Jump to content

Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 256


Ани

Recommended Posts

Link to comment
Share on other sites

ПОБРАТИМЯВАНЕ НА НАРОДИТЕ

Да се говори за братство между народите днес, когато войната отново бушува в Европа, това звучи или като ирония или като бълнуване на непоправими мечтатели. Възможно ли е, ще попитат мнозина, да се побратимят англичани и германци, запример, когато и едните и другите мислят, че за две силни империи няма едновременно място на земята. Разбира се, докато властващите английски съсловия, които държат в ръцете си - богатствата на британската империя мислят, че последната трябва на всяка цена да запази своето надмощие в света, поддържайки с всички средства това внушение и всред широките народни маси, и докато германските управници мислят, че Германия може да разшири своята световна мощ само след едно разпадане на могъщата английска империя, за някакво истинско примирение, а още по-малко за побратимяване на тия две големи нации, и дума не може да става. Не трябва обаче, да се забравя, че не всички англичани и не всички германци мислят така. Има високо просветени и издигнати хора в Англия, както и в Германия, както и във всички други страни, които мислят, че при един разумен и справедлив ред има място и жизнен простор за всички народи на земята, големи и малки. И тези хора. освободени от тесногръдия национален егоизъм на сегашните управници, ще вземат един ден надмощие. Кога? — Когато разрушителните сили, които днес движат съдбините на народите, се изтощят във войните, които така слепешката предизвикват. Но ще стане ли това? — Ще стане, и то непременно, защото е закон в природата: разрушителните сили, колкото и да бушуват, накрай се изтощават. И тогава идват да работят разумните, съграждащи сили, на които се дължи всяко творчество, всеки растеж и развитие в живота

Според тоя закон, рано или късно, всред човечеството ще вземат един ден надмощие добрите и разумни хора. които еднички творят блага в света. Защото злите и глупави хора знаят само да разрушават и да пилеят събраното с усилие и труд от цели поколения.

Ето защо ония, които познават вътрешните закони, които движат живота и виждат по-далеч в бъдещето, твърдят с увереност, че считаното днес едва ли не като мечта побратимяване на народите ще настъпи, въпреки всичко. Защото, това е посоката, в която човечеството се развива по силата на един велик природен план, чието осъществяване не е в състояние да спре никоя сила в света.

Дали настоящето поколение ще доживее деня, когато народите ще се примирят, обикнат и побратимят, това е въпрос. Но братството между народите един ден неминуемо ще настъпи. И тогава миналото ще изглежда на хората като един кошмарен сън.

Г. Радев

Link to comment
Share on other sites

БЛЯНОВЕ И ИДЕАЛИ

(Из „Творческата сила на мисълта“)

Мечтателите са спасителите на света. Както видимият свят се поддържа от невидимия, тъй и хората, с всички свои изкушения и грехове и долни влечения, се хранят от прекрасните блянове на своите самотни мечтатели. Човечеството не може да забрави своите мечтатели: то не може да остави техните идеали да увехнат и заглъхнат: то живее с тия идеали; то ги знае като реалности, които един ден ще види и познае

Композиторът, ваятелят, живописецът, поетът, пророкът, мъдрецът — това са творците на бъдещия свят, архитектите на рая. Светът е прекрасен, защото именно те са живели; без тях трудещото се човечество би погинало

Онзи, който лелее в сърцето си един прекрасен блян, един възвишен идеал, той един ден ще го осъществи. Колумб е лелеял бляна за един друг свят, и той намери тоя свят, Коперник е хранел бляна за множество светове и една необятна вселена, и той откри това, Будда е виждал бляна на един духовен свят от непорочна красота и съвършен мир, и той влезе в него.

Обичайте вашите блянове; обичайте вашите идеали; обичайте музиката, която раздвижва вашите сърца; красотата, която строи във вашия ум; прелестта, която облича вашите най-чисти мисли, защото от тях ще изникнат най-благоприятни условия, ще се създаде блажена среда; от тях, най-после, ще се образува вашият свят, ако само вие им останете верни докрай.

Да желаеш — значи да получиш; да се стремиш към нещо — значи да го постигнеш. Може ли най-низките желания на човека да получат пълно удовлетворение, а пък неговите най-благородни стремежи да се парализират по нямане на поддръжка? Такъв не е законът: такова положение на нещата никога не може да означава: „Искай и ще получиш“.

Мечтай за възвишени неща, и, според както мечтаеш, такъв ще станеш. Твоят блян е обещанието на онова, което ти ще бъдеш един ден; твоят идеал е пророчеството на онова, което ти най-после ще разкриеш.

Най-големият подвиг е бил изпърво и за известно време сън. Дъбът спи в жълъда; птицата се таи в яйцето; а в най-възвишената мечта на душата мърда един бдящ ангел. Мечтите са фиданките на реалностите.

Обстоятелствата, сред които ти живееш, може да са противни, ала те няма да останат за дълго време такива, ако само си поставиш пред себе си един идеал и се по-трудиш да го постигнеш.

И ти също, млади читателю, ще осъществиш бляна (не суетното желание) на своето сърце, бил той долен или прекрасен, или пък смес от едното и от другото, защото ти ще се привличаш към онова, което скрито обичаш най-много. В твоите ръце ще бъдат поставени точните резултати на твоите собствени мисли: ти ще получиш каквото си заслужил — ни по вече. ни по-малко. Каквато и да е средата, която те окръжава сега, ти ще падаш, ще оставаш надире или пък ще се издигнеш със своите мисли, своя блян, своя идеал. Ти ще станеш тъй слаб, както твоето контролиращо желание (ако то е именно слабо), и тъй мощен, както твоят господстващ стремеж (ако той е именно мощен). . . Ти може да си сметководител, и сега ще излезеш през вратата, която ти се е виждала тъй дълго време като пречка на твоите идеали, и ще се озовеш пред някоя аудитория — с перото още зад ухото си, с петна от мастило по пръстите си — и там ще излееш потока на своето вдъхновение. Ти може да си пасъл овце, и ето че се преселваш в града — със своите овчарски и откровени навици; ще отидеш под смелото ръководство на духа си в ателието на някой художник, който след неколко време ще ти каже: „Аз нямам вече какво да те уча“?

И току виж че си станал художник защото неотколе, когато си пасъл овце, си мечтал за големи работи. Ти ще си изработиш сега правила и план, как да се завземеш да възродиш света.

