Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1942), брой 287

[Ани]

БРАТСТВО

Седмичник за братски живот

Брой 287 - год. XIV.

Севлиево, 15 декември 1941 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 30 лева

За странство – 60 лева

Отделен брой 2 лев

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Внимание – Пламен

Старата и новата култура

Вечната Майка (стих.) – В. Недев

Словото на Учителя. Стани. (из неделната беседа „Стани и опаши се!“ – 11 декември 1921 г.)

Молитва (стих.) – М. Ю. Лермонтов

Ангел (стих.) – М. Ю. Лермонтов

*** (стих.) – М. Ю. Лермонтов

Търсете и ще намерите – С. К.

Малкото камъче – Л. Лулчев

Най-лесното – Л. Лулчев

Еделвайс – Пламен

Силата на любовта – Р. У. Трайн

Доброто расте!

Книгопис

[Ани]

ВНИМАНИЕ

В окултната литература се среща един израз, който се отнася до вътрешния път на ученика, стремяща се към висше познание и който гласи: „Пътят е тесен като острието на ножа“...

Идват обаче, времена, когато не само окултния ученик, но и всеки един човек бива изправен в своя живот пред съдбоносно изпитание. Всеки човек, по-рано или по-късно в своя живот. застава на пътя, който е „тесен като острието на ножа“.

Какъв е този път и какво е това време?

Достатъчно е дори и най-малкото изгубване на равновесие, достатъчно е и най-малкото отклонение, за да полетим към бездната. Има времена, в които свободно можем да се движим, по път, покрит с цветя: можем да се отбиваме в страни, можем да се забавляваме, можем да се шегуваме колкото искаме и с всичко.

Но идват и такива времена, когато дори само един поглед настрана може да коства живота и бъдещето ни.

В такива времена цялото наше същество трябва да се превърне в трепет и внимание. В такива времена нашето съзнание трябва да присъства във всяка една клетка на нашето тяло. Тяло и душа трябва да се превърнат в едно съсредоточено съзнание и внимание. Тъй будни трябва да бъдем, тъй чутки и внимателни към гласа на Бога и към всемирния закон на Хармонията и на равновесието, че да се чувстваме не тела, а души, духове.

И народите минават през такъв път. И те преживяват такива времена. И те биват подлагани на изпит. Биват заставени да стъпят върху пътя, който е „тесен като острието на ножа“.

Внимание се изисква! Необикновено, непознато до тогава свръхвнимание е необходимо. Иначе сме изгубени.

А какво значи внимание? — Да слушаш гласа на Бога!...

Той говори. Тихо, но ясно, разбрано, отчетливо!

Защо да търсим съвети у хората? Защо до се обръщаме към този или оногози да ни води, когато и сам той може да сбърка пътя?

Има само един сигурен, непогрешим съветник, има само един истински Водач.

Бог! ...

Ний можем да се уповаваме с пълна, абсолютна вяра само на Него, ний трябва да се вслушваме само в Неговия глас. . .

Друго спасение, друга сигурност няма!

Времената изискват това!

„Пътят е тесен, като острието на ножа“.

Внимание!

П л а м е н

[Ани]

СТАРАТА И НОВАТА КУЛТУРА

„Сегашната епоха е преходна. Тя представя разрушаването на старата култура, възстановяване на Царството Божие и поставяне на нов ред а порядък в света“.

Учителя

Ние сме в края на една епоха. Ние присъстваме при ликвидацията на старата епоха и при раждането на новата.

Старата епоха вече си отива. Това става с големи страдания и жертви, но повече нейното царуване е излишно и пагубно. Че си отива, за това говорят днешните събитие, а че новата се ражда, говорят много факти и явления, които не минават незабелязано от окото на будния наблюдател. А думите на великия Учител на човечеството Христос с ясни линии ни рисуват днешното време и новото, което иде:

„И ще чуете боеве и слухове военни. Ала не се смущавайте. защото всичко това трябва да бъде; но не е още окончателно, защото ще въстане народ връх народ и царство връх царство. И ще бъдат на места гладове, морове и трусове и всичко това ще бъде начало на болежа“.

Ние виждаме днес, че цял свят е пламнал и че се е вдигнал народ срещу народ. Ние се намираме пред един свършен факт. От нас се иска само да запазим самообладание и вяра, да не изгубим любовта си, да не изгубим надежда. Като знаем това, ние трябва да се въоръжим с търпение, любов и мъдрост. за да дочакаме с вътрешен мир всичко, което има да стане. С нетърпение, с привързване, ние нищо не можем да постигнем. С не търпение и привързване ние можем само да се съблазним и да изгубим почвата под краката си.

И Христос по нататък казва: „който претърпи до край, той ще спасен да бъде“.

Търпението е едно качество едно важно условие за големи постижения. Без него е немислим напредъка. Учителят казва: „търпението е основа на човешкия характер“.

С търпение и твърда вяра ще дочакаме утрешния светъл ден. Но от нас се иска още непреривна връзка с извора на живота, връзка с божественото, за да не изпадаме в дребнавост, връзка жива с Христа, за да не бъдем съблазнени и да не послужим за съблазън на другите.

Изхода от днешното бедствие, лека на язвата, от която света днес страда, е Любовта. Само тя може да помири озверилите се един срещу друг хора; само любовта може да сложи мост над пропастта, която зее между тях и да ги свърже. Защото любовта прощава. Затова основният камък на бъдещата култура е възвишената, божествената любов.

Днешното човечество неизбежно ще дойде до нея. През пътя на страданието, през пътя на големи лични, обществени и културни жертви, които ще даде, най после то ще разбере, че спасението му и изхода от злото, в което днес то е попаднало е само в пътя на любовта.

Днес, човечеството ще понесе най-лошите последици на своя минал живот; то ще преживее мрачни дни, дни на мизерия, лишения и големи страдания, защото то е нарушило божествения ред на нещата, то е нарушило великото постановление на природата. То не е възприело още любовта, тя не е легнала като основа в неговия живот и в отношенията между народите. Тя още не е станала среда за развитието на людете. Те днес още мислят, че със сила ще могат да оправят света и да въведат нов порядък, който да носи благоденствие за всички. Но те страшно се мамят. Скоро те ще вкусят горчивите плодове на своите дела и по един естествен начин ще се отвратят от насилието и злото, по естествен начин ще дойдат до истинския живот, до живота на „любовта, която включва благото на всички същества“. Те ще дойдат още до „мъдростта, знанието на която обгръща всички“. Те ще разберат най-после „истината, която включва свободата на всички същества, според степента на тяхното развитие и разбиране“.

