Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259

[Ани]

БРАТСТВО

Седмичник за братски живот

Брой 259 - год. XII.

Севлиево, 28 април 1940 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 40 лева

За странство – 80 лева

Отделен брой 2 лев

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

* * *

Съдържание:

Възкресение – Пламен

Пред божия съд – Дарин

Великото (стих.) – В. Недев

Новия човек – В. Недев

Словото на Учителя. Мястото на Истината, Любовта и Правдата в човека. (из неделната беседа – 31 декември 1939 г.)

Ида аз! (стих.) – Елвилюри

Лодката - Д. Стоянов

Астрология. (продължение от бр. 258) – Влад Пашов

Из науката и живота. За нашето дългоденствие. Някои правила за спането – Из в. „Дневник“

Детски образи от Теофана Савова – Н. Дориян

 

[Ани]

ВЪЗКРЕСЕНИЕ

Победа на живота над смъртта. Победа на любовта над омразата. Победа на Светлината над тъмнината, това е възкресението.

Вечният кръговрат на живота ни говори ясно, че ние нямаме причини за отчаяние: животът никога не умира, никога светлината на нашия живот не ще загасне, никога ние не можем да се загубим, да изчезнем, или пък да паднем до такава степен, че да изгубим всека връзка с Божественото в нас и да стане невъзможно нашето възвръщане към Бога.

Съществува, от религиозно гледище, едно подразделение на хората: на грешници и праведници. Колко повърхностни, колко ограничени са обаче, човешките разбирания в това отношение!

„Праведниците ще наследят Царството Божие, а грешниците ще отидат в ада“.

Една е, обаче, човешката мярка, и друга е божествената мярка! „Праведник“ и „грешник“ в очите на хората и в очите на Бога, са две съвсем различни неща.

Само Той вижда скритите глъбини на душата, само Той прониква до вътрешните мотиви на човешките постъпки, само Той обгръща с един поглед и свързва в едно цяло причините и следствията в нашия живот и затова само Нему принадлежи правото да отсъди — кой е „праведник“ и кой — „грешник“.

Фактически, обаче, за Бога грешници, в абсолютния смисъл на тази дума не съществуват. „Праведници“ и „грешници“, това са относителни, човешки понятия, които изчезват в абсолютността на Божията любов и мъдрост.

За Бога има само ученици и малки деца, които се учат да ходят. Защото Той знае че малкото дете, което днес едва се изправя на краката си, утре, след година—две, свободно ще тича навред.

Той знае, че този, който днес е отхвърлен от всички, и когото всички сочат с пръст като грешник, крие безценни съкровища в душата си, които утре ще заблестят като бисери и диаманти в светлината на Божия ден. По днес тях никой ги не вижда. Хората виждат само лошото в него.

Само Бог знае какви бисери се крият в душата на .грешника“ и затова Той никога не ще остави своята „загубена овца“, а ще я потърси дори ако тя се е заблудила до най-отдалечените и непознати долини и бездни на живота.

В тази светлина, кой е грешник и кой праведник?...

Вий, които се смятате за праведници, вий, които смятате че изпълнявате изискванията на Божиите закони, вий, които смятате, че сте изправни във всяко отношение и очаквате да получите, на небето или на земята, наградата за вашия добродетелен живот, с какво наистина вий сте заслужили мечтаното „царство небесно“? Какво вий направихте за неговото идване на земята, в душите на другите, както и във вашите собствени души?

Да не се лъжем. Живота на „праведника“ в хорските очи, често бива едно отвратително лицемерие, което в очите на Бога стои по-низко от живота на отявления грешник.

Последният живее със съзнанието за своята греховност и затова е по-близко до разкаянието, по близко до Бога, отколкото първият, който, като фарисея в храма, се тупа в гърдите, живеейки със съзнанието за своята праведност.

*

За никого не са затворени пътищата към небето. Никой не може да претендира че е привилегирован пред Бога. Истинско, вечно, духовно възкресение очаква всички.

Днес и „праведници“ и „грешници“ са еднакво в гроба на несъвършения живот. И едните и другите имат грешки, грехове и недостатъци, по-малки или по големи, които ги задържате в мрака и студа на земния живот, който е гроб за душата.

Но както житното зърно не умира по земята, така и човешката душа не ще погине в изпитанията и страданията на земния живот.

Тя ще покълни, ще възрасне в светлината на слънчевия ден и ще даде обилен плод.

Това е възкресението!

Пламен

[Ани]

ПРЕД БОЖИЯ СЪД

Във видимия материален свят вечно творческия Дух ма Бога се проявява чрез нашата душа, временно обиталище на която е човешкото тяло, било то красиво или не. Това зависи от нас, които вземаме, съзнателно или не, участие в неговия градеж

Красивата форма ни говори за красотата в света, зад която стои проявената справедливост на Бога, същността на Който е Любовта.

Тази Любов е изразена чрез красотата на всички форми по земята и около нея. В цветята, в зората, в росата, която жадно поглъща слънчевия лъч; в звездния мир, в неизброимите форми по земята: горите, върховете, които първи получават сутрешната любовна слънчева целувка и като венец в сърцата на тия, които са ги разтворили за нея.

Справедливостта на Бога надминава нашите разбирания, но все пак., ако сме наблюдателни и по-често се замисляме върху противоречията, които ни заобикалят, грубите форми — човешки, животински и растителни, природните явления — земетресения, наводнения, катаклизми и морските стихии, и като прибавим към всичко това и жестокостта на човека, неговата кръвожадност, егоизъм и свирепост, която над минава тая на зверовете; войната, ужасяваща ни със своята безсмисленост, всичко това иде да ни докаже, че човечеството не върви в Божествена светлина, а в тъмнина.

Ние, които се кичим с името на Божия Син. Който е олицетворение на Истината, Чистотата, Мъдростта и Любовта. не сме достойни да носим името християни. Това е кощунство с Бога, Когото днес разпъват по страхотните бойни линии: „Мажино“ и „Зигфрид“ и по лазурните води на океани и морета. Дебнат го из дълбините на моретата — под водата. Из засада забиват безжалостно студеното острие на можа в Неговото сърце, за да Го убият! Но защо не си зададем всички въпроса, кого убиваме? Кого унищожаваме? На кого причиняваме всички тия страдания?

