Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1942), брой 292

[Ани]

БРАТСТВО

Седмичник за братски живот

Брой 292 - год. XIV.

Севлиево, 10 май 1942 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 30 лева

За странство – 60 лева

Отделен брой 2 лев

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Великата жертва – Пламен

Всред природата! – В. Недев

Тя иде! (стих.) – Ст. Г.

Към учителите – Олга Славчева

Словото на Учителя. Настана денят. (из неделна беседа – 19 април 1942 г.)

Реално и нереално. Сей чисто семе! – Любомир

Реално и нереално. Ламтеж по призрачни неща – Любомир

Реално и нереално. Пазете царството! – Любомир

Влиянието на човешката мисъл

Ледовете се топят – В. Недев

Нова насока в живота – Нейчо Георгиев

[Ани]

ВЕЛИКАТА ЖЕРТВА

Да живееш за една свещена. Божествена идея — да посветиш целия си живот, всичките си мисли и действия за осъществяването на един възвишен идеал — няма по-велико призвание, няма по-свещена длъжност за човека от това.

Да служиш на Бога — не по професия, не за пари, не за слава или за каквито и да било други земни цели — да служиш на Бога свободно, непринудено, без никой да те задължава за това, да служиш на Бога тласкан единствено от буйните изблици на любовта в твоето сърце — ето най-красивия дял и най-дълбокия смисъл на нашия земен живот.

Една Велика Жертва стои в основата на света, в основата на живота: това е непонятната в нейната пълнота, за нас, хората. жертва на Бога, който е пожертвал част от своя живот, за да живеем ний, който е разлял навсякъде — от безкрайните и необятни звездни мъглявости, през човека и до безкрайно малкия атом — своя живот. Изпълнил е всичко със себе си, дал е частица от себе си навсякъде, влязъл е в несъвършените форми — Той. Съвършеният, — ограничил се е в този несъвършен живот, за да ни подигне, за да ни учи, за да ни тласка непрестанно нагоре.

Бог се е пожертвал, като от висините на своето съвършенство е слязъл да живее в нас, несъвършените. Той се жертва непрестанно, винаги, всеки миг, като безспирно ни изпраща живота си, чрез който ний живеем.

Ето великата жертва, образ, пример и идеал за човека.

Ний трябва да вървим по стъпките му! По чий други стъпки трябва да вървим? ... На кого, другиго да служим? Коя друга служба е по-достойна за нас от тая — да работим за Неговото Дело? . . .

Има един Велик План за живота на земята, който хората все още не разбират и не искат да приемат. Той е Планът на Бога, чието осъществяване нищо не може да отмени.

ЦАРСТВОТО БОЖИЕ НА ЗЕМЯТА — така се казва този План.

Преди хиляди години още го видяха пророците, и го възвестиха с думите: „И лъвът, и агнето ще лежат заедно“. За него слезе Христос на земята — за да положи неговите основи в човешкото съзнание. И днес, в дните които живеем, неговото осъществяване е вече близко.

Ако пророците го видяха преди хилядолетия, то за нас не е трудно да го видим. защото не хилядолетия, не дори столетия, а само десетилетия ни отделят от него.

И за нас животът има само един смисъл: да служим на Бога, да живеем за Неговото Дело, да отдадем всичките си сили за по-скорошното идване на Неговото царство на земята.

Царството на мира, на братството и любовта. Царството, в което ще има изобилен живот и всички условия за всестранно развитие за всички наши братя и сестри на земята, за всичките деца на Бога.

Да работим за Божието царство! Да живеем за него. Да отдадем всичките си сили за неговото осъществяване тук, на земята! Да отговорим с любов и преданост на Неговата Велика жертва.

Ето достойното призвание за истинския човек.

П л а м е н

[Ани]

ВСРЕД ПРИРОДАТА!

Толкова много дни на човешки обичаи и традиции през годината се ползват от нашето почитание! Колко повече благоговейно внимание заслужавате тия първи пролетни дни, когато природата се облича в празнично великолепие!

Ще ида в близката градина! Тя се е раззеленила и разцъфтяла. Там, между цветята и птичките ще отправя мълчаливо приветствие към природата, която се събужда!

Пристъпих тихо през входната врата на градината. Пристъпих като в храм. Небето беше ясно. Слънцето бе изплувало над хоризонта . . . Тих ветрец поклащаше клонките на дърветата и венчетата на цветята. Утринната роса още блестеше върху листата и тревата. Птичките подскачаха от клон на клон и изпълваха въздуха с веселото си чуруликане. Погледнах наоколо. Каква красота! Колко очарование и омая будеше в душата ми това разнообразие от краски и ухания!

Цветята — те бяха дълги редици около алеите: червени, жълти, сини, бели. Те мълчаха и ухаеха. Опиянен от техния мирис, аз скоро станах глух за малките шумове на околната тишина. Цветята, които имаше с какво да се гордеят: със своето дивно ухание, с вълшебните си краски и може би със своята скрита разумност, непонятна за нас, хората — и все пак те бяха толкова смирени и мълчаливи! Те не ми казаха, че ме обичат, но аз разбрах това по уханието, с което ме обливаха.

О, има ли на земята такава градина от души, чийто живот тъй безмълвно да изявява своята любов и красота? Души, които с мълчаливото си присъствие да издават божественото ухание на любовта и истината? — О, да! Има! — отговориха тихо, едва доловимо, цветята, но аз чувах техния глас вътре в душата си. Тяхното ухание се бе превърнало в нежна мелодия, която се разливаше в душата ми и ми вдъхваше мъдростта на цветята.— Има! Те са душите на любовта! Ще ги намериш навсякъде! Лесно ще ги разпознаеш по уханието, което издават! Когато ги откриеш, нека всичките ти грижи и смущения притихнат! Спри се при тях, вглъбен в собствената си душа! Ти не ще ги чуеш да ти говорят за себе си, да ти разкрият с думи своята тайна! Те не говорят за това, което не се казва, а се живее! Но тяхното присъствие ще ти помогне да намериш изворите на истинския живот в глъбините на твоята душа! Те може би нищо няма да ти кажат, но ти ще почувстваш топлината, която излъчват, ще видиш кроткото сияние, което ги обкръжава. То ще се прелее в твоята душа и ти ще станеш един от тях — един от светящите! Душите на любовта — о, тъй често те ни спохождат, нас — смирените цветя! Защото ние ги разбираме! Нам те мотат да се разкрият и да поверят тайните си. Техния свещен език е тъй сроден с нашия!“

Дълго стоях тъй захласнат и вслушан в този мелодичен глас, който беше гласът на моята душа, извикан от мълчаливото присъствие на цветята. Не бе ли и тя в този момент подобна на едно от тях или пъпка, готова да се разцъфти? Красив е живота на душата, когато той се събуди в нейните мистични дълбочини!