Но човечество все на това ли стъпало на развитие ще остане? Както всички форми на живот в природата се из-менят и вървят към все по голямо усъвършенстване, така и човечеството ще премине в нов. по съвършен. по-добър етап, то ще премине към по-съвършена форма на живот. Окултистите загатват за идването на шеста раса в света. А Учителя недвусмислено и доста подробно се спира из беседите и лекциите за раждането на шестата раса.

„От бялата раса ще се роди шестата раса — расата на любящите. И колкото по се увеличават страданията, толкова сме по-близо до момента ни раждането“.

„В шестата раса ще преминат всички съкровища, които миналите раси, в туй число и бялата раса, са придобили. Тогава хората ще разберат, че в целия развой на раси и народи, те представят едно цяло. Придобивките на всички народи от всички исторически времена и епохи, ще бъдат достояние на отделните личности, това е оня велик процес на социализиране на благата, които съществуват в живата природа“.

Тогава ще има нова философия, нов ред и порядък, нови разбирания, мисли и чувства. А идеала на човека ще бъде да служи на живия Бог с цялото си същество и да следва училището на живота съзнателно, като стане прилежен и усърден ученик.

От ред години наблюдаваме, че основата на стария ред в държавите се колебае. И абсурдно е да се мисли, че на родите за напред ще вървят по него, че ще нареждат живота и дейността си по стария, отживял отдавна времето си начин.

А днес още по-ясно виждаме, че старите религиозни системи губят обаянието си върху людете. А техните представители, които са божем служители на правда и любов не издигнаха глас на протест против най-голямото престъпление, което в настоящия момент се върши пред очите им, страх ги е да изявят учението на любовта, страх ги е да изповядат открито и гласно учението на Христа.

Людете изгубиха вяра и надежда в каквото и да било.

В тая безпътица, в края на краищата, ще се „яви знамението на Син человечески!“. Едва тогава ще дойде новия порядък на нещата, ще дойде новото съзнание.

Това е идването на Христа. Това е наставането на Царството Божие на земята. — В умовете на людете ще дойдат нови светли мисли, в сърцата им ще се родят топли, нежни, братски чувства, а в волите им — благородни съвършени постъпки, които ще носят условия за живот, условия за проява на възвишеното, на Божественото.

Това ще бъде през времето на новата раса, расата на любовта.

Днес тя се ражда!

[Ани]

Вечната Майка

Една е Тази, що през вековете

безспир те е люляла с нежен, майчин зов!

Една е Вечната ти Майка и сестра:

Една е Тя — Великата Любов!

*

Която във тревичката и в мъничкото цвете

внедрява и раздухва искрица — живот,

е тласнала там горе. във безкрая, световете,

а нежният й зов е верний им пилот!

*

Затуй пребъдва тази „Хармония на сферите“,

за която мъдреците шепнат с удивление!

О, Тя с магичен жест отваря и променя сърцата на „неверните“

И шепне им за Славата на Бога в невидими и видими селения!

*

Изпълнила пространството и времето,

Тя, Вечната ти Майка, е навред;

раздава мир и правда, топи веригите и бремето.

Днес в хаоса между народите пак Тя ще тури ред.

*

Възрастналият пламък на живота,

оставил пепелта си, едно е вече с Нея!

Възрастнал ли си ти? Кажи тогава, във душа си:

— О. Вечна моя Майко, за Тебе вече ще живея!

*

От днеска те познавам! Разбирам твоя зов и дивната симфония

на всичките безбройни светове,

които Ти възведе от хаос към хармония!

Едничък Твоя глас от днес да ме зове!

*

Една е Тази, що през вековете

безспир те с люляла с нежен, майчин зов!

Една е Вечната ти Майка и сестра:

Една е Тя — Великата Любов!

*

Жадувай я! Търси я! Очаквай я навсъде и всегда!

Невинний поглед на детето с Нея те привлича!

Тя дневно е ухание в светлата съдба на тез, които пеят и обичат!

*

Във вечерен здрач от звездните простори,

Тя праща ти тайнствен, свят привет!

Извори, дървеса, цветя и плодове за Нея ти говорят;

О, Тя ти вдъхва вяра и надежда и Словото Разумно — тоз Жив, Небесен Хляб!

В. Недев

[Ани]

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Стани

 (из неделната беседа „Стани и опаши се!“ – 11.XII. 1921 г.)

Защо християните не са разбрали досега Христовото учение? Кои са причините за това? Тук въпросът не е да се констатира факта, а да се разбере кои са дълбоките причини за това. Това е една трудна задача, която спада към висшата математика, към областта на ирационалните числа. Тя не може да се реши с обикновените математически правила. Такива задачи има във всеки живот.

Защо, например, вие не сте разбрали още смисъла на вашия собствен живот? И друг важен въпрос: Защо хората не са възприели Любовта, за да я приложат в нейната пълнота?

Ето въпроси, с които бъдещата култура, бъдещето човечество ще се занимават. Те са сериозни задачи, задачи за най-умните и сериозни хора, за хора с характер, хора с ум и с воля. Ония, които искат да разрешат тия задачи, трябва да имат сила да контролират своя ум, и да владеят своето сърце. Умът им да бъде на мястото си. В това именно седи човешката еволюция: човек да владее своя ум и своето сърце. А единственият стремеж на съвременните хора е да бъдат богати, да бъдат силни. Всички тия неща са хубави, но това са само резултати, външни неща, които се обуславят от една вътрешна причина, по-дълбока, отколкото ние разбираме. Следователно, човек, който иска да завладее света, който иска да забогатее, трябва преди всичко да завладее своя ум и своето сърце. И неговият ум и сърцето му трябва да бъдат в пълно съгласие с неговата душа.

Но защо ние се отклоняваме от правия път? Наместо човек да завладее своя ум, той иска да завладее чуждите умове; наместо да завладее своето сърце и да го контролира, той иска да завладее чуждите сърца.