Във всички човешки работи има усилия, има и резултати, и силата на усилието е мерило на резултата. Сполука няма. „Дарбите“, способностите. материалните, умствените и и духовните блага са плодове на усилието; те са осъществени мисли, постигнати цели, сбъднати блянове.

Блянът, който ти възвеличаваш в ума си идеалът, който възцаряваш в сърцето си — ето с това ще издигнеш своя живот, това ти ще станеш!

Джеймс Ален

Link to comment
Share on other sites

МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ

Огромно лъчисто сияние златно

извира на изток кат буйна река:

облива небе и земя с благодатно

учение Учител, издигащ ръка.

*

Не кани Той никого, а всички дохождат

при Него да чуят нечути слова.

Дохождат, дохождат и мирно възхождат

със пламнал светилник във дух откован.

*

България вдъхна на всички славяни

любов към просвета чрез син си Кирил.

В България пръв ни свести и обля ни

с божествено слово отец Богомил.

*

Духът съвършен е безсмъртен: Той носи

живот и живота го носи кат жрец.

Минават години, и стъпките боси

отново тълпят се край новий мъдрец.

*

Прекосил дъгата мистична в безкрая,

дъга от пламтящи звезди и слънца,

Духът, натоварен със мед и омая,

вплътен се вестява и сее зрънца.

*

От хълма на изток, където изгрева

светилото мощно на благий Творец,

със вяра, с надежда, с любов завладява

сърцата на хиляди кротък Отец.

*

Обсегнал духовно вселенските тайни,

сърдечно разгърнал божествений план.

из Дъното вади Той с притчи омайни

Скала от елмаз за народа избран.

*

Зарята блестяща, която разпраща

Учителят мъдър от връх Мусалла.

ще грее, лъчи ще пилее, над наща Родина,

света ще залее с порой светила.

*

Европа, залязла във дим, пепелища —

Европа под облак от тма и от грях

възкръсва за подвиг и Жажда насища

със българска Мъдрост в мистичен замах.

*

Духът на България — квас на Европа —

кълнил е в земята ни житно Зърно:

то клас е, прекланящ дванадесет снопа.

— Мълвете, помнете Беинса Дуно.

Елвилюри

Link to comment
Share on other sites

П. Г. Пампоров

ВЕЧНАТА РЕЛИГИЯ НА ДУХА

Бог е Дух, и които му се кланят в дух и

Истина трябва да му се кланят.

Има една религия на светлината, на Любовта и свободата. Тя е вечна и всемирна. Тя е религията на Духа, религията на Христа, поклонението на Бога в Дух и Истина. Основата й е в самата човешка природа.

Човешката душа може да се уподоби на слънчев лъч, който се изявява чрез ума като знание и светлина, чрез сърцето като чувство и топлина, чрез волята като постъпка и сила.

Думата религия — значи връзка от лат. корен religare — свързвам. Следователно. връзката между човека и Бога — това е религията. От тук следва, че както слънчевия лъч ни свързва със слънцето и ни носи светлината, топлината и силата на живота, така великият Божествен Дух ни свързва с Духовното Слънце чрез любовта, Мъдростта, Истината, Бог е Дух. Духът пък е носител на Любов, Мъдрост и Истина. И това са трите най-важни качества, атрибути на Духа, това са трите дрехи, в които е облечен Аза.

В какво се състои служенето на Бога според тази религия на Духа, религия на Любовта, Мъдростта и Истината?

Да поставим Бога преди всичко като център, средоточие на живота и да почнем да мислим, да чувстваме и да постъпваме както Бог мисли чувства и постъпва. Бог, като космическо вселенско съзнание, желае благото на всички народи, на всички люде, на всички същества. тъй както и слънцето разпраща светлината си на всичко живо. Или тъй както и сърцето в нашия организъм разпраща кръвта на всички органи и клетки на тялото. Да бъдем като Бога, значи да желаем благото на всички живи същества в света, да изпращаме светлината на Мъдростта, на правата мисъл — постоянно на всички братя и сестри; да разпращаме топлината на Любовта — храната на Слънцето, на всички; и най-после да даваме свобода и простор да се проявят всички, както Бог ги е създал.

Това значи: Бъдете съвършени както вашия Отец небесен. Бъдете съвършени в Любовта, в Мъдростта, в Истината. Любовта да бъде чиста, безкористна, слънчева, Мъдростта да бъде небесна, жива; истината да бъде мощна и да дарява свобода.

Да се родим духовно — това значи — да поставим Бога в центъра на нашето битие, като висш критерий, като най-висок идеал на съвършенство, като Отец на мъдростта, и Майка на Любовта. И всичките ни мисли, чувства и постъпки да са слънчеви, живи, светли, носители на Божественото благо, както топлите, светлите и животворните слънчеви лъчи. Бог е вътрешното слънце на Любовта, светлината и свободата. Един светъл ум, едно топло благородно сърце и едно мощна воля това са дарбите на Духа чрез които ние ще изпълним волята Божия, ще служим на Бога. Нашето тяло е храм на Духа — храм на Вечния. Религията на Духа— в същност значи да любим със сърцето си, да учим с ума си, да творим с волята си.Но да любим не само себе си, не само семейните си или сънародниците си, а да любим преди всичко началото на живота, изворът на светлината, Слънцето на Любовта, Бога, който живее във всички живи същества

Люби Бога и ближния — на тези две заповеди виси целият закон, „Люби, учи, свободен бъди!“ Като сърце — люби, като ум — учи, като душа — свободен бъди! Ти си Син Божи, дете на слънцето, Дух на Вечния — Бог е твоя Баща, а ти си негов син и наследник на великото наследие на Любовта, Мъдростта и Истината, което ще ти бъде поверено, когато станеш пълнолетен.

„Люби, учи,свободен бъди!“ това изисква от тебе религията на Духа.

П. Г. Пампоров

Link to comment
Share on other sites

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Там имаше някой си человек

(из неделната беседа „Там имаше някой си человек – 26. XI. 1939 г.)

Нас ни интересува факта че някой си човек близо преди 1900 години боледувал цели 38 години. На времето много се е говорило за този болен, и досега още се говори. Много духовни сказки са посветени на този болен. Такива болни и ние ги имаме сега. Светът е пъпен с болни хора. Въпреки всичко, все се говори за този болен. Защо? Има някакъв смисъл. За онези, които разбират нещата, има смисъл. За онези, които не разбират, няма никакъв смисъл.

