Jump to content
Ани

Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 270

Recommended Posts

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

НОВОГОДИШЕН ПРИВЕТ

Като парчето глина в ръцете на грънчаря, като твърдия мраморен блок под длетото на ваятеля. като неразорана и непосята нива пред плуга на земеделеца се изправя пред нас новата 1941 година.

В какво ще превърнем тази мека глина? Каква статуя ще изваем от този твърд мрамор? Как ще изорем и с какво ще засеем тази целина — неразораната още нива на 1941 година?

Нека помним, и нека никога не забравяме:

Има неща предопределени — от целият процес на досегашното историческо развитие: от сложната съвкупност на наличните външни и вътрешни, материални и духовни условия; от независещата от нас действителност; от Бога. Безразлично е в случая как ще се изразим.

Но има и неща, които зависят от нас, именно от нас, и само от нас: от нашия ум, от нашата воля. от нашето сърце Има неща. които ние ще определим — до станат или да не станат, и по какъв начин да станат, през тази 1941 год., в която току що встъпваме.

Както и да е ограничен от условията, човек, все пак, има един изходен път, има известна свобода, с която може да подтикне събитията и нещата в живота си в едно или в друго направление

Миналото ни ограничава, но бъдещето е в наши ръце. Върху основата на това минало, ний трябва да изградим нещо по-хубаво.

И ето: пред нас стон въпроса — да творим. или да разрушаваме? По пътя на старото, или по пътя на новото да вървим? Старите, или новите методи да употребяваме?...

Ние имаме твърдата вяра, че българският народ е вече достатъчно зрял, че той е почерпил достатъчно поука от горчивите опитности на миналото и затова ще съумее, ще намери в себе си достатъчно сили, за да може да върви по пътя на новото — по пътя на творчеството по пътя на мира.

Нека изградим нова България! Нека приложим нови методи! Нека тръгнем по нов. истински нов. и чисто наш. български път! Нека докажем на целия свят, нека запишем на вечни времена в страниците на историята, че ние можем да печелим безкръвни победи, много по реални и по-трайни от тия, изтръгнати с насилие.

Да изградим Нова България! Велика по дух и по сила. Велика по вътрешното сцепление на частите си и по мощния размах на творчеството си.

Това е нашият новогодишен привет.

Пламен

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЕЛОТО И НОВОТО ВРЕМЕ

Обновата, коренната и истинска обнова на българския народ трябва да започне от българското село.

В селото се намират най-здравите, непоклатими и непокварени, твърди и самобитни, естествени и неподатливи на вредни чужди влияния устои на нацията. В селото се намират най-здравите, най-мощните и с най-големи възможности жизнени сили на нашия народ. Селото е неизчерпаемия извор и местото за пряко и неотложно приложение на ония градивни елементи, от които само може да се изгради нещо истински ново и истински хубаво.

На всички наши, български идеолози, които търсят Запад и на Изток и по всички части на света, идеи, теории и примери, които да приложат тук, в България, ние им казваме:

Обърнете погледа си към нашето село Отвърнете се от чуждото и се възвърнете към нашето, родното. Откажете се да закупувате в странство и да внасяте за приложение тук, в България, идеи и реформи, които са израсли на друга почва и са приложими при други условия.

Елате да издигнем, да реформираме, да дадем мощен тласък за развитие на нашето село, и с това да постигнем нещо ново и много по-хубаво от това, което можем да научим на запад или на изток.

Ние не се нуждаем от чужди идеи! Ние няма какво да учим от другите народи когато въпроса е да изградим тук, у нас, нещо ново, нещо по-здраво и по-хубаво. Ние имаме на разположение всички възможности, всички външни и вътрешни, материални и духовни условия, за да започнем още днес, веднага, без никакво отлагане, и без да очакваме никакви външни или вътрешни промени, онова творческо пресъздаване на нашия основен национален бит, което ще издигне страната ни и народа ни до висините, от които той ще може да даде пример от световно значение. . .

Малко повече смелост, малко повече широта, малко повече вяра и упование в способности на българския творчески гений, и ние ще отправим всичките, днес все още пръснати в различни посоки сили на нацията, по правия път — по единствения път, по който можем да очакваме истински успехи, истински траен и самобитен национален възход.

Ние трябва да стъпим на здрава почва. Това е първото нещо. Нищо, истински ново и истински хубаво, не може да се изгради върху една нездрава  почва, там където се кръстосват разнообразните вредни влияния на една чужда на българският бит психика, на едно чуждо мировъзрение. Обновата на българския народ трябва да започне от българското село.

Ние, разбира се. ни най-малко не си въобразяваме, че покварата, фалша, кривите методи и кривите разбирания, и, изобщо, цялата онази гнила психика, продукт на разложение, донесена ни отвън, е оставила незасегнато българското село. Ние знаем много добре, че чуждите вредни влияния са свили здраво своето гнездо и там, че голяма част от най-добрите синове селото го изоставят, търсейки другаде, във външните удобства и в готовите условия, това, което то не е могло да им даде, не знаейки, че с това те губят много повече отколкото печелят и неразбирайки, че първом те трябва да дадат, че тогава да получат.

