Jump to content
Ани

Година 15 (22 септември 1942 – 25 юли 1943), брой 297

Recommended Posts

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЕЙТЕ!

Трябва да се погрижим за нивите си. Трябва да се по грижим за нашата хранителка — земята, която, оплодена от слънчевите лъчи, изпълнена от живота, който слънцето й изпраща, ни храни и облича, ни създава всички условия за живот и развитие. Трябва да вложим в нейните недра семето, което утре при първите топли пролетни лъчи ще покълни и ще даде обилен плод, за да няма гладни, голи, недоволни и незадоволени хора на нашата земя.

Когато сърцата ни са изпълнени с любов, Бог дава щедро, изобилно. Той винаги даво, но ние не винаги сме готови да приемем това, което Той ни дава.

Много често ние запушваме пътищата, ние издигаме прегради пред това, което Бог ни дава. Ние сами се лишаваме от това, което е най-ценно за нас — както във физическо, така и в духовно отношение. Ние сами бягаме от благата, които ни са толкова нужни и с които Той тъй щедро ни е заобиколил.

Не един път в историята на човечеството, не един народ и не един човек са отхвърлили Божието благословение и с това са се обрекли на неизбежни лишения и страдания. Почти всички хора и всички народи имат, кой повече, кой по-малко, вина в това, но у някои тя е особено силно изразена. Много са хората и народите, които си въобразяват, че са пълни господари на земята, на света, че тук няма кой друг да се меси, че само земни сили управляват живота и че следователно, ако те имат в ръцете си грубата сила. то никой и нищо не може да им се противопостави. Жалки, краткотрайни човешки илюзии!

Докато хората и народите на земята не дойдат до съзнанието, че не те са върховните арбитри, че не тяхната воля и техните разбирания ще могат да се наложат в края не краищата, докато не разберат, че те трябва да се подчинят и да изпълнят Божията, а не своята воля, дотогава те не могат да стъпят на превия път на своето развитие и не могат да очакват големи блага за себе си.

Когато сърцата са изпълнени с любов, Бог дава щедро, изобилно. Защото това е неговата воля — любовта да царува на земята, в сърцата на хората и в отношенията помежду им. Докато не изпълним Божият закон, докато не следваме Божията воля, ние няма защо да се надяваме за големи и трайни успехи. Истинският успех и истинският разцвет ще дойдат само по пътищата, които Бог ни сочи.

Въпросите, които днес хората искат да разрешават чрез войни или чрез революции, няма да се разрешат по тия пътища, а ще се разрешат само чрез любовта. Това може да се види много странно на мнозина, но то е не по-малко действително. Никаква промяна на обществения строй, никаква промяна в управлението, изобщо, никакви външни промени не могат да донесат това, което ще донесе Любовта. И само любовта ще донесе това, което единствено има силата да разреши неразрешимите днес въпроси. Само любовта ще донесе изобилието. Защото, нека кажем за трети път:

Бог дава щедро и изобилно, когато сърцата са изпълнени с любов.

И това се отнася както до материалното, така и до духовното. Който не вярва, може да провери. А това не е трудно да се направи. Защото винаги, когато сърцата на хората са били изпълнени с омраза и жажда за мъст, винаги, когато реки от човешка кръв са текли по земята, Бог е дигал благодатта на своето изобилие от земята.

Затова, нека се погрижим за нивите си! Нека ги посеем с любов. Нека положим в тях благодатните семена на Духа, които ще дадат обилен плод за задоволяване на всички, които днес са гледни и жадни — за всички, които са лишени от великите Божествени блага на живота.

Нека сеем, едновременно на физическото и на духовното поле. Нека засяваме нивите, но нека сеем едновременно и в душите, нека сеем в сърцата и в умовете. Нека сеем доброто, разумното истинното слово на Бога, което ще даде изобилния плод не Любовта, Мъдростта и Истината, за да има истински разцвет и истинско величие за този народ и за всички люде по земята.

С. К.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИЗ НАУКАТА ЗА ДИШАНЕТО

УВОД

Повече от 45 години Учителят работи в България и през това време е извършил колосална работа. Ако разгледаме само ,това, което е печатано от него, ще видим, че това са повече от сто тома беседи, лекции и пр. И колко тома има още готови за печат! Това е грамаден материал за проучване — богата съкровищница с ценни знания, които хвърлят светлина върху всички области на живота, като почнем от най-материалните, физическите и дойдем до най- различните области на духа. Всеки въпрос, който се засяга в беседите и лекциите, се разглежда всестранно — по форма, съдържание и смисъл; посочват се факти, методи, закони и принципи, взети от изучаването на природата. От капитална важност е да се разгледат разните въпроси на живота, като се използва огромната литература, дадена от Учителя. Така ще дойдем до едно разумно отношение към природата, до разбиране нашето истинско място в нея и задачата ни в днешната епоха.

В неделната беседа от 13.I. т. г. Учителят казва: „Благото е в светлината, въздуха, водата и храната“. Разумната природа е тъй щедра към своите деца! Тя ги е поставила в една среда, изобилна с богатства. Те са на тяхно разположение, ако имат разумно отношение към тях — ако познават природните закони.

За илюстрация на казаното, тук ще разгледаме, каква светлина хвърля Учителят върху принципите на дишането.

Дишането е всеобщ процес. В най-широк смисъл на думата, според древната окултна наука, и самото проявление, раждане на една вселена от творческия център на Битието е издишване на Безграничния. А завършването на еволюционния цикъл па една вселена е Неговото вдишване.

В широк смисъл на думата, и земята, като жив организъм, диша. Етерните й сили ту проникват навътре в нейните недра, ту излизат отчасти вън от нея в околното пространство. Това представлява един вид вдишване и издишване на земния организъм.

Но тук ние ще разгледаме дишането в тесен, обикновен смисъл на думата.

