Jump to content

Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250


Ани

Recommended Posts

ВЕЛИКИЯТ ДЕН

Взрете се в лицата на група излетници, заварени от тежка буря в планината. Спрете поглед на отделните физиономии — тези светове, носещи отпечатъците на Слънцето, на Сатурна, на Венера, Марса или Меркурия. При всеки тътнеж на гръмотевиците виждате у едного затваряне на очите, у другиго точно обратното, едно лице вдига вежди, друго ги навъсва. Гримаси издаващи страх, гримаси издаващи спокойствие; погледи на недоумение и загриженост, но и погледи, разкриващи спокойна радост от величавата гледка — огромни облачни кълба, осветявани за миг ту от една, ту от друга страна, гонят се, надпреварят се, изчезват едно в друго, хвърлят по затихналата земя ту черни сенки, ту хиляди дъждовни бразди.

Изключително бързата смяна на картините, извънредния звуков, светлинен и образен ефект на силите причинителки — бурята е момент в природата вън — и в природата на човека — вътре, от особена стойност и за художника и за естествоизпитателя, и за практиката и за теорията. Тук времето на развитие е съкратено, а интензивността с това увеличена.

Ще оставим, за сега, настрана интересният въпрос за различната реакция у различните типове хора спрямо този момент т. е. защо едни психики посрещат бурята по един начин, а други по съвсем противоположен даже на първите начин. Действителните стойности и качества се узнават само когато нещата се подложат на промени — външни и вътрешни, промени на формите, на състоянията и промени на силите. Нам не е възможно да отличим желязото от стъклото, освен при изпитване твърдостта им, лъчепропускваемостта им и т. н. Това са най-елементарни съждения, без тях човешката мисъл не може правилно да разбере и вярно да оцени характера на редица психични и физични явления. И тъй, нещата изявяват същината си само след като с били подложени на изучаване.

Когато порой връхлети с водите си по стръмен склон, какво отнася със себе си в дълбокия дол? Листа, сламки, клечки — всичко, което случайно се е намерило по местността, всичко що вятъра е донесъл. Отнася се всичко блуждаещо, и се отмива от почвата всичко, което не е сраснало с каменната снага на планината. Бързите, стихийните промени — бурите, след като отминат, оставят един прочистен терен, един ред на нещата, отговарящ на техните естествени места. (Естественото място на пясъка и тинята е равнината, а на скалите — планината). Та, като срещне буря, разумният човек се радва, че идват сили да измия, да прогонят праха и нечистотата и да поставят нещата на отредените им от природата места. Да, на отредените от природата места! Това е свещена радост за всеки, който знае, че живее в един свят на ред и порядък, в свят на велики закони.

Тежките кризи, които преживява днес Европа, не е ли велико изпитание за зрялата култура на бялата раса? Кървавите стълкновения между народите на нашия континент, идеологичният хаос със съпровождащите го морални и материални напрежения, са една апокалиптична картина за „окото, което гледа и вижда“. Ние не сме вече във времето, когато истините трябваше да се доказват, а доказателствата да се приемат или отхвърлят. Онова, което днес става, може само да се преживее. Ние вярваме, че силите, които чрез настоящата буря пресяват основно целият духовен и веществен материал на бялата раса, ще оставят един по-красив, по-чист, по висш порядък в умовете на идващото човечество, и с това едни по-съвършени отношения всред обществото и държавите.

Дързост е в днешни дни да се поставят определени идеи, дързост е да се защитават „стари“ вярвания, но онова което хората на спекулативната мисъл наричат дързост, е за нас велика привилегия — привилегията на онези, които познават пътеките в планината и неуклонно, въпреки всички ветрове, въпреки грохотите на вилнеещите бури, крачат спокойно и сигурно към бащиният дом — домът на вечните истини.

Д.

Link to comment
Share on other sites

СЛУЖИТЕЛИ, А НЕ ГОСПОДАРИ

Надали има човек на земята, който да не е изпитал с огорчение в известни моменти на живота си, че между хората няма правда. Затова у мнозина се е сложило убеждението, че ако си беден, ако си слаб, ако нямаш подкрепа от някоя силна ръка, даже и да имаш всичките права, които ти дава закона, пак ще бъдеш онеправдан. И наистина, не с малко случаите в живота, които за съжаление потвърждават тоя краен извод. Колцина, запример, наистина способни хора, годни да заемат с достойнство известна длъжност, защото имат преди всичко нужния ценз, биват изместени от други често пъти некадърни хора, без подготовка, без ценз. само защото последните имат някой познат големец, който има власт да раздава длъжности. Народът, комуто не липсва чувство за хумор, е изразил тоя банален житейски факт с думите: „Имаш ли вуйчо владика, всичко ще ти се нареди“. Значи не закон, който уж действа справедливо, а „вуйчо владика“ трябва на тоя свят!

Това, което е вярно за отделните хора, е вярно и за народите. Дори в отношенията между народите несправедливостта изпъква с още по-голяма сила. Силните, богатите, големите народи потискат малките, слабите народи. Не само това, но те си позволяват често пъти да разполагат със съдбините на малките си събратя, според изискванията на своите интереси. Но и това са впрочем банални факти, които европейските народи изпитаха така горчиво след световната война, която привърши с един явно несправедлив мир.

