Jump to content

Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1942), брой 285


Recommended Posts

БРАТСТВО

Седмичник за братски живот

Брой 285 - год. XIV.

Севлиево, 1 ноември 1941 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 30 лева

За странство – 60 лева

Отделен брой 2 лев

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Временното и вечното — Пламен

Мощно средство — Цанка Нейчева

Правилен светоглед — Георги Томалевски

Словото на Учителя. Благословен. (из неделна беседа — 5 октомври 1941 г.)

Пророческа геометрия. Символизма в хронологията на пирамидата. Епохите на човешкото развитие. (продължение от брой 284)

Графология. (продължение от брой 284)

Питагор. Учението му за хармонията на сферите.

Из науката и живота. Здравната стойност на постите. — Д-р Ст. Кадиев

Посаждането на овощни дръвчета

България трябва да стане райска градина — С. Калименов

Библиотека „Натурфилософско четиво“ се възобновява. Всекидневни чудеса

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ВРЕМЕННОТО И ВЕЧНОТО

Вечно е това, което ти принадлежи по право, което Бог ти дава, което никой не може да ти отнеме.

Временно е това, което можеш да откраднеш, да узурпираш, да присвоиш, разбира се, дотогава, докато дойде време да го заплатиш с лихвите.

Нещата, както в цялата безгранична вселена, както по иглата наша земя, така също и в нашия частен или групов, колективен живот, не са рожби на случайността, нито пък зависят в края на краищата, от земните условия и сили.

Бог дава възможност на хората, на обществата и народите, да проявят своите вътрешни качества, своите склонности, своите апетити, своята разумност или невъздържаност.

Той ги оставя свободни да направят доброто или злото, разумното или неразумното, истинното или лъжливото. Той ги оставя свободни да потърсят временното и де се пристрастят към него, или пък да се обърнат към Вечното.

Но тази свобода, тази относителна и временна свобода на действие, която хората, обществата и народите имат, съвсем не значи, че те не заплащат после скъпо и прескъпо своите грешки, увлечения и престъпления. Тази свобода съвсем не значи, че ние имаме право да вършим всичко, че ние имаме право спокойно и безнаказано да вършим това, което до вчера сме осъждали у другите и което, естествено, ще донесе и за нас такива следствия, каквито е донесло за тях.

Свободата, която хората, обществата и народите имат, да вършат едно или друго, да се проявяват по един или по друг нечин, — в същност, не е нищо друго, освен един изпит, който е предназначен за това, да им даде един ценен урок.

Божественото Провидение, Върховното ръководство на живота, не може да се отнася другояче към хората и народите, освен като към малки деца, защото те и в действителност са такива — доказали са го и продължават да го доказват с досегашното си и с настоящето си поведение.

Те са само ученици. Ученици, които правят безброй грешки. Ученици, на които целите тетрадки, открай до край, са зацапани с червено мастило.

Тези буйни, своенравни, понякога мързеливи, а понякога крайно самонадеяни ученици, имат нужда от уроци. Но те имат нужда от уроци осезателни, от уроци, които заекват дълбоко и разтърсват из основа цялата тяхна физическа и психическа природа. Те имат нужда от уроци, чието острие прониква тъй дълбоко и тъй болезнено в тяхното съзнание, че да не могат вече да ги забравят. Защото хората и народите са доказали хилядократно, че те не разбират от думи, не разбират от увещания, не разбират от съвети, че те не искат да чуят и не се вслушват в гласа на здравия разум, когато той им шепне тихо и спокойно в глъбините на техните собствени души и им сочи правия път.

Хората и народите са оставени свободни. Тям се дава — понякога —пълната възможност да се проявят по един или друг начин. Те имат — понякога — в ръцете си сили, които могат да употребят за добро или за зло, за разумни или за неразумни постъпки, за творчество или за разрушение, за обединение или за разединение.

Но те не знаят кога ще удари часа, кога ще отмине последната минута на тази тяхна видима свобода на действие.

Затова ние казваме:

Широко трябва да бъдат отворени очите ни, и хиляди пъти по будно трябва да бъде съзнанието ни именно тогава, когато ние видим, че имаме свобода на действие.

Тази свобода, в същност, не е свобода, а е изпитание — велико и съдбоносно изпитание.

Как ще постъпим ний, когато я имаме? — От това именно зависи нашето бъдеще. Ако не сгрешим, ако не тръгнем по старите пътища, ако изпълняваме закона на Бога, тази свобода ще продължи. Но ако ние сметнем, че имаме право да вършим всичко, тогава, по-рано или по-късно, тази свобода ще ни бъде отнета и ние ще платим истинската цена на нашето самозабравяне.

Ако ний, наистина, бяхме върховните арбитри в живота и в света, и ако над нашата сила не съществуваше друга, по-мощна и по-горна сила, то ние наистина бихме могли да правим каквото си искаме, без да се страхуваме, че ще извършим грешки, Престъпления и несправедливости.

Нали, според нашите разбирания, „силата е право“ и в този наш земен свят „правото принадлежи на силния“?!

Тези фалшиви разбирания за живота, това неразбиране на върховното право и на върховната реалност са живота, са до такава степен и толкова дълбоко вкоренени в човешкото съзнание, че Провидението се вижда принудено с огън да ги изгори, с огън да ги премахне от там. Защото всяко друго средство е слабо и недостатъчно.

От това идват меките, лишенията, ужасите за хората и народите:

От криво употребената свобода, от сбъркания път, от вкоренените в съзнанието противоестествени схващания за човешките права и власт, от нуждата от по-осезателни уроци, които да подействат като студен душ, които да прояснят помътения взор, да прояснят замъгленото в илюзиите съзнание.

Не свобода на действие, а изпитание.

На изпитание са подложени днес хората и народите.

И те всички ще разберат, ясно и осезателно, че, над всичко човешко, съществува един Божествен Закон в света и че само това е вечно, само това е трайно и действително, което е извършено по закона на Бога — по закона на Правдата, на Истината и Доброто. по закона на Любовта.

Пламен

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

МОЩНО СРЕДСТВО

Дохождат моменти, когато тихата повърхност на морето се раздвижва, когато в пустинята се вдигат цели облаци от пясък, и в атмосферата се изменя покоя в силно движение. Такива явления се срещат и в земните пластове. Тази непоследователности на старото положение се казва катаклизъм в природата. В развоя на човешкото общество не са изключени подобни човешки катаклизми. Що е катаклизъм в човешкото общество? — Заместване на една култура с друга, променяне начина на живеене, възникване на нови идеи и пробиване път между старите. Безшумно ли се появиха културите на Египет и Вавилон. на Халдея и Асирия, на Гърция и Рим? И как свършиха те? Безшумно ли се появи Христовото учение и как се посрещна от съвременниците му?