Често аз в своите беседи турям пръста си тук и там да видя дали тялото ви е здраво. Ако не се обиждате, казвам: „Тия хора са здрави“ — Ако ли някой се обиди, казвам: „Този човек има рани“. И правя диагноза да видя от какъв характер са тези рани — могат ли да се лекуват или не? И можете ли вие да ми кажете, че нямате такива ранички? Все ще имате някой мазол на пръстите, или някоя малка раничка на гръбнака, някоя малка раничка под гушата, някое възпаление в носа, някоя склероза в очи те и т. н. И всички тия недъзи се образуват само в затворите. Хората сега се намират в един голям затвор. Но истинската сила, най-великото в света, най-силното — то е молитвата. И тази молитва не е туй обикновено молене за спасение, а онова молене, когато хората се съединяват, за да избавят един брат, да го измолят от затвора. И като следствие на тази молитва, от небето слиза един ангел, който изважда човека от затвора. Ще кажете: „Не можем ли и ние да направим същото?“ — Можете, ако разбирате ирационалните числа.

Вие не трябва да се боите. Самостоятелни трябва да бъде-те. Боси, но да знаете защо сте боси; обути, но да знаете защо сте обути; богати, но да знаете защо сте богати; сиромаси, но да знаете защо сте сиромаси. Ако сте учени, вие трябва да разбирате първом всяко нещо, което е у вас. Само при една такава наука може да се уреди вашия живот. Вие мислите, че Господ излива дарбите току така. Не, не е така, дарбите се дават даром само на способните. Дарбата — това е един инструмент, една сила. Кому давате най-хубавата цигулка да свири? Най-хубавата цигулка е в ръцете на онзи велик цигулар. Той е достоен за такава цигулка. Следователно, когато Бог раздава дарбите, той прави много добре своята сметка. Не мислете, че ще ви надари с някоя голяма дарба, преди да сте я заслужили. Вие ще кажете: „Господ нали знае?“ Знаете ли какво нещо е знание? Знанието се побива само в живота. Знанието, което Бог има, се дължи на милиарди години, в които Той е придобил това знание от опит Той е опитал всичките неща той знае всичките положения които съществуват в света. И ако някой от вас попита: „Не можем ли да знаем?“ — ще ви отговоря: и вие можете да знаете, но само когато живеете.

Следователно, знанието е резултат на съзнателния живот. В всичките моменти, във всичките положения да схващаш и да казваш: Това ми трябва. Където и да бъдеш, ако ти съзнаваш своето положение и съобразяваш с ония основни закони, които са вложени вътре в живота, ти ще придобиеш това знание.

В какво седи любовта? Срещате някой човек, той ви привлича, обичате го. Защо ви привлича този човек? Аз ще ви попитам: защо ви привлича онази хубава морава, чистият извор. хубавата местност? Защо ви привличат? — Защото отговарят на всичките ваши стремежи и копнежи. Някой казва: „Аз искам да обичам“. От колко категории е любовта? Любовта има 35 милиона форми. Например, да обичаш този, който е пълен с любов, това е едно; а да обичаш онзи, който няма любов в себе си, който е в пустиня, това са две различни положения. Първото всеки може да го направи, а второто малцина могат да го направят. Хиляди и милиони мъже има, които биха се оженили за най-красивата мома. за най-богатата — всички биха си дали кандидатурата за нея. Но колко мъже има в света, които биха се оженили за една жена, която е заразена от проказа. Колко от тях биха свързали своята съдба с нея? Това са единици.

И апостол Павел казва: „Едва ли ще се намери праведен да умре заради праведен“. А Христос умря заради нас, които сме грешници. Какво означава това? То е великата философия на ангела, който казва: „Стани! Не се заблуждавай! Стани, ти си свободен, ще бъдеш свободен днес!“ А той мисли, че е сън: я бъде, я не. Става Петър, върви, мисли, че е сън. Излиза на улицата и когато го напуща ангелът казва: „Действително, свободен съм“. Та вие, съвременните хора, искате този ангел да ви изведе из затвора, да ви доведе до последната улица и да ви каже: „Спасени сте, идете си!“ А правоверните ще кажат: „Да се върна в затвора, да стана мъченик“. Господ няма нужда вече от мъченици. Когато един пияница го убият като мъченик, мъченичество ли е това? Когато някой убиец умре на въжето. мъченичество ли е това? Светът е пълен с такива мъченици. Нам не ни трябват те, нам ни трябват хора, които да живеят.

„Стани опаши се!“ Значи, вложи волята си. С какво се опасват хората? — С ръцете. Българите често си турят пояса, да се стегнат, защото тогава могат да ходят добре. „Обуй се, облечи се!“ С какво? Да се облечен в Христа, да си облечен в Любовта. Когато в вашия живот любовта стане една дреха, вие ще живеете един най-хигиеничен и целесъобразен живот. Това не е една обикновена дреха. Когато тази сила на любовта, която е във вашето тяло, обгръща всяка една ваша мисъл, всяко едно ваше чувство и действие, когато тази Божествена дреха проникне така във вас, във всичките ваши клетчици, тогава ангелът ще каже: „Ела след мен!“ Т. е. ти си човек достоен за свобода, ти не бива повече да стоиш в този позорен затвор и Ирод няма право да вземе твоята глава.

Вие казвате: „Тъй било писано“. Да ви освободя от едно заблуждение. Влизате в кръчмата. Нямате никакъв дълг. Казвате: „Иване, дай едно кило вино“ — Ето ви едно кило вино. „Още едно кило дай!“ — Вий пиете и не плащате. Иван пише на черната дъска: „Стоян изпил едно кило вино“. Втория ден пак: „Иване, дай едно кило вино“. Иван пак пише. Всеки ден писал Иван. След 10-15 години всичкото имане на Стояна изчезва. Иван изписал цялата черна дъска, а Стоян остава голтак. И тогава? — „Съдбата е такава“. „Тъй било писано“. Не, Стоян сам определи своята съдба Той накара Ивана да пише.

