Jump to content

Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 251


Ани

Recommended Posts

МИР С ЛЮБОВ И ПРАВДА

„И плодът на правдата cеe се

с мир на миротварците“

Посл. Як. 3:18

Правдата и справедливостта, както между отделните хора, така и между народите, може да се приложи само с мир и с едно велико качество, с един голям и силен пламък в душите на хората — с любов. Те са единствените, които могат да раздухат надвесилите се тъмни облаци над хоризонта и да позволят на благодатното слънце да грее над земята и да проникне в душите на хората. Без Мир и Любов, Правда не може да се сее. Правда с насилие, както са постъпвали досега големите и силни народи, е несправедливост, която неминуемо образува гангрена в тялото на човечеството и неминуемо се изразява в криза — образува се тумор, избухва вулкан. И днешната криза, днешната война в Европа на какво е резултат? Не е ли резултат на една голяма несправедливост, приложена с насилие, от една страна, и от друга страна, на един силен егоистичен стремеж за първенство?

Това са криви схващания на съвременното човечество, които водят началото си от далечното минало - от животинското царство и на които трябва да се сложи край, с които трябва да се справят колкото се може по скоро, защото днес пред човечеството лежат нови идеали, нови стремежи. То се намира пред прага на една нова култура на Братство, в която ще цари мир, любов и правда, приложени еднакво към всички. Обаче, за да се доберат до нея, те трябва да престанат да вярват в насилието и най-малко да го прилагат към другите.

Един дом, основан на насилието, не е дом, а разбойнически вертеп. Една Европа, омиротворена с насилие, със силата на оръжието, не е гарантирано, че ще бъде мирна утре. Единственото нещо, което ще донесе мир и справедливост на света, е любовта. Затова трябва първом тя да се приложи.

Както един дом, в който има любов, е весел и в него се чува музика и песен, така и една Европа, в която ще има любов между народите в нея, ще представлява една хармонична единица, в която ще се чува музика и песен, и в която ще има условия да цъфти култура и да се творят блага за всички. Любовта, приложена между народите и между хората, ще прелее огнестрелните и смъртоносни оръжия в плугове и полезни инструменти за работа.

Погледа на всеки що годе съзнателен човек на земята да бъде отправен към мира, приложен с любов, а това е вече Правда, това е справедливост, която няма да допусне утре да избухне нова криза.

Link to comment
Share on other sites

ВСРЕД БУРНОТО МОРЕ

Има дни, когато морето е тихо. Слънцето кротко гали безкрайната водна шир и влива струя от тиха радост в душата на моряка и на пътника към далечни брегове. Така обикновено човечеството пътува в океана на живота към своята велика, предначертана от ръката на Провидението цел.

Но има и дни, когато хармонията на живота като че ли се обръща в хаос. Има дни, когато морето като че ли полудява: с гигантски вълни облива кораба, в който тръпнат изплашените моряци и пътници и, разтворило жадна уста, настойчиво иска жертви.

Защо това е така — не нам принадлежи да разрешим.

Дали това е някаква случайност, дали то е някаква неизбежна необходимост, срещу която не можем да се борим, или пък бурите в живота на човечеството са следствия на причини, обусловени от неговия съзнателни действия и, следователно, отстраними, — нека. за сега оставим този въпрос на страна.

Важното е, че днес ние се намираме в един период на буря и натиск, намираме се в един период, когато страшни опасности дебнат народите на всяка стъпка, когато никой не знае утре какво ще стане, когато трудните, назряла до болка въпроси, чакат своето разрешение и когато, следователно, е необходимо едно до крайност съсредоточено внимание, едно до крайна степен изострено чувство на предвидливост, и един светъл, неподаващ се на никакви изкушения и съблазни разум, за да можем да минем покрай страшния опасности на настоящето, без да бъдем засегнати, и, същевременно, да разрешим наболелите въпроси по най-разумния начин.

Ние дълбоко вярваме, че днес ръководството на страната ни се намира в опитни ръце. Ние не се съмняваме, че се бди непрестанно, с най-голяма сериозност и загриженост, върху бъдещето на страната ни и че се вземат всички необходими мерки, за да се запази народа ни от катастрофални увлечения. Ние не можем да не се радваме, че в тия бурни и опасни времена страната ни се ръководи от разумни и предвидливи управници, които добре са усвоили урока на миналото, и чийто поглед вижда не само настоящето, но се стреми да проникне и в бъдещето — в това, което идва, или което би могло да дойде.

Но, заедно с това, ний тука искаме да обърнем внимание, да припомним и да подчертаем пред всички духовно будни люде в нашата страна, пред всички, които желаят доброто на народа ни, че усилията за мир, усилията за безболезнен изход, безболезнено разреше ние на трудните въпроси, трябва да бъдат подпомогнати от всички тях, чрез съзнателна, интензивна връзка с върховните Сили, които ръководят съдбините на човечеството.

Да не се мисли, че всичко требва и може да легне само върху плещите на тези, които са начело. Не! Всеки буден за доброто българин трябва днес да изпълни своя дълг! Всеки съзнателен човек трябва да отдаде своята дан, както за запазването на своя народ от катастрофа, така и за по-бързото ликвидиране и за възможното най-голямо съкращение на започналата кървава разправа между големите европейски народи. Най-после, всеки духове човек трябва да положи възможните усилия за отлагане на страшните изпитания на човечеството, доколкото те са неизбежни. за да може то да се подготви достатъчно за тяхното посрещане и понасяне. Защото, друго е. когато една напаст ни изненадва неподготвени, съвсем неочаквано, и друго е, когато сме готови съзнателно и твърдо да я посрещнем и понесем.

Как може да стане това? Как могат хората, които са далеч от всяка пряка връзка с управляващите среди, да въздействат върху събитията? Как можем ние да изпълним своя дълг към народа си и към човечеството? Как отделният, лишен от влияние и власт човек, може да помогне за запазването на мира и за по-бързото ликвидиране на войната, докато тя още не се е разрасла в големи размери?