От изучаването на историята на човешките общества, можем да заключим, че при появяването на учението за ново разбиране на живота, идеи за нов начин на живеене, се появяват борби между новата идея, новото учение със старата форма на живот.

Животът си има своя вътрешна страна и при всичките противоречия трябва да се разбере неговата дълбочина. Ако запитаме биолога: — защо поникващото семе пропуква земята и при излизането си, отхвърля пръстта, която се намира над върха му? — „за да излезе над почвата и продължи своя живот“ — би ни отговорил той. Този процес на поникващото семе е усилие на нова форма на живот. Природните закони са в сила и при човешките общества. В обществото и отделния човек става същия процес. Всички идеи, учения, стремежи за реформа на съвременния живот са все желания да излезе над почвата, както всяко семе хвърлено в земята има стремеж да израсне. Но какво става с него ако то няма достатъчно сили да преодолее твърдостта на почвата? Що е почва в човешкия живот, която трябва да се пропукне и отхвърли? Мненията по този въпрос са различни. Едни казват че съвременния живот с всичката си сложност е причина за всичките нещастия на земята. Други пък казват, че неподчинението на общоприетото, революционния дух, всеки опит да се надмогне установения ред ето причините на всеки прогрес в човешкото общество. Но нито едните нито другите намират истинските причини.

Човешките постъпки, думи и дела, съзнателни или несъзнателни са в зависимост от главните мисли, с които е заето съзнанието му. Чистите несебелюбиви и благородни чувства, издават вътрешното човешко достойнство и правят делата му разумни. В какво състояние се намира нашата мисъл днес? Тя е отрупана с много излишни неща, оставени всеки ден от суетните грижи и празнословия. Най-дребнавата обида, най несъщественото огорчение, малката несполука, всичко това занимава нашия ум и ни кара да се отдадем на всяко дребнаво и маловажно чувство. Така ние прекарваме живота си в дрямка, полусъзнателно.

Но, трябва да заживеем с будно съзнание, да следим всека мисъл, която се заражда в умът ни и ако тя е лоша, да не й даваме место в нашия живот. Каквото и да се случи с нас не трябва да губим присъствие на Духа, трябва да бъдем безстрашни и смели, да обмисляме всека своя дума и постъпка, за да не кажем и извършим нищо лошо и неуместно. Вера преди всичко трябва да имаме.

Разумният човек трябва да изхвърли из себе си всичко излишно и да запази това, което му е необходимо.

От състоянието на нашите мисли и чувства произлизат всички радости и скърби, всяко щастие и нещастие в света. Съвременния строй е резултат на вътрешна сила. Най-голямата човешка мощ се крепи на знанието. В знанието има здрава, сигурна уверена мисъл, че можем да преодолеем всякаква спънка, която срещаме във в живота си. Имаме ли тази вътрешна сила, ще ни напусне най-голямата човешка слабост — страхът. Що е страх? — Стара мисъл. че сме по-слаби от неизвестното, що ни чака. Ще изчезне също съмнението, което също е само мисъл, че може да не успеем в започната работа. И само истинското знание ще утвърди мисълта и ще укрепи чувствата.

Учение, знание, морал, мироглед, за който не сме в състояние да положим живота си, не могат да направят никакви изменения и реформи в съвременния живот. Висок и постоянен морал е нужен на съвременния свят. В силата на такъв морал ще можем да преодолеем всички пречки, които препятстват за повдигането и растенето на човешката душа

Само с морална мощ и със светъл разум ще можем да разрушим всички кумири, кои то миналото е издигнало.

И тогава въоръжени с тази сила веднъж за винаги ще трябва да се разделим със своите вътрешни слабости. Твърдия и неотстъпчив морал се добива само от дълбокото познание на живота. Това знание се пръска вече няколко десетки години между българския народ и, който е готов, ще го приеме.

Цанка Нейчева - Ямбол

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Георги Томалевски

Правилен светоглед

(Из новоизлязлата книга „Всекидневни чудеса“)

Един фактор, който играе решително роля през целия ни живот, това е убеждението ни, нашият светоглед. Със светогледа са свързани редица постъпки, там се крие тайната на нашето отношение към много въпроси, които се изправят всеки ден пред погледа ни.

Човек постъпва в живота си така, както повелява неговият. душевен строй. Той дава на своята обхода спрямо хората и на събитията извън него такъв колорит, какъвто е колоритът на оня вътрешен скрит живот, който протича дълбоко в недрата на нашето аз като подземна мощна река.

Знайно с, че някои смятат възпитанието за единствен фактор при изграждане духовния човек. Други отдават прекомерно значение на условията, при които се отглежда и формира индивидът, е трети като най-съществен фактор намират унаследената същина, която е психобиологичната смес на всеки човек. Ние сега не ще се спираме на тия причини, защото но друго място за тях отделяме значително внимание. Ще споменем само това, че всеки от тях е само съставка на общото, без да е единствено. Нека приемем тяхното съчетание като неоспоримо и да преминем по-нататък, при все че редица наблюдения и проучвания ни подсказвал., че всеки един от милионите индивиди по лицето на нашата планета представлява единствен, неповторим образец и характерното у него е повече някаква метафизична даденост, чиито корени са почти неизследваеми. Всички хора мислят, всички чувстват, но онова, което отличава човек от човека, не е точно различната мисъл, различното чувство, но нещо много по-дълбоко, от материалната му същност, по далече от темперамента и от всичко, за което може да са говори с образи, сравнения и рационалност. Истинският пулс на аза начева там, където свършват, определителностите и обективацията и започва обширното царство на духа.

Убеждението или светогледът на един човек е лост, който тласка целия му живот в дадена посока. При някои индивиди то е нещо толкова голямо и свято, че те лесно биха дали живота си за него. За тях то е по-голямо от всяка примка и всяка съблазън. Във взора на тия, които го имат, то сияе с блясък, пред който бледнее блясъкът на златото и драгоценните камъни и о по-силно от опияняващата власт на страстите. Ако не беше така, ако вярата в някоя избрана ценност на духа не беше по-силна от нагона към живота, тогава на света не би имало велики хора, които създавал, мрежата на историята и упованието на търсещите грядущи във всички времена. В такъв случай не би живял Галилей, нито Джордано Бруно, нито Хус, нито дори Единственият и най-лъчезарен от всички учители на човечеството, който излезе от Назарет. Ние не си спомняме често това, но трябва да не забравяме, че на земята дори, скрити от прожекторите на славата, са живели и са умирали хиляди и хиляди безименни герои, които са държали високо, по-високо от своя собствен живот идеалите си, вярата си и своята любов към човека.