И сега съвременните религиозни хора казват: „Господ така писал.“ Господ така е писал, понеже вие пихте, а той писал. Но трябваше един горчив факт, за да ни събуди от това заблуждение. Един българин, след като пропил всичкото си имане в една кръчма, влиза в кръчмата, нямал нито пет пари в джеба си. На тезгяха имало кошница с череши. Той прострял ръката си да вземе една череша. „Чакай, как смееш ти да вземаш череши без позволение?“ — му казал кръчмарят. Стреснал се Иван и си казал: „На този човек дадох цялото си имане, а той не ми дава нито една череша! Сбогом, разбрах сега!“ Излезнал той и си казал: „Отсега нататък капка вино няма да влезе в стомаха ми, ще се впрегна да работя и всичко, което съм изгубил, ще го повърна. На следния ден, като минавал покрай кръчмата, кръчмарят му казал: „Иване, ела!“ — „Разбрах, отговаря Иван, занапред и аз ще ям череши няма да ги ядеш само ти“. Тия череши в кошницата, те са за всички.

„Стани, казва ангелът, излез из този затвор!“ Ще кажете: „Условията са такива, беднотия . . .“ Ти не си роден да бъдеш беден, ти не си роден да бъдеш грешен, да бъдеш човек без характер; нито да бъдеш евангелист, нито православен. Ти си роден да бъдеш син Божи, ти си роден да бъдеш човек свободен, а не Ирод да вземе главата ти. Стани! Обуй си краката с добродетелта, свободен бъди, мисли като човек, никой не може да вземе главата ти. А сега вие казвате: „Чакай да видим дали това е съобразно с Библията“. Онези, които написаха Библията, не бяха като днешните хора, те написаха Библията със своята кръв. Всичките са били мъченици. И Христос, който даде Новия Завет и Той е бил мъченик, — написа го с кръвта си. Туй учение на Христа е право, защото е писано с кръвта му.

На земята не трябва да има престъпници, а хора свободни. Ще каже някой: „Грях няма“. Има грях, има престъпления в света... „Ама при Бога . . .“ — При Бога е друг въпрос. Тук, на земята, как е? Аз съм роден да греша ли, или да водя чист живот? Ще каже някой: „Ама условията са такива, възпитанието е такова, майка ми така ме е родила, „съдба“ е това“. Не, то не е съдба, а заблуждение. Ти пиеш, а там Иван пише на дъската, и после казваш: „Е, съдба е това“.

Не, не е това съдба. Не бивайте роби не граха. Трябва да бъдете всички самостоятелни. Има някои, които мислят, че са самостоятелни, но не са самостоятелни. Ти трябва да бъдеш така свободен, че при каквито условия и да живееш, да можеш да се справяш с мъчнотиите на този живот. Това е велика наука. А сега жената очаква мъж ангел. Ами този идеален мъж за глупавата ли жена ще се ожени. И идеалната мома за глупав ли мъж ще се омъжи? Трябва кукувица да й е изпила ума. Глупав за глупав се жени, и умен за умен се жени. Тъй е. А сега казват: „Каквото Господ е определил“. Господ е определил умен с умен, глупав с глупав, праведен с праведен и грешник с грешник.

„Стани!“ казва ангелът. Аз искам да ви извадя от този затвор. Сега вие сте като Петър, разтривате очите си: „Дали това е вярно, дали този човек говори истината или ни заблуждава?“ Като изплъзнем на улицата и аз изчезна, тогава ще познаете. И когато аз си замина от България, тогава българите ще ме познаят. И втори път няма да дойда вече. Десет милиона свещи да ми запалите, няма да дойда. Свещи не ми трябват. Аз искам човешките сърца да бъдат запалени с любов. Каменни църкви не ни трябват. Ний искаме сърца да любят, ред и законност във всеки дом, във всяко училище, — това се иска днес в света. Това е законът на еволюцията. Невидимият свят е сит на тези молитви.

Сега вие седите в затвора и сънувате. Някой сънува, че е богат — чете парите си. Някой мисли вътре в затвора, че се жени. Някой мисли в този затвор, че е много учен. Какво ли не мислят хората? Но като се събудят, те виждат, че са вътре в затвора. Де е свободата?

Любовта не заробва! И когато някой ми каже, че горяло сърцето му от любов, че станал разсеян, аз казвам: Това не е любов. Любовта не прави хората разсеяни. Сърцето гори, но този огън е толкова благ, тих, приятен, в този огън се развиват най-великите мисли.

Петър беше един краен консерватор, трябваше да го турят в този затвор и след като излезе от този затвор, още не можеше да се освободи от старите си вярвания, от тоя тесен, ограничен дух.

Ние имаме едно Отечество, един велик Баща в света, ние сме забравили неговото име и сега минаваме за християни. За християните трябва една друга философия. Две хиляди години християните не можаха да приложат Христовото учение, те не го приложиха. Затова в света ще дойдат най-простите хора, те ще го приложат.

Тогава ще дойде тази велика философия за живота. Обединение трябва. И Писанието казва: „В Христа няма ни елин, ни юдеин, ни роб, ни скит“, а всички са свободни, във всички прониква един дух. Ние живеем по един велик закон на Любовта. Ние не поддържаме робството, не поддържаме ограничението на ума. Господ другояче е направил, Господ другояче е казал: „Свобода за всички мои деца на земята!“ Идете, кажете им — тия деца да излязат вече от затворите си. Свобода!

Моето учение е учение на Любов, на братство и сестринство, на пълна свобода, в която всеки зачита правата на другите и най-големите трябва да бъдат готови да слугуват на най-малките. Това е то божественото учение. Това е казал Христос. Любовта на Христа е първичната причина, която сега иде да тури ред и порядък в света. Ако вие влезете е хармония с Него, вашето съзнание ще се събуди и вие ще го видите. Вашият ум и сърце ще се събудят и вие ще бъдете мощни.

Из беседа, държана на

11 декември 1921 г. в София.

_______________________________________

Всеки народ, който се е опитал да се противопостави на Бога, не е видял добро. Всеки който се обяви против Божиите пратеници, обявява се срещу Бога, срещу Любовта. Любовта е вечен закон. Тя няма минало. Тя има вечно настояще и вечно бъдеще.

Вие трябва да бъдете смели и решителни, да имате вяра, че Бог е на наша страна. Когато дойде до изпълнение на волята Божия ние ще работим, няма да отстъпваме нито на косъм. Бъдещето е пред вас. Ще го опитате. Хиляди хора преди вас са страдали и работили за Бога. И днес хиляди хора живеят, страдат и работят за Бога. И за в бъдеще хиляди хора ще живеят и ще работят за Бога. Един ден ще вадите връзката, която съществува между всички тия хора. Тогава ще разберете, какъв е Божественият план, предвиден за Неговото дело. Ние се радваме, когато Божието дело успява в света, Това е задачата на всички ни — да подготвим този път.

