Jump to content
Ани

Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 278

Recommended Posts

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЧОВЕКЪТ-ДУХ И ЧОВЕКЪТ-СЯНКА

Нима може да бъде разглеждано сериозно вярването на мнозина учени и прости люде, че човекът, по същина и в действителност, е само една бързопреходна сянка — траеща 40—60 — 80 или 100 години?

Това „научно“ суеверие, споделяно днес от милиони плитко мислещи глави, нима може да смути дълбоката увереност на този, който се съзнава и се чувства като дух, безсмъртен и вечен?

Нима илюзията може никога да заеме мястото на реалността?

Не! Човек може да си въобразява всичко, каквото пожелае, той може да се счита за сянка, която отминава и изчезва завинаги и напълно, без да остава никаква трайна следа, но той не може да промени нито на йота великата действителност: своята същина — безсмъртния дух.

Днес, когато става дума за изграждане на една нова и велика България, свободна, обединена и целокупна, нито за минута не трябва да се забравя, че Духът е който твори, който създава и изгражда нещата. Напразно ще чакаме някакво истинско творчество, способно да остави следи през вековете, от умове, чиято идея в живота е бързопреходността на човешката личност, нереалността на човешкото вътрешно „аз“.

Кой може да създаде истинска култура, притежаваща ценности за вековете? Кой може да изгради, не по форма, а по същина и по дух, една истинска нова България, която да служи за пример на цял свят? Кой може да създаде богатства, които не чезнат през вековете?

Това може да направи само човекът, чието око е отправено към вечността, — човекът, който се съзнава като Дух, а не като мимолетна сянка.

Голема илюзия е схващането, че като събереш: голяма територия, много население и материално богатство — в края на краищата ще се получи величие. Не! Величието идва отвътре, в не отвън. Величието е плод на духа, а не на сянката — тялото.

Следователно, в основата на тази велика България, изграждането на която е днешната задача на нашия народ, трябва да легне духовната дейност, духовното схващане на живота и света.

Очите, които виждат мрачкаво, смътно, очите, които схващат живота като някакъв безсмислен хаос, творение на сляпата и несъзнателна природа, тия очи, които са слепи за истинската същина, за върховната реалност на живота не са способни да обхванат, в неговата широта и пълнота, великият План, който предстои на българския народ да изпълни.

Проследете историята и ще видите, че в основата на всяка култура е вложено нещо духовно, — един обединяващ, вдъхновяващ, хармониращ и осмислящ цялата грандиозна постройка елемент. Другояче не може и да бъде. Културата трябва да си има своята жива душа. Защото истинска култура се гради с дух, а не с материални, външни средства.

Ето защо, за да може българският народ да изпълни успешно задачата, която му е зададена. — да реализира истински новата и истински великата България, на преден план трябва да бъде изтъкнат човекът — Дух, а не човекът — сянка.

С други думи, ние трябва да творим с очи отправени към Вечността, — към онова, що е истински реално, трайно, вечно, ние трябва да творим със съзнание, обхващащо и проникващо Плана на върховния Ръководител на човешките съдбини, а не с очи вперени във външното, в материалното, и със съзнание, погълнато в някакви човешки, късогледи и едностранчиви планове.

Съществува един велик План. Той е План не на хората, а на Бога. Него трябва да познаем и за неговото осъществяване да работим:

Велика по дух България, която разпраща светлина на цялото човечество.

Пламен

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЕНЕРГЕТИЧНАТА СЪДЪРЖИМОСТ НА ХРАНИТЕ

Под енергетична съдържимост на храната се разбира, числото на калориите, които тя освобождава при обмена на веществата в тялото.

Тази енергетичност, преди известно време, се пресмяташе само въз основа на въглехидратите, белтъчините и мазнините. които една храна съдържа.

Оценяването на витамините, като незаменими вещества при храненето, даде нова насока на възгледа за хранителността и енергетичността на храната.

Потенциалната хранителна енергия в продуктите е значи сборът от калориите, които дават въглехидратите, белтъчините и мазнините, плюс витамините и солните комплекси.

Тази потенциална енергия вложена (съдържаща се) в различните елементи на храната произхожда от слънчевата светлина. От физико-химично гледище днес храните от живи растителни клетки представляват акумулатори на слънчевата енергия. Особено що се касае за витамините. Ние знаем. че те са продукт на пряката слънчева светлина. Един плод или всека растителна клетка, лишена от слънчева светлина не произвежда витамини. Следствие на това в храните от растителен произход, които са расли без слънчева светлина (това са предимно подземните растителни продукти) липсват напълно витамините или пък съдържат само градивните елементи на последните. Така е напр. с моркова, който не съдържа витамин А, но неговото предпоследно стъпало при изграждането му.

Значи, според видът и свойствата на живото растение се отлага и слънчевата енергия в съответно определени енергетични елементи.

Затова при окачествяването на храната и нейната енергетичност трябва винаги да вземаме пред вид нейния вид, състояние и свойства.

Така например храни от растителен произход са не-сравнено по-хранителни. ако са от надземната част на дадено растение, а най-вече от неговия плод и ако са в ней пресен вид и състояние.

Защото познато е също, че с увяхването и престояването на плода в тъмни складове и зимници, голяма част от витаминните съединения се разпадат.

Приготовлението на храната в кухните е също от голямо значение. Отстраняването на някой части от храните е в ущърб на тяхната хранителност. И това става най-вече с плодовете.

Според Bircher Benner, живото растение, като акумулаторна система за слънчевата енергия и светлина, притежава най-голяма хранителна стойност когато е ненакърнен неговия цялостен естествен вид.