Много са пътищата, които способстват за формиране на светоглед у човека, но има един, който представлява най-прекрасния път, който води към красотата, величието и хармонията на света.

Как един човек би имал правилен светоглед, как би отгледал високи идеали ако не познава свята? Как е възможно да се оформи хармония, чувство за величие, усет за красота, когато ние почти не спираме поглед на световната хармония и толкова малко се оставяме да ни облъхне световната хубост, необхватната грандиозност на безкрайните светове?

Как смятате — виновни ли са хората, че не се вдъхновяват, за високи алтруистични и човеколюбиви дела, щом като не познават своя произход, както и високото си духовно предназначение? Как можем да излезем от душните рамки на всекидневното си суета, когато нашите познания за тоя прекрасен и обилен с хармония свят се простират до тесните рамки на всекидневния бит? В това положение, наблюдавани от свободните простори на духа, не приличаме ли на къртове, забили носове в мрачната дупка на нашия егоизъм, която сме изровили от страх или от съмнение към всичко, което ни заобикаля? Защо ни е чудно, че „хората са такива“, както ние се изразяваме често, щом като през целия си живот те дишат и издишват отровата на тоя егоизъм и това недоверие? Как искаме такива хора да бъдат отзивчиви към повика на чуждите страдания?

Широчина на хоризонтите и дълбочина на мисълта - ето което става все по-малко за хората от нашета съвременност. Ние сме измъчени в затворите на съвременната условност. Тя ни души бавно, но настойчиво сигурно. Както външният ни живот днес се урежда в една задушаваща пространствена оскъдица — в небостъргачи и масови жилища, които пречат на окото да се къпе в свободата на просторите, така и вътрешният живот е стеснен в килийките но личността — настървен, жаден за емоции и силни, опияняващи усещания, без озона, на духовните простори, които обновяват съзнанието и връщат човека към забравения смисъл на неговото съществуване.

Хората живеят някак на пластове, защото имат нужда от близостта си, но не толкова от духовната си близост, колкото от структурата на градския живот, с който живеят като с временно успокояваща отрова, защото са забравили да черпят сили направо от природата, от бликащите извори на нейната щедрост.

Много са, както вече споменах ме, пътищата, които биха ни довели до изворите на световната красота. Един мислител може. да се докосне до нея по пътищата на своето умствено прозрение, един съзерцател може да ги види в трепета на своя екстаз, но най-достъпният от всички и най-благословен път това е общуването с тая красота, непосредственото й вдишвана през ноздрите на нашия живот, през очите ни, сърцата ни и нашия дух. Само да подирим и ще намерим лесно световния разум и съвършенство край нас в постоянството на законите, които направляват живота, в чудото на малкото зърно, посято в почвата, в което е скрита многосложността на живота. Това е леснодостъпно, просто и сърдечно опознаване. То е все едно да отвори човек широко прозорците на своята душна стая и да остави свободно да нахлуе пресният, животворен въздух на планината.

Познаваме ли ние дните, които прелитат като стрели? Познаваме ли нощите, които ни покриват със своята наситена с вълшебство тишина? Колко пъти сме заставали лице срещу лице с вечността, чиято история е написана в безмълвния вървеж на съзвездията, за да чуем нейното нашепване вътре в нас - оная неказана от никого думица, която цъфнува в душите ни и огрява всички мрачни ъгли на нашия живот?

Ние преживяваме почти цялото си време затворени в ямата на личния си живот, без да сме имали нито веднъж възможността да погледнем навън, да вадим къде сме, къде отиваме и каква част от космоса съставлява планетата, на която сме кацнали и за която нищо не бихме узнали, ако не бяха прозорливите и гениални умове на великите астрономи. Ние приличаме в такъв случай на пътник, който се носи с влак през чудна планинска местност, осеяна с гори, ароматни поляни, декориране със сияещи снежни върхове, с блеснали езера, но пътник заспал в дъното на душния вагон със спуснати завеси, без да е зърнал нито кътче от тая красота.

Какъв поглед, какви познания и идеи може да има такъв човек за живота извън железопътния вагон? Няма ли неговата „реалност“ да е затворена в обстановката зад спуснатите завеси, всред дима и грижата за прехраната и съня? И каква огромна разлика в чувството и познанието за планината между тоя пътник и един планинар който е живял с живота на тая планина, дишал е нейния въздух и е слушал! бурите в късния час на нощта. Няма ли те да оформят съвсем чужди м непримирими възгледи за едно и също нещо? Такава е и разликата между хората на земята, които живеят в съвършено различни обстановки на своя духовен живот. Едните, които прекарват цялото си съществуване в душния вагон на личното си битие, захласнати в дребните грижи на всекидневността, и другите, които са разтворили прозорците на своя живот и са отправили мисъл към висините.

Погледнете живота, лицата и постъпките на ония хора, които са прекарали живота си в изучаване и съзерцаване на небето. Колкото някои от тях и да са затворени по темперамент, все пак в тях има светлина и нищо друго, което ги отличава основно от останалите хора.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Благословен!

(из неделната беседа „Благословен!“ – 5. X. 1941 г.)

Всички вие имате хубави стремежи. Някои от вас искат да бъдат учени. Някои искат да бъдат красиви, силни. Всички тия работи са хубави. Но най-хубавото нещо аз бих ви го казал. Аз бих ви дал един съвет: Няма по-красиво нещо, няма по-достойно нещо от това, да съзнаваш благородството на духа; няма по-достойно нещо от това да съзнаваш достойнството на душата; няма по-красиво нещо от това, да съзнаваш достойнството на ума и на сърцето си. Най-после да съзнаваш, че си турен в една хижа, да съзнаваш, че тя струва повече от всички други хижи, които съществуват в света. Тази хижа е твоето тяло. Ти не трябва да гледаш с пренебрежение към него, да казваш: — кога ще се освободя от него. Като идеш в другия свят и там ти трябва тяло. Без тяло никъде не приемат. Като идеш при Господа, теб ти трябва тяло, трябват ти очи, уши. На Господа не трябват слепи и глухи хора, но му трябват хора с отворени уши, да чуват и с отворени очи, да виждат.

Някои цитират Писанието: „Бог никой не Го е видял“. За мене тази работа е много ясна. Съвременните хора са слепи, как ще Го видят? Тия, които имат очи, Го виждат.

Само слепите не виждат Бога.