Отговорът е един, единствен. Убиваме себе си като човеци. Убиваме нашите братя. Рушим хилядолетната култура и цивилизация. Рушим това което изградиха гениите на човечеството. Използваме техните гениални изобретения за да се самоунищожим! Да обърнем на пепелища цветущата земя; цветущите до вчера градове и села; да превърнем на прах историческите паметници и гробовете на великаните, за да заровим при свещените им кости обезобразените тела на невинните жертви на човешкото безумие.

Има ли по-голямо заблуждение от това? Има ли по-голямо злодеяние и по-голям грях от този, да рушиш това, което не си градил, да убиваш живота, на който не си господар и да заробваш душата, която не е твоя!?

След всичкия този погром, тази разруха и това падение на съвременното човечество, тези които стоят начело на народите, се надяват, че с всичко това ще изградят по-хубава култура от днешната, ще настъпи по-хубав мир от довчерашния. Надяват се, че Бог ще благоволи да излее благословията Си върху нещастната земя, която е напоена с кръвта на неговите недостойни синове и дъщери.

Надяват се те, че ще бъдат достойни да наследят по-обширни, по-плодородни и по-благословени земни владения. Надяват се, че след този ужас на страдания ще настъпи благодатен мир. Народите ще заживеят братски помежду си; алчността ще се замени с благодеяния, омразата с любов, нещастието с щастие, скръбта с радост и с една дума царството небесно ще слезе близо до земята, а ангелски хор ще пее и възпява техните подвизи и злодеяния.

Заблуждение над заблужденията! Глупци над глупците! След катастрофата, която иде за вашите народи, победители и победени — идва и вашата катастрофа. Но тя ще бъде още по-страшна. След изпитанията на които подлагате живота на милиони поверени ви същества, съзнателни и несъзнателни, виновни и невинни, идват и собствените ви изпитания. Ще отговаряте за всички и за всичко. Гответе се от сега да понесете заслуженото Божие наказание.

Гласът на Правдата, Истината, Светлината, Мъдростта и най-сетне и гласът на съвестта ви ще проговори и поиска възмездие.

Божият справедлив гняв ще се излее и над вашите глави. Дълготърпеливият, но справедлив Съдия, седящ на невидимия небесен Престол, Който само Вашите очи, замрежени от пролятата кръв, не могат да видят, гръмогласно ще ви призове на подсъдимата скамейка Гответе се.

Дарин

[Ани]

ВЕЛИКОТО

Велико, прекрасно събитие:

се е хор светъл — души,

сплотени пред чудно откритие —

пътека, към Бога която виши.

*

И тръгват в пътека желана

и в песни преливат избликнал екстаз.

Към тях се прилепят душите страдални,

дочули във себе си Божия глас.

*

Метежен, безформен остатък от минало

се гърчи в предсмъртна агония.  тъмно

а хорът сияен, пред нова епоха осъмнал,

изгражда основи на мир и хармония.

*

Хармония дивна, ти, извор на Сила!

Пулсирай, не спирай,

върти колелото към светъл чертог!

Хармония, в бури родена,

и в сълзи свещени обляна,

излъчвай живителен пламък,

прославяй Великия Бог!

*

Че много души угнетени жадуват

за твоето свидно присъствие!

Дари им крила, повдигни ги!

На множество пътници блудни

ти дай им свещено напътствие!

*

Велико прекрасно събитие:

възкръсвай в душите лъчите,

които от дни незапомнени

таят се в съкровен олтар!

*

И струя от нежни ухания

избликва в недрата им тихи

и химн благодарствен, отправен

към Вечния, Благ Господар!

В. Недев

[Ани]

НОВИЯ ЧОВЕК

Всред тъмния хаос на човешките борби трептят хиляди звезди — души, в чиито недра се разпалва огъня на Великата Любов. Пробудената човешка душа, открехнала своите двери и прозряла неизразимата красота, пулсираща в хармонията на Космоса, лети на крилата на своите възвишени пориви и, като метеор в пространството, чертае светли пътеки за следващите я легион жадни души за простор и светлина. Душата на Новия човек, пуснала корени в плодовита и разработена почва, неспирно претворява елементите на живота в своята лаборатория и реди блестяща огърлица — низ от най красиви чувства, мисли и дела. Душата на новия човек свети.

Вглъбил смела мисъл над плана на Великия Архитект, той полага устоите на новия свят, в който с неспъван размах ще се проявят Любовта, Мъдростта и Истината.

Всред тъмния хаос на човешките борби трептят хиляди звезди — пробудени души, в чиито недра се разпалва оная чиста, Божествена Любов, която ще роди Новото — Велико и Красиво, върху пепелището на Старото.

В. Недев

[Ани]

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Мястото на Истината, Любовта и Правдата в човека

(из неделната беседа „Мястото на Истината, Любовта и Правдата в човека“ – 31. XII. 1939 г.)

В живота има три мерки, по които човек може да се ориентира. Ако не познаваш истината, ти не можеш да познаеш ума на човека. Ако не познават доброто, ти не можеш да познаваш волята на човека. Следователно, не познаваш ли истината, доброто и правдата, ти не можеш да познаеш и законите, които управляват живота. Това са трите мерки. Казвате, обаче че има установени закони в света. Но нека се разберем Ако поставите закони за вълците, вълците ще станат ли по-благородни? Законът ни най-малко няма за цел да облагороди едно същество. Законът има за цел да ограничи неправилната деятелност на каквото и да е същество. Следователно, ако има закон за вълка, вълкът ще се ограничи, но той ще си остане вълк. Той ще стане по-умен, по-хитър, по лукав, ще гледа да заобиколи закона, но по-добър и благороден няма да стане. Та когато казвате, че някой човек е законник, това ни най малко не, показва, че той познава законите и правилно ги прилага. За да познава законите, човек трябва да познава истината. За да познава законите, човек трябва да познава любовта. Ти никога не можеш да постъпваш правилно, ако в сърцето ти няма любов. Ти никога не можеш да мислиш правилно, ако в ума ти няма истина. Ти никога не можеш да постъпваш справедливо, ако правдата не е в твоята воля.

Та сега, в съвременния свят, хората се занимават само с позлатени работи. Грамадна е разликата между истински златните и позлатените неща. Позлатените неща са сянка на златните. Когато говорим за златните неща, ние разбираме съществените, които никога не се изменят. Когато говорим за позлатените неща, ние разбираме несъществените, които се изменят, които не са реални.