С една реч, целият ни житейски опит, и личен. и обществен, ни води към нерадостният извод, че в човешкия свят липсва справедливост, че човекът е едно крайно своенравно и себелюбиво същество, което най-безогледно погазва всяка правда. Разбира се, този извод е краен. Да се твърди, че между човеците няма никаква справедливост, че хората изобщо са лишени от съвест, от чувство за правда и дълг, е без съмнение прекалено. Ако искаме да бъдем точни и най-вече справедливи, Трябва да кажем, че правдата, като една жива сила, която действа в съзнанието на човека, като една от висшите добродетели на душата, е още слабо проявена у него. Тя още не се е превърнала в плът и кръв у човека, още не е взела надмощие над грубата животинска сила, над страха и нагона за самосъхранение, които все още го движат в така наречената борба за живот. И понеже справедливостта не се е още превърнала в жива сила, която изтича от душата на човека, и която направлява отвътре неговия живот, затова тя действа отвън, налага му се като една мощна сила, която действа независимо от него, като неотразима необходимост. Хората преживяват тази необходимост като съдба в живота, или както в индуската езотерична философия се изразяват, като карма.

Ясно е, следователно, че Правдата днес действа в живота на индивиди, общество и народи като един извънчовешки фактор, като проява на ония разумни същества, които стоят над човека, които въплъщават в себе си тази божествена добродетел и, следователно, имат власт да направляват и регулират човешкия живот — индивидуален и колективен. И всичките тия събития, които стават в свята — социални, стопански и политически кризи, стихии, бедствия, борба между отделните народи, войни — не са нищо друго, освен един процес на възстановяване „отгоре“ на Правдата, която хората са погазили.

Ще рече, има Правда в свята, но в свята на разумните, велики души — не в човешкия свят, където тя тепърва прониква и пуща корени в съзнанието на хората.

И тогава, мнозина, може би, ще попитат, докога ще трае този несправедлив ред в човешките общества, докога ще царува неправдата и съпроводения с нея ропот и негодувание на потиснатите, онеправданите? Ще отговорим с думите на Христа, които той отправя към своите ученици: „Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях и големците им властвуват над тях. Но между нас не ще бъде така: който иска да стане голям между вас, ще ви бъде служител. И който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга. Също както и човешкия син не дойде да му служат, но да служи и да даде живота си откуп за мнозина“.

Тия думи на великият Учител, който е познавал абсолютно справедливия ред на Божествения свят, ни дават ключа за разрешаване на парливата социална проблема. Докато начело на народите стоят люде, които властват и господаруват над тях, човешкият строй ще бъде постоянно разяждан от неправдата. Зададеният по-горе горчив въпрос няма да падне от устните на хората.

В човешкият свят ще се възцари справедливостта само тогава, когато всред него слязат да работят ония „човешки синове“, които ще бъдат не господари и владетели на хората, a техни служители.

Г. Радев

Link to comment
Share on other sites

Нови явления по небето през 1940-41 г.

(Из „Umstrittenes Weltbild“ — R. Henseling)

Извънредно интересните пертурбации по идейните и политико-обществените сцени на настоящето време, с явления, който не можем да разберем и тълкуваме правилно без астрологичния фактор. Събития, от които зависи моралната и материална физиономия на следващите поколения ще да с много тясно свързани и до решителна степен обусловени от космичните влияния. Любопитно е явлението, че по времето на Христа — епоха също така изключителна в развитието ни съзнанието в тогавашния човек — небето ни дава една много аналогична с тая през 1940 — 41 години картини.

По-долу даваме в превод извадки от един новоизлязъл труд по астрология („Umstrittenes Weltbild“ — R. Henseling).

„Движението на Юпитер и Сатурн един спрямо друг може да бъде твърде различно. Това от 1940 — 41 години е във всяко отношение много сходно с библейското съчета ние на тези две звезди. Последното подобно такова имахме през 1921 год., обаче тогава двете планети изгряваха седмици заедно, но в съвпад със слънцето. Съвсем другояче е това от 1940 — 41 год. Касае се за явление, което дохожда в столетия веднъж и то не за едно кратко време, а за месеци наред. Картината започва на сутринното небе.

Преди слънчевата светлина да блесне, двете планети—Юпитер и Сатурн — се показват на източния хоризонт. Юпитер предвожда и постепенно седмици наред се приближава все повече и повече до Сатурн и най-сетне двете тръгват заедно нагоре. Скоро наблюдаваме точно противното: Сатурн предвожда. а Юпитер покорно следва. А при тая гонитба видимостта им се все повече увеличава, явяват се първоначално през нощта и след това се виждат повече към сутринта, Юпитер предвожда отново и тогава посреща Сатурн на небето. Това ще стане (1940) по времето, когато двете планети ще изгреят вечерта, за да достигнат най-високото си издигане над юг и едва призори да залязат. Двойката е по това време от вечерта до сутринта в опозиция със слънцето. За трети път минава Юпитер покрай Сатурн и от тогава започва да остава все повече на небето от него. Двете планети започват да залязват паралелно, докато залеза им стане през нощта. Престане ли магическата връзка помежду им ние можем да ги съзрем вече залязващи в надвечерието.

Който някога е наблюдавал движението на две звезди една спрямо друга, ще разбере това, което старите наричаха „пътуват като живи“. Няма нищо чудно, че на конюгациите на планетите е предавано особено значение. Дойдат ли в съвпад, те смесват в общо излъчване всички свои сили и влияния. Конюгациите на Юпитер и Сатурн са едни от най-редките. И когато тези движения се явят в опозиция със слънцето, то виждаме Юпитер и Сатурн месеци наред един до друг, движещи се с бавни крачки, като че ли им предстоят съвещания от съдбоносно значение.

