Ани Posted January 7, 2021 Share Posted January 7, 2021 БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 252 - год. XII. Севлиево, 1 януари 1940 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Новогодишни пожелания – Пламен Новото учение — път към слънцето – Влад Пашов Първият лъч (стих.) – Елвилюри. 365 (стих.) – Елвилюри. Планетите на нашата слънчева система и техните жители – Еман. Сведенборг Словото на Учителя. Хвалете Господа. (из неделната беседа – 15 октомври 1939 г.) Орфей – Андрей Андреев Въведение в духовния живот (продължение от бр. 251) – Емил Греф Покана за записване абонати на книгите: Почерк и характер (Д. М. Зуев — Инсаров) и Орфей (Андрей Андрвев) Астрология. (продължение от бр. 251) – Влад Пашов Link to comment Share on other sites More sharing options...
Ани Posted January 7, 2021 Author Share Posted January 7, 2021 НОВОГОДИШНИ ПОЖЕЛАНИЯ Ето я, дойде вече и новата хиляда деветстотин и четиридесета година. На всички уста е застинал въпроса: Какво ще ни донесе тя?... Какво да пожелаем. какво да поискаме от нея, придържайки се о правилото: „Искайте, и ще ви се даде“ и твърдо вярвайки в неговата ефикасност? „ИСКАЙТЕ, И ЩЕ ВИ СЕ ДАДЕ!“ Вий, които не знаете да искате, научете се да искате. Вий, които не знаете как да искате, научете това: Искайте с цялата си душа, искайте с целия си ум, искайте с цялата си воля, искайте с цялото си същество: искайте с всичките фибри на тялото си и с всичките сили на духа си. Искайте така, и ще ви се даде! Какво да искаме? От какво най-много се нуждаем? Кое е най-нужното днес на нас самите, на нашия народ на нашите братя хора по всички части на света? „Не само с хляб се живее на този свят“. Не материалните блага — в борбата за които губим живота си — са първото условие за нашето истинско щастие. Ний, като индивиди, нашият народ и цялото човечество, се нуждаем от нещо друго, от нещо неотложно, нещо, което днес трябва да предшества всичко останало: повече любов, повече братство, повече мир! — в душите ни и в света, между всички хора и народи. Мир, Любов и Братство — ето нашето новогодишно пожелание. Ето това, което ний трябва да искаме с цялото си същество и с всичките си сили. От мир. от любов и от братство се нуждае днес света, повече, отколкото от всичко друго. Мир, любов и братство трябва да искаме ний, и не само да искаме, като безводно и безсилно пожелание, но да настояваме, да ги изискваме от себе си. от всички и от всичко, и да направим всичко, което можем да направим за тях. „Искайте, и ще ви се даде!“ Научете се как да искате, и ще ви се даде: Мир, любов и братство в душите ни и по делата земя. Пламен Link to comment Share on other sites More sharing options...
Ани Posted January 7, 2021 Author Share Posted January 7, 2021 Вл. Пашов НОВОТО УЧЕНИЕ — ПЪТ КЪМ СЛЪНЦЕТО В далечното минало е съществувала външна и вътрешна връзка — път между Слънцето и земята. Това е било в така наречената златна епоха на човешкото развитие, когато боговете са ходили между хората и са ги ръководили в светлия Божествен път. Но в последствие стават известни събития от космичен и психологичен характер, които прекъсват тази връзка, това съобщение между слънцето и земята. Това е станало след събитието, което в Библията е описано като грехопадане. И дълго, дълго, милиони години хората на земята са били откъснати, оставени без връзка, без път към Слънцето. Слънцето отдалече осветявало земята и е носило своето благословение, но хората не са могли да го използват, защото и вътрешната връзка на душата с Бога е била прекъсната. След това прекъсване на връзката между земята и Слънцето, е станало и диференциране на човешките типове под въздействието на известни космични фактори. Това съответства на онзи момент, който в Библията е описан като размиване на езиците, които градяха вавилонската кула. И оттогава хората тръгват по различни пътища в своето развитие, вследствие на вътрешно и външно диференциране на силите. Тогава настава вече епоха на борби, на страдания, на изпитания. Но и в тези трудни времена човечеството не е било оставено на произвола, но пак се е намирало под вещото ръководство на разумните същества, които под върховното ръководство на Божествения Дух управляват Космоса. Вследствие на диференцирането на човешките типове, душите тръгнали по различни пътища, развили различни сили и способности в себе си, вследствие на което не са могли да вървят по един път. Трябвали са различни пътища и методи, по които да вървят душите на различните типове човеци. Но и възможностите на различните пътища са били различни, вследствие на което и постиженията на душите, които следвали по тези различни пътища, са били различни. След голямата катастрофа, която преживяла земята при грехопадането, условията за живот на нея ставали все по-лоши и се стигнало до там, че много малко хора са могли да живеят при тези трудни условия. Материята, под въздействието на известни центростремителни сили, все повече се е сгъстявала и кристализирала, а телата се втвърдявали и душите не могли повече да живеят в тях и трябвало да напуснат земята. В тази далечна епоха, душите се пръскат по другите планети на нашата система в зависимост от степента на своето развитие и диференцирането на силите, които са пробудили в себе си. Онези, които са се развивали под въздействието на силите на Марс, отиват на Марс, които са се развили под въздействието на силите на Юпитер, отиват на Юпитер, трети отиват на Сатурн, четвърти на Венера, пети — на Меркурий. На земята останали да живеят само онези най-силни души, които са се развили под влиянието на силите на Слънцето и у които вътрешното напрежение на силите е могло да уравновеси външното центростремително налягане. Те са били запазили вътрешната си връзка с Бога, и по вътрешен път са били във връзка със съществата на Слънцето. Те преживели голямото нещастие, което сполетяло земята и продължили човешкия род. В този момент от развитието се намесват активно боговете от Слънцето и на земята става нова катастрофа — става отделяне на луната от земята, с което се отделя и онази материя и сили, които втвърдяваха материята и там (на Луната) се настаняват агентите на Слънцето, които трансформират тази енергия и изсмукват също така и трансформират онези сили и енергии, които препятстват на развитието и така проправят пътя на човешките души към Слънцето, към Божествения свят, към света на Любовта. Тогаз земята става по-податлива на въздействието на слънчевите сили и лека-полека става годна вече за органически живот. И тогаз вече човешките души, разпръснати по другите планети, постепенно се връщат и населяват отново змята. И според това, на кои планети са били душите, носели със себе си и своето знание, своите методи и пътища за развитие, своите тайни и мистерии. Така възникнали различните видове мистерии и школи, остатъци от които съществуват и до днес. Върховното ръководство на всичките школи, които са се развили под влиянието на различните планетни духове, остава върховния посветен на Слънцето, който е бил във връзка с духът на Слънцето, с Бога, с Христа, с Божествения свят. Ръководителите на другите школи са били във връзка с планетните духове — със съществата на духовния свят. Затова на учениците, които са следвали различните пътища, са били разкривани различни тайни и са ръководени по различни пътища и методи. Само на учениците от школата на Слънцето са били разкривани тайните на Божествения свят тайните на Царството Божие — Великите мистерии. Защото само посветените на Слънцето са били в непосредствена връзка с Бога и с Божествения свят, а другите посветени са били във връзка само с боговете на планетите и със съществата от духовния свят. Различните школи са внесли различни ценности в културно-то развитие на човечеството. Но главен фактор на развитието през всичките векове е била школата на слънцето, върховния път на която е бил любовта. (следва) Link to comment Share on other sites More sharing options...