Цветята мълчаха и ухаеха, но те имаха силата да събуждат живота на душата, нейните красиви стремежи! Реших: ще остана верен на безмълвния шепот, на мистичния зов на цветята!

Души на любовта — аз ви срещам навсякъде! Не сте ли вие ранни цветя, предвестници на пробуждащата се духовна пролет на човечеството?

Души на любовта! Вие мълчите и ухаете! Вашия безмълвен зов се долавя от всички пробудени чутки души; вашия мистичен зов:

— Да посрещнем пролетта!

В. Недев

_____________________________________________

Подигнете очите си нагоре: безграничните небесни простори денем и безчислените златни звезди нощем, ви говорят за величието на Бога и за светлото бъдеще на човешката душа.

[Ани]

ТЯ ИДЕ!

Тя иде и нищо да я спре не може

Защото силна е и властна

Над тоя вече прогнил свят,

Безлюбен и безпътен.

И рухва негов трон

В’пропаст далечна с’тътен. . .

*

Тя иде и нищо да я спре не може,

А който я отрича

Затваря си очите.

На новий свят

За светлината и лъчите,

Защото той го не обича.

*

Тя иде и нищо да я спре не може,

Защото не от вчера знай:

На старий свят

Прочетени са дните —

Дошъл е негов край,

Той рухва с трясък.

И из развалините

Се ражда с блясък.

С нежно сладък зов,

На новий свят —

Царицата Любов! . . .

Ст. Г.

[Ани]

КЪМ УЧИТЕЛИТЕ

Знаеш ли ги, учителю, който учиш децата във всичките им степени, кой си? Ти, който имаш с тях през годината дълги месеци всекидневна среща, който започваш и завършваш учебните занятия с молитва, който цял просияваш, когато видиш проблясък на разум в тях и скърбиш, когато не си разбран, не си приет.

Знаеш ли ти кой си?

Имаше едно време Един, който изпращаше своите ученици по работа на „богата жетва“ по села и градове. Той им даваше наставления какви до бъдат, когато подобно агнета попаднат при вълци, що да желаят, от що да се пазят, и срещу кои злини да бъдат безстрашни.

Изпратените от Него ученици отпосле ставаха учители — пастири на „агънцата“ Му. Следователно, ти Учителю, си Христов ученик по велико наследие.

Ти стана учител, малките, тия, които сам Той благослови някога с ръката си и каза: „На такива е Царството небесно“. Велика надежда да възложи Той на тебе, когато ти поръча да ги водиш по Неговия път. Той вярваше в тебе, че няма да Му изневериш, защото знаеше, че ти сам вървиш по Неговия път, следваш го, мил ти е Неговия божествен подвиг, готов си като Него, заради Отца, да положиш душата си за великото Дело.

Но ти, учителю, поради много светски грижи, да не би до си забравил Неговата поръка, нещо да не е отвлякло вниманието ти от целта, че твоите стъпки се колебаят ту но ляво, ту на дясно, под разни знамена и лозунги!? Някой път, ти стремглаво не се ли връщаш назад, или задъхан от бързане тичаш напред да догониш изоставеното?

А може би, ти се срамуваш да се наречеш Негов ученик — изпълнител на повелението Му! И в твоето осрамване ти премълчаваш великите истини, които са ти поръчани да кажеш на тия „малките“, които трябва да упътиш в правия път,

Срамуваш ли се, учителю, за Него ти? Едно време българските „евлогимени“ (? Думата не се разчита добре в пдф-а) се срамуваха от свой род и език. Наричаха се елини, родени из родните дунавски и тракийски полета. И трябваше един мощен глас до се издигне и гръмко да извика над заспалите съвести:

— О, неразумни юроде, породи что се срамиш да се наречеш болгарин. . .?

Наистина, гласа му чуха люде не малцина, скочиха и издигнаха българското име и език дори и до днес.

Но ... до оставим миналото.

Какво е днес това смущение, което се забелязва между твоите „агънца“? Защо са изгубили те смисъл и радост в живота?! Кой ги е подгонил? Къде е техния Учител — пастир де ги „събере“ и стопли душите им с живото слово на Божия син?

Защо се блъскат в безпътица? Защо умират крой пакостните идоли на века и забравяте райската градина но своите души —ония велики дарования, които им даде Господаря на живота, когато ги изпрати. Ти, Учителю, що прави през това време, та те, като подгонени овце се трупат на куп в кошарата и пълни с безумен страх виждат че са сами и безпомощни? Защо мълча за Него ти, през тия дълги учебни години, та ги остави тъй неподготвени и не защитени?

Да, ти ги учиш на всичко. Само едно скри от тях: че смисъла на живота ще намерят само, ако любят Бога, както Христос го възлюби.

Тогава, где си ти, нов Паисие, нов будителю на заспали съвести, отново да викнеш към тия, които изпърво бяха Негови ученици, а после Той ги прати учители между „малките“ — непросветените.

Где, си, нов Паисие, светлия гений на българската душа, който гръмогласно до извикаш сега към българския учител-пастир:

— О, неразумни юроде, поради что се срамиш да обичаш Господа своего?

Той е път, истина и живот, и ти, учителю, чрез Него водиш тях и сам вървиш по неговия път.

Стегни се, учителю, помогни на българския младеж. Сега ти си учен, пълен с опитности и знание, обич — помогни на България, чрез децата й — българчетата които са в ръцете ти!

Ти знаеш как. О, ти знаеш! Попитай сърцето си, разума си — те ще ти подскажат що трябва да вършиш. Разтвори книгата на живота и тя ще те научи как да им помогнеш.