* * *

Във времето на Христа Сатурн е считан за звездата на сътворителя на небето, като звезда на всестранното знание и справедливост. На мъдреците по онова време е било познато, че Палестина е под влиянието на съзвездието Риби. Появата на Сатурн и Юпитер в това съзвездие (то е станало тогава 7 год. преди Христа) е естествено счетено за първостепенно небесно явление. В очакване на Спасителя, тая конюгация им е посочила пътя, който трябва да следват.

Link to comment
Share on other sites

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Двама господари

(из неделната беседа „Двама господари“ – 1. X. 1939 г.)

Да служиш на двама господари, това ще рече да се намираш в едно раздвоено състояние. От раздвоението на ума и сърцето произтичат всичките противоречия в живота.

Земята е минала през няколко големи кризи. Минала е през тъй-наречената полярна криза. В тази криза земята се е оформила със своите полюси, турила е основа за сегашния живот. Тя е минала през някаква криза, наречена лемурийска. Тази криза е появяването на черната раса на земята — появяването на злото. Черните хора са останали от онова състояние, когато се е явило падението. Днешните хора се намират в друга обстановка, която е останала след падението. Атлантската раса е онази, която е свързана с потопа и с раждането на бялата раса. И сега земята е под друга криза.

Въпросите може да се разглеждат чисто външно. Някой път разглеждате чисто физически. че светът може да се свърши. Питам, когато се разваля една къща, какво лошо има? Разваля се една къща, съгражда се по-хубава. Казвате развали ми се къщата Ако се развали и се съгради по хубава, на място е.

Ако един порядък се замени в свята с друг, по-добър, това е в реда на нещата.

Това е един Божествен ред на нещата.

Та в съвременния свят, и в религията и в науката има едно раздвояване на човешката мисъл. Ако говорите за Божествения свят, учените хора казват: ние разбираме само физическия свят, който изследваме. Духовните хора приемат Божествения свят и духовния свят, а за физическия свят казват, че той не съществува за тях. Няма едно вътрешно единство в разбиранията. Три свята съществуват. Аз наричам Божествен свят света на причините, духовен свят е света на законите, а физическия свят е светът на явленията. Следователно, той е резултат на причините, във връзка със законите. Тогава можете да си представите, че глава на човека това е причината на всичко. Законите седят в неговите дробове, а физическият свят не седи само в неговият стомах, но седи в неговите ръце, крака; в туй, което човек може да работи. Което човек намисли и което чувства, с ръцете си го обработва и при него отива.

Казвам, днес човечеството претърпява една голяма криза, и то във век не на невежество, но на просвета. Такава просвета никога в света не е имало по-рано. Казвате: ако светът е толкова просветен, защо е тази криза? Кризата се дължи на миналото. Ако хората не бяха просветени, както днес, не зная какво би станало. Човечеството употребява грамадна сила за да предотврати тази криза и като дойде, да може да я използва.

Тези, които разглеждат събитията, търсят причините някъде, но причината днес не седи нито в Англия нито в Германия, нито във Франция, нито в Русия, нито в Америка, нито в Япония, нито в Китай. Че двама души се състезават, причината не седи в състезанието. Някаква причина има, причината е извън тях. Причината седи в неразбирането на любовта. Онзи, който не разбира любовта, той се състезава. Онзи, който не разбира физическия свят. той се; състезава. Онзи, който не разбира закона, той се състезава. Всичките хора на земята мислят, че като се осигурят материално, вече са се осигурили. Донякъде е така. За колко години може да се осигурят? В най-ранната възраст човек се осигурявал за 999 години. Аз турям няколко години повече, отколкото е писано в Библията. Бих ви казал, че преди Адама съществуваше един човек, който е живял десет хиляди години. Преди Адама имаше един човек, който е живял сто хиляди години. Преди Адама имаше един човек, който живееше един милион години. Сега, няма да аргументираме, да доказваме нещата. Според мене. доказването е пипане. Онзи, който доказва нещата, пипа. То е дълъг процес. За да направим нещо, изисква се дълъг процес. Ако тръгнеш от тук до слънцето с пипане, колко милиона години ти трябват?

В сегашния свят, в природата, се изисква една трезва мисъл. Една Божествена мисъл се изисква. Много хора се съмняват. Съмнението е на място само тогава, когато то те кара да проверяваш и опитваш нещата. Ти ще минеш през един мост — имаш право да го провериш. Ако не го провериш, може мостът да се счупи. И ти ще идеш заедно с падането на този мост. Провери нещата. Ти може да вярваш в една наука. Провери я. Всичко трябва да се проверява. Ние в живота само проверяваме. Бог те е направил така, че като възприемаш светлината, да ти е приятно. Светлината, която е приятна за очите, е и полезна. Звукът, който е приятен за ушите, е и полезен. Светлина, която не е приятна за очите, и звук, който не е приятен за ушите, не са полезни Храната, която е приятна на устата и на стомаха, е здравословна. Храната, която не е приятна на устата и на стомаха, не е здравословна. Често се сърдим на стомаха, но той е много справедлив. Той никога не обича да се занимава с лоша храна. Когато дадете лоша храна, той я връща.

Съвременното човечество се нуждае от една Божествена мисъл, която сега иде в света И тази мисъл стимулира целия свят. Целият материален свят се видоизменя. И всичкото това безпокойство, което се случва в цялата земя, се дължи на промяната, която става в живота с хората. Става една промяна. Всеки се страхува от нещо. Неизбежна е тази промяна. Ние трябва да се нагодим към условията, които идат.