Ние познаваме много добре недъзите, недостатъците, нуждите и болките на нашето село, ние знаем неговата изостаналост и несъвършенство, и въпреки това, казваме:

Всеки, който обича България, който истински обича България, независимо от това, дали е или е бил някога ляв или десен, независимо от това, дали богат или беден, учен или прост, селянин или граждани, — всеки, който истински милее за своя народ и му желае доброто, трябва да посвети своите сили за издигането на родното село.

Обновата на България ще дойде от селото! Истинското величие на България ще дойде от селото! Нова България велика и мощна. красива и светла, благоденстваща и лъчезарна — ще бъде изградена, като се започне именно от селото!

Обилието на здрави, творчески, жизнени сили в българското село е неизмеримо! Който познава поне малко, той знае какви мощни, потенциал ни сили и възможности крие в себе си подрастващата и израсналата вече селска младеж.

Това е най-скъпото съкровище, това е истинското злато на България. Ако тия сили, които кипят от жажда за работа и преливат бреговете на ограничаващата ги действителност, се отправят в пра-вилна творческа Дейност, ако на тях им се даде едно истинско, правилно ръководство, заедно с необходимата свобода и необходимите условия за тяхната проява, то тогава ние ще сме наближили времето, когато България не ще има какво да завижда на никои друг народ на земята.

Една велика задача предстои днес на българския народ, на българската младеж, и, специално, на младежта, произлизаща от селата. Ний трябва да направим нещо, което никой друг народ досега не е направил! Защото притежаваме в достатъчен размер силите и условията, необходими външни и вътрешни предпоставки за това.

Да се възвърнем към селото! Да започнем да работим за неговото издигане! Планът е в ръцете ма Великия Майстор на живото, Който невидимо направлява всичко. От нас се иска само да работим. Той ще координира, ще съгласува усилията ни и, като техен общ резултат, утре ще видим да се издига величественото лъчезарно здание на Новото българско село, чиято светлина огрява цялата земя.

Будни синове и дъщери на селото! Гласът на майката-земя ви вика! . . Чуйте! . . Един нов свят трябва да се изгради! Една нова ера трябва да се започне! Началото на нещо велико и непознато досега трябва да се постави!

Всичко това чака вас! Тази мисия е възложена на вашите плещи! Тази работа очаква вашите ръце! — Вашият ум, вашето сърце и вашата воля трябва да бъдат турени в действие.

Идеалът е велик, светъл и красив! Той е пред вас!

Вие трябва да го осъществите!

С. Калименов

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПОВЯРВАЙ

Безкрайна, светла звездна шир.

Трепти безмълвният й лик.

Дълбока тишина и тайнствен мир.

О, миг, тържествен и велик!

*

Една милувка нежна окрилява

света на моите мечти —

една Душа Велика се вселява

в душата ми и тихо ми шепти:

*

— Душа, пробудена за устрем

към по-добри човешки съдбини,

повярвай, идващото „утре“

ще дойде с много, много добрини!

*

Виж тази приказна, елмазна шир —

каква хармония, каква вълшебна красота!

Ще стихнат бурите човешки най-подир

И таз хармония ще слезе във света!

*

Повярвай, милиони слънчеви души са храм на Любовта!

Не гледай този смут, тоз кървав епизод.

туй сетний трясък е на всяка гнилота

пред правдата на Бога — Саваот!

В. Недев

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ХРИСТОС И СЪВРЕМЕННОТО ЧОВЕЧЕСТВО

„Аз съм пътя, истината а живота“

Христос

Преди близо 20 века мировата история вписа в своите страници едно велико и светло име: Исус Христос. И от тогаз всяка година човечеството, което прие това име, като знаме на своя живот, празнува рождения ден на Богочовека с голяма тържественост, но и с доста суета и фалш. Ще се разнесе наскоро пак от амвоните тази вест: в звъна на камбаните ще прозвучи ехото на онзи химн. който ангели над витлеемската пещера изпяха: „Слава во вишних Богу, на земята мир, между човеците благоволение“ В този химн е вложен завета, който Всевишния даде на света, чрез своя възлюбен син Христос. Да изпратиш като изкупителна жертва най-възлюбеният си син — това е, наистина, благоволение. И дойде този Син Человечески тихо, скромно, в една овчарска пещера над която една светла звезда свидетелстваше за великата Му мисия: да бъде виделина на света и да покаже пътя, истината и живота, според мъдрите Божествени закони. И целият Му живот беше само служба на истината и доброто. Неговият идеал беше да даде образец на истинския човек и да покаже пътя към лично, социално и общочовешко благоденствие. Той възвести онзи вечен принцип, който трябва да легне в основите на живота, за да се осъществи идеала за щастието.

И този вечен принцип Той изрази с неподражаема вещина в завета към своите ученици; „Давам ви последната и най-голяма заповед: обичайте Бога с всичката си душа и ближния като себе си“.

Любовта към Бога, към човека. към всичко изобщо —ето вечната основа на живота. Любовта, която прави от всекиго ближен, която обединява хората, която ги побратимява — ето това е вечния, истинен и неизменен принцип на живота, от атома до Бога, от прашинката до Космоса. „Бог е любов“, а Бог — това е вселената с всичките си форми и проявления. Значи, само в любовта може да се прояви истинския живот, тъй както топлината на слънцето през пролетта буди всичко към живот.