Днес върху дишането има грамадна литература. Науката за дишането е станала много популярна в днешната епоха Въз основа на по-големите познания на човешката анатомия и физиология през последните няколко века, науката за дишането се издигна до подобаваща висота. Обаче, днес разглеждат повече механичната страна на дишането. Тая външна, механична страна на въпроса е важна, но за да се издигне дишането като първо-степенен фактор за физичното и духовно повдигане на човека, трябва да се разбере и вътрешната му страна. Защото природата е жива. Тя не е мъртъв механизъм, и ако разгледаме въпроса механически, разглеждаме го едностранчиво.

В Европа и Америка навсякъде са разпространени индуските методи за дишането. Трябва да се знае, че има методи, дадени в епохи, когато народите са били в инволюционна степен на развитие. Обаче, сега сме в епохата на възлизане или на еволюция*). Ето защо, индуските методи за дишане, понеже са инволюционни, не са подходящи за европейския организъм. На съвременното човечество днес трябва да се дадат методи, които отговарят на фазата, в която се намира то понастоящем. Ето осветлението на Учителя по този въпрос:

„Сега като говоря за дълбокото дишане, нямам намерение да препоръчвам специалните упражнения на индусите. Те имат специални упражнения за дишане, които не са приложими за европейците. Ако европейците ги приложат, ще се натъкнат на големи противоречия. Затова ви казвам: Дишайте дълбоко, като се стремите да дишате плавно и ритмично“.

*

Това, което Учителят говори за дишането, представлява обширна наука. Казаното в тия страници е само въведение към учението на Учителя за дишането. Целта ни беше да запознаем читателя само с елементарните, основните принципи на учението му за дишането. Но и те са вече достатъчни за всекиго, за да може да се ползва с успех от законите на дишането. А който иска по-големи подробности, може да се допита.

МЕХАНИЗЪМ И ХИМИЗЪМ НА ДИШАНЕТО

Какво знаем за строежа на белия дроб и за механизма на дишането? Той представлява две крила, от които лявото има два дела, а дясното —три. От глътката се спуща трахеята, която се разделя на множество разклонения, които в своите най-последни каналчета завършват с по едно мехурче, наречено алвеола. Такива алвеоли белият дроб има 1700—1800 мил. Чрез тях се цели увеличение повърхнината, чрез която въздухът влиза в съприкосновение с кръвта. И наистина, при такова малко пространство, което завзема белият дроб, чрез алвеолите кръвта влиза в допир с въздуха на едно пространство от 150 — 200 кв. м. Белият дроб и сърцето са поставени в гръдния кош, който е разделен от коремната кухина чрез напречен мускул, наречен диафрагма. Белият дроб е обвит с двойна ципа, наречена плевра Едната ципа на плеврата обвива вътрешната повърхнина на гръдния кош, а другата белия дроб. Между тия две ципи на плеврата има течност, която спомага да се избягва търкането между белия дроб и околните тъкани при свиване и разширение на белия дроб. Мускулът диафрагма е изпъкнал до известна степен нагоре към гръдния кош. Когато диафрагмата се свие, тя се спуща надолу и освобождава пространство за разширение на белия дроб. Едновременно със свиване на диафрагмата се свиват и междуребрените мускули, които също така освобождават странично пространство за разширение на белия дроб при вдишване. А при отпускането на междуребрените мускули и на диафрагмата, гръдният кош се стеснява, белият дроб се свива и изтласква въздуха навън.

Знае се. че въздухът е механична смес от около 20%, кислород, 79% азот, малко водни пари, въгледвуокис, редките химични елементи: неон, криптон и аргон, после, известно количество микроби, прах и пр.

Около стените на всека алвеола се разпространява гъста мрежа от капилярни съдове — тия най-тънки разклонения на артериите. Понеже стените на алвеолите и капилярните съдове са извънредно тънки, то те позволяват газова обмена между вдъхнатия въздух и придошлата в капилярите кръв. Знае се от физиологията, че червените кръвни телца усвояват в белия дроб кислорода от вдъхнатия въздух, и тогава хемоглобинът, който съдържат, се превръща в оксихемоглобин. Дошлата в белия дроб кръв през ципите на капилярите и на алвеолите изхвърля в белодробната празнина въглероден двуокис и водни пари.

В организма има непрекъснато два процеса: разрушение и градеж. Въглеродният двуокис и водните пари са едни от крайните продукти на разрушението.

Когато кръвта от белия дроб се отнася в тъканите, червените кръвни телца със своя оксихемоглобин пренасят приетия кислород в тъканите. Там червените кръвни телца се освобождават от кислорода. Последният отива в тъканите и причинява окислението им. При това окисление — един вид горене — се разрушават органичните вещества на тъканите. И при това разрушение се освобождават топлина и др. видове енергии, които са нужни на организма. Значи, в същност. имаме два процеса на дишане: белодробно и тъканно дишане. В същност, при белодробното дишане кислородът само се приема в организма, но усвояването му от клетките става в тъканите Именно това последното се нарича тъканно дишане.

Из книгата „Учителят за дишането“ от – Боян Боев

___________________________________

*) Виж статията: „Инволюция и еволюция“ в сп. Житно зърно, г. X, 6р. 7 и 8.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПРЕД НОВАТА ЕПОХА

Потъва в сумрак старата епоха.

В конвулсии предсмъртни поломена,

За сетен път ръката си жестока

Издига тя, но смъртно веч ранена.

*

Със ледений си лъх тя дръзва да попари

Красивия цъфтеж на слънчеви души,

Но техний плам Божествен по-мощно се разгаря

И вси прегради ледени Той ще разтопи!

*

Души пробудени, вий, прелестни градини!

Незнайни, спотаени в забвение, тишина

Вий зидате смирено. Облак буреносен ще отмине

И ваший Химн ще литне по-волно над света!

*

Пред светлий лик на новата епоха

Вий чакате жадувания ден.

Когато ще добиете наградата висока

За всичкия ви устрем, с жертви оплоден . . .

*

Души — избранници, за подвизи велики призовани

От пламъка свещен на Любовта!

В едно звено споени, разкрили висши тайни.

Вий палите огнища на Нов Живот в света!

*

Живот без злоба, корист и убийства!

Живот на правда мир и красота!

Живот, през огъня на жертвата пречистен!

Живот всред дивний Химн на Любовта!

