело, което никой да не знае. Американецът мислил, мислил, не могъл да се сети. Почесвал се по главата, както българите правят, и най-после му дошло на ума, че един ден, когато бързал, отивал по една важна работа, една бедна вдовица го последвала и започнала да се моли да й даде някаква помощ. Той бил недоволен от това, че го безпокои и, за да се освободи от нея, подхвърлил й един долар. Това е особено дело, трябва да се обърне внимание на него, защото никой не знае и нищо не е писано във вестниците. Да отидем при Бога, Той да разреши това дело казал свети Петър. Отишли двамата при Господа. Свети Петър влязъл при Бога и разправил цялата работа. Като го изслушал. Господ му казал, Дайте му два долара и го пратете да си върви.

Питам, С какво можете да се похвалите? С какво може да се похвали един човек? Вечер, преди да си лягате, прегледайте живота си и вижте, има ли една постъпка, която сте направили, че да ви е приятно. Колкото постъпки да е направил в живота си, да му е приятно. А ти погледнеш една, втора, трета, четвърта постъпка и намираш. че не са както трябва. В това отношение човек трябва да бъде като художникът, да нарисува нещо красиво. Има художници, които са нарисували много картини, но като погледнеш, не виждаш нищо идейно. Той ги рисува с цел да обърне внимание на хората. Тези картини нямат никаква стоимост. Ако нарисуваш една картина, която да представя състоянието на един беден, страдащ човек, ти трябва да я нарисуваш така, че да представя истинското положение Като погледнеш тази картина, нито да отнемеш нещо от нея, нито да й предадеш — точна да бъде. Ще нарисуваш картината такава, каквато е, да изразява точно вътрешното състояние. Този човек се чуди какво да прави Той се обръща към Бога и пита: Господи, какво да направя? Всичко това трябва да се чете в картината. Или някой нарисувал смирения човек. Той трябва да го нарисува такъв, какъвто е. Знаете ли къде седи смирението на човека? — В любовта. Без любов, човек не може да бъде смирен. Само при любовта човек може да се смири. Като се намериш пред някое слабо същество, ти изпитваш известна приятност и колкото да си силен, ти си готов веднага да услужиш на това слабо същество. Ти си готов доброволно да му помогнеш. И като му помогнеш, ти изпитваш в себе си едно вътрешно разположение. Бог постъпва така. Срещне ли някое слабо същество, което се е обезсърчило, Бог мине край него и му казва: Всичко ще се оправи.

Вие сте още в любовта, в която хората умират. Но има една любов, в която хората не умират. Има едно друго неумиране. Защото и ония, които живеят в ада, също не умират, но се мъчат. Като говоря за живеене, аз разбирам един светъл, съзнателен живот, дето човек да е радостен в своите мисли, радостен в своите чувства и радостен в своите постъпки. За разумните хора това е възможно. Ние имаме образци в света. Вие седите някой път и сте недоволни от носа си. Че в 10 години вие можете да поправите носа си и да имате какъвто нос искате. В 10 години вие можете да поправите веждите си, ушите си, устата си, мозъка си, тялото си, да създадете от себе си какъвто човек искате. Това може да направи съзнателния човек. Това е възкресението на човека. Като вървим по Божествения път, ние ще създадем от себе си каквито хора искаме. И каквито Бог изисква от нас. Когато един ученик влезе в художествената академия, макар и да не е могъл да рисува, той в 10 години съзнателна работа може да стане като професора си. Същото може да се каже и за ученика по цигулка или друг някакъв инструмент. Като свири десетина години съзнателно, той ще стане добър цигулар. Достатъчно е да има стремеж да работи. Не само за един момент, но човек трябва да има непреривно желание да работи над себе си. Тогава той ще види, че половината от съдбата му е в негови ръце. Ако човек работи добре над себе си, той ще работи добре и в дома си. Ако работи добре в дома си, ще работи добре в обществото. Ако работи добре в обществото, ще работи добре и в народа си. Ако работи добре за народа си, ще работи добре и за цялото човечество. Ако работи добре и за цялото човечество, той ще работи добре и за невидимия свят.