Понякога ние мислим, че няма какво да учим. Че човек още не е учил. Има хиляди неща, които той тепърва трябва да учи Преди всичко човек не е поставил ума си в здравословно състояние, за да може да работи с него. Също така той не е поставил и сърцето си в едно здравословно състояние да почне с него да работи. Най-после той трябва да постави и волята си в здравословно състояние да работи с нея. Аз наричам здравословни състояния ония, с които човек може да превъзмогне над мъчнотиите. Ако при дадени условия волята ти се стъписа и не може да ги преодолее, това показва, че тя е по-слаба от умът ти. Ако пък умът ти не може да ги разреши, той е по-слаб от волята. От човека се иска да преодолява.

Мнозина казват, че трябва да живеят. Добре е да живее човек, но той трябва да знае, че животът, сам по себе си, представя най-големите противоречия за човека. По-голямо противоречие от живота няма. Той е най-голямото щастие и най-голямото нещастие за човека. Някой човек мисли, че е хванал щастието за ръцете. Той не подозира, че е хванал една усойница, една голяма змия. Вместо ти да я хванеш, тя те е хванала.

Сегашният порядък на нещата не е поставен на научна база. Сегашният човешки свят е създаден върху безлюбието или върху егоизма. Днес всеки човек иска да живее добре. Това се отнася и до индивида, до дома, до обществото, до народите, до цялото човечество. При този порядък на нещата никой не може да бъде щастлив. Някой мисли, че като умре, ще му бъде по-добре. И в онзи свят има нещо лошо. И там има рай и пъкъл. Ако тук си страдал, и като отидеш на онзи свят пак страдаш, не е ли по зле? Ако със смъртта се освободиш от ада, разбирам да умреш, но ако отидеш в ада, какво си придобил? И в онзи свят има терзии. с които теглят нещата до най-малките величини. Ако злото натежава, хайде в пъкъла. Ако доброто натежава, хайде в рая. Колцина от вас вярват в това? То е само една идея.

Има един ад, които всеки от вас е опитал. Адът е в човешкия ум, в човешкото сърце и в човешката воля. Натъкне ли се на този ад, човек започва да страда. Също така в човека е и раят. В първо време човек започва някои работи, които му се отразяват приятно, но после иде горчивината от тях.

Понякога вие искате да бъдете благодетелни, да правите добро. Като направите доброто, казвате: Не си струва човек да прави добро. Няма признателни хора на света. Ти направи доброто само за себе си, без да очакваш нещо от него. Защо трябва да очакваш нещо от доброто? Когато Христос дойде на земята и го разпнаха, имаше ли такива резултати, каквито днес има? Онези народи, които днес се наричат християнски, водят една война, която е много културна, по всички правила на културата. Англичаните запример осъждат германците, че не водели легална война. Германците пък осъждат англичаните за същото. Къде седи легалността на войната? Питат ме: Ти коя страна ще вземеш? — Аз не си давам мнението. Казват, че еди кой си имал право. Не си давайте мнението. Слабият не трябва да отива да защищава силния, защото той няма полза от него. Слабият не трябва да защищава и слабия, защото повече ще го бият.

Как ще примирите в себе си противоречието, че е дадена власт на злото в света? Казват, че на сатаната, на дявола била дадена власт да мъчи. В който дом влезе, той мъчи жената, и мъжа, и децата — целия дом, цялото общество, цялото човечество. Всички са мъчени от дявола. Питам: Властта на дявола той сам ли я има, или му е дадена от някъде? Мъчението се дължи на един факт в живота, както и в цялата природа. Той е следният: там, дето любовта е изгубена, на нейно място се явява мъчението. Гладният се мъчи, понеже няма хляб. Жадният се мъчи за вода: задушаващият се мъчи за въздух; който е из-губил мисълта си, се мъчи, че не може да мисли: който е изгубил чувствата си, се мъчи, че не може да чувства; който е изгубил волята си. се мъчи, че не може да постъпва както иска и т. н. Всички хора, които са изгубили нещо, все се мъчат. Ето защо, при съвременното възпитание, в училищата, на младите трябва да се покаже пътя, по който да намерят онова, което са изгубили. Сега хората се спират пред неща, които им създават страдание, но какъв щеше да бъде сегашния строй на живота, ако нямаше страдания?

Казвам: Сегашният дом трябва да се съгради другояче. Как трябва да се съгради? Днес лесно се казва: Да оженим младите. Човек трябва да се жени съзнателно да стане проводник на Божественото, за подигане не човешкия род. Така, както днес хората се раждат, подигат ли се? Ние сме във времена, когато наближава смяна на епохата. Това по необходимост ще стане. Ето как трябва да се смени живота. Ако туриш едно яйце под една квачка и след 21 дена от яйцето излезе пиле, има смисъл да излюпвате това яйце — нов живот се ражда от него. Но ако след като е седяло 21 дена под квачката, от пилето не излезе нищо освен един запъртък, това излюпване не е било на мястото си. Някой иска да умре. Не е лошо да умре, но ако, след като излезе от черупката на смъртта, може да отиде в широкия свят, има смисъл смъртта. Обаче, ако умреш и останеш под квачката, под черупката на смъртта, като запъртък, тази смърт не е на място. Ако имаш една идея, която е запъртък, или едно чувство запъртък, или една постъпка запъртък, те са безпредметни, те нищо не струват. Ще каже някой, че е проявил отлична постъпка. Питам: къде е пилето? — Няма го. — Нищо не си направил тогава. — Ами аз имам любов към него. — Къде е пилето? — Няма го. — Никаква любов нямаш. — Ами аз мисля добре за него. — Къде е пилето? — Няма го. — Запъртък е твоята мисъл. Сега вие искате да се убедите един други, че пилето е излязло от запъртък. Това е невъзможно. Никакво пиле не може да излезе от запъртък. От запъртъка се разнася воня, но не и пилета. От всички яйца, които добре се измътват, излизат пилета, а не воня. Там, дето има пилета, воня няма. Дето няма пилета, там има воня.