Велко Събев

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

На зазоряване

(из съборната беседа „На зазоряване“ – 16. VIII. 1942 г.)

В живота на хората трябва да се тури една основа. Всеки трябва да постави една основа в живота си. Запример, вие често седите и казвате: „ще се мре“. Преди всичко на млади хора не е позволено да минава пред ума им мисълта за умиране. Откъде дойде в ума ви тази мисъл че ще умрете? Що е раждането и що е умирането? Дойде някой човек на гости това е раждането. Замине гостът — това е умирането: излязъл е навън, заминал е за другия свят. Този, който е умрял, беше в къщи ограничен, а пък сега, като излезе в големия свят, освободен. Ние различаваме свободните хора от ограничените. Ограничените хора наричаме тези които живеят в малки къщи. А тия, които живеят без къщи, ги наричаме свободни.

Вие казвате: така не се мисли. Реалното в живота е Господ да ни даде деца, да ни даде жена. За колко време ще ви я даде? Кой от вас може да задържи жена си за 120 години при себе си?

Реалното, същественото в живота е душата. Душата търси един начин за проявление на своя ум. Душата се проявява чрез очите и ушите. Умът се проявява чрез носа. А волята се проявява чрез устата. Някои искат да знаят имат ли силна воля или не. Сега не искам да ви кажа в какво е изразена силната воля. Това е тайна. Силата на волята е изразена в големината на устата. Но пък не ви казвам колко голяма трябва да бъде устата. Досега никой от вас не се е заинтересувал да измери устата си. Вие имате уста, не сте я измерили колко сантиметра е. Вежди имате, но не сте мерили колко сантиметра са. Нос имате, но и него не знаете колко е дълъг. Уши имате, но и техните размери не знаете Обаче нивите, които имате, знаете всяка от тях колко декара е. Знаете и къщата си колко е голяма, но колко е голяма главата ви. не знаете Чудни хора сте вий. Не познавате себе си — не вече истинското си аз, а това, което е най-близко, видимо и достъпно — вашето физическо тяло. А изучавате и знаете това, което е вън от вас.

Нещастието на хората седи в това, че не използват. Божиите блага. Нещастието седи в неправилната постройка на нещата Сегашните жилища, например, са хубави, но не са хигиенични. Крайно нехигиенични са. Светлината не пада добре. Пречупването на светлината е много неправилно и вследствие на това всички хора със станали нервни, дразнят се при най-малък повод.

После леглата, на конто лежат, юрганите, с които се завиват, не са хигиенични. Знаете ли каква е хубавата дреха? Това, което съвременните хора носят, не са дрехи, а парцали. Ако вие искате една модна дрехи, вижте дрехата на някои птици, вижте дрехата на райската птица. Ние, съвременните хора трябва да се учим как да си правим дрехите. По този начин, както ги правим сега, ние сами си създаваме нещастие. Същото нещо е и с храната. Ще вземем житото, ще го прекараме през воденицата и тогава ще го ядем. Това е първият начин, по който се учим на престъпление. Ще смачкаме най-хубавото, което се намира в житото и с това сами си причиняваме смъртта, онова хубавото в житото, етерните вещества, които носят живота, отлетяват и остават триците. И ние ядем този празният хляб. Житото не трябва да се мели. Трябва да се направят валяци, че като се тури житото на валяка, да се направи каша, да не се мели сухо, нищо повече. Да се мели във вода — това са проекти за бъдещето.

Човешкото тяло е сбор от души. Човек е сбор от милиарди души, които са се съгласили в името на Божията любов да дойдат и да дадат един израз на човека. Значи, безброй души са се съгласили да ти станат слуги, дали са ти всичкото си богатство. Вие нямате още едно правилно понятие за тялото. Религиозните хора обикновено казват: тялото да си върви. Обаче кое за нас е реално? Где е душата? Душата е подвижна — тя пребъдва във всяка една клетка, колкото и микроскопическа да е тя. Важното за човека е с колко такива малки души ще дойде на земята. Религиозните и добрите хора имат особен брой души. На светските хора им липсва нещо. Те нямат толкова души, колкото добрите хора. Лошите хора имат по-малко души, постепенно душите напускат лошите хора, и като ги напуснат човек остава като празен кошер. Кошера е там, но пчелите ги няма. Човек умира, когато тия души си отиват. Те казват: Този човек няма да стане. Да го напуснем, да напуснем този кошер, в който не се изпълнява Божията воля. И ти чувстваш, че нещо се губи, губи, усещаш, че ще останеш само с една душа. Къде ще идеш тогава? Ти ще почувстваш една вътрешна сиромашия на живота, ще почувстваш какво значи да живее човек сам. Когато ония безброй души са в тебе, има радост и веселие, когато те си заминат, скръб и страдания има, — тогава сам трябва да вършиш всичко, всичката си работа.

Сега някои често казват: да се помолим на Господа. Като че ли Господ е някъде отвън. Где ще го намериш? Без любов човек общение с Бога не може да има. Той изгубва своята сила. Чудното е, че сегашните хора искат да живеят без любов. Любовта е качество на душата. Духът и душата любят, умът и сърцето любят, всичките добродетели, които човек има те са в нас, които любят. Колкото повече добродетели имаме, толкоз повече е любовта. Колкото душата ти е по-голяма, толкова и любовта ти е по-силна, колкото сърцето ти е по-голямо, толкова и любовта ти е по-голяма. Сега. като ме слушате, казвате, че това е бъдещата основа на живота. Като създадеш една къща, в нея хората да живеят добре. Добра къща наричам тази, в която хората през живота си само веднъж са се скарали — или в началото, или в края на живота си. Тя е хубава, добра къща. Сега говорите за хигиенична къща, а всеки ден се карате в нея. Казвате: елате в дома ми. Аз се чудя как да вляза. Като влизам, виждам караниците написани. Пише: Тук е дом на противоречие, дето има постоянно караници. Вие казвате: молим се по три пъти на ден. А там пише: тези хора по три пъти на ден се оплакват на Господа. Виждам надписи: молим се на Господа за дрехи, молим се на Господа за хляб. Рядко виждам да е написано някъде: нашият дом служи на Господа, да изпълним неговата воля. Ние казваме, че това са отвлечени работи. Служенето е важно. Няма по красиво нещо в света от това, да служи човек. Само на Бога може да се служи. Само на онзи, който е съвършен, можеш да служиш. Ученият човек може да служи само на един гениален учител.