Любовта е слънце, което свети и топли, омразата е студ, който сковава и умъртвява. Любовта — това е цялата философия на Христовото учение. Любов към ближния и към Бога, но не фарисейска, не лицемерна, а искрена, жива. Любовта, при която другия е наш брат, а не наше враг. Колко проста истина, но, уви, колко мъчно приложима от хората! Христос отиде дори по далече и прогласи още: любов и към враговете ни! Колко странно звучат тези слова на великия Назарянин в днешния милитаризиран век! Като звън от пукната лира ще прозвучат тези думи в ушите на съвременния християнин. Може би и усмивка на ирония ще се изпише по неговите уста и ще възкликне: празен блъф, химера, непостижима мечта на фантазьор, чужд на съвременността!

О, не! Не е химера, нито празен звън. но великата, вечната и свята истина на живота. Забравена, отритната, потъпкана тъй безжалостно от днешния „християнски“ свят! И тъкмо днес тя е най-необходима, защото светът страда, именно, от безлюбие, от липса на правда и мир.

Ето, днес една грандиозна война бушува в света. И сега, когато пак ще се празнува рождения ден на Христа, страшни оръдия бълват по сухо, по вода и от въздуха смъртоносен огън. Избиват се хората — братя и се унищожават несметни блага, придобити с много труд и време. За безброен път човечеството разрешава своите проблеми пак чрез оръжието, чрез войната, която бе отречена от Христа. Пътя, който посочи Христос, е изоставен. И вървят хората по хлъзгавия път на борбата и насилието, които ги водят само към страдания. Светът трябва да разбере, че един е пътя към живота и щастието — любовта! Един е истинския водач на света, който трябва да следваме — Исус Христос.

Св. Сугарев

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

По образ и подобие

(из неделната беседа „По образ и подобие“ – 3. XI. 1940 г.)

Ще взема онова изречение от Писанието, дето се казва, че Бог създаде човека по образ и подобие свое. И после прилага: създаде ги мъжки и женски пол. Туй изречение не е разбрано. Какво значи човек да бъде създаден по образ и подобие Божие, мъжки и женски пол? Разни теории има. Теориите нас ни интересуват само като скици. Всяка теория е една скица. Тази скица не може всякога да се реализира, да се разбира. Тя трябва да претърпи ред промени. Всички вие имате такива скици в живота си. И всички страдания произтичат от скиците. Запример, вие теоретически имате една полица да ви плащат от 25 или 50 хиляди лева. Това е теория. Ако онзи, от когото имате да вземате, се добере до тази полица и я скъса, всичко отива. Вие не можете да докажете, че имате да вземате. Такова нещо е и теорията. Тя е само като един документ — че имате да вземате. Дали, обаче, наистина ще вземете, то е въпрос. Ако вашият длъжник има, ще вземете. Но нека не се спираме на полицата.

Най-важното, това е утрешния ден. Днешният ден представя вече миналото. Каквото човек е мислил и правил в миналото, то е вече настоящето.

Всеки човек жъне плода на миналото.

А туй, което има да постига за в бъдеще, то е утрешния ден. Каквото прави днес, то ще му бъде в утрешния ден жетва. Някои казват, защо Бог е направил човека по образ и подобие свое. Да. Бог е направил човека по образ и подобие свое, но Той все пак е оставил нещо, което не е дал на човека. Или с други думи: Бог създаде човека по образ и подобие на своя ум, създаде го по образ и подобие на своето сърце, но не го създаде по образ и подобие на своята воля. И понеже човек си е позволил да присвои това, което Бог не му е дал, той внесе в света греха, престъплението.

Всички страдания на хората се дължат на това, че те искат и по воля да бъдат като Бога — да заповядват. Запример, когато един мъж бие жена си, той прави нещо, което не е по Бога? Когато банкерът вземе по насилствен начин от бедния, той прави нещо, което не е позволено. Когато ти заколваш една овца и я ядеш, ти правиш нещо, което не е позволено. Когато говориш на хората туй, което не е истина, и туй не е по Бога. Искаш да ги заставиш да вярват и правят това, което не е по Бога. Някои питат защо хората страдат. — Защото правят това, което не е по Бога. Всички страдания в света — индивидуални, семейни, обществени, народни, общочовешки, произтичат от туй, че всички правят това, което не е по Бога. Там дето постъпват по Бога, излизат всички блага.

Сега аз искам всички да разсъждавате. Защото всичките хора не разсъждават еднакво. Запример някои казват, че всяко нещо си има причина? Причината и тя си има причина и последната причина има и тя своя причина и така до безкрайност. Следователно, ние живеем в един свят дето има едни явления, които обуславят други явления и казвате, че първото е причината на второто, то е резултат. От него произтича друг, по-голям резултат. Да кажем, имате една река като резултат на много изворчета. Тази река се отбива в градините — то е друг резултат. Казват, че реката е причина. Но тя е второстепенна причина. Главната причина вие не знаете къде се намира. Ако някой слуга е донесъл един подарък за вас, то слугата не е причина. Той е само едно условие. Зад слугата седи онзи, който се е погрижил заради вас. Ние в света виждаме само слугите. Онзи, който изпраща всичката благословия, не Го виждаме. Той е причината, истинската причина, а ние казваме: Баща ми направи туй заради мене, приятелят ми направи това и т. н. Не, те са само слугите. Бащата, майката, приятелят, всичките те са слугите. Но и без тях не може - те са необходими, за да се прояви чрез тях реалното.

