Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1942), брой 291

[Ани]

БРАТСТВО

Седмичник за братски живот

Брой 291 - год. XIV.

Севлиево, 5 април 1942 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 30 лева

За странство – 60 лева

Отделен брой 2 лев

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Великата пролет – Пламен

Към великата цел – В. Н.

Сестро моя! (стих.) – В. Н.

Влиянието на светлината върху човешкия организъм

Словото на Учителя. Отвали камъка. (из неделна беседа – 14 декември 1941 г.)

Съработници на Бога – Любомир

Лоши времена – Любомир

Новата мисъл в света

Ще се завърнем ний! (стих.) – И. Карагьозова

Новото, което иде – Дим. Станев

„Генко орлето“ от Любомир Лулчев – Йордан Андреев

Книгопис

[Ани]

ВЕЛИКАТА ПРОЛЕТ

Кой може да спре стопяването на ледовете, когато наближава пролетта? Кой може да задържи нотката тъмнина, когато са вече близко часовете на утрото? Кой може да спре движението напред на човека и човечеството и да отмени това, което Бог е предначертал за техния живот?

Студът може да бъде много силен. Омразата може да бъде страшна. Тъмнината може да бъде всевластна. Но часовете на нощта са преброени. Тъмнината я студът не ще царуват вечно. Омразата ще си отиде и ще дойде Любовта. Тъмнината и студа ще бъдат заменени със светлина и топлина.

НИЙ ВЯРВАМЕ!

Вярваме тъй, както вярваме в Бога:

Отива си тъмната ера на човечеството.

Отиват си омразата, егоизма и разделението.

Отива си страшната зима с тъмнината и студа.

Идва великата Пролет за човечеството — идват Братството и Любовта.

Ний вярваме тъй, както вярваме в Бога:

Всички хора са братя! Всички хора са синове и дъщери на Бога — те всички са еднакво скъпи на своя Баща. Следователно, утре човечеството ще бъде едно семейство, едно истинско семейство, неразкъсвано от враждите и борбите на настоящето и живеещо в мир и сговор под крилото на Бога.

ЗАЩОТО ТОВА Е НЕГОВАТА ВОЛЯ.

Кой е този, който ще се опълчи против Бога? Коя е тази сила, която ще може да устои срещу Него? Кой ум и коя воля ще създадат и ще ни дадат нещо по-хубаво от това, което Той е приготвил за децата си?

Способен ли е човекът да се бори с Бога, и до кота ще издържи той в тази си борба?

Властно ли е злото да увековечи своето царство на земята и да отмени идването на Божието царство?

Съществува ли сила. която може да се противопостави на Божията сила, съществува ли воля, която да се наложи на Неговата воля?

Каквото и да прави човек, той няма да се отклони и не може да се отклони от пътя, който Бог му е предначертал. Човечеството може да отиде и до дъното на ада, но и там ще го намери от там ще го спаси Божията Любов.

Човек може да се отрече от Бога, но Любящият Баща никога и няма да забрави и да изостави своя син.

Той му е дал свобода—и от това е днес всичкото зло по земята — защото не иска да му налага на сила своята воля. Но каквото и да прави бунтуващият се днес против своя Баща син, той не ще избегне деня, когато ще падне при нозете на Баща си, молейки за прошка и напълно съзнаващ своя грях.

ИДВА ВЕЛИКАТА ПРОЛЕТ ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО.

Ще бъде това. което Той е начертал, а но това, което хората, и скъдните си усилия да измислят нещо свое, се опитват да правят.

Ще бъде това, което Той иска, а не това, което хората сметат за необходимо.

ЩЕ БЪДЕ МИР, БРАТСТВО И ЛЮБОВ ПО ЦЯЛАТА ЗЕМЯ, ЗАЩОТО ТОВА Е ВОЛЯТА НА БОГА!

Щастлива и благословена е тази страна, щастлив и благо-словен е този народ, който пръв поведе човечеството към

Царството на Бога.

Защо да не бъде тя България?

П л а м е н

 

[Ани]

КЪМ ВЕЛИКАТА ЦЕЛ

Изправен всред великата вечност и необхватност на житейския океан, плува човекът — малко създание, но с велика цел и с велики въпроси в своята малка глава.

Смелия плувецо, кой ти внедри толкоз дързост и кураж да вървиш към Неизвестното, да вярваш и да се надяваш, че напред, след дълги лутания из заплетени лабиринти, ти най-сетне ще стигнеш до някакъв остров на блаженните? Кой ти вдъхна тази смелост, неуморно и здраво да държиш кормилото на своя кораб, с устремен поглед напред, силещ се да зърнеш и най-слабо мъждукащата светлинка за ориентация на твоето движение?

Тук-там всред мрака проблясват искри и пак загасват. От време навреме някаква светкавица пронизва мрака и изчезва. От ляво, от дясно, назад,напред, понякога пламва по-ярка светлина и мами твоя поглед. Тъй вървиш неспирно ти след блясъка на външни светлини и чертаеш своите зигзаги, за да избегнеш ужаса на мрака. В погледа ти и в усмивката, която в редки мигове те озарява; прозирам онова смътно предчувствие, което може би никога не те е напущало: че в тебе самия един ден ще пламне светлина и за винаги ще разпръсне мрака в теб и около теб! Едно смътно възпоменание не те ли уверява, че в теб е заложена Божия искра, която ще се разгори в свещения пламък на вечен живот?

Вечната Божия искра — ето извора на твоята вяра и смелост!

Вечен живот — ето върховните реалност за постижение на твоя дух! Ето крайната Велика цел на твоя преходен живот по попътните станции — планети и слънца, през които твоя вечен път върви!

Смелий плувецо, ти който си тръгнал от спящата прашинка, за да стигнеш до слънцето на твоя безсмъртен дух! Когато твоето съзнание се пробуди, ти ще видиш сбъдването на твоя вековен сън: От малката искра ще пламне ярка светлина, която ще ти разкрие собственото ти величие! Ти ще разбереш, че си дух, а не пръст! Твоята душа ще расте и ще расте — ще стане толкова голяма, велика, че ти ще разбереш най сетне, че само вселената в своята безкрайност може да те побере — когато станеш това, което трябва да бъдеш: Едно със своя вечен Баща!

Ала ти, който дръзваш да преминеш планини от мъчнотии и да преплуваш реки от сълзи до като постигнеш себе си, ти ще се въртиш винаги в един затворен кръг до като не възлюбиш Бога и ближния си както себе си! Първата стъпка, направена с Любов, ще постави началото на твоя възходящ спираловиден път; Великата Любов ще разкрие чара и величието на твоя вътрешен свят! Тя ще те доведе до твоята Велика цел: развитието на всичката мощ и красота, които се крият в тебе, за да станеш от човек Богочовек. Тя — Великата Любов, ще те научи да твориш светове!