Върни се към подвига на своите добри учители и те ще те научат. Те са посели в сърцето ти безсмъртни семена, потърси ги! Не забравяй целта си, задачата си, о, учителю! Защото истината с неумолими пръсти ще запише твоята дейност и бедното поколение щете пито: „Що даде роду своему“?

Ела, Паисие, и викни отново! Но ти, учителю, не чакай този разтърсващ глас, в стани, опаши престилката на Оногова, който дойда да послужи, а не да му послужат, който слизаше в ямата да търси загубената овца, който сам себе си принесе жертва жива, за да ни покаже, как ние, учителите, без страх пред смъртта и „вълците“, де изпълним своята велика мисия в нашата родина.

Олга Славчева

[Ани]

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Настана денят

(из неделната беседа „Настана денят“ – 19. IV. 1942 г.)

Ако човек би бил лишен от своите сетива и имаше само едно сетиво, как щеше да му бъде представен света? У човека всички сетива не са събудени. Той има пет сетива събудени, а има още седем, които трябва да се събудят. И половината още не са събудени. Трябва да се събуди още едно сетиво, за да бъдат пробудени половината. Сегашните хора, с всичката им наука, като се разгледат внимателно, мязат на деца от първо отне, което учи азбуката, но не знаят още всички букви.

Ако вземем да разгледаме аналите на природата, това, което е в действителност и което мислят напредналите същества, сегашното схващане на хората е просто смешно. Казват: „Той е учен човек, той всичко знае“. — Право с, всичко знае, което е писано в буквара, но това, което е писано в читанката, не го знае. Този, който всичко знае в читанката, не знае какво е написано в граматиката, но знае само какво е писано в читанката. Право е, че всичко знае — каквото е писано в читанката.

От какво се интересуват хората? Запример, сега всички ви интересуват предимно парите. Ако на всеки ще се дадат по 100,000 лева, ще си отворите очите на четири. Ако пък сте болен, веднага ще се заинтересувате за някое лекарство. Ако сте чиновник, чакате да ви назначат. Там, дето човек се интересува, все има някакъв интерес. Аз ще ви заинтересувам сега. В небето са взели решение да турят всички ви чиновници. Всички, които сте тук, да ви турят чиновници на земята, и то доста видни постове да дадат. Понеже вие сте хора на положителната наука, ще кажете: Как ще го докажеш? Аз не вярвам в доказването на нещата. Какво ще доказвам на един човек, че ще му дам пари? Изваждам парите и му ги давам. Това е доказателството.

Дойде някой болен, казва: „Може ли да ме излекуваш?“ Казвам: „Стани!“ Аз само веднъж казах на едното да стане. Много пъти не се казва. Само един опит имам. Пишат ми от Търново, че един брат се вцепенил. Лекарите го оставили за оня свят. Не може да стане, краката му вцепенени и лежи на леглото. Пращам двама братя и казвам как да го лекуват. И двамата много вярващи, обаче, като отиват, и двамата заболяват: единият го заболял кръста, другият — корема. Пишат ми: Тази работа не е за нас, ела да си гледаш работата. Ставам, отивам. Гледам, братът лежи и ми казва: „Аз съм готов за оня свят. Като е дошло времето, ще си вървя“. Смел брат. Рекох: Какво има? — Не мога да стана, краката ми са вцепенени. Казвам: това е духовно вцепеняване. Като му говорих двадесет минути, казвам: Стани! Той стана на леглото. Пак му говорих, казвам: Ти вярваш ли в болестите? — Не вярвам. — А стани от леглото. Стана от леглото. Пак му говорих и му казвам: А се поразходи в стаята. И той се поразходи в стаята. След два-три дни човекът оздравя. Той беше адвокат и отиде да си гледа работата. След това лекарят го пита: Какъв цяр ти даде? — Каза ми да стана и аз станах на леглото. После? —Пак ми каза да стана и аз станах от леглото. После ми каза да стана и да ходя из стаята. Лекарят казва: Не може така, има нещо друго, ти го криеш.

— Не го зная скритото каквото има.

Сега за мене това е детинска работа. Влизам и виждам, че дяволът го е вързал. Вързал краката с конци, вързал ръцете, вързал и гръбнака му. На три места го вързал дяволът и не може да мърда. Изваждам ножчето, и прерязвам конците на дявола на гръбнака и той става на леглото. Като му приказвам, без той да знае, разрязвам конците, с които са завързани краката и ръцете му и казвам: „Стани!“ Как оздравя? — Разрязах конците. А затова трябва да имаш остро ножче.

Във всички хора има желание да направят нещо, но се съмняват. Един евангелски проповедник чел, че Христос казал на слепия: Иди се умий, и ще прогледаш. Той бил баптистки проповедник. Пред неговата църква имало един сляп човек. Казал си: Като свърша, ще отида да кажа на слепия: В името на Исуса Христа да прогледнеш. Свършил си той беседата и отива към слепия, но по пътя си казва: Ами ако му кажа, а не стане? Поседял, поседял и преглътнал и си заминал. Ние решим да направим нещо и дяволът рече: Ако кажеш и не стане? Разбира се, тогава ще ти се смеят хората. Който е цигулар, като вземе цигулката, всичко може да направи. Но онзи, който не е майстор, каквато и цигулка да му дадеш, ще си подигне рамената. Човек трябва да има знания. Но ако в този живот остане да придобивате знанието, тя е загубена работа. Вий трябва да носите знанието със себе си. Виртуози трябва да бъдете — като ви дадат тази цигулка, ще свирите.

Човек трябва да разчита на онова, което Бог е вложил в неговата душа. Най-първо всички хора трябва да се освободят от всички човешки наслоения. От хиляди поколения има такива наслоения. Всичките човешки наслоения трябва да се изхвърлят, да остане само Божественото. Тогава всичко е възможно.