Сега аз поставям тази диагноза и в живота. Когато сте недоволни от живота, запитайте се: Пиле ли има в яйцето, или запъртък. Щом сте недоволни, непременно има запъртък. Щом има запъртък, ще има и воня. Какво трябва да правите, за да се освободите от недоволството? Щом има запъртък в първото яйце. веднага турете второ яйце, то да се измъти. Второто яйце, което туриш да се мъти, ще го вземеш от добра кокошка. Следователно, искаш ли да придобиеш нещо, ще вземеш една мисъл от един гениален ум, едно чувство от едно гениално сърце и една постъпка от една гениална воля. Има гениални умове, гениални сърца и гениални воли.

Сега аз ви навеждам на мисълта за Бога. Какво представя Бог за вас? Вие не знаете какво нещо е Бог, но въпреки това Го поставяте вън от себе си и искате Той да направи заради вас всичко. И религиозните и светските хора трябва да имат нов възглед за Бога. Бог е създал света. Той е направил и човека, като е вложил в него гениални възможности. Човек не се ражда гений, но се ражда с възможности за гениалност. Той не се ражда добър, но с възможности за доброто. Той трябва да създаде добротата си на земята. Това е неговата работа на земята. Ако от великите условия и възможности, които Бог ти е дал, ти можеш да създадеш един гений от себе си, ти имаш почит първо пред самия себе си. И другите хора, които са равни на тебе, те уважават и почитат за това, което си създал. Питам: какво се ползваме, ако продадем чуждата стока? Нищо не се ползваме. Ето, Юда предаде Христа, но какво спечели от това!

Сега вие се възмущавате от Юда и го наричате предател. Питам: Не правите ли също то и вие? Понякога вие сте готови да продадете вашите свещени идеи, вашите свещени чувства и вашите свещени постъпки за 33 сребърника, за да станете цар, да се освободите от тях. Казвате: откак съм тръгнал по пътя на тия нови иден, работите ми не вървят добре. Ще ги напусна, ще се освободя от тях. Аз съм слушал млади хора да казват: Дотегна ни вече това въздържание. Откак сме станали въздържатели, отдалечихме се от хората, с никого не се познаваме. Ще отидем да си пийнем с този, с онзи, за здравето на жената, на децата. Питам: защо с червеното винце можете да си пийнете за здравето на децата и на жената, а с бялото винце, с бялата вода не можете? Бялата вода поддържа здравето много повече, отколкото червената вода. Онези хора на които умът сърцето и волята не работят, те употребяват червеното вино. Те не са от разумните хора.

Понякога са идвали при мене бедни хора, не мога да им дам пари, защото не нося в себе си пари. Те правят пакости. С парите човек може да направи големи пакости. Като нямам пари, ще му дам един занаят, да се научи да лекува. Казвам на този човек: ще те направя лекар, но на никого да не казваш. Ще вземеш от дребната лайкучка, ще я свариш и ще даваш по няколко капки. Но като отидеш при болния, няма изведнъж да му дадеш, но ще почакаш да се помъчи малко, че тогава ще му дадеш от лекарството, да прецени какво си направил за него. Щом е богат, той ще ти плати добре. Като казвам така на този човек, той не ми вярва, мисли, че искам да се освободя от него. Нека направи опит и тогава да говори. Но едно нещо още трябва да направи. На всички хора, при които е ходил да ги лекува, ще им даде по едно Евангелие подарък. Ако не им подарите по едно Евангелие, всички болести ще се върнат към тебе. Като им дадеш Евангелието, ще кажеш: Ще четете това Евангелие и каквото е писано в него, ще го прилагате, както разбирате. Повече няма да им говориш.

Питам: Не е ли лайкучката която ви е церила досега? Горчива е лайкучката, но лекува. И скърбите са горчиви, но лекуват. Следователно всяка скръб в света не е нищо друго, освен лекарство. Ако при всяко страдание човек вижда един лек за своето страдание, той е на прав път. Това е Евангелието. Според Евангелието, човек трябва да знае ,че всичко, каквото става в света, е все за негово добро. Мислите ли, че страданията, които човек е прекарал в живота си, не носят никакво благо за него? Вземете запример, изгонването на Адама и Ева от рая, и то носи известно благо за цялото човечество. Страданията не са единствения път за постигане на известни блага, но от две злини човек ще избере по-малката. Преди Адам и Ева е съществувал друг, по-безизходен път Запример ангелите, които са паднали, са минали през по-труден път и са съгрешили повече. Тъй щото, това, което Адам и Ева направиха, ще се изправи един ден.

Казвам: Когато направим една погрешка, да благодарим, че не е най-голямата. И когато ни постигне едно нещастие, да благодарим, че е най-малкото. Ние искаме да бъдем щастливи Права е тази идея, право е това желание, но за да бъде щастлив, човек трябва да има един гениален ум, едно гениално сърце и една гениална воля Това може да се постигне, но с работа и усилие.

Ако един ученик отиде при един учител да учи пеене, той трябва да се упражнява много. Учителят трябва да му покаже, как да взима всеки тон, и то не еднакво силно, но с известно преливане. Ученикът трябва да знае как да става това преливане на тоновете. В музиката човек трябва да бъде алхимик, да знае как да съчетава тоновете В музиката човек може да прави хиляди съчетания. При най добри чувства и разположения, човек може да прави добри съчетания. Ако не е добре разположен, човек не може да пее добре. Ако не мисли правилно, човек не може да пее добре. Следователно, ако не прави добро, ако не чувства и не мисли добре, човек не може да пее добре. Също така човек не може да пише добре, ако умът, сърцето и волята не взимат участие в неговата работа.

Бог не работи, както работят хората. Той работи в тишината. Когато се намира в някое голямо изпитание, човек чувства, че е изоставен от целия свят. Обаче тъкмо в момента, когато си най-обезсърчен и отчаян, виждаш една малка светлина, едва мъждееща, чувстваш една топлинка в себе си и нещо отвътре ти казва: Не се смущавай, ще се оправи тази работа. И при това положение ще дойдат изпитания и страдания, но трябва да мислите. Колкото по-високо се подига човек, толкова и изпитанията стават по-труди. Най-великите и гениални хора са имали най-големи изпитания и страдания в сравнение с тия на обикновените хора. Те са имали такива изпитания, каквито вие не можете да си представите. Вие нямате представа какви трябва да са били страданията та Христа, на Когото от напрежение кръв излезе от порите му. Вие трябва да дойдете в неговото положение, да разберете какво значи страдание.