Има една мощна сила, която се таи в душата, в духа, в сърцето и ума на всеки един човек. Обърнете се към тази сила, потърсете я дълбоко в себе си — тя ще ви даде възможност да влезете в непосредствена връзка с оня мощен, извънсветовен, надземен Фактор, от когото зависи всичко.

Свържете се с Великия Океан на Силите, които движат вселената и, като частичка от тях. и заедно с тях, действайте за спасение на народа си и на човечеството. Свържете се с Великия Дух на живота, които прониква, обгръща и движи всичко, и настоявайте, искайте, молете от Него: да се избегне това, което може да се избегне и да се отложи това, което е неизбежно.

Някои наричат това молитва. Тази дума е вече твърде остаряла, защото е неправилно, криво разбирана и тълкувана. Тази дума е станала синоним на някакви безжизнени думи. изричани механически от устните — безжизнени затуй, защото не са изпълнени с живот от този, който ги изрича.

Ние говорим тук за нещо съвсем друго. Ние говорим за една сила, която изхожда от човека, но раздвижва небесата и, оттам, проектира своето въздействие отново върху земята. Ние говорим не за повтаряне на думи, но за дейност на духа, за върховно напрежение, чието поле на действие прониква безкрайността и раздвижва най-дълбоко скритите пружини на живота.

Тъй действайте — без думи, безшумно, беззвучно — и вие ще бъдете по-силни от всички земни сили вкупом!

Тъй действайте и — въпреки всички бури и изпитания на настоящето и бъдещето — корабът ще бъде изкаран здрав и невредим, на спасителния бряг.

С. Калименов

Link to comment
Share on other sites

ХИМН НА МИРА

Будна дево на доброто,

ти. просветнала душа,

призована от новото

да прославиш любовта.

*

Днес, когато бурен тътен

над земята се тресе,

твоя поглед непомътен

лъч-надежда да внесе!

*

Днес, когато охладнява

на мнозина любовта,

и безумните, забравят

на Твореца благостта.,

*

Твойта мощ да се повдигне,

вярата ти да светлей,

обичта ти да достигне

своя дивен апогей!

*

Днес, когато ужас сее

тъмний призрак на смъртта,

в твоя храм да се люлее

на живота песента!

*

Днес, когато пак настръхват

лагери за кървав пир,

твоя зов да не замлъква,—

зов за братство и за мир!

В. Недев

Link to comment
Share on other sites

Ж. Ж. Русо

ИЗ „ВЕРУЮТО

НА САВОЙСКИЯ ВИКАРИЙ“

Как може човек да бъде съзнателно и систематично скептик? Аз не мога да разбера това. Философи - скептици или не съществуват или, ако съществуват, те са най-нещастните от всички хора. Съмнението на човека за ония неща които той трябва да знае, е едно от най силните отрицателни състояния, в които може да изпадне човешкият ум. Той не може дълго време да устои в него и по един или друг начин трябва да се освободи. Човек предпочита по-скоро да се заблуждава, отколкото в нищо да не вярва.

Аз четох философите. Проучих разните им схващания. Установих, че всички са горди, догматични, дори и в своя мним скептицизъм; установих, че те нищо не доказват и че само се надсмиват един над други. Те се съгласяват само когато дойде ред до спор. Следователно, да слушам философите и техните спорове, съвсем не беше средство да се освободя от своята неувереност.

Аз разбирам, че слабостта на човешкият ум е първата причина за това чудовищно различие в схващанията, и че втората причина е гордостта. Ние не можем да схванем размерите на огромната световна машина. Ние не познаваме нито нашето естество, нито онова, което ни кара да действаме. Ние дори не знаем, дали човек е просто или сложно същество. Непроницаеми тайни ни обграждат отвред. Те лежат вън от областта на онова, което можем да схванем с нашите чувства. За да го разберем, ние си мислим, че имаме разум. а в същност имаме само въображение. Всеки си проправя през този въображаем свят такъв път, какъвто той смята за най-добър. Никой обаче не може да каже, дали неговият път води към целта. И при все това, ние искаме всичко да проникнем, всичко да разберем — малки частици от едно велико Цяло, чиито граници не можем да съзрем, и което великият Творец е предоставил на нашите глупави спорове. Ние сме твърде суетни, като искаме да разберем, какво е това велико Цяло по себе си, и какво сме ние по отношение на него.

Първият резултат, до който достигнах след тези размишления, беше да се науча да ограничавам изследванията си в областта на онова, което ме интересува непосредствено и което е от съществено значение за мен да разбера. Аз разбрах, освен това, че философите не само че не можаха да ме освободят от моите безполезни съмнения, а умножиха и онези съмнения, които ме измъчваха до тогава, без да премахнат нито едно от тях. Тогава аз си избрах друг водач и си казах, нека се обърна към вътрешната светлина, тя няма да ме заблуди така, както те ме заблуждават, или поне, в такъв случай, заблудата ще бъде моя собствена, и аз много по-малко ще си увредя, следвайки собствените си заблуди, отколкото като повярвам в техните лъжи.

Аз съществувам и имам сетива, чрез които добивам впечатления от външния свят. Ето първата истина, която ми прави впечатление, и която аз съм принуден да призная. При това съществувам не само аз, а и много други неща — преди всичко, предметите на моите усещания. И дори ако тия предмети бяха само представи, аз, все пак, не съм тия представи.

Всичко, което чувствам вън от себе си и което действа на моите сетива, аз наричам материя. А всички части от материята, които схващам като нещо цялостно, аз наричам тела. Така че всичките спорове на идеалистите и материалистите нямат никаква стойност за мен. Различията, които те правят, досежно привидността и реалността на нещата, са прости химери.

По такъв начин, аз се убеждавам в съществуването на вселената, както и в моето собствено съществуване. След това, размислям върху предметите на моите усещания и, като откривам в себе си способността да ги сравнявам, аз се чувствам надарен с една деятелна сила, която не съм знаел до тогава, че притежавам.