Възлюби Този, който се е смалил в теб, за да те издигне до Себе Си!

Възлюби ближния си, както себе си!

В. Н.

_____________________________________

Що е нашия живот? — Микроскопични капка от живота на слънцето. Що е нашия дух? — Микроскопични искрица от Божия Дух. Отдалечаваме ли се от слънцето и от Бога, ние се обгръщаме с тъмнина. Приближаваме ли се към тях, ние се изпълваме със светлина и живот.

[Ани]

СЕСТРО МОЯ!

Сестро моя, тъй многолика, аз срещам те вред:

ту майка любяща и мъдра,

ту нежна кат’лилиев цвет

девойка със свилена къдра;

*

Ту вярна любима, до чието сърце

почива сърцето любимо,

а често те виждам, със смутено лице,

продаваш тяло си всред пари от вино!

*

Ти криеш могъща стихия -

понякога, светла и чиста, повдигаш до небеса.

но често ти мрежа оплиташ

с подмамка за чисти, любящи сърца:

*

Тогава в теб глухо се носи единствен гласът на          плътта,

в очите ги пламъци тъмни горят,

загасва и сетния лъч на Духа

и мрак възцаряваш, всред който звезди не трептят.

*

Сестро моя, — спящ ангел и муза!

Ти, жадна за нежност и обич, о, будна бъди!

Тоз, който в душа ти Божествен огън разбужда.

е твоята котва всред бурни житейски вълни!

*

В възвишений химн на разумна обмяна

ти дружно с твоя любим ще твориш!

В задружния устрем ти всичко ще даваш и всичко ще вземаш

и в тоз динамизъм нестихващ кат'лилиев цвет ще цъфтиш!

*

Тъй, Живия Храм на Велика Любов ще сградите,

а в него ще дойдат сияйни, неземни жреци.

Дочули те зова на вашата жива молитва

навеки с разумната Божия Воля ще свържат ваш’ те души!

В. Н.

[Ани]

ВЛИЯНИЕТО НА СВЕТЛИНАТА

ВЪРХУ ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ

Светлината влияе здравословно върху човешкия организъм, както и върху всички други организми. Светлината подтиква човешкия организъм да расте и да се развива правилно. Без светлина организма се изражда, погива. Със светлината той се възражда, обновява се. Един организъм оставен на сянка, лишен за винаги от благодатните и топли слънчеви лъчи постепенно линее, изражда се и изчезва. Но поставен на светлината, на волност, изложен на животворните слънчеви лъчи, той расте, развива се правилно и дава плод. Едно от очевидните влияния на слънчевата светлина върху човешки, организъм е, че тя го прави годен за живот, работоспособен, творчески нестроен и издръжлив на всички противодействия, които той среща в суровата среда, в която живее.

Слънчевата светлина има различно влияние върху човешкия организъм през различните годишни времена, също и през различните часове на дена. Не току тъй медицинската наука дойде до заключение, че слънчевите бани правени преди обед са по-полезни, по здравословни и за предпочитане, отколкото след обед. След обед може да е по-топло, но преди обед слънчевата светлина има особено благотворно влияние върху организма на човека. А пролетното слънце влияе чудно, както върху растенията и животните, така и върху човека. Стига човек да се нагоди в хармония със законите на живата природа.

В книгата „В царството на живата природа“, Учителят по-подробно излага тоя въпрос и в първата статия „Влиянието на слънчевата енергия“, той ни дава нещо съвсем ново. Това, което той излага там почиване дългогодишен опит, наблюдение и изследване Ето няколко цитати от тая статия: „Слънчевата енергия минава вейки ден през четири периода: от 12 часа среднощ до 12 часа на пладне има прилив на слънчевата енергия, а от 12 часа на пладне, до 12 часа среднощ — отлив.

„Приливът“, който започва от 12 часа полунощ, дохожда до най-високата си точка при изгрява на слънцето. Този прилив е най-силен и животворен. Той постепенно намалява до пладне, след това започва отливът. Най-силен отлив е при залез. — — —

— — — — — — — — —

„Един час преди изгрева на слънцето, неговата енергия има психическо влияние върху клетките на тялото — обновява тяхната енергия и създава нов импулс за работа у тях.

Преди изгрев лъчите, които се пречупва през атмосферата, имат влияние вече върху мозъка. Във време на изгрева, лъчите на слънцето, които падат по права линия, имат влияние върху дихателната система и върху нашета чувствителност. А колкото наближава към пладне, същите лъчи имат влияние върху стомашната (храносмилателната) ни система. Затова лечебността на слънчевата енергия е различна: Преди изгрев слънце — за подобрение на мозъчната нервна система; а от 9 — 12 часа — за уякчаване на стомаха т. е. през това време от деня слънчевите лъчи произвеждал, целебно действие на болния стомах. След обед изобщо слънчевата енергия има малки целебни резултати.

„Аналогично нещо става и в течението на годината. През всички годишни времена слънчевите лъчи не действат еднакво. Земята (в същност дадено място) в началото на пролетта е повече отрицателна и затова тогава най-много приема. Ето защо от всички годишни времена слънчевите лъчи действат най-лечебно. От 22 март нататък земята постепенно става положителна. През лятото тя е вече доста положителна и затова приема по-малко. И летните лъчи действат, само че по-слабо.

В началото на пролетта има повече прана, и организмите я приемат повече. През лятото само топлината е повече, а не праната или жизнената енергия, която е в изобилие в началото на пролетта. Има известни признаци, по които може да се познае, кога има набрана повече прана в природата.

Така че слънчевото енергия през четиритях годишни времена оказва четири вида влияние. Пролетта и лятото представляват прилив на слънчевата енергия към земята, а есента и зимата — отлив. Затова най-благоприятното влияние на слънцето започне от 22 март. Всички онези организми, които са здраво устроени, се ползват от тази енергия, а слабите организми се разтопяват от нея и отслабват още повече. От 22 март Земята работи по-творчески. Творческите й сили са в дейност...

„Най-добрите месеци за обновяване са от 22 март, през целите месеци април и май до 22 юни. На последната дата всяко растене спира.