Направи Бог човека по образ и подобие свое, по ум — да мисли. И човек трябва да мисли, понеже като мисли, — мозъкът е едно динамо — човек образува светлина. А светлината е една необходимост за човешкия живот. Подобно нещо е и със сърце-то. Сърцето е динамо, в което се образува топлина. Топлината е една необходимост за живота. Значи, в мозъка се проявява мисълта, в сърцето се проявява животът. Следователно, ако изгубиш божия образ, ще изгубиш Божията мисъл; ако изгубиш Божието подобие, ще изгубиш сърцето си, тогава животът не може да се прояви.

Сега може да се зададе друга мисъл:

Защо светът е така създаден?

Че как трябваше да се направи? Какъв образ можете да дадете на света? Съвременния живот върви по най-добрия път. От милионите опити, които е правила природата в миналото, светът върви по един от най-добрите пътища. Милиони и милиони опити е правила природата и този път, по който светът върви, е най-добрият. За в бъдеще, като намери по-добър път, по него ще върви света. В следната епоха животът ще върви по други път. Нищо в природата не е статично! И там красотата на живота. Човек, като изгуби разнообразието на живота си, той става нещастен. Запример, вие помислите, че сте остарели. Старостта е еднообразие. В старостта вашия ум трябва да работи. Вие трябва да бъдете учен човек, вас трябва да ви интересува математика, вас трябва да ви интересува геометрия, трябва да ви интересува музика, художество. Трябва да ви интересува химия, физика, трябва да ви интересува астрономии, трябва да ви интересуват всички окултни науки, задгробният живот трябва да ви интересува.

Някои от вас искат да стават лекари. Но каква наука е медицината? Сега за сега, тя се занимава само с болните хора. А пък необходимо е да имаме една медицина за здрави хора.

Да се изучава преди всичко здравия живот и едва тогава да се изучавал болните. Някои от лекарите, обаче, са дошли до една трезва мисъл: че здравите трябва да плащат, а болните да не плащат. Като се разболее, човек не може да работи, тогава даром да го лекуват. А здравите понеже работят, те трябва да плащат.

Сега. болестта е едно средство. Когато човека искат да го смирят, пращат му болест. Има нещо по-страшно от болестта. То е човешката гордост.

Гордостта в света е причина за всички падения на хората.

По-неустойчиво нещо от човека няма. Ти трябва да имаш отличен ум и сърце, за да можеш да пазиш своето равновесие. Докато ти мислиш, можеш да ходиш, щом престанеш да мислиш, падаш. Докато сърцето ти е топло, ти ще ходиш изправен; щом сърцето ти изстине, ще останеш на едно место.

Докато човешката мисъл работи, човек може да се държи. Щом престане да мисли той веднага се препъне и падне. Аз засягам тия въпроси, понеже те са свързани със здравето на човека. Човек не може да бъде здрав, ако той не мисли. Човек не може да бъде здрав, ако той не чувства правилно. Някой път ние сме недоволни от онова което имаме. Че животът седи в дишането. Най-първо като станеш сутрин, ти дишаш, и в дишането ще приемеш нещо от Бога. Какво ще дадеш? Всякога когато човек дава толкоз, колкото приема, той е здрав. Щом престане да дава, или дава по-малко, той се разболява. Значи, природата не обича лакомия.

Някои хора са лакоми в умствено отношение. Те искат да знаят всичко. Ако хората знаеха всичко, какво щяха да направят? Да допуснем, че всичките хора знаеха всичко. Какво отношение щеше да има тогава между тях? Може да помислите по този въпрос. То е само един философски стремеж, то е нещо невъзможно. Невъзможно е, например, всеки от органите на тялото да бъде еднакво голям колкото тялото и да бъде силен като тялото. Ако главата стане колкото тялото, где ще бъде тялото? Ако ръката стане голяма колкото тялото где ще бъде тялото? Всички удове всякога ще бъдат по-малки отколкото тялото.

Вие искате, вътре в Божествения свят, както Бог е направил света, да измените реда на нещата—да направите ръката по-голяма, отколкото трябва. Защо ви е една голяма ръка или защо ви е една голяма глава? Всички искат да бъдат големи Големината има своите неудобства. Никой не иска да бъде малък, обаче най-малката форма е по-удобна. Големината не е толкоз удобна. Тя е удобна при други условия. Бог създал в света големи и малки същества. Един цар в миналото направил две врати, малка и голяма. През голямата врата влизат големите същества, а през малката — малките същества. Какво се указало? Малките същества можели да влизат и през големите и през малките врати. Тогава големите, за да могат да видят какво се крие зад малката врата, в апартаментите на малките същества, те разтрошили вратата и направили престъпление. Та кое е по-хубаво в дадения случай — да си малък, или да си голям? Ако си малък, можеш да влизаш и през голямата и през малката врата Ако си голям, само през малката врата ще влизаш.

Да кажем, ти гледаш на хората с пренебрежение, казваш: Този е невежа, онзи е невежа. Мислиш си, че ти си нещо по-голямо. Според мене, грешните хора са комарчета. Те проникват навсякъде — и в светите места влизат, и в грешните места влизат. Хората схващат, че светия човек трябва да мине през големите врата. Грешникът е едно малко комарче, което няма тази цена. както този свят човек. Аз наричам святи ония хора, които разбират много добре нещата. Според мене, всеки човек, който разбира онова, което Бог е направил и го прилага, той е свят човек, той е добър човек.