Няма нито едно същество във вселената, което да не може, в известна смисъл, да се смета за общ център на всички други същества, около който център всичките са наредени така, че са едновременно цел и средство едни по отношение на други. Умът се обърква и се губи всред тия безкрайно много отношения. Колко е нелепо да се извежда цялата тази хармония от слепия механизъм на материята, която се направлява единствено от случайността!

Аз вярвам, че светът се управлява от една могъща и мъдра воля. Аз чувствам това и то е достатъчно за мене. Ала вечен ли е този свят или е сътворен? Един едничък принцип ли съществува, от който произтичат нещата, или тия принципи са два или повече, и какво е тяхното естество — аз нищо не зная за това. А и какво ме интересува да зная?

Дали материята е вечна или сътворена, дали съществува един пасивен принцип или не съществува такъв, в края на краищата, е безразлично. Важно е, че цялото представя нещо единно и че говори за съществуването на един едничък разум. Защото аз не виждам нищо, което да не се включва в една и съща система, което да не се стреми и да не съдейства за постигането на една и съща цел, — запазването на Цялото в границите на установения ред. Това безкрайно същество, каквото и да бъде то, което движи вселената и нарежда всички неща, аз Го наричам Бог. Аз свързвам с това име идеите за интелигентност, могъщество, воля, както и идеята за доброто, което е необходимо следствие от тях. Но с това аз не познавам по-добре съществото, на което придавам тия качества. То убягва, както от моите чувства, така и от моето разбиране. Колкото повече мисля за Него, толкова повече се обърквам. Уверен съм, че то съществува и то от само себе си. Знам че моето съществуване е подчинено на Неговото и че всички неща, които познавам, са също така подчинени на Него. Аз прозирам Бога навсякъде в Неговите творения, чувствам Го в себе си. Виждам Го в себе си, виждам Го във всичко, което ме обкръжава.

Из новоизлязлата книга

„Жан Жак Русо“

от Ромен Ролан

Link to comment
Share on other sites

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Мощните сили в природата

(из неделната беседа „Мощните сили в природата“ – 8. X. 1939 г.)

Мнозина от съвременните хора се обезсърчават. Защо се обезсърчават? Причината на тяхното обезсърчаване се дължи на слабата им надежда, на слабата им вяра и на слабата им любов. Следователно, за да се изправиш, за да се насърчиш, ти трябва да изправиш в себе си тези три източника, от които излиза вярата, надеждата и любовта. Къде ще ги намериш? На главата си. И забелязано е, че всички ония хора, които се обезсърчават. обикновено пипат главата си. Тези, които са недоволни, също пипат главата си. И онези, които имат в себе си силна надежда, силна вяра и силна любов, също така пипат главата си, но има разлика в пипането на едните и в пипането на другите. Те пипат различно.

Онзи, който, има вяра, като пипне главата си на лицето му се явява една приятна усмивка, той се радва, че има нещо в себе си. на което може да разчита. Онзи, който има слаба надежда, като пипне главата си, веднага става мрачен, недоволен, като че е пипнал в празен джеб. Той казва: Няма на какво да се надявам. Затова казвам, Дружете с хора, които имат силно развита вяра. Те са богати, те са милионери. Те са много щедри. Дружете и с хора, които имат силна надежда. Надеждата се занимава само с един ден — от изгрева на слънцето до залязването. Надеждата разрешава въпросите само на един ден. Вярата разрешава въпросите на векове, а любовта е сила, която обхваща цялата вечност. Тя обхваща цялото човечество. Ако не можеш да обичаш хората поне умствено, ти не можеш да започнеш с любовта. Ако не можеш да вярваш, че един ден ще ти се дадат условия да се подигнеш, ти не можеш да започнеш с вярата. Ти трябва да вярваш в това, въпреки всички противоречия, които съществуват в света. И после, ти трябва да се надяваш, че всеки ден има нещо, което е отредено специално за тебе.

Нима не е определено за тебе какво количество храна трябва да приемеш? Определено е. Нима не е определено за тебе какво количество светлина трябва да приемеш всеки ден? Определено е. Нима не е определено за тебе всеки ден какво количество звукове трябва да влязат в ушите ти? Определено е. Всичко това е определено, но кой ще ни разправя за тия работи? Учители трябват за това. Ако ти като художник не рисуваш, как ще нарисуваш един красив образ? Как ще нарисуваш милостивите очи, очите на милосърдието? Ако вие се обезсърчавате така лесно, къде е любовта ви към Бога? Преди всичко, човек трябва да има абсолютна любов, абсолютна вяра и абсолютна надежда към Бога. И тогава мъчнотиите ще газят човека, но той ще бъде по-силен, лесно ще ги носи.

Сега заблуждението на хората е там, че те търсят здравето извън себе си. Сега аз не ви говоря за един Бог, който образува спорове между хората. Според мене, Бог е същество, което хармонира всичко в света. При това същество няма месоядни животни, няма и тревопасни. Там няма нито престъпници, нито царе, нито слуги, нито господари. Там всички са равни. Равенството седи в това, че всички са богати. Там всеки има повече, отколкото му трябва. Всички същества, които живеят при Бога, имат желание да дават, но никой няма желание да взема. Те обикалят целия свят, а търсят някой, на когото да дадат. Те са хора. които обичат Бога. Те имат любов към Бога. Онези същества, които имат вяра, ходят да агитират за богатите. Те казват: Вярвайте, че има богатства, които са определени за вас. Онези пък, които имат надежда, ходят да рапортират и казват: Надявайте се във всичко, което вярата и любовта носят. Вярвайте, че всичко това е сто и едно на сто вярно. Това, което искате, ще стане, и то само след няколко часа, до вечерта най-късно ще стане. Ето онзи езичник, който отиде при Христа да се моли за болния си син, провери това. Христос му каза: „Иди си, синът ти ще бъде здрав“. Като отиде у дома си. той намери сина си здрав и видя, че това време съответстваше на времето, което Христос каза. Както каза, така се изпълниха думите Му. Че ако ти не вярваш в онзи глас в себе си, в кого ще вярваш? Някой път ти си отчаян, но нещо дълбоко в тебе ти казва: Не бой се, ще се оправи тази работа, лесно ще се оправи. Ти не можеш да си представиш, как ще се оправи, отде ще дойде това изправление на работата.