Като знаем горното, ние трябва да спазваме живите природни закони и съобразно тях да живеем. Ние трябва да направим основи, реформа, основно преобразование в нашия живот. Сутрин рано, в свеж въздух, на зазоряване, да се намерим извън спалнята си, да направим разходката си и упражненията си на открито, да поемем дълбоко благодатния и ободряващ наситен с жизнена енергия чист въздух. А преди обед между 8 - 12 часа да правим слънчеви бани. Слънцето е най-стария лекар в света. Там дето слънцето влиза, лекарят по-рядко посещава.

В светлината всичко се развива нормално..

Житото зрее на изобилна светлина и топлина. Сладкото грозде също така вирее и зрее не изобилна слънчева светлина и топлика. Хубавите сочни, ароматични и примамващи окото на всеки човек плодове зреят само в светлината и топлината. Изобщо, там дето има светлина и топлина, има живот.., има култура, има напредък.

Тека също човешкото тяло изложено на слънчева светлина и топлина, на чист въздух, се развива нормално и става годно оръдие за по-пълна проява на човешкия дух на земята.

Светлината е една голяма загадка. Тя е извън човешките измерения. Научно светлината се определя като лъчи, които правят предметите видими. Но това е недостатъчно обяснение. На някои същества предметите са видими и когото е тъмно, т. е, когато ние не можем да виждаме, например бухала. А същите предмети са невидими за тия същества, когато е светло, когото за нас са видими.

Но слънчевата светлина не с досущ чужда на науката. Тя я съзира в движението на етерните вълни. Учените успяха да разложат бялата слънчева светлина посредством спектъра.

Слънцето действа върху човешкото тяло като източник на топлина и електрическа енергия. То ни изпраща постоянно жизнена сила.

Слънчевата светлина има електрическо и магнетично въздействие. Райхенбах твърди, че цялото жизнено творчество се намира под властта за земния магнетизъм, и че живота на клетките на човешкото тяло се подържа от електрически противоположности. Здраве има само когато положителните и отрицателните елементи са в равновесие. Болезненото състояние може до се премахне само чрез пренасяне на жизнения магнетизъм и жизненото електричество.

Освен електрическо и магнетично въздействие, слънчевата светлина има и химическо такова. Слънчевата светлина засилва обмяната на веществата в човешкия организъм, ускорява изхвърлянето на отровния двуокис. Тя унищожава болестопричинителите.

Светлината наистина е една загадка. Тя иде да ни научи на нещо и като такава трябва да я схваща всяко мислещо същество. Тя иде да ни научи да възприемаме и проявяваме живота като нея, като слънчеви лъчи — да даваме и до стенем колкото се може по-пълни изразители и подражатели на нея. Всичко в живота е слънце. Ние сме слънчеви лъчи.

Живота на тия люде, които работят за доброто на човечеството е слънчева светлина. Светията е светлина. А Христос е модел на човечеството! Той даде нов под-тик, ново направление на човешкото развитие. Колкото повече човечеството проявява слънчев живот, колкото повече слънчева любов то проявява, толкова повече се приближава до оная мечта на пророци и учители, а именно, до златния век, до царството Божие на земята.

*

Слънчевата светлина влияе благотворно върху човешкото тяло. А светлината на Христа влияе освобождаващо върху духовния живот не човека и смъква от неговата душа тежките окови ма робството.

Иска ли човек да е физически здрав, той трябва да спазва хигиената, да прекарва повече на открито, да се излага на слънце, да пие чиста изворна вода, да се храни с природосъобразна храна.

А иска ли да бъде душевно здрав и без заблуда в душата си, той трябва да ходи по стъпките на Христа, по пътеката на светиите, на гениите и талантливите хора.

Светлината гради, тя създава, и всичко органическо на земята е светлина, значи душата, онази организираща монада е лъч светлинен от великото слънце, което седи зад всяка форма в природата. Живота е проява но светлината. Там дето тя има достъп, има живот. Няма ли тя достъп, няма живот. Учителят казва:

„Светлината, това е творческият акт на великата природа.

„Две неща определят човека като истински човек; умствените способности и моралните му чувство. Чрез мозъчните му центрова човек възприема светлина от горните светове и по този начин се развива умствено. Колкото повече светлина възприема, толкова повече се развиват умствените му способности. Чрез моралните си чувства, човек възприема топлина от горните светове. Колкото вече топлина възприема, толкова по-добре са развити моралните му чувства. Значи, количеството на светлината и топлината, които век възприема, показват, докъде е дошъл той в развитието си. Следователно, ако лишите човек от топлина, чувствата му се атрофират; ако го лишите от светлина, умствените му способности се атрофират.

„Затворите ли прозорците, от които иде светлината и топлината на живота, вие ще изпаднете в мрачни, песимистични състояния.

„От какво зависи до има човек големи постижения — от светлината на неговия ум и от топлината на моралните му чувства.

„Има хора, които са любимци на средата, в която се движат. Защо? — Имат топлина в чувствата си. Студения човек не може да бъде обичан. Топлината предразполага хората.

„Топлината и светлината в света имат две главни свойства. Ние познаваме топлина, която разрушено и друга, която съгражда. За светлината пък знаем, че има светлина, която ослепява и друга, която отваря очите на хората. Ние имаме предвид, обаче топваната, която съгражда и светлината, която отваря очите. Казано е в Евангелието: „И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.“

„Светлината и топлината са тясно свързани. Когато светлината се яви и топлината дохожда. Под влиянието на тези сили цветята растат, плодовете зреят, водите текат, ветровете духат. Те са причина за движението на света. Дето има движение, там е животът.

„Като мисли върху светлината и топлината и ги проектира към мозъка и към моралните си чувства, човек може да развие интуицията си, да оформи и повдигне челото си.“

Сега сме пред пролет. Ние се намираме в периода, когато настъпва прилив на слънчева енергия. От дългия отлив през зимата ние сме изморени, изтощени. Затова да се вслушаме в гласа на тези, които знаят, които са опитали. Да послушаме бащиния глас, който ми посочва пътя към възраждане. А именно, да ставаме през цялата пролет рано, преди изгрев слънце и да правим разходка на открито, да дишаме чист и свеж въздух. Сутрин е най-тихо, атмосферата е прочистена от праха, а природата има особен чар, дивна красота.

3а влиянието на светлината и топлината и за пролетното благотворно влияние на слънчевата енергия върху човека ни говори не само г-н П. Дънов. Шест века преди Р. Хр. Питагор препоръчва последователите и учениците си да излизат сутрин рано на разходка и да посрещат изгрева на слънцето. Той е бил човек с висока култура и макар да не е имал под ръка данните на съвременната наука за влиянието на светлината и топлината върху органическия свят и специално върху човешкия организъм, той добре е разбрал кой е източника на живота върху земята, кое е динамото, което пуска всичко в движение и приложил това, което видял и разбрал. А какво ще кажат нашите съвременници. Навярно общественото мнение ще ги възвърне от правия път, който самата жива природа чертае и ще се заровят в тъмнина, на сянка, далеч от простора, далеч от истинския природосъобразен живот.

