Ани Posted January 12, 2021 Share Posted January 12, 2021 БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 255 - год. XII. Севлиево, 18 февуари 1940 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Епохата на любовта – П. Г. Пампоров Новата епоха (стих.) – Елвилюри. Съвременният морал и това, което стои над него – С. К. Словото на Учителя. Жена, кога ражда. (из неделната беседа – 19 ноември 1939 г.) От „Изгрева“ – Любомил Разликата между богоизбраните и самозваните – И. А. Изворски Астрология. (продължение от бр. 254) – Влад Пашов Една кратка обиколка из Югославия Link to comment Share on other sites More sharing options...
Ани Posted January 12, 2021 Author Share Posted January 12, 2021 ЕПОХАТА НА ЛЮБОВТА „Възлюблени, сега сме чада Божии, и още не се е явило какво ще бъдем, но знаем че когато се яви ще сме подобни нему, защото ще го видим както е.“ (I. Йоан. 3, 2) Според закона на диалектическото развитие, в живота на отделния човек както и на цялото човечество, има три главни епохи: на битието, на съзнанието и на тяхното примирение, теза, антитеза, синтеза. Когато посеем едно семе — то първо пуска корени надолу, после стъбло нагоре и най-после разцъфтява и връзва плод. В живота на човечеството също има три главни епохи: старият завет — епохата до Христа — е слизане в материята, инволюция, потъване в битието; след Христа, имаме новият завет, пробуждане на съзнанието, антитеза, (Битие-Съзнание), стремеж към небето, към задгробното (аскетизъм). И най-после имаме и бъдещата епоха на Духа, третият завет, синтезата, приложението на Любовта в живота, иначе казано, разцъфтяване и узряване на душата. На религиозен език казано, тези три главни епохи са епохи на Отца, на Сина и на Духа. Епохата на Отца е старият завет, човечеството беше още в детинството си, затова то беше ръководено с външния закон, страхът беше потикът за дейност. Епохата на Сина — се започва с идването на Христа. Човечеството вече е излязло от ранното детинство. Христос посажда вече в душата му законът на Духа — Любовта. Но трябва да минат хиляди години и да израснат тези семена на Божествените идеи, за да се закваси тестото с кваса на Божията Любов, за да се разгори Огъня на Духа. Най-после пред нас е бъдещето, епохата на Духа-Светаго, епохата на осъществяване Любовта, на приложението на Божествените принципи: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Никой земеделец не отива на жетва веднага след като е посеял семето на нивата си. Той знае да чака. Така и Бог знае да чака времето. И ето сега ние сме пред прага на третата епоха, на великата епоха на Духа, на Любовта. Големите страдания и изпитания, през които минава християнското човечество — това са родилните мъки на новия свят, на Царството Божие. Съвсем погрешно някои заключават, че Христовото учение е отживяло времето си, че войните и противоречията показват, че то е неприложимо в живота. „Ето вече две хиляди години, казват те, то не даде никакъв резултат, не можа да предотврати войните, това показва, че то най-малкото - не е за сложните социални проблеми“. Нищо по погрешно от това. Тъкмо наопаки. Големите социални въпроси и международни противоречия са неразрешими, ако не приемем началата на Любовта, светлината и свободата, вечните начала на любящата, мислещата и творческа човешка душа. Ние не желаем един свят на роби или на автомати. Въпреки всичко — в човека е заложен божественият стремеж към свобода и творчество и тъкмо фактът, че човек може да греши, показва, че той може и да твори доброто, Човек е Божи Син — и като своя Баща — той е носител на светлина, топлина и сила. В ума си той носи светлината на Божията Мъдрост, в сърцето си той носи топлината на Божията Любов, в душата си той носи Силата на Божията Истина. Заложени в душата на всеки човек тези божествени семена очакват само благоприятни условия за своето развитие. Цялата история на човечеството не е нищо друго, освен осъществяване на идеите на Божественото. Тъкмо големите противоречия и страдания, които преживяват днес християнските народи, показва г, че старият свят си отива и нов свят се ражда. Народите искат правда, свобода и мир. Отделни люде отделни съсловия и цели народи се повдигат и заявяват открито на всеослушание: искаме свобода, искаме условия за разумен живот, искаме правда, мир и братство! Съзнанието е вече пробудено. Новият свят вече е формиран в душите на людете и народите. Остава да се осъществи, да се роди, да се проектира навън. Човечеството е едно велико семейство. Народите са членове на това велико семейство. Братски съюз на всички народи в Европа и в целия свят, всеобщо разоръжение, всеобщо сътрудничество, централно управително тяло с представители от всички народи — ето бъдещето. което е пред нас, което иде. което неизбежно настъпва. Великата епоха на Любовта — епохата на Царството Божие ще започне след големите опустошителни войни и и сътресения, които идват само затуй, защото още упорстваме в езическите начала и насилия, убийства и неправди. Не е ли лудост и безумие — християнски народи да се унищожават взаимно и да унищожават за милиарди натрупани блага? Защо им е даден умът, защо им е дадено сърцето, защо им е дадена волята, защо проповядват Евангелието и четат „Отче наш“, когато не искат да се съобразяват ни най-малко с вечния нравствен закон, написан в душите и сърцата от нашия Баща — Бога? Ние сме мислещи, любящи и свободни същества, деца на един Баща — защо тогава трябва да решаваме своите икономически, политически, международни въпроси по първобитному, по езическия морал? Та това са предпотопни схващания — че човек за човека или народ за народа е вълк. Човек за човека и народ за народа е брат. Всемирното братство вече съществува в умовете и сърцата, в Душите и духовете на милиони люде от две хиляди години Искаме да живеем и ще живеем в правда, радост, мир и братство, защото това е естествено, разумно, целесъобразно. И цялото човечество ще бъде една голяма кооперация, една велика задруга, където големите народи ще бъдат големите братя, а малките народи ще бъдат малките братя. И всички ще бързат да служат на своите братя, защото най велик е онзи, който най добре слугува на цялото. Ето, това е великата епоха на Любовта, която се ражда вече в света. Искате доказателства? Та къде са границите между отделните народи за радиото например? Железници, телеграфи, телефони, радио, аероплани, цялата техника ни говори: човечеството е едно велико цяло, едно голямо семейство. Не само че е възможно, но е и неизбежно — всички да за-живеем като братя. Достатъчно е да признаем, че един е нашия Баща — Бог на Любовта и че ние сме братя, и да се откажем от незаконния съюз с лъжата и неправдата, които ни държаха досега в робство! „Възлюбени, сега сме чада Божии“. И когато заживеем във великия закон на Любовта и братството — Любовта към Бога, началото на живота — като наш баща, и в Любовта към ближните като наши братя, целият свят изведнъж ще се преобрази, и от долина на плач ще се превърне в райска градина. И човечеството отново ще намери изгубения рай и ще яде от дървото на живота, плодовете на което дават безсмъртие — а то е дървото на Божията Любов. И тогава ще ни се открие какво ще бъдем — подобието на Сина Божия, пълнолетието на Синовете Божии и наследството на Духа ще ни станат достъпни! П. Г. Пампоров Link to comment Share on other sites More sharing options...