Представете си, че вие се намирате някъде, където има 35 градуса студ, и водата, всичко наоколо е замръзнало. Минава един човек край вас и ви казва: След три часа вие ще имате вода. — А, след три часа? Това е невъзможно. Отде ще се вземе тази вода? Докато се чудите, как ще стане тази работа, виждате, че температурата се подига, дохожда до 20 градуса и водата започва да се явява. Ледът се топи и се превръща във вода. Питам, коя е причината за студа? Причината за студа, това е човешкото. човешкият егоизъм. Ако днес съществува голям студ на земята, той се дължи на човешкия егоизъм. Един ден, когато хората се хармонират по мисли, по чувства, земята ще бъде обвита с една топла обвивка. Тогава от слънцето ще идат такива енергии, че даже северния полюс ще бъде обитаем. Ще кажете, че това са предположения. Да, сега са предположения, но учените казват, че преди хиляди и милиони години двата полюса са били екватори. За да се докаже това нещо, трябват математически изчисления. Тогава ще ви докажа защо именно полюсите са били екватори и екватора е бил полюс. Значи, ставало е някакво разумно движение. Питам, защо северния полюс е горе, а южния долу? Защото южният полюс е по-тежък от северния. Значи, материята на земята не е навсякъде еднакво тежка. Едната част на земята е по-тежка, а другата е по-лека, вследствие на което оста на земята се е наклонила на 23 градуса. Не само оста на земята се е наклонила, но се е наклонила и оста на човека към Бога, пак на 23 градуса. Ще кажете: какво отношение има между полюсите на земята и полюсите на човека? Има известно съотношение, но по аналогия вие не можете да направите това сравнение. Запример, ако вземете едно статическо и едно динамическо число, вие не можете да им дадете еднаква цена. Статическото число показва резултата само на един момент, динамическото число е непреривен процес.

И любовта има тия два момента - статическо положение и динамическо. Когато някой казва, че едно време обичал, а сега не обича, той се е намирал в статическо положение на любовта. Любовта подразбира динамическо положение. Ти не можеш да кажеш, че някога си обичал повече, а сега обичаш по-малко. Да се мисли така, това е заблуждение. Любовта не може да се измени. Любовта, като велика разумност. Единствената реалност, която никога не се дели. Сама по себе си любовта е неделима. Следователно, всеки човек трябва или целокупно да възприеме любовта, или целокупно да я откаже. Страданията на хората произтичат от това, че те не могат да възприемат любовта целокупно. Те я считат за нещо опасно и казват, че ако вървят по пътя на любовта, ще страдат. Значи, сегашните хора, които не ходят по пътя на любовта, благуват. Тези хора, които сега се бият, имат ли любов? Ами между сиромасите и богатите има ли любов? Вземете съвременните хора, те се делят на вярващи и невярващи. Така не се определят хората и не трябва да се определят. Вярата е сила, която поддържа ума. Ако вярата на човека е слаба, и умът му е слаб. Ако надеждата му е слаба, и сърцето му е слабо. Ако любовта на човека е слаба, и Духът му не може да се прояви. Следователно, за да се прояви Духът, той се нуждае от любов. Без тази вътрешна сила човек не може да постигне нищо.

Сега някой мислят, че трябва да се влюбят в един човек. Да се влюбиш в един човек и постоянно да го държиш близо до очите си, това е слепота. Аз не говоря за тази любов, която ослепява човека. Любовта е сила, която отваря умовете и сърцата на всички хора. Който люби по този начин, когото срещне, той е готов да му помогне. Този човек внася едно разположение на духа във всички хора. Нали сте имали такава опитност? Срещнеш един чужденец, непознат човек, но ти е приятно да го срещнеш. Само една среща ти е достатъчно, приятно ти е.

Според мене, духовният човек се отличава с две качества: той познава законите на светлината и законите на тъмнината. Духовният човек никога не се лъже. Вие не можете да му представите светлината за тъмнина и тъмнината за светлина. Това е невъзможно. Човек, който живее в Божествения свят, никога не може да се излъже в любовта. Вие не можете да му представите безлюбието за любов. Вие никога не можете да му кажете, че го обичате. Вие не можете да го излъжете. Още като се приближавате при него, той познава дали го обичате. Ако от вас излиза топлина. вие го обичате. Най-приятната топлина на любовта, това е топлината на вечния живот. Без тази топлина органическият живот на земята не би съществувал. Хората, които се обичат, трябва да се съединят, за да дадат потик. И толкова, колкото любовта е била силна. толкова и животът е силен. Дългият живот зависи от интензивността на любовта. Колкото по-рано са умирали децата, толкова любовта на майката и на бащата е била по-слаба. И тогава, според закона на наследствеността, казваме: ако майката е вложила повече любов в своето дете, то върви по нейната линия т. е. по женска линия. Следователно, ако майката е здрава, бащата и да е болен, детето ще бъде здраво.

Казвам, хората умират от безлюбие. От малко любов. Хората се обезверяват от малко вяра. Човек, който не може да слугува на всички хора, той не знае какво нещо е вярата. И човек, който не е готов да люби всички хора, той не може да се нарече Син Божий. За да бъде Син Божий, човек трябва да има свещен трепет към всичко онова, което Бог е създал. Аз не говоря за работи, които човек е създал. Аз изключвам човешките работи. Само на Божественото може да се вярва. Само на Божественото може да се надяваме.