Вие понякога се възмущавате от болестите. Болестта е един метод за възпитание. Ако болести в света нямаше, ако страдания нямаше, хората щяха да бъдат крайно жестоки, твърди като диамант. Вие не бихте могли да влезете между тях. Благодарение на тия страдания, между хората се образувал известни връзки. Та, в тази война запример, английските бедни и богати се побратимяват. В скривалищата долу всички по братски си помагат. Започнаха вече англичаните да мислят, че бедни и богати могат да живеят на едно място и да се разбирал

Някои вземал думите от Евангелието и плашат хората, като казвал, че богатите ще бъдат в ада. Това е един отживял метод.

Светът с плашене не може да се поправи.

Че има ад, има. Но трябва да се знае какво нещо е адът. Ще ви приведа един анекдот из турския живот. Един турски бей имал един син. Бащата бил много благочестив, синът, обаче, започнал да пие. Бащата му казва: — Абе, синко, ако пиеш, ще идеш в ада, ще започнеш да гориш. Синът му отговаря: Татко, аз обичам да ми е топло, поне студено няма да ми е. — Не пий тази ракия, казва бащата, всичките тия бъчви ще се окачал на врата ти. Той пита: Ами пълни ли ще бъдат? — Разбира се, пълни. — Има какво да се пие.

Ние заплашваме хората, но това е едно криво разбиране. С това се изкривява смисъла на живота. Човек може да бъде щастлив и в своите страдания. Нещастието в живота произтича от онова вътрешно неразбиране. Ако хората вярваха тъй, както е писано в Евангелието, светът трябваше до се оправи, но въпреки това от две хиляди години се проповядва вечно мъчение, с вили дяволите ще ги мъчат. По-рано аз често съм виждал картини за мъчението на хората в ада — вътре турени Владици, проповедници, попове, все в ада. Сега ги няма вече, изчезнаха тия картини. Това беше една руска идея, от Русия носеха тия картини. Тогава, както се проповядваше, в ада отиваха тези, които са ни учили. В такъв случай, защо да ги слушаме? Владици и попове, които са първи в ада, не могат ли да отидат и да бъдат първи в рая? Могат, защо не. В ада отивал всички хора, които са вземали повече. В небето отивал всички, които са вземали по-малко. Та това е така и по чисто физическите закони, Всички тежки тела падал на дъното на океана, а всички леки тела излизат нагоре, отивал в рая. Лесно е това. Освободи се от всичките тежести, които имаш, освободи се от своето тщеславие, освободи се от своята гордост, освободи се от чувството, че си всесилен, че всичко можеш да направиш. Възприеми онази светлата мисъл на любовта, влез в положението на всички хора, че всички имат страдания и несгоди. Влез в тяхното положение, после започни да мислиш. Постарай се да разбереш, защо Господ ги е създал  и веднага ще влезеш в рая. Сега всеки седи и си мисли, че дядо му или някой друг му оставил наследство и на него разчита. Има някои, които по 20 години се съдят за наследство.

Ще ви приведа един пример тук, от София. Мисля, това били четирима братя македонци. Единият, най-големият брат, идва тук, в България, в София, става търговец, издига се, става заможен. Повиква тогава другите си братя, да дойдат и те. Идват, работят, работата им провървява. Един ден, когато големият брат поискал да отдели братята си, те искали да се делят по равно. Той казва: не може по равно, ако ме, ще се съдим. Започват да се съдят. Големият брат, като видял, че ще му вземат имота, приписва всичко на жена си, прави я наследница. Тогава братята започвал да се съдят — и това продължава цели осем години. Обаче, жената на големия брат намира друг по-умен от него и отива с него. Другите братя, след като се съдили осем години, идвал при брата си и казвал: Съгласни сме да ни дадеш, каквото ти искаш. Големият брат отговаря: нямам вече нищо, жена ми го взе. И така, големият и малките братя остават без нищо.

Та ние искаме по тънкия конец да вземем. По-добре нека благодарим за онова, което Бог ни дава.

Всеки ден Той ни дава изобилно въздух, изобилно светлина, после онова хубавото, което слушаме, онова ухание на цветята. Благодари на Бога за очите си. Един ден ще те повика и ти ще трябва да дадеш един отчет. Ще се върнеш в дома си, както ученикът, който носи диплома си. Той ще иска да види, че си свършил училището добре, че носиш диплома, че си завършил образованието си на земята. Сега някои искат да отидат в оня свят, да се оплакват. Оплакване в оня свят няма. В оня свел трябва да бъдеш доволен. Трябва да забравиш омразата, злобата, да бъдеш разположен. Там ти трябва да забравиш всичко, ако остане само един малък повод, не можеш да останеш в рая.

Хранете в себе си най-хубавите мисли и най-хубавите чувства. Бъдете верни на себе си, бъдете верни на Онзи, Който живее във вас.

Из беседата, държана от Учителя

на 3. XI. 1940 год. София — Изгрев

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

НОВО СЕЛО

Социалното творчество нашето време, макар и отправено към почти едни и същи цели, не е и не може да бъде еднообразно за различните народи и в различните страни.

