Jump to content

1937_03_14 Приложение на вярата, любовта и надеждата / Приложение на Вярата, Надеждата и Любовта в живота


alexamsterdam

Recommended Posts

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ВѢРАТА, НАДЕЖДАТА И ЛЮБОВЬТА ВЪ ЖИВОТА (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Той създава", Утринни Слова, година VI, т.1 (1936–1937).

Първо издание от 1947 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Старото отмина", утринни слова, шеста година, (1936-1937 г.)

Издателство „БЯЛО БРАТСТВО“, 2013 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

14 март 1937 г.

Приложение на вярата, любовта и надеждата

Ще прочета 13-та глава от Евангелието на Йоана, от 20-ти до 38-ми стих. Човек има много неразвити дарби и способности. Той има много чувства в спящо състояние. Тази е причината, дето той не може да разбере много неща. Например, каквито усилия и да прави, човек не може да разбере Христа. – Защо? – Не е минал през Неговия живот. Докато не мине през Неговите опитности, никога не може да го разбере. Казваш: „Не мога да разбера това, което ми се говори“. – Много естествено, умът ти е зает с неща, които са далеч от важния въпрос. Някога човек е зает със себе си: Боли го крак, глава, стомах и търси начин да си помогне. От хиляди години човек има тяло, но едва сега е започнал да изучава дълбоките причини на болестите. Човек хълца, прозява се, киха, но не знае причината на тия прояви. Някога той хълца с часове, не знае как да се справи с хълцането. Като пие една–две чаши гореща вода или като диша дълбоко, то престава. Хълцането се предизвиква от едно малко повдигане на диафрагмата. Ще дойде в своето нормално положение, хълцането спира. Диафрагмата е покрив на стомаха. Когато покривът се вдигне много високо, подът трябва да се свали малко по-долу. С други думи казано: Човек хълца, когато не мисли право. Когато не мисли право, човек започва да плаче. Добре е, ако плачът е на място и естествен.

Сега, спрете се върху вярата и мислете за начините, по които тя се прилага. Има много начини за прилагане на вярата, но кой от тях е най-добър, не знаете. Как познавате кога действа вярата у вас? Казано е в Писанието: „Ако имате вяра, колкото синапово зърно, планини ще премествате“. Планините представляват мъчнотиите в живота. Значи, ако имате тая вяра, лесно ще се справяте с мъчнотиите си. Как се придобива вяра? Тя не се придобива по механичен начин. Понеже Христос уподобява вярата на синапово зрънце, това значи: Както синаповото семе има условия да расте, така и вярата има условия да расте и да се развива.

Представете си, че някой ви предложи три подаръка, от които да си изберете един: две кила злато, две кила барут и две кила жито. Кой от трите подаръка ще изберете? При сегашните условия на живота златото е най-ценно. Казвате: „Щом има злато, всичко мога да си купя с него“. Обаче, ако сте военен, намирате се на фронта и нямате барут, ще изберете барута. С него ще свършите много работа. Едва ли ще се намери някой да иска жито, защото днес то е достъпно за всички. – Какво ще ви даде златото? – Условия за работа. Със златото може да въртите търговия; да си купите къщи, ниви, лозя; да отидете в странство да учите.

Какво ще направите с барута? – С него може да разбивате скали, да търсите скъпоценни камъни, да се сражавате. Като се свърши барутът, какво ще правите? Две кила барут лесно се изразходват. Какво ще направите с житото? – Може да го сварите, може да си направите хляб, баница или да го посеете. В последния случай ще имате най-добър резултат. С кой подарък може да станете най-богат: със златото, с барута или с житото? Според мене житото ще ви донесе най-голямо богатство, защото постоянно се увеличава.

Сегашните хора разрешават въпроса със златото, барута и житото. Златото представлява закон на вярата, барутът представлява закон на надеждата, а житото – закон на любовта. Златото има отношение към слънцето, откъдето иде светлината и знанието. Ето защо, казвам, че златото се занимава с вярата, носителка на светлина и знание. Надеждата се занимава с барута, т.е. с елементите на земята. Надеждата се подхранва от земята. – Откъде се подхранва житното зърно? – От Любовта, от закона на Духа. Казвате: „Тия въпроси са неясни за нас“. – Не е важно кои неща са ясни и кои – неясни; важно е какви вътрешни придобивки имате. Ти имаш цигулка, знаеш нейната история, кой я създал, как я направил, откога съществува; знаеш още да свириш на нея. Един ден изгубваш цигулката си, с нея заедно губиш и музиката. Какво си придобил от това знание? Изкуство е да не губиш музиката. Каквото и да стане с твоята цигулка, ти трябва да запазиш музиката в себе си като вътрешна придобивка, като дар от Бога. Ти купуваш хляб, ядеш го, разказваш за него, как се прави, но като изчезне хлебарят, изчезва и твоето знание за хляба. Кой ще ти прави хляб? Ти четеш една книга за живота на светиите, насърчаваш се от тях, от техните страдания. Обаче изгубиш книгата, повече не можеш да четеш. Сега опитваш своята вяра и се обезсърчаваш. Вярата на светиите не е твоя вяра.

При сегашните условия на живота вие се нуждаете от голяма светлина и вяра. Вашата светлина и вяра са като барута. Драснеш кибрита и той светне. Изгасне кибритът и той изгасва. Светлината на сегашните лампи не е добра за очите. Те не са приспособени към тая светлина, затова трябва да ги пазим. Светлината на лампите не е такава, каквато трябва да бъде. И героят, и героинята на романите не са такива, каквито действителността ги е създала. Затова те минават за необикновени хора. И женените хора са герои, т.е. необикновени. Неженените са малодушни, не минават за герои. Който се жени, той е герой на бойното поле. Щом се оженят, младите започват да се дуелират. След това мъжът се оплаква, че жената го ранила в сърцето. И жената се оплаква, че мъжът я ранил в сърцето. Цял живот се дуелират. В тоя смисъл женитбата не е нищо друго, освен дуел. През всичкото време се води спор, кой да пее вкъщи: кокошката или петелът. Каква идея има семейството, което разрешава въпроса, петел ли да пее, или кокошка? Кокошката трябва да каже на петела: „Ти ще кукуригаш, аз ще кудкудякам“. Ако петелът не може да пее, а кокошката не може да кудкудяка, те не могат да свършат никаква работа. Когато кукурига, петелът е свършил една добра работа. Когато кудкудяка, кокошката е свършила една добра работа. Сутрин, когато петелът изкукурига, слънцето вече изгрява. Ако слънцето не е изгряло, петелът не кукурига. Щом залязва слънцето, петелът пак кукурига.

Сега, да оставим настрана живота на петела, но опишете каква роля играете вие на житейската сцена. Във вашия личен живот вие сте Иван, Драган или Стоян, но щом излезете на житейската сцена, не сте нито Иван, нито Драган, нито Стоян. Там играете някаква специфична роля. Може да играете ролята на Отело, главният герой на една Шекспирова трагедия. Като актьор в живота, човек трябва да бъде разумен.