Защото отнемането на корицата на житното зърно и ориза, а както и на всички надземни плодове и растителни храни, накърнява онази естествена съдържимост на слънчева енергия, която е отложена в най-активната част на плода — неговата повърхност. Съответно изследванията на Bircher Benner по акумулирането на слънчевата енергии в храните, последните са разпределени на три категории. Това подразделение е потвърдено и от изследванията на американския учен Georg W. Crile.

Акумулатори от I категория. Това са всички пресни, естествени в несварено състояние растителни органи и плодове (плодове от всякакъв вид, бадеми, плодовете от зеленчуците, листни храни (спанак и др) семена и най-после коренични —моркови и др.)

Акумулатори от II категория. Тук спадат вече храните от растителен произход, които са претърпели известни изменения в естествения си вид след като са би- ли приготвени по известни кухненски обрядности. Това са: чер хляб, варени или пържени растителни храни, тестени такива. Но на всички е отнето нещо от съдържанието им. Тук спадат също следните храни от животински произход: мляко и продукти от него като сирене, кашкавал и др.

Като подгрупа са: префинените храни; бял хляб, белен ориз, бял грис, зарзават с отстраняване на водата в която е варен. Сварено мляко, яйца и др.

Или пък консервите от всичките горни храни.

Акумулаторите от III категория са тези, които са най-бедни на слънчева енергия, а са силно дразнещ и апетита. Те са следствие на това даже вредни. Това са всички месни храни от животински произход.

Д-р Ил. Сър.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

НА ПРАГА НА НОВАТА ЕПОХА

Потъва в сумрак старата епоха,

в конвулсии предсмъртни поломена.

За сетен път ръката си жестока

издига тя, но смъртно веч ранена.

*

И с ледений си лъх тя дръзва да попари

красивия цъфтеж на слънчеви души,

Но техний плам Божествен по мощно се разгаря

и всеки бент пред тях той ще разтопи!

*

Души пробудени! Вий, прелестни градини!

Незнайни, спотаени в забвение, тишина!

Вий чакате смирено облак буреносен да отмине

и ваший чар тогаз да блесне в светлина!

*

Пред светлий силует на Новата епоха

очаквате вий оня близък ден,

когато ще добиете наградата висока

за всичкия ви устрем, с жертви оплоден!

*

Души — избранници, за мисия велика вдъхновени

от пламъка свещен на любовта!

О, скоро вий, в едно звено споени,

ще палите огнища на Нов живот в света! —

*

Живот без злоба, корист и убийства!

Живот — пад вси вериги на плътта!

Живот — през огъня на жертвата пречистен!

Живот на братство, обич, красота!

В. С. Недев

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПРЕРАЖДАНЕТО Е ФАКТ

„Вий не вярвате в прераждането защото не си спомняте нищо за миналите си животи? Но как ще запазите спомена за изминалите векове, когато едва ли помните повече от хиляда сцени от настоящия си живот?“

Виктор Хюго.

Наистина ли факт, действителност в природата и в живота със само това, което е винаги пред очите на всички, което всички виждат и знаят и за което спор не може да има? Наистина ли човешкият ум е проникнал тъй-дълбоко навсякъде и във всичко - във вселената и в живота, че за него неразгадани тайни и непознати факти не съществуват? Наистина ли днешната наука е отишла до там, да е доказала по абсолютен, несъмнен начин пълното изчезване на човешкото съзнание и на човешката индивидуалност при смъртта на физическото тяло?

Наистина ли противниците на прераждането разполагат с някакви действително научни и необорими доводи против него?

— Не! Тъкмо обратното: съществуват факти, които доказват действителността на прераждането, но не съществуват факти, които да го отричат.

Не учен, не интелигентен, но дори образован не може да бъде наречен човекът, който гледа по повърхността на живота, наблюдава външната, достъпна и за простака страна на явленията и от там вади заключението, че това е всичко, че друго няма и не може до има, че нищо скрито, нищо тайно за него в живота не съществува, а че всичко е пред очите му, под носа му. ясно и безсъмнено като бял ден.

Тази материалистическа простащина, това съзнателно себезаслепяване на хиляди и милиони наши съвременници, не е нищо друго освен една болест, едно ненормално състояние на човешкия ум, който, хипнотизиран от известни чувства и от един сбор от фалшиви идеи, намира за необходимо да вярва, че човешкият дух, човешкото съзнание и човешката мисъл изчезват завинаги при разпадането на физическото тяло.

Опитайте се само да кажете на съвременните материалисти, че съществуват факти, хиляди и милиони факти, които доказват безсмъртието на човешкия дух, запазваното на човешката индивидуалност след смъртта на тялото и последователното превъплъщение на тази индивидуалност в различни човешки тела; опитайте се до ги накарате да се заинтересуват, да проучат, да прочетат, или поне да изслушат търпеливо и внимателно изложението на тия факти и вие ще се уверите, че това са в известна смисъл душевно болни хора, които са завладени от натрапената на съзнанието им идея, че „това не може да бъде,“ че „такива факти не могат да съществуват“.

Ясно е — тяхното съзнание е затворено за действителността вън от известни строго определени граници, те не искат и като че ли не могат да я приемат или дори да се заинтересуват от нея, в нейната широта и пълнота; те не искат и като че ли не могат да излязат вън от тия тесни граници, в които материалистическия мироглед е заключил техния ум, карайки го до вярва в реалността на една фалшива картина за живота.

Действително, това е една истинска болест: съзнателно да си затваряш очите, да не искаш да погледнеш настрана, да отказваш да хвърлиш поглед на действителността, такава, каквато тя е. Това е наистина болест, това е наистина, най-малко, едно ненормално, хипнотично състояние, защото нормалният ум, здравият, човешки разум никога не може да отрече една действителност и да откаже да в проучва, поради предварително съставената идея, че „такава действителност не може до съществува“.