Силата на човека седи в добре организирания мозък.

Най-организираното тяло е мозъкът. И той има още много години да се организира. Ако един религиозен човек е посветил цел един живот от 20— 30 години в усърдно молене на Бога. знаете ли какво е придобил? Разбрал е чувството на любовта, на вярата и на надеждата.

В човека има едно чувство към отечеството. Туй чувство сега не се е родило. От хиляди години човек е имал чувство към отечеството си. Той е излязъл от едно отечество, от Бога, той помни това отечество, и там, дето се е заселил, той носи това чувство със себе си. Всичко онова, което ние носим със себе си. ние го носим от този Божествен свят на причините. Ние сме минали през света на законите, и там са се развили други чувства и сме дошли във физическия свят, дето тия неща трябва да ги превърнем и пак на ново да се върнем в Божествения свят. Тогава се заражда една мисъл: защо не ги виждаме? — Защото са много далеч. Да кажем, един човек се намира на сто километра на някое поле, можете ли да го видите? Ако имате един телескоп, който увеличава 150 пъти, вие ще видите този човек да се движи. Даже сега с този телескоп, който проектират в Америка, предполагат. че луната ще се вижда като на един километър. Ако на луната има такива здания, ще може да се виждат. Би било голяма сензация, ако един наш телескоп открие някое здание на луната. Тогава ще се докаже, че на луната са живели или живеят хора. И тогава вече целият свят добива друг изглед. Ние сега мислим, че само земята е населена, и че няма други населени светове. Някои мислят. че земята е разсадник за цялата вселена. То е много казано от учените хора на земята. Те мислят, че земята е единствената планета, на която има живот. Обаче ако четете Сведенборга, един шведски учен, който станал ясновидец, той е ходил на Юпитер, на Венера, на Марс, навсякъде е ходил, разправя за хората, описва ги. И в оня свят е ходил. Разправя, че ангелският свят е разделен на три свята: един на висшите ангели, на второстепенните и после третостепенните ангели, които са по-близо до хората. Вие ще кажете, че тия неща са отвлечени. Защо да се не занимаваме с това, което е най-насъщно за нас. Ако един човек се занимава само с ядене и пиене, какво ще придобие?

Френолозите намират един център при слепите очи. По някой път и вие сами можете да го намерите — когато сте гладен, усещате едно напрежение при слепите очи. То е центърът за любовта към яденето. Този център е близо до нося. Като минете покрай някоя гостилница, събуждат се тия нерви, стомахът се разклаща, вие мислите за яденето и мозъкът даде разпореждане. че ти трябва да ядеш. Има един център, който регулира яденето. Във всичките хора този център не е еднакъв. В някой хора този център е слабо развит затуй са сухи. У някой е развит, затуй са пълни, ръцете са пълни, благоутробие имат, шията е пълна. навсякъде са пълни. Онези, на които този център е слабо развит, лицето им е сухо. Тия, сухите, минават за светии. Или другояче казано, светиите са хора икономисти в яденето. Казват, не трябва да се яде повече, много енергия се харчи много мъчно се добива. Светиите пестят енергията, харчат времето. Време имат повече, енергия — по-малко. Следователно светиите са умни хора, понеже пестят енергията. Един светия живее много повече от един светски човек. Един светия живее 120, 150 години, а един светски човек живее 60 години. Като яде половината, той продължава живота си. Но не е само в яденето, но човек трябва да разбира ония скритите сили,които провидението, великото в света е вложило в света, в материята. Следователно, ако човекът е разположен, ако човекът има една свежа мисъл, мисли и разбира причините, ако неговите чувства разбират законите,и ако неговата воля разбира явленията в света, яденето в него ще бъде правилно.

Та казвам, всичките спорове в сегашния свят разрешават един кардинален въпрос - икономия на храната, икономически въпрос. Вие ще видите в държавите, които ще воюват, всичко е турено под контрола, определено е колко да яде един човек, няма вече много ядене. Там всички са светии. Когато има война, всички хора са светии. Казват – трябва да се пести храната. Когато дойдат мирни времена, тогава вече ние разполагаме, оценяваме храната тъй както трябва.

Та казвам: трябва да се изучават ония принципи, които действат. Човечеството е дошло до тия живи сили и то трябва да се вслушва. Някои го наричат свръхсъзнание. Някои го наричат интуиция. Някои го наричат Брама. Някои го наричат Бог. Кръщават го различно. Има нещо разумно в света, което е навсякъде и в нас се проявява. Може да направите един малък опит. Вие седите и едно куче ви лае. Кажете му: и в тебе има нещо разумно. То ще ви погледне, схваща мисълта и ще започне да маха опашка. Казва: „Може, може да има нещо разумно.“ Щом не си върти опашката, на друго мнение е. Ако ти му кажеш три пъти и извадиш едно геврече и му кажеш: „Понеже вярвам, че в тебе има нещо разумно, давам ти това геврече“, то те погледне и пита: „За мене ли го даваш?“ Като го вземе, ще го погледне, ще направи едно движение на тялото, ще се обърне, ще отвори устата. Хвърли му още едно, и като му хвърлиш три гевречета, ще се спре, тръгне напред, ще тръгне отзад, казва: „На добър път.“

Сега вие може да кажете, че това е животно. Това е едно животно, което вярва само това, което вижда. Вярва в явленията, затова животното е в първата фаза. Като му зададеш въпрос, като дойде в контакт с твоя ум, веднага туй животно завързва приятелство с тебе, иска да говори. Някой път си изказва своите чувства. Ще дойде, ще се подигне, ще си тури краката, казва: „Много бих желал да бъда като тебе, и моята глава да мисли като твоята, да мисля както ти мислиш.“ Ние казваме, че това е животинска работа. В туй животно има един стремеж, но няма условия. Това животно има едни условия турени. Ще дойде време, когато тази разумна сила, която е в тази форма, ще се измени, ще мине в по-горна форма.