Казвате: „Трябва да вярваме в Христа“. – Вие вярвате, но постоянно се дуелирате с Него. По няколко пъти на ден се запитвате: „Къде ще ни изведе Христос? Защо съм тръгнал след Него? Докато вървя в тоя път, нищо няма да придобия. Ако се откажа от майка си и баща си, от приятелите си, от себе си, аз ще остана сам в света. Какво ще стане с мене?“ – Това е буквално разбиране на Христовото учение. Христос говори за вътрешния живот на човека, за неговите вътрешни отношения с хората, а не за външните му отношения. Когато Христос казва: „Аз съм истинската лоза, а вие – пръчките“, Той не подразбира сегашната лоза и нейните пръчки. Това е уподобяване. Опитвали ли сте любовта на лозата? Някои лози дават много плод, а други – малко. – Защо? – Първите лози обичат господаря си, а другите – не го обичат. Има лози, които не дават никак плод. Ето защо, когато видя, че едно лозе дава много плод, казвам: Това лозе обича господаря си. Когато някое лозе дава малко плод или никак не дава, казвам: Това лозе не обича господаря си. Значи даването на плод се свежда към Любовта. Само в Любовта има развитие. Не е въпрос до разочарованията в любовта. Това е временно нещо. – Защо иде разочарованието? – За изпит. Вие влизате в живота и живеете, понеже това влиза в порядъка на нещата. Бог казва: „Не е добре човек да бъде сам“. Значи това е порядък, създаден от Бога. Човешкият порядък се различава коренно от Божествения. Обикновено хората живеят в човешкия порядък и му слагат надпис „Божествен порядък“. Грешката е в надписа. Някога става обратно: живееш в Божествения порядък, а слагаш надпис „човешки порядък“. Изменете надписите и животът ви ще се оправи. Всяко семейство, което не е поставило за основа на своя живот законите на вярата, надеждата и любовта, не може да има никакво бъдеще. То живее в човешкия порядък. Всяко семейство трябва да има за основа любовта, в която влизат вярата и надеждата. Семейство, което има за основа любовта, се радва на присъствието на Божия Дух. Ако за основа има вярата, то се радва на присъствието на светлината, на разумните същества. Ако за основа има надеждата, то е свързано със земята, със законите на земния живот. Надеждата показва на човека как да постъпва със земните закони; вярата го учи на духовните закони, а любовта определя отношенията му с Божествения свят. Надеждата, вярата и любовта в човека трябва да се съединят, за да го запознаят с целокупния живот. Само така животът се осмисля. Благата, скрити в земята, стават явни само когато слънцето изгрее и светлината ги озари. Ако светлината не дойде, благата не могат да се организират. Казва се в Битието, че земята била неустроена и пуста. Бог създаде земята. От какво я създаде, не се казва. За човека, обаче, се казва, че Бог взе пръст и от нея създаде жива душа. В тая пръст има нещо човешко, но има и нещо Божествено – диханието на Бога. За да живее, да расте и да се развива, Бог поставил човека в рая, обиколен с растения и животни. При тия условия трябвало човек да решава задачите си. Бог е говорил на човека в миналото, говори му и днес. – Как? – Чрез светлината и тъмнината, чрез въздуха и водата, чрез растенията и животните, както и чрез неговите близки. Така, именно, човек дохожда до дълбоко вътрешно разбиране на нещата. Бог говори на човека повече отвън, рядко отвътре. – „Бог ми проговори.“ – Стана ли промяна с тебе? – „Нищо не стана.“ – Да проговори Бог на човека, това е цяла епоха. Той минава от смърт в живот. Ако не си възкръснал и не си минал от смърт в живот, Бог не ти е говорил. Може духове да ти са говорили, но не и Бог. Духовете са от девет различни йерархии. Като минеш през всички йерархии и започнеш да ги разбираш, тогава ще дойдеш до Божественото начало в себе си.

Като говоря така, аз не искам да ви обезсърчавам. Бог може да ви е говорил, но запитайте се какво помните от това, което ви е говорил, и какво сте научили. Ако дойде при мене един музикант и цял час ми говори за музиката и за музикалните теории, без да ми изпее и изсвири нещо, той не е истински музикант. Защо да не ми изпее песента за любовта, която носи живота; за вярата, която носи светлина и знание, и за надеждата, която носи облеклото на живота? Тоя музикант не може да изпее и изсвири песента на любовта. Пели ли сте песента „Бог е Любов“, както трябва? Да се пее тая песен монотонно, еднообразно, това не е песен на Любовта. Това е сянка на Любовта. Това значи да пееш тая песен и хората около тебе да умират. Любовта носи живот. Следователно да пееш „Бог е Любов“, както трябва, това значи мъртвите да оживеят и да станат от гробовете си. Вие пеете „Бог е Любов“, но всичко във вас е мъртво; пеете „Бог е Любов“, но сте пълни със съмнения и подозрения. Това не е Любов. Това е любов, от която страдат всички хора – и религиозни, и светски. Днес православни, католици, евангелисти, окултисти, всички говорят за Любовта, но тя не е между тях. Мъжът, жената, децата също говорят за Любовта, но тя не е в техния дом.

Една млада сестра казваше, че не обича майка си. Много естествено, и майка ѝ не я обича. Майката не обича дъщеря си, защото върви по линията на бащата. По същата причина и дъщерята не обича майка си. Ако и майката беше мома, като дъщеря си, а бащата – момък, те щяха да се карат за него. Това не са истински семейни отношения. Такива отношения съществуват и между животните. И те образуват семейства, където майката е налице, а бащата отсъства. Някога петелът се явява между пиленцата, кътка ги, дава им зрънца, но някога ги пъди далеч от себе си. Жената казва: „До какво положение дойдох!“ Причината за положението на сегашните мъже и жени се дължи на това, че като са играли на сцената роли на царе и царици, мислят, че и в живота ги очаква същото. Като не получават тия места, те се разочароват. Вие играете само роля на цар и царица; вие сте герои на някоя драма, но в живота заемате друго положение. Казваш: „Аз съм християнин, Син Божи“. – Осиновен ли си от Бога, или си Негов истински син? Ти играеш ролята на Син Божи, но си далеч от положението на истински Син Божи. Не се заблуждавай, не си служи нито с бели, нито с черни лъжи. Мнозина ме питат: „Ти кой си?“ – За себе си зная кой съм, но ако вие искате да знаете кой съм, това е ваша работа. Намерете историята на моя живот и започнете да я изучавате. Ако искам да зная за вас кои сте, ще намеря вашата история и ще започна да я изучавам. Ако се интересувам от кокошката, славея и други птици, няма да ги питам какво знаят те за себе си, но ще изуча техния живот. За мене те не представляват това, което външно виждам. Кокошката, например, е минала през големи кризи, поради което се изменила коренно от това, което някога е била. Тя постоянно рови, търси нещо. Каквото има, нищо не задържа за себе си. Има хора с кокоши характер. Някой чете, учи, но нищо не остава в главата му. Цяла крина жито да дадете на кокошката, всичко ще разпръсне. Тя казва: „Каквото ми е дадено днес, ще се справя с него. Утре господарят пак ще даде“. Тя има вяра, но не е определила отношенията си към Бога. И хората имат вяра, но тя не може да им помогне. Те казват: „Не можахме да постигнем в тоя живот желанията си, но в идния живот ще постигнем всичко“. – Откъде знаете, че в идния живот ще имате по-добри условия? На какво се основава вярата ви?

Като прониквам във вашия минал живот, виждам, че сте очаквали, като дойдете втори път на земята, да изпълните програмата, която сте си начертали. Ето, днес имате добри условия. Защо не изпълните програмата си? Много просто, нямате вътрешна връзка с Първата Причина на нещата; отношенията ви не са правилни. Отношенията между вашата земя и слънцето, както и между вашето слънце и Бога, не са правилни.

Питате: „Къде е Бог?“ – В главата ви, във вашия мозък. – „Къде е вярата?“ – В дробовете. – „Къде е надеждата?“ – В стомаха. Значи мозъкът, дробовете и стомахът са трите възприемащи органи на физичния свят. Чрез тях човек може да влезе във връзка с Божествения свят. Ако не мислите право, не може да влезете във връзка с възвишения умствен свят. Ако не дишате правилно, не може да имате представа за вярата. Ако не се храните, както трябва, не може да имате представа за надеждата.

И тъй, ако се храниш добре, ще усилиш надеждата си; ако дишаш добре, ще усилиш вярата си; ако мислиш добре, ще усилиш любовта си. Това е правило, което можете да приложете. Защо имате глава и мозък? – Да учите, да мислите право. Трябва ли да мислите, че ще получите знанието в другия свят? Значи вие оставяте големите блага настрана, а очаквате да получите нещо в бъдеще. Днес са дадени тия блага, използвайте ги. Апостол Павел казва: „Всички няма да умрем, но ще се изменим“. При какви условия е казано това? В какво отношение може да се измени човек?