Ани Posted January 7, 2021 Author Share Posted January 7, 2021 ПЪРВИЯТ ЛЪЧ (ПО УЧИТЕЛЯ) Бъдете будни, когато слънцето изгрева, кога Световното сърце възлиза пак от теменужената пазва да раздава Любов и здраве на всека твар, човек и злак. * Не крийте се под нощната от пух завивка, кога звездите пред Алмазения брат смирено коленичат, чезнат със усмивка. Не се излагайте под леден водопад! * Бъдете будни, и вън, със поклон посрещнете благословения си първи слънчев лъч: грей вечно този миг в живота мимолетен, освобождава той деня от черна злъч. * И първата ви мисъл да е пак за Бога, и първият сърдечен трепет — за Любов, която дава, вдъхновява към надмога, и бодрият ви дух за подвиг е готов. * Прилагате ли правилно таз първа мисъл, възникнала у вас при първите зари,— животът ви Окръжност равна би описал и като съд с божествен план ще възгори. * Не ще се отклонявате във път измамен, съблазните не ще ви въведат в греха, ако издигнете подобно стожер пламен Лъчът, що първи озарил ви е духа. Елвилюри Link to comment Share on other sites More sharing options...
Ани Posted January 7, 2021 Author Share Posted January 7, 2021 365 Триста шестдесет и пет деня — изпълнете с мед, със меда на чистата любов — и сърцето ви ще стане грозд сладък, — за отдаване готов. * Триста шестдесет и пет деня Божия портрет с багрите на всичките цветя все рисувайте в молитвен пост, в огледалото на мисълта. * Триста шестдесет и пет деня всичко да е в ред: мисли, чувства, воля — в светлина! и ще хвърлите кристален мост към Божествената ведрина. * Триста шестдесет и пет стъпала към Бог в полет от дела-кристал вдигнете вий та по тях да слезе светъл Гост — на челото ви венец да свий. Елвилюри Link to comment Share on other sites More sharing options...
Ани Posted January 7, 2021 Author Share Posted January 7, 2021 Емануел Сведенборг ПЛАНЕТИТЕ НА НАШАТА СЛЪНЧЕВА СИСТЕМА И ТЕХНИТЕ ЖИТЕЛИ Небесните тела във вселената. 1. Тъй като, с Божие благоволение, духът ми е с разкрита вътрешна същина, и с това ми е дадено да говоря с духове и ангели, които се намират не само близо до нашата земя, но и с такива от други планети — и за това, че аз имах силното желание да зная дали има и други земи-планети като нашата, и какви са техните жители и как е построено всичко, позволи ми се от Всевишният да разговарям с духове и ангели от други небесни тела, като с някои подържах връзка един ден, с други — седмици и месеци,та можеше да ми бъде обяснявано. какъв е живота на техните жители, каква е земята, на която живеят, нравите, богослужението и други заслужаващи отбелязване неща: — затова, че се позволи да се съобщават такива неща, аз смея да дам описания, според чуто и видяно. Всички духове и ангели произхождат от човешкия род, намират се близо до своите планети, и знаят какво става там. И всеки човек, на когото вътрешните сетива са достатъчно развити, може да влиза във връзка с такива същества и да бъде поучаван от тях; защото човек по същина е дух и по отношение на своята най-скрита природа сроден с всички духове, така че, в случай, че духът му се отвори и цъфне с Божието благоволение, той вече може да влезе във връзка с всички себеподобни. А това вече дванадесет години, ежедневно, мен е позволено. 2. Има голям брой небесни тела и на тях хора, духове и ангели. В отвъдния свят това е един много добре известен факт, понеже всеки, който има любов към мъдростта и с това стремеж към добротворство, може да говори с духове от други небесни тела, и така да се убеждава за съществуването на много светове, да получава знания за тях, не как живеят хората само на една земя, а какъв е живота на безброй много други хора от други сватове. И освен това да узнава за техните схващания, живот и богослужение. 3. Аз разговарях по този предмет много пъти с духове от нашата земя и те казват: човек би могъл да заключи за другите планети и за техните жители от многото неща които знае на своята земя;защото и от разсъжденията следва, че такива големи маси като планетите, някои от които по размер далече надминават нашата земя, не може да са ненаселени тела, които са създадени само за това да обикалят слънцето и със своята нищожна светлина да светят на една единствена земя, че тяхната цел ще е много по висша. Който вярва, (а това трябва всеки да вярва) че божеството е създало вселената с единствената цел да живее човешкия род, от който произхожда и небето, (защото човечеството е опитно училище на небето) той трябва също да е на мнението, че вред, където има небесни тела, има и хора, който живеят там. Планетите, който са видими за нашите очи, защото са от нашата слънчева система, са земи, тела от материален строеж, което явствува от това, че те отблъсват слънчевата светлина и наблюдавани с далекоглед не са като далечните слънца с блестящи пламъчета, а като земи прошарени с петна; после от това, че те също като нашата земя обикалят слънцето, обхождат зодиакалния кръг, вследствие на което има годишни времена, именно пролет, лято, есен и зима; по нататък, че те също като нашата земя се въртят около своята собствена ос и с това има и дни и нощи, сутрин. обед и вечер, и най после за това. че някой между тях имат и спътници, като луната на нашата земя. А планетата Сатурн. която отстои на голямо разстояние от слънцето, има и един голям светещ кръг, който и задържа много от отразената от нея светлина, Кой би желал, след като знае всичко това, и разумно преценява, да счита планетите за ненаселени тела? 4. Освен това, при разговор с духове, аз казах, че човек би могъл да вярва във всички тези неща, като изхожда от това, че във вселената има много слънца и всяко слънце е център на своята система. както и нашето и който може да прецени правилно всичко това, не може да не дойде до заключение, че такова едно неизмеримо цяло е само едно средство към целта, а именно последната цел на творението т. е. небесното царство, в което да живеят Всевишният, ангелите и човеците. И тъй, вселената е едно средство, една възможност да се създават хора-жители на Царството Божие. Един разсъдлив човек трябва прочие да приеме, че за една такава велика цел не ще да стигне човешкият род от само една планета — нашата земя. Какъв безконечен ще е Бог, ако хилядите и милиарди небесни тела са населени с безброй човеци и пак всичко това е едва сравнимо с Него самият? 5. Освен това, ангелският свят е така неизмерим, защото той е във всичко до най-малко напълно съответен на човека и на всеки орган и член от човешкото тяло отговорят милиарди ангели със своите органи и функции. Даде ми се също да узная, че небето може да съществува и отговаря на всички свои задачи само със съществуването на всички небесни тела с техните жители. 6. Има духове, чийто единствен стремеж е да се обогатяват със знания, защото само това им носи радост; на същите е позволено да странстват от една слънчева система в друга и да събират знания. Духове от тази категория казаха, че не само на планетите от нашата слънчева система има хора, а и по планетите от другите системи и то в безброй. Тези духове произхождат от планетата Меркурий. (следва) Link to comment Share on other sites More sharing options...