За първия човек Библията говори така: „И направи Бог човека по образ и подобие свое“. То е било една великолепна картина, когато боговете са живели. Царството Божие е било тогава на земята. След туй, станало нещо друго, станало падане на тези възвишени същества. Кои са били причините, не се знае. Знае се, но няма какво да ви ги описвам на вас. Може да ви кажа, защо двама мъже се карат за една жена, може да ви обясня, защо две жени се карат за един мъж, но какво ще ви ползва? Може да ви обясня, защо човек пие вино — има си причина. Без причина не може. Всякога човек започва да пие виното от безлюбие. Всеки, който се разочарова в любовта, става пияница. Всеки, който приема любовта, става трезвеник. Трезвеност без любов не може. Сега проповядват въздържание. Въздържанието трябва да дойде до причината. Трябва да се вложи любов в човешката душа, и човек ще бъде трезвен. Във вегетарианството е същия закон.

За да бъде човек въздържател, или за да бъде вегетарианец, или плодоядец, непременно трябва да има любов. Тази именно любов е, която ще достави тези хранителни материали, тези вещества, конто са необходими. Любовта е най-хубавата храна.

Дългият живот зависи от любовта.

Всеки от вас трябва да бъде проводник на великото и мощното в света. Сега като стане някой човек проводник на любовта, ние се награкваме: какво си подивял, какво си тръгнал тъй? Мислите ли, че всички хора, които са се влюбили, са подивели? Аз бих желал така да подивея и да не хвърлям бомби в градовете. Човек, който обича, зло не прави. Единственото същество, което не прави зло в нас, то е Бог. Бог, Който живее в нас. Той е неизменяем. И ние трябва чрез своя ум да изучим причините, които Той е турил в света, да изучим законите, които Той е турил, да изучим явленията, които стават.

Всякога, когато направим и най-малката погрешка, ние чувстваме едно страдание. Като извършим Неговата воля. чувстваме една радост. Щом направим едно малко зло, веднага Той ни казва: не правиш добре. Ти усещаш една скръб в себе си. Направиш по-голямо зло, скръбта е по-голяма! Като започнем да мислим, скърбите започват да намаляват. Без малки погрешки не може на земята. Все ще правим погрешки, но да правим най-малките погрешки.

На двама господари не може да се служи. Значи, единственият господар, на когото можем да служим, е Божественото в нас. Божественият ум, който ни води напред, Божественият ум, който развива пред нас творението. Божественият ум, който работи във всички хора без разлика. Той работи в учените, тия учени, които са се посветили на науката. Тях аз считам модерни светии. Едно време светиите бяха други. Всичките учени хора, в каквото и направление да работят, но които се занимават за доброто на човечеството, са светии. Желая вие всички да станете свени като тия учени хора, за да се въдвори царството Божие на земята.

Из беседата, държана от Учителя

на 1 окт. 1939 г. 10 ч. сутринта.

София — Изгрев

Link to comment
Share on other sites

ПРОНИЦАТЕЛ

Прогледнах аз с далновидните творчески зеници:

очите ми са препълнени с блясък от Божия линк

и гдето да зърна, прозирам под всичко нетленните

духовни одежди, а грешните свличам за миг.

*

Повяхва подобно на цвете, опърлено в пламък,

повяхва без слава, без смисъл суетния знак

и празния символ на сана замлъква във камък,

кога ги проникне окото ми с благостен зрак.

*

Под всичко аз вниквам и виждам бездънния Корен,

през всичко, зад всичко откривам единствен Живец, —

до всичко съзирам крилото за път нанагорен.

над всичко провиждам на Трона засмений Творец.

*

Просъмнах аз за небесните Божии Тайни,

защото за земното с двете очи ослепях

и глух съм аз за земните звуци омайни,

препълнил сърцето си с химни, що Тебе изпях.

*

Навред заоравам с могъщия лъч на сеятел

и милвам зърната, кълнили в душевни бразди:

аз пълня класа с окото на вещ проницател,

излъчващ енергии светли към всички гърди.

*

А Теб, невидимия мой Праотец, съзерцавам:

сияеш кат Бисер във бисерни златни мъгли —

аз виждам Те, само когато в сълзата си плавам,

огромната горестна сълза към Твойте поли.

Елвилюри

Link to comment
Share on other sites

ЗАЩО О, ВЕТРЕ?

За теб какво ли не говорят,

за тебе, ветре, мой събрат,

че си немирник и налиташ

на всяка къща, всеки град.

*

За теб какво ли не говорят,

че си безумен и рушиш.

че пясък — облаци ти вдигаш,

и че не знаеш да мълчиш.

*

Защо ли, ветре, мой съдрумник.

роден свободно да живей,

кат чуха твойта песен волна,

от бора волен да се пей,

*

не я подеха и не слеха

те с твойта — своята душа,

и не поискаха да тръгнат

по ширините на света?

*

Далеч да идат, дето чакат

безбройни пъпки в блян красив.

за да потрепнат под лъха им.

и да разцъфнат цвят щастлив?

*

Защо не питат оня пътник,

за който плод отрони ти,

красив и сочен, за да може

глада си той да утоли?