Сегашните романисти представят своите герои и героини като страдащи на сцената. Щом се намерят пред известно изпитание, те припадат. Това е геройство на тялото. Като не може да издържи, човек припада. Изкуство е да може да издържи най-големите душевни страдания. И ако при това положение човек не припадне., той е герой. Старите християни вървяха по пътя на Христа, — по пътя на страданията, но новите християни не искат да страдат. Като им покажат един кръст, те казват: На всичко сме съгласни, но кръст не искаме. Кръстът е едно от великите изпитания за човешката душа. В страданията, в изпитанията в паденията си, човек се изпитва, доколко любов има в себе си. В изпитанията и страданията се изпитва любовта на човека към Бога, към неговите ближни и към самия себе си.

Казвам: Сега пред вас стои едно велико бъдеше. Днес вие очаквате отново да дойде Христос на земята, да постави ред и порядък в света. Вие очаквате Христа да дойде отвън. Той отвън няма да дойде. Христос ще дойде отвътре, в умовете и в сърцата на хората. Христос ще дойде в душите и в духовете на хората. Христос ще дойде и в тяхната воля. В Англия ли ще дойде Христос? Там си имат учители. В Германия ли ще дойде Христос? В България ли ще дойде? Външно Христос никъде няма да дойде. Днес Христос ще дойде в умовете, в сърцата, в душите и в духовете на хората и ще им покаже, че те не вървят в правия път. И Той ще им покаже, че това, което те вършат, не е добро, нито за индивидуалния човек, нито за семействата, нито за обществата, нито за народите, нито за цялото човечество. Това, което те вършат, не е Божествено И ако те искат. по пътя, по който днес вървят, да бъдат щастливи, трябва да знаят, че щастието е изключено в този път. Всичко може да дойде по този път, но не и щастие.

Ако вие мислите, че можете да бъдете щастливи извън любовта, извън знанието и светлината, извън истината и свободата, вие сте на крив път. Върви в светлината и в простора на тази любов и ти ще познаеш, кое е човешко и кое — Божествено, кое е от Бога, и кое не. И тогава всичко онова, което е Божествено, ще го задържиш за себе си. а всичко човешко ще остане за бъдещето Човешкото ще остане за бъдещето, като тор на бъдещата култура. Всички ония, на които съзнанието е пробудено, не могат да вървят в стария път. Те трябва да влязат в пътя на любовта, мъдростта и истината Иначе ще пострадат.

Някой питат, защо Бог не им помага да разберат този въпрос. Бог не ви помага, защото не сте турили вашия гениален ум на работа; не сте турили вашето гениално сърце на работа и вашата гениална воля не сте турили на работа. Щом ги турите на работа, Бог ще ви проговори. Не става ли същото и с днешното радио? Като завъртите един от ключовете веднага светва лампичката и започвате да слушате че някой пее или говори, или свири от Англия, от Германия, от Италия, от гдето искате. После завъртите ключа и всичко млъква. Като слушате, вие се чудите от колко далечно разстояние идва звукът Той не иде от инструмента радио, но се предава чрез него. Радиото възприема звуковите вълни от пространството, и ги предава чрез високоговорителя. Има три вида вълни: дълги, къси и средни. Ако не можеш да хванеш дългите вълни, ще хванеш късите — можеш да оперираш както искаш. Ти ще работиш или с вълните на своя ум, или с вълните на своето сърце, или с вълните на своята воля. Във волята са късите вълни, които проникват навсякъде. Като дойдат тия вълни, там няма много бучене, там работите стават лесно.

Казвам: Намерите ли се в трудно положение, ще знаете, че спасението ви е във вашата глава, във вашето сърце, във вашата душа и във вашия дух Вие трябва да познавате хода на вашия ум Защото понякога човек не мисли със своя ум, но с някой чужд ум. Понякога човек не работи със своята воля, но с чужда. И това не е лошо, но успехът на човека зависи от това, дали той работи със своя ум, със своето сърце и със своята воля. Има случаи, когато човек може и трябва да работи и с умовете на другите хора. Тогава те ще бъдат като условия в неговия живот. Но най-първо работи със своя ум, който Бог ти е дал: работи със своето сърце. което Бог ти е дал; работи и с твоята воля, която Бог ти е дал. След това работи и с всички условия и възможности, които Бог е вложил в твоята душа. Тогава всичко ще се разреши по един правилен начин.

Из 8-а неделна беседа,

държана от Учителя

на 26.XI.1939 г., 10 ч. сутринта,

София – Изгрев

 

Link to comment
Share on other sites

СВОБОДНОТО ВРЕМЕ

Човек е това, което прави от свободното си време.

Това мъчно може да се разбере: хората са толкова различни по раса, произход, възпитание, образование, обществено положение, че изглежда всеки от нас е вече дадена величина, определена от нейните предпоставки: щом е земеделец. той трябва да бъде това, което се знае за средния земеделец, работник — той не може да прескочи рамките, определени като норма за неговата среда и професия — това, което обществото знае и очаква от носителя на това име.

Наистина, никое обществено положение не е откъснато от предпоставки, които подготвяте човека за неговото заемане, както и всяко такова налага известни задължения, които сякаш предопределят не само външния вид, но дори и начина на мисленето.

И все пак, това е само наглед.

Когато явленията в живота се вземат като състояния, неподвижни, балансирани, навеки устойчиви, статични, умъртвени като кости, като мощи — това би било наистина така: простият човек би си останал навеки прост, а заелият висок обществено положение би го задържал неограничено дълго време и то не само за себе си, но и за своето поколение.

Когато се наблюдава текущия живот, обаче, лесно се забелязва, че не е така.

Общественото положение на хората не е нищо друго освен едно непрестанно качване и слизане. Тоя процес е толкова неудържим, че се искат геройски усилия, за да може колелото да се бута нагоре или дори — да се задържи в състояние на равновесие. Птицата, която се задържа като прикована на небосвода, е заставена да прави еднакво големи усилия, както и тая, която лети.

И — ето решителната формула, наглед странна, но поради това — не по-малко вярна: ние сме това, с каквото запълваме свободното от задължителна работа време.

Ние сме това, което градим в себе си в минутите, когато другите почиват, когато другите се забавляват, увеселяват.

Ние сме това, което е за самите нас удоволствие, радост, което правим, когато бихме имали пълната възможност да не го правим, когато заради него ние не чувстваме по-скъпи нито нашата „почивка“ нито дори нашият сън.