От всички хора се иска добродетелен живот, който носи светлина, топлина и сила в себе си. Съвременните хора се нуждаят от едно ново, преобразено поколение, за което в мистичен език може да се каже стиха: „Ако се не родите изново, не можете да влезете в царството Божие“.

Духът, разумното начало а човека трябва да заговори. Духът работи в нас, но ние се намираме в едно положение, че не можем да се въздържаме. Мъчно е човек да се въздържа.

„Пътят на праведния е път на зазорязане“. Войната в света не е никаква неизбежност. Тя представя един краен резултат, в който Бог се налага, за да превъзпита хората. В това време, именно, иде Божествената сила. която е създала света, и която пред нищо не може да отстъпи. Пред Божествената сила всичко може да се поправи. Следователно. Бог превръща нещата, за да ги пресътвори. В всека война се създава един нов свят. Ако стане нова война, нов свят ще се създаде, с ново разбиране. След всеки не-успех в живота си, ние изменяме своите възгледи, но зависи в какво направление ще изменим възгледите си.

Ние трябва да имаме жела ние да се изправи живота ни, че като минем от този в другия свят. животът ни да бъде уреден. Вие трябва да знаете, че физическият, духовният и Божественият свят са непреривно свързани. Те са така свързани, както са свързани детинството, зрялата възраст и старчеството. Тези три състояния в човека са тясно свързани. Малкото дете е във възрастния, и възрастния е в стария. Малкото дете, възрастният и старият образуват един човек. Старият човек от време на време въздиша и си казва: Какво дете бях. Той съжалява за своето детинство и за своите младини. Малкото дете, като погледне дядо си, казва: колко е умен дядо ми! Детето, баща му и дядо му заедно съставят един човек. Нищо не е изгубено. Като отидем в невидимия свят и се обърнем назад, нашето минало не е нищо друго, освен нашето детинство.

Сега, като се върнете дома си. аз искам да се подмладите. Всеки да се подмлади за толкова години, колкото години е обичал Христа, а не да казвате само, че сте работили за Христа, без да сте постигнали нещо. Вие трябва да опитате своята любов. Ако страдате от ревматизъм, а сте се подвизавали десет години, кажете си: В името на тази любов, която съм имал десет години, да изчезне моя ревматизъм. Ако ревматизмът ви изчезне, вие наистина сте обичали Христа. Ако не изчезне, не сте го обичали. Ако ви боли глава или друго нещо направете същия опит. Не само това, но ако желаете нещо, кажете си: з името на Бога, когото обичам, да бъде това което желая. Ако стане това, което желаете, вие наистина сте обичали Бога.

Христос казва: Вие досега не сте просили. Просете и ще би бъде. Каквото просите в любовта, всичко ще ви бъде. Но за да стане това, всички трябва да бъдем вярващи, разумни деца, да няма никакво съмнение в нас. Каквито външни промени стават, вие не трябва да се изменяте вътрешно.

Ако духовните хора бяха концентрирали своята любов към Бога, светът щеше да се смекчи.

Казвате: каквото се реши. Не, всички духовни хора трябва да отправят ума си към Бога, да кажат, Господи. ние ще се изправим! Отложи това нещо, което сега предстои да стане. Решите ли да се изправите, Господ ще отложи. Но ако ние не искаме да се отложи, ще дойде онова, което е предвидено. Щом ние пожелаем. Господ е готов де послуша нашия зов. Нещастието може да се отложи. Като решим да изправим погрешните си, нещастието може да се отложи. В този смисъл войната може да се избегне. Съвременните народи, англичани, германци, французи, руснаци, всички са умни и културни народи. Тези народи могат да вършат волята Божия. Всички Християнски народи могат да отправят мисълта си към Бога, да се по-молят да се отложи голямото нещастие, което иде сега в света. Казвам:

Помолете се да се отложи нещастието, което иде върху вас.

Кажете: Господи, спри за малко, ще по-правим погрешните си, ще изпълним Твоята воля!

Това е, което се изисква от нас.

Любовта е постижение на всичко в света.

Из беседата, държана от

Учителя на 24. IX. 1939 год.

София — Изгрев

[Ани]

БЕЛИЯТ ЛАГЕР

Огромни гъби по хълма белеят —

на езерния сивокамен бряг

и в огледалната вода синеят

тез чудни хижи от платно кат сняг.