Христос засяга истината и казва: „Ако не се родиш отново, не можеш да влезеш в царството Божие“. Съвременните хора трябва да се преродят и умствено, и сърдечно, и волево. Целият свят трябва да се прероди. Христос казва; „Ако вашият ум, ако вашето сърце, ако вашата воля, ако вашата душа, и ако вашият дух не се преродят изново, не можете да влезете в царството Божие“. Това е казал Христос, така е писано във вечната книга на живота. Когато създаде света, Бог написа тия работи и постепенно ги разкрива. И всички хора, които се стремят към тази истина, тя им се открива според степента на тяхното развитие. Истината трябва да бъде достояние на всички хора. И всеки човек, който не прилага истината в ума си, той и себе си заблуждава, и другите заблуждава. Всеки човек, който не прилага любовта в сърцето си. той и себе си заблуждава. Сега някои, които слушат да говоря така, се безпокоят. Да. Но безпокойството нищо не разрешава. Ако направиш една погрешка, няма защо да се безпокоиш. Но като някой учен, ще я хванеш с щипците си, ще я туриш под микроскоп, ще я разгледаш внимателно и ще започнеш да я изучаваш: какъв е цветът й, какъв характер има, как се е зародила, при какви условия се развива и т. н. Ако е способна за живот, няма да я убиваш, но ще я пуснеш в гората да си живее.

Ако пък е умряла, ще я туриш в спирт, ще я спиртосаш, както учените спиртосват пеперуди и насекоми, които запазват като особени екземпляри за изучаване. Значи, всяка погрешка ще я разглеждате като една пеперуда, царски облечена.

Сега някой дойде при мене и ми казва: Слушай, сега искам да ти разкажа какво каза ти. И той започва да пее като грамофон. Аз не искам да слушам какво съм казал. Аз изслушвам ученика си само тогава, когато е направил опит с това, което ще ми говори и е дошъл до някакъв резултат. А пък да ми говори без опит, не го слушам. Ама искам да ти изпея една песен — иди да изпееш тази песен на другите, и след като я научиш добре, тогава ела при мене. Щом я изпееш добре, ще ти туря шест. Защо ще ми я пееш преди да си я научил? Ако я пееш неизучено, аз ще ти туря единица и тогава ще се сърдиш Аз не искам да ми се сърдиш. Затова първо ще научиш песента добре, и после ще ти туря шест. Защо трябва да ти пиша единица? Какво ще те ползва единицата?

Кой развали света? Децата или майките и бащите? Кой развали света: умът, сърцето и волята ли, или нещо друго отвън? Погрешката е в човешкия ум, в човешкото сърце и в човешката воля. Така седи въпросът. Някой казва, че майка му и баща му са виновни за нещо. Не, не майка му и баща му, но неговият ум, неговото сърце и неговата воля. Там трябва и вие да търсите причината за своите погрешки и да изправите ума, сърцето и волята си. Що се отнася до майка ви и до баща ви, те сами трябва да се изправят. Никой друг не е в състояние да ги изправи. Синът по никой начин не може да изправи баща си. Няма по-мъчна работа от тази синът да изправи баща си.

Казвам; сега вие очаквате новата година. Новата година има да измъти едно яйце. На новата година й предстои да излюпи много яйца. И от тия яйца ще се излюпят много пилци. Голямо крякане ще бъде през тази година. Музикантите от това крякане ще напишат цели пиеси. Аз вземам тези думи в добър смисъл. В тези разговори, в тези обещания, събиране на конференции, ще има особени грижи. Всеки ще гледа да събере своите пилци в курника си, да няма нещастия. Всеки ще пази пилците си, да не дойде някоя лисица в курника, да не задигне някое от пиленцата. Всяка сутрин квачката ще става, ще гледа да ги нахрани, да не остане някое гладно.

Сега аз засягам един съществен въпрос. Всички искате да бъдете щастливи. Пък аз се чудя защо до сега не сте станали щастливи. Ако аз бях на ваше място, досега десет пъти щях да подобря положението си. Това става много лесно. Човек е едно растение. Много от неговите чувства и способности са присадени на дървото. Много от тия присадки трябва да се счупят, за да израсне естественото. Естественото е по-добро от присаденото. Ето защо, когато дойдем до там, гдето е присадката, ще счупиш присадката и естественото ще започне да си расте нагоре. Аз правя тук опити. Има една слива. Аз от време на време отрязвам присадката й. Колкото по надолу отрязвам присадката й, толкова по-добре расте и толкова по-хубава форма придобива тя. Ето защо и на вас казвам: Дайте ход на всяко ваше чувство, на всяка ваша способност да расте свободно Не смущавайте вашия ум, не смущавайте вашето сърце, не смущавайте вашата воля. Като казвам че не трябва да се смущавате, не ви упреквам в това. защото смущенията сами по себе си идват.

Когато един параход влезе в морето, непременно ще се изложи на клатушкания. Като казвам, че не трябва да се смущавате, имам пред вид да имате такова равновесие, че при всякакво клатушкане напред или назад, вие да запазите вътрешния си мир и спокойствие. Океанът няма да те посрещне с думите „добре дошъл“, но ще ти каже: Кой ти даде право да влезеш тук? Кой ти позволи да влезеш? Всички бури ще прегледат документите ти, да видят носиш ли позволително Ако намерят, че си влизал без позволение, ще те арестуват. Но ако намерят че имаш нужните документи, ще те пуснат да си отидеш до пристанището.

За всеки живот се дава позволително. Сега вие сте дошли на земята. Позволено ви е на земята да живеете. Но като искате да влезете в един по-висок живот, какъвто е духовният, не мислете, че там изведнъж ще ви посрещнат с финикови вейки. Най-първо ще ви подложат на изпит. Когато искате да постъпите в един университет, първо ще ви поставят на изпит. Ако искате да постъпите в гимназия, също ще ви поставят на изпит. И когато издържите изпита си, тогава ще ви приемат и ще ви окажат всичкото уважение и почитание. Когато издържите изпита си, ще имате уважението на учителите си. Ако не издържите изпита, ще ви кажат, че не сте за училище

Бог е направил света, създал е човека; дал му е ум да се занимава с величието, което Той е създал, главно с онова което е близко до нас. Постепенно той ще отива и към по-далечните неща. Има области и в сърцето на човека, с които той трябва да се занимава. Например, и в най-красивите чувства на човека се срещат мъчнотии, с които той трябва да се занимава. С каквото човек се занимава, подобен на него става. Занимавайте се с любовта и ще бъдете подобни на нея. Това трябва да го знаете. Като не спазвате това, ще дойде ден когато хората ща жалят скъпо за всички свои постъпки.