Казват ми някои: Докажи ни Господа, кажи къде се намира Той? Аз отговарям: на слепи хора нищо не доказвам. Един човек, който имал да дава доста пари, отишъл при кредитора си, преструвайки се на болен. Той турил восък на очите си, превързал ги и казал: Ослепях, ще чакаш. Едно време имах очи, а сега нямам. Кредиторът му бил сприхав човек и като разбрал, че се преструва, казва му: Ослепя ли? Че как? Ти стана сляп, за да не плащаш. Като започнал да го бие, люспите от очите му паднали. Тогава длъжникът казва: Чакай, не ме бий, прогледах вече.

Сега да дойдем до въпроса. И ние правим в живота си тази погрешка, която правят тези, които воюват. Трима души воюват в нас: Това са нашият ум, нашето сърце и нашата воля или нашето тяло. Тогава ние хвърляме вината ту на ума, ту на сърцето, ту на тялото. Казваме: не може ли другояче? Другояче е да уважаваш тялото си, то ти служи, и ти трябва да го държиш чисто. Ти трябва да уважаваш също сърцето си и ума си. Не покварявай ума си с нечисти мисли.

Аз изхождам от едно принципално гледище. Бог е създал хората и всички народи и на всеки народ е определил правата му. Те са органи на един общ организъм. Френолозите казват, че в мозъка на човека има един център, който определя чувствата на патриотизма. Също има чувство на чадолюбие. Някои майки имат силно развито това чувство, те са чадолюбиви, а у някои майки това чувство е слабо. После има чувство за самоуважение, у някои е по-силно у други — по-слабо. Някой не уважава себе си, това чувство е слабо развито у него; у друг това чувство е силно развито — той уважава себе си. Като говори, Той претегля думите си. Всяка дума трябва да има цена, мислят, желанията и постъпките му трябва да имат цена. Той трябва да бъде като градинар — да обработва най-хубавите плодове в своята градина.

Благословен, който иде в името Господне. Слънцето, което изгрява сутрин, иде от Господа, понеже носи всичко то свое благословение на хората, разпределя благата, търси отворени прозорци, казва: добър ден, ставайте? Как, параходът добре ли ви кара? Ти се почешеш, казваш: Изгря ли слънцето? И пак теглиш юргана отгоре си. Успите се. Тогава вие често мязате на един ленив американец, който унаследил този навик — все закъснявал в търговската си кантора и с това губел милиони. Като видял, че тази работа не отива на добре, той хванал слугата си и му казал: ако ме събудиш, ще ти дам един долар, а ако не ме събудиш, ти ще ми дадеш един долар. Отива слугата сутринта, но не може да го събуди. Той бил много здрав, хващал слугата си, набивал го хубаво, после отново отивал в леглото си, заспивал и през деня вземал един долар от слугата си. Никой не отивал вече при този господар за слуга. Най-после явил се един бабачко. Казват му: Вие. — Ако той бие, и аз зная да бия. Тогава господарят му казва: Слушай, на тебе дванадесет долара ще ти дам, ако събудиш, и дванадесет ще ти взема, ако не ме събудиш. — Ще те събудя, казва. Той отишъл рано сутринта при господаря си, като носел, цяла стомна с 10 литра вода излива отгоре му. Онзи става и казва: Ти с вода ли ме безпокоиш! И започва да го бие пехливански. Но слугата бил по-силен, дръпнал го за ръката, завлякъл го в банята, съблякъл му дрехите и го окъпал здравата. Едва тогава господарят се отърсил от съня си — . Разбудих се вече, казал той на слугата си, — много ти благодаря! Ти си първият добър слуга, който знае как да къпе господаря си. И тогава му дал 12 долара.

На онзи, ленивия господар във вас, трябва вода в леглото. След туй да го занесете в банята, да го съблечете, и да го турите във ваната

Всички трябва да бъдем смели за доброто, което трябва да се прави.

Да изберем добър метод. Ние се страхуваме какво ще кажат хората. Ни най малко да се не страхуваме какво ще кажат хората за нас. Туй, което кажат, то е право. — Но да не кажат нещо, което не е право или е преувеличено! Нека си говорят хората. Това да не ви интересува.

Когато ние вършим злото, считаме, че е на място; когато на нас го вършат, считаме, че не е на място. От злото сме доволни, когато го правят на другите; когато другите го вършат върху нас, не сме доволни. Ако ни дадат много земя, ще кажем: Добре е. Ако ни лишат, ще кажем: Зле е. Обаче аз ви казвам : на всеки един народ е определено какво да му се даде. Също така и на всеки един от вас е определено какво да му се даде. Вие сте наследници на много големи работи. Не сте сиромаси хора. Срещам една мома, която казва: Бедна съм, нямам баща, нямам пари, не мога да се оженя. Тя е царска дъщеря, а казва, че не може да се ожени. Смешна работа. Казвам й: Ти си царска дъщеря, как така една царска дъщеря да не може да се ожени. — Може ли да съм царкиня, виж как съм окъсана, — отговаря тя. — Има циганки облечени в царски дрехи, има царски дъщери, облечени в цигански дрехи. То е актьорска работа.

Вие мислите за Бога, проповядвате, че сте християни, че сте православни, а при това поддържате, че сте сиромаси. Как един християнин може да ми каже, че е сиромах, не разбирам. Един езичник разбирам, но един християнин, който вярва в Бога да каже, че сиромах, — то е първата лъжа.

Бог създаде всичко в света и ни го даде без пари. Сега вие отивате в един театър, когато дава концерт някой знаменит цигулар. Колко плащате за един билет?

— Плащате сто или сто и два десет лева. А сутрин, като станете, за всичките хубости, които Бог разкрива пред вас, нищо не давате и на това отгоре сте недоволен. Вие имате градина, и не посаждате едно дърво, чакате други да посадят, или казвате: Ще си купим. Първото нещо, което ще ви кажа: не разчитайте да купувате нещата. Всичко, каквото можете да направите, направете си го сами. Имаш един малък двор, посей едно дръвче, да имаш. Ако дворът е голям, посей три четири, — то е благословение за дома. Ако имаш още по-голяма земя, обработи я, посей и други неща.

Във вашия ум трябва да съществува мисълта да работите. Аз бих желал вие, християните, които вярвате в Бога, да имате ваша земя. Брат имате, който има земя, идете при него и работете. Защо да не идеш да поработиш един два часа? Кажи: може ли да ми дадеш един декар земя да обработя, че плода ще го делим на половина. Сега вие имате един начин да се молите на Бога Той да уреди работите. По този начин, по който мислим, Бог никога не урежда света.

Ако мислиш, Бог урежда живота; ако чувстваш, Бог урежда живота; ако работиш, Бог урежда живота; ако правиш добро навсякъде, Бог урежда нещата.