*

Минават сенки, прелети орлица

над бялото и приказно село

и в езерото нижат броеница,

трептяща като звездно колело.

*

През туй вълшебно селище протича

сребристия ръкав на езера —

във неговата гладкост цвят наднича:

о, то било чаровница — сестра!

*

Къде ли бърза тя в тревата росна?

Виж, мерна се в ребрата на върха:

лети като сърна победоносна

и гони висините на духа.

*

По нея, във молитвен ход, и други

изкачват стъпала под звездопад ...

И техните очи са теменуги

и те ще бдят с Учител белобрад.

*

А щом проблесне слънцето в разтрога

на теменужният и димен здрач,

зарежда тихо притчите за Бога

в кръга любящ Учителят - водач.

* * *

Ти гледаш, съзерцаваш и немееш

пред таз молитвена картина там

и в миг решаваш вечно да живееш

във тоз, сред китната природа, храм.

Елвилюри

[Ани]

ОКОЛО ОГЪНЯ

Когато слънцето в тъга помръкне

и с длан разпръсне искрици звезди,

в тревата птицата притихне, млъкне —

с притома дъхнат нашите гърди.

*

И ладията до брега задреме,

полюшвана от езерен ветрец, —

луната спусне сребърното стреме,

препусне Бог надоблачен жребец.

*

Но рой мечти ги тръбен зов прокужда,

и всички нас, насядали на кръг,

огряващият огън ни подбужда

да мислим, че кладе го дух сторък.

*

Във пръстен жив като Алмаз застане

Учителят на нашите души

и слуша, щом цигулката подхване

с мелодия сърца да утеши.

*

А ний, загледани във този огън,

опити от симфонния размах,

зовем смирено във духа си Бога,

разтварящ ни сърцето с нежно ах ...

*

По нас трепти отблясъчна омая,

в душата ни — мелодиен псалом,

звезди горят над нас, звезди в безкрая

и шепнат, всеки дух — към своя дом...

Елвилюри

[Ани]

Емил Грайф

ВЪВЕДЕНИЕ В ДУХОВНИЯ ЖИВОТ

Излишно е да се доказва, че цялата вселена, заедно с нейните слънца и планети, в числото на които влиза и нашата земя, се подчиняват в своя живот и движение, на известни закони. Макрокосмосът се подчинява на един универсален закон, по силата на който се извършва еволюцията по една точно определена посока, която ние обозначаваме с правата А—В. (Вж. фиг.)

Но ако цялото е подчинено на един закон, то това се отнася също така и за частта. Например, ако едно колело се върти в една посока, то спиците на това колело, очевидно е, ще се въртят в същото направление и в същия ритъм.

Ясно е, следователно, че човекът, микрокосмосът, който е една неразделна част от вселената, ще трябва да следва в живота си една определена линия A₁B₁, в пълна хармония с правата АВ.

Ако това беше другояче, то човек би могъл да наруши равновесието на силите, които действат в света.

На тъкмо тук се намесва една сила — уравновесителка, силата на инерцията, която, оставяйки на човека свободата да разполага със своята воля, контролира все пак неговата дейност, като поставя на пътя му пречки, повече или по-малко непреодолими.

Човек, в действителност, игнорира всемирния закон на живота. Той притежава, от друга страна, свободна воля, която го кара да навлиза в непознати пътища, водени от своите импулси и желания.

По този начин ние се отклоняваме от линията A₁B₁ и навлизаме в повече или по-малко отдалечените пътища, напр, на правата A₁C₁ вместо да се движим по A₁B₁, но заедно с това ний създаваме автоматично една противоположна сила на инерция A₁C₁ която се противопоставя на нашето отклонение, като компенсира и възстановява нарушеното равновесие в космоса. Тази сила е нашата карма или нашето страдание.

С други думи, когато ние се отдалечаваме от правата A₁В₁, по една случайна права A₁C₁ ний получаваме от страна на силите в космоса един натиск, който има за цел да ни възвърне към хоризонталната линия. И този натиск е толкова по-голям, колкото повече сме се отдалечили ний от тази линия.

Перпендикулярът СН представлява тогава тежестта на нашата карма.