Из съборната беседа „Ще се превърне в радост“,

София, 21 Август 1927 г.

[Ани]

МОЛИТВА*

Когато скръб изпитва

Сърцето в тежък час,

Аз чудната молитва

Прошепвам в полуглас.

*

Грей сила благодатни

В съзвучните слова,

И святост необятна

Чрез нея аз зова.

*

Съмнения в безкрая

Отлитат след скръбта,

И вярвам и ридая

С неземна лекота . . .

М. Ю. Лермонтов

превод Йордан Ковачев

______________________________________

*) От сборника „Избрани стихотворения“, преведени от Йордан Ковачев, който излиза наскоро.

[Ани]

АНГЕЛ^*)

Среднощ по небето бял ангел летял

И тиха е песен той пял:

Звездите, луната и облаци рой

С таз песен унасял е той.

*

Той пеел как в чисто блаженство сияй

Безгрешният дух в светъл рай,

Към Бога велик той възнасял хвала

И искрена тя е била.

*

Той носел е млада душа до гърди

В тоз свят на сълзи и беди.

И в нея тази песен остала да трай —

Без думи, но жива до край.

*

И дълго копняла душата в света

След чудна и странна мечта,

Но никакъв глас не заместил е тук

За нея небесния звук.

М. Ю. Лермонтов

превод Йордан Ковачев

______________________________________

*) От сборника „Избрани стихотворения“, преведени от Йордан Ковачев, който излиза наскоро.

[Ани]

***

Тръгнах сам на път далеч в полето,

Пътят бял в мъгла пред мен блести:

С тиха нощ осеня Бог небето,

И звезда с звездата в мир шепти.

*

Сводът грей тържествено и чудно!

Всичко спи във синкав полумрак.

А на мен защо е толкоз трудно:

Жаля ли? Какво очаквам пак?

*

Нищо аз не чакам на земята,

Ни скърбя за минал ден жесток,

Свобода аз търся — с мир в душата

Сам да се забравя в сън дълбок . . .

*

Но не в сън като на мъртъвците,

Да заспя навеки искам аз,

Но живот да блика пак в гърдите,

Млада гръд да диша в тих захлас.

*

Цяла нощ, цял ден слуха да гали

Сладък глас, за обич като пей,

И над мен със вейки зашумели

Тъмен дъб до век да зеленей.

М. Ю. Лермонтов

превод Йордан Ковачев

__________________________________

От сборника „Избрани стихотворения“, преведени от Йордан Ковачев, който излиза наскоро.

[Ани]

ТЪРСЕТЕ И ЩЕ НАМЕРИТЕ

Какво търсите вие?

Към какво се стремите и какво искате да намерите, да достигнете?

Има много ценности, които хората страстно дирят, на които посвещават живота си, всичките си сили и стремежи, но които, от гледището на вечността, могат да ги ползват много малко.

Какво са например, парите, и изобщо материалните постижения и богатства, ако те бъдат поставени като цел на живота?

Срещат се хора. които са вече с единия си крак в гроба и все пак очите им хищно блестят при вида на златото, макар че имат достатъчно, за да живеят добре още дълги години.

Срещат се хора, които трупат богатства върху богатства, които фактически нищо не ги ползват, защото те могат да употребят от тях за себе си само това, което и с една стотна от това богатство пак могат винаги да имат.

Срещат се хора, които по-скоро биха дали живота си, от колкото да дадат една малка частица от ненужното им огромно богатство в полза на своите нуждаещи се братя. . .

Защо е това? Какъв е смисъла на тази алчност? Какво се ползваш ти, които задържаш в ръцете си благата на стотици, хиляди или дори на милиони хора, когато ти сам не можеш да ги употребиш?...

Какво да търсим? Към какво да се стремим? Кое е това, което ще ни ползва сега и завинаги, през всичките векове на бъдещето?

Човешката душа има нужда от една храна, — храна, която дава безсмъртие — Любовта, а нейното приложение, нейното реализиране в нашия свят е Доброто.

Само в едно е смисъла на човешкия живот, само в едно е вечната, непреходна ценност — да правиш добро, да живееш за Доброто и, паралелно с това, да растеш духовно.

Това са истинските постижения, това са истинските богатства, които може да придобие човек на земята.

Това е истинският път и целта на човешкия живот.

Разбира се, не всички хора едновременно и в еднаква степен, са способни да усвоят тази истина.

Децата трябва да преминат през всичките свои периоди на развитие, през всичките свои етапи, през всичките свои играчки.

Всяко нещо на времето си и на мястото си.

Идва, обаче, време, когато хората не могат вече да се задоволят с играчки или с каквито и до било залъгалки или приспивалки.

Пробуденият човешки дух жадува само за едно:

Той трябва да действа, по подобие на Бога. Той трябва да твори добро.

Това е неговия насъщен хляб, това е, без което той не може.

Всичко останало е залъгалки, детски играчки.

Пари, богатства, материални условия — всичко това може да бъде само средства, но не и цел в живота. Средства за реализиране на доброто.

Не всеки знае, обаче, науката за доброто, и затова, вместо да изпише всъди, някой може да извади очи.

И най-малко може да бъде наречено добро това, — да даваш на хората пари.

Вместо пари, създай им работа.

Това е вече истинско добро.

Търсете, и ще намерите!

За какво друго вие живеете, ако не за да творите доброто?

С. К.

[Ани]

МАЛКОТО КАМЪЧЕ

Нашият народ. който е имал твърде бурно минало, свързано с големи величия и падения, опитвал е величавите върхове на победи и радости и е слизал до най-тъмните пропасти на робството, е имал достатъчно време да прави от лични наблюдения, които е синтезирал в кратки духовити пословици и поговорки. Така например той казва: Малкото камъче претуря колата.

Разбира се, не всяка кола се претуря от малките камъчета. Малки камъчета има навсякъде и те тогава, не биха могли да се движат.

По правилно е да се каже. че малкото камъче претуря претоварената кола. Днес колите на всички хора са претоварени с много грижи, с много съмнения, с много сметки, с много правила, с много безполезни и излишни неща . . . И затова лесно се претурят. Хората се чувстват несигурни, пазят се и едни от други, нахвърлят се често, съмняват се винаги . . .