Ани Posted January 12, 2021 Author Share Posted January 12, 2021 НОВАТА ЕПОХА (Според кн. „Учителят говори“) Любов е знамето на новата епоха, а свобода е нейният закон, любов е тя за всички, що в любов дойдоха, любов, — дори за тигър и дракон. * Тогаз душата-пъпка цвет разтваря и Космосът пред нея свежда цвет: звезди-тичинки в луда надпревара трептят и роят се навред, навред. . . * Очаквана с трепетна надежда, проблясва във всичката си красота човешката душа във цвет-одежда, где Бог е влял любов и светлина. * Трептят възрадвани, ликуват с песен и всички възвишени същества като пчели покрай цвета й пресен и лумват в хор вселенски тържества. * Те знаят, на проявите безброя че там е вложен с багрено везмо, че Бог, незнайно как, е вплел развоя на цялото всебитие в писмо. * Те знаят, че е тя свещена книга: човешката душа, че онова, което е било и става в мига, записано е там с порой слова. * Те знаят. че вещай съдбите бъдни таз цвет душа от своя чист олтар и идват като пеперуди жъдни, за да вкусят от нейния нектар. * И духом носят Новата епоха, епоха на Божествена любов, где нивга не вирее суматоха, а само слънчевият благослов. Елвилюри Link to comment Share on other sites More sharing options...
Ани Posted January 12, 2021 Author Share Posted January 12, 2021 СЪВРЕМЕННИЯТ МОРАЛ И ТОВА, КОЕТО СТОИ НАД НЕГО Има свещени неща, за които никак или съвсем рядко трябва да се говори, защото огромното болшинство от хората още не са способни да ги разбера г и ще ги отхвърлят и охулят, като струпат собствената си кал върху тях. Има свещени истини, които трябва да бъдат скривани от недозрялото и закостеняло в своите догматични схващания човечество. Защото да дадеш тия истини на хората преждевременно, би било същото, като да караш един плод да зрее преди да му е дошло времето, т. е. да му повредиш. И все пак, ние живеем във време, когато е близко вече Новата Пролет за човечеството, която ще се ознаменува с разцъфтяването на човешката душа. Изпод нестопилите се още снежни преспи на дългата зима на човечеството, тук таме подават главички нежни пъпки, които са готови да цъфнат при първия топъл лъч на пролетното слънце. Всред студа на омразата, в тъмнината на ограничението, заблуждението и сковаващите догми, има тук таме будни души които са подготвени, които са способни да разберат нещо повече от това. което е било досега общочовешка и сковаваща максима и догма. Именно за тях, и само за тях, ние искаме да кажем тук няколко думи за една нова максима, която дава свобода, а не заробва, която регулира нещата, която хармонира отношенията между хората, без да си служи с насилието, а като издига и одухотворява. Това, което хората досега са наричали морал, е тъй относително, тъй ограничено, тъй подчинено на късогледите и противоречиви схващания и интереси на огромната маса на човешкото общество, че не би могло да издържи никаква по-сериозна критика от гледище то на един светъл разум, свободен от пристрастие и предразсъдъци. Само един малък пример е достатъчен да характеризира несъстоятелността, двойствеността и голямото вътрешно противоречие на това. което хората наричат морал: Да убиеш човек, това е най-голямото престъпление, според днешните схващания, но да убиваш във време на война, това може да бъде добродетел! Разбира се, това не е единственото противоречие в днешния морал. Всичките наши съвременни схващания за морала носят в себе си своето отрицание. Всичките ни понятия за добро и зло, за справедливо и несправедливо, за истина и лъжа, са относителни, са лишени от една абсолютна мярка, от една всеобща приложимост. Кое, например, ний днес, според нашите правни и морални схващания, считаме за кражба и кое не? — Не считаме ли за кражба само най-видимата, външна форма на отнемането на една вещ, а всички други, умело скрити но действащи много по-ефикасно и в много по голям размер форми на кражбата считаме като една нормална проява на напълно честни и благонадеждни люде! Коя е, най-после, нашата истинска, правилна и справедлива мярка в любовта? Кое според нас, в отношенията на двама обичащи се хора, кога, и при какви условия, е морално или не? Въз основа на кой абсолютен, божествен, несъдържащ противоречия и двусмислености закон, ний даваме морална санкция на любовта или я отричаме? Колко смешно е дори! Любовта е „морална“, когато е узаконена, а е „неморална“, когато не носи санкцията на църковния и граждански ред. Без да се впускаме в подробности, ще кажем само, че и тук нашите схващания са напълно несъстоятелни, противоречиви, неиздържащи никаква критика и несъдържащи никаква стабилност. Защото днес хората са подчинили една абсолютна ценност, каквато е Любовта, на една относителна, променлива, често фалшива величина, каквато е „моралът“ - човешкият морал, с всички негови противоречия, заблуждения и ограничения. Всяка мярка и всеки закон са добри за своето време и за своето место. Ние не отричаме днешните морални схващания, както и целия ред от наредби и санкции, които регулират днес живота на обществото. Не ги отричаме, защото ги считаме съответстващи на духовния уровен на това общество и следователно, целесъобразни и необходими. Но пролетното кокиче не може да чака да се наканят всички цветя да цъфнат, та заедно с тях да подаде главичката си изпод земята. Не! Дори в ледения февруарски мраз то с нетърпение и трепет очаква да се стопи скриващата го снежна преспа, за да отвори веднага очи и да впие погледа си към небето, милвано от лъчите на божественото слънце За будните души, които живеят с Новото и за Новото няма друга по-велика и абсолютна мярка вън от Любовта. Не „моралът“ може да бъде мярка и да даде санкция на Любовта, а обратно, любовта е мярка и санкция за всички човешки отношения, за всички положения, в които може да попадне човешката душа. Любовта стои над всичко. Тя е най-висшата, абсолютна. неизменна, Божествена ценност, която не може и не трябва да се подчинява на никакви относителни, ограничени, променливи човешки схващания и норми. Тя е сама за себе си мярка и закон. Разбира се, и тук е нужно едно чистене, едно коригиране на човешките понятия Защото това, което днес обикновено хората наричат „любов“ то не е онази истинска любов — вечната и неизменна връзка между душите, а е временно привличане на плътта. Всички човешки норми днес се нуждаят от корекция. Който желае може, да остане да живее със своите стари схващания и норми. Будните души, обаче, ще минат крачка на-пред. Те няма да подчинят живота си на кухите форми и отживелите понятия, а ще живеят с абсолютната и вечна мярка — любовта. С. К. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Ани Posted January 12, 2021 Author Share Posted January 12, 2021 СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Жена кога ражда (из неделната беседа „Жена кога ражда“ – 19. XI. 1939 г.) В един разказ от древността се разправя за съвета, който един от окултните учители дал на един свой ученик. Ученикът отишъл при Учителя си и го запитал: Какво трябва да правя, Учителю? Учителят му казал: Ще си купиш един юлар, а после ще намериш такъв кон, на който юларят точно да попадне. Ученикът си купил юларя и тръгнал по света да търси кон, но не могъл да намери. Един ден отишъл в гората, гдето го срещнали разбойници и му вързали ръцете с юларя, който носел със себе си. Той се обръщал ту към себе си, ту към разбойниците с въпроса: Защо ме завързахте? Най-после разбойниците му отговорили: Вързахме те, защото не можа досега да намериш коня, който търсеше Когато човек не си служи с ума си, винаги ще го свързват с юларя, който носи за коня си. В природата има една велика школа, която учи всички хора какво трябва да правят. Природата крие в себе си всичко: и миналото, и настоящето, и бъдещето. Затова, което сме минали вече, тя е турила една завеса, поставила го е в тъмнина, да не го виждаме и да не помним нищо. Затова, към което се стремим, тя е поставила малка светлинна. Това, което учим, постепенно се открива пред нас. Тази е причината, че животът ни е доста несносен, в него има ред противоречия. За противоречията, които преживяваме, няма цер. За всички болести има цяр, но за противоречията няма. Един баща се оплакваше от детето си: Имам едно лошо дете. Ако беше чуждо, досега 20 пъти щях да го изпъдя от дома си, но какво да правя, мое е. Един ден, не можах вече да го търпя, взех го, вързах го и започнах да го пущам с главата надолу в кладенеца. Като го пущах надолу в кладенеца, то започна да мисли и ми казва: „Татко, не съжалявам че ме пущащ в кладенеца. Аз ще умра, не жаля за себе си, но ми е жал за сестричките, няма кой да ги гледа. Пък и тебе ще те затворят. Затова жаля само“. Като го слушах да говори така, видех, че било умно дете, мисли за сестричките си и за баща си. Ако този пример не беше станал, аз нямаше да ви го приведа. По този начин детето е започнало да мисли право и бащата е видял, че детето му било умно. Същото става и с хората. Когато човек се намери в трудно положение, т. е. с главата си надолу, той започва да мисли добре. Бащата нямаше да го пусне в кладенеца, но той искаше само да изплаши детето си, да го застави да мисли. Така че, когато и вас вържат и ви пуснат с главата надолу в един кладенец, вие започвате да мислите добре. Като ви пуснат няколко пъти в кладенеца, мисъл та ви съвсем се изправя. Та сега и вие се боите от кладенеца. Като ви пуснат в кладенеца, повече от три-четири метра дълбочина няма да ви спуснат. Но поне ще почнете да мислите право. Като започнете да говорите хубаво, ще ви извадят. Вижте какво прави бедният. Понеже няма пет пари в джеба си, той започва да работи с мисълта си. Той си представя, че ако има пори, ще направи църква, училище, дом за бедни и т. н. Като го слушат, съществата от невидимия свят го вярват и пишат всичко, което той обещава да направи. Те си казват: Ето един човек, който е готов да направи всичко. Той обещава и църква да прави, и училища да прави да помага на бедни и на сирачета. Всички хора на земята са все от високо произхождение. Те са дошли да правят църкви, училища, да помагат на бедни и на страдащи, да въведат ред и порядък на земята. Те чакат благоприятни условия за това. „Жена, кога ражда, на скръб е, но когато роди скръбта й се превръща в радост.“ Аз взимам този стих в широк смисъл. Под думата жена ние разбираме живота в своята производителна форма. Животът ражда нещата. Той е жена, която ражда. Природата си служи с един език, който човек трябва да разбира. Говори ли на този език, природата го слуша. Този език аз наричам Божествен. Когато човек е недоволен от нещо, той влиза в една гъста материя. Недоволството на хората е голямо препятствие, за да могат те да изучават Божествения език Когато хората боледуват, това показва, че те са недоволни от живота, станали са груби. Болестта иде като възпитателно средство. Тя има пред вид да го направи по-мек. И наистина, вие виждате как болният се съгласява на всичко, става снизходителен към всички. Докато не е заболял, човек е строг, взискателен, сериозен. Щом заболее, той е готов да даде мило-драго, само да се освободи от болестта си. Той се съгласява на всичко. Значи, има една сухота в човека, която се лекува само с болести. Сега аз не. говоря за онези болести, които сами ние си създаваме. Не, има едни болести, които идат естествено в живота. На тия болести вие не трябва да се противопоставяте. Ако роптаете от една малка болест, след нея ще дойде друга, по голяма. Колкото повече роптаеш, толкова повече болестта ще се увеличава. — Каквото и да правите, болестите есе ще дойдат. Трябва да има някой, който да ги носи. Как носите болести, това аз не зная. Но според мене, завършен характер е този, който, като се намери пред някаква болест, превръща я в добро. Като му дойде някаква болест, той й се покланя, зарадва й се, говори й мекичко, пита я защо е дошла, какво иска, поканва я да седне, нахранва я. Като поседи известно време, болестта остава доволна от човека