Ние можем винаги да проверим действието на този закон в собствения си семеен живот или в този на другите. Ако например мъжът се отклони от линията на правилния живот по линията на A₁С тогава също и жена му ще се отклони на същото разстояние, но в обратна посока — A₁C₁.

Това е причината за разногласията между съпрузите. Но, в същност, това разногласие се стреми да възстанови равновесието, защото, за да се премахне дисхармонията, необходимо с всеки от съпрузите да изправи своето несъвършенство, а несъвършенството на единия търка, изглажда несъвършенството на другия. Ако в даден случай жената или мъжът играят тази роля, то тогава самите условия, живота изобщо, ще ни накарат да изправим нашата грешка.

Причината за нашата Карма е желанието, което ние проектираме от нашата личност към живота. То ни въвлича в болезнени опитности, които ни дават да почувстваме противодействието на космоса. Защото, в същност Правдата не е нищо друго, освен противодействието на Всемирния закон срещу нашите желания, внасящи безпорядък в света.

Но тогава, по какъв начин да узнаем онова съвършено поведение, което ний трябва да имаме в живота ?

Да се възвърнем мислено към нашето минало и да си припомним най-красивите минути, които сме преживели, минутите, в които ни се е струвало, че преживяваме пълнотата на живота, със сърца, изпълнени с мир и с една безгранична вяра, която ни е правила способни за най-велики дела, изпълнени с радост и светлина. В този момент в душата ни се е издигала, като благодарствена молитва, една дълбока, безгранична мълчалива нежност, разливаща се над всичко и всички без разлика.

Ний сме изживели тази минута, например, при една голяма любов, през време на некое пътешествие, пред вълшебния хоризонт, който се разкрива пред нас от некой планински върх, в чистата атмосфера на вечните снегове, при светлите лъчи на слънцето ...

В тази минута в нас проникваше самата същина на Живота и изпълваше цялото ни същество. Ние я чувствахме във всичките фибри на нашето същество, обзети от една върховна Пасивност, защото ние не желаехме нищо повече.

Тъкмо тогава ние можахме да почувстваме съзнателно пълнотата ма живота, истинското щастие, което изпълва всичко, както и самите нас, защото вътре в нас е настанало истинското спокойствие пълният мир; защото ние не желаем повече нищо от живота, защото душата ни, не смущавана от бурите на страстта, отразява в себе си самите небеса. Тогава, нашето вътрешно, душевно радио, функционирайки в пълно съвършенство, не е вече смущавано от паразитните шумове, и ние започваме да чуваме Великата Симфония на Космоса която ни прониква, нас и всички неща, и която е Любов и Радост.

По такъв начин, намирайки се на върха на щастието ние се разкриваме за Божествения, за реалния живот. Но има и друго едно положение, при което ние също така сме способни да почувстваме живота на реалното — това е положението, при което ние изпитваме дълбоко, истинско страдание.

Когато силното страдание ни е сломило до такава степен, че ние, докато трае то, не сме способни вече на никакво желание или действие, ние също така преставаме да желаем нещо от живота, както в минутата, когато нашите желания бяха напълно задоволени.

Тъй като нашето страдание става извънредно силно, ние не можем повече да го понасяме, ние преставаме да се борим, ние се оставяме на Бога, и тогава Животът се разкрива за нас и ни изпълва. В момента, когато вече не сме способни да разберем с ума си нищо, Великата Тайна на Живота се разкрива вътре в нашата душа, пред нашите ослепени от изобилие светлина вътрешни очи, защото тогава ние не противопоставяме нашата личност, нашето външно дребнаво „аз“, на Божествения Живот който ни изпълва и очарова.

В първия случай, чрез пълното осъществяване на всичките ни желания, и във втория - чрез тяхното пълно потискане, ний добиваме възможност да почувстваме способността на нашата душа да живее с велики, възвишени емоции.

(следва)

[Ани]

Вл. Пашов

АСТРОЛОГИЯ

(продължение от бр. 248)

Горното изложение може да се резюмира и обобщи по следния начин: Когато планетите се намират в знаци, сходни тям по природа, те проявяват своите положителни качества и в най-силна форма. Това е хармоничното отношение между знаците и планетите. А когато планетите се намират в несходни тям по природа знаци, те не могат да проявят своите добри качества, а проявяват по-скоро своите отрицателни качества или съвсем не могат да се проявят. Това се нарича заточение и падение на планетите.