Сега, погрешката на съвременните хора седи в това, че те са влезли в едно статическо положение. Това се дължи на факта, че те не са родени още от вода и от Дух. Сегашните хора са родени само по плът, а всеки, който е роден по плът, него го очаква смърт. И тогава, всички ония идеали, които е имал, ще изчезнат. Даже съвременните хора разглеждат въпроса така. Те казват, един ден земята ще се разруши, какво ще стане с нас тогава? Какво ще остане от човека? Но те не разбират законите. Земята е едно училище. Тя не може да се разруши. Щом свърши училището на земята, човек ще мине в друго, по-високо училище. Има друга една земя, за която човек се готви. Тя е обетованата земя. Като умрат, хората ще отидат в тази обетована земя. Някои очакват да се преродят и питат: къде ще се родят след смъртта си. Въпросът за прераждането е добре застъпен в индуската философия и които се интересуват, могат да четат по въпроса за кармата. Те застъпват добре въпроса за кармата. Щом се намерят пред нещо, което не могат да обяснят, те казват, карма е това. Кармата нищо не обяснява. Кармата е резултат на не добре приложената и употребена любов. Кармата е резултат на не добре употребената вяра. Кармата е резултат на не добре употребената надежда. Значи, ако животът, който е излязъл от любовта, не е използван добре, дава един резултат, който индусите наричат карма. Мисъл, която не е употребена както трябва, и тя образува карма. Ако и човешката воля не е постъпила както трябва, също образува карма. И тогава в един живот се струпват всички нещастия на главата ти. Ти казваш, Защо Господ създаде света такъв? Щом се намериш в това положение, ще си кажеш: Този свят аз го създадох такъв.

За да бъде мисълта на човека силна, това зависи от неговия ум. За да бъде човек благороден, това зависи от неговото сърце. За да бъде човек силен, това зависи от неговата воля. Следователно, Бог дал на човека три важни неща, и ако той върви по Божиите пътища, той може да бъде разумен, благороден и силен. Всичко, каквото човек мисли, ако не в една година, то в един живот той може да го постигне. Аз говоря за ония основни желания, които са в него. За да постигнеш нещо, преди всичко мисълта ти трябва да бъде музикална. За това има един метод. Но аз още не мога да ви кажа тайната на музиката

Когато Бог вдъхна дихание на човека, Той вдъхна чрез носа му, като каза: Ти ще мислиш правилно. Защото музиката не е чувство, но е мисъл. Онези чувства, които събуждат мисъл за постижение на красивите неща в света, те са музика. Същото може да се каже и за мислите на човека. Само ония мисли са музикални, които имат пред вид постижение на красивото в света. Чрез музика се постигат красивите неща в света. Духовният, чистият, святият, възвишеният живот в любовта не може да управлява тия възвишени чувства, ако в човека не е развита музиката.

Хората тепърва трябва да започнат да учат музика и пение. Тъй както сега пеят. това още не е пеене. В бъдеще ще има школи, в които ще има образи на истинско пеене. Ако всички хора проявят добротата си, те щяха да подобрят своето пение. Пред очите на добрия човек ще се отвори и физическия, и духовния, и Божествения и той всичко ще вижда. Аз наричам добър човек този, за когото и физическият, и ангелският и божественият светове са отворени. Ако ме питате, кой човек е любящ, казвам, Този човек е любящ, за когото са отворени и трите света. Същото се отнася и до човека на вярата и на надеждата.

И тъй, първото нещо: ще имаш една определена любов към Бога. Всеки човек може да почувства гласа на Бога. И като дойде това време, ще знае, че му е казано това и ще го провери. Когато човек претърпи голям неуспех, когато се отчае напълно, когато се почувства изоставен от всички, нека тогава се вглъби в себе си, и ще чуе един тих глас, който му казва: Не бой се, всичко ще се оправи. Щом чуеш този глас, ще видиш, че след малко време работата ти ще се оправи.

Казвам: Вярвайте на Онзи във вас, Който ви казва, че тази работа ще се оправи. — Ама аз ще умра. — Не, ти ще живееш — От мене нищо няма да стане. — Не, ще стане нещо. Този Който постоянно внася в тебе любов, това е Бог. Този. Който постоянно внася в тебе надежда, това е Бог. Този Бог говори на всички. Той е говорил и помагал на всички и в миналото, и сега помага, и в бъдеще ще помага. Слушайте неговия глас и глава няма да ви заболи. Вие няма да постигнете всичко наведнъж, но всичко ще ви върви с радост и и лесно ще понасяте изпитанията и мъчнотиите.

Из беседа, държана от Учителя

на 8.X.1939 г., 10 ч. сутринта,

София – Изгрев.

Link to comment
Share on other sites

НОВИЯТ ЕРУСАЛИМ

Отк. 21—22

Ще дойде новият Ерусалим,

от пеещото във бодли страдание

излязъл с блясъка неотразим

на Божието тайно предвещание.

*

Граден от милиони векове,

Той идва и звучи като симфония,

та всички жаждащи да призове

в законите на своята хармония.

*

Като невеста зарад мил съпруг

светият град ще бъде в украшения

нагизден и от Бога слязъл тук,

ще го посрещнем със псалом и бдения.

*

Тогаз смъртьта не ще дълбае гроб,

и жалби вече няма да се чуват

и няма да се чака друг потоп,

защото мир и обич ще царуват.

*

И, новият, свещен Ерусалим

не ще е с каменни във злато здания

подобно Цариграду или Рим —

ни с мраморни и медни изваяния.

*

Ще бъде строй от светли духове,

ще бъде като арфа многострунна:

по всяка струна с обич ще снове

Десницата на Бога с пръсти лунни.

*

А яспис и сапфир и халкидон,

смарагд, сардоникс, сардий, хризолити. . .

ще бъдат имената легион

на живи добродетели в душите.

*

Вирил, топазий, хризопрас, якинт

и морав аметист — цял бисер двери —

не камък са, а жив духовен винт

по рамото на арфа-град премерен.