Но ако чакаш да вземеш един лотариен билет и очакваш да ти се падне нещо, то знай, че лотариите никога донасят едно благо. Има един анекдот за един манафин, в Цариград, който взел билет от една лотария, в коя то печалбата била един параход. Паднал се парахода на манафина, но като влязъл в него и му казали, че е негов, той полудял. Следователно, благо, което не можеш да употребиш за своя ум, благо, което не можеш да употребиш за своето сърце, благо, което не можеш да употребиш за своето тяло, то не е благо.

Казвам: първото нещо, за което ние сме пратени в света, е да създадем светли тела. Това е новата философия: тела трябва да се създадат. Сегашните хора имат малко по-други тела, отколкото трябва. Материята, от която са направени, не е хубава Един човек, който живее 120 години трябва да пресъздаде тялото, лицето, главата, сърцето, всичко трябва да пресъздаде, че като погледнеш тялото му, да кажеш: Този човек е живял по Бога. Когато хората се занимават със специални занятия, замязват на занаята си. Запример, борците имат особени глави, ораторите имат особени глави, свещениците, учителите, разните занаятчии имат особени глави, земеделците имат особени глави. Какъв занаят работи един човек, по главата му можеш да го познаеш.

Вижте онези, които са се отнасяли много грубо на никаква служба, — очертали са се ония груби линии на неговото лице, с този се срещне, с онзи се срещне и се кара. Питам: Мислите ли, че с хукане може да се оправи света? Един скулптор, който е майстор в занаята си, взема един камък, знае как да удря отсам, оттатък, постоянно удря и извее една хубава глава, извае едно хубаво тяло, извае едни хубави рамене, хубави крака. След хилядите удари, които удря, изкарва нещо. Дойде друг, и той удря, но разруши целия камък. Мислите ли, че ако разрушаваме без полза нашия живот, че ние сме от умните хора? Всичките болести, от които сега страдаме, говорят против нас. Нечистата кръв, с която хората са се покварили, говори против тях. Мътните очи говорят против нас, жълтият цвят, вишневият цвят по лицата на хората говори против тях, черният цвят също говори против тях. Ако имаш черно под очите, това не говори в твоя полза. Ако имаш сенки под очите си, това показва едно тягостно състояние.

Ако вратът ти е пълничък, хубаво е да имаш дебел врат, но ако ти си висок 165 сантиметра и имаш врат 42 или 44 сантиметра, няма да се минат една, две години и ще имаш апоплектичен удар. Вратът трябва да се намали. Този враг показва, че кръвообращението не е правилно. Тия мазнини спъват ония сили, които възлизат от мозъка през нервната система. Много от болките, които усещате в крака, в гърба, се дължат на това, че енергията която минава от мозъка през дванадесетте нервни двойки на гръбначния стълб, тия канали през които минава нервната енергия се подпушват от известни мазнини, — тогава не минава достатъчно енергия, не се изпраща достатъчно кръв, и тази част, дето се подпушва, заболява. По някой път заболява коляното, по някой път гръбначния стълб, по някой път долната част на крака, или хълбока, или слабините, или раменете някъде. Животните, които знаят този закон, често се излагат на слънце. Като станеш сутрин, трябва половин час да се попечеш, да се стопят тия мазнини от гърба ти.

Животът трябва да се създаде малко по-другояче. И съвременният строй трябва да се измени. Майките трябва да внушават на децата си.

Жените са, които ще оправят света.

Те досега биха го оправили, но не знаят какво правят. Майката може да създаде каквото иска дете. Майката може да създаде един гений, един министър на България. Тя му казва: ти като станеш министър на България, да създадеш такива и такива закони, да създадеш такъв порядък. Тя може да го създаде учен човек, ще му внуши какво да учи и как да учи, как да го предаде на хората.

Обаче жената, която иска да създаде един гений, един талантлив човек, тя не трябва да се жени за един мъж само за това, за да я гледа. Щом се жени за да се осигури, тя ще създаде един обикновен човек на земята.

Една жена, която иска да има гениални деца, никога не трябва да се жени за мъж, когото не обича.

И цялата земя да й дадат, тя трябва да каже: не! Вие ще кажете: къде да ги намерим тия? Ако ги намерите, женете се, ако не ги намерите, не се женете. Говоря за онези от вас, които искате да оправите света. Ако искате да върви както сега, нямам нищо против, но това казвам на онези, новите жени, които искат да оправят света, на тях казвам да се не женят за мъж, когото не обичат. Да се не женят за мъж, за когото не са готови да пожертват всичко и да се не женят за мъж, който не е готов да пожертва всичко за тях. Тя да пожертва всичко и той да пожертва всичко. Тия гении чакат, от хиляда години чакат. И знаете ли, защо не идват? Понеже вие не обичате Бога, който ви е създал. Те казват: не можем да отидем между хора, които не обичат нашия Баща.

Та казвам: първото и най-необходимо нещо е да се създаде безкористна и идейна любов към Бога. Тогава ще дойдат тия мъже в света, тия гении, тия гениални деца. От хиляди години гениалните деца чакат в небето, от хиляди години гениалните мъже и жени чакат в небето — чакат да им се създадат подходящи условия за работа на земята. Те чакат да се преродят у достойни родители.

„Благословен онзи, който иде в името Господне“. Щом дойде хубавата мисъл, кажи: Благословен си ти, който идеш в името Господне. Дойде ти хубаво чувство, кажи: благословен си ти, който идеш в името Божие, който носиш божието блегословение. Направиш една хубава постъпка, кажи на волята си: Благословен, който иде в името Господне. Благославяйте и през целия живот всичко да е благословено. Ядете ли, пиете ли, мислите ли, чувствате ли, каквото и да правите, казва Писанието, всичко вършете за славата Божия.

Из беседата, държана от

Учителя не 5. X. 1941 год.

София — Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПРОРОЧЕСКА ГЕОМЕТРИЯ

(продължение от брой 284)

Символизма в хронологията на пирамидата

Изследването на вътрешния строеж, вътрешните ходове на пирамидата показва, че при влизането в днешните времена хода на събитията се много ускорява. Първоначално коридора, почвайки от външната страна на пирамидата, върви наклонено в низходящо положение, по нататък, това направление се запазва, но се явява друг коридор които се отклонява във възходящо положение. Според коментаторите, низходящият коридор показва падението на човечеството, съпроводено с падението на цяла една йерархия от духове, което падение продължава и след отклоняването на възходящия коридор. Последният коридор означава началото на християнската ера, а низходящия означава движението на тъмните духове към центъра на земята.