Всеки един народ си има по нещо самобитно; всеки народ си има свои собствени индивидуални характерни черти; всеки народ си има своя собствена вътрешна динамика — своя собствена душа, различаваща се повече или по малко от другите. И затова еволюционният процес не може да върви по шаблон, не може да следва едни и същи пътища за различни народи.

Въз основа на сложния комплекс, съставен от своеобразните вътрешни качества на един народ, от една страна, и от също така разнообразните външни политико икономически и международни условия, от друга страна, всеки имаш горе долу определена национална физиономия народ, ще мине по свои собствени пътища към достигането на този нов свят, към осъществяването на този нов обществен ред, който представлява от себе си огромната и най-важната задача на нашето време.

Това, което става днес в Русия, в Германия и в други страни, не може и не трябва да бъде сляпо копирано у нас. Макар насоката да е една и съща, защото не може да бъде друга, и защото духът на времето, всесилен и мощен, дава своя тласък едновременно на цялото човечество, все пак нам се налага да изработим свои собствени методи, да минем по свои собствени пътища за достигане на новото, което е целта на всички.

Българският народ е наистина от тия народи, които имат свои строго определени индивидуални черти, своя строго определена национална духовна физиономия, различаваща се от тия на другите народи. Ние не сме нито германци, нито италианци, нито дори руси макар че в жилите ни тече най-много славянска кръв и имаме най дълбоки духовни връзки, най-голяма духовна близост с оня велик славянски народ, там, на север от нас, който със своя мощен творчески напън пръв сломи многовековните прегради, пръв се отърси от миналото и пое пътя към новия свят. Но. независимо от нашите индивидуални духовни черти, външните условия, при който ний живеем, преди всичко стопанската структура на нашия народ. се много различават от тия на другите народи. Най после, не по-малко значение имат тук и напредналите социални схващания на днешните ръководни среди на нашия народ, които, явно е не само че не спъват, не само че не се противопоставят на социалното творчество, но напротив, считат свой дълг и своя важна задача да го поощряват и подкрепят.

Всички гореизброени причини, действащи в една обща насока, дават възможност правят необходимо, щото българският народ да мине свои собствени пътища, да създаде свои собствени методи за изграждане на новия свят. за създаване новия обществен ред на възможната най-голяма социална справедливост, на възможно най-голямо общо добруване и най-големия всестранен, икономически и духовен възход.

Постиженията на различните народи в тая насока не могат да бъдат едновременни а още по-малко те могат да бъдат напълно еднакви своята широта, по своята сила и по своите характерни черти. В устрема към създаване на новите форми на живота, българският народ е призван да вложи нещо свое, нещо самобитно. Той е призван да вложи известно творчество във всеобщия процес на социалната еволюция. Вземайки, с пълно право, поука от досегашните социални опити и постижения на другите народи, и съобразявайки се със специфичните свои външни и вътрешни условия и възможности, той може и трябва да създаде в тая насока нещо още по-хубаво и по-съвършено.

Да се посочи пътя към това, да се укажат, макар и непълно, етапите, по които може да мине българският народ в устрема си към социално творчество и към всестранен възход, това е задачата, която си е поставил автора на пиесата „Ново село“

Тъкмо нашето село, според автора, е средата, най-пригодна и с най-големи вътрешни и външни възможности, за запо чване опитите за коренни социални реформи за изграждане на един съвършено нов свят не всеобщо добруване и на всестранен духовен и икономически разцвет. Из недрата на нашата досегашна селска кооперация, с упоритите усилия, с творческия жар и беззаветния идеализъм на най напредничавите и най-способни елементи в нея, се изгражда постепенно, бавно но сигурно, една съвършено нова форма на обществен живот, чисто наша, но която в никой случай не отстъпва, по силата на своя размах, по своите високи постижения и по безграничните си възможности, на това, което се изгражда и съществува в другите страни.

Пиесата е написана с оглед на условията и възможностите на нашата селска сцена и може да послужи като мощен фактор за вдъхновяване и подтикване към творчество синовете на нашето село.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КООПЕРАЦИЯТА И СЕЛОТО

Общо взето, нашите села с бедни както в материално, така и в духовно отношение. Модерните села на западна Европа, които по-скоро приличат на хубави градове, са все още блян за нас. Но не може да се отрече и факта, че след войните нашите доскоро забравени и пустеещи села, се събуждат и разхубавяват, че в тях закипява по-усилен духовен живот. Това явление се дължи на много причини, една от важните, от които е кооперативното осъзнаване на селячеството и по-широката дейност, която го развива в това отношение за подобряване на материалния си и духовен бит.

Кооперацията създава в селата кооперативни банки, магазини, фурни, сушилни за плодове, мандри и др.

И, обикновено, зданията, в които се помещават тези стопански учреждения, са едни от най-хубавите в селището. От друга страна, кооперацията работи чрез създаване на кооперативни библиотеки, читални, театрални салони, за повдигане на духовното равнище на членовете — кооператори, а после и на цялото село.

Кооперацията може и трябва да бъде огнище за стопански и духовен възход на селото. Тя е направила много, за да се промени старото кирпичено село.

Да се сплотим всички около кооперацията — една от големите виновници, за да се създаде новото, културно и благоденстващо село!