В по-ново време Прентис Мълфорд (1844—1891, той е най-забележителният представител на американската окултно школа) също говори за влиянието на светлината и топлината, за целебната и възраждаща сила на пролетта върху човешкия организъм. Ето какво казва той:

„Нашето тяло се управлява в своето растене и изменение от същите сили и закони, които обуславят растенето и промените във всички други организми: влечуги птици, млекопитаещи.

„Всяка година в началото на пролетта върху тая планета идва и действа една сила, която, изхождайки от слънцето, прониква всяка организирана материя, — преди всичко, обаче, най-висшата, най-сложната и затова и най-чувствителна духовна организация: Земния човек.

„В бъдеще неговата задача ще бъде да поглъща все повече от тия слънчеви излъчвания, които ще съставлявал, за него все по-голяма благодат, колкото повече той умее да се подава на тая сила и безспорно свободно да се прониква от нея!

„Това загадъчно, присъщо само на ранното пролетно слънце, излъчване причинява по-усилено циркулиране на соковете в растенията, то е оня жив еликсир, от който като по чудо се раждат пъпки, издънки и листа.

„Вливането на тия слънчеви излъчвания придава на дървото сила да извлича чрез корените си нов запас храна от земята. Те му дават също сила да отхвърли от себе си окончателно последните мъртви листа и останки от миналата година.

„Животните и птиците особено в свободно и диво състояние също се унасят в тоя слънчев ритъм. Те променят перя и козина. Това външно отхвърляне на изхабена материя, обаче, е само една малка частица от оня грамаден процес на обновление, който минавайки през целия организъм прониква във всяка клетка.

„Нашето тяло подлежи на същия закон. В края на зимата, при наближаването на пролетта и ние прекарваме един вид период на „хвърляне перата“. Отхвърляме от себе си стара, мъртва материя и възприемаме нова, ако разбира се сме дали възможност на възраждащата сила да ни въздейства безпрепятствено“.

През пролетта и лятото, пък и през хубавите есенни и зимни дни, който има възможност така прекарва повече на открито, на слънце. Но нека обърне внимание и съблюдава живите природни закони, т. е. човек да използва ранните сутринните и предобедни часове. Така човек сам ще опита на практика истинността на горното твърдение. Човек трябва да действа, да прави опити. Така само той ще се добере до истинския път и разумен живот!

Като върви по пътя на живите природни закони, човек ще бъде винаги силен, бодър, здрав. Ето радост чрез разумно живеене! Чрез неразумно живеене радост и живот не иде. Радостта в живота иде само по пътя на разумното живеене и робота, само когато човек намери смисъла в живота. А то ще дойде щом познае живите природни закони и ги съблюдава.

[Ани]

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Отвали камъка

(из неделната беседа „Отвали камъка“ – 14. XII. 1941 г.)

Всеки човек си има по една мъчнотия в живота. По някой път се пита как ще я преодолее. По три начина могат да се преодолеят мъчнотиите. От човешко гледище има два порядъка: единият порядък наричам Божествен, другият – на живите същества, т. е. порядъкът на ангелите, и порядъкът на хората и на животните..

Тия два порядъка съвършено се различават. Единият, Божественият, е вечен порядък. Той във всичко е съвършен, в него няма никакво Изключение. Колкото пък се отнася до другия порядък, там в ангелския порядък има по-малко изключения, в човешкия порядък има повече изключения, а животинският порядък е съставен почти само от изключения — в него 99% е изключения и само 1% е вярно.

И така, когато някой човек ви говори от порядъка на животните, само едно е вярно, когато ви говори от порядъка на хората, 50% е вярно; когато говори от порядъка на ангелите, 75% е вярно и когато говори от Божествения порядък, 101% е вярно. Нека се разберем добре. За съвременните хора аз имам особено мнение. Ние живеем на земята, но ние сме изпратени тук на заточение. Ние сме изоставени от целия космос и нямаме съобщения нито от слънцето, нито от месечината, нито от Марс, нито от Венера, нито от Юпитер, нито от другите звезди. С милиони години ние се возим и не знаем защо сме дошли на заточение. — За изправление. Тия заточените хора тук разрешават важните въпроси в света —как е създаден света.

Ние търсим свободата, но не сме свободен. Запример, цялата земя принадлежи Господа. В човешкия порядък, всяка държава има малка земица, турила граница, седи защищава я. Всички народи разделили Божественото, всеки го окупирал и казва: Това е мое. Питам: Ако един ден земята влезе в слънцето, къде ще остане България? Къде ще бъдат и останалите държави? Всички ще се разтопят.

Тук, на земята, са изпратени всичките хора на изправление. Кой откъдето направи някоя погрешка, изпращат го тук. Ако някой е направил някаква система, и е допуснал някакво опущение, пращат го на земята да учи. Ако някой дал крив съвет, пращат го на земята. От цялата вселена тук са все екземпляри, учени хора. Това е теория само, като един роман. Нали сте чели романа на Виктор Хюго я Клетниците? Тъй както Виктор Хюго описва Жан Валжан, той го е малко преиначил Жан Валжан започва с човешкото, отива в ангелското: и после в Божественото. Най-напред той открадна хляба и седя в затвора дълги години. В края, като дойде в Божествения порядък, имаше една Козета, в която той се влюби. Това е втория изпит. За хляба лежа в затвора, сега пък Козета искаше да вземе за себе си. Казва си: ще вляза пак в затвора. Не се позволява да крадеш. Вие знаете колко страда този човек, докато се отдели, друг да вземе Козета. То беше най-голямото изпитание. То е идеята за самоотричането в човека. Казвам: Ако Жан Валжан беше взел Козета. какво щеше да спечели? Като се отказа, той й даде свобода.

Затова казвам; Ние, хората, сме гениални само тогава, когато се отказваме от някои наши желания. Има закон за пожеланието. Пожеланието се осъжда. Да не пожелаеш — е казано. Някой ще пожелае да стане пръв министър в България. Това е престъпление, защото има пръв министър някой ще пожелае да стане цар. Друг цар има, ти нямаш право да пожелаеш. Ако хората имат нужда от тебе, да те повикат или да те хванат и насила да те турят да оправиш реда на нещата. Ние, съвременните хора, имаме една по-важна задача, отколкото временно да се наредим. Вие искате да станете министър в България. Това е нищо. Вие сте пратен на земята да се учите, да бъдете архитект на една нова все лена. Бог прави нова вселена и ще ви тури там. Вие, най-способните, ще създадете нов свят. Нали сега говорят за нов ред? В порядъка хората, един нов ред Европа да турят. Какъв ще бъде новият ред на нещата? Ако хората живеят в тъмнина, то е старият ред на нещата. Ако започнат да живеят в топлина и светлина, то новият ред на нещата. Ако са живели в един порядъчна гладуване, то е стария ред на нещата. Ако живеят в един порядък, гдето всеки е задоволен в ежедневната храна, то е новият ред.