След преминаването на вратата към Великото изпитание, човечеството вече не следва възходящия коридор, а върви по един хоризонтален път. То влиза вече в епохата на Хаоса, гдето трябва да върви наведено в низките коридори които обаче завършват в преддверието, което води към светлината, която владее в стаята на Царя.

Епохите на човешкото развитие

Използвайки като основна мярка за времето лакътя, който е мярка за дължина, архитектът на пирамидата е означил всичко с цифри. Затова именно, докато всички други пирамиди са покрити с надписи и фигури. Голямата пирамида не съдържа такива нито отвън, нито във вътрешността си.

Забележителните дати в историята на адамичното човечество, т. е. на човечеството в предисторичните времена, са отбелязани в Голямата пирамида чрез наклоняването на линиите на тавана и на пода, на коридорите и стаите, чрез различни ъгли, завои, прагове, странични отвори и завършеци на второстепенни галерии,чрез разни други архитектурни подробности и т. н.

Някои от тях отговарят на известни геометрични из числения и не възбуждат толкова много интереса на изследователя. Изобщо, те не са именно ней-важните. Но колкото се отнася до големите и важни епохи в историята на човечеството, те винаги са отбелязани с някой по голям и забележителен структурен релеф.

Интересно е да се отбележи, че началната точка на календара на пирамидата — преди 6000 години, започва в 4000-та година преди Христа, или с други думи с датата означено преди 300 години от известния Ъшер. който започва библейската хронология 4004 година преди Христа.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ГРАФОЛОГИЯ

(продължение от брой 284)

В съчиненията на разните автори се срещат най-разнообразни определения на почерка, в зависимост от неговата височина или ширина, като запример: „разтеглен почерк“, „свит“ „удължен“ „едър“ „дребен“ и т. н. Обаче авторите на тия термини не дават конкретна представа за тяхната същина. За да се подведе почеркът под една или друга от тия категории, трябва да се излезе преди всичко от височината и ширината на общоприетия, краснописен почерк. Известно е, че за нормална височина се смята три милиметра, а широчината на буквите трябва да се равнява на тяхната височина.

Така че за едър почерк може да се сметне почеркът, в който височината на буквите, а следователно и тяхната ширина, надминават 3 мм.

Изхождайки от това положение, ние можем доста точно да определим чрез измерване към кой тип спада изследваният почерк.

Едър или дребен може да се сматря оня почерк, в който, при разглеждане на отношението между височина и ширина в първия случай средната височина на буквите надхвърля нормалната, а при втория случай — средната ширина на буквите е по-голяма от височината им.

Широк и тесен почерк. За широк почерк може да се вземе оня, при който височината е по-малка от широчината. При това, в зависи-мост от туй, надхвърля ли почеркът нормалната височина (3 мм.) ще имаме едър или дребен широк почерк и едър или дребен тесен почерк.

Едрият замашен* почерк показва склонност у пишещия да се прояви като личност. Стремежът у човека да заема с едрият си, замашен почерк колкото се може повече място на хартията, показва, че той има подобен стремеж и в живота. Такъв човек обикновено мъчно се примирява с обикновените, средни условия на живота.

Едрото писане е признак на развито чувство за собствено достойнство, за широк замах. То показва често и силни чувствени влечения. Белег е още понякога на непрактичност в живота, на самонадеяност, но също и на общителност, непринудено държане, енергичност, желание за издигане в обществото (Трябва в случая да се имат пред вид общите положения относно преувеличенията, които се срещат в отделни елементи от почерка.)

Дребното писане показва сдържаност, пресметливост, въздържание, наблюдателност, хладнокръвие**.

Сбитият почерк е признак на пресметливост, пестеливост, а понякога и на скъперничество. Човек свикнал на пестеливост и икономия, ще прояви без да ще тия си качества и при писането. Именно, той ще гледа на предоставеното му за писане пространство да помести колкото се може повече думи. Полето, в началото и края на редовете почти ще липсват, междините между думите ще бъдат твърде малки, последните букви на редовете ще се смаляват и стесняват***).

Бързият почерк, пълен със замах, показва предприемчивост, деятелност, бърза възприемчивост, способност за бързо ориентиране в непозната обстановка.

Почерк, в който буквите се менят по големина, по наклон, по посока на редовете, показва изобщо неустойчивост. Той говори още за прекомерна афективност, за слабо развитие на задържащите импулси. Говори още за склонност към нервни заболявания, за неспособност към системен труд (в зависимост от степента на геометричната издържаност).

Нормалното писмо, сиреч напълно разбраният и ясен почерк с акуратен, но без престараване и красниписност. В него липсват силни (изкуствени) надебелявания и дълги черти. Главните букви с прости. Междините, както между редовете и думите, тъй и между отделните букви с равни. Буквите с еднакво високи. Почеркът е доста сбит, ала не е тесен. Буквите се изписват естествено, без афектацая, без желание да им се предаде красива или оригинална форма. Четливостта на почерка показва изобщо уравновесеност на душевните прояви у пишещия, винаги еднакво държане, определени стремежи и желания, постоянство във възгледи и връзки, умение да се не излиза из нормите (в зависимост от геометричната издържаност на почерка). Който има ясен, четлив почерк е обикновено твърде внимателен към хората, които го обкръжават.

(следва)

_________________________________________

* замашен (ост.) – със замах, силен

** Едрият почерк (особено при силно уголемени главни букви) не рядко показва тщеславие. Но за същото говори понякога и крайно-дребният почерк: той също иска да произведе ефект.

***) Тази особеност на почерка е обърнала внимание още не римлянина Светония, който ни е оставил животите на римските императори. Характеризирайки скъперничеството на Август, той казвал, че последният пишел дребно и свито.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПИТАГОР

Учението му за хармонията на сферите

В шести век до Христо, в Гърция, тоновото изкуство се поставя на научна основа. Един от големите му познавачи, наред с музикалния теоретик Лас от арголидския град Хермион, е и великият философ и математик Питагор, който уясни учението за музиката на сферите, едно научно и мистично задълбочаване във философското третиране на тона.