Въпреки всичко, обаче, тази действителност съществува. Тя е съществувала и ще съществува винаги, макар и забулена с покривалото на действителността, защото за нея красноречиво говорят хиляди и милиони факти, извлечени из опитността на безброй поколения, свидетелстващи ясно, в своята съвкупност, че „душата“ съществува независимо от тялото, че човешката индивидуалност е безсмъртна, вечна същност и че, след смъртта но тялото, тя се възвръща отново на земята, въплъщавайки се в ново. детско тяло, за до започне отново своята еволюция.

Ний не можем да изброим тука тия факти. Те не се побират в нашите страници. Но разумният човек не може да не ги вземе пред вид при изграждането на своя светоглед. Защото те ясно като бял ден говорят какво велико заблуждение и каква безкрайна глупост е вярването, че „всичко свършва в гроба“.

Макар че, изобщо, те са рядкост в живото, все пак, събрани заедно, тия факти броят с милиони — милиони, странни, „невероятни“, „чудни“, „необикновени“ опитност в живота, преживени от хора като нас, констатирани и доказани по най-различни начини, имащи най-различен характер, но схождащи се в общата тенденция — да докажат съществуването на невидимия за обикновеното око свят и безсмъртието на човешкия дух.

Накъдето да се обърнете в живота, все ще намерите такива случаи. Независимо от изследванията на учените: Крукс, Аксаков. Лодж, Рише, Фламарион, Уолес, Борет, Майерс, Де Роша и много други, събрани в десетки томове; всекидневният винаги заобикалящ ни живот е изпълнен с такива случаи, които можем да чуем, стига да дадем ухо, и да проверим, стига да си направим труда за това.

Ако ли пък искаме съзнателно да си затваряме очите, никой не може да ни попречи да си останем завинаги слепи за действителността. Последната си съществува независимо от нас и от нашите схващания, но от нашата доброволна слепота губим само ние.

За да видим нещата, нужно е да се вгледаме в тях, да насочим вниманието си към тях, и, най-малкото, да не отричаме тяхното съществувание без да сме ги изследвали.

От многобройните случаи — на  наблюдения и експерименти — доказващи съществуването на човешкия дух независимо от тялото, безсмъртието на този дух и неговите превъплъщения на земята, ние тук ще се ограничим да цитираме само един единствен случай на доказано прераждане, станал тук в България;

„През 1904 год. имах 6 и половина годишно момче на име Колю, което бе започнало до ходи на училище в селото ни, Бесарбово, Русенско. Един ден, като играло с други 2 — 3 други другарчета в една от стаите на училището, съборило едно врата, от което събаряне много се уплашило, още повече при мисълта, че ще бъде наказано от учителката. И от това ли бе, от друго ли бе, зле заболя и на 4 декември 1904 година се помина.

През 1906 год. на 24 септември ми се роди момиче, което кръстихме „Здравка“, която сега скоро навърши 13 години.

През пролетта на 1912 год. един ден съпругата ми, в присъствието на всички домашни, каза на Здравко, че след ваканцията ще я дадем в училище, а Здравка без заобикалки каза; „Мамо, че аз нали ходих на училище?“ Майка й каза; „Ех, и тая добра, кога си ходила на училище?“ На този й въпрос Здравка отговори: „Мамо ма, че нали ходих на училище и като се събори вратата при дъсчената преграда в училището, аз се уплаших, разболях се и вече не ходих?“ При това каза и името на учителката, която учеше момчето, тъй че всичко казано точно съвпада с действията на покойното ми момче.

След няколко време съпругата ми заговори на Здравка, че ще й купи чантичка, а тя казала, че има чантичка, с която и напред ходила на училище. — Действително, покойното ми момче имаше чанта, която бе захвърлена на тавана между другите вехти чанти (родители сме на 11 деца). „Ами можеш си позна чантичката“, я запитала майка й и тя отговорила утвърдително, качила се на тавана и взела именно оная чантичка, която бе на покойното ми момче и казала „ето я“.

Един път, като разговаряхме съвсем за други работи, Здравка заговори, като се обърна към майка си: „мамо ма, аз помня когато ти беше болна и че лежеше в гостната стая, а аз ти вардех мухите с байраче, което ми беше направил тати от пръчка и кърпичка“. Освен горното показа самата стая, мястото на кревата и името на доктора, който я лекуваше.

Всичко казано от Здравка е съвършено вярно, само че жена ми боледува от тежка болест, когато бе живо момчето ми Колю и то именно пазеше мухите й с флагче.

Чували бяхме за прераждането на душите, обаче през едното ухо ако влизаше, от другото излизаше, но сега тия думи на нашата Здравка силно ни озадачават по въпроса за прераждането и вярваме, че тоя въпрос интересува цялото образовано общество“.

Съобщава; Рачо Г. Даскалов

Разбира се, ако този случай беше единствен, ний с пълно право бихме могли да се съмняваме в неговото значение като доказателство за прераждането. Такива случаи, обаче, известни, проврени и записани, има със стотици, а животът е пълен с хиляди, които или са останали незабелязани, без да им е обърнато нужното внимание от страна но родителите и близките на детето, или пък, вместо да се заинтересуват сериозно и да проследят внимателно случая, считайки, поради своето невежество, думите на детето, с които то си спомня миналото, за някакви болестни прояви, те го заставят със заплашвания до мълчи, да но ги повтаря, до не ги казва пред никого.

Фактите са си обаче факти, независимо от нашето невежество, независимо от нашата материалистическа заслепеност.

Животът, наистина, е по-чуден и от най чудната приказка. Животът на човека не е онази плоска, смешна и глупава шега, за каквато ни го представя материализмът, а е велика, дивна, прекрасна действителност.

Прераждането е факт.

С. Калименов.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Обещанието на Отца

(из неделната беседа „Обещанието на Отца“ – 28. IV. 1940 г.)