Ние сме това, което вечно будният Дух в нас всеки ден кове и възсъздава, устремен към висока, скъпа нам цел, за която няма нито срок, нито време, и няма друго възнаграждение, освен самото удоволствие, че се работи за тая цел.

Ст. К.

 

Link to comment
Share on other sites

Влад Пашов

АСТРОЛОГИЯ

(продължение от бр. 255)

Има отношение към знака Козирог и в тялото управлява коленете.

Господарят на знака, който заема върха на дома, ни показва на постъпките, които се диктуват от сърцето; господарят на втория знак ни дава указания на способностите като началник, положението в обществото, почестите, професията; господарят на третия знак показва на устойчивостта на положението, което заема, а също така и на моралната стабилност на родения.

Единадесетият дом ни дава указания за приятелите и обществените връзки и отношения, и обществото и кръговете, в които индивида ще се движи. Указва също на желанията и надеждите, и амбициите на родения, и на печалбата от професията и приятелите. Има отношение към знака Водолей и управлява прасците на краката.

Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указание за благонадеждността и верността на приятелите; господарят на втория знак ни дава указания за добросъвестността в труда; господарят на третия знак ни дава указание за плодовете от труда.

Дванадесетият дом — окултен дом - нарича се дом на изпитанията, грижите, ограниченията. Дава указания за тайните лични врагове, за окултните тенденции на родения и психичното наследство, което носи от минали животи. Той е дом, който ни показва на всички видове ограничения на личната свобода и има отношение към манастирите, затворите, болниците, лудниците - местата, където човек изчезва за света. В този дом човек се учи да не се счита за особено същество, но да се разглежда като част от цялото. Тук човек изучава закона на жертвата, било съзнателно или несъзнателно. И затова този дом има отношение към знака Риби, който е знак на жертвата и управлява ходилата, емблема на добродетелта.

Господарят на знака, който заема върха на дома ни дава указания за тайните ни врагове - измамници и завистници; господарят на втория знак ни дава указание за скърбите и за принудителната работа и затворите; господарят на третия знак ни дава указание за нещастията, идещи от неумението да си устроим живота.

Ще резюмирам значението на домовете, за да бъде по-прегледно и по-лесно използваемо в практиката.

І дом — дава указания за строежа на физическото тяло, характера, темперамента и възможностите и способностите - в тялото управлява мозъка и има отношение към знака Овен, който е израз на принципа на мисълта.

ІІ дом ни дава указания за финансовите възможности – за материалните средства, добити от лична дейност. В тялото управлява гърлото и врата, които се управляват от Телеца, който е израз на принципа на реализирането, изобилието и трудолюбието.

ІІІ дом ни дава указания за интелектуалния живот на човека и за неговото отношение към братята и сестрите, и късите пътешествия. В тялото има отношение към ръцете, раменете и гърдите, които се управляват от знака Близнаци, израз на интелектуалния принцип.

ІV дом ни дава указания за края на живота и за отношението ни към родителите и за недвижимите имущества. В тялото управлява стомаха и има отношение към знака Рак, който е израз на принципа на живота.

V дом е дом на човешкото сърце и ни дава указание за състоянието на нашите чувства и инстинкти; дава ни указания и за децата. Управлява сърцето и гърба, и има отношение към знака Лъв, израз на принципа на силата и могъществото.

VІ дом е дом, който ни показва какво трябва да бъде нашето отношение към тялото ни; показва здравето и болестите, и материалните блага, идещи от живи същества. В тялото управлява вътрешните органи и слънчевия възел, и има отношение към знака Дева, който е свързан с аналитичната мисъл и тънкото различаване на нещата.

VІІ дом е дом на брака и сдружаванията; дава ни указание и за явните неприятели. В тялото има отношение към бъбреците и кръста и е свързан със знака Везни, израз на принципа на равновесието, хармонията и красотата.

VIIІ дом е дом на живота и смъртта; дава ни указания за естеството на смъртта и за наследствата и завещанията. Управлява отделителната и полова системи и има отношение към знака Скорпион, израз на производителния принцип в природата.

IX дом е дом на философията, религията, правото. Дава ни указания за дългите пътешествия. Управлява бедрата и има отношение към знака Стрелец, израз на принципа на абстрактната мисъл и правдата.

X дом - дом на професията и общественото положение – показва на почестите и славата, които ще придобием в живота. Има отношение към знака Козирог, който е израз на принципа на реализирането; носител на реалната мисъл и политика, и управлява колената.

ХІ дом е дом на приятелите, на надеждите и стремежите — управлява глезените и има отношение към Водолея - принципи на вечния живот.

ХІІ дом е дом на изпитанията, ограниченията, дом на жертвата и самоотричането. Управлява стъпалата и има отношение към знака Риби, израз на принципа на жертвата.

ГЛАВА VIII

8. Учението за аспектите

Както във всички учения на астрологията, така и в учението за аспектите, е скрита дълбока мъдрост, дълбоки истини, които още не са напълно разбрани за съвременното човечество. Съвременната астрология, която се ръководи отчасти по древната традиция, отчасти сама изследва по пътя на статистиката, няма ясна представа, какво представят от себе си аспектите. От чисто външно, механистично гледище въпросът е ясен - аспектите това са ъглови отношения между планетите, Слънцето и Луната, които гледани от Земята в даден момент се намират на определен градеж по еклиптиката.

Както знаем, всички планети се движат по елипси, кои по-близо, кои по-далеч до окръжността в един от фокусите, на които се намира Слънцето.

От Земята ние не виждаме, че всичките се движат в плоскостта на еклиптиката от запад на изток, което е тяхното реално движение, а заедно с цялата небесна сфера ние не виждаме, че се движат от изток на запад - това е привидно движение. Знаем също така, че различните планети се намират на различни разстояния от Слънцето и орбитите им се различават по дължина, а също така имат и различни скорости на движение. Да си представим 12 концентрични кръга, които да представят планетните орбити и да си представим, че в един определен момент, всички планети се намират на една линия. Но следствие на различната скорост, която имат, в следния момент тази права ще се измени и планетите ще дойдат в друго отношение, ще се разместят. Следствие на различните скорости, с които се движат, те дохождат в различни ъглови отношения, които в астрологията се наричат аспекти, които ни предават „доброто” или „лошото” влияние на планетата в зависимост от естеството на планетата и аспекта.