Ние трябва да се повърнем в рая. Да вземем онова, което беше вложено в Адама и Ева в рая, не онова, което придобиха вън от рая. На онова, което беше в рая, на него можем да разчитаме. Адам и Ева, като приеха това, което беше вън от рая, той ги изкара вън от рая. Сега ние мислим, че знанието, което хората добиват в света, ще ни ползва. С туй знание нищо не се добива. Някои говорят за оня свят. Един евангелски проповедник казва: „Ако аз живея добре и има оня свят, ще ми бъде добре, ако живея добре и няма оня свят, то нищо не губя“. Че как така нищо не губи? Животът е загубил. Като няма оня свят, всичко е загубил. Аз не поддържам тази логика. Всякога, когато човек загуби Божественото в себе си, то е загуба. Когато ти ставаш причина да не функционира, да не се проявява Божественото, то е загуба.

Всяка една мисъл, която ви отклонява от правия, Божествен живот, не е чиста мисъл. Тя излиза от някой нечист източник. Всяко желание, което отклонява човека, излиза от нечист източник. Не е въпроса да нямаш желания. Ние ще възприемем само ония желания, които носят живот, ония мисли, ония чувства, които носят живот. Искаме в света да се премахне грехът. Греха ние сме създали. То са наши криви мисли, криви разбирания. И трябва да благодарим, че Бог е предвидил тия неща, които ще станат на земята. — Човешкото тяло постоянно се изменя, сменя се материала във всеки седем години и от материята, която е била преди седем години, нищо не остава. Като направиш една погрешка, след седем години пак си чист. По един естествен път ще се очистиш, понеже нечистотата е вложена вътре в самата материя.

Животът е училище. Тука, на земята, вие сте на училище. Като се върнете на небето, ще ви изпитват, какво сте научили на земята. Вие мислите, че като идете в оня свят, ще ви посрещнат с диплома. Най-първо ще ви питат какво сте научили. Ще дадете отчет. Там искат да знаят. Сега вие мислите да идете в оня свят облечени хубаво, без никакъв изпит, да ви посрещнат ангелите, да видите лицето на Христа. Хубави поетични работи са. Ти като влезеш в един университет, в една колегия или в една гимназия, учителят няма да те посрещне с венци, но ти ще седнеш, ще учиш, ще държиш изпит. Ако учиш, ще имаш уважението и почитанието на учителя си. Ако пък му носиш цветя, даваш му това-онова, сладко ядене, говориш му сладко, а не учиш, той ще ти каже: Така не става тази работа. Казваш: Аз обичам Христа. Ако го обичаш, ще учиш. Ако обичаш Христа, ще сложиш на човечеството. Ако обичаш Христа, ще служиш на децата си, на мъжа си, на всички ще служиш. Щом на мъжа си не служиш, ти и Христа не обичаш. Щом на мъжа си служиш, ти и Христа обичаш. Ако обичаш Христа, ще обичаш и мъжа си. Ако обичаш мъжа си, ще обичаш Христа. Така седи законът.

Тази сутрин гледам, дошъл един евангелист и други православни, гледат упражненията. Един от тях коленичил на земята и казва: „О, Господи, просветли ги, тия, които са се заблудили“. Гледам челото му — само два сантиметра, един човек на физическото поле, тепърва има да става религиозен. Религиозен, който хванал жена си и казва: Аз съм Господ сега. Друг Господ няма в света. Той мисли, че неговото верую е право и казва: Просвети ги, Господи. А на мене казва: Бог ще те съди. Той не „разбира какво значи съд. Казвам му: Да идеш да свършиш, да научиш Божествената наука и тогава да проповядваш. Да не проповядваш преди да си свършил. Някои неща са странни. Хората се бият на бойното поле, с милиони хора умират. и той не отива да се моли да престане войната, а дошъл да се моли тук, че хората играели с музика, — Бог щял да ги съди. „Не съдете, за да не бъдете съдени“.

Ние туряме в действие музиката, за да се упражняват хората по Божествен начин. Музиката въвежда Божественото в живота. А те имат особени схващания. Гледам — преди всичко в него умът не е развит — не може да свързва причини и следствия. Един човек, който, като учил, дошъл едва до елементарните работи. Още столетия му трябват, докато дойде до принципите. Той не разбира какво нещо е любовта и седнал да се моли. Господ да ги просвети.

На основание на закона и на Евангелието, нищо в света не може да стане без волята Божия. Нищо зло не може да стане без волята на хората, и нищо добро не може да стане без волята на Бога. Следователно, когато правим зло, действа волята на човека, а когато правим добро, действа Божествената воля. Всеки човек, който се подчинява на Божествената воля, прави добро. Всеки човек, който се подчинява на човешката воля, прави престъпление. Човек толкоз знае, толкоз може да разбира. В това отношение ний не трябва да съдим даже себе си. Щом намериш един недъг, не мисли, че Бог го е вложил в тебе, да те съди. Онова, което считаш за недъг, изправи го. То е много малко. Писал си едно писмо и не си турил някъде „малък ер“ (ь). Дойде ти на ум, стани, тури го. Казваш: и без „ер малък“ някак ще мине. Не, не ще мине. Липсата на „ер малък“ ще ти причини голяма вреда. Пишеш, не си турил някъде „двойно е“ (ѣ). Стани и го тури. Казваш: и без е двойно може. Не може.

Бог изисква от нас, децата му, които са дошли земята, да се учим. Не изучавайте Адама, когото Господ направи от пръст, но изучавайте този Адам, за когото се казва: .И направи Бог човека по образ и подобие свое и даде му власт. Този е истинския Адам. Той не е съгрешил. Този Адам, който е направен от пръст и му вдъхна диханието си, и Ева, която е направена от ребрата на Адама, те съгрешиха Но има и една Ева, която не е направена от ребрата на Адама.