Казвам: Този камък, кой го е турен на гроба, да се отвали от гроба. Христос имаше приятели, дойде един юноша и отвали камъка. Какво разбирате под думата юноша? Един юноша на колко години го считате? —На 21 години. Този юноша беше по-стар от всичките хора, които са живели на земята, като им турите всичките години от панти века до сега, той беше по-стар от всички. Имаше толкоз знание, че дойде да извърши една мисия на въздигане Знание имаше. Казва: Кого търсите? Христос го няма тук, възкръсна. Аз дойдох да бъда свидетел да ви кажа. Той има по-важна работа. От обич към Него дойдох и отвалих този камък. Значи, не го отвалиха хората, но дойде едно разум о същество да отвали този камък. Питам: Кой ще отвали онзи камък на вашето сърце? Само такова същество трябва да дойде. Кой ще премахне едно препятствие във вашия ум? Само едно такова същество трябва да дойде. А ние сега се занимаваме с много малки задачи.

Запример, ако на вас ви дадат една задача да се от кажете от себе си. Да кажем, имате къща и имот и от невидимия свят ви кажат: Откажете се. Ще кажете: как да се откажа? Защо да се откажа? Толкоз години се мъчих за нея. Ти мислиш, като не се откажеш, няма да я вземат. Човек трябва да се откаже. Нас ни питат ще се откажем ли доброволно Ако не се откажем доброволно, насила ще се откажем. Като умира човек, не му ли вземат всичкото! Не е въпросът да бъдем собственици когато сме на земята, но трябва да бъдем господари на този порядък. След като заминем от този свят, пак да сме господари на положението. Ако ти след като умреш не можеш да останеш в човешкия порядък да помагат, ако ти в ангелския порядък не можеш да останеш да помагаш и ако в Божествения свят не можеш да помагаш, тогава ти нищо не си разбрал от живота.

Смъртта е страшна за ония, които не се отказват от себе си.

Но смъртта е благо за всички онези, които се отказват от себе си.

Христос казва: „Ако не се откажете от баща си, от майка си, от всичко, не можете да бъдете мои ученици“. Ако тебе те съблазнява най-малкото нещо, ако тебе те съблазнява една жена, ако тебе те съблазнява един мъж, ако тебе те съблазнява едно дете, един слуга, ако тебе те съблазняват няколко звонкови монети, ако тебе те съблазнява една дреха, един плод, ти не си свободен. Сега не мислете, че престъплението седи в големите неща. Ева направи една детинска погрешка. Един малък плод, една малка ябълка я съблазни — така е според разказа. Малка е повидимому. Онази кибритена клечка е малка, главичката й е съвсем малка, но може да произведе цял пожар. Малките пожелания, колкото и да са малки, водят след себе си големи последствия. С отказването от малките пожелания, добиваме голяма добродетел. Не само да се отказва човек, да се бори, не само да драснеш кибритената клечка да запалиш плевнята, но да вземеш семката, да пробиеш една дупка и да посадиш .

Сега някой казва: Да не грешим. Не е въпросът да не грешим, но добро трябва да вършим. Ако се бориш със себе си, да не грешиш, ти всякога ще падаш в изкушение. Като казваш, че няма да грешиш, ти трябва да имаш пред вид доброто. Най-малките добри мисли, кои дойдат, желанията, които идат, условията, които се дават, — никога да се не противиш да изпълниш волята Божия.

В Божественото човек никога не се измамва. В Божествения порядък няма никаква лъжа. Ако един човек дойде във вашия дом и всичко ви тръгне напред, мислите ли, че този човек е лош? Ако някой дойде в дома ви и всичко ви тръгне назад, има нещо, в което може да се съмнявате. Но когато слънцето стопи всичкия сняг на повърхността на земята, мислите ли, че то е направило някакво престъпление? То е превърнало бялата материя във вода, да напоява всички растения. Тия блага слънцето със своята топлина ги раздава на всякъде и всяко растение приема толкоз, колкото му трябва. Казвам; всички ония блага, които са наслоени като лед и сняг в нас, всички те трябва да се стопят от Божествената любов и да се раздадат на всички живи същества. Ние складираме нашите богатства като ледници, като наша собственост и някъде ще ги продадем. Житото продаваме, дрехите продаваме, това продаваме, онова продаваме докато и нас продадат някъде.

Аз поддържам в света новото. Новото иде без продажба. Новото иде без лъжа. Новото иде без насилие. Новото иде в светлина, новото дава живот на всички. Да няма никакво насилие. При новото в света силните ще станат слуги на слабите, слабите ще станат ученици на силните. Туй е новото, което иде в света.

Сега често се явяват кризи. Хора измират повече, отколкото трябва. Защо измират? Някъде се родили повече. Едно дърво не може да отхрани 10— 20 хиляди плода. Едно плодно дърво може би ще може да отхрани хиляда плода, но ако са 15—20,000, те ще бъдат недоразвити. Затова казвам: В сегашния живот трябва да имаме добри плодове. Хората, които се раждат, трябва да имат отлични умове, добри сърца и после здраве трябва да имат. Всеки човек, който се ражда, трябва да има условия за него. Когато Бог създаде първия човек, направи му райска градина, прекара пред него всичките животни, каза: Всичко туй е за тебе. После му каза, че ще стане господар на всичко на земята. И тогава Господ постави първият човек на изпит, ще може ли да управлява или не. Даде му един от малките изпити. Той му каза: От едно дърво няма да ядеш, няма да буташ. Като не послуша, изпъди го из рая. Казва: няма да можеш да управляваш. После, вторият човек като дойде, Христос като дойде, Бог казва: „Ти готов ли си да понесеш всичките прегрешения на хората от панти века?“ Казва: Готов съм — Готов ли си на кръста да те разпънат? — Готов съм. Като дойде първия човек, не можа да издържи един малък изпит, съблазни се в жена си, да не й прекърши хатъра. Ева пък като дойде онзи адепт, за да не го обиди, каквото й каза, повярва. Значи, в него вярва, а в онова, което Бог й каза, не повярва, остави го на заден план. Ние сега каквото говори Господ не вярваме, а каквото говорят хората вярваме и затова сме прокопсали.