Сега, аз не искам да се спирате на вашите стари разбирания и възгледи. Те внасят наслоявания, които ви спъват. Старите разбирания носят такава зараза, каквато и плодните дръвчета, посадени по гробовете на умрели хора. Тия дръвчета смучат соковете на мъртвите и чрез плодовете си разнасят зараза навсякъде. Друг е въпросът, ако смучат сокове от телата на добри хора. Какво ще кажете, ако те възприемат сокове от телата на престъпници и лоши хора? Влиянието на лошите и на добрите хора се възприема от растенията и се предава на окръжаващите. Навеждам ви на тая мисъл, за да знаете, че има много причини, които произвеждат наслоявания в мозъка, в дробовете и в стомаха на човека. Наслояването в мозъка изопачава вашата любов; наслояването в дробовете разколебава вашата вяра; наслояването в стомаха отслабва вашата надежда. Да изопачиш любовта си, да се разколебаеш във вярата си и да отслабне надеждата ти, това значи те да не действат правилно.

Казвам: Не очаквайте втори път да дойде Христос на земята, да донесе новата наука. На времето си още Той е казал: „Нова заповед ви давам“. Тая заповед трябва вече да действа във вас. Едно от спомагателните средства на новата заповед е вярата. Почва на вярата са дробовете. Друго спомагателно средство е надеждата, с почва стомаха. Дръжте стомаха си във връзка с възвишените същества, които се хранят като човека. Христос казва: „Не само с хляб ще се живее, но с всяко Слово, което излиза от устата на Бога“. Който не знае да се храни, губи надеждата си. Който не знае как да проветрява къщата си, ще осакати дробовете си. Така той ще осакати вярата си. Щом се осакати вярата, човек става песимист. Когато предприеме някаква работа, песимистът казва: „От тая работа нищо няма да излезе“. Ожени се и казва: „Жена ми няма да ме обича“. Има синове и дъщери, но и в тях се съмнява.

В кого вярва песимистът? Може ли да вярва в богатия? Ако богатият обещае да ти даде една сума на заем, трябва да му вярваш. Той има пари на разположение и може да издържи обещанието си. Друг е въпросът, ако искаш пари от беден. И да ти обещае, той не може да изпълни обещанието си, няма пари на разположение. Ако богатият и бедният обещаят да ти дадат по хиляда лева на заем, ще вярваш на богатия. Срещаш един познат, който едва чете, едва обръща Евангелието, а иска да те научи нещо. Какво ще те научи? Ще ти каже, че Бог е Любов, че трябва да любиш Бога. Ти не знаеш ли това? Това не е наука. Покажи на човека как ти любиш Бога. Как ще му покажеш? Ще отидеш в един дом, където има мъртвец. Детето на тия хора е умряло. Ще се обърнеш към духа на детето и ще му кажеш да се върне при родителите си. На оня свят още нямат нужда от него. Ако имаш любов към Бога, детето ще те послуша и ще се върне на земята. Ще отидеш в друг дом, където слугата е намислил да убие господаря си. Ти казваш на слугата: „Зная, че си намислил да направиш престъпление, да убиеш господаря си. Мисли какво правиш. Бесилка те чака. Откажи се от тая лоша мисъл. Остани при господаря си и чакай да видиш как той ще измени отношенията си към тебе. Ще ти плаща добре, ще ти дава почивка и най-после ще ти даде една част от имота си. Ако всичко това не стане, ела при мене, аз ще ти дам богатството, което господарят би ти дал, или ще ти намеря по-добър господар“. И сегашните религиозни хора се обръщат към Господа с молба, да им подобри живота, да им даде богатство, знание, сила и чакат отговор на молитвата си. Ако не получат нищо, разочароват се. В това отношение те дават директива на Господа какво да прави. В случая те постъпват като господари. Това показва, че нямат истинско, синовно отношение към Бога. Те нямат нужното смирение. Някой казва, че като се помолил на Бога за дъжд, още на другия ден валяло. Откъде знаеш, че твоята молба е чута? С тебе заедно се молили най-малко стотина души. На кого от стоте души се чула молбата? Освен това учените могат да произвеждат дъжд и по изкуствен начин. Има случаи, когато дъждът иде и без молитва, когато почвата не се нуждае от дъжд. Въпреки това две–три гранати, изпратени във въздуха, могат да докарат дъжд. Религиозният се моли, но дъждът не иде. Кой дъжд е по-добър: който иде чрез молитва, или чрез гранати? – И единият е добър, и другият, само че първият е по-евтин, а вторият – по-скъп. Всяко добро дело е на място; важно е да се направи без никакви разноски, или поне с най-малките разноски. Същото се отнася и до любовта. Всяка любов е на място, но най-добра е оная, която се проявява с най-малко разноски. Разточителната любов лесно се изразходва. Тя не издържа на големи мъчнотии и изпитания. Истинската любов, вяра и надежда идат с най-малки разходи. Има случаи в живота, когато любовта, вярата и надеждата се придобиват с големи разходи. Често човек, за да получи любовта на ближния си, прави големи разходи. Тъкмо при тия условия вероятността за идването на любовта е най-малка.

Питате: „Защо идат изпитанията и страданията в живота?“ – За да се изпита любовта на хората, да се види на каква основа е поставена. За това, именно, изпитаха Йова. За това изпитаха и Христа. Той даде пример на безкористна любов. Христос мина през големи страдания и показа на хората как да обичат. Христос, създаден по образ и подобие на Бога, който разполагаше с богатството на света, се отказа от всичко заради човечеството. Той се пожертва за хората, отказа се от своите блага, смири се и прие рабски образ. Той мина през най-големите страдания, но издържа, понесе всичко с любов. Той показа любовта си към Бога, показа на хората как тя работи. Ако нямаше любов в ума, в сърцето и в душата си, Христос не би издържал на тия големи страдания. Работата, която Той свърши, се основаваше на любовта.

Христос постави за основа на своя живот трите закона: законът на вярата, надеждата и любовта. Той раздаде на хората всичкото си земно богатство, за да изпълни закона на надеждата. Той се отрече от себе си, от своя живот, за да изпълни закона на вярата. Той се отрече съзнателно от всичко, което имаше, с любов, а не насила. И войникът се отрича от живота си, отива на бойното поле, но насила, а не доброволно. Той знае, че ако не отиде да се бие, ще го застрелят. Христос прие доброволно кръста на страданието, за да изпълни закона на Любовта. Едно нещо е да проявиш любовта си доброволно; друго нещо е, ако те заставят насила да любиш.

Казвате: „Досега ние не сме ли свършили някаква работа?“ – Свършили сте много неща, но нямате дълбоко разбиране за живота. Представи си, че попаднеш в една долина, в която има много скъпоценни камъни. Имаш свобода да вземеш, колкото искаш и каквото искаш. Ти взимаш две–три малки камъчета, слагаш ги в торбичката си и тръгваш. Мислиш, че трябва да постъпиш така от скромност. Питат те: „Защо взе тия малки камъчета?“ – „За да има и за другите.“ – Това е неразбиране, незнание, а не скромност. Щом си попаднал в тая долина, ще вземеш, колкото можеш да носиш, и то от най-големите. Умният човек ще си вземе един скъпоценен камък, голям като камилско яйце – като яйцето на любовта. Умният човек ще си вземе един скъпоценен камък, голям като паче яйце – като яйцето на вярата. Умният човек ще си вземе един скъпоценен камък, като кокоше яйце – като яйцето на надеждата.