Като срещнеш една мравка да се зарадваш, че си видял тази мравка. Знаеш ли, колко умни са мравките? Много смели са, много решителни. В тях има постоянство, каквото няма в хората. Мохамед, като бягал за своите убеждения, отишъл на едно място обезсърчен, искал вече да напусне работата, делото, на което се бил посветил. Тогава вижда една мравка носи един товар 10 пъти по-голям от нея и като го изтървавала 99 пъти, на стотния път го пренесла. Тогава той си казва: Ако една мравка може 99 пъти да изтървава товара си и да не се обезсърчава, защо аз да не мога да устоя? Казвам: Можем да вземем пример от постоянството на мравките за да извършим една своя работа. Вие искате да осигурите живота си. Казвам: не се старайте да се осигурявате. Чудни са хората, когато искат да осигурят живота си, който не се нуждае от никакво осигуряване. До тогава, докато обичате Бога, той ще се грижи за вас. Когато започнете да живеете за себе си, той ще ви остави. Щом като искате да бъдете божество, Той ще ви остави и ти като Божество ще загазиш. Вие казвате: Да бъда голям човек, но вие не знаете какво нещо е голям човек. Големият човек носи голям товар. Великият човек разрешава велики въпроси. Някой иска да стане министър. Ако ставаш министър за да оправиш своите работи, ти не си никакъв министър. Твоята задача тогава е да оправиш работите на всички хора. Като отидеш учител някъде, ти трябва да просветиш тия ученици, да носиш нещо заради тях. Но с книги само не става Трябва да се носи живия хляб в света. Има една енергия, която е във всички хора. Някои хора са привлекателни, някои не са. Тези хора, които са привлекателни, Божествено е в тях. Те не мислят за себе си. Онези, които мислят за себе си, те стават отвратителни.

Сега целият свят се бие за някаква идея. Кога войната е на място? Ако един каменар чупи камъни да гради къща, на място е. Но ако се насекат дърветата, каква е идеята тогава? Знаете ли какво би станало, ако се изсекат всички гори? Това би било най-голямото нещастие за една страна. Та казвам: онова грубото в нас, което представлява канара, ако за него употребим чука, то е на място. Гдето преобладава растителното царство, туй място трябва да се обработи, за да могат тия растения да виреят добре вътре в нас. Растителното царство вътре в хората е отслабнало и затова се явяват болестите. Растителното царство в стомаха, растителното царство в дробовете, растителното царство в мозъка е отслабнало. Ако ние, съвременните хора, бихме се обърнали и започнем с тази любов, за която ви говоря, светът за един ден ще се поправи. Вие, които ме слушате, казвате: какво можем да направим ние? Не е нужно да оправяте другите, да оправяте света. Това, което Бог е създал, Бог ще го оправи. Ние, хората, които искаме да оправяме света, сме на крив път. Ние сме турени в един свят само да се ползваме от него. Ние сме като наематели И в туй здание, в което живеем, ний не живеем както Господ е казал. В такъв случай ще излезем от къщата. Трябва да се направи един опит. Вземете една млада мома, която боледува, на умиране е и съвременните лекари са решили, че ще умре. Доведете при тази мома един здрав, млад момък, със светъл ум, със светло сърце, със светла душа, да я погледне мило и да й каже: Аз те обичам. Тази мома няма да умре. Тя като погледне момъка, ще каже: не умирам Тя умира, защото няма кой да я обича. От безлюбие умира. Като дойде момъкът, тя ще оживее Щом няма кой да ви обича, ще умрете. Щом има кой да ви обича, ще оживеете. Трябва да има един, който да ви обича, не са нужни мнозина, но един. Кой е той? Аз казвам, че този младият момък, той е Бог, който се явява, и който досега в живота на никого не е казал горчива дума. Господ никого не съди. Господ никому горчива дума не е казал, нито лоша мисъл е помислил. Като погледне, Той казва: много добро е това дете.

Съвременните хора мислят, че един мъж като приеме християнството, трябва да напусне и да се отрече от жена си и от децата си. Ти като познаеш Христа ще обикнеш жена си и жената като познае Христа, ще обикне мъжа си. Мъжът и жената за да обикнат Христа, трябва да обикнат децата, а децата трябва да обикнат родителите си. Всички като познаят Христа, ще обикнат отечеството си. Това е познание на Христа. Което Бог е дал на нас, да го раздадем тъй, както е предназначено. Тъй както пощаджията носи писмата, и ние трябва да бъдем като него — да раздаваме писмата на хората. Вие, конто слушате моята беседа, искам като излезете от тука, да не търсите никаква погрешка. Представете си, че живеете в един свят на ангелите, че можете да ходите навсякъде и да не виждате никакво противоречие. Поне за 5 — 6 часа да направите това. В мъжа си да виждате само хубавото и да кажете: колко хубаво говори. За 5 — 6 часа да видите колко хубав е светът. Който и да ви говори, да го слушате като че ли слушате музика. Ако направите това, вие ще имате понятие каква е любовта на Христа. Защото Христос живее вътре в човешката душа. И Писанието казва: Бог не благоволява в смъртта на грешника. Бог не се интересува от смъртта, интересува се от живота.

Казвам: Първото нещо е да благодарите на Бога за главата. която ви е дал. Дръжте главата си права. С наведена глава да не ходите, но с изправена глава. Всеки да чувства и да казва: Аз съм човек, който възприема божествената светлина, прилага Божията любов, — готов съм да я изпълня. Като видите, че две мравки се карат, да ги разтървете. Един ден гледам две мравки се карат за една трошица. Питам ги, разговарям се с мравките, мога да се разговарям — питам ги: Защо се карате? Едната казва: Аз по напред намерих гази трошица, тя отпосле дойде, иска да й дам половината. Изваждам от джеба си трошици и въпроса е разрешен.