Любовта е единна, но хората различно я проявяват. Ти искаш да покажеш твоята любов, и аз ще покажа моята. Ти ще покажеш един вид любов и аз ще покажа друг вид. Моята любов произтича от един източник, твоята любов от друг източник, следователно, имат различни съдържания. Жената внася едно, мъжът внася друго, детето внася трето. Всичките хора внасят различни качества на любовта. Един съдия внася съвсем друга любов. Един учен човек внася друга. Всеки човек, според степента на своето развитие, внася известна любов, която е необходима за човечеството. Тъй щото всички ние сме нужни за човека. И грешни и праведни са нужни. Грешните, това са за корените на човечеството, праведните са нужни за клонищата. Ако грехът не служеше в света за някакво благо, Бог не би го допуснал. Аз говоря на вас, понеже сте ученици, трябва да знаете защо е грехът. Той наторява корените. Ако грехът го няма, той знае законите, и слиза на земята известни години. Тогава той наторява корените на човечеството и то се подига. Засега ние се учим от доброто. Като се научим как да се справяме с него, тогава ще учим законите на злото, как да творим. Това е една много сложна наука — науката за злото. Щом дойдем до въпроса за злото, ще кажем: Тази работа е на Господа. Щом дойдем до доброто, ще кажем: Ето нашата работа, учим вече урока, който ни е преподаден. Всеки един от вас може да направи едно добро. Всеки от вас може да направи и зло, но не знае как да го направи. Ние си играем по някой път. Не се опитвайте да правите зло. Вие направете доброто — злото оставете други да го правят. Като дойдете до злото, ще кажете: Тази работа не е за мене.

Злото, кое го Бог прави, в същност е добро. Ако той откъсне ръката на човека, туря му друга, по-хубава ръка. Той дойде някой ден, откъсва всичките изкуствени ръце, които дяволът е създал, и тури Божествени ръце вместо тях. Вземе дяволските умове, изхвърли ги на вън и тури Божествени умове и сърца и оправи нещата, оправи туй, в което ний се оплитаме съвсем и не можем да го оправим в съдружие с дявола.

Не мислете, че някой път можете да надхитрите туй, което природата е направила. По някой път ний играем ролята на онова магаре, което един път натоварили със сол, като преминавало реката, клекнали и товарът му олекнал. Разбрало магарето, че като кляка във водата, товарът му олеква.

Един ден господарят му разбрал, че със сол работата не върви, и го натоварил с вълна. То пак клекнало във водата, но не могло да стане. Докато носи сол, работата върви много добре, но като дойде вълната, тогава работата не става.

Та казвам: На нас ни трябва едно Божествено знание, което да примири противоречията, които съществуват в нашия ум, противоречията, които съществувах в нашето сърце, за да се премахне туй постоянно терзание.

Ако ти не можеш да обичаш, какво даваш на човечеството? Човек се нуждае от любов. Всичките хора умират от безлюбие. Всеки мисли за себе си. Всичките хора трябва да станат проводници, извори на Божествената любов, така, че целият свят да се изпълни само с Божествена любов, да има изобилие, да не умират хората. Сега от безлюбие умират. Гледаш някоя красива мома, ожени се, след 4 — 5 години повехнала, подозрения, съмнения. Мъжът е като цвят — погледнеш, и той увехнал от безлюбие. Децата повехнали. Казвам: Нам ни предстои една велика работа. Майката да бъде разположена, красива, на 120 години чертите й да бъдат хубави, да бъде изправена, да не се прегърбва, да ходи като млада мома. На 120 години да каже: Искам да си замина за другия свят да повика приятелите си, да даде угощение, да се оттегли някъде и да замине за дома. Това е идеала за оня свят.

Сега по някой път седим и казваме: Дотегна ни животът. Животът без любов дотяга. Няма нещо по-тежко от живот без любов. И най-лошият живот с любов, никому не дотяга, никой не иска да се раздели с него — той носи благо със себе си.

Има едно Същество, което ние можем без страх от никакво съмнение да обичаме. Като дойдем пред Него трябва да престанат всякакви спорове. В нас трябва да се яви една радост — да сме готови всичко да пожертваме. Аз искам вие да имате този идеал. От Бога иде туй, което ние очакваме в бъдеще. Той ще внесе мир в света. Той ще примири народите. Кой ще даде деца на бащата и на майката? — Той ще ги даде. Кой ще даде плодовете? Той ще ги даде. Кой ще накара земята да се движи? Той ще я накара. Кой ще накара слънцето да свети? — Той. Кой ще създаде вселената? — Той.

Казвам: При Него като дойдем всичко да жертваме. Да кажем: Да се свети името на Господа, вашия Бог, на когото ние служим.

Из беседа, държана от

Учителя на 19. IV. 1942 г.

София-Изгрев

[Ани]

Любомир

РЕАЛНО И НЕРЕАЛНО

Сей чисто семе!

Мнозина се оплакват, че са правили добро, а в замяна получавали само зло. Това са говорили и мен не веднъж. И когато ги запитвах може ли като се посади боб да израсте царевица, или козата да роди агне — те се смееха — толкова това им се виждаше невероятно. — А при това все пак те се оплакваха. . .

Когато една нива се оре не се засява с чисто семе, бурени излизат по нея. И колкото е по-добре орана, толкова по-големи и буйни са те. Да правиш нещо без любов — то е да ореш без да сееш — бурени покарват!

Каквото и да правиш, прави го от обич. Правиш ли го от каквито и да било други съображения, резултатите ще бъдат незадоволителни.

При това ти, който ще „правиш“ доброто, винаги си спомняй, че в света има само Един, който прави доброто — това е Бог, а ние изпълняваме само Неговото желание. Ние можем да донесем вода от извора и да услужим на некой жаден, но ние не правим водата! Не помним ли това, ние мислим нещата както не са и много естествено е, че животът ще ни опровергава, в сека крачка неочаквани противоречия ще ни смущават...

Сей чисто семе: — всяко нещо, сторено от Любов, е чисто семе! А стореното от Любов — любов ражда. Това е закон, в който няма изключения. Тия, които мислят, има грешка, нека я търсят първом грижливо в себе си и ще видят че след това работите им ще почнат да се оправят. Направил ли си нещо от любов, ти сам ще знаеш това — в душата ще е светло, в сърцето топло и ще чувстваш радост, като че целият свят е твой. Тогава пак ще работиш и даже повече отколкото сега работиш, но такава работа не ще те изморява, а ще ти дава само още по-голям потик. Противоречията ще изчезнат. Ти ще бъдеш доволен от себе си.

[Ани]

Любомир

РЕАЛНО И НЕРЕАЛНО

Ламтеж по призрачни неща

Днес мнозина развалят живота си, губят дните си и жертват силите си да постигат цели, които са временни, често призрачни, като облаци, които първият вятър разгонва или изгряващото слънце стопява.