Питагор е от о. Самос (585 г. — 500 г. до Христа). Син е на управителя Мнезорх (Мнесарх). На младини е поклонник на именития старогръцки философ Ферекид от Сирос. Овладял математиката, астрологията и други науки, той отива в Египет, гдето фараонът Амазиес оказал сърдечен прием на любознателния грък. И имало защо. Делфийската Пития предсказала на родителите му, още младоженци: „Един син, който ще бъде полезен на всички хора и във всички времена“. Първи учител не Питагор е Хермодамас от Самос. Още двадесетгодишен, той вече води научен разговор в Милет с Талес и Анаксимандър. Поликрат го праща в Мемфис, при издигнатия духовно и посветен фараон Амазис. В Египет, Питагор се учи цели двадесет и две години при великия жрец Сонхис. Тук, той овладява напълно тайните науки, участва в мистериите на Изида, Озирис и Гатор и тълкува символичните места в книгите на Хермес, гдето между другото четем: „Вслушайте се в себе си и са вгледайте в безкрайността на пространството и на времето. Там заучи песента на звездите, гласът на числата, хармонията са сферите. Всяко слънце а една мисъл на Бога и всяка планета — един образ на тази мисъл. За да узнаете божествената мисъл, о души, вие с мъка слизате и се изкачвате по пътя но седемте планети и на техните седем небеса. Какво правят звездите? Какво казват числото? Какво движат със себе си сферите? — О. изгубени или спасени души, те казват, те пеят, те движат вашите съдбини“.

Най-ценното, с което Питагор дери своите сънародници и културно Европа, с учението за музиката на небесните сфери, учение, което има своя първоизточник в страните на Стария изток; Египет, Халдея и Финикия. В Египет, в Менфис и Гнербах, жреци йеророфанти, наречени пастофори, и техните помощници неокори разнасяли и обяснявали това учение, което в същност се е оформило от магите, в храмовете на Вавилония. От Халдея и Египет, учението се е възприело от финикийските първосвещеници. От Египет, учението се е пренесло в Тракия от Орфей, също ученик на египетските жреци, а в Елада, учението за музиката на сферите получило от Питагор в истинското си философско-математическо обяснение.

От Мемфис, Питагор отива във Вавилон (Бабел). Тук, той се запознава с философията на магите, доопознава тайните на висшата математика и на астрологията, оставайки дванадесет години в Халдея. След тридесет и четири години отсъствие от родния си град, възмъжал и пълен със знания, Питагор се връща в Самос. Но в Самос той остава за малко време, за да се засели във велика Гърция, южна Италия, в гродът Кротон, но Тарентския залив, втори град в южна Италия, след Сибарис. Тук Питагор основал свое общество и шнола.

Същността на Питагоровото учение за музиката на сферите е следната: вселената се къпе в небесна хармония, която не долавяме, защото сме загрубили нашите сетива. Тя не е мъртва. Една душа одухотворява света. Ние сме частица от нея. Тялото ни загръща тая божествена искра, която ние зовем живот. Всичко в света е тон и число.

Създаденото от Питагор учение, след смъртта му, се пренася в Гърция, гдето господства над гръцката философия. Вече при Пизистратидите, питагорейците вземат дейно участие в разработването на орфическата литература. Към четвърти век до Христа питагорейството се поглъща от платонизма. По-късните продължители на учението на Питагор са новопигагорейците или новоплатониците.

Питагор и учениците му имали за основа на своите размишления, при анализа на музикалните прояви, численото отношение и математическите построения. Затова ги наричали и каноници, за разлика от хармониците, последователите на Аристоксен.

Гьоте, запознат с музикалните разбирания но Питагор, в пролога но безсмъртния „Фауст“ казва;

„Запяло слънце стара песен

със братските кълба във хор“

Теорията за математическото отношение на тоновете е била приета от много философи. Учениците на Питагор продължили учението му за отношението между число и тон. Така питагореецът Архит, приятел на Платон, си е представял, говорил за тоновете като резултат от трептения, които се разпространяват чрез въздуха. Лас и Хипаз направил много опити със струни, различни по дължина, с опъваме различни тежести на тях. Платон, последователи на Питагоровото учение за тона, приемал, че законите на музиката и математически!* отношения са отражение на световния ред. Той ратувал за божественото Аполоново изкуство — музиката. Аристотел подчертава, голямата сила на тона. Той казва, че астрономическите наблюдения показват, че небесните явления, с които са свързани всички най-важни промени на човешкия живот, стават с математическа точност и в строго определени цикли. „Откърмени с тия мисли, пише Аристотел, питагорейците признават математическите норми за начало на всичко съществуващо. В числата има аналогия на всичко духовно и материално. Числата имат отношение и към музиката, тъй като цялото небе е хармония и числа. Плутарх доуяснява това с думите: „Питагор, Архит, Платон и др. древни философи твърдели, че движението на вселената, и частично на небесните тела, е устроено н става с участието на музиката, тъй като всичко, по думите им, е наредено от боговете според изискванията на хармонията.“

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА.

Здравната стойност на постите

Когато човек чете описанията на българските столетници и данните, събирани от анкетните комисии върху начина на техния живот, не може да не му направи впечатление подчертаната от комисията констатация:

— Всички български столетници са хора религиозни, които са държали извънредно много върху редовното постене. Не само всички официален пости, като великденски, коледни .и богородични, са били ревниво пазени, но редовно са тачени и двата седмични постни дни — среда и петък.

Наистина, в Евангелието не е така дебело подчертано наложителността от пости, нито са определени така строго някакви пости. Сам Христос, според Евангелието дава пример на продължителен пост от четиридесет дни в пустинята, след които сякаш се разкриват пътищата на неговата работа всред хората. А за пости се говори в Стария завет. И ако в православната черква имаме признати и канонизирани известни пости, то е станало по-късно във вселенските събори.

Но това не намалява нито религиозната страна на постите, нито тяхната здравна стойност. Особено последната, която започна едвам напоследък да се разбира.

Под влияние на новото разбиране, на месото престана да се гледа като на най-идеална храна, като на готов елемент за градеж на теглото, съставен от белтъци, най-близки до състава на човешкото тяло. Доказа се, напротив, че в червата става пълно разпадане на белтъците на съставните части, на техните основни аминокиселини, които едва допълнително се съчетават отново, за да дадат белтъчната молекула на човешкото тяло. Доказа се, че белтъкът и когато е взет от растителното царство, да кажем от боба, лещата или соята, има за тялото същото значение, каквото има и когато е взет от месото. При това, тоя растителен белтък е лишен от известни отровни качества, каквито притежава животинския белтък,

Наистина, когато държавата пристъпи към прокарването на двата безмесни дни, по чисто стопански причини, имаше вее създаден навика у мнозина да се лишават за по-дълго или по-късо време от месна храна.

Д-р Ст. Кадиев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПОСАЖДАНЕТО НА

ОВОЩНИ ДРЪВЧЕТА

Наближава времето за посаждане овощни дръвчета, по който случай заслужава да се припомнят някои работи, които имат винаги значение за прихващане на дръвчетата.