Сега, за да се оправдае за незнанието си, оня, който взел малки скъпоценни камъни, казва: „И другите хора постъпват като мене“. – И те са толкова умни, колкото си умен и ти. Какъв свят е тоя, в който не можеш да намериш човек, в сърцето на когото има скъпоценен камък, голям като камилско яйце? Казвате, че повечето хора обичат да лъжат. Това показва, че вие не сте намерили човек, в сърцето на когото има скъпоценен камък, голям поне като просено зърно. Такива хора съществуват, но вие не сте ги намерили. Казвате за някого, че не го обичате. Как да не го обичате, щом Бог го е създал? Вие сами се поставяте в противоречие. Който не обича някого, той не се произнася добре за него, за което ще носи отговорност. Първите човеци – Адам и Ева, са направени от Бога; останалите човеци са произлезли от хората. Сегашният човек трябва да работи върху себе си, за да се роди от Бога. Казано е в Писанието, че роденият от Бога грях не прави. Когато се говори за човек, роден от Бога, това се отнася до неговото вътрешно съзнание. Казваме, че Божественото съзнание в тоя човек е събудено. При това съзнание човек гледа на себе си като частица от Бога. Роденият от хората и като се ражда, и като умира, изпитва в себе си едно вътрешно колебание.

Някой казва, че за да живее хармонично, трябва да се откаже от всичко. Под „отричане“ от всичко той разбира да скъса връзката си с хората, да не се интересува от тях, да не им помага. – Това не е отричане. Така ли се отрече Христос? Да се отречеш от всичко, разбирам, да се отречеш от онова, което спира проявите на твоята любов, вяра и надежда. Ще се отречеш от това, което ти препятства, а ще възприемеш онова, което дава възможност за проява на любовта, вярата и надеждата. Може да живееш като последен слуга, но ще развиваш своята вяра, надежда и любов.

Казвам: Всичко, което става в света, има предвид развитието на съществата. В тоя смисъл и женитбата става по три съображения: за развиване на вярата, надеждата и любовта. Когато някой каже, че се оженил, казвам му: Да те благослови Господ да работиш за развиване на своята вяра. На друг женен казвам: Да те благослови Господ за развиване на своята надежда. На трети казвам: Да те благослови Господ да работиш за придобиване на любовта. Няма неженен човек в света. Ако някой настоява, че не е женен, казвам: Ти не си женен, защото още не си работил нито за вярата, нито за надеждата, нито за любовта. Младите, които още не разбират живота, са неженени; старите, които отчасти го разбират, са женени. Някои стари хора овдовяват. Това показва, че между мъжа и жената не е имало любов. Щом умре мъжът или жената, казвам, че те не са работили за развиване на любовта, вярата и надеждата. Ако са работили съзнателно, те живеят в пълна хармония и не умират. И тъй, работете за развиване на вярата, надеждата и любовта. Затова трябва да вървите в Божествения път. Като знаеш това, не казвай на човека да не се жени, но му кажи: „Ако се жениш, научи се върху какво трябва да работиш: върху вярата, надеждата или любовта“. Христос дойде на земята да прояви любовта си, чрез която да помага на страдащите, които изгубили своя път, и така да ги върне към Бога. Той казва: „Ще опазя овцете, които ми даде“. Значи Христос намери изгубените овце и опази живота им. Днес на всички хора липсва нещо, а именно – вечният живот, който включва в себе си вечната радост, вечния мир, вечната светлина. Докато не намери вечния живот, човек е свидетел на постоянни промени в себе си: ту е разположен, ту неразположен; ту има светлина, ту няма; ту има любов, ту няма. Сега, вие се стремите към живот, в който царуват вярата, надеждата и любовта. Един ден, когато напуснете земята, ще видите, че безсмъртното тяло на човека представлява външната страна на любовта. Надеждата и вярата представляват облеклото на любовта. В бъдеще тялото ви няма да умира. То ще бъде създадено по законите на вярата и надеждата. Всички действия на тялото ще стават правилно. За да се прояви вечният живот в човека, тялото му трябва да действа по закона на любовта. Когато вярата, надеждата и любовта се съединят в едно, тогава ще се създаде безсмъртното тяло на човека, в което всички действия ще се извършват правилно. Апостол Павел казва: „Ще се разруши земното тяло на човека и той ще остане с духовното, неръкотворно тяло“. Стремете се да облечете новото си духовно тяло. Желая ви да се облечете с надеждата, да се обгърнете с вярата и да се изпълните с любовта. Това е предназначението на всеки, който иска да се нарече чадо Божие. Този е пътят, по който всеки трябва да мине.

В Божията Любов е благото на човека.

Утринно Слово от Учителя, държано на 14 март 1937 г., София, Изгрев.

Книги:

Приложение на Вярата, Надеждата и Любовта в живота

Аз го създадох (Утринни Слова (1936–1937). Стара Загора, 2003)

35 беседи от 27 септември 1936 г. до 19 септември 1937 г.

Приложение на вярата, любовта и надеждата

Той създава (София, 1998)

15 беседи от 27 септември 1936 г. до 14 март 1937 г.

Начало: 05:00

Link to comment
Share on other sites

От книгата
"
Азъ го създадохъ
", т.1. Утринни Слова (1936–1937).
Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

на томчето

Приложение на Вярата, Надеждата и Любовта в живота

15-то Неделно Утринно Слово от Учителя, държано на 14. 03.1937г. 5 ч. с.
меко, приятно време.
Изгрев.
Наряд: Добрата молитва. Хвалата. Молитвата на Царството.
В начало бе Словото. Ще прочета часте от 13 глава от Евангелието на Йоана, от 20 - 38 стих.
Много дарби има в човека недоразвити. Много чувства има в човека, които стоят в спящо състояние. Човек не може да разбере състоянието на Исуса. Колкото и да се сили да го разбере, мъчно е, защото не е минал през неговото състояние. Докато човек не мине през опитностите на Христа, той никога не може да Го разбере. Каквото и да чуете да ви се говори, вие не можете всичко да разберете, защото умът ви е зает с други Някои работи. Тогава умът ви е зает с близки работи, с близки предмети. Понякога човек е зает със своето тяло: боли го крак, гръбнак, глава, или стомах му нещо разтроен. Макар че човек носи своето тяло от хиляди години, обаче, едва сега той е започнал да изучава причините, на тези прояви. Случва се, че човек хълца с часове. Лесно е да се справи с хълцането. Как? Като пие малко гореща вода или като поеме дълбоко въздух.
 
Причината за хълцането се дължи на едно малко подигане на диафрагмата. Щом се свали и дойде на своето положение, хълцането престава. Диафрагмата е покрив на стомаха. Когато покривът се дигне много високо, тогава подът трябва да слезе малко надолу. Другояче казано: когато човек не мисли право, той започва да хълца. Когато чувствува, той пък почва да плаче. Има един естествен плач, но има и много плачове, които не са естествени.
 
Казвам: Спрете се върху думата „Вяра" и помислете, какво представя тя. Казвате, че човек трябва да има вяра, но вярата има много методи, които вие не можете да приложите в живота си. Вие трябва да различавате, кога вярата действува у вас. В Писанието е казано: „Ако имате Вяра колкото синапово семе, като кажете на една планина да се премести, тя ще се премести". Горите, планините представят мъчнотиите в живота. Ако има вяра, човек може да се справи с мъчнотиите си лесно. Това значи да премества планини и гори от едно място на друго. Задава се въпрос: Как се добива вярата? Вярата не може да се добие по механически начин. Христос уподобява вярата на синапово зрънце. Това значи, че както синаповото семе се развива, така и вярата има условия да се развива.
 