*

Защо не питат сиромаха,

чиято къща ти срути,

и вместо нея, по-красива.

и здрава ти му съгради?

*

Защо о, ветре, волен друмник.

роден свободно да живей,

кат чуха твойта песен волна,

от всяко клонче да се пей,

*

защо и те не я запяха,

да се сдобият със крила,

и да се втурнат с тази песен

по ширините на света?

Д. Антонова

Link to comment
Share on other sites

Емил Греф

ВЪВЕДЕНИЕ В ДУХОВНИЯ ЖИВОТ

(продължение от бр. 249)

Ние грешим, като мислими, че нашето щастие зависи от условията, в които ние го чувстваме. Ние сме уверени, че то е в мъжа или жената които обичаме, или в картината която ни е развълнувала.

Защо тогава няколко години по-късно, ние се намираме пред същите лица, или пред съшия пейзаж, бидейки равнодушни или натъжени?

Защо ние виждаме същества, заобиколени от всичко което ние считаме условия за щастие, да вземат револвера и де се самоубиват и, докато от друга страна виждаме един човек, лишен от всичко, което според нас е необходимо условие за един сносен живот, да се чувства свободен и радостен, изпълнен с една вътрешна сила, която го прави нещо повече от цар?

Това ни показва, че щастието не зависи от външните условия. Състоянието на щастие, който ние сме преживели, са били само случаи за нашата душа — да почувства и да осъзнае своите възможности. Защото това състояние на съзнанието, което ние наричаме щастие, е във всеки момент на наше разположение, щом ние се освободим от желанията, които са ни правили нещастни.

Наистина, ние винаги чакаме външните условия да се нагодят към тази представа за щастие, която ние сме си изработили вътре в себе си, и преминаваме живота си в недоволство и безпокойства, че не можем да намерим такива условия. И даже ако придобием тия условия, ний пак не сме доволни, защото ние носим една празнота вътре в себе си, която нищо материално не може да запълни.

Тъкмо тази вътрешна празнота е, която предизвиква нашето желание и ни увлича в преследването на всички ония илюзии, които се стопяват в момента, когото мислим, че сме ги хванали, за да се появят на друго място, като ни държат в едно вечно неволство и възбуденост.

Ний не считаме минутата на настоящето достойна за нашето щастие. Ние чакаме други минути, които никога няма да дойдат. Едни чакат някоя голяма Любов, други — богатство, трети - сила и т. н. Но всички те забравят, че когато достигнат тия неща, те ще се намерят пак в същото състояние на очакване нещо друго, което ще им попречи да се отдадат на радостта. И минутата, в която нашите блянове се реализират е по-страшна със своето разочарование, отколкото часовете на очакването, които ни оставят поне надеждата.

Но ако ние решим да не чакаме повече, а да вкусим напълно нашето настояще щастие, ний ще видим да се изпълва чудото, нашият живот, още в същата минута, става неизчерпаем извор на радост.

Щом ние престанем до желаем, животът започва да се излива в нас. Ние напускаме състоянието, което сме считали за „активност“ и влизаме в състоянието на „съзерцание“, което не означава бездействие, а тъкмо обратното: ний започваме сами да действаме, вместо да бъдем движени отвън. Вместо да се хвърляме в някаква дейност, която нашите желания или нашият страх от живота ни внушават, ние трябва само да отговаряме хармонично на зова на живота, който ни въвежда в реалността вътре в нас, и да вършим само полезното и добре обмисленото, в хармония с условията, които ни заобикалят.

Нашата дейност става по-плодотворна и то с изразходване на по-малко енергия. Ние не се опитваме да движим живота, но силите на живота текат през нас.

Ние живеем вече в един вид пасивност, когато живота не реагира върху нас със своята съпротивителна сила, а ние действаме върху него по този начин, но при точно определена мярка, в отговор на изискванията на живота и в пълна хармония със заобикалящите ни условия.

И едва сега ние почваме да реализираме, да живеем истинския си живот, защото до сега ние само сме бягали от себе си и от този живот.

В това състояние на творческо съзерцание, ний имаме преди всичко грижата да се ослушваме, да чувстваме и да разбираме езика на Природата и на всички същества, защото всички същества и неща са живи и ни говорят.

Чрез тази непосредствена връзка с Живата Природа, ний се изпълваме със същината на живота, която ни дава сила и ни разкрива радостта: радостта да чувстваме красотата, която ни заобикаля, радостта да обичаме, радостта да вникваме в Божествената Мъдрост, която обединява всичко съществуващо с невидими връзки и чиито стъпки ний можем да следим.

Светът на реалността се разкрива вече пред нашите зачудени очи. Ний почваме да долавяме силите, които действат чрез съществата и ги увличат към тяхната съдба, в зависимост от това, дали те са роби или господари на тези сили. Пред нас се разкрива в цялата си дължина оная стълба, по което се редят съществата, в зависимост от степента на тяхната еволюция. Още при пръв поглед ние чувстваме светлината или тъмнината, която ги обгръща и от там добиваме представа за тяхната свобода или за тяхното ограничение. Ние се чувстваме проникнати от една дълбока нежност към всички, която отдалечава от нас всяка критика и ни вдъхва желанието да ги подпомагаме с всичката си любов и сила. Тогава дори и най-злите се явяват в нашите очи като малки, неразумни деца, и ние страдаме повече от злото, което те готвят за самите себе си, отколкото от това, което биха могли да направят на нас. И толкова повече ние желаем да им помогнем.