Ще разгледаме сега по-конкретно тези четири вида отношения, които съществуват между знаците и планетите.

Както споменах по-рано, имаме 12 планетни течения. Но засега астрологията работи с девет планети, но тези девет планети пак се свеждат към 7 планетни течения или 7 творчески принципа. Работейки с тези 7 планети, астролозите са намерили, че всяка планета, с изключение на Слънцето и Луната* управляват по два знака; а Слънцето и Луната управляват по един знак. Това си има своите дълбоки причини. Ако разгледаме знаците, където планетите управляват, ще видим, че всяка планета е поляризирана. И по този закон за поляризацията, всяка планета управлява два знака, които са полярни по тригони, или както казват принадлежат към така наречените допълнителни тригони.

При закона за поляризацията имаме няколко плоскости на поляризиране. Най-първичната творческа сила при първата си поляризация ни дава двата първични принципа - активният мъжкият, който в астрологията е символизирай с огнения елемент и пасивния, женският, който е символизирай с Водата - за огъня се казва, че е горещ и сух, а за водата, че е студена и влажна - следователно, тези два елемента се взаимно допълват, затова се наричат в астрологията допълнителни.

При втората поляризация на творческата сила се явява въздуха, който е активният принцип и земята; като пасивен принцип, въздухът е влажен и горещ, а земята е студена и суха. Виждаме, че и тези два елемента са допълнителни. А огънят и земята са дисхармонични и въздухът и водата също. А огненият и въздушният елементи, като проявления на активния принцип, са симпатични, защото както виждаме и във физическия свят, въздухът е необходим за проявата на огъня; и земният, и водният елементи са симпатични, защото земята е необходима за проявата на водата.

Изтъквам тези отношения между елементите, защото те са необходими да се изяснят някои отношения между знаците и планетите. Така една планета, като е управител на един знак от даден елемент, управлява също така един знак и от допълнителния му елемент. Например Марс управлява знака Овен от огнения тригон и знака Скорпион от водния тригон, който е допълнителен на огнения.

Така че, всеки знак има по една планета за управител или господар, което значи, че естеството на този знак и на тази планета са в хармония, в симпатия - сходни по естество.

Кои планети кои знаци управляват?

Ще почна с Марс, понеже той управлява знака Овен, който е първият знак на зодиака и принадлежи към огнения тригон. Видяхме също така, че и Марс е огнена планета - значи, Марс и Овен имат сходна природа - хармонират си. И затова се казва, че Марс управлява или е господар на знака Овен. Но понеже всяка планетна енергия е поляризирана, то Марс, освен Овена, управлява и знака Скорпион: той е воден знак, но с огнени качества, явява се един вид като отражение на огнения тригон във водата. По закона на поляризацията огънят и водата са допълнителни: огъняте активния принцип, а водата е пасивния принцип.

Затова казваме, че Марс управлява знаците Овен и Скорпион.

Венера управлява знаците Телец и Везни. Това също така показва, че има сродство, хармония между природата и Венера, и природата на тези два знака. Телец е земен знак, а Везни е въздушен. А земята и въздухът са, както видяхме, допълнителен резултат на вторичната поляризация, затова виждаме, че и самата планета е поляризирана.

Меркурий управлява знаците Близнаци и Дева. Близнаци е въздушен знак, а Дева е земен. Значи, Близнаци и Дева са двата полюса на Меркуровата енергия.

Луната управлява знака Рак.

А Слънцето управлява знака Лъв.

Това ни навежда вече на мисълта, че Слънцето и Луната, които управляват по един знак, са всъщност полюси на една и съща космична енергия. Луната представлява пасивния, възприемащия женски принцип - полюс, а Слънцето представлява активния, деятелния, мъжкия принцип - полюс.

Юпитер управлява знаците Стрелец и Риби.

Стрелец е огнен, а Рибите - воден.

Сатурн управлява знаците Козирог и Водолей. Козирог е земен, а Водолей - въздушен. Това са седемте планетни течения, които по закона на поляризацията управляват 12-те зодиакални знаци.