Ани Posted January 7, 2021 Author Share Posted January 7, 2021 СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Хвалете Господа (из неделната беседа „Хвалете Господа„ – 15. X. 1939 г.) Ще прочета най-краткия псалом — 117. Тези думи са казани много години преди Христа. Ако аз днес бих писал този псалом, бих писал така: „Хвалете Господа, всички народи. Мислете всички добре, чувствайте всички добре и прилагайте всички истината в живота си“. Кое е необходимото в живота? Да живее човек добре. Но как да живее добре? Физическият живот се обуславя от няколко неща. Той се обуславя от въздуха, от храната, от светлината и от топлината. Следователно, за да живеем добре, ние трябва да имаме тези няколко условия. Храната представлява елемента въглерод, водата — водородът, въздухът — кислородът, а светлината — азотът. Сама по себе си, светлината не се движи, тя е инертна. Светлината е безпощадна. За нея казват, че тя изкарва всички неща навън. В света има нещо по-велико от светлината, което хората не знаят. Те го знаят под името „светлина“. Думата „сат“ означава това, което е проявено, което проявява нещата. Но онова, което проявява нещата, е вътре в нас, не е извън нас. Ние знаем света дотолкова, доколкото Божественото в нас се изявява. В света съществува една голяма погрешка, която произтича от факта, че ние искаме да знаем всичко. Ако човек знаеше всичко, то това щеше да бъде най-голямото нещастие за него. Ти знаеш ли, какъв ще бъде твоят бъдещ живот? Ако ти знаеш това, щеше да бъдеш най-нещастния човек в света. По-добре, че не знаеш. Като не знае какво го очаква, човек всеки ден се надява на нещо ново и добро. Ще ви приведа един пример, който се е случил някога в Варна. Един млад господин си купил нови, хубави дрехи, нови шапки, нови обуща и така натруфен, той излязъл да се разходи из града, да се покаже пред хората. Като минавал край една къща, от балкона се излял цял леген вода върху него. Първият момент той кипнал, щяло му се да се развика. Но после си помислил и си казал в себе си: Благодаря на Бога, че това беше вода. С вода лесно се изправя погрешката, но ако беше някоя тухла или някой голям блок от някоя къща, можеше главата ми да смаже. Като погледнал към балкана, той видел една млада жена, майка на детенце, която веднага започнала да се извинява: Господине, извинете ме, не забелязах, че човек минава отдолу. Водата е чиста, аз изкъпах малкото си детенце, и изсипах водата навън. Успокоен, той й казал: Няма нищо, госпожо. — Втори път, продължила тя, аз ще бъда по-внимателна, няма да повторя същата погрешка. Той си помислил: Няма нищо, дано благословението на детето дойде и върху мен. Това дете е още чисто, безгрешно, нищо от това, че водата, в която е било къпано, се изля върху мене. Съвременните хора са пътници в живота, и всеки ден все ще се излее по един леген вода върху главата им. Но няма какво да се прави. Тази вода засяга всички, тя все ще дойде отнякъде. Дойде ти нещо неприятно и ти веднага кипваш, казваш си: Защо да е така? Благодари, че не ти е дошло нещо по-лошо. Често хората роптаят против този свят. Но какъв свят биха създали те, ако на тях беше представена тази задача? Хората сами са причина за своето недоволство. Запример, някой си заръчва нови обуща, по парижката мода. Те са тесни, с остри върхове. Той едва ходи, обущата му стягат, измъчват краката му. Ако му кажете, че обущата не са хубави, ще ви каже. че модата е такава. Друг някой си купи модерна шапка, но главата не е доволна от нея, не й приляга, притеснява я нещо. Но човек казва, че е хубава, защото е модерна. Друг пък си ушие костюм пак по последната мода, тялото протестира, недоволно е, притеснява го нещо. И то е по парижка мода. Може да се обличате по парижка, или по английска мода, но важно е, че тялото протестира против модата. Много от мислите и чувствата на човека са по последната мода, но сърцето и умът са недоволни от тях, стяга ги нещо. Някоя млада мома срещне един млад момък, красив, с едва напъпили мустачки, като цвят. Тя го гледа и си казва: Какъв ли хубав цвят е този момък? Утре ще се разцъфти, ще се почувства неговия аромат. Мома та го гледа като цвят, радва му се, но нещо в нея я стиска, свива й се сърцето. Този цвят още сега издава своето ухание. Чрез сърцето си тази мома чувства, че този цвят не е такъв, какъвто си го представя. За други може да е хубав, но за нея не е. Пчелата може да извади от магарешкия трън мед, но пчелата може да направи това, не и човек. Човек не може да извади никога храна от магарешкия трън. За да извади нещо от. магарешкия трън, човек трябва да има ума на пчелата. С своя ум, обаче, човек ще мине покрай магарешкия трън и ще го отмине без да се възползва от нещо. Мине ли пчелата край него, тя не го отминава. Тя се спира и му казва: И в тебе има нещо хубаво. Казвам: само умните хора могат да извадят от лошото нещо добро. Днес целият свят е разделен. Ние не сме против делението. Нека хората се делят. Ние не сме и против всевъзможните начини на мислене. Ние знаем, че всичко, каквото става в света, е за добро. Но всяко нещо трябва да бъде поставено на своето място. Нещата не трябва да се поставят в противоречие. Ние не трябва да предаваме на нещата такъв смисъл, какъвто те нямат. Запример, вие искате да имате знание, искате да бъдете щастливи. Нека някой от вас определи, как би могъл да бъде щастлив. Ако може да ми определи това, аз сам бих се възползвал от това определение. По кой начин човек може да бъде щастлив? Вие мислите, че ако сте богати, ще бъдете щастливи . . . То е само едно от последните условия. Богатството влиза в щастието, но щастието не зависи от него. Вие искате да бъдете силни. Така е, силата влиза в щастието, но щастието не зависи от силата. Вие може да искате да бъдете красиви. И красотата влиза като елемент на щастието, но щастието не зависи от красотата. Всичко, каквото човек пожелае в света, влиза като елемент на щастието, но само от него не зависи щастието. В какво седи щастието на човека? В какво седи щастието на гладния човек? В хляба, с който