Разправяха ми пример за един касапин, който живял в един български град. Той обикновено колел агнета, овце, крави, като касапин. Той бил женен, имал три деца. Едното било на осем години, другото на седем, а най-малкото — още пеленаче. Един ден по-голямото братче казало на по-малкото: Ела да ти покажа как татко коли агнетата. То взело един нож от касапницата, без да го забележи баща му и поставило ножа на гърлото на братчето си. Дръпнало с ножа и отрязало гърлото на братчето си. Като видяло какво направило, то се уплашило и хукнало да бяга. В тичането си то не забелязало къде оставило ножа и се натъкнало на него. То започнало силно да вика. В това време майката къпела малкото си дете в коритото. Набързо тя се затичала да види. какво става с другите деца, но станала ужасена от картината: едното дете било вече заклано, второто прободено от ножа. Като се върнала да извади малкото дете от коритото, него намерила удавено.

Такова е положението на всеки човек, който прави грешки и престъпления. Ако една погрешка е в състояние да осакати ума на човека, какво може да изправи? Ако при втората погрешка той осакати сърцето си, и при третата осакати волята си, какво е неговото положение? Как ще служи този човек на Бога с осакатен ум, с осакатено сърце и с осакатена воля? Такъв човек не може да служи на Бога. Всеки трябва да знае, че всяка неправилна мисъл, всяко неправилно чувство и всяка неправилна постъпка, ще се върнат при самия него. Ако кажеш нещо добро, то ще се върне при тебе с лихвите си. Ако това, което си казал, е добро, ще се ползваш първо . Ако кажеш нещо, което е лошо, ти първи ще страдаш.

Сега аз често ви говоря за любовта, с която трябва да започнете новия живот. Любовта е онова снизходително същество, което не съди никого. Затова и Христос е казал: „Отец не съди никого“. Като отидеш при Бога, при Любовта, тя не вижда погрешките ти. Бог казва: Започни отново. Ама не си нарисувал нещо хубаво. Той казва: Вземи нов лист и започвай отново, докато нарисуваш картината добре и първо ти останеш доволен от нея. Кажеш ли една лоша дума, зачеркни я и започни отново. А какво лошо съм казал? Остави това сега. Започни отново и виж какво сега говориш. Ако по-напред си говорил грубо, остро, сега ще говориш мекичко.

Представете си. че един учител по математика изпитва един ученик. Математиката изисква строг, точен език, не може да се говори както попадне. Ако ученикът не може лесно да решава задачите си, а учителят е груб, той може да бутне ученика си и да каже: Седни си на мястото, за нищо не те бива. Каже ли така, ученикът забравя и онова малкото, което е знаел. Обаче, ако учителят е внимателен, мек по характер, той може да се приближи към ученика си, да го потупа по гърба, да тури ръката си върху главата му и да каже: Не се смущавайте, ти ще решиш задачата си. Помисли малко и ще ти дойде на ума как да я решиш. Постъпи ли така с ученика си, последният наистина ще реши задачата си.

Във варненската гимназия имаше един прочут учител по математика, Белчев се казваше. Той постъпваше добре с учениците си. Когато някой от способните ученици биваше много самонадеян и мисли че всичко знае, той го изваждаше на дъската и му даваше най-трудната задача. Ученикът започва да се пънка, да се мъчи, но учителят веднага го потупваше по гърба и му казваше: Няма нищо, ти трябва да помислиш малко. Напиши си тази задача и си помисли в дома как можеш да я решиш. Като помислиш малко, ще намериш начин за нейното разрешение. Ученикът отиваше на мястото си, но с мисълта, че има задачи, които и той не може да реши. Особено той се замисля, като му каже учителят: Как не можеш да решиш такава проста задача!

И Провидението постъпва по същия начин. Има задачи, които човек не е решил, но трябва. да ги реши. Запример, самообладанието е една от трудните задачи. Знаете ли колко мъчно е човек да има самообладание?

Всеки човек, добър или лош, всякога оставя своето влияние върху вас. Ако вие бяхте ясновидци, щяхте да видите, че от всеки човек се отделя една тъмна материя, която пада като сянка върху онзи, с когото се среща. И благодарение на тази сянка този човек изпитва известно неразположение на духа. Добрият и чист човек, обаче, не остава такава сянка върху хората. По-добре че не сте ясновидци, да виждате тия неща. Следователно, когато отивате при Бога, аз разбирам да се отправите с всичката си чистота на своя ум и на своята мисъл към Него. Къде е Бог? Той е в човешката душа и в човешкия дух. Когато искаш Бог да ти помогне, отправи своята душа, своя дух, своето сърце и своя ум към Него. Постъпи към Него с всичката си чистота и доброта на своето сърце и на своя ум и пожелай да изпълниш Неговата воля. Има ли това желание човек, държи ли го дълбоко в себе си. той ще види как целият свят ще се отвори за него.

Сега вие искате да посрещнете новата година. Че как и къде ще намерите Бога? Вие ще намерите Бога във вашия дух, там ще се прояви Той. После ще го намерите във вашата душа. След това ще го намерите във вашия ум — ще се прояви чрез мислите ви. И най после ще намерите Бога във вашето сърце, ще се прояви чрез чувствата ви. Дойдете ли до волята си, там Бог не слиза. Там няма да го намерите. Той ще дойде до сърцето ни най-много и после ще се върне назад, но няма да слезе в нашата воля. Да дойде във волята на човека, това значи да слезе на физическия свят, както е слязъл преди две хиляди години. Не, Бог вече няма да слиза на физическия свят, да се гаврят с Него, да спорят всички учени равини дали и на този Бог говори. Те казваха: Знаем, че на Мойсей е говорил Бог, но на този дали говори, ние се съмняваме. Каква разлика има между Мойсей и Христа? Защо Бог да е говорил на Мойсея, а на Христа да не е говорил? Ще кажете, че в сегашно време Господ не говори на никого. Това е неразбиране. Бог е, който разполага със своята свободна воля.