Ето средните скорости на дневното движение на планетите, които обуславят проявлението на аспектите.

Луната - 12° ÷ 13°30' (средно)

Меркурий - 1°20'

Венера - 1°15'

Слънцето - 0°59'8"

Марс - 0°38'

Юпитер - 0°4'59"

Сатурн - 0°3'49"

Уран - 0°3'

Нептун - 0°1'40"

Плутон - 0°1'30"

Ето и циклите на планетите, т. е. времето, за което правят едно обикаляме около Слънцето, пресметнато в земни дни:

1. Земята - 365 дена

2. Луната - 23 дена

3. Меркурий - 88 дена

4. Венера - 225 дена

5. Марс - 687 дена

6. Юпитер - 4333 или приблизително 12 г.

7. Сатурн - 10,759 дни или 29 1/2 год.

8. Уран - 30,660 дни или 84 год.

9. Нептун - 60,225 дни или 165 год.

10. Плутон - 250 год.

Възходящия лунен възел остава назад по еклиптиката (или по орбитата) в 1 ден по 3', в 1 месец 1°35', в 6 месеца 9°35', в 1 год. 19°20'. Низходящият лунен възел се намира точно в противоположния градус..

(следва)

Link to comment
Share on other sites

Д-р Иво Хенгстер.

Председател на Вегетарианското д-во в Загреб

МЕЖДУ БЪЛГАРСКИТЕ ПРИЯТЕЛИ1

Не българската гара Драгоман, която ни зарадва с красиви цветя на перона, аз усетих нещо топло, благо, и то все повече растеше, колкото повече приближаваше София. Първото впечатление от българската столица е извънредно добро. Аз съм приятно изненадан от чистия въздух, който за нас вегетарианците е половин здраве. Возя се по главните и широки улици, любувам се на новите и красиви сгради и се качвам с автобуса през Борисовата градина на Изгрева. Тук е колонията на Всемирното Братство, където всички са вегетарианци. Оттук се открива прекрасен изглед на гордата Витоша, а още по-далече над нея се издига величествения планински гигант Мусала — толкова възпяван в песните ма Братството. Той със своите 3000 м. височина, никак не отстъпва на гръцкия Олимп. Да оставим на тези два колоса да се препират и по нататък за първенство. Ние сме в периферията на София, на която може и Загреб да завиди за чистия въздух. Тука ще спрем пред бялата сграда на Изгрева. Почиваме си на белите пейки, до дълги бели маси. Нека прегледаме уредените градини и цветя, дървените къщички и по-големи сгради, където последователите на Учителя прекарват своя живот. Нека отидем сутрин рано около 6 ч. на кръглата поляна, заобиколена от борова гора, където съпровождани от музика, се извършват общите ритмични упражнения (паневритмия) и нека се потопим за малко в тайнствения град на людете, които доброволно са се отказали обикновените наслаждения на този свят2, за да бъдат колкото се може по-близо до Бога и до природата. И при все това, тези люде от двата пола извършват своите всекидневни задължения и живеят обикновения обществен и граждански живот, само че телесните им потребности са минимални, a духовните — максимални. В тяхната колония от няколко стотин души няма ни църква, ни джамия, и при все това са чисти души, жадуващи за мъдри беседи, хубави песни и чести размишления за Бога и света.

На рилския лагер не се събират войниците на меча, но героите на духа, които ги води стремежът към съвършенство. След едно изкачване на 2010 м., когато забележихме палатките, зашумяха езерните води, засвириха тънки цигулки запяха братски гърла, и ние след още 220 м. изкачване се намерихме в топлите обятия на пеещите души. След като посвикнах малко с живота на височината, аз слушах песента на вятъра като симфоничен концерт на всемирната филхармония. Учителят ме прие любезно, мъдро ме съветва и ободри за по нататъшна работа. Неговото благо, интелигентно лице, неговият тих и отмерен говор, неговата мъдра реч и естественост вливаха сигурност и доверие, почит и любов, и така спечелваха всекиго без разлика. С личния си пример във всяка положителна работа за доброто на братята, на България и на целия свят, той върви пред всички и всички увлича. Три пъти седмично държи беседи на така наречения Молитвен връх, където се дочаква изгрева на слънцето като символ на живота. Освен това, в неделя той говори върху въпросите на живота, които занимават всеки мислещ човек, прави упражнения (ритмична гимнастика) всекидневно с братята и сестрите, носи дърва с тях заедно, приема и прави посещения, а често се намира всред групи от свои ученици, които разведрява със своя хумор и обсипва със съкровища от знание. На обед и вечеря обикновено има концерти. При вечерния огън се и декламира. Учениците на Учителя заемат разни длъжности, но повечето са умствени работници и братята взаимно си помагат, отваряйки курсове по езици, устройвайки сказки, упражнения по пеене, дишане и пр.

Учителят работи повече от 40 год. в България, издига Христовият морал, и проповядва всемирно братство и нищо не търси за своя работа освен Любов.

Общата снимка на тазгодишните гости от странство излетници Рила се вижда тука3. А втората снимка е добра реклама на вегетарианските деца. Тези свежи радостни лица ни говорят за природосъобразния и нравствен, чист живот, който водят, одухотворените родители. Учителят е автор на много песни, с които се услажда задружния живот на Изгрева и планината, а най-много ги изпълняват сестрите. Аз бих желал и ние да използваме дивната красота на паневритмичните упражнения, музиката на които е снета и на грамофонни плочи..

А когато две французойки и аз се разделихме от онези двадесет братя и сестри, които дойдоха да ни изпратят, и когато нашият бърз влак тръгна, и мене започнаха да задушват сълзите на моята спътница, мисълта ми полетя из света, в който виждам само едно всемирно семейство, а просълзените очи гледат спътниците с които сърцето се побратимява. Да, наистина, само братската любов между людете е сигурно поръчителство за общочовешкото щастие. Идеите на братството и Божествената Любов са близки на вегетарианеца, който в здравите условия на обществения и личния живот вижда главните устои на народното благоденствие. Духовното и телесно оздравяване на личността сигурно води към оздравяване на колектива. Духовно и телесно здрави народи лесно ще се споразумеят, защото в тяхната щастлива земя владеят Божествените начала на живота: Мъдрост, Истина и Любов.

________________________

1) Настоящето представлява извадки от статията се д-р Иво Хенгстер, поместена в югославското списание „Vegetarizam

2) Пушене, пиене, месоядене и пр.