Та казвам: Само любовта е в сила да премахне онзи тежкия камък на безлюбието, под който всички хора са мъртви в своите престъпления. Ако в един дом хората не мотат да живеят братски, ако пред лицето на бащата и майката се карат и всеки ден има побоища, питам: това дом ли е? Това баща ли е? Трябва ли да се женим, за да създаваме един такъв дом? Не. Сега аз отивам по-далече. Ако една мисъл която съм родил в моя ум, ме безпокои, на място ли е тя? Ако едно чувство ме мъчи в моето сърце, място ли е то? Не е на място. Ако моите мисли, чувства постъпки ме турят в противоречие с битието, с Бога, те не са на място Правилото е: нашите мисли не трябва да отклоняват от правия път от любовта. Нашите желания не трябва да ни отклоняват от правия път на знанието. И нашите постъпки не трябва да ни отдалечават от истината.

Две неща има, от които зависи човешкия живот. Ако не знаеш как да приемеш нещата — аз говоря конкретно — ако храната, която приемаш, ти не я сдъвчеш добре и не я оценяваш, ти ще страдаш. Ако след като влезе тази храна, няма къде да я туриш, ако този излишък не го изхвърлиш от себе си, какво ще стане с тебе? Ако човек се задъни, че онова което яде, не може да излиза, ако не можем да се освободим от онова, което не ни трябва, ние ще страдаме. Не трябва да бъдем задънени. Умовете ни трябва да вземат правилно и да дават правилно. Да дадеш всичко нечисто. Сърцето трябва да взема правилно, и онова, което не влиза в работа, да се освобождава от него. Тялото — по същия закон. Трябва да бъдем свободни. Не трябва да задържаме излишни желания, които ни създават хиляди страдания.

Сега ние търсим щастието там, гдето не можем да го намерим. За предпочитане е един човек да ви обича, отколкото цял свят да ви хвали. Аз бих предпочел един да ме обича, отколкото цял свят да ми пише статии. В тия хвалби има само раздвижване на въздуха, нищо друго няма. Любовта дава изобилно. А да те хвалят хората, не зная какво мотат да ти дадат.

Казвам: Всякога да бъдем благодарни на любовта, която ни дава и на обичта, която взема. Защото в нас единственото реално нещо е любовта, която ни дава живот и обичта е, която възприема живота. Любовта аз считам баща, а обичта е майката, а аз, който се уча, съм техен син. Ако съм възприел добре любовта, послушал съм баща си; ако съм приел благото на обичта, послушал съм майка си. Тотева аз съм добрият син, който е гледан добре от Бога.

В древността една царска дъщеря тръгнала да иде при своя възлюбен, без да приеме благословението на баща си. Дошла до един извор и видяла своя възлюбен, който се прострял на земята. Започнала да плаче. Три деня седяла. Минава един светия и я пита: Защо плачеш? — Излязох от дома на моя баща без благословение, и моят възлюбен умря. Аз съм готова да изправя своята погрешка. Светията поставил ръката си на умрелия и той оживял. И тогава им казал: Върнете се и вземете благословението на баща си, тогава тръгнете в живота.

Из беседата държана от Учителя

на 14. XII. 1941 год.

София-Изгрев.

___________________________

Ценно е розовото масло, но още по-ценно е доброто разположение. Човек може да добие доброто си разположение от въздуха, чрез носа си. Чрез дишането вие можете да заставите мозъка си да мисли право, сърцето — да чувства право и стомаха — да работи нормално. Мнозина се гневят, нервират се, мислят криво. Защо? — Не дишат правилно. Неправилното дишане е причина на много болести: главоболие. стомах  сърце, гърди и т. н. Кракът те боли. защото не дишаш правилно. Гръбначният стълб те боли защото не дишаш правилно. Изобщо, всички болести се дължат на неправилно дишане. Бързото и повърхностно дишане е опасно за организма. То води към различни болести. Дишайте спокойно, плавно, с определен ритъм.

[Ани]

СЪРАБОТНИЦИ НА БОГА

Имаше време, когато хората искаха са се спасяват. Тогава те колеха жертви и гледаха небето със страх. Върху тях и душите им тегнеше някакво проклятие, което те незнаеха от где иде, но от което искаха да се отърват. Кръвта на животните смятаха като най-подходящо средство за това...

Минаха векове и пред измъченото човечество застана кроткия Назарянин и му каза ясно: — „Не жертва, а милост искам. Не жертвайте другите, а себе си!“ И той показа пътя с личния си пример.

Нашият народ е разбрал добре това и много сполучливо го е изразил с пословицата: — С чужда пита майчин помен не става!

Но и до сега малцина са тия които последваха тясната и стръмна пътека на Христа. . .

Минаха много столетия и днес Учителя ни говори и призовава за нова работа. Неговия език е ясен и конкретен. Иска възможното и необходимото:

— От земята, на която стъпвате и от въздухът, кой го дишате, трябва да извадите нещо полезно. Земята т.е. почвата представя сърцето, а въздухът — умът. Следователно, ако не можете да извадите от сърцето и умът си хубавото, което Бог е вложил в тях, вие ще останете обикновени хора. Изследвайте нещата и явленията, които стават около вас, за да разберете какво се крие в тях. Не очаквайте всичко на готово. Щом започнете да работите, помощта от вън ще дойде. Работете съзнателно и с любов да станете съработници с Бога

Ето великата нова идея за човечеството, новият път голямото стъпало на което Учителя вика всеки от нас да прекрачи — съработници на Бога! Да бъдем носители на Неговите закони, да бъдем изпълнители на него за та воля, да внесем в света един ред — Неговият ред, който носи блага за всички.

Защото от хиляди години човечеството живя по много рецепти, опитва много философии и учения, слуша много реформатори и пълководци ... и има печални резултати. Не е опитана само едничката разумна рецепта, която ще даде най-добри резултати за всичките времена — съработници на Бога сиреч, носители на Неговата Любов на Неговата Мъдрост, на Неговата Истина, изпълнители на Волята Му, проводници на Неговате блага, образци на Неговия живот — живот на Човека, създаден „по образ и подобие“ — и забравено през вековете ...

Да бъдем съработници на Бога — ето новият идеал на Човечеството!

Любомир

[Ани]

ЛОШИ ВРЕМЕНА

Често ще чуете от мнозина днес да казват, че настанели лоши времена.

А кои са добрите?