Ще ви приведа един текст от Евангелието, със свои думи, което можете сами ще си намерите, за да се изясни положението, в което съвременната култура се намира. Един господар казал на слугата си: Иди в моето лозе и отсечи онова дърво, което не дава плод. Слугата знаел кое било това дърво, но казал на господаря си: Господарю, нека отложим отсичането му до следната година Ако дървото тази година не даде плод, следната година ще го отсечем. Такова е положението и на съвременна Европа. Бог е отложил отсичането на европейската култура за един кратък период. През това време Той ще я натори. Ако до това време не Го послушат, тогава ще дойде отсичането.

Из беседата, държана от

Учителя на 31 дек. 1939 г.

София — Изгрев

[Ани]

ИДА АЗ!

Аз ида, ето ида от безкрая —

нетлен, запътен Дух към Вечността.

От плът във плът със дух ще ви позная

и мислите ви в миг ще разгадая,

защото Аз съм дух на Любовта.

*

Аз ида в мощ и слава от безкрая

и силата Си всекиму ще дам

и славата Си ще му обещая

и мъдростта Си ще му завещая —

О, стига да ме чака буден, сам.

*

Аз ида, ето ида в сън-омая . . .

Недей мисли, че ме сънуваш в сън:

почуквам вече — и във твойта стая

ще вляза с блясък и ще възридая,

ако те сваря сух, безлистен пън.

*

Аз ида, благ и строг, да обладая

с крило на обич, мир и прелюбов

душите ви и с пламък да узная,

дали сте с плът и дух съсъд за Рая

или тепърва ще горите в ров.

*

Аз ида в Правда — с меч да припозная

насилието с колко е глави,

лъжата — с колко е езици в тая

земя, която с гняв ще размотая

и сам кълбо ще свия без „уви“.

*

Аз ида лек и тих, като сияя

във утринния от лъчи букет:

Над рамото ми пламеней, играе

на слънцето ликът пресветъл. В края

узнай, че грея Аз и лея мед.

*

Аз ида вихрен пряко Звездороя

по друм, осеян от планетен цвят . . .

Запалена стрела - летя в прибоя

на етерния океан и във пороя

съм Пеперуда-плам над тоя свят.

*

Аз ида светъл, бърз и благ и таен —

къпони златни нося с двуелмаз:

ще ви премеря в обич с дух безкраен!

Бъдете будни в онзи миг омаен,

когато ще ви възкресявам Аз!

*

Аз ида да деля и единявам:

единното да сложа в двуедно,

различното навек да разлъчавам,

блаженство двойно щедро да раздавам

под миглите на Вечното Око.

*

Аз ида Нов Закон да ви насаждам:

Мъжът — във мене да познай Жена,

жената — с Мъж във Мене да се ражда.

във Мене всеки себе си да види,

във себе си пък Мене да открий!

Елвилюри

[Ани]

ЛОДКАТА

Бяхме вече от около десетина дни на Рила. Лагерът почти бе взел нормалният си вид: — кухнята бе изчистена и подредена: баните функционираха: калните места бяха постлани с плочи, а долу бяхме просекли нов път за минаване на конете. Тази година, обаче, очаквахме нещо ново: — бяхме поръчали една лодка, която освен за приятните разходки по езерото щеше да служи и за пренасяне на вода за кухнята, защото дежурните, които вършеха това с кофи, чувстваха още няколко дни след дежурството си, неприятното въздействие — от това носене — върху мускулната им система (поне с мен беше така). Ний разпитвахме пристигащите групи, дали не са видели из багажите нещо като лодка, но все ни отговаряха отрицателно. Най-после една от групите ни съобщи, че лодката пристига. Времето, обаче, по което пристигаха багажите, бе минало, а ние все още не виждахме обичайната върволица да се задава отдолу.

Въобще нямахме представа какво представлява самата лодка, но още по-мъчно можеше да се разбере по кой именно начин ще дойде тя до горе. Решихме да съберем сана група и да слезем до местността „Вада“, за да посрещнем багажа. Отзоваха се около десетина души и ние поехме бързо пътя надолу. До „Вада“ стигнахме по скоро от всеки друг път но там нямаше никой. Запалихме огън и седяхме доста около него, поглеждайки всеки миг към пътя, но той си се простираше тих и самотен, като че ли по него нито е минавал някой, нито пък мисли да минава. Започнаха да се чуват предложения да се върнем в лагера. Вижте какво, рекох аз, щом ни казаха, че лодката пристига, то тя навярно пристига, но понеже и до сега тя не е дошла до тук, то навярно там долу става нещо, което я задържа. Хайде да отидем долу до завоя и ако и там няма никой, ще се върнем.

„Завоят!“ Аз си се досещах, че именно при този „завой“ се запъва нашата лодка и въобще багажите ни. Това бе един сектор от пътя (около 200 м.). във формата на буква Z. До него пътя си е чудесен с едва чувствано възвишаване, но от реката той изведнъж става много стръмен; наизлезлите корени на дърветата са страшно хлъзгави, а на всичко отгоре, една малка речица, тъкмо над него протичайки се разлива по целия път и го подържа винаги разкаляни. Само малко дъждец е необходим за да стане преминаването през него невъзможно. Този „завой“ бе наистина едно мъчилище и за хора и за добитък,

Като стигнахме именно при този „завой“, пред нас се откри една върволица от 4—5 коли, здраво натъпкани с багаж, но и здраво затънали в калта. До първата от колите, брат Славчо, цопнал в калта, по риза, бута с всички сили. Коларят шиба безпощадно конете, а те горките, превити като лък, с явно усилие да изтеглят колата, но тя хич и не помръдва. Посрещнаха ни така радостно, както навярно са били посрещнати руснаците на Шипка. Налепихме се всички на първата кола и просто я изнесохме нагоре. После другата и така всички ги избутахме до горе. После като вървяхме нагоре, един от коларите ми казваше: „Ей, ако не бяхте дошли, май че тук щяхме да си нощуваме“. Неволно си спомних, че горе народа нещо протестираше, защото багажите и продуктите не пристигнали навреме...

На „Вада“ разтоварихме всичко и седнахме да си починем. Умора, глад!... От някъде донесоха няколко хляба и чушки без сол: но аз отдавна не можех да си спомня да съм ял така апетитно и сладко. Менюто беше бедно, но шегите и смеховете ги имаше колкото искаш.