Сега ще ви представя три положения. Допуснете, че един ваш приятел иска да ви направи три подаръка: да ви даде две кила злато, две кила барут или две кила жито. Кой подарък от трите бихте предпочели? При сегашните условия на живота вие бихте предпочели двете кила злато, защото ще свършите много работа с тях. Обаче, ако сте военен, вие ще предпочетете двете кила барут, защото с Тях ще свършите много работа. За двете кила жито малко ще се замислите, да го приемете или не. Защо? Защото е нещо достъпно. Щом имате пари, жито всякога можете да си купите. Но нека се преведат тия работи. Какво ще ви даде златото? Условия за работа. С златото можете да започнете търговия, можете да си направите къща и т. н. Какво ще ви донесе барутът? С него можете да разчупвате камъни, да търсите скъпоценности, можете да отворите сражение. Но какво са две кила? Като свършат двете кила, нищо няма да остане от тях. Колко са две кила? И най-после остава житото. Какво можете да направите с него? Можете да го сварите, да си направите хляб, като го смелите, а може да си направите една хубава баница. Може, обаче, и да се посее. Тогава ще имате по-добри резултати. С парите ли можете да станете най богат, с барута или с житото? Как мислите? От ваше гледище най-богат можете да станете с парите. С Тях можете да си купите много ниви. Сега ние разрешаваме въпроса на златото, на барута и на житото. Въпросът на житото представя закона на Любовта. Златото представя закона на вярата, а барута - законът на надеждата. Ако турите барута и житото на едно място и ги размесите, вие ще получите обратни резултати. При златото ти трябва да имаш вяра. Златото принадлежи на Слънцето, отдето иде светлината. Значи вярата се занимава със светлината. Надеждата с какво се занимава? Надеждата се занимава с Земята. Щом имаш надежда, ти се свързваш с Земята. Надеждата се подхранва от Земята. А откъде се подхранва житното зърно? - То се подхранва от Любовта. Това е законът на Духа.
 
Сега като слушате тия неща, казвате: Тия неща не ни са ясни. Не е въпрос в яснотата или в неяснотата на нещата. Работата седи в онази вътрешна придобивка, която човек може да има. Някой може да има инструмент, цигулка или пиано, за да знае неговата история, как се е създал, да знае да свири на него, но като се изгуби инструмента, и музиката ти с него заедно изчезва. Така
всеки
човек може да си служи с хляба, както хлебарите днес го правят. Но това не е негово изкуство. Един ден хлебарят го няма. Какво ще правите тогава? Кой ще ви прави хляб? Четеш една книга, как светиите са страдали. Ти се насърчиш, но като оставиш книгата и дойдеш до твоята вяра, отново се обезсърчиш, изгубваш вярата си. Та казвам: При сегашните условия на живот вие се нуждаете от голяма светлина и вяра, а не като тази, която сега имате. Тази светлина не допринася много. Тя е като барут. Врътнеш ключа, тя светне. Завъртиш ключа, тя изгасне. Светлината, която излиза от лампите, с които днес си служим, не е добра за очите ни. ТЕ не са приспособени към нея, и затова трябва много да се пазим от нея, да пазим очите си. Понякога светлината на нашите електрически лампи е много ослепителна и трябва да се пазим от нея. Когато четете някой роман, вие се възхищавате от героя и от героинята, но не знаете, че авторът ги е представил такива, каквито не са в действителност. Така той е представил и останалите си действуващи лица. Героят винаги трябва да има такива качества, каквито обикновените хора нямат. тогава, всички хора, които се женят, са все герои. ТЕ са първите герои в света. Неженените хора са слабодушни, те не са герои. В Тях няма никакво геройство. Следователно, който се жени, той е на бойното поле. Като се оженят, още първата вечер мъжът и жената се дуелират и след това мъжът се оплаква, че жената го ръгнала в сърдцето. Някъде пък жената се оплаква, че мъжът я ръгнал в сърдцето. Така се те дуелират. Женитбите на Земята между мъже и жени не са нищо друго, освен дуели. И след това се питат, кой ще пее - петел или кокошка? Какво ще ми кажете на това отгоре? Каква идея може да има едно семейство, което разрешава въпроса, петел ли ще пее или кокошка. Кокошката казва на петела: Ти ще кукуригаш, а пък аз ще куткудякам. Ако кокошката не може да куткудяка, а петелът не може да пее. ТЕ нищо не могат да направят. Когато кокошката куткудяка, тя е свършила една добра работа. И когато петелът пее, и той е свършил една добра работа. Когато петелът сутрин рано каже „кукуригу", Слънцето веднага Изгрева. Петелът никога не кукурига, без да е изгряло Слънцето. Щом Слънцето залязва, петелът пак пее. Когато изгрее Слънцето, петелът казва: Кукуригу, днес господарят ще бие господарката. Казвате: Защо петелът пее?
 
Сега аз оставям настрана живота на петела, но казвам: Опишете, каква роля вие играете. Вие играете роля като хора, но на сцената на самия живот. Щом излезете на сцената, вие не сте вече нито Иван, нито Драган, нито Стоян, но играете роля някаква. Вие играете ролята на Отелло, един от героите на Шекспирова драма. Та като актьор човек трябва да бъде разумен.
 
Казвате: Не трябва да вярваме в Христа. Че вие вярвате в Христа, вие постоянно се дуелирате с Него. Вие се осъмнявате по десет пъти на ден. Казвате: Къде ще ни изведе Той? Къде съм тръгнал по Неговия път? Ако тръгна по Неговото учение, всичко ще пропадне. Ако се откажа от майка си и от баща си, от всички хора, какво ще правя сам в света? Да се мисли така, това значи да разбирате нещата буквално. Христос говори за вътрешния живот на човека, а не за външния. Той не говори за външните отношения между хората. Когато Христос казва: „Аз съм лозата, а вие пръчките", Той ни най малко не разбира сегашните лози и пръчки. Това е само едно уподобление. Вие не сте правили опит да видите, каква е Любовта на лозата. Някои лози дават много грозде, а някои не дават. Защо? Когато лозата обича господаря си, тя му дава много плод. Когато не обича господаря си, тя не му дава никакъв плод. Тъй щото, когато вляза в едно лозе и видя, че това лозе няма плод, казвам, че то не обича господаря си. Когато вляза в едно лозе, което дава плод, казвам, че това лозе обича господаря си. Следователно, въпросът се свежда към Любовта. Само в живота на Любовта има прогрес. Не е въпрос до разочарованията в Любовта. В какво се разочарова човек? Казвате, че този, когото обичате, един ден ще се разочаровате в него. Това е един голям изпит. Вие влизате в живота, понеже това е един порядък на нещата. Бог е казал: Не е добре човек да бъде сам. Това е един порядък, който е от Бога.
 
Порядъкът, който човек е създал, се различава от този, който Бог е създал. Някой път ние влизаме в човешкия порядък на нещата и му даваме название Божествен порядък. Погрешката е в названието. Понякога пък на Божествения порядък туряме название човешки порядък. Всяко семейство, което не се основава на закон но на Любовта, на закона на вярата и на закона на надеждата, не може да има никакво бъдеще. Значи, семейството трябва да бъде основано на закона на Любовта, в който влиза закона на вярата и на надеждата. Основана върху закона на Любовта, това е присъствието на Божия Дух. Основано върху закона на вярата, това е присъствието на светлината, на Слънцето, на всички разумни същества. Основано върху закона на надеждата, то е основано върху земния живот, върху отношенията, които ние имаме на Земята. Много отношения има човек, но надеждата му показва, как трябва да постъпва човек с земните работи. Вярата му показва, как трябва да постъпва с духовния свят, а Любовта показва, какви отношения трябва да има човек към Божествения свят. Тези три неща трябва да се съединят, за да образуват едно цяло. Така именно животът се осмисля. Защото всички блага, които са скрити в земята стават явни, само след като дойде светлината. Ако живот на Земята не дойде, те не могат да се организират. Казано е в Писанието, че Бог от нищо създаде Земята. Обаче, не се казва, че от нищо Бог създаде човека. За човека се казва, че Бог взел пръст, размесил я с малко вода, образувал кал и от нея направил човека. Какво ще разберете от тези думи, че Господ взел малко прах, смесил го с вода и направил човека, на когото вдъхнал своето дихание. Значи, в тази пръст, в тази земя има нещо Божествено, има и нещо човешко. Тази Земя станала жива душа. За да може да живее човек, Бог му създал и растенията, и животни, които поставил да живеят при него. Така той имал задачи, които да разрешава. Бог ни говори чрез външните неща, чрез светлината, чрез тъмнината, чрез растенията и животните, чрез нашите близки, но направо никога не ни говори. След всичко това човек дохожда до онова вътрешно дълбоко разбиране на нещата. Рядко Бог говори отвътре. Някой казва, че Бог му е проговорил. Когато Бог проговори на човека, това съставя за него цяла епоха. Животът му коренно се изменя. Щом Бог проговори на човека, той минава от смърт в живот. Ако му е проговорил и не се изменя, това вече е друг въпрос. Тогава се явява съмнение, дали Господ му е говорил. Бог може да говори на човека и чрез духовете, а те са от различни йерархии. Духовете биват от девет различни йерархии. Като ти говорят духовете, ти най-после ще дойдеш до Божественото.
 