Всички познават думата обещание и разбират смисъла й. Всички се радват на нещо, което им е обещано. Няма човка на света, който да не се радва на едно обеща ние. Както хората, така и народите, като им се обещае нещо, радват се. Всяко семейство, всеки ученик, всяка млада мома, всеки млад момък, всеки слуга и всеки господар се радват на обещанието, което им е дадено. Това е естествено положение. Хората се спират върху дреболиите на живота, които затулят погледа на човека, както облаците затулят ясното небе, да не може човек да наблюдава хубавото слънце. Дреболиите в живота мязат на мъгла, която затуля съзнанието на човека, да не може ясно да вижда и разбира живота. Понякога и дреболиите са полезни, но при специфични условия. Природата е толкова умна, че всичко е впрегнала в работа Тя използва и мъглата. Доброто в мъглата седи в следното: прашинките във въздуха като твърди частици, пожелават да сменят състоянието си. Вместо да стоят все на ниско, те искат да се качат горе във въздуха, да се разходят нашироко и високо, да направят една две екскурзии, да опитат щастието по височините. Те не подозират, че като се разхождат горе, правят пакости. За да не им кажат да слязат долу, защото не са за този свят, веднага около себе си събират дребни водни капчици, от които образуват по-едри. Като натежнеят,едрите капчици падат на земята във вид на дъжд, а с тях заедно падат и прашинките. По този случай те са се разходили, но са свършили известна работа. Всяка прашинка като слезе долу, допринася известно благословение на света и разправя, какво е видяла горе.

Та казвам: всичките ви мъчнотии в света са все тези малки прашинки, около които се събират всички Божии благословения, че като слязат на земята, раздават тия благословения на хората. Слизането на прашинките на земята мога да уподобя на прераждането. Като се заговори за прераждането, мнозина го схващат крайно ограничено. Те си представят прераждането, както анатомите гледат човека съставен само от кости и от мускули. В костите мускулите няма нищо красиво. Погледнете на главата, виждате една празна кратуна — нищо повече. Така гледат на прераждането и някои окултисти.

Има неща, които интересуват всички хора. Някой казва: Аз се интересувам само от това, което мене засяга. Не, всичко - в света трябва да ви интересува. Щастието, в пълния смисъл на думата, се обуславя от доброто разположение на всички разумни същества. За да бъдеш щастлив, ти трябва да бъдеш разумен. Ти трябва да живееш между разумни същества, та тяхното колективно разположение да го чувстваш като щастие. Това значи да бъдеш във връзка с разумността, с Божествената любов. Когато хората не могат да намерят щастието, това показва, че те искат да задържат щастието само за себе си. Такова щастие а света не съществува.

Трябва едно правилно разбиране на нещата. Всички противоречия в живота се явяват от неправилното разбиране, от кривото тълкуване на нещата. Вземете, за пример - днес всички съвременни народи искат свобода. И всички могат да я имат. Когато един народ стане свободен, той не иска и всички народи около него да бъдат свободни. И тогава се явява един спор. Често споровете се явяват в една голяма обществена и народна свада. И след това всички се питат: Защо народите не живеят разумно? Този въпрос може лесно да се разреши. Вземете, за пример, две красиви моми. Колкото добри приятелки да са били, като се яви между тях един момък, в когото се влюбват, те се скарват и развалят приятелството си.

Когато Бог е създал човека. Той е направил един идеален образ, от който хората постепенно са се отклонявали. Те тепърва трябва да се върнал, към първоначалния си образ. Ако видите човек, на когото устата е много издадена напред. това показва, че животинското начало в него е силно развито. Перпендикулярът на неговото лице остава зад устата, Ако и челото му е легнало назад, това показва, че нещо недостига в ума му. Ако брадата му е хлътнала навътре, това показва, че е слабоволен. Ако челото, носът и брадата са добре развити, този човек минава за умен. Такива са мерките на художниците. Челото, носът и брадата трябва да съставят по една трета от делото лице. Ушите и веждите на човека трябва да бъдат големи, колкото носът му. Вие трябва да работите за развиване на своя нос, чело, брада, уши, уста, за да създадете от себе си един сюжет, достоен за рисуване от ангелите. Не е въпроса да представяте някаква карикатура, както художниците понякога рисувал, карикатури. Карикатурите не са изкуство. Те са изопачени образи, изопачени форми. Всека карикатура представлява нещо патологическо.

Казвам: никога не изопачавайте вашите мисли, чувства и постъпки. Това е важен за-кон. Ако изопачите мислите си, ще изопачите своето лице. Ако изопачите чувствата си, ще изопачите своя нос. Ако изопачите постъпките си, ще изопачите волята си. Те ще се отразят на вашата брада. Това е вярно не само по отношение на човешкия живот, но и на обществата и на народите. Затова всеки народ си има своя форма, Ето защо, за да се върне към своя първичен образ, човек трябва да приеме Божествената наука. В човекът съществуват големи възможности, чрез които той може да работи. Според изчисленията на някои учени, всичкото знание на човечеството досега може да се напечата в 99 книги, големи като Библията. Обаче, ако това знание се напечата на човешкия мозък, ще остане место за още 999 такива книги. Това показва какви големи възможности се крият в човешкия мозък. Голям простор, големи възможности са предвидени за човешкия ум. От осем хиляди години насам хората са придобили много знания, но още има да придобиват. Днес те гледат не растенията и на животните като на несъзнателни същества, но ако разбираха езика им, щяха за влязат във връзка с тях, да видят колко знания имат те. Вие минавате край едно растение, мислите, че то нищо не разбира. Но ако знаете неговия език то ще ви спре и ще ви каже: Моля ти се, направи ми една услуга. Виж, коренчетата ми са поизсъхнали. Вземи малко вода да ги полееш. След това то благодари за сторената услуга.