Хр. Бояджиев

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КРУШЕНИЕ НА МАТЕРИАЛИЗМА. (5)

ЕЗИКЪТ НА ФАКТИТЕ

(продължение от брой 269)

Че материализмът е вяра, и че тази вяра не почива на нищо друго, освен на предположения, изтъкнахме в миналите броеве на вестника.

В настоящата статия, макар и непълно и накратко, доколкото ни позволява местото, ще се постараем да изтъкнем. че убеждението за продължаването живота на личността след разпадането на физическото тяло почива на действителни факти, на многобройни хилядолетни опитности и наблюдения, и че, следователно, по своята същност. то представлява истинско знание същността на нещата, а теоретична вяра, изградена на предположения, каквато е материализмът.

Както споменахме и в предишните си статии, от милионни години вече, от времето откакто съществува съзнателния човек на земята, човечеството е вярвало в безсмъртието на човешкия дух. Естествено, ако това беше едно суеверие, едно заблуждение, една лъжа, то не би имало толкова дълговечен живот, не би изтраяло толкова хилядолетия.

Но, независимо от опитностите, изследванията и наблюденията в миналото, ние днес имаме такива и на настоящето.

Въпреки страшните „научни предразсъдъци“, с които като с китайска стена са се оградили мнозинството от учените на днешното време по всички части на света, въпреки факта, че умовете на болшинството от образованите хора на днешното време е хипнотизирани от „научните“ схващания на материализма, действителността си е действителност и все пак се намират хора. между които и такива с най-големи заслуги в различни области на науката, които констатират тази действителност, приемат я и я изявяват на всеослушание.

Няма никакво значение, че хиляда души ще се дигнат против едного, и че единственият и слаб глас на истината ще бъде заглушен от громките викове и хули, от хилядите гласове на тържествуващото днес заблуждение. Нема никакво значение, че хиляда души подържат лъжата, а само един под държа истината. Все пак, истината ще победи, защото правото е на нейната страна.

Само истински свободни умове. само ония хора на науката, които не се подават на хипнозата на общоприетото, само фанатичните търсители на истината се домогват за сега до правилното схващане на въпроса за същността на човешката личност. Защото за другите учени съществува една „забранена зона“ в науката, границите на която те не смеят да прекрачат, тъй както биха се изложили на критиките и присмехите на своите колеги.

Разбира се, това не е никаква наука. Това е само едно ограничение, това е невежество, това е оковаване на жадния за истинско знание човешки разум в тежките вериги заблуждението, толкова по-тежки, защото биват налагани. Повтарям: само истински свободните умове само малцината най-смели и най-издигнати люде на науката намират в себе си силата да отхвърлят от себе си, да освободят своя разум от веригите, с които материалистичните теории сковават съвременното човешко съзнание.

И тези малцина заслужават да бъдат посочени с пръст: Не бе ли Уйлям Крукс, великият английски химик, откривателят на лъчистото състояние на материята, който след дълги изследвания, след безброй опити и наблюдения, заяви:

— Това е факт, а не теория, не вярване или предположение.

Не беше ли Оливер Лодж, също така много заслужил английски физик, посветил живота си в търсене на истината, който заяви:

— Аз знам значението на думата „факт“ в науката, и казвам без колебание, продължаването на човешкия живот след смъртта на тялото е доказан факт.

Не беше ли Сър Уйлям Барет, професор в Дъблинския университет, който в книгата си „На прага на невидимото“ заяви:

— Аз съм абсолютно убеден, че науката е доказала по експериментален начин съществуването на човешката душа, независимо от физическото тяло.

Не беше ли Камил Фламарион, общопознатият френски учен и популяризатор на астрономията, който проучи основно няколко хиляди отделни случаи — действителни преживявания и опитности из така наречената област на „тайнственото“, който събра цели грамади от фактически материал, подкрепен с неоспорими доказателства и който след всичките си тия проучвания заяви:

— Познанието на човешката душа, като духовна същност, ще бъде науката на бъдещето.

Не беше ли проф. Шарл Рише, който с безброй експерименти изследва и доказа съществуването на едно шесто сетиво у човека, доказа съществуването на ясновидството, което дава възможност на притежаващия тази способност да проникне в невидимия за обикновеното око свят?

Най-после, не беше ли Л. Шеврьой, който, в книгата си „Нема смърт“ наградена от френската академия на науките, заяви дословно:

„Ний не ще умрем!До пълната сигурност в това ние идваме само по пътя на изследването на фактите, достъпни за наблюдение. Вярата вече може да бъде заменена от знанието. Днес вече съществува достатъчно количество достъпни за наблюдение факти, които доказват положително съществуванието на човешката душа, която е съществувала преди изграждането на своето тяло и ще надживее неговото разрушение.“

Разбира се, не са само тези кратки цитати, нито пък са само тези учени, които ни убеждават в действителността на човешката душа и отхвърлят твърденията на материализма.

Всеки колко-годе буден ум долавя дълбоката разумност в устройството, на вселената, на природата и живота, която ни говори ясно за съществуването на един върховен Разум, който е устроил и направлява развитието на нещата. Всеки наблюдателен и мислещ човек е имал лични опитности или наблюдения в живота си, които го подтикват към заключението за съществуването на оня невидим, но реален свят който обгръща и прониква нашия физически свят. Всеки незаслепен от хипнозата на материализма човек знае, че непостижимата разумност в устройството на космичния живот, от най-големите слънца до най-малките микроорганизми не е плод на сляпата случайност и на механичното развитие на нещата.