Изобилието разрешава въпросите.

Едно кило вода не разрешава въпроса, понеже всички са жадни. Цяла каца вода разрешава въпроса, бурето разрешава въпроса, малката любов не разрешава въпроса, изобилната любов разрешава въпроса. Ето какво наричам аз голяма любов. Някои от вас като са ходили целия ден, връщат се изморени и казват: много ни изчерпаха. След като си работил целия ден да се усещаш неизчерпан, това е голямата любов.

Сега Господ ни гледа от небето, а ние тук дигаме цели скандали. Чудното е, че съвременните хора мислят по лесен начин да идат в онзи свят, някой казва: повярвах в Христа. Ако ти не минеш по пътя на Христа, ако ти не носиш неговите страдания, нищо още не си разбрал. Цяла нощ римските войници го биха, ругаха го, той седи, гледа тия хора тих и спокоен, той знаеше какво е хладнокръвие. Христос знаеше, че тия удари един ден ще дойдат на техните гърбове. И сега тия удари наистина се сипят върху християнските народи, на тия, които воюват. Римските войници определиха ударите, които идат. Вие искате да знаете кой ще победи. Аз не говоря за победа. Кой е първият народ в света, който се е явил да приложи Божията любов, който се е явил да приложи Божията правда, който се е явил да приложи Божията добродетел? Блажен е този народ. Божието царство ще дойде, но сега се иска кой да приложи Божията любов. Старото да се заличи, да дойде новото, което ще победи. Победата в света трябва да дойде чрез любовта, в която няма насилие. Искаме един порядък за в бъдеще без насилие, нека има ред и порядък в света, но без насилие. Насилието трябва да изчезне във всеки дом. Какъвто е дома, такава е и държавата. Каквато е държавата, такъв е и дома.

Животът на праведния е като на зазоряване. Бог е любов, не търсете разрешението вън. Търсете разрешението в любовта и ще видите по кой начин — Бог ще ви каже по кой начин ще се оправи света. Един господин ми разправяше следното: Двама души се биели, карали се. Запитал ги: Защо се биете? Единия отговаря: Взе ми хляба. Той му отговаря: Няма защо да се биете, колко ти е взел? — Един самун. Изважда един самун, дава му. Казва: не се бийте.

Сегашният живот е ценен само с любовта. Всичко туй което сега виждаме да става между хората, тия хора, които днес измират на бойното поле, всичко туй от божествено гледище има друг смисъл. Любовта като дойде, всички убити на бойното поле ще ги възкреси. След като се свърши войната, ще възкръснат. Всички ще възкръснат и ще бъдат момци левенти и моми, които ще дойдат отново света и ще кажат: сега с любовта и навън безлюбието.

Из беседа държана от

Учителя на 16. VIII. 1941 г.

София — Изгрев

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПО ПЪТЯ КЪМ ВЕЛИКОТО

След дълги, безбройни лутания, човек намира най-сетне правия път, който води към жадуваната цел, към обетованата земя, в която ще намери доволство и щастие.

Днес човечеството все още се лута. то все още не е намерило правия път. То все още е далеч, много далеч от пътя към своето щастие.

Много е опитало човечеството, и много има още да изпитва, докато дойде до положението да разбере, че с тия миражи, че с всичките си досегашни илюзии то не ще отиде далеч. То може само временно да се залъже с тях, но горчивата истина не ще закъснее да застане пред него с всичката си голота и да го възвърне от временното му опиянение към трезвостта на ясния поглед за нещата в живота.

Мнозина днес си въобразяват, че ще докарат някакво добро за народа си, за човечеството иди дори само за себе си по пътища, които са отречени от божественото съзнание, по пътища, които противоречат на методите на природата, на живата, разумна и съзнателна природа, изпълнителен орган на Божията воля за живота. Не! Човешките илюзии не могат да се не изпарят. Но колкото по-скоро, толкова по-добре. Защото колкото повече упорстваме в своите илюзии, колкото повече настояваме в своите противоестествени разбирания и методи, противопоставяйки се на волята на Оногова в чиито ръце е всичко, толкова повече и по-дълго ще страдаме.

Когато двама души се бият, в двамата не са прави. Те не са прави не само в отношенията си помежду си, но също така и във всичките си методи и във всичките си разбирания за живота, които именно са ги довели до днешното им стълкновение. Ние няма защо да поддържаме илюзии, защото скъпо ще платим за тях. — Който не може да се раздели с илюзиите си, ще опита техния горчив плод. Това е съдбата на днешното човечество. Разумният човек, обаче, не трябва да върви по техните пътища, нито да се води по техния ум.

Два минуса дават един плюс. Две злини насочени една срещу друга, се самоизяждат и тогава на тяхното место остава нещо добро. Но този които слуша гласа на Бога не взема никаква страна и чака неговата справедлива присъда. Според нашите, човешки схващания, тя може да закъснее, но тя никога не може да се отмени.

Ние имаме път велик и светъл. Ние имаме път, по който илюзии и неизбежно свързаните с тях разочарования, не съществуват. По пътя, който Бог е начертал в душите, в сърцата и в умовете ни, ние, като личности, целият народ и цялото човечество можем да минем без риск да претърпим каквато и да било катастрофа.

Затова вий зовем към опомняне. Много хиляди синове на нашия народ са упоени от измамата на лъжливите богове на нашата съвременност. Това обаяние ще падне. Но нищо разумно няма в това, да чакаме последния момент, и чак тогава да отворим очите си.

Ние имаме Път велик и светъл. Той е пътят начерта ни от Бога. Той е пътят, по който сам Христос ни води. Ето защо. повече от ясно е че ние не можем да вървим по никакви други пътища. Когато имаме Божественото, ние няма защо да предпочитаме пред него човешкото.

Време е за опомняне. Време е да признаем своите заблуждения. Време е да тръгнем по пътя на Бога, към Великото в живота.