Дойдоха конете и натовариха багажите, но лодката си остана — невъзможно беше да се качи на кон, оставаше значи, да я носим на ръце. При това, макар че вече (мръкваше, ний не можахме да устоим на желанието още тази нощ да я занесем горе. Разпределихме се на две групи по пет души — четирима носят, а един свободен за смяна на най-уморения. Носенето не беше проста работа. Мнозина навярно знаят каква стръмнина е от „Вада“ нагоре, а път, кажи го, никакъв. Най-лошото беше, че често тежестта падаше диагонално т. е. само на двама, защото другите двама са стъпили на по-низко място и лодката дори не се допира до рамото им. В следния момент, обаче, положението се изменя и лодката те хлопва по рамото и пада с цялата си тежест само не другите двама. Впоследствие, няколко вечери наред, аз все се стрясках на сън, защото ми се струваше, че нещо ще ме хлопне по рамото. Въпреки всичко, обаче, лагерът наближаваше. Отгоре надушиха, че пристигаме и тръгнаха да ни посрещат с фенери и за да ни сменят. Като стигнахме, някой от събралите се около огъня извика: „Я-а-а, лодката, лодката пристига!... И след миг всички се събраха да видят какво е това чудо, което е пристигнало по това време. На другия ден тя бе сглобена, насмолена и пусната във водата. Резултатните бяха отлични.

Кой ли ти мислеше, че някога там, на второто езеро от системата „Едигьол“ ще има лодка дълга 4 м. и широка 1.50 м., която може да пренесе 5 души през езерото без да потъне. Какво ли не се постига, обаче, когато хората съумеят да организират усилията си в една разумна посока. Чудно ли е тогава, че един ден ще можем да тръгваме сутрин за работа от езерата и вечер да се връщаме пак там за почивка. Защото за онези смелчаци, които на север успеха да кацнат на една ледена буца, то поляната под „Бъбрека“ ще им се види прекрасен аеродрум. Природата е поставила близко до човека онези блага, които ще намалят суровостта на условията, в които живее той днес, достатъчно е само той да дойде до съзнанието да употреби тези придобивки за общо благо.

Д. Стоянов

[Ани]

Вл. Пашов

АСТРОЛОГИЯ

(продължение от бр. 258)

Полуквадратът е следващия по ред аспект. Той е 45° половин квадрат. Орбисът му е от 3° до 4°. Той е най-слабия лош аспект. Лош е между всички планети. Той се образува, когато две планети се намират на разстояние един знак и половина. Например, ако Венера се намира на 15° от Телеца, а Плутон се намира на 2° от Рака, то ще имаме един полуквадрат, който се образува, защото разстоянието между тях е 47° и понеже Венера се движи по-бързо, средно с 1°15' на ден в същата посока, в която се движи и Плутон, а видяхме, че всички планети се движат в посока от запад на изток, то след 24 часа разстоянието между тях ще бъде вече приблизително 46°10', значи само с 1°10' разлика от точния аспект и след още 24 часа ще бъдат приблизително на 45°20' - значи само с 20' разлика от точния аспект. След още 24 часа, понеже Венера се движи по-бързо (с 1°15' средно на ден), а Плутон по-бавно (с 30' средно за 24 ч.) те ще бъдат на разстояние 44°30', значи имаме вече един разрушаващ се полуквадрат, който след известно време, понеже Венера се движи по-бърже, ще се превърне в полусекстил и след това в съвпад, след което пак ще започнат да се отдалечават, като образуват последователно полусекстил, полуквадрат, секстил и пр.

Секстилът е 60° и показва, че две планети се намират на разстояние два знака една от друга. Той е вторият по сила добър или хармоничен аспект. Обрисът му е до 6°. Две планети се намират в секстил, когато се намират в симпатични знаци, а видяхме по-рано, че симпатични или принадлежащи към един и същи род (мъжки или женски) знаци са огнените и въздушните помежду си, и земните и водните. Значи, когато от две планети едната се намира в огнен знак, а другата във въздушен знак, те могат да бъдат в аспект секстил. Също и когато едната се намира в земен знак, може да бъде в секстил с друга, която се намира във водните знаци, намиращи се вляво или дясно от земния знак.

Например, ако Сатурн се намира на 10° от Козирог, ще бъде в секстил с Юпитера, който да кажем се намира на 15° от Риби ис Марса, който да кажем, че се намира на 5° от Скорпиона. За да можем да изчисляваме правилно аспектите, трябва да знаем, че знаците се движат по посока на часовата стрелка, т. е. от изток на запад и затова всеки два часа на източния хоризонт изгрява нов знак, а планетите се движат в посока обратна на часовата стрелка, т. е. от запад на изток. Планетите заедно със знаците и цялата небесна сфера се движат привидно от изток на запад, но ако наблюдавате по-бързите от тях, които се виждат, например Луната и Венера, ще забележите, че по отношение на някоя неподвижна звезда, те са се подвижили на изток. Най-ясно се вижда това с Луната, която, както видяхме, се движи с 13° ÷ 14° за 24 часа. Сега в случая, който вземам за обяснение, Сатурн се намира на 10° от Козирога и се движи към Юпитера, който се намира на 15° от Риби. Разстоянието по еклиптиката между тях се изчислява по следния начин: Сатурн е на 10° от Козирог. Значи от Козирог остават още 20°. А между Козирог и Риби се намира Водолей, който има 30°, а Юпитер се намира на 15° от Риби, значи имаме 20° от Козирог, плюс 30° от Водолей прави 50°, плюс 15° от Риби, които са изминати от Юпитера, прави 65°. А точният секстил е 60°, значи този секстил е с 5° по-голям. Но видяхме, че орбисът на секстила е 6° - значи аспектът е валиден и понеже Сатурн се движи по-бавно от Юпитера, то разстоянието между тях се увеличава, и следователно имаме един разрушаващ се секстил. От другата страна на Сатурна казахме, че се намира Марс на 5° от Скорпиона, то пак имаме между тях разстояние от 65° - защото Марс се намира на 5° от Скорпиона, значи от Скорпиона остават още 25° + 30° от Стрелеца правят 55° + 10° от Козирог, които Сатурн е изминал, всичко прави 65°, Но понеже Марс се движи към Сатурна, а както видяхме Марс се движи много по-бърже от Сатурн, това разстояние се намалява. Затова този секстил се счита за по-силен.