Зад всеки предмет и вещ стои една идея, някое реализирано желание. Тази идея е по-ценна от формата, която я носи. А още по-важно е съзнанието, което я е създало.

Сега мнозина искат да се осигуряват. Други — да създават положение. Трети — да завладяват, управляват, нареждат. Всичко това е прекрасно. В основата си всичко това са Божествени идеи. Но когато закона за цялото се използва частично, това ражда само временни блага. А когато частта иска да се натрапи на цялото, това ражда катастрофи, зло смърт. Зад преходните форми стоят идеите, които заслужават внимание. Зад идеите стоят техните носители — възвишени съзнания, които би трябвало да проучваме. Не да бягаме от света, но същевременно и да не бъдем пък роби на това, което ние сами сме си създали. А сега колко много си тия, които са роби и поклонници на съвременни идоли: наука, култура, моди... Зад всички тях стоят вечни идеи, но те трябва да бъдат правилно разбрани. Да живеят всички хора по братски — това е Божествена идея. Но когато се иска да се постигне това чрез насилие, това е изопачено разбиране, което докарва страдания и смърт на милиони хора. . .

Да ламтим за това, което винаги свети, което носи живот в себе си. Това, което, възприето, дава сила, разбрано — носи свобода! Ако ще бъдем слуги и носители на идеи, нека поне те да са Божествени — в тях се крие благото на всички — и нашето собствено също.

[Ани]

Любомир

РЕАЛНО И НЕРЕАЛНО

Пазете царството!

Има едно царство, в което всичките закони се гласуват моментално и се изпълняват веднага от милиони най-покорни, най-послушни войници и служители.

Това е царството на нашата мисъл! Човек не познава нищо по-велико от него и при това не го зачита за нищо, макар да има нужда от него постоянно.

Нищо в човека не става преди да се роди мисълта за него, преди да се заповяда от там. В това царство ние сами сме царе и господари.

Няма нищо лошо или добро, които ние сме направили в живота си, което да не е станало най-напред там — в това велико безкрайно царство, в което ние сме самодръжци абсолютни.

Искаме ли да мислим за звездите — там е мисълта ни. За великия океан? — И там е! И за най-дребното и за най-великото — това са все наши лични възможности.

Нека тогава пазим крепостите и вратите на това приказно царство. Никаква лоша мисъл не трябва да прониква и в най далечното кътче на това царство. Както не ядете гнилите и развалени плодове, така отхвърляйте лошите мисли!

— Но нима да си затваряме очите пред злото, което ни заобикаля от всички страни?

Да тъкмо това.

— Но то съществува.

— Та що от това? В един град не съществува ли смет и нечистотии? Съществува. Кой се грижи за тях? Нали специални хора? Ако вие сте от тия специални хора, грижете се за тия нечистотии. Но ако не сте, не се нареждайте доброволно в техните редове, защото где се изпоцапате и после няма да можете да работите. При. това ще разнасяте тия нечистотии на всякъде и воня, която ще отблъсква всички. А вие, неподозиращ това, ще се чудите, защо хората се отнасят така недружелюбно. . .

Злото в човека започва с лошата мисъл. Пазете се от лошата мисъл и тогава няма да стигнете до лошото дело! Пазете светло и чисто вашето приказно царство, в което могат да цъфтят най-красивите цветя, да се оглежда небето с всичките си безкрайни слънца и звезди, да се съединяват миналото и бъдещето с най-малките усилия. Не пущайте в него мрачните сенки на злобата, огнените стрели на завистта, тежките облаци на съмнението . . .

С цветя и слънчеви лъчи украсявайте мислите си, и света ще стане и наистина по красив и за самите вас — и за околните!

10. II. 1942 г. Изгрева.

[Ани]

ВЛИЯНИЕТО НА ЧОВЕШКАТА МИСЪЛ

„Ти сам трябва да се проникнеш от чистата същност на Мировата душа, да станеш едно с Душата-Мисъл на Природата. В единение с нея ти си непобедим; отделен от нея — ти ще станеш играчка на относителната истина, източник на всички заблуди в този свят.“

Гласът на Безмълвието

Както светлината влияе човека, както слънчевата енергия прониква цялата природа и човека и им влияе, създавайки, градейки, подтиквайки ги към растеж, така мисълта влияе върху човека. Каквито са мислите, които вълнуват един човек, такъв става той. Ако в него се явят светли, възвишени мисли, той проявява слънчев живот на земята, той проявява положителното и се приближава до великата реалност, той върви напред към съвършенство. Но ако в него се явят тъмни, мрачни, отрицателни мисли и живота му става такъв. Той проявява отрицателен живот, излъчва тъмнина. Той се отдалечава от великата реалност, от съвършенството.

Светлината на слънцето, казва Учителя, е резултат на мислите на същества, които живеят на него. Значи, светлината е мисъл. Но за да може мисълта да се прояви както светлината, за да може тя да добие силата и качествата слънчевата светлина, човек трябва да надрасте земната среда, той трябва да влезе в хармония със слънцето, в хармония с небето.

Когато се увеличава светлината в природата, увеличава се и топлината. Тогава цялата природа оживява, събужда се за нов живот. Животните се раздвижват, цветята и дърветата цъфтят. А когато добрата, положителната, възвишената мисъл се яви в човека, в него се явяват чисти, възвишени чувства и той оживява за нов живот, той стана слънчев лъч, цял изтъкан обграден от мисъл, проявяващ истинския живот. Той влиза в пролетта и лятото на живота. Той се намира в разцвета на своята душа.

Мисълта създава, организира нещата. Начало на всичко е мисълта на Великия. В Евангелието е казано: „В начало бе Словото и Словото бе у Бога. То в начало бе у Бога. Всичко чрез него стана, и което е станало, нищо без него не стана. В него бе живота и животът бе виделина на человеците и виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе.“

Зад всяко предприятие, общество, държава и пр. седи мисълта. Всяко велико дело в началото е мисъл, копнеж, но в последствие се проявява, добива израз, реализира се.

Мисълта определя човека като разумно същество. Чрез мисълта той намира Пътя, който води към великата реалност.