той може да задоволи своя глад. Човек иска да бъде щастлив. Как може да бъде щастлив, ако не мисли правилно? Три неща са необходими за щастието: светъл ум, добро сърце и правдива воля. Правдив трябва да бъде човек. Някой иска да бъде цар. Добре, може да стане цар, но какъв е проектът, който е приготвил за своето царуване? Мнозина са поставили своите проекти, и Бог ги е турил царе, да управляват света. Дайте си и вие проекта, и един ден Бог ще направи и вас царе, но горко ви, ако не приложите своя проект. Някой иска да бъде учен човек. Добре, дай си проекта, и ще бъдеш учен. Но горко ти, ако не изпълниш проекта, както си обещал. Някой иска да бъде светия. И това може. Но не само да се облече външно в светийски дрехи, но да ходи между хората, които са закъсали, които ходят в тъмнина. Някой се отчаял, иска да се удави. Светията го среща и му казва: Не бой се, ти няма да пострадаш. Ще излезеш от това положение. Ако светията не е умен, и не знае какво да му каже, той ще се удави. Някой изпаднал в мрак, тъмно е пред очите му. Като го срещне светията и го погледне, всичкият мрак се разпръсва. Някой бяга от дома си, казва: Пази Боже от лоша жена. Той бяга от жена си. Светията го среща и му казва: не се бой, жена ти не е лоша. Като се върнеш у дома си, ще видиш, че тя те обича, милее за тебе. Той се връща дома си, и наистина, жена му го прегръща, целува, станал е някакъв преврат в нея. Каквото светията каже, всичко става. Но каквото обикновеният човек каже, нищо не става. Сега ние се намираме пред една преграда, която мъчно можем да минем. Едно време рибите, които се намирали в трудно положение, търсели начин как да излязат от тежките условия на живота си. За тази цел се събирали техните философи и държали агитационни речи, разисквали върху въпроса за оправянето на техния свят и дошли до убеждението, че има някакъв начин за изправяне на живота. Но като не могли да постигнат това, най-после те си казали, че повече няма да говорят върху този въпрос Въпреки това, на един от техните философи дошла идеята, че трябва да излизат от водата. Само Бог ще ни спаси, казали те. Иначе, каквото да проповядваме, докато сме във водата, нищо не можем да постигнем, Само там е нашето спасение. Като излязоха от водата, положението им се подобри. И с това царството Божие не дойде заради тях, но онези, които не повярваха, останаха във водата и до днес. Сега аз искам да изнеса пред вас някой въпроси, защото по лицата ви виждам, че вие можете да мислите. Вие не сте се отказали да мислите, но мислите за обикновени работи. Колкото за обикновени работи, всички сте специалисти. Толкова сте специалисти, че от много знание разваляте живота си. Знаете ли как го разваляте? Вие разваляте живота си като онази българска жена, която иска да тъче много тънко Тя тъче тънко, но конците й се късат. Изкуство е да тъче тънко, без да се късат конците, колкото тънко и да преде. Никоя предачка още не е достигнала изкуството на копринената буба и на паяка. Вижте как тъкат те. Какъв тънък конец имат. И след това казват, че бубата била глупава. Каква тънка ръка има тя. Конецът й е толкова тънък, че даже и под микроскоп едва се вижда. Сега, като говоря за щастието, което хората търсят, аз имам пред вид щастието като един красив свят. Най-красивият свят, в който човешкият ум може да прогресира, това е щастието. Най красивият свят, в който човешкото сърце, човешката воля, човешкият дух и човешката душа могат да прогресират, това е щастието. Щастието е най-красивият свят, в който каквото човешкият ум помисли, може да го постигне; каквото човешкото сърце почувства, може да го постигне; каквото човешката воля иска да направи, може да го направи; каквото човешкият дух и човешката душа пожелаят, могат да го направят. Такъв свят е щастието. Там има всичките материали, всичките условия. Мнозина търсят щастието като едно статическо състояние, както турците представят рая. Те имат представа за рая като за една голяма планина от ориз варен, на едри зърна, полян с масло и захар. И те ще седнат в тази планина с лъжица в ръка и с чибук в уста и ще блаженстват. Това не е никакво щастие. Това е турско разбиране. Ако под думата ориз турците разбират яденето в смисъл на нещо вечно, в смисъл на вечната истина, съгласен съм тогава. Но ако във външните условия разбират някакво щастие, това е едно илюзорно състояние. Ако мислите, че външното щастие ще ви направи истински щастливи, вие се лъжете. Каквото и да мислите, вие трябва да държите само една идея в ума си: Без любов човек не може да бъде щастлив. Любовта съдържа три елемента в себе си. С други думи казано, щастливият живот включва три елемента в себе си: свят на любовта, свят на Мъдростта и свят на Истината. Любовта носи най-красивият живот в себе си — Божественият. Божественият свят съчетава в себе си едновременно трите свята: човешкият. ангелският и Божественият. И мъдростта като елемент на щастливия живот, също включва три елемента; Божествена светлина, ангелска и човешка светлина. Всеки трябва да бъде свободен да мисли право. Защо? Защото ако мислиш право, ти ще бъдеш щастлив. Ако мислиш криво, ще бъдеш нещастен. Ако чувстваш добре и си благороден в чувствата си, ти ще бъдеш щастлив. Ако не си благороден, ще бъдеш нещастен. Ако постъпваш добре, ще бъдеш щастлив. Ако не постъпваш добре, ще бъдеш нещастен, ще знаеш, че си в света на нещастието. И тогава няма защо да се възмущаваш, но ще проучваш елементите на живота и на щастието. Тогава ще видиш от какво произтича нещастието. Ако нещастието произтича от любовта, това показва, че ти не си се научил още да обичаш, нито пък оценяваш любовта, която хората ти дават. Нито своята любов можеш да оцениш, нито любовта на хората. Ако ти не можеш да оцениш любовта на хората, как ще оцениш любовта на ангелите? И ако не можеш да оцениш любовта на ангелите, как ще оцениш любовта на Бога? Преди няколко дни при мене дойде един просяк да иска пари. Аз му казах: слушай, ще ти помогна, но ако кажеш какво мислиш за мене. Той започна да се върти натук-натам. Казвам му: не