И растенията тъгуват. Това се познава по тяхното ухание. Достатъчно е да се свържете с тях, за да видите, че в уханието им е изразена тяхната скръб. Щом го полаете, в уханието му се явява нещо хубаво. Ако сте чувствителни, вие можете по различни начини да проверите тъгата на растенията. Представете си, че някой от вас има добро разположение и минава покрай едно тъжно растение. Изведнъж разположението ви се изменя Причината не е във вас, но в растението, в цветето, покрай което сте минали. Вгледайте се в него, и ще забележите, че то страда от нещо: или е сухо, жадно за вода, или има никакво препятствие на пътя си. Полейте го и ще видите, че разположението ви ще се върне, ще изпитате една радост. Като правите наблюдения върху себе си, ще видите, че много от вашите тъжни състояния се дължат на тъгата на някое цвете или на някоя мушица, които вие сте възприели. Като сте минали край тях, приели сте тъгата им. Ако можете да им помогнете, и вие ще бъдете доволни, и те ще бъдат доволни.

Сега аз не искам да вярвате в думите ми, нито в моите опити. Вярвайте в това, което сте опитали с вашия ум, с вашето сърце, с вашия дух и с вашата душа. Ако вярвате в тях, ще вярвате и в мене. Ако не вярвате във вашите мисли и във вашите чувства, как ще вярвате в неща, които са по-далеч от вашия ум и от вашето сърце?

Представете си, че минавам край вас и, без да ме види те, аз ви бодна с една игла по ръката. Вие усещате болката и веднага се обръщате, искате да знаете отде иде бодването, което ви е причинило болката. Както виждате, бодването с игла е особен говор на съзнанието. Следователно, страданията в света не са нищо друго, освен едно леко бодване с игла върху ръката, за да доведе човека в съзнание, да събуди вниманието му. Преди това той е вървял захласнат, намирал се е пред опасно място. За до не падне в пропастта, на помощ му иде страданието - до го събуди, да привлече вниманието му към опасността. Значи, страданията идат върху човека, за да го освободят от по-големите страдания и злини, на които те несъзнателно се натъкват.

Сега ако искате да разберете цветята, животните, хората, въздуха, светлината, — всички видими неща, вие трябва да приложите любовта. Без любов нищо не може да се постигне. Онова, което заставя Бога да ни обича, това е любовта в нас. Ако не е любовта, няма защо да се занимава с нас. Без любов какво бихме могла допринесем? Казвате: Бог ни обича, защото вижда това. което ние не виждаме. Да, Бог вижда в далечното бъдеще. Той вижда, че всеки човек е една хубава книга, върху която в бъдеще ще се напишат красиви работи. И всеки ще се интересува от тази книга, ще иска да я чете. Бог се радва на онова, което в бъдеще ще постигнем. Ще кажете, че днес правите много погрешки. Мислите ли, че днешното, което се ражда съвършено? Колко грешки прави малкото дете. Но на детето се позволява да прави такива погрешки каквито на никого не се позволяват. Като прави погрешни, майката ще го измие, ще го окъпе, ще го облече с чисти дрешки, ще го целуне и ще каже: моето ангелче! Майката ще го дигне във въздуха, ще го целуне, ще го свали пак, ще му се радва Току виждате, че това дете най-после разбере езика на майка си и престава да прави такива погрешки, каквито е правило досега.

Казвам; и съвременните хора правят погрешки, но един ден ще престанат да правят тия погрешки. Тогава хората ще излязат из областта на погрешките и ще влязат в областта на добродетелите. И тогава не само че няма да правим погрешните, с които сме занимавали майките си, но ще започнем да работим върху себе си, като онези видими скулптори. И като вземеш едно огледало да се огледаш, да ти трепне сърцето, да си доволен от себе си. Сега като се погледнеш в огледалото, започваш да се сравняваш какъв си бил на младини, колко красив си бил, а сега си недоволен от себе си, не се харесваш. Кой каквото ти каже, ти отговаряш: Това не ме интересува, онова не ме интересува. Той мисли че условията, всичко около него е изменено. Не, вътрешно нещата не са се изменили, само външно са изменени.

Бог е обещал на хората любовта и тази любов всички трябва да я приемат. Тази любов именно ще освободи човека от мъчнотиите и от ограниченията, ще му помогне да развие своите дарби и способности. Защото онова, което хората търсят, е свободата. Свобода без любов не съществува. За да се бие човек за народа си, това се дължи на стремежа му към свобода. Само любовта прави човека смел и решителен. Който няма любов, умира от страх. Който има любов, герой става и умира като герой. Казват, че някой умирал от любов. Това е невъзможно. Той умира от безумие, но не от любов. В сегашните войни лесно се познава кой е герой и кой не е. Как се познава? Който е герой, раняват го в гърдите. Който е страхлив, раняват го в гърба. Лекарят като види, че войникът е ранен в гърба, казва: Ти си бягал от бойното поле. Казвам: по-добре е да ни ранят в гърдите. отколкото в гърба. По добре е да носим страданията в гърдите, отколкото на гърба. Следователно, когато един човек ви показва гърба си, ще знаете, че той не е от вашия свят, той е от един нисш свят. Обаче когато ви показва гърдите си, той е от вашия свят. И враг да ви се представя, щом ви показва гърдите си, той е от вашия свят. Той само ви плаши, а вие се плашите от нищо и никакво.