В това състояние на съзерцание ние ставаме истински творци. Защото изкуството, в същност, не е нищо друго, освен предаване, в една или друга форма, на това, което ние сме могли да съзерцаваме в този свят на Истината. Чрез художеството ние предаваме онази чудна хармония на формите и цветовете. Чрез поезията ние разкриваме в образи величествените постройки, до които сме проникнали чрез интуицията си. Чрез писането ние изразяваме тънката игра на силите в действие, които се преливат и преплитат, за да изтъкат нишката на психологичните проблеми и драматичните състояния. Чрез музиката ние изразяваме ритъма на вътрешния живот, начина на изграждане на формите, живата математика на вселената.

А лесно ли е, наистина, влизането в този свят на съзерцанието? Средството би било много просто, ако тук се касаеше само да се откажем от желанието. Но въпросът е там, че за да постигнем освобождението си от него, ние би трябвало да можем да заповядваме на подсъзнанието си, а нашата воля не може да действа направо върху него.

Ний не можем да подчиним едно желание, докато не сме опитали неговото нищожество. Голямата сила на илюзията се крие в нашето невежество, и тя не може вече да действа, когато ние се изправим лице с лице срещу нея. Но, преди да можем да разрушим всичките си илюзии, необходимо ни е едно голямо количество опитности, които, разбира се, не могат да бъдат придобити само в един живот, без да говорим за толкова болезнените кармични следствия.

И все пак има един друг път, вън от този на безчислените земни опитности, които ние би трябвало да изчерпим напълно, преди да се почувстваме свободни да вкусим божествените опитности. Това е да считаме, че въпросът е решен за момента, като отложим за по-късно недовършените опитности, и като се привържем по възможност най-здраво и за най-дълго време към това ново разбиране на божествените неща.

Може би така ние ще достигнем до положението да схванем с достатъчно светлина първите проблясъци на небесните картини които ще ни освободят от желанието да се потопим отново в безконечните земни опитности.

Ний имаме на разположение едно средство, с помощта на което можем да предприемем това възкачване: то е медитацията.

(следва)

Link to comment
Share on other sites

Вл. Пашов

АСТРОЛОГИЯ

(продължение от бр. 249)

Местата на падение на планетите

Противоположните знаци на знаците, в които планетите са в екзалтация, са знаците на падение на планетите, в които позиции планетите губят силата си. Докато в екзалтацията имаме прилив на енергия, при падението планетната енергия намалява до минимум, следователно, губят се условията за развиването на известни способности и дарби в човека, които са в зависимост от тези енергии.

Намерено е, че

Bratstvo_12_17g_004.jpg?fbclid=IwAR0rkBr

Така, имаме четири групи отношения между знаците и планетите, а именно - планетата като управител, където тя проявява най-хармонично и най-чисто своите качества. В противоположните знаци планетите са в заточение, където проявяват повече отрицателните си качества. В екзалтация, където имаме прилив на планетната енергия и в противоположните знаци имаме падение на планетите, където планетната енергия отслабва до минимум, почти не се чувства тяхното влияние.

Планети, управляващи противоположни знаци, се наричат „врагове”. Например Марс, който управлява знака Овен, ще бъде „враг” на Венера, която управлява противоположния на Овена знак - Везни.

Горното изложение може да се предаде в една таблица, която е предадена още от Птоломея, който ни предава в най-пълна форма древната астрология.

Таблица за отношенията между знаците и планетите

Bratstvo_12_17g_005.jpg?fbclid=IwAR0rkBr

Това е схемата, която ни е завещана от древната традиция. Но някои съвременни автори, начело с Баргоин и Вилсон, основавайки се на свой личен опит, се придържат към едно основно правило за определяне силата и слабостта на планетите. Те казват, че планетата е силна в знаци, сродни на нейната природа и слаба в знаци, противоположни на нейната природа. Затова е необходимо да се проучат основно качествата на планетите и знаците, и тогаз лесно можем да познаем къде една планета е слаба, и къде е силна. Това е ключа за цялата астрологическа практика. Без знанието на тези съотношения не можем да извадим правилни заключения подаден въпрос.

Тези автори поддържат също, че планетите са силни или слаби в целия знак, а не само в определен градус, както казва традицията. Те твърдят също така, че доброто и злото на една планета зависи най-вече от аспектите, които образува в мига на раждането, и тези аспекти остават в сила през целия живот на индивида; това се основава на закона, че всяка планета оставя своя отпечатък върху онова място на зодиака, където се е намирала в момента на раждането на дадения индивид. И когато този аспект се повтори в космоса, той особено силно засяга индивидите, които го имат в рождения си хороскоп.

Според това правило:

Сатурн е силен в земните знаци;

Юпитер е силен в знаците с благородна и плодоносна природа;

Марс е силен в огнените знаци; Слънцето е силно в огнените знаци; Венера е силна в плодоносни знаци;

Меркурий е силен във въздушните знаци;

Луната е силна във водните знаци.

Горното показва, че само Марс в Скорпиона прави изключение от това правило. Той ни дава следната таблица за силата и способността на планетите.

Bratstvo_12_17g_006.jpg?fbclid=IwAR0rkBr

Тези две схеми, противоречащи в някои пунктове, всъщност само се допълват. Ето как Либра обяснява екзалтацията на Марс в Козирога и на Луната в Телец, като казва, че в екзалтацията планетата има едно облагородяващо действие. Марс в екзалтация в Козирога ще рече, че огнената природа на Марса е комбинирана тук с аргументиращата, тактична природа на Козирога, затова тук Марс е в екзалтация.