Пламен

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СТРАДАНИЕ И ЩАСТИЕ

На тези, които са отчаяни и живота им е станал безсмислен под тежкото бреме на безконечни противоречия, на тях твърдо и уверено се казва: потърпете още малко, бъдете герои да дочакате светлия образ на щастието, който е посетил най-великите мъченици за да ги направи най-велики щастливци. Изтърпете докато то посети вас.

Щастието седи при вас, отворете му да ви посети, отворете му с ключа на вярата, вярвайте, че щастието съществува, че то ще ви освободи. Отворете му с ключа на надеждата, надявайте са, че то ще дойде н определения час, когато ви види приготвени. Отворете с ключа но любовта при което чуждото щастие става наша цел.

Великото щастие е монопол само на великите мъченици. Проучете живота на великите хора за да повярвате. Ако още се съмнявате, опитайте лично за да се превърне безверието ви в знание. Бъдете велики в страданията, за да опитате величието и в щастието.

Великите страдания са привилегия сено на великите и силни души.

Най-сигурния път, който води към най-бързо и велико щастие е Страданието. Най-великото изобретение на Бога е изобретението но страданието, то е най-великия дар който можа да получи избраника Божи, защото от семето на страданието ще поникне истинското и вечно щастие.

Който се оплаква от страданията и търси суетни пътища да ги избегне, той е слаб и некадърен да се нарече избраник за по-голямо щастие от щастието на гъсениците.

Ако не обикнеш страданията, напразно ще хлопаш на вратата на вечното щастие.

Ако не обикнеш страданията, непразно ще хлопаш на вратата на дарованията.

Ако ти не обикнеш страданията, напразно ще ожидаш великата любов, на чийто криле се носят всички постижения на човешкия дух.

Обърни са кръгом от суетните сенки на удоволствията, удари силно с крак и мощно полети напред по тясната пътека на страданията, по тясната пътека на самоотречението и нека всяка болка за тебе да бъде привилегия, защото страданието а твоя ангел спасител, който те пази и извежда от света на сенките и ще те заведе при вечното щастие, свобода и сила.

Който избягва страданията, той обръща гръб на радостта.

Който иска щастие без да е минал през огъна на страданията, той не знае какво иска.

Можа ли киселия плод да претендира за царската трапеза, преди да е бил дълго обгарян от палещите лъчи на слънцето?

Няма по-голямо невежество от това, когато човек избягва и проклина страданията; той е убиец на своето щастие, той е най-големия свой враг.

Когато разберем цената на страданията и престанем да ги смитаме за свои врагове, нашата сила и светлина ще расте право пропорционално на страданията.

Осъзнай своето щастие във великите страдания, и бъди ревнив да ги пазиш като зеницата на очите си.

Имайте по-високо мнение за себе си, че сте достоен за големите страдания и за големите радости.

Обърни се към Бога, обикни го и започни па му служиш, като правиш най-малките добрини на себе си и на своите близки, на животните и на растенията, и ти ще видиш, че люспите които затваряха твоите очи, падат, и ти ще видиш че под мантията на страданието се крие царската дъщеря, на великото щастие, на великата любов и освобождение,

Г. Тахчиев

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отзиви за книгата

„Учителят за дишането“ от Боян Боев

Книгата „Учителят за дишането“ от Боян Боев намери и ще намира занапред все по-голям прием всред нашия народ. И неистина, в нея се третира една от най-важните проблеми за човешкия живот — дишането. В нея се дават основните правила на науката за дишането и методите за правилното, дишане, които съответстват на днешното развитие на човечеството и които носят неоценими резултати за тези, които ги прилагат. Ето няколко отзива за книгата:

В-к „Мир“ в бр. 12,626 от 23. IX т. г. пише:

„Ние хората обикновено много бързо — почти телеграфически — ядем и неправилно, плитко дишаме, като за всичко намирам време, а за най-важното, за дишането, нямаме време.

В тая спретнато издадена и извънредно евтина книжка се разглежда тоя от капитална важност въпроса за живота в светлината на учителя П. Дънов. След обстойни доводи се идва до едно разумно отношение към природата и разбиране на истинското ни място в нея. Общият съвет е да дишаме дълбоко, плавно и ритмично, което ще ни прероди както физическо, така и духовно, ще ни излекува от много болести и ще ни напъти към правилно мислене, като облагороди и чувствата ни. Силата иде от белия дроб и силен е оня човек, който се храни бавно и диша правилно. Между храненето, дишането и мисленето има известно отношение, което много добре се изтъква тук. Дава се програма на упражненията за правилно дишане и накрая богата литература по въпроса"

Ив. X. Кръстанов.

сп. „Житно Зърно“ в новия си брой 8. XVI, год. помества следната рецензия за книгата: „Това е една малка, но много съдържателна книга. В нея се изнасят по един свободен начин схващанията на Учителя за дишането. А дишането, това е най-важното нещо за живота на земята. Да дишаш правилно, това е метод за правилен живот, за правилно мислене. „Който диша правилно, мисли право“, казва Учителят. Дълбокото и правилно дишане дава здраве, подмладява, развива умствените способности, прали човека благороден и душевно, и физически силен. Правилното дишаме свързва човека с Бога. То е най-великата и най-дълбоката молитва, която човек изказва и трябва да изказва постоянно. Дишането е колкото индивидуален, толкова и космически процес. Този процес обхваща всичко в битието.

Трябва човек да прочете и да проучи съдържанието на тази книга, за да придобие едно истинско и крайно полезно знание. — Знание, което ни води към съвършенство. Тези книга, естествено, има за цел да ни запознае само с основните схващания на Учителя по този въпрос и да ни въведе за по нататъшно проучване беседите на Учителя. В тях има неизчерпаем материал по въпроса за дишането. Материалът в книгата: Учителят за дишането е обхванат в 30 — 35 глави, една от друга по-интересни. Накрая е даден един списък от 26 беседи и лекции на Учителя, в които тия въпроси са засегнати специално.