Квадратът е следващия аспект. Той е 90° и е най-силния дисхармоничен аспект. Орбисът му е до 8°. Две планети се намират в квадрат, когато се намират в знаци, принадлежащи на една и съща динамична група. Като разглеждахме знаците, видяхме, че те се разделяха на три динамични групи, като всеки един знак от групата отстои от следващия на 90°,

Ето тези три динамични групи:

Кардинални знаци: Овен, Рак, Везни и Козирог.

Неподвижни знаци: Телец, Лъв, Скорпион и Водолей.

Подвижни знаци: Близнаци, Дева, Стрелец и Риби.

Значи, ако една планета е в Овен, тя може да бъде в квадрат с една планета, която се намира в Рак и с друга, която се намира в Козирог. Също така, ако една планета се намира в Риби, един от знаците на подвижната динамична група, тя може да бъде в квадрат с една планета в Близнаците и с друга - в Стрелеца.

Например, ако Слънцето се намира на 8° от Овена, а Сатурн е на 10° от Козирога, те ще бъдат в аспект квадрат. Ето как се пресмята: Сатурн се намира на 10° от Козирога, значи от Козирог остават още 20°, които Сатурн не е изминал, плюс 30° от Водолей, плюс 30° от Риби, правят 80°, плюс 8° от Овена, където се намира Слънцето прави 88°, значи 2° до точния аспект, а видяхме, че орбисът на квадрата е 8°. И понеже Слънцето се движи по-бързо - приблизително с 1° за 24 часа, то този квадрат ще бъде образуващ се и ще бъде силен. Ако от другата страна на Слънцето, на 12° от Рака, да кажем се намира Луната, те пак ще образуват квадрат, но вече разрушаващ се. Слънцето се намира на 10° от Овена, значи от Овена имаме 20° плюс 30° от Телеца, плюс 30° от Близнаците правят 30° + 12° от Рака където се намира Луната, прави 92°. Значи тук с 2° е минал точния квадрат, но все още е силен, понеже орбисът му е 7 ÷ 8°, Понеже Луната се движи по-бърже и се отдалечава от Слънцето, то този квадрат ще бъде разрушаващ се, но все пак е силен, понеже е много близо до точния. Но по принцип образуващият се аспект е по-силен от разрушаващия се.

Тригонът е 120° и е най-силния хармоничен или добър аспект. Орбисът му е 8 ÷ 10°.

Две планети се намират в тригон, когато се намират в знаци от един и същи елемент. Видяхме по-рано, че 12-те знака на зодиака са разделени между четирите елемента - огън, въздух, вода и земя, по три знака във всеки елемент на разстояние 120°. Така, че имаме четири елементарни тригони от по три знаци:

Тригон на огъня - Овен, Лъв, Стрелец.

Тригон на въздуха - Близнаци, Везни, Водолей.

Тригон на водата - Рак, Скорпион, Риби.

Тригон на земята - Телец, Дева, Козирог.

И когато две планети се намират в знаци от един и същ елемент и се намират на съответните градуси, те се намират в тригон. Например Слънцето в 10° на Овена ще бъде в тригон с Нептуна, който се намира на 15° от Лъва, а от другата страна ще се намира в тригон с Урана, който се намира на 5° от Стрелеца. Но в първия случай ще имаме образуващ се тригон, защото двете планети се намират 125° и понеже Слънцето се движи по-бързо, то това разстояние постепенно се намалява и след 5 ÷ 6 дена ще имаме точен тригон между Слънцето и Нептун.

Ето как става пресмятането. Слънцето е на 10° от Овена, значи от Овена му остават да измине още 20° плюс 30° Телец, плюс 30° Близнаци, плюс 30° Рак, правяте 10°, плюс 15° от Лъва, където се намира Нептун, правят 125°, т. е. 5° надминава точния аспект, но понеже Слънцето се приближава към Нептун, тригонът е образуващ се. Във втория случай разстоянието между Слънцето и Уран е пак 125°, но тук имаме вече разрушаващ се тригон, защото Слънцето, което се движи по-бърже, се отдалечава. Ето как става пресмятането: Уран се намира на 5° от Стрелеца, значи от Стрелеца му остават да измине още 25°, плюс 30° от Риби правят 3 х 30° = 90° + 25° от Стрелеца правят 115° + 10° от Овена, които Слънцето е изминало, правят 125°, значи 5° надминава точния тригон, както в първия случай, но в първия случай Слънцето се приближава към по-бавна планета Нептун и разстоянието между тях се намалява, а във втория случай Слънцето се отдалечава от по-бавна планета Уран и разстоянието между тях се увеличава. Затова в първия случай имаме образуващ се тригон, а във втория - разрушаващ се.

      Следващият по ред аспект е квадрат и половина, т. е. 135°, той е дисхармоничен и по сила е равен на полуквадрата. Две планети се намират в квадрат и половина, когато се намират на разстояние четири знаци и половина. Орбисът му е 4°, като на полуквадрата. Например, да кажем, че Меркурий се намира на 1° от Овена, а Нептун на 15° от Лъва, значи те се намират точно на 135° разстояние, т. е. образуват аспект квадрат и половина. Но понеже Меркурий се движи по-бързо и се приближава към Нептуна, то този квадрат и половина ще бъде разрушаващ се, който след известно време ще се превърне в тригон.

Следващият аспект се нарича квинконция и има 150°, той е от най-слабите дисхармонични аспекти. Две планети, които се намират на разстояние пет знака са в квинконция. Орбисът му е 2 ÷ 3°.

Опозицията е аспект от 180° и е дисхармоничен. По сила се равнява на квадрата, макар и да не е във всички случаи така злокобен и фатален, защото той е едно положение, при което силите, при все че се противопоставят, същевременно се уравновесяват. Орбисът на опозицията за Слънцето и Луната помежду им е 12°, а на Слънцето и Луната с другите планети е 10°. Две планети се намират в опозиция, когато се намират в два противоположни знаци и имат съответните градуси. Например Сатурн в 10° на Козирога е в опозиция с Луната, която се намира на 12° от Рака. От 10° Козирог до 12° Рак има 182°, значи 2° повече. Но понеже Луната се движи по-бърже и е пред Сатурна - то опозицията е разрушаваща се.