Не може човек да каже що е реалност — казва Учителя — ако той не мисли. Само човек който мисли може да каже що е реалност. Напразно някой търсят реалното вън от ума. Вън от ума, вън от мисълта реалност не съществува.

„Умът, — това е първият принцип, който лежи в основата на проявеното битие. Всичко в света се реализира, сиреч, става реално чрез мисълта. Мисълта е велико творческо начало от което зависи всека проява в света. И когато ние говорим за Любовта, подразбираме първоначалната мисъл на Бога — мисълта, която най-напред се е реализирала в битието. Бог е първото същество, което е започнало да мисли, човек е второто същество, което е започнало да мисли.

„Защо хората на земята страдат? — Защото не мислят. Затова, искаш ли да се освободиш от страданието, започни да мислиш!

„Да живееш, ще рече мислиш!

„Като започнеш да мислиш, ти си вече в реалността. А реалността винаги има стремеж да се проявява. Следователно, щом започнеш да мислиш, реалността ще се прояви.

„Защо хората воюват? — защото не мислят. Защо вършат престъпления, защо налагат наказания, защо имат затвори? — защо го не мислят. Днешният свят на хората е свят на безсмислие. Наистина, у хората има един стремеж да мислят, но туй още не е правата мисъл. Да разсъждаваш върху нещата, да ги анализираш, да поучаваш онова, което са реализирали мислещите, това още не е мисъл, не е ум.

„Умът седи над всяко разчепкване, анализиране.

„Умът е творческо начало. Той е, чрез който нещата стават.

„Когато всички хора започнат да мислят, човешкият свят ще се оправи, между тях естествено ще се яви връзката на Любовта, която едничка може да ги обедини в едно цяло.“

Мисълта, блянът на чирака след време се осъществява. Той става майстор, артист, художник. Затова да не възпрепятстваме мислите си, да не туряме преграда на бляновете си. Те утре ще се осъществят. Мисълта влияе както върху самия човек, така и чрез него на околната среда. Защото човек никога не е сам. Освен това, мислите са живи мисловни вълни, които се възприеман от паметта — мозъка — на човека. Ако приемника — мозъка — е добре нагласен, той възприема правата мисъл, а това кара човека да действа в хармония с великата реалност, с Бога.

Мисълта е фактор на всяко дело. Първи път идва мисълта, после действието. Мисълта е господаря, човек слугата, изпълнителя. Но има мисли, които препятстват. За тях човек сам си е виновен.

Джеймс Ален в книжката си „Творческата сила на мисълта“ казва:

„Всичко, което човек извършва, и всичко, което той не сполучи да извърши, е пряк резултат на неговите собствени мисли. В една справедливо устроена вселена, дето изгубването на равновесието би означавало пълно разрушение, индивидуалната отговорност трябва да бъде неограничена. Слабостта и силата, чистотата и нечистотата на един човек принадлежат нему, а не на друг някой. Те са докарани от самия него, а не от другиго. И те мотат да се изменят само от него, а никога от другиго. Неговото положение си е тъй също негово собствено, а не на друг човек. Неговото страдание и щастие се развиват отвътре. Както той мисли, такъв е. Както продължава да мисли, такъв си остава.

*

Ти си слаб. мисли, че си силен и ще станеш силен.

Имаш някоя слабост, мисли, че се изправя, и действително след време ти ще я превъзмогнеш. Мисълта взема живо участие в уредбата на твоя собствен свят. Уредбата на един дом не можем да разделим от мисълта на домакина. Реда и порядъка в едно общество, държава и дори цялото човечество, не можем да разделим от колективната мисъл на членовете, конто ги съставят, и мисълта на водачите, идеолози те и държавниците, които ги водят.

Добрия, силния характер се създава с права мисъл.

Мисли и ще превъзмогнеш всички препятствия: ако си болен ще оздравееш, ако си слаб ще станеш силен, ако си страхлив, ще станеш смел. С една дума, правата мисъл пресъздава човека, тя пресъздава и целия свят. В света — видим и невидим за нас —всичко е мисъл.

Човек чрез самовнушение може да приложи силата на мисълта спрямо себе си за да се пресъздаде. Ако си слаб, вечер преди лягане, съсредоточен дълбоко в себе си кажи: „аз ставам силен“. Ако не запомняш добре уроците си, вечер преди лягане, дълбоко съсредоточен в себе си кажи: „Моята памет се засилва, аз ставам умен“. Ако си болен, не забравяй да държиш в съзнанието си мисълта, че си здрав и силен, а също така вечер преди лягане, съсредоточен в себе си, кажи: „Аз съм здрав. Всеки ден ставам по-добре и по-силен“. Положителната, правата мисъл гради, пресъздава човека, както длетото и чука на скулптура удар след удар, малко по малко, въоръжен с търпение и постоянство, едно от важните условия за успех, създава от грубия, неодялан камък изящна статуя. Така и човек с правата и положителна мисъл, работейки постоянно върху себе си, създава здрав и умен човек, силен характер, човек светило, човек — фар.

Единственото оръжие дадено на човека, с помощта на което той може да пресъздаде себе си, да стане действителен съработник на Природата и жива, съзнателна клетка в Космоса е правата мисъл и волята.

Емил Куе препоръчва на своите пациенти да се лекуват от всякакви недъзи със силата на мисълта чрез самовнушение. И той е постигал удивителни резултати.

Той казва: Всека мисъл всецяло обладава нашето съзнание, става за нас истина и се стреми да се преобърне в действителност.“

Затова именно човек става това, което мисли.

Който мисли за високия идеал, един ден го постига. Никой не трябва да бъде небрежен към мислите, чувствата и постъпките си.

Мислите са слънчевата светлина в нашия душевен живот. Чувствата са топлината, а постъпките — плода.

Болен ли си, измени мисълта си! Не успяваш ли в нещо, измени мисълта си! Измени чувствата си, измени постъпките си, измени начина на досегашното си живеене и ще се оправи всичко.