и сама си излиза. Тя казва: Един път в годината дойдох на този човек и той ме прие както трябва. Ако аз съм на ваше место и имам скърби повече, отколкото ми трябват, няма да отида между хората, но ще отида в някоя гора и ще туря гърба си на едно дърво, ще взема нещо от него. После ще си туря гърба на второ, на трето дърво. Така ще обиколя около десетина дървета и ще ида у дома си. Някой ще каже: Кой ще ходи да скита целия ден из гората? Значи, да правиш грешки, да се гневиш и сърдиш целия ден, това може. А да отидеш в гората да се обмениш с дърветата, това не може. Аз бих предпочел да се запозная в един ден с десет дървета, отколкото цел ден да мърморя. Ако ме срещне някой и ме види, как поставям гърба си на дърветата, ще ми се смее. Затова не трябва да казвате какво правите. Питат ли ви какво правите в гората, ще кажете, че се облягате на дърветата, за да си почините. И това е право, защото до този момент сте имали голяма тежест, която дървото ви отнема и ви става по-леко. Като поставите гърба си на десетина дървета, съвсем ще ви олекне. Ето защо, искат ли хората да се лекуват, те трябва да започнат от растенията, защото растенията водят чист живот. Ако например, нямате апетит, ако не сте разположени, пийте няколко дена наред лайкучка. Сварете си всеки ден прясна и пийте сутрин на гладно сърце по една чашка. Като правите това три-четири деня наред, разположението и апетитът ви ще се възстановят. Белият цвят на лай кучката показва чистота и щедрост, тя е готова да се жертва. Жълтият цвят на тичинките й показва разумност. Горчивината й показва, че има нещо, което не е от висока култура. Вие казвате: Защо Бог е създал горчивите неща? За Бога горчивите неща са сладки. В божествения свят няма горчиви работи Там има само сладки работи В ангелски свят има и горчиви и сладки. В човешкия свят Бог е наспорил работите. Там има и горчиви и сладки и солени. Сега, като ви наблюдавам, виждам, че имате страдания и изпитания, но понякога не е добре да се казва на човека как да си помогне. Като мине изпитанието или страданието, той сам ще се научи. Идвали са при мене бедни хора, болни, и като виждам че нямат пари да се лекуват с лекари, аз ги съветвам да излизат рано сутрин, преди да изгрее слънцето да го погледнат една-две минути, да си попекат гърба на слънцето около един час и да си гледат работата. От слънчевите лъчи ще се подобри здравето им: и главата им, и гръбнакът им ще минат. Но те от голямо пристрастие отиват да гледат слънцето, стоят дълго време, като мислят че изведнъж могат да се излекуват. В това отношение те приличат на онзи турски манафин от Мала Азия, който отишъл при един турски лекар да се лекува. Лекарят му дал едно лекарство, от което да употребява по три капки по три пъти на ден. Манафинът купил лекарството и си казал: Кой ще го пие по три капки да си губи времето? Пък и цяла неделя и повече ще мине, докато оздравее. Чакай да изпия лекарството изведнъж, че в един момент да оздравея. Той изпил цялото шише лекарство, но се прострял на земята. Няма защо да стоите пред слънцето с часове, да минавате за идолопоклонци. Видите ли, че слънцето изгрее, дайте му гърба си и си кажете: Искам да ми направиш една разтривка. Наистина, няма по-добри масажи от тия, които слънцето прави на гръбначния стълб на човека. По-добър масажист от слънчевите лъчи, които действат от сутрин до обед, няма в света. Но ако ти не вярваш в Бога и не обичаш това, което Той е създал, ти ни най малко няма да се ползваш от Неговите блага в живота. Когато се грееш на слънце и използваш слънчевата светлина, ти трябва да мислиш за светлината, и в това време умът ти трябва да бъде в главата. Ако не вярваш в силата на слънчевата светлина и си казваш: Я оздравея, я не! — ти няма да имаш никакъв резултат. През това време умът ти ходи по търговия, тук-там, и не можеш да се ползваш съзнателно от светлината. Ето защо, когато се лекуваш на слънчевата светлина, ще мислиш само за светлината — за нищо друго. Достатъчно е да концентрираш ума си половин час към слънцето и слънчевата светлина, за да имаш резултат. Съвременните хора минават през живота, без да го ценят. Те поглеждат към тялото си и казват: Еди кой си има по-хубаво тяло от моето. Да имате хубаво тяло, това значи да ви впрегнат на голяма работа. Христос, който имаше най-хубаво, здраво красиво тяло, го впрегнаха на такава работа, дадоха му такъв товар, какъвто никой човек на земята и до сега не е носил. Всички хора след Христа, които станаха светии, апостоли, мъченици, имаха хубави тела. Вие искате без да работите да имате хубави тела. Това е невъзможно. Ако искаш от Бога хубаво тяло, ти трябва да бъдеш готов да работиш с това тяло. Ако искаш да имаш отличен ум, ще го впрегнеш на най-хубава работа. Ако искаш да имаш отлично сърце, пак същия закон — ще го впрегнеш на най-благородната работа. Тъй щото искате ли отлично тяло, отличен ум и отлично сърце, вие трябва да бъдете готови за най-красивата и голяма работа. Аз не говоря за неразумната работа Ще работиш, но със съзнание. Един часовникар, който разбира от своето изкуство, ще свърши работата си за десетина минути. Който не разбира от занаята си ще употреби цял ден и нищо няма да свърши. Ние сме призовани на земята да носим великото, Божественото. В това седи бъдещата култура. Всеки човек ще глада не да прави добро, но да изяви любовта, която ще бъде динамическа. Великото благо на живота ще тече през, нас, както сега реките текат през градините и ги напояват. Великото благо ще тече, както светлината непреривно се разнася навсякъде. Ако беше останало на нас да осветяваме земята, никога не бихме могли да направим това. Как бихме могли да изплатим това осветление? Даже и това осветление, което иде от слънцето, не бихме могли да изплатим. Колко би трябвало да платим за светлината която иде от слънцето? Тази светлина носи радост, носи знание любов. Тя слиза с превозни средства на светлината. Лъчите, които идат от светлината на