Някои астролози вземат под внимание други два слаби хармонични аспекти — квинтил 37° и биквинтил 72°.

Следователно, имаме следните аспекти:

Съвпад - от 0° - 5° между планетите и до 10° между Слънцето и Луната и планетите - характерът му е в зависимост от планетите, които го образуват.

Паралел - Когато две планети имат еднаква деклинация с орбис до 11/2° — Хармоничен или дисхармоничен в зависимост от планетите.

(следва)

[Ани]

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА

За нашето дългоденствие.

Някои правила за спането

Времето, което с необходимо за сън, зависи от много условия: от индивидуалното състояние, от възрастта, от климата и пр. Его защо сънят не може да се мери с часове. Изобщо взето, човекът, както и животните, се нуждаят от повече сън през зимата. отколкото през лятото, през детинството повече; отколкото през зрялата възрасти, и повече в болно състояние, отколкото в здраво. Най-добрият признак от нужда за сън е здравата умора, придружена с леност; това е като гладът за храненето. Насъщно необходимо е да спим повече преди настъпването на полунощ, защото според много медицински изследвания, сънят е най-полезен преди полунощ. Нервността и безсънието в наше време се дължат до голяма степен на обстоятелството, че съвременният човек живее най-интензивно през вечерните часове.

Само след работа човек може да спи добре.

Значителна роля играе и леглото. Постилката не трябва да бъде нито много корава, нито много мека; възглавниците да не са много високи, покривката да бъде топла, но не тежка. Въздухът да бъде чист. Добрият сън изисква открит въздух.

От голямо значение за добрия сън е качеството и количеството на храната, която вземаме особено вечер. Много хора не могат да спят, ако са вечеряли с месо, вино и кафе. Фасулът също нарушава съня. Сладко се спи само след скромна вечеря от хляб (не топъл), сирене или плодове.

Особено важно е да са затоплени краката. Човек, който ляга в студено легло, се свива и нарушава правилното си храносмилане и кръвообращение.

Добрият сън изисква изтегнато тяло, по възможност малко извърнато на дясно. Ония, конто спят изцяло на гърба си, сънуват лоши сънища. Това се дължи на обстоятелството, че вътрешните органи налягат върху гръбначния стълб. Спането на дясната страна има преимуществото, че така сърцето работи по-спокойно.

По-голямо значение от всички външни обстоятелства за добрия сън има нашето душевно състояние. Мъката, възбуденото мислене и т. н. нарушават по-силно съня от всичко друго. Щом легнеш, трябва да изпъдиш всички мисли и тревоги.

Из в. „Дневник“

[Ани]

ДЕТСКИ ОБРАЗИ

от Теофана Савова

Една книжка от 32 странички, която по външния си вид и по съдържание няма особени изискания; една сбирка от поучителни монолози, в които говорят неодушевените предмети и са отправени към най-невиното същество — детето, написани във формата на къса проза с вътрешен музикален ритъм. Неодушевените предмети, които заобикалят живота на детето било в неговия родителски дом или вън от него всред природата, говорят с езика на човека, одухотворени от авторката, идвайки полезни съвети на наивното, несръчното и невинно дете. Това е една особена форма за изказване, един особен начин за възпитателно въздействие върху невръстното дете чрез одухотворяване на неодушевените предмети, които са като неразделна част от неговия живот в къщи и навън.

В тези монолози на мъртвата природа, героите в които са разните предмети или природни явления, като ръчичките, устичката, очичките, ушенцата на детето; масичката: креватчето, чорапчето, стаичката и пр. в къщата на детето: или пък водата. огънят, от които трябва да се пази, цветята, полянката, облакът, слънцето и др.; или сливките, червената ябълка, зарзалийката, прасковка и др. всичките му говорят на най-нежен и мил език, който милва като майчина ласка и ги облива с невидима обич на мъртвата природа.

Ще цитирам някои от тези монолози, за да се илюстрирам.

Житения клас говори .Зрънцата ми са зрели вече. Сега очаквам пъргави ръце и здрави зъбки . . .

Малката трвица казва: „Ветре, ветре, не съм толкова послушна. Аз ти се подчинявам, . . . но отминеш ли, веднага повдигам челце“

„Честита пролет“, говори кокичето: „дойдох с нова радост да те поздравя. С празника на пролетта”.

Устичката говори: Искаш ли да имаш хубава устичка? Първо на ме криви! Аз обичам да съм права. . . Не яж лютиво, не яж студено, нито топло . . .

Сливките говорят: „Почакай, хубаво дете! Не ни отнемай мъничката радост — да те гостим със сладък плод!“

„Заповядай, заповядай“, каза малката черешка, обкичена с плод. Откъсни си! Хапни си!

„Аз съм зряла вече!, казваше ябълката: сега чакам едни нежни ръчички да ме откъснат, едни бели зъбки да ме хапнат и едно здраво стомахче да ме приеме…“

„Детенце, детенце!“, извика малката полянка, „моля ти се. ела да ми помогнеш! Да вземеш тези книжки и огризки от по мен.“

Водата говори: Вечер е. Време е за нощуване, нали? Подай ръчичките ти да измия?

„Добро утро“, подшушнаха слънчевите, предвестници около главата на спящото дете. Отвори очите си!

„Попей си, както ние пеем. Ние всякога пеем и сме всякога доволни“, шушнаха листата в гората.

„Кой се сърди там? Ти ли, хубаво дете? Защо? Сърдят ли се малките деца“, се обаждаше бора от гората.

„Грррр! грррр! Нс сс плаши дете. Аз иде да полея малките тревички и цветя“, се обади облакът

Изворчето говори: „Ела, ела! Край мен поседи. В песента ми се заслушай. Седни! Седни си почини! Снеми си торбичката. Паленцето си наметни“.

Стаичката моли: „Избърши крачката! Колко се обичам, когато съм чиста!“

„И аз обичам да съм чиста. Чисто наредена. Всяко нещо върху мен да бъде прибрано“, масичката се моли.

„А мен, креватчето, кой ще ме оправи сутрин рано?“

„Ох. простена детското чорапче, пуснато небрежно на земята. „Детенце, моля ти се, вземи ме! Ето, това са милите, свидни образи на детската душа, въплътени в неодушевените предмети и природни явления, които говорят с нежния език на детето, въздействат върху неговата душа — възпитават я и облагородяват.

Н. Дориян