Ето по-важните глави из съдържанието на книгата: Механизъм и химизъм на дишането; По-дълбоката страна на дишането; Дълбоко дишане; Темп и ритъм на дишането; Кожно дишане; Важността на психичните условия при дишането; Дишането и здравето; Дишането и подмладяването; Дишането и психичния подем: Дишането — молитва; Дишане с движение; Дишане и ходене; Дишане и красота; Дишане и пеене; Дишане и възпитание; Науката за дишането и днешното време; Еволюция в дишането: Светлината в учението на Учителя и пр.

Тези малка книжка трябва да е настолна книга за всички хора, които искат да се развиват правилно и да живеят разумно. Затова я препоръчваме сърдечно на всички.“

Д-р Е. К.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ХИРОМАНТИЯ

(продължение от бр. 296)

Знаци по фалангите и тяхното значение

Обясненията за значението на знаците върху пръстите принадлежат на кабалата, основана на астрологията. Дванадесетте фаланги на четирите пръсти означават: 12 месеца и затова влияят различно.

Ще предадем древните обяснения на знаците.

ЮПИТЕР

Линия, която пресича третата фаланга и отива на втората фаланга, означава: материя, облагородена чрез мисълта, смелост и благородно сърце:

Кръст на втората фаланга означава: благоволение на началниците и големите хора по света.

Няколко линии на възвишенията на третата фаланга, отиващи надлъж, означава: наследство: ако тези линии се намират на втората фаланга, означават: завист и лъжа.

Ако на възвишението на втората фаланга се намира звезда с полуокръжна линия, означава; злорадство и разпуснатост; но ако тая звезда се придружава от права линия, означава: чистота и скромност.

Звезда на третата фаланга на същия пръст означава: разпуснатост и чувствителност.

САТУРН

Ако една ясна и очебийна линия отива надлъж по възвишението на третата фаланга без да се свързва с възвишението не Сатурн, означава; военни успехи и заслуги.

Ако тая линия е смътно начертана, означава смърт на бойното поле.

Триъгълник на тая фаланга, означала: злобен характер и преследване от зла съдба.

Крива линия на тая фаланга означава: препятствие.

Кръст на третата фаланга на женска ръка, означава бездетство.

Линии, които остават от подножието на възвишението и проникват в третата фаланга, означават: жестокост и предразположение към убийство.

Въобще линиите върху фалангите на средния пръст показват меланхоличен характер.

Ако една само линия преминава през всичките фаланги и се свършва на първата фаланга на средния пръст, означава; глупост и безумие.

АПОЛОН

Линия, която почва от корена на пръста и стига до първата фаланга, означава: велико и славно бъдеще.

Правите линии на третата фаланга на Аполон са твърде благоприятни и показват щастливо съществуване.

Полукръгла линия на третата фаланга на Аполон, показва: човек предназначен за нещастия.

Ако една права и червена линия преминава през третата фаланга, пресича съединението и се спира във втората фаланга, означава: ум, ловкост и великодушие. Ако тази линия е двойна, показва: силен разум.

Няколко линии, които преминават през всичките фаланги и спират в първата, показват погубване от жени.

МЕРКУРИЙ

Ако три линии минават през всичките фаланги и отиват в първата, показва; желание към химерически и невъзможни науки, т. е ум, който се стреми към невъзможни неща. Ако една линия отива по същия начин, показва: успех в науките.

Крива и неравна линия, която отива от третата във втората фаланга и пресича дълбоко съединението, показва: хитрост, даже коварство при защитата си. Но ако тая линия е ясна и права, показва успех и красноречие.

Линия, която отива от възвишението на Меркурий в третата и втората фаланга, малко закривена показва сполука.

Неясни линии и зле начертани на третата фаланга, които изглеждат като резки, означават кражба.

Ако на третата фаланга се намира кръг или полукръг, означава: човек наклонен към кражба, но се въздържа.

Дебелата линия на третата фаланга, приличащ на бразда, означава кражба.

Две линии кръстосани на тая фаланга, означават кражба.

Линия, която отива от възвишението на Меркурий в третата фаланга и ясно пресича съединението, означава; разбраност и благороден ум.

Линии неясни, къси и дебели на третата фаланга, означават кражба.

Звезда на третата фаланга, означава ум и красноречие.

Неясни знаци на втората фаланга, означават; лъжа и кражба.

Линии на първата фаланга, прилични на пукнатини, означават слабо телосложение и лошо здраве.

Обаче много рядко се случват знаци на първите фаланги на пръстите.

Звезди на първата фаланга на Юпитер или Сатурн означават големи фатални събития. Те по-скоро са щастливи, ако са на Юпитер, и печални, ако са на Сатурн.

Навсякъде линиите на първите фаланги имат не добро значение. Те почти винаги показват ненормалност или най-малкото лоша здраве.

Ако има знака Водолей на тая фаланга (две успоредни зигзагообразни линии), показва смърт от вода. И още по-вярно е това, ако тоя знак е повторен на всички пръсти, и ако на дънното възвишение има две линии, които на края се съединяват във вид на ъгъл.

Също такова значение имат и зигзагообразни линии на същите фаланги. Къса вертикална линия, която се повтаря на съединенията на всички фаланги и на всички пръсти, показва: ненадейна смърт.

РАЗЯСНЕНИЕ

Хиромантията много лесно се усвоява и разбира, но при практическото й приложение може да заблуди човека и да му се стори много трудна. Например, вие виждате на някого възвишението на Юпитер твърде много развито и предполагате, че той трябва да е много религиозен човек, а се оказва, че той не е помислял за религиозни работи; напротив той е един голям горделивец.

Вие виждате на някоя ръка ясна слънчева линия и мислите, че той е предадем на изкуствата, а излиза, че той не е предаден на изкуствата, а на богатствата. Такъв човек магнетически привлича златото и обича всичко, което блещи.

Вие мислите, като съдите по възвишението не Меркурий, че срещате човек на науката, а в действителност срещате един нехранимайко, който е способен, при пръв случай де открадне.

За да се предпазите от подобни грешки, трябва твърде внимателно да се вглеждате и в най-малките знаци на ръката, защото те могат да значат плюс или минус, и тогава да прилагате знанията си.

А. Дебарол

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА.

Влияе ли войната върху климата?