*

Там няма да блести камбанен храм,

защото в този град е Бог камбана,

и слънце, и луна, и благ балсам

за вписаните в Книгата, и манна.

*

Надеждата и вярата с любов

ще бъдат Трите царствени одежди:

облечени със тях, во век веков

ще блеснем гении с неземни вежди..

Елвилюри

Link to comment
Share on other sites

Емил Греф (3)

ВЪВЕДЕНИЕ В ДУХОВНИЯ ЖИВОТ

(продължение от бр. 250)

Нека се постараем да определим накратко същността на медитацията, нейната цел, и начина, по който я постига.

Медитацията е преди всичко едно упражнение за разширение на нашата душа.

Обикновено ние живеем със съзнание, свързано с нашето тяло и нашата душа.

Ние не оценяваме минутата на настоящето. Ние я смятаме неспособна да ни даде щастието, към което се стремим. Ние й посвещаваме, в очакване на нещо повече, само една малка част от нас самите. В това състояние, ние се чувстваме постоянно неразположени, с огорчена, потисната душа.

В случая най-важното преди всичко е това, да се освободим от това състояние на физическа и душевна потиснатост, което ще направи възможно пълното разгръщане на силите и възможностите на нашата душа.

Истинската причина за тази потиснатост е тази, че ние се затваряме в един кръг на фалшиви идеи, по-точно, на ограничени мисли.

Животът, през всека една секунда, се излива в нас с всичките свои възможности, които са безкрайни. Всичко би било възможно за нас, във всека една секунда, ако нашата мисъл обгръщаше целокупния живот.

Но ние вземаме от живота само една нищожна част и от нея съдим за живота въобще. Ний го ограничаваме според нашето собствено душевно състояние, според нашите разбирания.

Така, за някой хора, морският бряг е място, гдето те могат да съзерцават безкрайността, да съзерцават елементите в тяхното грандиозно могъщество, когато небето и земята се сливат в един и същ хоризонт. И, в съгласие с нашите мисли, душата ни се чувства свободна, или потисната.

Но нека видим как действа в подобни случаи Провидението, чиято цел е да ни възпитава. Ако. например, ние сме обзети от недоволство по някой паричен въпрос или поради това, че шивачката не ни с донесла роклята в определеното време и ако нашия душевен живот е потиснат от подобни грижи, които не ни позволяват да чувстваме Великото Чудо на вечно присъстващия в нас Живот, тогава случва се понякога, че ние неочаквано изгубваме някое скъпо нам същество. Още в същия момент дребнавите грижи изчезват, защото душата ни се е издигнала изведнъж на височината на по-важни събития.

Това показва, че грижите, които често обгръщат нашата душа до такава степен, че едва ли не я задушават, в същност, нямат друго значение, освен това, което ний им даваме. И ако ние не можем да се освободим сами чрез едно спонтанно издигане на нашите мисли, животът тогава ще ни изправи пред изпитания, които ще ни помогнат сигурно в работата за нашето освобождение.

Но, да не чакаме тази болезнена помощ, защото по-добре е да се еволюира в радостта, отколкото в страданието.

И тъй, да освободим нашата душа. Да издигнем съзнанието си до ония висини, които то може да достигне чрез медитацията.

Нека се опитаме да следваме процеса, който вие всички познавате. Сядаме, например, по класическия египетски начин, като отпускаме всичките си мускули, така, че цялото ни физическо тяло да се чувства напълно свободно и се стараем същевременно да освободим и душата си от всякаква потиснатост. Ние се поставяме в едно състояние, когато всички наши желания са реализирани. Ний освобождаваме мисълта си от всяка грижа и, така да се каже, създаваме една „празнота“ в нас.

Тогава е необходимо да не позволяваме на едно чувство на фалшив срам да спре разцъфтяването на това, което ще се роди в нас, защото тъкмо тогава ний започваме да забелязваме в нас едно състояние на радост и нежност, които се стремят да изпълнят цялата ни душа, да се разлеят над всичко, което ни заобикаля, и много по-далеч.

Винаги в такива минути вие ще забележите, че вашата уста се лекичко отдръпва и замира в една усмивка на блаженство. С. затворени очи, вашият поглед се спира върху една вътрешна точка, между двете очи, и винаги, когато той открива тази точка, вий се чувствате очаровани, възхитени.

Фактически, вие влизате в един чисто духовен свят, където всички форми се превръщат в движения и където вие самите сте един цялостен и неотемлим дар на себе си, чувствайки се излезли вън от тесните граници на вашата личност, във един любовен порив, който ви свързва с всички форми на проявения живот.

Вашето съзнание се слива със съзнанието на Цялото, на Безграничното; грижите за вашата личност ви напускат, защото, в тази минута, вий забелязвате, че реалността във вас се прелива в това, което ви прави да сте едно със цялата вселена.

В същност, вий и Живота ставате едно. Вий напускате формите на живота, за да влезете в самия живот. Тази същата любов, същото себеотдаване, което подтиква Божественият Дух да се ограничи в своите творения, същото това Дихание ви прониква и просветлява. Живеейки в Бога, вий почвате да Го разбирате, и Радостта вече се вселява във вас. Един голям порив на нежна признателност се издига от вашата душа, отправяйки се към самия Извор на Любовта, която ви изпълва.

И гореща молитва шепнат в мълчание устните ви; „Господи, аз всецяло Ти принадлежа. Всичките ми мисли, всичките ми сили Ти принадлежат. За мене не съществува вече друга радост, освен тази, да мога да Ти служа, да се потопя, да се слея, да изчезна в Твоята Любов, нямайки друга цел, освен тази, да стана Твое проявление на земята“.

                   

Хранете се, пийте от този Извор на жива вода, и след като напуснете тези високи върхове, слезте тихичко към вашия всекидневен живот. Отново започнете изпълнението на вашите длъжности и занимания, но запазете съзнанието си в същото състояние, което току що сте преживели, така щото да не позволите на нищо, през целия ден, да потисне и огорчи душата ви.