слънцето, носят със себе си Божествената любов, Слънцето е само предавател на тази любов. И Писанието казва: Да не се поклониш на това, което Бог е сътворил, но да се радваш на това благо и да благодариш на Бога, че чрез това слънце, като извор на живота, Той изпраща своята любов. Вие трябва да гледате на слънцето като на факел в Божията ръка. Като изгрее слънцето, вие трябва да си представите, че Бог го носи като факел в ръката си. И вие виждате този факел, но не виждате ръката, която го носи. Слънцето свети, но зад него е Бог, Който свети и изпраща светлината и любовта си чрез него. Любовта, която иде от слънцето, внася радост и веселие в нашите сърца. Ние трябва да благодарим на Бога, Който ни говори чрез светлината и топлината на слънцето. Светлината влиза в нашите умове и сърца, а топлината — в нашия слънчев възел. Вие гледате огъня на огнището, виждате как горят дървата, гледате светлината на слънцето, но нищо не ви радва. Вие искате да бъдете щастливи. Какво щастие търсите, и вие не знаете. Щастието постоянно тече. Божията любов тече в сърцата ни. Божията мъдрост в умовете ни, а Божията сила в организма ни и постоянно го обновява, но въпреки това хората остаряват преждевременно. Защо? Постоянно се тревожат. Всички се питат какво ще стане с тях. Който служи на Бога, той постоянно се подмладява. Ако служи на Бога, и на 65 — 90 години да е, човек пак ще бъде млад. Та казвам: Помни, че и при най-големи изпитания, когато никой не може да ти помогне, ти можеш да се обърнеш към Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила, и макар да не Го виждаш, Той ще ти помогне. Каквото ти трябва от Бога, искай, но никога не искай излишни работи. Научете се да искате това, което потребно. Искайте от Бога светлина за ума си, топли-сърцето си, сила за тялото си. Щом имате светлина, знанието ще дойде. Щом имате топлина, хубавите и възвишени чувства ще дойдат. Щом имате сила, здравето ще дойде. Щом си здрав, щом имаш сила, щом имаш светлина и топлина, всичките ти работи ще бъдат постижими. Ако си светлина, всички хора ще дойдат при тебе, защото всички имат нужда от светлина. Като ви гледам, аз намирам, че лицето ви е една нива, която трябва да се изоре и посее. Ако от невидимия свят видят, че вие не работите, те слизат отгоре със своето рало и започват да орат и да сеят. Ако вие не орете и не работите, те ще работят. Където разорават, те турят право на собственост. Тогава вие започвате да чувствате, че не сте собственици. Вие казвате, че сте остарели и не можете да работите, но те свършват всичката работа. Тогава вие искате да откупите от тях нивите си и питате колко им струва цялата работа. Те казват, че трябва да се отплатите на природата. Ако вие развиете вашия ум, вашето сърце и вашата воля, то като отидете на онзи свят, вие ще имате приятели и между светиите и между ангелите. Ако имате любов, Бог ще бъде ваш приятел. Следователно, работете с ума си, работете със сърцето си. Това е практическо приложение, за което се изисква един дълъг период от съзнателна и красива работа. Не мислете, че още сега можете да отидете на онзи свят. Не, още дълго време ще останете да живеете на земята. Докато не свършите работата си на земята, вие не може да отидете на онзи свят. Някой казва, че не иска да се върне на земята. Не, вие ще се върнете на земята. Въпрос е само след колко години. Едни ще дойдат след 45 години: други — след 250 години, трети — след 1,000 години, четвърти — след 2,500 години. Онези след вас, които ще дойдат след 2,500 години, ще намерят безсмъртни хора, т. е. такива, които няма да умират. Отидете ли в някоя гостилница, достатъчно е да се усмихнете само на гостилничаря, и той веднага ще ви даде от най-хубавото ядене, без никакви пари, Ще отидеш в един магазин за дрехи. Като се усмихнеш, веднага дрехите ще дойдат. С една усмивка всичко ще имате. Наумете си сега да се усмихвате така, че в усмивката ви да присъства ума, сърцето и волята ви. Имате ли такава усмивка, всички работи ще се наредят добре. Из 7-ма неделна беседа, държана от Учителя на 19.XI.1939 г., 10 ч. сутринта, София – Изгрев. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Ани Posted January 12, 2021 Author Share Posted January 12, 2021 ОТ „ИЗГРЕВА“ Като пчела, натоварена с обилен прашец от цветята на живота, дойде ученикът до краката на Учителя и приседна. Погледна го Кроткият с усмивка на устата, поглади леко по главата и запита: — Какво искаш да знаеш? — Верният път в живота, каза плахо ученикът и наведе глава. Учителят загледа далечината и замълча. А ученикът чакаше и тихо се молеше тихо да има сила да дочака, и светлина — да разбере това, което Той ще му каже. Това, за което питаш — то е вече при тебе! Животът върви само по един път — истинския път! По лъжливият път върви смъртта — и тия, които мислят че има смърт! — А нима няма смърт? — запита ученика. — Смърт! Най-тясното и тъмно място от пътя на живота — това е смъртта! И от двете й страни той е по-широк, по-велик, по-светъл. — И къде води пътя на живота след смъртта? — запита ученика след мълчание. — Ако си вървял след стъпките на Учителя си — в страната на вечната пролет, на вечното подмладяване, на Радостта, на Любовта. — И за да видя всичко това трябва да умра? запита тихо ученика. — Да умрял? Та ти никога не можеш да умреш. Умира онова вреченото, старото, което се изхабява. То остава тук, а другото което си „ти“ ще види това, което чакаш. И във всеки момент може да умреш, щом се отречеш от тоя свят, в който си — за да оживееш в другия, който чакаш. Което чакаш, то ще дойде! — Което чакам!? Нима то съществува някъде? — Всичко, което мислиш, съществува някъде. И твоята мисъл, рано или късно, ще те заведе там, където е тя. И при тия, които мислят като тебе. — Какво щастие е тогава да мисли човек хубаво и красиво! — Да, най-лесното и най-достъпното щастие, което определя целият бъдещ живот, каза Учителя. Любомил Link to comment Share on other sites More sharing options...