Сега ще приведа един пример за вашия страх, който и друг път съм привеждал: Една майка имала едно малко момиченце и едно момченце, които били много непослушни. Майката се чудела какво да прави с тях. Викала учители, педагози, да се занимават с тях, но всички казвали едно и също: Госпожо, децата са много непослушни, не може да им се въздейства. Като мислила дълго време, най-после майката решила да ги изплаши. Взела тя една страшна маска, турила си една гугла на главата и така се явила пред децата, които спокойно си играели. Като видели това чудовище те се изплашили много, започнали да викат, да се крият по кюшетата. Тогава майката излязла вън. След това се явила при децата си, които започнали да й се оплакват: Мамо, дойде при нас едно страшно чудовище, което искаше да ни изяде. Майката им казала: това е защото не слушате. Ако слушате, то няма да дохожда втори път. Децата обещали да слушат. И наистина, когато не слушали, тя ги заплашвала с чудовището и те веднага се изправяли.

Казвам: страданията на хората не са нищо друго, освен това чудовище с гуглата на главата. Ако и вие не служите на Божествената любов, ще дойде гуглата За да не дойде гуглата, трябва да имаш добри мисли и чувства и правилни постъпки. От тях зависи личното щастие на човека, на обществото, на народа, на цялото човечество. Всичко зависи от умовете и от сърцата на хората. Ако всички ние обичаме Бога, ако и народите обичат Бога, всички ще се развиват правилно. Щом обичаме Бога, ние ще бъдем проводници на ония блага, които Той ни изпраща. Христос възкръсна, за да научи хората как да бъдат проводници на Божията любов. Ако вие сте възлюбили Бога, както Христос го люби, кажете и вие като Христа: както ме Отец възлюби, така и ние любим. Само по този начин вие можете един на друг да предадете любовта и да станете проводници на Божията любов. Това е новото, което иде в света, което ще задоволи хората, ще задоволи техния стремеж и ще осмисли живота им.

Пътят на Божията любов е пълен със светлина. Поставете любовта в действие и имайте готовността да бъдете послушни. Никога не изменяйте решенията на любовта. И при най-малкото подтикване от нейна страна, не се колебайте. Не се отказвайте и от най-малките микроскопически услуги, които любовта изисква. В малкото е Божественото. Ако вие зачитате Божията любов тя ще извърши чудеса за вас.

Из беседата, държана от Учителя

на 28. IV. 1940 год. София — Изгрев

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

РАЗМИШЛЕНИЕ

Аз виждам Те в безкрайността на вековете,

в безпределния простор на световете,

в горите, планините, в обширните морета,

в дивите пустини, в китните полета.

*

Аз виждам Те в нищожната тревица

и в най-далечната мъждукаща звездица;

в слънцето, що пръска светлина и грей,

във всека земна твар, що диша и живей.

*

Аз виждам Твойта сила, Твойта мощ

в природните стихии, що ден и нощ

бушуват яростно на длъж и шир

по цялата земя и в звездний мир.

*

Аз виждам Те и в истината вечна,

в чистата любов, сърдечна,

в силата на мъдростта, на добротата,

в Правдата, в Братството, в Свободата.

*

Навред аз чувствам Твойта власт и сила,

Твоята любов и бащинска закрила;

и гдето погледа си да обърна, всеки миг

аз виждам Твойта воля, Твоя лик. . .

*

Велик си Ти, о, Творче всемогъщи,

навред и винаги един и същи;

свещен за мен ще бъде онзи ден и час

в който Те почувствах и възлюбих аз

В. В.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

НА ПЛАНИНАТА

Вървим в планински път, изгубващ във висината!

С възхитени очи, усмихват се полята;

ручеят ромоли; брези сребристи наредени,

като пазители на тайните световни, вдълбочени!

*

Ето скалата, птичките всред шубрака разстлан,

полянката свежо зелена, названа Ел Шадай!

Чешмата бликаща, от извора с цветя послан,

със струя мощно животворна! Пий и Бога познай!

*

Пламти огнището, извива пушек с дъх на клей!

Планинският нектар от чайниците врящи се лей

за отдих и почивка там сме наредени;

пием с благословение, в тиха радост душата пей!

*

Край нас мъдрецът е! О, мигове блажени

От мирове небесни, очи сияйно вдъхновени

греят с любов Божествена, дълбоко озарени!

Кат бисери слова му мъдри нижат се и светят във души ни!

*

Ведро поглежда окото Божие, синьо небето!

Ресница златна, пладне в пътя си бележи;

Тъй жадни сме, във тайните небесни къпе се сърцето!

Въпросите не спират: „Учителю, кажи, кажи ни!“

И. Карагьозова

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ДЕТЕ И ПЕПЕРУДА

В стаята на пода полумрачен

си играй унесено дете.

и със свойта мисъл то плете

детския наивен свят с играчки.

*

По стената кръгове нареждат

снопове от слънчеви лъчи,

а детето ги следи с очи и

по тях то слънцето съглежда.

*

Иска светлината от тунела

да обхване с малките ръце,

в светлината детското лице

примижава радостно — смутено.

*

Слънцето зад малкия прозорец

къпе разцъфтели дървеса,

а детето сега със ръка

да ги стигне, но са много горе.

*

Нанагор съглежда то вторачено

тоя синкав отрез от небе,

че за него всичко в света бе:

майка му и в стаята играчките.

*

В миг детето трепна от почуда

и усмивка цъфна на уста.

че по разцъфтелите цветя

повъртя се, кацна пеперуда.

*

Олюляха слабо стебълцата. . .

Изведнъж по светлия тунел

полетява тя във устрем смел.

но запърха с криле по стената . .

*

А детето с викове я гони,

че за него това бе игра,

докато я хване не се спре —

долу на кревата бе съборена.

*

Запъхтяно сграби я горката

и във свойта радост пожела

тия пъстри, хубави крила,

да по пипа даже със ръката.

*

А кога разтвори малки пръсти,

лепнал беше сив и дребен прах,

че от тия хубави крила,

останали бяха само. . . ципи . . .

Саша Светлинов

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

НАДЕЖДНОТО ОЧАКВАНЕ

Мене ми е така радостно!