Сега, като ви говоря по този начин, Някои ще кажат: Значи Бог никога не ни е говорил, и ще се обезсърчат. Говорил ви е, но аз ще ви запитам: Като ви е говорил Господ, какво научихте? Ако при мене дойде един музикант и започне да ми разправя за музиката, за различните музикални теории, аз ще го слушам, но после ще му кажа, меко, има една особена класическа музика и ще искам да ми изпее едно от парчетата на тази музика. Каква е тази песен?
 
Тя е следната: "Любов, която носиш живот; вяра, която носиш знание и Надежда, която носиш облекло". Както и да се опитва този музикант, той не може да пее на Любовта. Вие пели ли сте някога на Любовта? Вие пели ли сте песента „Бог е Любов" както трябва? Да се пее тази песен монотонно, това не е никаква Любов. Това е сянка на Любовта. Какви резултати ще имате, ако пеете песента „Бог е Любов" както трябва, мъртвите трябва да станат от гробовете си и да оживеят. А тъй, да пеете „Бог е Любов", а хората около вас да умират и да не стават от гробовете, това не е никаква Любов. Това е човешко разбиране на Любовта. Вие пеете „Бог е Любов", а всичко у вас е мъртво. Вие пеете „Бог е Любов", а всичко у вас е само съмнения, подозрения, обезсърчения - това не е никаква Любов. Като запеете „Бог е Любов", пред очите ви трябва да светне. пеете тази песен, а като излезете вън се карате. Това е Любов от която страдат всички хора, и религиозни, и светски. Днес всички хора, православни, католици, евангелисти, окултисти все за Любовта говорят. И жената, и децата, и мъжът, всички говорят за Любовта, но Любовта я няма в домовете. Една млада сестра ми разправя, че не обичала майка си. Как ще я обича, когато и майката не обича дъщеря си. Защо майката не обича дъщеря си? Защото върви по линията на баща си. По същата причина и дъщерята не обича майка си. Ако майката и дъщерята бяха моми, а бащата - момък, те щяха да се карат за него. Като ви говоря за семейството, вие разбирате тъкмо това, което не е никакво семейство. Нима в семействата на животните, няма същи такива семейства? Между говедата има отношения на семейства. Между кокошките - също има такива семейства. Де е бащата между говедата? Де е бащата между кокошките? Там майката е на лице, но бащата отсъствува. Понякога само петелът се явява между кокошката и пиленцата и започва да ги кътка, да им предлага зрънца. В това отношение той постъпва кавалерски. Понякога ги пъди далеч от себе си. Жените ще кажат: До какъв хал, до какво положение сме дошли ние жените. Грешката седи в това, че като сте играли на сцената роли на царе и царици, мислите, че и в живота сте на същото положение. Не, никакви царе и царици не сте в живота. Като играете пиесата на някой автор, казвате: Велик, умен драматург е бил този писател. Какви хубави роли е избрал, роля на цар и царица, за своите герои. Ние играем ролите на неговите герои, но не сме никакви царе и царици. Помнете, че не сте никакви царе и поставете в ума си идея, да съзнавате истинското си положение, което ви е дадено на Земята. Някой християнин казва: Аз съм Син Божий. Питам го: Ти осиновен ли си от Бога? Ти трябва да съзнаваш, че играеш само роля на Син Божий, но още не си истински Негов син. Не трябва да си служиш нито с бели, нито с черни лъжи. Мнозина ме питат, кой съм. Казвам: За себе си аз зная, кой съм, но ако вие искате да знаете, кой съм, това е ваша работа. Ако непременно искате да знаете, кой съм, тогава намерете историята ми и започнете да я проучвате. Ако аз искам да зная за вас, които сте, аз ще намеря историята ви и ще почна да я проучвам. Ако се интересувам от историята на кокошката, на славеите и на другите птици, аз няма да ги питам тях, какво знаят за себе си, но ще взема историята им и ще я проучавам. Кокошката, славеят и другите птици за мене не са такива, каквито външно ги виждам. Днес кокошката е много изопечна /изопачена/ от първото положение, в което е съществувала. Тя е претърпяла големи кризи, големи несполуки. От голямо непослушание тя всичко е забравила, каквото някога е знаела. Каквото има в сърдцето си, тя всичко го дава навън. Тя постоянно рови, постоянно търси, нищо не задържа за себе си. И между хората има кокошки. Някой чете много, но нищо не остава в ума му. Той е в това отношение подобен на кокошката. И цяла крина жито да дадете на кокошката тя ще я разпръсне. Тя казва: Каквото има за днес, а утре господарят пак ще даде. Тя има вяра, но не е разбрала още отношението си към Бога. Така и вие се залъгвате често. Казвате: Ние в този живот не можахме да достигнем това което желаехме, но в идния ще го постигнем. Това показва, че имате голяма вяра. Отде знаете, че в идния живот ще имате по-добри условия? На какво се основава вашата вяра?
 
Сега като изследвам вашия живот и дохождам до едно от миналите ви съществувания, виждам, че вие сте имали висока идея, очаквали сте да дойдете втори път на Земята и да изпълните това, което сте си предначертали. Ето, сега имате същата програма, имате и условия, но не я изпълнявате. Защо? Защото нямате една вътрешна връзка, отношенията ви не са правилни. И когато питате, къде е Бог, казвам: Бог е горе в главата ви. Къде е Вярата? - Вярата е в дробовете ви. - Къде е Надеждата? - Надеждата е в стомаха ви. Мозъкът, дробовете и стомахът, това са трите възприемателни органи на физическия свят. В мозъка е човешкия ум. Извън мозъка, извън човешкия ум, седи един непознат възвишен свят за вас. Извън дробовете, извън духът който функционира в тях, вие не можете да имате представа за вярата. Ако не дишате правилно, вие не можете да имате Вяра. И ако не се храните правилно, вие не може да имате Надежда.
 
Сега ще ви дам едно правило. Дали ще вярвате в него, то е друг въпрос, но можете да направите един опит. То е следното: Ако ядеш добре, ще усилиш надеждата си; ако дишаш добре, ще усилиш вярата си; ако мислиш добре, ще усилиш Любовта си. Защо носите тази глава? Вие очаквате да умрете, да се изпразни главата ви и като отидете на другия свят, там да научите нещата. Значи, големите блага, които Бог ни е дал, ние ги оставяме настрана, а очакваме на един бъдещ живот, който впоследствие ще дойде. Апостол Павел казва: „Всички няма да умрем, но ще се изменим“. В какво отношение може да се измени човек? Сега, аз не искам да дойдете до вашите стари разбирания. Вашите стари възгледи и разбирания са наслоявания, които ви спъват. Знаете ли на какво мязат вашите стари възгледи? Те са така заразителни, както са заразителни черешите и сливите, които хората садят по гробищата. И най-добрите череши да посадите на гробищата, те ще всмукват от соковете на мъртвите, и по този начин ще предават заразата и на всички ония, които ги употребяват. Ако черешите са приели от соковете на добри хора, вие ще приемете тяхното добро. Но ако соковете са били взети от гробовете на разбойници, с черешите заедно ще приемете и техните отрицателни черти. Следователно, ако поставите една череша при добри или при лоши условия, при добри или лоши хора, тя ще приеме от техните влияния, и по този начин ще предадете това влияние и всички ония, които я употребяват. Влиянието на добрите хора или на лошите хора ще мине от растителното царство в хората. Сега аз искам да ви наведа на това, за да мислите правилно, да знаете, че много причини има, които могат да създадат ред наслоявания в човешкия мозък, в дробовете и в стомаха му. Щом става такова напластяване, наслояване във вашия мозък, вие ще развалите Любовта си. Щом става такова наслояване в дробовете ви, вие ще развалите вярата си и най-после, щом става такова наслояване в стомаха ви, ще развалите надеждата си. Следователно, нито вярата, нито надеждата нито Любовта ви ще могат правилно да функционират.
 