Както видяхме, новооткритите планети Уран, Нептун и Плутон се разглеждат като октави и съвременните астролози от практика са установили, че има симпатична връзка между Уран и знака Водолей, затова казват, че Уран управлява знака Водолей; намерили са също така, че Нептун има симпатични връзки с Риби и затова казват, че Нептун управлява знака Риби. А Плутон, при все че още не е проучен добре, но най-вероятно управлява знака Скорпион.

Къде планетите са в заточение?

Както казах, знаците, които са противоположни на знаците, в които планетите са господари, ни показват местата, където планетите са в заточение. Така Марс, който управлява знаците Овен и Скорпион ще бъде в заточение в знаците Везни, който е противоположен на Овена и в Телеца - противоположен на Скорпиона. Тук виждаме, че Марс е в заточение в знаците, където Венера е господар, а пък Венера е в заточение в знаците, в които Марс е господар, именно в Овена и Скорпиона. Това ни навежда на мисълта, че тези две планетни течения се явяват пак като полярни. Марс и Венера са полюси на една и съща космична енергия, двойно поляризирана.

Меркурий, който е господар на знаците Близнаци и Дева, е в заточение в Стрелеца, който е противоположен на Близнаците, и в Риби - противоположен на Дева. Значи, Меркурий е в заточение в знаците на Юпитера.

Луната, която е господар на знака Рак, е в заточение в знака Козирог, който е противоположният знак на Рака.

Слънцето, което е господар на знака Лъв, е в заточение в знака Водолей, противоположния знак на Лъва.

Сатурн, който е господар на Козирога, е в заточение в знака Рак — противоположният знак на Козирога, значи, там, където владее Луната, Сатурн е в заточение. Това ни показва, че има окултна връзка между Сатурн и Луната, което се подсказва и от факта, че и Сатурн и Луната представят човешката личност в различните й проявления.

Уран е господар на знака Водолей; следователно, той е в заточение в Лъва, знакът, в който Слънцето е господар. Това пък ни показва на вътрешната връзка между Уран и Слънцето.

Нептун е господар на Рибите, значи ще бъде в заточение в противоположния знак на Рибите - Дева, знак на Меркурий.

А Плутон, който още не е проучен, ако приемем, че е господар на Скорпиона, той ще бъде в заточение в знака Телец - противоположния знак на Скорпиона.

Местата на екзалтация на планетите

Видяхме по-рано, че планетите освен в знаците, които управляват, се намират в добро разположение и в други знаци, с които са сродни по природа. В тях планетите се проявяват с един подем, има едно повишение, затова се казва, че в такива знаци планетите се намират в екзалтация. Намерено е, че Слънцето е в екзалтация в знака Овен - първият знак на огнения тригон, и първият знак на зодиака. Слънцето е огнено и Овен е огнен, и като влезе Слънцето в него, проявява в по- интензивна форма и степен всичките си положителни качества. Слънцето влиза в Овена на 22 Март, началото на пролетта, откъдето започва един нов цикъл на живота. И виждаме, че тогаз се дава един мощен импулс на целия органически живот в природата. Настъпва един нов прилив на космични енергии към Земята, които дават условия на всичко да расте и да се развива. И в хороскопа, когато Слънцето е в Овена, ще има същите резултати - този човек ще бъде пълен с енергии и благородни стремежи и ще търси пътища за тяхното реализиране. Така всички планети в екзалтация показват прилив, увеличение на съответната енергия и облагородяващо действие на тази енергия.

(следва)

___________________

* Слънцето и Луната за техническо удобство ще ги смятаме като планети, защото понятието „планета” го употребяваме като символ на известни творчески космични течения.

[Ани]

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА

Къде да ги запишеш

Много родители в началото или в края на учебната година имат да решават, един важен и труден въпрос, къде да запишат своите деца, в кое училище или в коя специалности. И след дълго обсъждане решават. Но това решение често не почива на някакво знание и поради това в много случаи бива съвсем погрешно. Дава се погрешно направление на младежа или девойката и в резултат цял живот се носи бремето на едно погрешно решение. Младежа бива пратен на слука да учи или да специализира в ония области, които не обича и които не го интересуват. Е добре, какъв успех можем да очакваме от такива деца? Резултатите са повече от печални.

По повод на многократно повтаряни такива грешки, от страна на родители и настойници, ние считаме за крайно необходимо да споделим няколко мисли с нашите читатели.