[Ани]

ЛЕДОВЕТЕ СЕ ТОПЯТ

Страшния вихър на събитията внесе тревога и хаос в много ведри умове и благородни сърца, разколеба много съвести. Смутено те се питат: — Какъв ще бъде края на всичко това? Дали ще се приключи най-сетне кървавия цикъл на човешката история, за да се отвори една нова, светла страница? Дали най-сетне човечеството ще напусне омагьосания кръг на насилието и егоизма, за да поеме своята еволюция по една отворена безкрайна спирала, където винаги ще му се предлагат сочните плодове на висша Правда, Любов и взаимопомощ? — може би — отговарят те всред мрака на своето съмнение.

А друго едно множество — кресливото стадо на суетността и безпътието, люшнато между различни „ветрове“ и без туй вървящо в безредие и бъркотия, не доловило никаква по определена цел и смисъл на живота, продължава по старому и многозначително произнася вековната присъда на глупците: „Животът няма смисъл! Животът е зло — случайна игра на слепи сили! Доказателство: днешните събития! Да ядем, да пием, да се опиваме от всички силни наследи, защото утре ще умрем!“

Тъй говорят те, за които светът се свършва при границите на техните телесни удоволствия и себелюбиви желания. За тях няма душа, вечност и Бог! Тия слепци ще бъдат събудени и дори стреснати от ослепителния 6лясък на новия ден и от трясъците на разрушаващите се идоли на невежеството и порока.

— Какво ни носи утрешния ден? Какво крие неизвестността на бъдещето в своите тъмни гънки? Неспокойно питат смели герои на свободната мисъл. Ала те вървят с отворени очи и с жаден взор търсят да открият знаците на новото време. И в своето творческо напрежение те долавят гласа на истината в своите души. В мистичните глъбини на душите им някакъв магичен жезъл разчупва гранитни скали и от там протича живата вода на вечен живот. И около този свещен извор се разцъфтяват дивните цветя на вярата, надеждата и любовта. Това са разцъфналите души, които, както кокичето пробива снежната покривка, пробиват тъмните наслоения на човешките заблуди, на омразата й лъжата, и се къпят в светлината на свободния дух. Те са вестителите на новия ден, които ни насърчават и вдъхновяват в нашите усилия към добро и красота.

От къде черпят те тези неугасваща вяра, това смело упование?

Те вярват, защото са свидетели на разцъфтяването на собствените си души и на хиляди, подобни тям, които се познават и сплотяват в една диамантна верига. Те вярват в слънцето на великата Божествена Любов, което е изгряло и озарява щедро всички, които са счупили своите затвори. Иначе възможно ли бе да цъфнат?

Днешните събития!? Те — пробудените, освободените и озарените от първите лъчи на духовната пролет, знаят тяхното значение: Ледовете се топят! Ледени планини се разчупват на грамадни блокове, които се движат в безпорядък и се блъскат със страшна сила.

В бурния океан на живота, който страхотно бучи днес върху нашата изстрадала планета, се рушат вековни прегради, падат идоли един след друг.

Топят се ледовете, които са сковавали човешката мисъл, заледявали човешките сърца приспивали в летаргически сън човешката душа!

Повече от всякога се налага да бъдем будни и да държим смело кормилото на нашия кораб между сляпото движение на ледовете, укрепнали във вярата в настъпващата духовна пролет на човечеството! Тя иде! Ледовете се топят!

В. Н е д е в

[Ани]

НОВА НАСОКА В ЖИВОТА

Всички ратници който имат това искрено желание да съдействат за раждането великите идеали във всека душа, трябва да се сплотят братски, да си подадат ръка и с общи усилия да се стремят да постигнат тази благородна цел. Ясно и открито трябва да засвидетелстваме правдивостта на нашите разбирания за живота. Смело и решително трябва да поемем ръководството на своя живот. Действително, това се налага, изключително на тези, чийто идеали са основани на великите принципи. Днес нашата земя изживява един от стадиите през които преминава човека докато достигне своята пълна зрелост. При настъпване на нов етап, се пробуждат все нови сили в личността. (така е сега и с нашата земя). В последните времена необикновени електрични токове пронизват и опасват нашата планета. Тия необикновени вихри от космична сила, която раздвижва земната кора, въздействат и на нашето тяло и на нашето съзнание. Наплива на идеи в днешното време е доказателство за прилива на космична сила, която дойде до днешното си проявление, след като е минала по знайните закони на социалните и частни борби. Човечеството днес чувства в себе си изобилни сили, и не знае къде и как да ги консумира, за да ги използва в творческа работа. Всяко общество и личност пласират своите сили в такава дейност, според степента на пробуденото у него съзнание.

Новите и необикновени сили въздействат най-вече на будните души които са склонни да изявят своите сили в съграждането на новата отрада на новата култура. Не е трудно да се разбере че няма нищо по-хубаво от, това човек да работи за великата кауза, коя го закона на еволюцията ще наложи и налага на всички люде — да живеят в братство и взаимност. Там където сълзите ще се превърнат в радост, нещастието в щастие — този идеал на свръх човещина взема връх над всичко друго и той е най-голяма и непобедима сила която иде да се въплъти в новото общество. Днес всеки вижда важността на времето и чувства голямата нужда от реформи, която ще запълни празнотата на живота му. Време е да се сближим и съзнателно да се движим по стихийния път на прогреса. Съзнателно и сплотено по всички възможни пътища, смело и разумно да оползотворим набраната у нас енергия.

Всеки в себе си получава и ще получи как и за какво трябва да работи. Всеки знае че най-висшия идеал е идеала за чистите братски отношения. които се обуславят на любовта. Чистотата любов на духа, която, проявена било в индивида или обществото, е непобедима сила. Разумния живот и философията за него са на прага да оправдаят твърдата вяра на водителите на човечеството през всички времена, които като великани понесоха най-тежкото бреме, дадоха живота си в жертва с пълна увереност, че тя ще роди нови ратници за техния идеал, гарантиран с успех и победа. Силата на новата вълна, която иде в света, е непреодолима. Тя разтърсва цялата земя. Всека душа чувства нейното присъствие, всеки народ, всяко общество са под нейно влияние, и тяхното съзнание е на път да намери изхода в съгласието с непоколебимите закони на братството, любовта и свободата, които самата природа им налага.

Нейчо Георгиев, Ямбол