През първият ден това душевно състояние ще трае само един час. На втория — малко повече, и, малко по-малко, скоро вие ще се почувствате утвърдени в едно ненарушимо спокойствие. Вий ще станете наблюдател на вашия собствен живот.

Щом като почувствате, че почвате да губите равновесие, да губите това вътрешно спокойствие, оттеглете се на страна и, чрез една нова медитация, свържете се пак с Извора, който ще ви изпълни отново със сили.

(Следва)

Link to comment
Share on other sites

Влад Пашов

АСТРОЛОГИЯ

(продължение от бр. 250)

Местата на падение на планетите

Друго едно астрологично положение твърди, че планетите действат заедно със знака, в който се намират, т. е. имаме комбиниране на влиянията на планетите с тия на знака, в които те се намират. Като комбинираме тези две твърдения, получаваме едно трето положение, че известна планета, поставена в известен знак, няма да бъде повлияна в своето проявление само от знака, но и от неговия господар, защото знакът действа в съгласие със своя господар. Значи, ще имаме комбиниране на влиянията на планетата с тия на господаря на знака, в които се намира, който в астрологията се нарича „диспозитор”.

Когато владяната планета и нейният диспозитор са хармонични, т. е. еднородни по природа, планетата се проявява във всичката си пълнота и чистота. А когато владяната планета и диспозиторът са дисхармонични, планетата не може да прояви своята природа и тогава казваме, че тя e в заточение или падение. Една „слаба” планета може да се засили, ако попадне в добър дом и има повече добри аспекти. Върху това ще се спрем най-после. При отношенията между владяната планета и диспозитора има различни комбинации, в зависимост от естеството на самите планети. Когато и владяната планета и диспозиторът са благотворни - комбинацията ще бъде хармонична. И обратно, когато и владяната планета и диспозиторът са лоши, комбинацията ще бъде дисхармонична. Когато имаме комбинация на добра планета с лош диспозитор, намалява се благотворното влияние на планетата, а когато лоша планета е в комбинация с добър диспозитор, имаме смекчаване на зловредните влияния на владяната планета. Тези отношения между диспозитор и владяна планета са важни при перегринните планети.

Завършвайки главата за отношенията на знаците и планетите, пак напомням, че това е ключът, без който е невъзможна астрологическа практика, затова трябва добре да се проучат.

ГЛАВА VII

Учението за домовете

Астрологията си има специална азбука и специален език, на който ни разкрива тайните на Космоса, отразени в човека. Астрологичната азбука има четири вида, или четири групи букви, а именно - зодиакалните знаци, планетите, домовете и аспектите. Досега говорихме за зодиакалните знаци и планетите, и техните съотношения. Сега ще разгледаме учението за домовете и след това учението за аспектите. След като проучим и тези два вида букви, можем да кажем, че сме изучили вече азбуката на астрологията. След това вече ще трябва да проучим законите, по които се съчетават тези букви, за да получим цели думи, изречения и изложения. Тогаз вече ще можем да четем небесното писмо, отразено в хороскопа.

Третият род букви в астрологичната азбука са така наречените домове на хороскопа. Видяхме по-рано, когато говорихме за зодиакалните знаци, че те представят от себе си разпределения на еклиптиката на 12 равни части, от по 30° всяка част, като се взема за изходна точка пролетната равноденствена точка, която е началото на знака Овен - първият знак на зодиака. Всъщност Земята в движението си по орбитата, която е 360° всеки ден изминава приблизително по 1°, но ние проектираме нашето движение на Слънцето и казваме, че Слънцето изминава всеки ден по 1°, а всеки месец по 30° т. м. 1/12 от еклиптиката, което определя един зодиакален знак. Значи, всъщност движението на Земята около Слънцето обуславя проявлението на Зодиака като фактор в земния живот. Следствие на денонощното движение на Земята около оста й, всеки 2 часа на изток изгрява нов знак, който e астрологията се нарича възхождащ знак или асцeндeнт и се бележи (Asc). В 24 часа 12 знаци привидно обикалят Земята и се проявяват на източния хоризонт. Но за да можем да ориентираме така да се каже зодиака, който е във видимо движение, трябва да имаме една неподвижна скеля, една неподвижна координатна система.

Изхождайки от Земята като една привидно неподвижна точка, като център, ние разделяме видимото пространство над хоризонта от изток до запад на шест равни части. Също и пространството под хоризонта разделяме на шест равни части и получаваме 12 деления на цялото пространство. Тези 12 деления на пространството се наричат домове или къщи на хороскопа. Хоризонтът се проектира в хороскопа като една права, като една ос на двата полюса, на която се намират от една страна. Изток, откъдето изгрява асцендентния знак, а от другата - запад, където захожда противоположния знак на асцендента, който се нарича захождащ знак или десцендент (Des). Тази ос разделя домовете на дневни и нощни; дневни са домовете над хоризонта, а нощни са домовете под хоризонта. Меридианът на небесната сфера, който е перпендикулярен на първата хоризонтална ос, разделя домовете на източни и западни. Така получаваме една координатна система, която разделя цялото видимо пространство на четири части или квадранти. Всеки квадрант, като го разделим на три, получаваме 12 дома на хороскопа. Домовете ни служат, както казах, да ориентираме зодиака в дадено място и е дадено време, т. е. да знаем в даден момент, на дадено място, кой знак е асцендент, кой десцендент, кой е на зенита и кой на противоположния полюс. Защото за различните части на Земята, различни знаци изгряват в един и същ момент. И второ, тази система на домовете ни помага да преценим силата на известно космично влияние за дадено място и време. Тази промяна в проявленията на космичните влияния се обуславя всъщност от околоосното движение на Земята, което в астрологията се взема под внимание с въвеждане системата на домовете. Така че домовете представят деления на пространството, което обгръща Земята и пред което се движат знаците и планетите и ни предават своето влияние.