Защо?

Много ясно — липсва общопризнат гарант, който да гарантира тия всекидневни отношение. Кой може да бъде тоя гарант, ценен от всички, уважаван от всички? Нека всеки го потърси и отговори. И ако го намери — ще му се оправи живота, отношенията с хората ще се подобрят. Мир и спокойствие ще зацарува в душата му.

Малкото камъче претуря кола те. От малките неща идат големи последици. Една свещ изгори някога Чикаго. Но и за доброто е същото. Една правилия мисъл, една добре разбрана истина, един малък ключ може цял дворец да ти отвори и да направи достъпни вътрешните му блага.

Чели сме в Свещеното писание как рекъл Бог да стане нещо — и то станало. Сега и човек би могъл да казва само това, което може да направи. Тогава думи и дело биха се покривали.

А сега как е — всички знаем. Мнозина приказват за богатство, без да са богати; повтарят Христовите думи без да вървят в пътя Му. Това е нещастието — малкото камъче което претуря колата! Отделено е Словото от Делото. А Словото и Делото — това е Истината. Тя е едничката основа, върху която може да се гради във всички времена и при всички условия.

Отделянето на Словото от Делото — ето малкото камъче което претуря колата.

Успехът седи в поправените погрешки — казва Учителя. Тия погрешки могат да станат източник на бъдещи успехи, ако се заловим здравата да ги поправим. С това ние ще бъдем полезни и на себе си и на околните и на държавата си. Скъпи на думи трябва да станем  — и нека всяко Слово е съпроводено с дело! Тогава ще дойде онова, което търсим, ако Словото ни е право или ще се коригираме бързо — защото живота е най-добрия учител — неговата санкция оправя всички криви философии.

Л. Лулчев

[Ани]

НАЙ-ЛЕСНОТО

Викаш Иван. Идва Иван. Сърдиш се защо дошъл. Ами ти защо го вика? Искам Стоян. Добре, викай тогава Стоян, но не се сърди, че е дошъл тоя когото си викал.

Вярата е викане. Вярваш в злото. То иде. Вярваш в доброто. То иде. Вярваш в болестта — тя иде. Вярваш в здравето — то иде! Затова и Христос някога каза: — Да бъде според вярата ти!

А и нашия народ, който е опитал през хиляди години, превратностите на съдбата и е изучавал истините върху собствения си гръб, казва: Всяко зло за добро. Значи, злото е само предвестник на доброто. Ако вярваш, че е така — така ще бъде за тебе в целият ти живот. И двете съществуват, но ще се спре при тебе това, в което вярваш, сиреч което викаш!

Сега мнозина говорят за вяра, за убеждение, но вяра, убеждение не е само това, за което само говориш, а и което правиш и живееш. Тъй че който вярва в силата на Доброто, той го вика и кани. То ще му и дойде на гости.

Но не е достатъчно само да вярвате в Доброто. Когато то дойде дайте му на негово разположение вашите ръце, ум, сърце, вашите нозе и живот — и правете това, което то ви казва — правете Доброто!

— Когато доброто се проявява, Бог присъства — казва Учителя. Ето значи как може да се намери Бог най-лесно.

— Но дали ще дойде?

Ами опитайте!

— Но как ще Го познаем?

Много лесно. Когато изгрява слънцето как го познаваме? Който вижда — вижда светлината му и целия свят, който тая светлина разкрива: който е сляп, сеща топлината му. Опитайте и вие — ще разберете поне дали виждате или сте още слепи!

Л. Лулчев

[Ани]

ЕДЕЛВАЙС

Беше дълбока нощ и ни една звезда не блестеше на тъмния небосвод . . .

Човекът крачеше в тъмнината, покрай грапища и препятствия, рискувайки всеки момент да падне и мислеше за своята съдба, която му е отредила вечно да се скита в тоя мрак . . . До сега той не бе мислил. До днес той живееше в тъмнина, без да чувства нужда от светлина; той даже не помнеше да е виждал някога подобно нещо, с паданията и повръщанията от пътя пред неочаквани препятствия бяха за него обикновено нещо . . . Днес, обаче, дълбоко мисъл бе набраздила сбръчканото му чело, изопнало бе и направила крайно чувствителни нежните корди на неговото сърце и съсредоточила в едно направление всичките сили на волята му.

Човекът вървеше и мислеше. А неговата мисъл бе, че той е сам: — Никога на ще срещне той това, за чието съществуване узна едва днес и което той, без да подозира даже, бе дирил тъй дълго в тъмата и страхотиите на нощта. Никога не ще дочака нещо хубаво в бъдещето, както не помни нищо подобно в миналото и никога не ще види това — той още не знаеше името на Светлината, — за което неговите очи започнаха да се отварят едва днес . . .

Човекът вървеше и мислеше, че е сам, а в същото време над него бдеше непрестанно, вземаше грижа за всички негови работи и направляваше всяка негова стъпка към нещо много хубаво, нещо много светло и красиво, към една велика цел — този, който, без човека да подозира това, го съпровождаше от самото начало на неговото скитничество . . . Човекът мислеше, че винаги е било и винаги ще съществува само тъмнина, а при това над него се разливаха безкрайни потоци светлина и той не знаеше, че трябва само да отвори очите си, за да я види, мислеше че никога на ще дочака нещо хубаво, не знаеше, че денят на неговото проглеждане, на неговото освобождаване от оковите на тъмнината беше дошъл. И — обзет от тези нерадостни мисли, човекът — под тайнственото ръководство на вечно бдящия над него ръководител, — направи последната съдбоносна крачка, която трябваше да докара неговото проглеждане, да му отвори вратата, водеща в Царството на светлината, до му посочи пътя за съзнателно напредване към Високия Идеал, който беше източника на тая светлина. Ужасно, незапомнено беше падането, което стана причина за отваряне на очите му и което бе допуснато само с една цел; да накара този, който вече бе предварително подготвен за това, чиито очи долавяха по някой слаб отблясък от Светлината и правеха усилия за скъсване завесата на тъмнината — да се разтворят съвсем от ужаса на страшното сгромолясваме, което разтърси из дъно цялото му същество . . .