Луната в екзалтация в Телеца. Сетивният характер на Луната, копнееща за промени, ще се обогати чрез самоуверения, постоянен и бавен Телец, чрез което ще се достигне до много добро комбиниране на качествата.

Преди да завърша с тази глава, ще спомена и за така наречените съвладетели на деканатите - области от по 10° от знака. Древните са имали много деления на зодиака на терми, фази и пр., но засега астролозите си служат главно с деканатите. Всеки знак се разделя на три части от по 10 градуса, наречени деканати. Както казахме, всеки знак си има господар или владетел, а на всеки 10 градуса от знака, този владетел си има съвладетел или помощник, който управлява специално само 10 градуса от знака. Законът, по който се определят съвладетелите, ще го изясня с един пример. Знаците от огнения тригон, запример, имат за владетели:

Овен има за владетел Марс, Лъв — Слънцето, а Стрелец — Юпитер. Владетелят на всеки знак сам управлява първите 10 градуса от знака. Така Марс като владетел на Овена управлява от 1 до 10° градус, управлява първия деканат; вторият деканат от 10 до 20 градус се управлява от владетеля на втория огнен знак. Лъва - от Слънцето, а третият деканат от 20 до 30 градус, се управлява от владетеля на третия огнен знак Стрелец, т. е. от Юпитер. Значи, съвладетели на владетеля на един знак, са планетите, които управляват останалите два знаци от същия тригон. Планетите в своето движение по зодиака имат две движения - едно право и едно ретроградно или обратно движение. В правото си движение планетите се движат от запад на изток, ние виждаме, че Слънцето и звездите изгряват от изток и се движат на запад. Че планетите се движат от запад на изток най-лесно може да се познае по движението на Луната, която в един месец изминава целия зодиак, т. е. минава през цялото небе; като я наблюдаваме, ще забележим, че всяка вечер тя е все по на изток по отношение на другите звезди. Ние виждаме, че цялото небе се движи от изток на запад, но това се дължи на факта, че и ние заедно със Земята се движим от запад към изток, и като не забелязваме движението на Земята, от която сме части, ние казваме, че звездите около нас се движат от изток на запад, т. е. в обратна посока на нашата. Ретроградно движение имаме, когато планетата привидно се движи от изток на запад. Но това е само перспективно — така изглежда на нас. Но при това ретроградно движение, планетното влияние е съвсем различно от правото движение. Ретроградното влияние е повече негативно, отколкото положително, или най-малко значително отслабване на положителните качества. Една ретроградна планета отлага, закъснява проявата на известни положителни качества и дава ход на негативните.

Трето едно положение на планетите е така нареченото стационарно, когато планетата за известно време, като че е спряла своето движение, като че стои на едно място.

Ретроградното положение се отбелязва с френско R (главно) пред знака на планетата, а стационарното - с френско S (главно).

Когато една планета не е нито в знаци, където е силна, нито в знаци, където е слаба, казва се, че е пелегринна или чужденка. В това си положение нейното влияние е средно - нито силно, нито слабо, но все пак е в зависимост от хармонията или дисхармонията между природата на знака и природата на планетата. Например една магнетична планета като Венера ще се прояви по- хармонично в магнетични знаци (водни и земни), а по-дисхармонично в електричните знаци (огнени и въздушни). И обратно - една електрична планета ще се прояви по хармонично в електрични знаци, а по-нехармонично в магнетични знаци.

* * *

Дотук видяхме, че планетите се проявяват като „силни” и „слаби”, в зависимост от знака, в който попаднат, защото знакът се явява като среда, като поле за проявата на планетата. Но има и друго едно астрологическо твърдение, че знаците се проявяват в зависимост от доброто или лошото положение на техните господари.

Link to comment
Share on other sites

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА

Чесънът — една национална храна

Чесънът, един ценен наш зеленчук се цени много малко от интелигентните люде и градското население. Той съдържа между друго и полезни масла, които макар и в малки количества, действат благоприятно както предпазно, така и лечебно. Миризмата на чесъна се дължи на тези масла.

Той действа укрепваше върху стомашно-чревния канал, възбужда към по-обилно секретиране на стомаха и червата, пречи на развитието на вредните бактерии. Етеричните масла на чесъна спират развитието на тифозни, партифозни, холерни и дезинтерийни бацили, според изследване на Кремер и Кох. Редовна употреба на чесъна улеснява кръвообращението. Опит с животно показва, че действа предпазно и срещу склероза на кръвоносните съдове.

В някои случаи етеричните масла на чесъна предизвикват намаление растежа на ракообразни подувания и тумори.

Чесънът действа и върху общото състояние на организма и увеличава съпротивителната му сила.

Поради тези си свойства чесъна се препоръчва при всички остри и хронично инфекциозни стомашни и чревни заболявания, особено като предпазно лечебно средство при остри и хронически гастроентерити, дизентерия, паратиф, тифус и холера. Добро предпазно средство е и срещу епидемичен полимиелит, а като лечебно средство може да се използва и при главоболие, виене на свят,артериосклероза на кръвоносните съдове. ангина пекторис, (гръдна жаба). Дава се като храна на оперирани или облъчвания при тумори.

Напоследък нашия чесън се изнася в странство, гдето от него извличат лечебни етерични масла и произвеждат препарата под име „Allicocaps“ (може би се има предвид алицина), който се дава вместо чесън. По-добре е да се взема самия чесън (по една глава дневно). Тоя навик ще повиши съпротивителната сила на организма и ще предпазва срещу изброените заболявания.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...