Прието е, преди посаждане на дръвчета, местото да се приготви с направа на подходящи дупки. При устройство на производителна градина, още по-добре е да се правят не отделни дупки, а да се обработи на една по-значителна дълбочина цялото място.

Най-подходящото време за посаждане на дръвчета е несъмнено през есента, след като паднат листата, за да могат дръвчетата в няколкото още топли дни да образуват нови коренчета и се осигури прихващането. Много голяма грешка е, гдето при посаждането не се поставя кол на дръвчето.

Колът трябва да се постави след като се направи дупката и да се забие в нейната основа. По този начин той добива едно закрепване, което много помага за твърдото закрепване и на дървото — така много нужно за спокойното образуване на първите коренчета. Чрез обгаряне, намазване с катран или киснене в 5% — 10% разтвор от син камък, коловете получават една несъмнено по-голяма трайност.

За прасковите и кайсиите трябва да се предпочита ранното пролетно посаждане.

При есенно посаждане на прасковата, тя със своите нежни клонки, покрити с тънка корица, изложена на студа вятъра и изсушаване преди да е образувала коренчета и да има една сигурна връзка с почвата, е изложена много на изсъхване. Голяма част на изсъхване на новопосадени праскови дървета — особено при късно посаждане, се дължи именно на това зимно посаждане.

Преди посаждането всички коренчета на дръвчета трябва да се изрежат гладко с остър нож, като се направи само малка раничка.

Една от много честите грешки, които се наблюдават на всякъде, е дълбокото посаждане па дръвчетата. Това става обикновено, когато саденето става едновременно с пълнене на дупката.

Особено в случаи, когато от дупката са извадени и изхвърлени камъни, дървото остава по-низко. Същото става и при пресния насип на дупките.

Затова най-добре е, първом да се повърне всичката земя в дупката, а след това да се направи място, колкото да се поставят корените и да се посади дървото.

Дълбоко посадените дръвчета особено при по тежките почви и специално при тия в ливади през пролетта в дъждовно време и при изобилни поливни, имат корените си в една влажна студена и безвъздушна среда, която не допуща образуване на коренчета. Направените отрези на корените загниват и дръвчетата едва се раззеленяват, не образуват леторасти и по-късно, през лятото, след изразходване на запасните си храни, засъхват и умират. Новозасадените дръвчета най-добре е да се полеят за по-добро слагане и прилепвано на почвата около корените. От много голяма полза е, ако повърхността около стъблото се засипва слабо с тор, след като стъблото халтаво се превърже в кола.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА СТАНЕ

РАЙСКА ГРАДИНА

Това зависи само от нас — жителите, които я населяваме.

Защото всички други условия са налице, необходима е само нашата инициатива, необходимо е нашето съзнание, нашето разбиране и умение.

Нищо друго не може да издигне България толкова много икономическо отношение, както един огромен износ на отбрани овощия.

Нищо друго не може да подобри толкова много храненето, а заедно с това и здравето не нашия народ. колкото огромното количество разнообразни овощия, които биха били достъпни за всички по цена и биха се намирали в достатъчно количество почти през цялата година.

Нищо друго не може до способства толкова много и за духовното издигане на българина, защото посаждането отглеждането на овощни дървета, макар да е, външно погледнато, само един физически акт, в същност, според тези, които знаят, то си има и една вътрешна, чисто духовна страна.

Посаждането и отглеждането на овощните дървета ни свързва с един възвишен свят то действа облагородяваше на нашите души, на нашите характери и обноски.

Не напразно една дълбока народна мъдрост, оставена ни още от турците гласи: .Този, който е посеял едно овощно дръвче, не е изгубил напразно живота си“.

Да, така е, защото с това си действие той свързва живота си с живота на едно живо същество, което, макар и да принадлежи на растителното царство, има за задача, през цялото свое съществуване, да прави добро, да работи, да се жертва за другите, да нахрани гладните, да им даде от своите сили, от своя живот.

Сейте дървета, особено овощни дървета! Ако не можете да направите друго добро, ако не можете да оставите друг спомен, направете поне това, защото то ще осмисли живота ви. Всеки, който посажда и отглежда овощни дръвчета, той не работи само за себе си — той работи, независимо от това дали иска и съзнава това — преди всичко за бъдещите поколения — за тия, които идат след него.

Икономическата, материалната страна на въпроса, особено когато се уредят образцови овощни градини, е повече от очевидна — нея всеки може да разбере, затова ще повторим:

Искате ли икономическо и духовно благоденствие на България, искате ли всестранен напредък, сейте овощни дръвчета!

Нещата са свързани помежду си! Те никога не могат да се отделят едно от друго. Силите на живота се преливат от една област в друга, от едно направление в друго така, както кръвта в човешкото тяло се прелива от един орган в други.

Да направим България физически Райска градина и това ще спомогне много тя да стане и духовно такава.

С. Калименов

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Библиотека „Натурфилософско четиво“

се възобновява

Градивните елементи на един цялостен човек, който има поглед върху най-основните и най-жизнените проблеми в живота, се получават по много и по различни пътища. Училището, всекидневният ни живот, набраният наш и чужд опит са богат извор за житейска мъдрост, която бавно формира вътрешния, духовния човек.

Над всичко, обаче, все пак най-първият, най-авторитетният учител на човека си остава природата. Ние живеем сред един прекрасен, обилно протичащ живот, заобиколени сме с чудесна закономерност, потопени сме в красота, но ние не усещаме чудесата на тоя хармония, слепи сме за тая обновяваща хубост, защото животът ни отвлича от тях и, станал в последно време много машинизиран, той ни отдалечава от обятията на нашата прамайка — природата.

Застанали на границата между величието на безкрая и величието в неизбродимо малките светове, ние хвърляме понякога поглед в техните глъбини и познаваме частица от музиката на световното хармония, чиято музика ни утвърждава като жива брънка на великото единство.

Опит за такова едно вглеждане в света са натурфилософските есета на нашия писател Георги Томалевски, озаглавени

ВСЕКИДНЕВНИ ЧУДЕСА

Развити в една широка, популярно научна рамка, углъбени философски, те ни разкриват не само феномените из царството на мъртвата природа и живота, но предимно ни сближават с душата на тая природа, скрита зад тях.

Всеки, който обича природата и има усет за световната хармония, ще намери в това четиво обилен материал за размисъл и духовна наслада.

Книгата е един от номерата на възобновената библиотека „НАТУРФИЛОСОФСКО ЧЕТИВО“, издавана сега от познатото софийско издателство ФАКЕЛ — бул. .Ц. Йоана“ 1 — София. Цена 30 лева.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...