Ани Posted January 12, 2021 Author Share Posted January 12, 2021 РАЗЛИКАТА МЕЖДУ БОГОИЗБРАНИТЕ Откакто светът се помни, във всички времена, у всички напредничави народи, са се раждали богоизбрани и боговдъхновени люде, предназначени за общочеловечески учители, духовни преобразователи, обновители и ръководители, или общественици, държавници и народни водачи. Богоизбраните и боговдъхновени люде всякога са се отличавали от останалите обикновени человеци със своето високо и винаги будно съзнание за дълг и отговорност спрямо волята Божия и Неговите заповеди и спрямо живота, напредъка и благоденствието на всички человеци. Умовете на богоизбраните всякога са били носители за человечеството на велики божествени откровения и светли творчески мисли, сърцата им са били непреривни източници на жизнедателна любов и обич, волята им е била чудодейна в правене на добро, а словото им е било всякога животворно и пророческо. Те всякога са живели и работили всред народа като учители-мъдреци, гениални писатели, поети, музиканти, художници, учени и високо даровити, любящи народа общественици, държавници и народни водачи. Богоизбраните винаги са учили народа да познава законите на Божията любов, Мъдрост, Истина, Правда и Свобода и съобразно тези закони да устройва личния си и обществен живот, та всички да са щастливи. Те никога не са си служили с лъжа и насилие за принуждаване на людете да живеят съобразно Волята Божия и Неговите закони. Те всякога са считали, че лъжата е майката, а насилието е бащата на всички престъпления, неправди, пороци и нещастия между человеците, че там където са употребени лъжата и насилието, злото вече е внесло своята смъртоносна отрова. Душите, умовете и сърцата на богоизбраните люде са жилища на Бога, който ръководи мислите им, копнежите им. словото им, живота им и делата им да изявяват волята Му на света. Затова богоизбраните са били винаги образци между человеците с любовта си, мъдростта си, истинолюбието си, правдата си и добродетелите си. Те са учили народа, че Волята Божия е всеки человек да оправя себе си, и така ще се оправи целият свят. Те са били винаги пример на кротост, смирение, послушание, миролюбие, самопожертвование и изпълнение Волята Божия. Всички человеци, общества и народи, които са устройвали личния си и обществен живот съобразно ученията на богоизбраните и боговдъхновени люде, са бивали благославяни от Бога, имали са големи умствени, духовни и материални придобивки, и с напредъка и благоденствието си са служили за образци на другите народи. Но богоизбраните и боговдъхновени люде всякога са бивали малцина в сравнение със самозваните, които са провъзгласявали себе си за учители, общественици, държавници и водачи. Идеите, мислите, желанията, словото и делата на самозваните, рязко се отличават от тези на богоизбраните. Самозваните всякога са си служили със средствата на лъжата и насилието. Самозваните винаги са се стремили да награждат личното си щастие и щастието на народите си върху нещастието на други народи, защото те ги нападали с войни, поробвали са ги. ограбвали са ги и са спъвали техния напредък и благоденствието им. Самозваните или са отричали съществуването на Бога и Неговите Закони или пък са изопачавали ученията на богоизбраните за Бога и Неговата Воля. Богоизбраните винаги са проповядвали Любов, братство, правда и свобода за всички человеци и народи, а самозваните всякога са искали да има господари и слуги-роби, да има велики господстващи народи и малки подчиняващи се такива. Всякога, когато самозваните учители, преобразователи, ръководители, държавници и водачи са успявали да застанат начело и да ръководят съдбините на дадени народи, тогава са започвали всички нещастия на тези народи — техния упадък в умствено, духовно и материално отношение. Подготовката на сегашните войни, както и на всички в миналото, е последица от ученията, идеите и деянията на самозваните. От близките общочеловечески изпитания ще бъдат опазени онези человеци и народи, които се ръководят от ученията и делата на богоизбраните учители и водачи. И. А. Изворски Link to comment Share on other sites More sharing options...
Ани Posted January 12, 2021 Author Share Posted January 12, 2021 Вл. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 254) Три от ъгловите домове - 1, 7 и 10, и 11 от следващите, и 9-и от падащите, са домове с голяма жизнена интензивност, затова са получили името хилегиални домове и ни дават указание за продължителността на живота. Също така трябва да се помни, че колкото са пo-близо до хоризонта и до меридиана, планетите се проявяват по-силно. Но по този въпрос ще се повърнем по-нататък. Значение на 12-те домове в хороскопа* I дом, който се намира, както видяхме, непосредствено под източния хоризонт, представя самия човек — дава ни указание за външния вид на човека и за телесното му устройство, за характера и темперамента му, за неговите заложби, способности Фиг. 1 и воля, за добитите чрез сетивните възприятия и опитности, и изобщо този дом има отношение към личността и нейните борби в живота. Има отношение към знака Овен и управлява специално главата, по-специално мозъка и лицето. Фиг. 2 Указания за всички тези неща ни дава знака, който изгрява на върха на първия дом, който, както видяхме, се нарича Асцендентен знак и планетите, които се намират там и господаря на знака. Роберт Флуд, един от знаменитите розенкройцери от 17 век, разделя домовете подобно на знаците на деканати, като господарят на знака, който заема върха на дома, заедно с господарите на другите два знака от тригона, към който принадлежи въпросния знак, управляват домовете. Ето какво казва той: първият дом управлява живота, физическия организъм, склонностите и дарбите на душата. И прибавя — господарят на първия знак (от тригона към който принадлежи Асцендента, който заема върха на първия дом) показва какво ще бъде началото на живота на родения. Господарят на втория знак (който принадлежи към същия тригон, към който принадлежи Asc) ще ни даде указание за средата, в която ще живее родения и за конструкцията и издръжливостта на тялото. Господарят на третия знак ще ни покаже какъв ще бъде края на живота. Вторият дом ни дава указания за финансовите възможности, сношения и връзки, свързани с материални придобивки, парични работи и всички неживи неща със стойност - злато, сребро и пр. има отношение към нашите възможности за работа и дейност. Има отношение и към нашите чувства. Този дом ни показва въобще какви материални блага може да добие човек от своята лична дейност, показва работоспособността и амбицията, която човек влага в работата и в каква насока ще се развие тази работа. Значи, показва на това, което лицето ще придобие чрез лични усилия. Показва до известна