Сломен, обезсилен и изранен, почувствал всичкото си слабост да се бори и побеждава сам, съзнал неспособността си да разкъса без чужда помощ веригите, които до днес са го свързвали, той лежеше на острите скали и — за пръв път от като се помни — из дъното на душата му, из потайните глъбини на скритото му съзнание, избликна неудържима гореща молба, страстен повик, отчаяно обръщане за помощ към Нещо, към Някого, съществуването на когото бе неизвестно за неговия ум и знанието за което се таеше в тия именно съкровени глъбини . . .

„Боже! Боже!“ — шепнеше душата на своя тайнствен език. И тия думи раздраха завесата на очите му, и той прогледа; скъсаха превръзките на ушите му — и той чу: — „Око не е виждало и ухо не а слушало“ това, което той видя и чу тогава . . .

Той сети, как веригите, които го сковаваха бавно и леко се смъкнаха и с грохот полетяха надолу, — като че ли една грамадна ледена преспа смразяваща неговото сърце мигом се стопи под палещите лъчи, неговите чувства се понесоха свободно и обгръщаха вселената, умът му просветна и доби прозорливостта на ясновидец . . . Почувства се далеч от тялото си и свободно, леко, с бликаща на буйни потоци радост се носеше нагоре, нагоре!

. . . Впит в небесата снежен връх, чиято белина ослепително белееше. Безкрайни потоци най-нежна светлина, която ласкае очите и внася в душата тишината на Нирвана . . . Божествена музика, която опива и на кротки вълни облива, прониква в цялото същество, преливайки в него живота на цялата вселена . . . Почувствала присъствието на нещо велико, душата застана на колене и там, на високия снежен връх, тя видя за пръв път Този, под чието ръководство се намираше, — пратеника на Бога, когото тя викаше, а ослепителния блясък на неговите одежди засени чистата белина на снежното пространство и я накара да затвори очите си, за да не бъде ослепена . . .

„Еделвайс!“

Само един момент . . . само една дума каза той и се изгуби, а душата се почувства отново, там долу, свързана в телесните вериги и усещаща тежестта на материята. Отново се намери тя в измамните прегръдки на Майя, чийто шум и блясък ослепяваше и оглушаваше за всичко духовно, за всичко истински реално, като даваше простор на телесните очи да гонят сенките на нещата в измамния свят на преходните форми, но, — тя донесе в своя телесен затвор толкова светлина, че непознати сили изпълниха цялото тяло но човека, озариха ума му, укрепиха волята му, внесоха топлина и радост в сърцето му. Той разбра, че има нещо, за което заслужава да се живее, което заслужава всички жертви, и което той трябва непременно да намери. В него заговори устрема към борба за победа над това, което му пречеше да върви напред. Той гледаше — пред него блестеше огромно поле озарено със светлина. Сини върхове примамваха неговия поглед в далечината и той радостно закрачи.

Душата мълчеше . . . Но в тесния кръг на ограниченото, обикновено съзнание бяха се промъкнали лъчи от нейната светлина и човекът тържествуваше. Нещо пееше в него. Песен беше ритъма на движенията му, и радостното биене на сърцето му, и отчетливите образи на мисълта му:

„Еделвайс!“

В тая дума бе скрита тайната, която го окриляваше, даваше му сила до се бори и превъзмогне всичко, което би му се изпречило и го изпълняше с радост и непоколебима вяра в бъдещето . . .

Човекът вървеше . . . и пееше. Вървеше, вслушвайки се в своята песен и мислеше: „Аз ще намеря този Еделвайс! Ще го диря по всички кътища на света; ще пребродя надлъж и на шир всички места, където той би могъл да съществува, ще проникна в бездните, ще премина ужасните блатни тресавища, ще се катеря без умора ден и нощ по стръмните опасни скали: — ще превъзмогна всички трудности и препятствия, които биха се изпречили на пътя ми, ще победя всички изкушения, които биха искали до ме отклонят, от целта ми, ще забравя всичко, с което съм живял досега, но — аз ще го намеря!“

Въпреки всичко, — може би чак след дълга редица години, може би след най-ужасни страдания, след безбройни падения и неуспехи — все пак, аз ще го достигна! . . . И от тогава—той търси!

Казват, че и днес, хе, там, в сините, увенчани със снежна корона планини, той може да се срещне, катерещ се с опасност за живота си по заледените хлъзгави скали и, ден след ден, крачка по крачка, от чука на чука — той неуморно се стреми нагоре, скъсявайки все повече и повече разстоянието до снежните върхове, чиито бели зъбери се впиват в небето и на които, — казват — растял чист и светъл, недокоснат от ничия ръка, неосквернен от ничий земен поглед, белия, девствен Еделвайс!

II.

За бял, самотен Връх лъчите слънчеви омайна приказка ми тихичко разказват:

„Далеч, далече някъде, там, де човешки крак не ще вовек да стъпи — в небесна синева бял Връх скалисти чуки впива.

Във хладни пазви сгушен, там Еделвайс самин расте и пие денем слънчеви лъчи, а нощем със светлите звезди говори.

Те пращат му в нощта по златни нишки своите усмивки нежни и шепнат кротко своите дивни словеса.

Небето, вечно чисто, като бащинска ръка над него се простира и пие той от ясната синевина досита всеки ден.

Дарява щастие той, безкрайна радост, облива със светлина ума, изпълва с мощ гърдите на тогова, който го достигне!

Безсмъртие дарява, човека в Бог чудесно в миг преобразява и храни със нектар и светлина — с амброзия душата!

Обвива в красота, в поезия и музика живота, в песен го превръща, а сам тоз, който го достигне, слънчев лъч от Бога става!

Но — стръмен Път бележи диря кървава нагоре всред скали и снегове вледени.

И страшни ями зеят под опасни пролези, готови да погълнат всеки миг смелеца.

Чудовища ужасни, застанали на стража, непрестанно бдят пред входните врати на тоя Път, готови да разкъсват всеки кой се им яви.

И сал пред тоз смиряват се и пускат го отвъд да мине — кой носи златна чаша във ръце и на челото му звезда на победител трепетно сияе“.

Затварям във захлас очи: . . . стенания, люта болка, кървава борба — герой могъщ с усилия свръхчовешки убива ламя огнедишаща, на злото: в потоци кръв издига увенчано със звезда чело и във ръка си златна чаша носи.