Отместих от прозорците тежките завеси. Разтворих кой знае от кога неотваряни вратите на моя дом. За да влезе пресния въздух. Да чуя радостната песен на птиците. И да влее светлия поток от лъчите си изгряващото Слънце.

Разтворих широко вратите на моя дом. Да дойдеш Ти, очакваният.

*

Зная, че Ти ще дойдеш. И така много ме радва! Защото всеки изминат момент трепти с радостта на очакването. И всеки бъдещ се разпаля в нова и светла надежда. Че ще ми дойдеш. . .

Обърна ли се, виждам светлата диря на очакването. И всеки един момент трепти като алмаз от огърлие.

Всеки нов ден нанизвам нови и по-ярки алмази. А в момента, когато дойдеш ще внижа последния. Най-големият. Ще вържа двата края от огърлието на времето и ще Ти го подаря. Защото то е Твое още от първия момент.

Дойди. . .

Саша Светлинов

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПРОВЕТРЯВАНЕ

„Проветрявайте стаите, в които живеете.

Проветрявайте мислите и чувствата

с които се храните“.

УЧИТЕЛЯ

Като разумно същество, човек трябва да избира храната си, да му е приятна и да внася в него бодрост. Физическата храна не е за човека цел. Тя е само условие, средство за поддържане на силите му. Но тя трябва да бъде грижливо подбрана, на време приета и с мярка. Задача на всеки човек е да избира добра и здравословна храна. Чрез храненето човек пречиства или замърсява кръвта си — най-важният жизнен елемент в него, през който протича живота. Чиста и здравословна ли е храната, човек е бодър, весел, работоспособен, има вътрешни условия за напредък. Обаче, замърсена ли е кръвта му, в него има условия да се развият болести. Вратата на неговото тяло е отворена и неприятели всеки момент могат да нахлуят и да го атакуват.

Не трябва да се забравя и друга, така също много важна храна — въздуха. Той е елемент, без който човек не може да живее, той е храна, без която човешкия живот, напредък и развитие е невъзможен. Въздуха също така трябва да бъде чист, свеж за да бъде и човек, който го приеме бодър и буден. Чрез въздуха човек приема най-важната жизнена сила, праната. При това човек трябва да диша правилно, ритмично, дълбоко

За да постигнат людете добър и правилен живот, те трябва да пречистят своите мисли и чувства. Ако човек прави грешки в живота си, това се дължи на кривите мисли в него. Ако човек постъпва неправилно, това се дължи на онова застояло блато, чувствата. Важна стъпка е да научи човек изкуството да пречиства, да проветрява, да опреснява мислите и чувствата си.

Те са също храна, както хляба и въздуха, затова и те трябва да се подбират грижливо. Чисти мисли, чисти чувства носят благородни постъпки, добри проявления. Затова никой не трябва да се отнася с пренебрежение към тях. Корена за изправяне на човешкия живот, корена за избягване на грешките е в тях. Затова, човек първом трябва да пречисти мислите и чувствата си, както умее да подбира храна и както знае да цени чистия въздух.

Но за да може да постигне това, човек трябва да има идея, той трябва да има пред себе си висок идеал, на който да служи, и към който да се стреми с цялото си същество.

Въздуха на много религиозни общества е замърсен; въздуха на много научни и религиозни системи е така също застоял, затова човек не трябва да се подава на тях, понеже ще се задуши. Ако някой се чувства силен нека отвори прозорците им и ги проветри. Но за това, както казахме по горе, човек трябва да има висок идеал, да бъде носител на светлина, на любов, на знание.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

УВЕРИЛ СЕ

Двама приятели, студенти от кеймбриджкия университет, си дали обещание: който от двамата пръв умре, да съобщи по някакъв начин на другия, има ли задгробен живот или няма. За тази цел те написали едно мото на един лист, запечатали го в плик и го оставили някъде, та и двамата да го намерят, когато им потрябва. Случило се, че след няколко години един от приятелите заминал за другия свят. Онзи, който останал на земята, започнал да търси начин да влезе в съобщение с приятеля си, за да разбере от него това, което го интересувало.

Той тръгнал по сеанси, по врачки, но нищо не могло да го убеди в съществуването на задгробен живот. После започнал да се среща с адепти с ясновидци, които не могли де го убедят. Най после той взел една плоча, увил я в платно, върху нея поставил един молив и я скрил на такова място, че никой да не я намери. След това той се обърнал мислено към приятеля си с думите: моля ти се, ако си жив, напиши нещо на плочата, от което да се уверя в съществуването на онзи свят.

Един ден той отишъл да види, дали приятелят му не се е обадил. Като открил плочата, той останал учуден от това, което видел. На плочата с познатия на него почерк било написано мотото, което само той и приятелят му знаели. След мотото се виждали още няколко реда със съдържанието: „Две години вече от как съм тук. Едва сега започва зазоряването на моя живот. Досега нямах никаква работа“. Като прочел и написаното от приятеля си, той се уверил вече в съществуването на задгробен живот.

Из беседите

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

БОЖЕСТВЕНАТА И ЛИЦЕМЕРНАТА ЛЮБОВ

В ЧОВЕКА

Често съм виждал по улиците да чакат жени или деца, с кокошка и нож ви ръка да молят минувачите да им услужат и заколят кокошката, но повечето от тях отказват, а по-рядко се намира човек за подобна услуга.