степен също и как ще бъдат изразходвани тези средства. Този дом е свързан със знака Телец и управлява шията и гърлото. Господарят на знака, който заема върха на втория дом, и господарите на принадлежащите към същия тригон знаци ни дават указание за материалното благополучие в началото, средата и края на живота. Третият дом ни показва на отношенията на родения към братята, сестрите и близките роднини. Говори също за късите пътувания, учението, възпитанието, образованието, занимание с науката - въобще, дава ни сведения за интелекта и неговата дейност и за състоянието на нервната система и мозъка. Дава ни указания също за различни връзки и отношения на родения, за неговата кореспонденция и писателска дейност, за неговите съчинения и пр. Той е свързан със знака Близнаци и владее раменете, ръцете и дробовете. Знакът и планетите в третия дом определят средата, в която човек ще се движи. Господарите на знаците, към който тригон принадлежи знака, който заема върха на 3-ти дом, ни дават указания за братята и сестрите на родения. Първият ни дава указания за най-стария, вторият за средния и третият за най-малкия. Четвъртият дом ни дава указания за родителите, специално за майката на родения, за средата, в която родения ще живее, за домашното огнище. Показва и на наследствените склонности. Показва също какъв ще бъде края на живота. Дава указания за недвижимите имущества - къщи, ниви и пр., нарича се окултен дом. Има отношения към знака Рак и управлява гърдите и стомаха. Господарите на знаците ни дават указания - първият за наследството, вторият - за притежание на недвижими имоти, и третият - за края на живота. Петият дом дава указание за децата на родения и половите му инстинкти и склонности - половата любов — радостите, игрите, удоволствията. С една реч владее живота на сърцето, за усещанията и емоциите, идващи чрез сетивата. Показва на отношенията на половете преди женитбата. Той е срещуположен на 11-тия дом и тъй да се рече, изпълнение на този дом. Свързан е със знака Лъв и владее сърцето и гърба. Господарите на знаците, към който тригон принадлежи знака, който заема върха на този дом, ни дават указания — първият за децата, вторият — за подчинените и третият за служебното положение и реализиране на мислите и желанията. Шестият дом давани указания за здравето, хигиената и удобствата - дрехи, храна и другите физически нужди. Дава ни указания за болестите и техните причини. Въобще това е домът, който ни показва на състоянието на нашето тяло и грижите, които трябва да имаме за него. Дава указания също и за отношенията ни със слуги и подчинени; дава указания също за всички живи неща, имащи отношение към родения. Показва също на отношението на човека към неговите клетки, които са неговите слуги и подчинени и оттам влияе и върху състоянието на здравето. Свързан е със знака Дева и в тялото владее коремните органи и слънчевия възел. Господарят на знака, който заема върха на дома ни дава указание за здравето и болестите; господарят на втория знак от тритона ни дава указания за подчинените и господарят на третия знак ни дава указание за приходите и ползата, която ще има от живите същества, а така също и тяхното количество. Седмият дом ни дава указания за брака, съдружниците - договори, обмяна, другарство, обществени работи и борби; явните неприятели, съдебни процеси. Представя до известна степен индивидуалността на човека, като противоположност на първия, който представя личността на човека. Свързан е със знака Везни и в тялото има отношение към бъбреците и кръста. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указания за брака - за характера и типа на съпруга или съпругата; господарят на втория знак ни дава указание за съдебните процеси и споровете; господарят на третия знак ни дава указания за търговските операции и отношенията със сътрудниците. Осмият дом е наречен окултен дом. Има отношение към проблемата за тайната на живота и смъртта. Затова на първо място ни дава указание за всички фази и степени, през които преминава съзнанието; дава указания за смъртта и всичко свързано с нея - наследства, завещания, свидетелства. Знакът, който заема върха на дома и аспектите на планетите, които се намират в него, или аспектите на господаря на знака често посочват на начина на смъртта. Понеже осмият дом е втори по отношение на седмия, а седмият дом представя съдружника и съпругата, то осми дом в такъв случай ще ни даде указание за финансовото състояние на съпругата и съдружника. Има отношение към знака Скорпион и в тялото управлява отделителната и половата системи. Господарят на знака, който заема върха на дома ни дава указания за естеството на смъртта. Господарят на втория знак ни дава указания за доходите, които ще имаме от своя труд и от съдружника или съпругата (съпруга). Господарят на третия знак показва на наследствата и завещанията, които ще получи родения след някаква смърт. Деветият дом е дом на философията, религията, възпитанието и образованието и всичко свързано с тях. Въобще, дава ни указания за висшите духовни стремежи на човека и условията за тяхното задоволяване и проявление. Указва на убежденията и мирогледа, който човек ще има в живота. Дава указания за дългите пътешествия в чужбина. Има отношение също и към закона и правовия ред. Има отношение към знака Стрелец и в тялото управлява бедрата. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указания за религията, духовните стремежи и философските схващания на човека; господарят на втория знак ни дава указания за дълги пътешествия; а господарят на третия знак ни дава указания за сънищата и съновиденията и тяхното значение. Десетият дом ни показва какво ще бъде социалното положение на индивида, неговата чест и неговото име. Също така ни дава указания за бащата, както четвърти ни дава указания за майката. Някои поддържат, че 10-и дом ни дава указание за майката, а четвърти за бащата. Дава указания за отношението на висшите управляващи фактори от всички категории, към индивида. Дава указания за професията, обществената дейност и моралните и обществени схващания на родения. ___________________________________ *) За да имате по-ясна представа за домовете, начертайте си един кръг и го разделете с два диаметъра - хоризонтален и вертикален на четири квадранти. Всеки квадрант разделете на по три и ще получите 12 деления на кръга, които представят 12 домове в хороскопа. Първият дом е под източния хоризонт - но в хороскопа Изток е откъм лявата ви ръка, запад — откъм дясната, север отдолу и юг отгоре. Това е, защото при съставяне на тази система в северното полукълбо се изхожда от положението на един наблюдател, който гледа на юг - и тогаз във всеки дом нанесете по-общите качества от следващото изложение и ще имате една нагледна схема за домовете и техните значения. Прилагаме тук и две клишета с домовете и зодиакалните знаци. Във фиг. 1 знаците съвпадат с домовете, т. е. в първия дом се намира знака Овен, във втория знака Телец и т. н. Във фиг. 2 знаците не съвпадат с домовете, така виждаме, че на Asc, т. е. в първия дом се намира знака Дева, във втория дом Везни и т. н. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Ани Posted January 12, 2021 Author Share Posted January 12, 2021 ЕДНА КРАТКА ОБИКОЛКА ИЗ ЮГОСЛАВИЯ Не отдавна, по покана на Етичните Вегетариански дружества в Белград и Загреб, един наш добър приятел, с другарката си, името на когото по негова молба не съобщаваме, са посетили Белград, Нови сад, Суботица и Загреб. В тия градове брата е държал между гражданството и отделни духовни дружества няколко сказки: за нравственото усъвършенстване на човека, вътрешния смисъл на живота и проблема на храненето. Неговото впечатление е отлично от всякъде. След като са узнали за задачата, с която той отива в Югославия, уважението, улеснението, свободата гостоприемството и пр. са били на всякъде братски, и то не само от чиновниците по железниците, но и от властите, добри приятели и разни дружества. Пресата на Югославия също с радост е давала достъп да се печата в резюме почти всичко, каквото е говорено. Навсякъде той е срещал пробудени, чисти и копнеещи души за доброто на ближния, за прилагане в живота на любовта, мъдростта, и истината, за да настане сближение между отделните човеци, народи. И особено това сближение да стане между българския и югославския братски народи. И как няма да възбудят интерес подобни сказки, които са като балсам за душите на човеците, особено в тия анормални времена и проява на грубият материализъм и егоизъм! Да се говори за един по-висш морал, вътрешния смисъл на живота и да се почне от най-елементарното, но най-важното —как и с какво да се храним, как да използваме силата на тази храна; какво и как да пием, как да дишаме и как да използуваме слънчевата енергия, като основа на всичко, в духа на новото учение, което сега Учителя на Всемирното Братство в България изнася, това с действително интересно и полезно! За това интересът към тия сказки е бил голям, особено от тия души, които търсят нещо по-духовно, по-велико в живота. И за да се види искреността, благодарността на тия мили души на всякъде, където са държани тия сказки, ще предадем част от съдържанието на две писма. В този дух, обаче има писма от много места. 1. Вегетарианско етично дружество - Белград Господину. . , Управата на Вегетарианското етично дружество, има чест да Ви благодари, за гдето се отзовахте на неговата покана да дойдете в Белград и да държите в нашето дружество две сказки „Моралните добродетели на човека, за неговото физическо и духовно усъвършенстване“, а другата за „Проблемът на храненето“ Тия сказки за нашите членове и всички гости бяха от голям интерес, както по своето съдържание, тъй и поради искреността да се помогне на ближния. С тях Вие показахте пътищата, които водят човека към нов живот. Вашите сказки бяха толкова важни и от голямо значение, че с тях вие ни показахте вашия духовен живот и правия път, и то в едно време, когато човек е предаден на най-грубия материалистичен живот. Вие говорихте убедително и тъкмо на време по отношение на вярата и болките на днешното време, когато безверието и общото отклонение са обзели човечеството. Вземайки любовта към Бога и ближния като най-важни в отношенията между хората, а Христа като най-велик идеал на нашия живот, Вие казахте най-ценните неща за нас. Вие ни казахте да проявим прави мисли, пламенни и благородни чувства, разумни постъпки. С това Вие ни отворихте път за новия, красивия и разумен живот. Вие внесохте светлина в тия тежки дни във всички слушатели — хората да почнат сериозно да мислят за своето спасение. Искрено Ви благодарим заедно с това и за всички жертви, които направихте за нашето дружество. Приемете, Господин . . . нашите благодарствени изрази и нашето отлично почитание. Професор: З ... 1. Вегетарианско дружество - Загреб Господину... На 15 и 17 март т. г., Загребските вегетарианци и всички гости преживяха тържествени дни на своето духовно и здравословно прераждане. Защо? Защото Вашите сказки на 15 март на тема „Моралните добродетели на човека“, и на 17 т. м. „Вътрешната мисъл на живота и проблемът на храненето“, оставиха дълбоки впечатления в нашите души и в нашите мисли. Вие сте първия от чуждите сказчици, които сте успели да ни развиете идеята за един възвишен човешки живот. Вашите разумни аргументи и вашите сърдечни думи, изказани ясно и разбрано на един братски български език, Вашата вдъхновена проява, Вашата пълна със знания личност, привлече душите на нашите Хърватски братя, гости и съмишленици При това на управителния съвет на вегетарианското дружество в Загреб се падна честта да изрази най-дълбоко благодарността си за Вашия неегоистичен труд, за Вашето съкровено и пленително постоянство, та и у нашата среда да се развият всеобщи идеи за всечовешки братски дух на братство, търпимост, разбирателство и сътрудничество. Нека Вие и Вашата мила другарка — сестра, в сговор и любов да проживеете още много години с радост и щастлив живот. Всички Ваши познати другари и гости, Вас двамата като най-добър спомен ще Ви държат душите си и ще хранят желанието пак в скоро време братски да се прегърнем. Връщайки се в своето мило отечество, пътувайки двамата, бъдете уверени, че нам е много мило, че поради краткото време не сме успели да Ви посрещнем и да ни гостувате. Но вкупом и с радост всички вегетариански сърца и на другите, са с милите братя българи, които дишат с една душа като нас любят с едно сърце като нас. Провидението е било благосклонно към нас, че съизволи да дойдете тук при нас. Нека във Вашия многообичен път Бог да Ви обгърне и да Ви пази. Братски Вас Ви прегръща и почита Д-р X... Председател на вегетарианското дружество — Загреб. Тези мили спомени на братски отношения, гостоприемство, чистота, искреност и пр., нашия приятел и неговата другарка ще пазят като най-съкровено богатство в душите си. Те благодарят от сърце на всички, които са показали туй съчувствие и братски отношение към тях, с пожелание през новата 1940 година, ако Бог благоволи и има условия, да дойдат маса души от Югославия и България и да видят на дело учението и живота на Всемирно Братство със своя Учител, а особено на Рила X. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Create an account or sign in to comment
You need to be a member in order to leave a comment
Create an account
Sign up for a new account in our community. It's easy!
Register a new accountSign in
Already have an account? Sign in here.
Sign In Now