. . . И, нежно галят ме и шепнат слънчеви лъчи отново:

„Тоз Връх, и този Път, и туй небе над тях във тебе се намират: и грей дивно слънце там, а нощем златните звезди омайни приказки разказват.

Със корен впит в скалите твърди и със коронка във небесна синева там вечно Еделвайс цъфти и чака ден уречен, когато твоя дух ще стигне висините.

И чака търпеливо, ден след ден, — години, векове, хилядолетия: той знае, че скали и пропасти и бездни ще надмогнеш и ламята ужасна ще сразиш . . . той знае, че кога да е, със твоя Дух ще да се слее и лъч от ярка светлина ще стане.“

Затварям във захлас очи — лъчите слънчеви ме галят, танцуват, пеят и шептят — а пада светлината в мен, и виждам: бял Връх. Пътека кървава и Еделвайс с коронка впита във небето!

Пламен

____________________________________

Пътят на човека на земята е път на изпитания, път предопределен, път на труд и усилия, път под Всевиждащото око на Бога

[Ани]

СИЛАТА НА ЛЮБОВТА

Тайната на любовта е в съзнанието на нашето единство с всемирния живот, в съзнанието, че ние сме членове на едно тяло и че егоизмът е заблуждение. Силата на любовта с в убеждението, че тя е извор на всички блага, същност на живота и сигурно средство за борба със злото. Омразата се побеждава само с любов и злото се побеждава само с добро. Действията на любовта пък са радост, благословение и мир, за самите нас и за всички, към които тя е насочена. Любовта прави от живота рай, тя въдворява царството Божие на земята. Когато обикнем всичко живо, което ни обкръжава, ние ще пробудим тази любов у всички и тя ще затрепти в ответ като дивна хармония.

Следователно, ако ние съзнаваме живо общността и единството с безкрайния живот, ако виждаме само божественото, доброто във всичко, което ни обкръжава, тогава ще бъдем в състояние, и по този начин да бъдем в хармония с висшите сили и да придобиваме висшите блага.

Бог е извор на безкрайната любов и щом се съединим с Него, ще бъдем изпълнени с любов и ще виждаме доброто във всички.

А добро има във всеки човек, колкото и низко да е паднал. Зад променливото и временното аз стои божественото аз, което е едно с нас и с Бога,

Ние още сега можем да живеем всред общество от богове. Всички хора, с които се срещаме, носят божественото аз. И ако ние съзнаваме в себе си това и живеем по законите на живота, ние ще разпалим божествената искра в себе си и в другите. Божественото съзнание се събужда само чрез любовта, която е тъй мощна, че влияе на всичко което ни обкръжава.

Р. У. Трайн

[Ани]

Доброто расте!

В този наш, човешки, земен свят, свят на изпитания, свят на радости и скърби, на светлини и сенки, на падения и подеми, в този свят всичко расте, живее и умира, но само едно вечно остава:

Доброто! . .

Всичко расте, но само доброто е безсмъртно. Всичко расте, но не всичко има бъдеще. Съдбата на плевелите е — огъня. Бъдещето на доброто е вечен растеж, все по-голям и по-голям триумф.

Някой може да се смеят на доброто дело, защото го сметат че е много малко — като „синапово зърно“.

Но знаете ли какво съдържа в себе си това зърно? Знаете ли какво е неговото бъдеще? — Това е един цял, огромен, нечуван и невиждан свят. Това е величие, блясък и красота неподозирани, във сън невиждани. Това, според думите на Христа, е онова огромно дърво, което ще разпростре клонете си над цялата земя и ще дава плодовете си за храна на всички гладни.

Силата на доброто не е в неговата „големина“. — тя е в неговото вътрешно съдържание. Тя е в неговия замисъл, тя е във вложения в него дух. Тази сила е безгранична, защото тя е свързана с безграничния океан на Божието все могъщество. Когато този извор протече, той не спира. Той вечно избликва своите благодатни струи.

Доброто расте!

Друг един приятел на в. „Братство“ ни изпраща също 700 лева (450 + 250) в подкрепа не делото, за което писахме в миналия брой.

Седморката е живо, свещено число. Число, което расте, на което не може да се сложи край.

Трети приятел ни съобщава, че ще ни праща по 300 лв. годишно за същата цел.

Тройката е също свещено число!

Благословени са вашите усилия, братя, защото семето, посевно от вас, нека никога да заглъхне!

Доброто вечно расте! . . .

От този брой занапред още 500 читалища в България ще получават безплатно в. Братство. Светлината трябва да се издига високо, за да свети на всички, а не да се крие под шиник. Бог дава на всички светлината безплатно. Ние трябва да се стремим да вървим по неговите стъпки. Да правим поне това, което можем. Макар то да е и най-малкото.

Ний никак не се съмняваме, че постепенно, с течение на времето, ще имаме възможност да пращаме в. Братство безплатно на всички (около три хиляди) читалища в България.

Доброто си има своите сигурни пътища на действие. Има Божествени закони, които правят да не пресъхва извора, който дава.

В тоя свят на изпитания, на светлини и сенки, на скърби и радости, не се отчайвайте всичко ще отмине, и ще остане само едно — Доброто.

Доброто винаги расте!

[Ани]

КНИГОПИС

Три приказки за млади и стари, от Любомир Лулчев.

Мъдростта и истините на живота могат до бъдат облечени в най-различни форми. Една от тия форми е приказката. Не е толкова важна дрехата. Важно е съдържанието, което е вложено вътре. Черпени от един обилен извор, както в другите книги на Любомир Лулчев, така и в тази, ние намираме тия истини, които са нужни за живота на всички.

Какво е дал българинът на другите народи, от Ст. Чилингиров. Действително, интересно е да знае човек какво е дал българинът на другите народи. А той е дал наистина много. И още по-много ще даде в бъдеще. Книгата на г. Ст, Чилингиров по този въпрос заслужава да се прочете. Пазейки се да не попаднем в нездрави увлечения, да не прекалим, да не надуваме и извъртаме нещата, ние все пак, трябва да констатираме фактите. А фактите наистина говорят, че българинът е дал много, и че той може да даде още повече на другите. Тук няма място за сляпа национална гордост. Нужна е работа, преди всичко. Най-важно е настоящето. Нека работим, за да може България да даде на света много повече от това, което се дава досега.