Времето, в което можеш да работиш, не е лошо. Времето в което може да помагаш повече отколкото по-рано, не е лошо.Тъмнотата на нощта прави толкова по-значителна светлинката на твоята малка свещица! Пални я тогава, вдигни я високо — и свети и на себе си и на другите!

Нищо от това, че болестите са много. Лекарствата, които ти знаеш ще помогнат на мнозина.

Нищо от това, че хамбарите се изпразват и хлябът намалява. Тъкмо сега имаш тъй много случаи да споделиш малкото което имаш — и толкова по-добре ще бъде оценена твоята помощ!

И не се страхувай, че ще се свърши. Който пълни изворите. той пълни и щедрите ръце за да не оскудяват. Следния ден си носи своето зло, но и своето добро и изобилие.

Сега са тъкмо дните, в които всеки ще разбере и почувства промисъла Божий край себе си,

Сега са най-сгодните дни, в които обичта ни към другите може да се прояви най-естествено, най-безобидно, най-навременно и да бъде оценена най-високо.

Та лоши ли са тия времена?

Тъкмо това са дните в които всеки, който познава Божественото като една реалност ще почувства помощта на небето още по-близо до земята.

Добри са тия лоши времена, ако ние сме будни да използваме всички възможности, които се срещат сега на всяка крачка, да бъдем полезни на другите с всичко, което можем.

Какво по-хубаво от сегашното време за да се проявят малките услуги, които в друго време едва ли биха били нужни някому?

Палнете свещиците за да светнат на загубилите пътя си.

Да отворим кесиите и хамбарите си — приятел в нужда се познава!

Любомир

[Ани]

НОВАТА МИСЪЛ В СВЕТА

Тя е светла, мощна, жива като слънчевия лъч. И както слънчевия лъч тя носи живот, радост топлота, сила. В нея се отива религията като Любов с науката и философията — като Мъдрост и със социалните науки — като творчество и свобода. Любовта, която носи живот, Мъдростта, която носи светлина и Истината, която дава свобода — това е новата, живата мисъл в света.

Преди да знае състава на хляба, гладният иска да яде; преди да разказваме за свойствата на водата — жадният иска да пие. Дайте живият хляб на гладните, дайте живата вода на жадните, дайте живата светлина на всички.

Има живо вдъхновено Слово, което пробужда в нас душата и действа магически. Такова е Словото на всички истински велики, светещи души, понеже носи светлина. Гениите, светиите и Учителите на човечеството, това са светещите, Белите братя, които през вековете са носили на човечеството светлина, любов истина. В сърцата им винаги е горял олтарът на великата, чиста безкористна любов към всички; в умовете им е светила Мъдростта, а в душите им Истината е давала криле, простор и сила.

Науката и възпитанието като светлината и топлината са необходими за растежа на душата, за развоя на ума и сърцето, за едно ново поколение, за една нова култура.

Но истинската наука за живота — не теории, абстракции и думи само — а жив опит, живо слово, жива Светлина. Истинското възпитание - не сух лицемерен морал — а възвишени примери на любов чистота, възход — ето кое е нужно днес.

Възлюби звездите, цветята морето, всичко живо.

Познай себе си, и Божественото в Природата.

Бъди цар в царството на своя ум и сърце и смело тръгни да завладееш царството на щастието и свободата — ето в това е новото.

[Ани]

ЩЕ СЕ ЗАВЪРНЕМ НИЙ!

Ще се завърнем ний, на слънчев ден

в покоите приветни. с просветнали лица

и там безгрижно ще живеем.

като под родна стряха, весели деца!

*

Ще се завърнем ний, към източника вечен,

където в първи ден душа си потопихме;

всред трепетите звездни в свещени храм Божествен

в оброк да служим си сърцето осветихме!

*

Ще се завърнем ний, когато пролет вечна,

с надежди светли във душите прозвучи!

Кога, възрастнал цели мир, въздава своя труд

със песен и молитва, към ведросините очи!

*

Ще се завърнем ний, край чистите простори,

там горе във висината на ручеят звънлив!

Във струите хармонни на китните поляни,

на стройните тополи, със своят блян свенлив.

*

Ще се завърнем ний, на слънчев ден

в покоите приветни, с просветнали лица!

и там спокойно ще живеем,

като пред родна стряха, весели деца!

И. Карагьозова

[Ани]

НОВОТО, КОЕТО ИДЕ

То е подобно на топлите пролетни дни, които ни облъхват с нов живот. Кой не усеща животворното влияние на топлия лъх? Само слепия не вижда мощната животворна сила, която буди и възраства към нов живот. Само глухия не чува последствията от топлия вятър. Всичко ни говори за присъствието на мощната сила, която ломи, прекатуря, но същевременно обновява, възражда, гради.

Облаци има още, които ни пречат да видим животворната сила, святата светлина. Но ние знаем, че има една Истина и една Любов в които се крие благото на всички, в които изчезват всички противоречия, борби, вражди и дето царува хармония.

Как всички хора мотат да бъдат доволни и щастливи, ако се съобразяват с тая Истина и Любов в която има пълнота и изобилни блага за всички!

Не са ли страстите и личните желания, които ни ослепяват, за да не виждаме святата и животворна Светлина?

Всички противоречия, трудности, страдания и изпитания имат целта да ни поучат, да мислим право. Тази е единствената и най-важна задача за която човек идва на земята да се научи да мисли право

Съвременния човек е подобен на дете, което поради невнимание счупва вазата и после се оправдава на майка се, че вазата сама се счупила. Съзнанието за дълг и отговорност се особено развива сега в човека. То е новото, което иде и което издига човека над временното и дребнавото, над личното.

Съвременния човек се стреми към осигуряване, запасяване, което довежда до война. Той е отхвърлил думите на Христа: „Търсете първом царството Божие и Неговата правда и всичко останало ще ви се приведе“, защото вярата му е слаба.

Днешната война е съдба за човечеството. След тия страдания иде Новото, иде Царството Божие на земята и в нас. което не е само ядене и пиене, но търпение, Любов, Мир и Радост в Духа Святаго.

Това е новото, което иде и за което ни говори всека Пролет и топлия слънчев лъч.

Дим. Станев

[Ани]

ГЕНКО ОРЛЕТО

от Любомир Лулчев

Повестта „Генко Орлето“ е история — път на една душа. На пръв поглед изглежда захвърлена, там някъде в едно диво балканско село, без грижи на майко и баща. Но после ни става ясно, че тези условия са най-благоприятни за тая душа с оглед на пътя, който има да измине. Скромните и естествени природни условия култивират сила и борчески дух в детето, който ще употреби за преодоляване на предстоящите му препятствия.