искам да ме сметнеш. Но аз ще ти дам една работа, която можеш да изпълниш най-много след една година. След това ще ти дам една доста почетна сума. След една година ще дойдеш при мене. Готов ли си на тази работа? — Отде да зная можеш да ми дадеш някаква работа, която не мога да свърша. Значи, ти нямаш вяра в мене. Ти мислиш, че аз ще ти дам работа, която не можеш да свършиш. Ако беше ме послушал, щях да ти дам нещо повече. Понеже не ме послуша, вземи един лев и си върви. Ако беше ме послушал, аз имах предвид да му дам една крупна сума. Но той сам избяга от щастието си. Такъв е законът на природата. Когато природата ти даде една задача, ти трябва да я изпълниш. Щом я изпълниш, ти ще бъдеш щастлив. Ако не я изпълниш, тя ще ти даде един лев и ще ти каже, хайде, върви си сега. Като изучавам човека, виждам, че е доста умно същество. Човек се отличава от другите животни по своята мисъл. Но ако всеки ден мисълта му се изменя от вятъра, който вее, каква мисъл е тази? Ако при най-малките несгоди човек се разколебава в Божественото в себе си, тогава каква е неговата интензивност в мисълта му? Вие не искате да страдате, но страданието ще ви се наложи. Няма нито един човек в света, който да е избегнал страданието. Всички същества от организирания свят са подложени на страдания. Никой не прави изключение, и за никого не се прави това изключение. Човек може да избегне страданията. Но той трябва да живее в една хармонична среда, в която търканията да са много малки. Нужни са обновителни процеси на вашата нервна система. Днес разрушаващите условия са по-силни, та разрушават нашата нервна система, вследствие на което ние не можем да възприемем достатъчно нервна енергия. Тази е причината, дето хората умират безсилни и от глад. Виждате богати хора, които имат всичко на разположение, но апаратът им не работи не могат да ядът. Въпреки, всичкото си имане, те умират от глад. Бедният пък казва: ако бих имал повече храна, бих живял повече. Обаче великият Божествен живот се обуславя от правите Божествени мисли. Божествената мисъл се отличава със свойството, че лекува. Дето и да съсредоточиш тази мисъл, каквато болка и да имаш, не се минава ден, два, три или една седмица, и болката минава. Ако нямаш божествена мисъл, болестта продължава. Ако имаш едно Божествено чувство, и то има силата да лекува, както Божествената мисъл. И Божествената постъпка действа по същия начин. Днес всички хора искат сегашният свят да бъде добър. И се питат. какво ще стане със света. - Земята ще пътува така, както и до сега си е пътувала. Слънцето ще си грее така, както и до сега си грее. Само едно нещо ще стане. Снегът и ледът, който се е събрал на северния полюс, ще се стопи. В бъдеще земята ще мине през такава атмосфера, че ще се запали, т. е. ще мине през огън. Всичките сухи, лоши и нечисти неща ще изгорят. Ще остане само чистото на земята. Всички хора, които имат нисши трептения, ще изгорят. Някои ще се стопят, а други ще оживеят. Които оживеят, те ще минат през новото възкресение. Новото възкресение показва, че тези хора ще минат през нова атмосфера. Ние влизаме вече в тази атмосфера, в която хората се топят. Това, което хората наричат нерви, нервни болести, не е нищо друго, освен горене. Топи се, гори вече този човек. И той не знае, какво става с него. Казвам: гориш, но трябва да издържаш. И тогава, единствената броня с която човек може да се запази от този огън, това е Божията любов, Божията Мъдрост, това е Божията Истина, това е Божественото знание и Божествената свобода. Тия неща трябва да има човек, ако иска да се запази. „Хвалете Господа всички народи!“ Ние искаме сега всички хора, всички народи да хвалят Господа. Как ще Го хвалят? Като станеш сутрин, до вечерта целия ден да не роптаеш. Каквото изпитание ти дойде, не роптай. Дойде ли роптанието до тебе, кажи му: Аз съм чиновник, имам работа. Като свърша работата си, ще поговорим. Дойде второ, трето роптание. Кажи им същото. Човек трябва да умре за всички свои криви мисли и да ги замести със светли. Той трябва да умре за всички свои нечисти желания, и ги замести с чисти и възвишени. Той трябва да умре за своя стар живот и след това да възкръсне, да влезе в новия свят. След това той ще благодари на Бога, че се е освободил от змийската кожа. Защото всички лоши пороци, това са змийска кожа, с която човек се облича. Човек трябва да съблече тази кожа от себе си. Това значи да се роди изново. Казвам: бъдещето не е илюзия. Сега иде новата епоха, когато хората трябва да влязат в рая, в щастливия живот. Аз не искам да ви заставя насила да направите нещата, но казвам: Приемете любовта доброволно, и я приложете така, както вие разбирате. Приемете Любовта така, както Божественият дух у вас я предава. Приемете мъдростта и истината, както любовта на Бога във вас ги предава. Такива трябва да бъдат новите хора, хората на шестата раса, които трябва да дойдат на света. Всички вие трябва да минете от тъмнината в светлината. Много неща знаят съвременните хора, но имат само една погрешка. Погрешката им се състои в това, че те са поставили физическия свят много близо до очите си, вследствие на което не виждат нещата както трябва. Отдалечете физическия свят малко по-далеч от очите си, за да виждате и духовния. Отдалечете и духовния свят от очите си, за да виждате и Божествения свят. И тогава ще виждате едновременно и физическия, и духовния, и Божествения светове. И ще кажете като Павла: „Едно време бях сляп, но сега виждам“. Из 4-та неделна беседа, държана от Учителя на 15.X.1939 г., 10 ч. сутринта, София – Изгрев. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Ани Posted January 7, 2021 Author Share Posted January 7, 2021 Андрей Андреев ОРФЕЙ ЖИВОТЪТ И ДЕЛОТО НА ЕДИН ВЕЛИК УЧИТЕЛ И МУЗИКАНТ Орфей като образ има свои предшественици в стария изток. У египтяните имаме образите на Нефтис и Изида, които се покриват напълно с Орфей и Евридика. От мистериите на Озирис учим, че слънчевата богиня Изида, за скръб на Нефтис, на есен го напуща, за да се върне отново на пролет. У вавилоняните, бог Мардук (Бел) е трябвало да се бие с женското чудовище Тиамет (сравни с вакханките!), което е искало да убие слънчевия бог и музикант Самас (сравни с Орфей и Аполон!). Вавилонската богиня Иштар се спуща в ада и звуците на нейната ти-ги-а или тибиа (асировавилонски музикален инструмент, приличен на днешния обой) събуждат мъртвите в подземното царство. В Сирия при изпълнение на култа на Адонис, жени и девици, с разпуснати коси, боси. с траурни дрехи и мимически движения, възпроизвеждали скръбта на Астарта, оплакващи смъртта на един прекрасен юноша - музикант, слязъл в подземния Тартар и веселите й чувства от връщането му от там. Сита, прославен полубог — музикант у индусите, моли бог Суря да му върне любимата Уша. ... И в Дорион (тамо срещнали Музите трак Тамириса, когато се от Евхолия Връщал, от къща Евритова, и песента му отнели: Че се похвалил, че може и музите, щерки на Зевса Егидоносния, той да надпей, ако с него запеят: Та се разсърдили и го лишили от зрение: па и Дарбата божия да пей му отнели, на лира да свири. Илиада II, 594 -603 В запазените исторически паметници името на Орфей се споменава за първи път от гръцкия поет Ибик (средата на VI в. до Хр.). Към това време се явяват творби, които се приписват нему. Интересното е, че Хомер (Омир) в „Илиада“ и „Одисея“ и Хезиод в „Теогония“ не го споменават. Хомер, който е посветил такива хубави стихове на друг тракиец музикант Тамирис не говори за Орфея. Но мълчанието на тия поети може се обясни напълно, със забраната на местните негови противници да се говори за великия музикант. Хомер, учил се в Тир и познаващ теологията на Санониатон и Хезиод, роден близо до Парнас, трябва да са познавали добре Орфей. Интересен образ на Орфей е създал Есхил в недостигналата до нас трагедия „Басаридите”. посветена нему. За Орфей говорят почти всички стари гръцки и римски писатели. И занимателното е там, че всички те ни дават един и същи образ на великия тракиец. Това говори за онова силно въздействие, което Орфей е упражнил върху душите и умовете на древността. Дори и в ранното християнско изкуство той се преобразява в образа на Добрия пастир, около който, както виждаме на една равенска мозайка, дивите зверове са заменени със стадо кротки, търпеливи овце. Образът на безбрадия Христос в Мала-Азия, по Стриговски, е повлиян от Орфей. Умното дете напредвало бързо. Гласът и лирата му звучали вълшебно, думите му будили почуда. Затова младият вече Орфей е изпратен за висши знания и голямо тоново изкуство в Египет. Орфей създаде сияющ политеизъм. От где той се сдоби с вълшебната сила да владее омайно музиката, че не само хората, но и животните, дърветата, камъните и цялата природа (Помпоний Мела II, 2: Еврипид, „Вакханки“ и др.) да се ослушват в чаровните звуци на лирата и гласа му, и нищо да не може да устои на тая музика? С нея да вземе участие в похода на Арго наетите, да успокои с лирата си развълнуваното море, да приспи с песен Колхидския дракон, пазачът на златното руно? Също той накара боговете да говорят на душала на тия очаровани траки? От где Орфей научи великото си учение и изкуство, които той разкри пред мълчаливо следващите го поклонници в Тракия, като вълшебно акордирана лира? Орфей получи посвещението си в Египет, крепост на свещената наука, училище за философи, школа, в която се разкривали тайните на космическата музика, на хармонията за сферите, вълшебното въздействие на тона силата на цветовете на отделните тонове, отношението на музиката към душата. Той се учи в Египет убежище и лаборатория на най благородните традиции на човечеството и то в храмовете на Озирис, в древния Гнербах, наречен града на слънцето. После Орфей посетил Финикия, Мала-Азия и Самотраки, гдето се запознал с местните философски и тайни школи. Орфей се завърнал в Тракия, с мисията да основе там нова религия, или по-право да коригира съществуващата вече. От сега започва един богат, творчески период в живота на чаровния тракиец, така картинно описан от старите писатели. Но преди да минем към тях, да видим как си представяли в древността образа на Орфей, такъв привлекателен сюжет за старинното изкуство. Така интересен е Орфей, млад, строен красавец (образ върху ваза от 430 год. до Р. Хр., Берлин), свирещ на лира, в екстаз. Четири тракийци, в типичното им облекло: с пъстра дълга дреха (басарай) и на главата шапка от лисича кожа (алопекидес), унесени го слушат. Като тракиец, Орфей пее и свири пред траки и то в своята тракийска родина. Други интересни образи са: Орфей омайва животните със своята лира. Той е роден с хубаво тяло, красиво лице, върху което падат гъсти кичури коси. Движенията му са плавни и говорят за финес. Орфей свири. Лъв, леопард, тигър, елен и птици захласнати го слушат (фреска в Помпей). В пловдивския народен музей се пази една монета с образа на Орфей, свирещ на лира, заобиколен с животни. Павзаний споменава за една фреска от Полигнот, в Делфи, която представлява Орфея, спущащ се в подземното царство. Върху хубава амфора (Мюнхен), в една много сложна композиция, Орфей е представен в царството на сенките. Той има хубаво, стройно тяло и изразително, волево лице, с изтънчени черти. В едната си ръка държи типична тракийска лира. Наметнат е със свободна дреха, гънките на която падат свободно. Застанал пред трона на подземния властелин, той лее вълшебни звуци. На един етически мраморен барелеф (Villa Albani, Рим) се виждат Орфей, Евридика и Хермес, отвеждащ я отново в Аида. Орфей и Евридика се разделят. В тоя барелеф откриваме най-хубавият, най-правдоподобният, като чели истинския Орфей. Той е роден като тип на съвършен човек. Така си представяме идеалния мъж. Върху една ваза (Британският музей, Лондон) е представена смъртта на младия красавец Орфей. Две менади го удрят с камъни, трета го промушва с островръхо копие. Орфей е полупаднал на земята. От дясната му гръд тече кръв. Лирата е високо издигната, като че ли с нея се отбранява. Из книгата „Орфей — животът и делото на един велик учител и музикант,“ Link to comment Share on other sites More sharing options...