Всеки дом представя специфична област от сферата на живота. И според това кой знак и коя планета се намират или действат в даден дом, от това зависи и проявлението на човека в известна област или сфера на живота. Така например, ако в мига на раждането на изток изгрява знака Овен и заедно с него изгрява Юпитер или Слънцето, тази констелация ще определи физическата структура, характера, темперамента и предразположенията на човека. Защото, както ще видим, първият дом има отношение към външната форма, характера и темперамента. А както видяхме, Слънцето, Юпитер и Овен и трите са огнени, енергични, импулсивни, то този човек ще бъде жизнерадостен, с изобилна енергия, импулсивен, със силна воля и здрав организъм. Но ако на изток изгрява знака Козирог със Сатурн, ще имаме съвсем друг тип, с друга конструкция и темперамент. Противоположно на първия, той ще притежава слаба жизненост, не добра конструкция, и един меланхоличен, студен темперамент. Ако в мига на раждането на някое дете Слънцето и Юпитер са били не на изгрева, но са били на зенита, както казват астролозите, на меридиана, или както го наричат още медиум цели (М.С.), тогаз вече те ще имат съвсем друго влияние. Тук вече, те ще влияят и определят неговото обществено положение, неговата среда, ще определят неговите възможности за издигане в живота. Те ще ни покажат, че този човек ще достигне до високо обществено положение, ще добие известност, чест, слава. Така че, различните знаци и планети, поставени в различните домове на хората, ще имат различни влияния според естеството на дома. Но където и да е известна планета и знак, те ще дадат такова разрешение на проблемите на домът, каквато е тяхната природа.

В движението си през небесната сфера, Слънцето има 4 важни момента, които определят четири главни посоки, които играят важна роля в астрологията. Първият момент е изгрева на Слънцето, вторият момент е обеда или зенита, най-високото положение, до което достига Слънцето, третият момент е залеза на Слънцето и четвъртият момент е полунощ - най-ниското положение до което достига Слънцето, след което поема своя възход към изток. Този път на Слънцето представя целия кръг на живота, през който минава всеки човек. Така че пътят на Слънцето през небесната сфера, представя пътя на човека през живота. И затова целия този кръг на живота е разделен от астролозите на 12 равни части, в зависимост от 12 зодиакални знаци.

Както видяхме, тези 12 части на жизнения кръг се наричат 12 домове на хороскопа. Четирите важни момента в движението на Слънцето през небесната сфера, определят 4 главни или кардинални точки в жизнения кръг. Тези четири точки представят от себе си върховете на четири от главните домове, наречени в астрологията ъглови домове.

(следва)

Link to comment
Share on other sites

Библиотека „Безсмъртни мисли“

Получи се в редакцията номер първи от библиотека „Безсмъртни мисли“, под заглавие „Безсмъртните мисли на Ж. Ж. Русо“ - избрани от Ромен Ролан. Последователно ще излязат: Волтер, по Андре Морда, Шопенхауер, по Томас Ман, Ницше, по Хайнрих Ман Толстой, по Стефан Цвайг и т. н. Библиотека „Безсмъртни мисли“ се издава едновременно в много страни, на езиците на почти всички по-големи културни народи. Крайната цел е, давайки в отбрани откъслеци някои от най-ценните мисли на великите хора, да ни запознае с най-същественото от техните идеи. Всяка книга се състои от биографически очерк за писателя, когото разглежда, и от извадки от неговите по-главни съчинения. В днешното динамично време, когато е трудно и почти невъзможно за отделния читател до проучи основно творенията на бележитите писатели, чрез прочитане на всички техни съчинения, тази библиотека допринася твърде много за запознаването с тях.

Излязлата книга за Ж. Ж. Русо е луксозно издание и струва 60 лв. Може да се достави от редакция „Братство“.

Адреса на библиотеката е: ул. 6 септември, № 12, София.

Link to comment
Share on other sites

ВАЖНО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

Съобщаваме на нашите абонати, че от известно време обикаля из страната лицето Никола Вълков. от с. Славянин, Чирпанско, млад човек, от около 21 или 22 години, слаб и със среден ръст, който се представя, че е бил изпратен от редакцията на в. Братство или от другаде, за да събира абонамента на вестника или някакви помощи.

Същият се представял за ясновидец, казвал, че той бил сътрудника на нашия вестник „Пламен“ и вече на много места е успял да измъкне от някои наивни и лековерни наши абонати суми за вестника или за други, измислени от него цели.

Предупреждаваме най-сериозно всички наши абонати да се пазят от този мошеник и от нему подобни, да не му дават никакъв прием и никакви суми, както за вестник „Братство“, така и за каквото и да било друго.

Същият Никола Вълков се е представял под най-различни имена — някъде се е казвал Никола Петков, а някъде — Никола Одисеев. Сега, след това ни съобщение, може би той ще се яви под съвсем друго име. Съобщиха ни от едно място, че с него на някои места се движело и друго лице, по-високо от него на ръст. Нека всичко това се има пред вид.

Вместо да дават сумите за вестника на подобни мошеници, нашите абонати ще сторят най-добре да попълнят приложената към този брой вносна бележка и да си изплатят абонамента направо в редакцията, с което ще подпомогнат навреме вестника

От ред. „Братство“

 

Link to comment
Share on other sites

КНИГОПИС

Сп. Храна и живот. кн. 2. 1939, редактор Д-р Зах. Ганов, годишен абонамент 60 лв. предплатени. Соф. Бул. Фердинанд 90.

В-к Здравец, бр. 3, год. VII се получи в редакцията. Забележителен със специалния си материал по чистотата с многото си хубави картинки, интересни разкази, песни и стихотворения. Гордост за българската детска и здравно-просветна литература. Год. абон. 10 лв. редактират д-р Никола Станчев и Царевка д-р Станчева, при сътрудничеството на много детски писатели, лекари, учители, композитори, художници и др. Редакция: ул. Сердика № 18

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...