Авторът изглежда много е плакал над чадото си Генко, като майка над съдбата на много страдалното си дете. Той с голяма мъка му проправя път, всред бездушното егоистично общество. Не може човек с топло сърце да остане равнодушен, когато чете тая история, пропита с много трагизъм, много сцени със силно напрежение, отлично издържани художествени моменти. Действието се развива тъй естествено и непринудено, че читателя остава с убеждението, че не чете, а гледа развитието на действието. Всичко това действа затрогващо на читателя — сълзите се затъркалват по опънатите черти на лицето му, той с всичкото си внимание следи какво ще стане с детето и всеки момент е готов да му помогне, като му подскаже как да постъпи, за да избегне дебнещата го опасност. Няма майка, която като е чела повестта да не е плакала и да не се е радвала на Генковите скърби и радости и да не е чувствала героя като свое дете. Няма сестра или брат да не чувстват Генко Орлето като свое братче и да не са готови да му се притекат на помощ. Няма юноша, който като прочете повестта да не пожелае да бъде герой като Генко и да не се слива с преживяванията на Генко и да не почва да му подражава. И най-после няма душа потисната от условията на живота, която като чете Генко, да не получи импулс да се освободи и да реализира съкровеното възходящо желание на своята душа. Така Генко от всички е добре приет, всеки намира нещо свое в него, той говори на всички на техните езици, затова от всички е разбран. Само така може да се обясни защо повестта в няколко години се издава вече трети път.

Генко Орлето е носител на великата идея — над всяка душа в която има стремеж към знание, към красота, към съвършенство, бди будното око на Бога.

Генко Орлето е изразител на един основен принцип — жертвата, като условие за развитие и еволюция.

Тази идея и този принцип са като ос около която се развива действието, за която всички в повестта говори.

Генко намира малкото орле на земята паднало и решава на всяка цена да го сложи в гнездото му. Пропастите които се откриват под орловите гнезда не са пречка за него. Той веднага слага решението си в действие.

Зад тази така обикновена постъпка, родила се из душата на това просто селянче, се крие едно голямо съдържание. Защото правени са много опити и наблюдения от специалисти над проявите на децата и юношите — към животните. Без да могат задоволително да обяснят, констатират факта, че по-голямата част от децата може би са несъзнателно жестоки спрямо животните, прави им удоволствие да ги измъчват, като си играят, с котенцата и кученцата, събарят гнездата на птичките, убиват ги или си играят когато ги хванат живи. Генко обаче не взе орлето да го убие или да си играе, а реши да го сложи в гнездото на родители те му, без да е чел някаква етика или да е слушал някакъв морал. В Генко моралът, етиката и дългът бяха живот; той и те бяха едно. Тази постъпка на Генко определя посоката на целият му живот. Всички други постъпки ще бъдат само форми в които ще се излее това съдържание. — Ще освободи кучетата, ще се хвърли в горящата къща да изведи детето и пр. и пр. И всичко това прави без да мисли за собствения си живот, като че този живот му е даден тъкмо за това — да сложи орлето в гнездото, да освободи кучетата, да извади детето от горящата къща и пр. и пр. — да служи на другите. Той прави това което чувства, че трябва да прави, а оставя да се грижи за живота му този, който му го е дал и на когото той служи. В съзнанието на Генковия характер, автора така майсторски е съчетал този принцип в постъпките на героя, че четеца остава с впечатление, че в дадените условия той може да постъпи само по един начин — най-смелия, най-самопожертвувателния.

Генко слага орлето в гнездото. И какво получава срещу това? Но бързам да забележа, Генко не очаква нещо да получи.

Той получава острите орлови клюнове по главата и само момент — да загуби живота си в пропастта под орловите гнезда.

Христос не поиска ли най-безкористно да заведе падналото човечество, в бащиното му гнездо — рая — Бога? И какво получи срещу това? Бе бит, заплюван, оклеветяван, наложен му бе трънен венец, с тежък кръст го пратиха на Голгота, и там наравно с разбойниците го разпнаха.

Христос бе голям извор Генко Орлето — чешмичка от този извор. Който не е стигнал до големия извор, ще пие от малките чешмички, докато стигне до извора, да пие направо от него.

Генко носеше в себе си принципа на Христа, който принцип отначало се проявява в него подсъзнателно, заедно с неговото физическо и духовно развитие и следователно идване в най-различни отношения с живота той биваше все повече и повече осъзнаван, докато кака Иванка му прати новия завет, който отначало не разбираше. Защото в него Христос беше живот, а не евангелие — история за Христа. В религиите Христос е даден отвън, като писано евангелие, богослужение, ритуал, а в Генко като живот.

Много симпатичен е образа на кака Иванка, тя прекрачва границите на обикновеното сестринство и се явява предтеча на новата сестра в света — която за всяко онеправдано дете е сестра. Ако всяка сестра стане сестра като кака Иванка, светът би придобил по-весела и по-красива физиономия; много сълзи биха били обърсани и много сираци не биха се чувствали такива.

За моралната, естетичната и художествената цена на повестта, красноречиво говорят вече трите издания, които претърпя за няколко години, „Генко Орлето“ се преиздава от затрогнати четци.

Разбира се несравнено по-ясна картина добиваме за живота на Генко, за новото, на което с носител той, когато прочетем втория и третия том — „Бунт“ и „Благословение“

Йордан Андреев

[Ани]

КНИГОПИС

Сп. „Храна и живот“, — ред. Д-р Зах. Ганов, г. III., кн. 4, 5 месечно списание за приложни знания по здравословно хранене и проблемът за витамините, год. абонамент 80 лв. — София, бул. Фердинанд, № 90.

С тая книжка редакцията изпраща на абонатите си едно извънредно ценно и единствено в нашата книжнина, илюстровано голямо стенно табло: „Храната според възрастта, работата и тежестта на тялото“. Извънредно сполучливите картини и популярните обяснения, изпълнени с ценни съвети и данни по храненето, правят това табло една необходимост за всяко културно семейство и училище.

Славейче — илюстрован вестник за деца и юноши. Год. VI бр. 6. Редактори: г. Крънзов, Р. Станимирова и В. Стоицев. Год. абонамент 20 лева. Адрес: Владая 45, София.

„Житно зърно“, брой 4, година XVI, със следното съдържание: Великите хора. По пътя на културата — Д р Ел. К.: Зависимост между душевния и физическия живот при лекуването — Боян Боев; Новото и старото — Д-р М. Константинов; Храна и живот — Д-р Ил. Стр. и др. Адрес: пощ. кутия № 270, София.