3) В хърватското списание има две рилски снимки: на чужденците и на децата.

Link to comment
Share on other sites

ПЛОДОВЕТЕ НА ОБИЧТА

В приказките обикновено се разказва само за миналото. Ала тук ще се разказва и за настоящето и за бъдещето. Има един Учител. Той със стар, но е силен и бодър, като младеж. Тялото му е право, стройно. В дълъг път и изкачване на планини издържа повече и от млади хора.

Учителят говори на своите ученици:

— Хората имат много ядене и пиене, но те са гладни и жадни. Хората имат много радости и забави, много удоволствия и развлечения, но те са нещастни и измъчени.

Защо е това тъй?

Защото те хранят, поят и удоволствуват само тялото. A душите им остават гладни и жадни: душите им са измъчени и тъжни. Душите им отслабват, изнемогват, замират.

А човек без душа е като слънце без топлина, като чешма без вода, като храна без вкус, като цвете без аромат. Има в Градината на живота едно дърво. То ражда плодовете на обичта. Тия плодове са храна за душата. Всички, които ядат от тях, винаги са сити. доволни, винаги са млади и силни, винаги са радостни и щастливи.

И Учителят отвежда учениците си а Градината на живота. Посочва им плодовете на обичта. Те откъсват и ядат.

Учениците отведнъж се преобразяват. Душите им стават силни. Живота им се изпълва от радост и щастие.

Един ученик говори на Учителя:

— Благодаря ти, Учителю! Аз бях мъртъв, а сега оживях; сляп бях, а сега виждам: болен бях, а сега съм здрав и щастлив. Благодаря ти, Учителю, защото ти направи за мен всичко това!

Учителят отговори:

Не аз, а плодовете на обичта направиха всичко това. И вместо благодарност, всеки от вас трябва да доведе по няколко души в Градината на живота и да им посочи плодовете на обичта.

И учениците правят това, което Учителя им иска.

Колкото бяха учениците, толкова групи хора идват в Градината на живота и ядат от плодовете на обичта. И всеки човек от тия групи довежда после други хора. После всеки от тия други хора довежда нови хора, И така продължават все повече и повече хора да ядат от плодовете на обичта. Това продължава много години, най-после рядко се среща човек, който да не е ял от Плодовете на обичта.

И всички хора се променят. Тия хора, които досега са се ръководили в живота от временни и низки страсти и желания, от прищевки, амбиции, вражди — същите тия хора се преобразяват в силни и любещи души. Във всекиго властва и ръководи душата. Тялото на всекиго е подчинено на душата, както конят е подчинен на ездача.

И изчезват различните пътища, различните желания стремежи, които довеждат хората до сблъскване, до взаимни борби, вражди, измами, насилия — до ужасни войни или революции. И всички имат пред себе си само един път — пътя на любовта и взаимопомощта.

Душата на всеки човек е подобна на слънцето — тя излъчва от себе си топлина и светлина към околните.

И всички са радостни и щастливи.

Началото на тая приказка е действителност за миналото и настоящето, а краят ще бъде действителност в бъдещето.

Т. Ч

Link to comment
Share on other sites

НОВИ КНИГИ

Благословение, роман от Любомир Лулчев. Стр.372. Цена 30 лв.

Тази книга е последната, третата част от трилогията „С Христа“. Както сам авторът казва в предговора си „тия три книги: „Генко Орлето“, „Бунт“ и „Благословение“, може да се четат като отделни, самостоятелни романи, защото изобразяват отделните възрасти на героя, а също тъй различните епохи на средата в която той е живял“.

Книгата е написано увлекателно и се чете леко. Тя представлява опит да се посочи пътя, по който разкъсваното от противоречията на съвременния живот съзнание на търсещия човек, може да намери изхода към светлия извор на Божественото Учение, което разрешава всички противоречия.

Първите две книги на тази трилогия намериха доста много читатели, надяваме се, че така ще бъде и с третата.

Книгата се доставя от автора Л. Лулчев, кв. Изгрев, София, или от книжарница „Братство“, Севлиево.

Орфей, животът делото на един велик мъдрец и музикант, от Андрей Андреев. Цена 10 лева. Издание на книгоизд. „Братство“. Орфей с най-светлия, величествен и пленителен образ, завещан ни от дълбоката древност. Неговият живот, както и живота на Христа, е едновременно една реалност и един символ. Христос умира на кръста, разпънат там от човешкото невежество и злоба. Орфей бива разкъсан от проводниците на животинските страсти в човека. Но и единият, и другият възкръсват в жадната за спасителна чистота човешка душа.

Творческата сила на мисълта от Джеймс Аллен. — трето, отново прегледано и поправено издание на „Мисълта творец на характера“. Преведе от английски Ст. Ив. Белев. Цена 5 лева. Издание на кннгоиздат. „Братство“ — Севлиево.

Самият факт, че тази малка книга има вече трето издание, показва доколко е ценно нейното съдържание. Тя е един универсален потик за всички: за млади и стари, за учени и неучени, за бедни и богати, за вярващи и невярващи. Защото в нейните малко страници са изложени кратко и ясно някои от най-важните методи и пътища за успех в живота: — Човек е творец на съдбата си. В своя ум, с мисълта си, той държи в ръцете си най-бляскавите възможности на бъдещето. По своя лек стил, достъпност и необходимост за всички, книгата е удобна за масово разпространение. На настоятели 30% отстъпка.

Волтер по Андре Мороа, номер втори от международната библиотека „Безсмъртни мисли“, която си е поставила за задача да представи в отделни номера образите на редица велики представители на човечеството, давайки ни техните биографии, написани от бележити съвременници, заедно с избрани части от техните произведения. Книгите са подвързани, с красива външност. Цена 60 лв. Издател за България е Светослав Славянски, ул. 6 септември 12, София. Могат да се доставят и от книжарница „Братство“ — Севлиево.

Радио-свят, брой 123, год. III-та. съдържа: Кога предават английските, немските, френските и италианските станции на български език. Подробната програма на Радио-София, Стара Загора, Варна, Белград и най-интересното от всички европейски станции на къси, средни и дълги вълни. Съдържанието на операта „Бал с маски“, която ще се предава от „Миланската Скала“. Годишен абонамент 120 лв. за 52 броя с безплатна премия. Адрес: Пирот 9, София, търсете го и по будките.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...