В своята безумна гордост, днес човекът, поддържащ материалистическите схващания, е поставил себе си за център на вселената и за единствено средище на съзнателна разумност. Това е, обаче, една умствена слепота, благодарение на която човекът е изгубил всяка представа за реалността, всред която живее.

Но близко е вече края на нощта. Хипнозата на материализма ще падне, защото не може да не падне. Човешкият ум ще бъде освободен от най-великата, най-страшната, най-гибелната лъжа, която някога е завладявала човешкото съзнание.

Близко е вече времето, когато духовните очи на човека ще се отворят и той ще познае, че е жива душа, че е безсмъртен дух, а не материя.

Материализмът ще бъде надживян и ще остане завинаги като най-черната страница в историята на човешкото светоразбиране.

Днес от земята си отива един стар свят, и, заедно с него, ще си отиде и старият мироглед — мирогледа на материализма.

С. Калименов

_____________________________________

Заб. Понеже въпросът за материализма и за новия мироглед на идващия нов свят, на идващото ново човечество, е извънредно обширен и многостранен, и поради това не може да бъде разгледан изчерпателно в страниците на нашия вестник, с тая статия ние привършване цикъла от статии на обща тема „Крушение на материализма“, възнамерявайки да продължим и разширим разглеждането на въпроса в една самостоятелна книга или брошура.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА

Проф. Асен Златаров за скритите сили в човека

Статията на професор д-р Ясен Златаров „Скрити сили“ показва как днешната наука все повече се приближава до окултната. В тая ценна статия професорът изтъква, че всеки един от нашите сетивни органи има един предел, който те не могат до прескочат: „По малко от 16 и повече от 40,000 трептения в секундата ухото ни престава да схваща като звук. Колко загубени симфонии и трели ни заграждат, за които ние сме глухи! Етерните вълни с дължина по-малко от 0,000620 м. м., или изразено в трептенията на секунда: по-малко от 480 трилиона и повече от 704 трилиона етерни трептения, окото ни престава да схваща като краска. Ние сме слепи за ултра-червената и ултра-моравата светлина, за рьонтгеновите и катодни лъчи. Ние сме пред указанието на една скрита в природата сила с явленията на т.н. багетьори или рутенгенгери – откриватели на води и залежи от руди и др. чрез специална изрязана пръчка от леска или друго дърво, а може и метална. Фактът на това явление е неоспорим и академиите на науките почват да се занимават сериозно с него. Скритите сили, които ни заобикалят, малко по малко ще се разкрият на човека, за да обогатят неговата мощ и за да правят по сигурен и по-охолен неговия живот. Но за да имаме по-скорошното тяхно овладяване, ще трябва хората на науката да напуснат своя догматизъм да станат по-свободни и да не се боят толкова от „окултното“, което те таксуват като предразсъдък или шарлатанство; ученият трябва да е наистина свободен от всички предразсъдъци, а най-вече от тези в самата наука. Само така светът ще се разтвори целият пред него.“

Лукът (Allium сера)

Подобно на чесънът, лукът е стара неродна подправка и храна в нашата кухня. Той подпомага храносмилателната система, като дразни жлезите на същата. Той влияе на обмяната на веществата, като ускорява изгарянето на захарите; затова той се употребява успешно при захарна болест, където имаме спиране на обмяната със захарите.

J. B. Collip 1923 год. е успял да изолира от лука едно съединение от вида на глюкозамините, което действа като инсулина.

Лукът действа диуретично и е едно добро средство при воднянка. В такъв случай, той подпомага и действието на сърцето чрез вещества, които влияят на кръвоносната система, а особено направо на сърцето.

Сварен с мляко, той смекчава болките в храносмилателната система и действа против паразити в същата. Влияе още и на дихателната система при отделяне секретите в същата и смекчава кашлицата.

Лукът има способността да влияе на цялата вътрешно-секреционна система на тялото, а с това на йонната концентрация и равновесие в соковете на организъма. Ние знаем, че при обезвредяване на чужди отровни вещества в организъма йонното равновесие се нарушава и в соковете нахлуват противни на чуждите вещества съединения, които обезвредяват последните.

Лукът подпомага именно тази химическа отбрана на организъма. Тук ще приведем един типичен пример за това му действие:

Един шестнадесет годишен младеж, в Аржентина, е бил ухапан от една малка змия — около 11/2 м. дълга — от вида на Yarara която е една от най-отровните змии на северна Аржентина и чието ухапване умъртвява по-малките животни моментално, кучета за 20 минути, а човека от 8 да 24 часа.

Ухапания получил веднага виене на свят, което показва, че е бил отворен кръвоносен съд и в кръвта веднага е навлязла отрова. Момъка се довлякъл с мъка у дома си, който с бил на около 300 м. далеч. Майка му в страха си като нямала нищо друго, му дала да изяде няколко големи глави лук и го сложила в леглото. Друго лекуване не е било предприето. Ухапания се ободрил и оздравял за късо време. Ухапания крак на болния след това се е влияел само от времето, като при разваляне на последното се е подувал. Това подуване е било излекувано в последствие като кракът е бил оставен да бъде ужилен няколко-кратно от пчели.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×