И тъй, не очаквайте сега втори път да дойде Христос на Земята, за да донесе новата наука. И на времето си още Христос е казал: „Нова заповед ви давам“. Тази нова заповед трябва да функционира у вас. Едно от спомогателните средства на новата заповед е вярата. Почвата на вярата това са дробовете. Значи, трябва да дойде надеждата да помага на вярата, а почва на надеждата, това е човешкият стомах. Дръжте стомаха си не отделно, но свържете го с ония възвишени същества, които се хранят също, както и човек се храни. Христос казва: „Не само с хляб ще се храни човек, но и с всяко Слово, което излиза от устата на
Отца." Който не знае как да се храни, той ще изгуби надеждата си. Ако не знаеш, колко и какви прозорци да туриш на къщата си, ти ще осакатиш своята вяра. Като осакатиш вярата си, ти ще създадеш в себе си ред песимистични настроения. И тогава, ако предприемаш някаква работа, ще кажеш: Тази работа няма да я бъде. Ако се жениш, ще кажеш: Жена ми няма да ме обича. Ако имаш синове, ще се усъмниш в тях. В кои хора можете да имате вяра? В богатия човек можеш ли да имаш вяра? Когато богатият каже, че ще ти даде пари, можеш ли да се съмняваш в него? Може да има малки изключения, но той разполага с пари, може да ти услужи, щом веднъж ти е обещал. Сиромахът и да обещае една сума от хиляда лева, той не може да издържи обещанието си, защото няма пет пари в джоба си. Ето защо на сиромаха не може да се вярва. Ако сиромахът каже, че ще ти даде сто лева и ако богатият каже, че ще ти даде сто лева, в кого ще вярваш от двамата? Срещаш едного, който едва обръща Евангелието и ти казва, че може да те научи нещо. Какво ще те научи? Ще те науча да любиш Бога. Ти трябва да знаеш, че трябва да любим Бога. Това не е никаква наука. Как ще покажеш на хората, че имаш Любов към Бога? Отиваш в един дом и намираш, че детето на хората от този дом е умряло. Ако имаш Любов към Бога, ти ще кажеш на това дете да се върне при майка си, и то ще се върне. Ще му кажеш, че на онзи свят нямат нужда от него, и то трябва да се върне при майка си. Влизаш в друг дом и виждаш, че слугата намислил да убива господаря си. Ти му казваш: Слушай, ти си намислил да направиш нещо лошо, едно престъпление. Мисли, какво ще правиш, защото ще увиснеш на въжето. За да не става това, не убивай господаря си. Господарят ти е много добър човек. Един ден той ще ти даде нещо от своето богатство. Ако всичко това, което ти казвам, не стане, ела при мене, аз ще ти дам тази сума, за която ти казвам, че господарят ти ще я даде. Ти почакай малко, направи един опит и ще видиш, че вярно ти говоря. Този твоя господар ще измени отношенията си към тебе: Ще ти плаща добре, ще се отнася добре към тебе. Ще ти дава почивка. Ако не стане така, както сега ти казвам, ще ти намеря по-добър господар от твоя.
Та ходим ние при Господа, искаме това - онова от Него и казваме: Господ ще направи това, което искаме. И след това, седим и очакваме. Ако не се сбъдне очакването ни, ние се разочароваме. В това отношение ние даваме директива на Господа, като че сме господари. Казваме, че Господ ще направи нещо, Той не го направя. Не, това показва, че хората нямат към Бога онова отношение на смирение. Всеки минава за господар. Някой казва: Знаеш ли, че вчера се помолих на Господа за дъжд, и днес вал дъжд. Чуден е този човек? Защо трябва да мисли, че като се е помолил, и дъждът е дошъл? Този ден не се е молил само той. С него заедно са се молили Иван, Стоян, Драган, Петко, най-малко стотина души са се молили. На кого от тия сто души се е чула молитвата? Отде знаете, че вашата молитва, именно, се е чула! Че днес хората и по изкуствен начин могат да докарат дъжда. Има случаи, когато без да се молят хората на Бога, дъждът идва. ТЕ изпратят една-две гранати във въздуха, и дъждът дохожда. А ти, който си религиозен, молиш се на Господа за дъжд, но дъжда не иде. Кой дъжд е по-добър: този, който иде след молитвата на човека, или който иде след изхвърляне на гранатите във въздуха? И единият, и другият начин е добър, само че чрез молитвата дъждът е по-евтин, а чрез гранатите по-скъп. Важно е, че дъждът може да се образува и по друг начин, по изкуствен начин. Едно добро дело може да стане по много начини, но най-добро дело е онова, което става без никакви разноски. Или поне с най-малките разноски. Любов, която е много разточителна, тя не е вярна Любов, не може много да издържа. И тя е добра донякъде, но истинската Любов идва с най-малко разходи. Истинска надежда е онази, която идва в живота с най-малко разходи. Обаче, има и вяра, и надежда, и Любов, които идват в живота с големи разходи, с големи разноски. Аз съм виждал хора, които, за да придобият Любовта на някого, правят големи разходи. Той ще направи къща, ще харчи пари за това - онова, но тогава най малка вероятност има за идване на Любовта.
 
Един ден, като се разговаряли боговете в съвета на ложите, един от учителите на тъмната ложа взел думата по повод това, което говорил с Бога. Бог го запитал: Обърнал ли си внимание на Любовта на моя раб Йов, да видиш, че няма друг подобен на него? Неговата Любов се обосновава на имане: той има ниви, лозя, къщи, овце, говеда, дъщери и синове. Всичко си му дал в изобилие. Остави го на мене, аз да го изпитам, тогава да видим, каква е неговата Любов. Като му се вземе всичко, ако остане същата Любов, тогава може да се говори за него. Тъй щото, когато питате, защо идат изпитанията в света, казвам: Изпитанията идат, за да се види, каква е Любовта на човека и на каква основа е поставена. Когато дойдем до живота на Христа, мнозина казват, че така било определено. Не, в Любовта на Христа имаше пълно безкористие. Христос претърпя най-големи страдания, за да покаже Любовта си, и оттам да научи хората, как да обичат. Христос, Който има образ и подобие Божие, Който имаше всичкото богатство на света, даде всичко за човечеството, отказа се от всички свои материални блага. Той прие образа на последен, прие рабски образ и понесе всички страдания заради хората. Той показа Любовта си към Бога, показа, как Любовта работи. Ако в душата, в ума и в сърдцето на Христа нямаше Любов, Той не би могъл да издържи на тези големи страдания. Не само да минат тези страдания, но те именно, показват, че работата, която Христос свърши, беше обоснована на Любовта. Три неща застъпи Христос: Вярата, Надеждата и Любовта. Той изпълни закона на Надеждата, затова раздаде всичкото си богатство, което имаше на Земята. Той изпълни и закона на Вярата. Вярата се показа чрез пълното самоотричане, което Христос направи. Това самоотричане не беше външно, да покаже на хората, че се е самоотрекъл. Човек може да се самоотрече, но после да съжелява. И войнът се самоотрича като отива на бойното поле, но това самоотричане не става доброволно, но на сила. Ако не отиде да се бие, той ще бъде застрелян. Ако ти си заставен на сила да изявиш Любовта си, това е едно нещо, но ако по свобода изявиш Любовта си, това е съвсем друго нещо.
 