След много продължителни проучвания, някои бележити учени са дошли до следните важни изводи:

Всеки човек се ражда с известни дарби и предразположения, на които ако се даде правилна насока, скоро и лесно биха се развили таланти, или поне, в несъмнени способности.

Всеки човек е роден за нещо. Той трябва да намери и да заеме своето място в живота; иначе той цял живот ще носи бремето на посредствеността и ще бъде гнетен от мисълта, че е неспособен или излишен в живота. Човек може да твори само тогава, когато попадне там, където е призванието му.

Родители, вие които обичате децата си, бдете щателно над склонностите им и ги насочвайте в ония именно области, където способностите им ви подсказван. Не умувайте, че тук или там ще има по-голяма сметка. Ако детето ви има склонност към и строителство например, не го пращайте да учи за лекар или за адвокат, ако има дар за художник, не го пращайте да следва за инженер или въобще в област, чужда на призванието му.

Ако следвате пътя на призванието, никога няма да сгрешите

Престъпление правят ония родители, които, ръководени от свои лични съображения, съзнателно отклоняват децата си от пътя, който наклонностите им подсказвал. Други пък родители правят друга грешка, като мислят, че те, са които ще трябва да решат въпроса за бъдещата професия или специалност на децата, а не ги оставят сами да се определят. Токова вмешателство на родителите с неоправдано, освен в случаи, когато децата не проявяват определена наклонност към нещо. Но в повечето случаи, децата ясно и категорично подчертават своите наклонности за това всяко вмешателство с излишно и неуместно.

Родители, оставете вашите сметки съображения. Не отклонявайте децата си от тяхното предназначение. Оставете ги свободно да се самоопределят, не им пречете, не ги спирайте в техния предначертан път. Насърчете ги (ако те се колебаят в своят избор) да следват пътя на своите дарби.

Човек успява само тогава, когато изучава онова, което го интересува, а той се интересува само от онова, за което е роден. Не забравяйте, че един от великите синове на човечеството казва: „Човек, за да успява в живота, трябва да работи с най-силните си способности, а за да се развива правилно, постепенно трябва да премина и към развиване и на по-слабите“.

Нужно е да се разбере добре, че, задачата на родителите с не да налагат на децата си своите решения, изковани най-често с оглед на сметка и разни други лични съображения, а да съветват, да подпомагат и да поощряват всичко положително и красиво, което децата има тепърва да развиват у себе си.

Г.  С ъ 6 е в

[Ани]

КОПНЕЖ КЪМ ЩАСТИЕ

Има една Божествена мярка, с която се мерят всичките ценности на Великия живот — това е Божествената любов. Човекът на щастието е и човек на любовта. Той е човек и на Мъдростта, и на Истината, и на Свободата. Щастливият човек е свободен, защото щастието живее само в чистите води на абсолютната свобода Да придобие човек щастието, значи да завърши изпитите си на земята. Придобиването на щастието е първият празник на човешката душа. Щастието е свързано с Любовта. Когато първият Божествен лъч огрее човешката душа, тя се пробужда за Вечния живот и тогава човек разбира смисъла на своето съществувание. На съвременните хора. обаче, колкото и да им се говори за щастието, те винаги си го представлявате в една човешка сфера и му дават човешки оттенък. Те търсят и подразбират щастието обикновено като акт на материално обсебване. В това обсебване влиза, преди всичко, човешката любов, която е поставена като лайтмотив на човешкия живот, на човешкото щастие.

„Те са прави, от свое гледище, но от принципно, от Божествено гледище, не са прави“— говори Беинса Дуно.

Като всяко преходно нещо в живота и човешкото щастие се пуква като сапунен мехур. но най-интересното, което се забелязва в съвременните хора е, че те съжаляват не за това, че погрешно са насочили своите стремежи за придобиване на щастието, а напротив, съжаляват, че са загубили „придобитото щастие“. Този, обаче който говори за изгубено щастие, той още не е опитал неговите сладки сокове, той е далеч още от това щастие. Защото този, който е намерил истинското щастие, не само че никога вече не го загубва, но тъкмо обратното, това щастие все повече и повече се увеличава, и това продължава през цялата вечност.

Ат. Бакърджиев