Ани Posted January 7, 2021 Author Share Posted January 7, 2021 Емил Греф (4) ВЪВЕДЕНИЕ В ДУХОВНИЯ ЖИВОТ (продължение от бр. 251) По такъв начин, животът ще вземе за вас един съвсем друг вид; Вий вече не ще се намирате в едно постепенно очакване на повече или по малко щастливи събития, които ще ви радват или наскърбяват, но всяко събитие ще бъде един случай да проявите вашата радост и вашето разположение, и колкото обстоятелствата са по-затруднителни, толкова по-добър случай ще имате да изразите раздаващите се богатства на вашата душа и да проявите вашата истинска същност. Така един музикант, ставайки виртуоз, пристъпва без страх към най-големите технически трудности и се радва толкова повече, колкото по-големи трудности е превъзмогнал, и успехът му пропорционално расте. Но би било наивно да се мисли, че са достатъчни няколко часа медитация. за да постигнем това състояние на душевен мир и благодат. Защото ние можем с всички сили да се стремим към това свободно от всички тежести съзнание, но пак ще трябва да се спрем пред една преграда, която нашето съзнание не може да премине и която зависи, преди всичко от нашата чистота. Вий сигурно сте забелязали, как, след известни разточителства на енергията ви или преумора, вашата мисъл става трудно подвижна; трудно ни е да свържем две идеи заедно, оплакваме се, че ни боли главата и, че в момента не се интересуваме от нищо. Тогава, движени от един естествен потик, ние прилагаме една дисциплина, която ни позволява най-бързо да възстановим нормалното състояние. Ако, например, тогава ни предложат да отидем на театър или да вземем участие в една богата вечеря, с много вкусни ястия и хубави вина, ние отхвърляме тия предложения, защото това, което в момента ни интересува най-много, то е да възстановим сводното действие на нашите физически и духовни способности, да възстановим нашето добро вътрешно разположение, нашето щастие. И тъкмо тук ни става ясно, че причината за нашето щастие не е във външните условия, но във вътрешното състояние на душата, която ни дава възможност да се радваме на живота. Това душевно състояние е следствие на осъществената хармония между различните сили, които действат в нас. Обикновено, след като възстановим нашето равновесие, след няколко дневна дисциплина, ние започваме да харчим отново без мярка нашите енергии, отдавайки се на известни импулси и ритъма на нашия живот започва да се движи между недостатъка и предполагаемото равновесие. Но ние считаме, че се намираме в равновесие, тогава, когато в същност ние го нямаме, както един болен, който никога не се е радвал на пълно здраве счита, че е добре, когато се намира в болезненото състояние, което е станало обикновено за него. Но ако ние станем по взискателни по отношение на това наше вътрешно равновесие, ние тогава ще почнем да постоянстваме в поддържането на нашата самодисциплина, душевна и физическа, и така ще можем да достигнем до едно по-високо състояние на съзнанието, —по светло, по-свободно и по способно да ни донесе щастие. Ние ще открием, че това, което до тогава сме смятали за просветеност и здрава мисъл, е било само един начин на смътно и несигурно разбиране на нещата. Ще падне завесата пред очите ни. И тогава в нашето съзнание ще изпъкнат, във всичката си яснота и пълнота, неща, които ние никога не сме учили, но знанието за които носим в душата си, от вечността. Достатъчно е само да съсредоточим вниманието си върху известен предмет, за да можем незабавно да схванем неговия механизъм и неговите причини, с една неподозиран дотогава ясновидска способност. И наистина, ние сме станали ясновидци. Не само че живота разкрива тайните си пред нашите очи, но същевременно в нас се развива една мощна вътрешна сила, която ни прави неуязвими за ударите които до тогава не сме могли да понасяме. Като че ли ние сме оградени с една броня, върху която се разбиват всички нападения, идващи от вън, без да могат да на засегнат. И обратно, вътре в нашите гърди се надига и расте едно мощно напрежение, което ни дава възможност да действаме в един размах от неподозирани размери. Твърдостта и смелостта придават на нашия дух една необикновена мощ и ние заживяваме в радостта, която от нищо не може да бъде нарушена. В този момент ние вече не се противопоставяме на космичните сили, чието противодействие сме чувствали до тогава, а напротив, чувстваме се носени от тях, подпомагани от цялата тяхна сила, защото нашата воля е хармонирана с Волята на Всемира. Аз нямам претенцията да дам тук, с тия няколко думи, пълния сбор от правилата, които ни помагат за изграждането на нашата аура, т. е. за минаването ни от състоянието на мъртвата материя към това, при което ние се чувстваме същества, непрестанно излъчващи светлина. Тези правила съществуват. Те са съществували през цялата вечност. Те са същите, който всички религии на земята, през всички времена, са се старали да ни предават, според степента на нашата еволюция, но които ние не сме приели, защото още не сме ги разбрали Но днес ние можем да кажем, че живеем в най-великата епоха на човешката история, защото идва време, когато ще почнем едновременно да чувстваме и да разбираме всичко. Нашият ум, възпитан от науката, ще може, благодарение на тази същата наука, да прескочи рова, който я отделя от религията. Противоречивия дуализъм ще се превърне в една цялостна синтеза, защото материята и духа няма вече да бъдат противопоставяни: те са само двете крайни състояния на различите прояви на една и съща Енергия. край Link to comment Share on other sites More sharing options...