Така сложен въпроса, може би, не ще е много интересен за хора не специалисти. Погледнат по дълбоко, обаче той крие една съществена проблема. Германския професор д-р Кобич е проучвал дълго време това и е дал своето отрицателно становище в един свой труд издаден напоследък и предаден в резюме от „Ута прес“ — Бсрлин (печатан във в. „Мир“).

На този възглед е отговорил Л. Лулчев с една кратка, но твърде добре аргументирана статия печатана също във в. „Мир“. Там той засяга в дълбочина оная съществен проблема, която трябва да се разгледа, преди да се сложи въпроса за влияние на войната върху климата, а именно е ли Природата нещо разумно или е само нещо механическо? Макар с малко думи, отговора е даден съвършено ясно. При това са подигнати мимоходом много мисли, които сами по себе си са твърде ценни, защото отварят нови хоризонти за размисъл.

Въпроса за влиянието на войната върху климата е повдиган много пъти поради фактическото съвпадение на особени климатически промени по време на сражения. И макар това да не е напълно доказано и обяснено, все пак е достатъчно вярно и ясно отбелязано исторически.

Отрицателното становище, което се взема в горецитираната статия ни се струва слабо аргументирано. Аналогиите не са надеждни доказателство, но понеже са си послужили с тях ще се ползваме и ние, за да съкратим обясненията.

Казва се, че ако поискаме да предизвикаме с една пръчка вълнение в едно езеро ще имаме твърде ограничени възможности. Но изпуска се из предвид, че в природата съществуват и други възможности, които може да наведат нашата мисъл и на друга посока, стига да не гледаме на природата, като на нещо чисто механическо. Така например, с тази малка пръчка може да се направи малка вада, през която до изтекат хиляди килограми вода, да се преместят сами милиони килограми вода на това езеро! При това известен е и факта, че лавини с хиляди тонове сняг, може да се понесат, да паднат само от един вик или гърмеж. А също и невероятния факт, че милиони килограми тежест може да се вдигнат само с . . . един косъм — стига да са уравновесени с друга равна ней тежест. (повдигането на параходите в доковете, шлюзите и пр. . . .)

Има и друга една истина, която бихме характеризирали с краткото слово: малко квас цялото тесто заквасва.

Ако погледнем точно в духа на горецитираната статия, би трябвало да дойдем до абсурдния извод, че ако машиниста поиска да пусне своят трен в движение ще трябва да има самият той хиляди конски сили... Вместо това той има само знание и манипулира с един лост, който иска незначителна, в сравнение с машината, енергия! Много ясно е значи, че в природата има и други, не само механически състояния и закони, а и условия при които уравновесените маси губят значението на количеството и могат да бъдат премествани с малки, дори нищожни усилия, и че структурата на дадени маси („тестото“) може да бъде изменена с известни фактори („квасът“) и докарвана от едно състояние в друго без особени лични усилия на човека.

С горните примери ние искаме да събудим някои мисли в читателя преди всичко във възгледа за природата. Гледането на нея като на нещо механично според нас е съществена погрешка. За едно будно съзнание в природата стават непрекъснати процеси и това, което ние наричаме „вещи“, „събития“, „явления“, това е едно откъслечното, ограничено разбиране на тия процеси, поради ограниченото наше съзнание, което ги прекъсва за да му станат понятни. И което е още по-странно, човек мислейки за природата, изключва себе си в момента от нея и затова и тъй малко я разбира. От там видимата разхвърляност и противоречия, които среща на всяка крачка в нея. Това е лесно обяснимо. Какво би казало едно същество за човека, ако го срещнеше и започнеше да го изследва по отделно; червата с нечистотиите в тях; дробовете, сърцето с кръвта, мозъка . . . И въпреки това видимо различие, ние все пак знаем, те образуват нещо единно и целесъобразно в своята проява.

Методът на обикновения човек — да противопоставя на себе си това, което изучава, създава едно положение, което из основа е невярно — една несъществуваща перспектива, резултата на която е чувство на време и пространство — мрежа, върху която се налага тая перспектива на „тук“ и „там“. След това иде и новият „хикс“ в това сложно уравнение — нашите сетива, чрез които схващаме нещата и които ни турят своите „очила“. . . Благодарение на тия погрешни методи, въпросът за адекватността на познанието датиращ от хиляди години, не се е приближил за официалната наука нито с една крачка към своето решение. Ученият и до сега, в повечето случаи, е като чужденец пред природата, пълна с неумолими и страшни закони, от която той иска да изтръгне тайните и завладее силите. А при това освен тия външни методи за изучаване явленията, има и вътрешни, при които съзнанието се слива с изучаваното.

Нашата цел сега не е да разкриваме този метод, но той е известен на мнозина; за него се загатва в свещените писания на всичките народи. Там се говори за пророци, които спират дъждове и настават суши — и след молитвата им започва пак да вали. Има известни магични похвати, чрез които огромната термодинамична атмосферна машина може бъде турена в движение, както и всяка друга мешина, без да изисква от машиниста си да има нейната сила.

В това отношение сраженията, убийствата, вълненията на хората страданията на хилядите са до известна степен възбудители на нови енергетични токове, които може да послужат като квас и да изменят едно атмосферно състояние с друго. Дори нещо повече — както един човек, когато му се говори, можа са направи нещо и да се отзове на молбата ни, така и природата, от която ние сме част и която не е по-малко разумна от човека, (защото би било абсурд частта да а разумна, е цялото — безумно!); има моменти, в които можа да са отзове на разумни искания. Но това ще може да стане, когато хората започнат да гледат на природата, като на една разум на майка, в обятията на която живеем и със законите на която трябва да са справяме, ако не искаме излишни страдания. Ще дойде време, когато хората ще разберат силата на мисълта; когато ще изучат и познаят по-добре съществуващите в пространството и самата земя енергетични и телурични токове, които образуват обмяната на енергиите между слънцето и планетите и тогава, познавайки по-добре себе си и средата, която ги заобикаля, ще могат да идват в разумни отношения. И тогава местния климат ще може де се регулира тъй, както и осветлението на един град.

Любомир Лулчев

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×