Защо ли е това така? Запитал съм някои жени и деца, защо сами не колят, щом като е било толкоз необходимо за ядене (според тях). Отговаряли са ми почти едно и също: „Жал ни е да колим животните, и ако бихме били заставени сами да си ги колим, уверявам ви г-не, че ще се откажем от месна храна“. И вярвам, че действително повечето биха се отказали. Защото съм виждал, че когато им услужват и колят кокошката, те се обръщат с гръб за да не гледат. А много деца и юноши не позволява на родителите си да заколят купеното агне, кокошка и пр. А в случай, че ги заколят, въпреки тяхната воля и молба, те тогаз много време скърбят, в някой даже и плачат за тях. И скарват се на родителите си, за гдето са убили животното, като осъждат тяхната жестокост, свирепост и пр. Кое ли е това, което ги кара така да постъпват, т. е. да не колят, а да скърбят и плачат? Аз ще отговоря: че това е проявата на Божествената любов в човека, и тя е именно, която ги кара на горната постъпка. Защото тя е вложена от Бога в сърцето на всеки човек, още при раждането му. И че това е така, виждаме го от децата ни, които още не тръгнали на училище т. е. не грамотни и библия не чели, пак знаят за Божията заповед „не убивай“ (изказана на Синай). Ето тя е истинската Божия, любов, когато щадиш живота даже и на животното. А всяка друга любов е лицемерна, плътска, въобще само за интерес. Вярно е че много хора „обичат“ животните, и те горките идват при тях с доверие, че ги „обичат“ и жалят, без да знаят или подозират, че в човека се крият „вълчи помисли и планове“ (кога и как да го изядат). Ето тази е лицемерна, плътска, за интерес любов.

От горе изложеното, ясно се вижда, особено в невинната девствена младеж, че в тях Божествената любов с много по силна, отколкото лакомията и чревоугодството за ядене на месо. И само за това щадят живота на животните. Обаче ние възрастните (техните родители) които се смятаме за много умни и учени, често им се скарваме и бием, за гдето ни препятстват да заколим това или онова домашно животно. Като гледаме да заглушим и потушим в тях гласът на Божията любов, викаща: „не убивай“, и се мъчим да ги убедим, че уж не можело да се живее без, месо, ще се разболеем и др. подобни глупости. А децата ни безсилни, пред нас, полувярвайки но думите ни, и след дълги вътрешни борби, почват да се примиряват, като постепенно заглушават Божия глас в себе си. А по-късно се опитваме да ги научим, как, и сами да колят животните. И за съжаление някои се научават, макар, че при първите няколко случай, ръцете им треперят, защото съвестта ги изобличава, за гдето проливат невинна кръв. До като най сетне очите и сърцата им закоравяват и свикват да гледат тази кървава грозна картина. И така постепенно стават равнодушни, а по-късно и жестоки. Макар, че същия младеж по-рано в това. . . е осъждал своите родители. И сега, тези родители навярно се радват, че са успели да се наложат, т. е. да победят и унищожат Божията Любов в децата им. Жалко.

В заключение ще кажа: че блажени и радостни са тия човеци, в сърцата на които не е потушена тази любов Божия, и прилагайки я в живота си, дават добър пример на децата си и околните, А в които е потушена то нека се постараят да я възкресят и приложат в живота си.

Ш и к л о в

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА.

Череши, вишни и ягоди

Всички месести плодове си приличат доста много по своя състав и своето действие. Особено голяма е приликата между черешите, вишните и ягодите. В тях почти няма тлъстини (мазнини), а белтъчините са много малко (около 1 не сто); въглеводите (въглехидратите), които са главният извор на енергия, се състоят от плодови захари, и според вида и степенна на узряването на плод те достигат от 10 до 15 грама на сто. От това се разбира, че количеството на силата (енергията), която черешите и ягодите освобождават в тялото ни при окисляването си, не е много голяма, ала тя все пак е достатъчна, за да можем да сравним тия плодове с млякото. Така, в тялото ни освобождават един килограм ягоди 340 калории топли на, един килограм череши 780 калории топлина, един килограм прясно мляко 692 калории топлина. Така, че и в отношение на енергичната си стойности, черешите и ягодите не са за пренебрегване.

Черешите и ягодите съдържат около едно на сто свободни органични киселини, и всеки плод — свой особен аромат. Вишните имат повече киселини. Именно тия киселини и аромат им предават приятен разхладителен вкус, леко слабително действие което се засилва и от намиращата се в тях несмилаема клетъчна тъкан (в ягодите 2, а в черешите около 6 на сто). Същевременно същите тия вещества дразнят хранителния канал, увеличават излъчването на храносмилателните сокове и така храната се смила и по-бързо и по-пълно.

От голямо значение са намиращите се в черешите и ягодите минерални соли.

Килограм ягоди съдържа около 11 — 12 грама соли, а кг. Череши - 6 — 8 грама. Тия соли се намират в благоприятно за хранене на организма съчетание и в лесно усвоима форма.

От тия соли най-ценни са железните, калциевите и фосфорните. Те са потребни за всеки човек, но особено са нужни през време на растежа у младите, след това слабите и за ония. които са прекарали тежки болести, а така също за малокръвните и болни от английска болест (лошо и не достатъчно развитие на костите).

Нека поменем още и това, че тия плодове съдържат витамините А, Б и С в достатъчно количество и с това увеличават съпротива та на тялото срещу различни заболявания.

Свойството на тия плодове да улесняват храносмилането и ходене то по голяма нужда, да подобряват състава на кръвта, да подпомагат развитието на тялото и специално на костната система ги прави много ценни като храна, а в редица случаи и като лекарство.

Черешите и ягодите са полезни при ликуването на хроничен запек и лениви черва при болестите на черния дроб, при жлъчни и бъбречни камъни, при болестите на пикочния мехур. Дръжките на черешите и вишните сварени 10 гр. в литър вода и употребявани като чай, увеличават отделянето на урината и затова се употребяват при отичане на тялото и при различните водянки.

Ягодите и черешите са полезни за слабите, малокръвните и туберкулозните, при условие че се ядат сурови и че добре се сдъвкват.

Д-р Б. Р.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×