Ани Posted January 7, 2021 Author Share Posted January 7, 2021 ПОКАНА ЗА ЗАПИСВАНЕ АБОНАТИ НА КНИГИТЕ: * * * ПОЧЕРК И ХАРАКТЕР от Д. М. ЗУЕВ — ИНСАРОВ, графолог Превод на Г. Радев, от второто поправено и допълнено издание. С много клишета в текста. Обема около 8 коли, формат 15/20 см. Тази графология — една от най-хубавите на руски език — сбито, но ясно и прегледно написана, дава един „способ за определяне на характера по почерка, един графологичен метод за изучаване на личността“ както гласи подзаглавието на книгата. За да дадем представа за характера на „Почерк и характер“, ще предадем почти изцяло нейното съдържание: I. Що е графология. История на графологията. Проверка на графологичните данни чрез хипнотични опити. Основни положения. Еволюционни изменения на почерка. Практично значение на графологията. Съвременни задачи на графологията. Въпроси и отговори. Из лекционните ми записки. II. Основни графологични признаци. Общи положения. Метод на графологичните изследвания. Натиск. Посока на редовете. Наклон на почерка. Свързаност на почерка. Съединителни и други линийки. Височина и ширина на почерка. Класификация на почерците. Ъгли и дъги в почерка. Аркадичен и гирлянден вид на писмото. Букви. Графологични разбори на отделни букви. Конфигурация на думите. Отделни знаци. Подпис и украшенията, които го съпровождат. Графологични признаци. Резюме на графологичните бележки с 3 страници клишета —образци . От какво трябва да се ръководи начеващият графолог. Патологични прояви в почерка. III. Характеристики. Разбор — образец на почерка на С. Есенин (посочени са признаците, въз основа на които се прави разбора) Графологично изследване почерците на А. Луначарски, Н. Семашко. Лев Толстой, М. Горки, Пушкин, Чехов, Анри Барбюс, Вайан Кутюрие. Вс. Иванов. Мих. Кольцов, Ек. Гельцер, Л. Собинов, В. И. Давидов. Гапон, лейтенант Шмидт, Наполеон. IV. Приложения. Графологията в произведенията на художествената литература. Библиография (показани са френски, немски, английски и руски съчинения по графология). Абонамента на книгата е 20 лева * * * ОРФЕЙ ЖИВОТЪТ И ДЕЛОТО НА ЕДИН ВЕЛИК УЧИТЕЛ И МУЗИКАНТ от Андрей Андрвев Със следното съдържание: Душата на Тракия. Орфей. Орфизъм. Орфическа литература. Влиянието на Орфей върху музиката на антична Елада. Абонаментна цена 10 лв. * * * И двете тези книги са грижливо изработено дело на специалисти и заслужават да се намират в библиотеката на всеки наш читател. Всеки, който се абонира за двете книги едновременно, ще ги има за 25 лв. вместо за 30 лв. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Ани Posted January 7, 2021 Author Share Posted January 7, 2021 Вл. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 251) Значи, имаме 12 зодиакални знаци, и 12 домове в хороскопа. Това са две различни неща, които не трябва да се смесват. Разбира се, има една вътрешна връзка между знаците и домовете, но трябва да се запомни, че знаците са подвижни и вследствие на движението на Земята около оста й ние виждаме, че всеки два часа на изток изгрява нов знак. А домовете са неподвижни. Първият дом е винаги 30° под хоризонта, а 12-тият 30° над хоризонта. Както казах, всеки дом има отношение с един от знаците на зодиака и управлява онази част от човешкия организъм, която управлява и съответния знак. Така първият дом има отношение към знака Овен и управлява главата и лицето; вторият дом има отношение към знака Телец и управлява врата и шията; третият дом има отношение към знака Близнаци и управлява белите дробове и ръцете. Четвъртият дом има отношение към знака Рак и управлява гърдите и стомаха; петият дом има отношение към Лъва и управлява сърцето и гърба. Шестият дом има отношение към знака Дева и управлява корема и вътрешните органи и слънчевия възел. Седмият дом има отношение към знака Везни и управлява бъбреците и кръста, Осмият дом има отношение към знака Скорпион и управлява отделителната и полова системи. Деветият дом има отношение към знака Стрелец и управлява бедрата; Десетият дом има отношение към знака Козирог и управлява коленете. Единадесетият дом има отношение към знака Водолей и управлява пищялите. Дванадесетият дом има отношение към знака Риби и управлява ходилата. И когато, както е обикновено, няма съвпадение между домовете и знаците, то един аспект, изхождащ от един дом и един знак, ще ни предаде преди всичко влиянието на знака, а като вторично ще бъде и влиянието на дома, като означител на известна част на тялото. Например, ако Сатурн е в знака Везни и ранява Слънцето или Луната от петия дом, това ще ни покаже преди всичко разстройството на областта, управлявана от Везните, бъбреците и кръста, и след това ще ни покаже на известно разстройство и на областта, управлявана от петия дом, а видяхме, че 5-ия дом отговаря на Лъва и управлява сърцето. Не трябва също да се забравя, че знаците в различните хороскопи не се покриват, т. е. не съвпадат с домовете. Един знак може да заеме половината от един и половината от друг дом. Но случва се и друго явление - един знак се разпростира върху два дома, като същевременно в съседния дом се събират два знака. По нашите места това явление рядко се случва, но все пак се случва. А колко се отива по на север и на юг към полюсите, това явление е по-често и даже по някой път един знак заема три дома. Само на екватора домовете се покриват със знаците, т. е. няма знаци да заемат два дома и няма домове, в които да има два знака. Когато един знак заеме два последователни дома, тогаз се получава, че други два знака са събрани в един дом, като за един от тях няма място в самия кръг на хороскопа и е като вметнат между другите знаци, затова се нарича вметнат или интерсептиран. Значи, 12-те домове на хороскопа представят целия жизнен път на човека, като 4-те ъглови домове отговарят на четирите възрасти в живота на човека. Така първият дом представя момента на раждането, момента, в който човек слиза от духовния свят в материалния, затова този дом има отношение към формата на човека, към неговото тяло, към характера и личността, които са свързани с това тяло. Планетите, които се намират в този дом, упражняват много силно влияние върху физическия живот на човека. Те заедно със знака, който възхожда, обуславят физическото тяло. Този дом отговаря на момента на изгрева на Слънцето. Десетият дом, който отговаря на зенита, най-високото положение, до което достига Слънцето, ни показва проявата на живота в пълната му сила в материално и духовно отношение. Той ни показва на общественото положение, което човек ще достигне, реализирайки своите стремежи, определени от знака и планетите, които се намират в него. Планетите, които се намират в този дом, имат силно влияние върху съдбата на човека. Този дом ни показва амбицията на човека да се прояви като личност в обществото, да се издигне, да постигне известни свои стремежи. (следва) Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Create an account or sign in to comment
You need to be a member in order to leave a comment
Create an account
Sign up for a new account in our community. It's easy!
Register a new accountSign in
Already have an account? Sign in here.
Sign In Now