Сега, като ме слушате, Някои от вас ще кажат: Чудно нещо! Нима досега не сме свършили нищо? Не че не сте свършили нищо, но у вас няма разбирания. Представете си, че в една долина има много скъпоценни камъни, от различна големина, но вие сте толкова скромен, че сте взели от най- малките скъпоценни камъни и сте ги турили в торбичката си. Питам: Защо взехте толкова малки скъпоценни камъни? Да има и за другите. Това не е скромност, това е незнание. Щом сте попаднали в тази долина, вие трябваше да си вземете скъпоценни камъни, колкото са на големина като кокоши, пачи или камилски яйца. Аз не ги видях. Умният човек ще си вземе едно яйце от скъпоценните камъни, голямо като камилското, като яйцето на Любовта. Умният човек ще си вземе един скъпоценен камък, голям като пачето яйце, като яйцето на Вярата. Умният човек ще вземе един скъпоценен камък голям като кокошето яйце, като яйцето на Надеждата. Камилското яйце по големина се равнява на 24 кокоши яйца. Тогава идва извинението. Този човек, който е взел от малките скъпоценни камъни, ще каже: И другите хора правят като мене. Че и те са като тебе. И те са толкова умни, като тебе. Какъв свят е този, ако ти не можеш да намериш един човек, в сърдцето на когото да има един скъпоценен камък, голям като камилско яйце? Казвате, че всички хора били лъжливи. Какво показва това? Това показва, че вие не сте намерили човек, в сърдцето на когото да има един скъпоценен камък, голям поне като просено зърно.
 
Не че такива хора не съществуват, но вие не сте ги намерили. Срещате един човек и казвате, че не го обичате. Как да не го обичате, щом Господ го е създал? Тогава вие се поставяте сами в противоречие. И след това ще ме държат отговорен, че аз не се произнасям за една картина, както трябва. Всеки, който не обича някого, той не се произнася добре за тази картина, и затова ще го държат отговорен. Първите хора са създадени от Бога. Така намирам аз. Но сегашните хора са създадени от хората. В Писанието е казано, че ние тепърва трябва да се родим от Бога. Затова е казано още, че роденият от Бога грях не прави. Казано е някъде в Писанието, че Бог е родил първите хора. Апостол Павел казва за себе си: Аз ви родих в Христа. Това е по човешки казано. Когато се казва, че Бог ни е родил, това се отнася до вътрешното съзнание в човека. Това се дължи на Божественото съзнание, което е събудено вече в човека. Само при Божественото съзнание човек може да схваща, че е частица от Бога. Когато искаме да познаем, дали сме родени от хората ще забележим в себе си една вътрешна несамоувереност. Тогава и като се раждаме се колебаем, и като умираме се колебаем. Това остава като един неразрешен въпрос. Следователно, казвате, че за да живеете един правилен живот, вие трябва да се откажете от всичко. Когато Христос дойде на Земята, отказа ли се от всичко? Отказа ли се той да обикаля хората, да обикаля Земята, да помага на бедните, на страдащите, на болните да ги лекува? Някои казват, че не искат да имат никаква работа с хората. Това не значи още отричане от всичко. Да се самоотрече човек от всичко, това значи да се отрече от онова, което спира неговия прогрес. Човек трябва да се самоотрече само от онова, което спира развоя на неговата Любов, на неговата вяра и на неговата надежда. Това значи истинско отричане. Значи, да се откаже от всичко това и да възприеме само онова, което помага за развиване на неговата Любов, на неговата вяра и на неговата надежда. Тези неща се крият в самия живот. Следователно, човек може да живее като последен слуга, да прислужва на всички, но да живее така, че да развива своята Любов, своята вяра и своята надежда.
 
Та казвам: Всичко в света служи за развиване. В света има три вида женитби. Ти се жениш, за да служиш така, че да развиваш или своята вяра, или своята надежда или своята Любов. Когато някой ми казва, че се е оженил, аз зная вече, защо се е оженил и тогава му казвам: Да те благослови Господ да работиш, за да развиваш своята надежда. Друг ми казва, че се е оженил. Казвам му: Да те благослови Господ да се развиваш в своята вяра. И когато трети ми каже, че се е оженил, казвам: Да те благослови Господ да работиш за развиване и придобиване на Любовта. Сега всички вие сте женени. Няма човек между вас, който да не е женен. Когато някой настоява, че не е женен, казвам: Ти още не си мислил нито за вярата, нито за надеждата, нито за Любовта, затова не си женен. Неженените са младите, които още нищо не разбират, а старите, които са разбрали нещата, те са вече женени. Има Някои стари овдовели. И на такива хора казвам да не се препоръчват за нищо. Щом мъжът на някоя жена умре, и тя остане вдовица, казвам: Между мъжа и жената не е имало никаква Любов. Нито жената трябва да умира, нито мъжа. Но кога? Когато са женени по закона на вярата, на надеждата и на Любовта. Щом умре единият от тях, това показва, че те не са развили никаква вяра, нито надежда, нито Любов в себе си. Сега това може да не ви засяга, да не ви интересува, но аз ви давам идея, какво представя брака.
 
В сегашния си живот вие трябва да развивате три неща: Вярата, Надеждата и Любовта си. За да ги развива, човек трябва да мине по Божествения път. Казвате на някого: Не се жени. Не, вие трябва да му кажете: Ако се жениш, трябва да знаеш, какво да развиваш - Любовта, Вярата или Надеждата си. Защо дойде Христос на Земята? Той дойде, за да ви покаже своята Любов. Любовта е онази сила, която иде да помага на страдащите, които са изгубили своя път, да ги върне към Бога. Христос казва: „И ще опазя овцете, които ми даде." Значи, Някои от овцете са били изгубени, и Христос трябвало да ги намери, да упази живота им. ТЕ са се изгубили, защото са се отдалечили от Бога. И Христос дойде на Земята да даде на хората онова, което им липсва. На всички хора липсва вечния живот, както и онази постоянна радост, постоянен мир, постоянна светлина. Често вие говорите за тази светлина, но тя се сменя у вас: ту си разположен, ту не си разположен; ту имаш светлина, ту нямаш светлина. Говорите за Любов, но тази Любов се сменя у вас.
 
Казвам: Ние, обаче, говорим за неща, които никога не се сменят, нито се променят. Ние се стремим към един живот, в който царува Вярата, Надеждата и Любовта. Един ден когато дойдете на Земята и когато я напуснете, ще видите, че безсмъртното тяло е външната страна на Любовта. Надеждата и Вярата ще представят облеклото на Любовта. Бъдещето ви тяло няма да умира, то ще бъде създадено по законите на Вярата и Надеждата. Всички функции в това тяло ще стават правилно. За да се прояви вечния живот в човека, неговото тяло трябва да функционира по закона на Любовта. Т щото, когато Надеждата, Вярата и Любовта се съединят в едно, тогава ще се създаде бъдещето тяло на човека, което ще бъде безсмъртно, и в което всички функции правилно ще се извършват. Апостол Павел казва: „Ще се разруши нашето земно тяло, и ние ще останем с духовното си тяло, неръкотворено". Всички трябва да се стремим да се облечем в новото си тяло.
 
Всички вие, които сега сте дошли на Земята, трябва да се облечете в Надеждата, да се обгърнете с Вярата и да се изпълните с Любовта. Това е предназначението на
всеки
един, който иска да бъде чадо Божие. Този е пътят, по който човек трябва да мине.
Отче наш.
В Божията Любов е благото на човека /три пъти/.
Гимнастически упражнения.
Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...