Jump to content
Ани

Година 15 (22 септември 1942 – 25 юли 1943), брой 298

Recommended Posts

БРАТСТВО

Седмичник за братски живот

Брой 298 - год. XV.

Севлиево, 15 октомври 1942 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 40 лева

За странство – 60 лева

Отделен брой 2 лев

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Човек и Бог? – Пламен

Из науката за дишането (продължение от бр. 297) – Боян Боев

Жетва (стих.) – Велко Събев

Словото на Учителя. Хармония и дисхармония. (из неделна беседа – 4 октомври 1942 г.)

Предтеча на нова епоха. (Критичен очерк върху поетичното творчество на писателя Йордан Ковачев и неговото място в българската литература) – Д. Василев

Пречупено борче (стих.) – Йордан Ковачев

Златни капки – Йордан Ковачев

Скритите сили в човека – (Из в. Мир)

Запазване па пресен зарзават ни плодове – М. Иванов

Работата е средство, а не цел – В. Трифонов

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЧОВЕК И БОГ?

Каква е силата на отделния човек? Какво представлява той в безграничния океан от вечно действащи мощни сили, в който той живее? Какво може па неправи, каква рол може да изиграе в направлението на събитията, които като че ли по някаква сляпа и неотменна необходимост се развиват пред неговия озадачен поглед?

Човек, човешките сили и възможности, могат да бъдат слаби, нищожни, но те могат, също така, да бъдат огромни. Сравнявайки човека с Бога, ний бихме могли да кажем: Човек е нищо, а Бог е всичко. Но това „нищо“ може да стане нещо, това „нищо“ може да стане много, когато се свърже с Бога. Човешката сила зависи от връзката на човека с Бога. Трябва да знаем това. Трябва да го помним и трябва да поставяме в действие този закон винаги, когато се намираме изненадани и безпомощни пред събития и факти, които нашите слаби, човешки сили не са в състояние да преодолеят.

Това, което ние не можем да направим, Бог може да го направи. Това. което ние сами не можем да направим, Бог чрез нас може да го направи. Това, което изглежда трудно и невъзможно за човека, когато той е сам, когато той уповава само на своите собствени, човешки си ли, е напълно възможно лесно и достъпно за Бога в човека.

Във времена като днешните, хората, които живеят с вярата в действителността и във върховенството на Духа, не трябва да уповават само на своите собствени сили. Защото те не могат да направят нищо, ако воюват, ако действат сами. Те не могат да постигнат целта си, ако не призоват на помощ божествения дух, ако не се свържат с Бога.

Днес великият категоричен императив на Доброто представя пред будните хора задачи, които не могат да бъдат разрешени само с човешки сили. Днес ние сме изправени пред и всред събития и възможности, които ни засягат и които само непрестанната будност и връзка с Духа могат да отклонят, да смекчат или де превърнат в добро. Днес, а също така и занапред, още дълги години, ние ще се намираме пред съдбоносни събития, които ще са готови всеки момент да се разразят като градоносен облак върху нас, като личности, като народ и върху цялото човечество. Тези събития могат да бъдат резултат на тъй наричаните „слепи“ природни сили, или на „съзнателните“ обществени сили. И в единия и в другия случай, обаче, само непрестанната будност, само непрестанната връзка с духа на будните люде, ще може да ни спаси като колектив, за де можем да минем невредими или поне с ней-малко загуби през огъня на изпитанията.

Ето защо, наложително е да призовем Бога. Ние днес не можем сами да разрешим задачата си — толкова тя е огромна, тежка, страшна. Затова трябва да повикаме на помощ Бога. Трябва да се молим.

Днес за днес, ние сме може би ней-облагодетелстваната от Провидението, най-запазената под крилото на Бога страна, ако не в целия свят, то поне в Европа.

Тъкмо затова, обаче, ний трябва непрестанно да бъдем будни и да се молим, както за себе си, така и за другите. Ний трябва да оценим и да разберем както трябва този факт, това наше благоприятно и донякъде привилегироване положение. Ний трябва да благодарим. Ний трябва да благодарим само на Бога и на неговите истински служители в страната ни, за нашата закрила, и трябва да изразим тази си благодарност в молитва за спасението но света, на цялото човечество, от злините, които го обгръщат и които го заплашват за в бъдеше.

Има една мисъл, има една идея, има една молитва, която никого не трябва да излиза из умовете, която никога не трябва да слиза от устните на духовно будните люде: мир и братство между всички нареди на земята. Мир и братство в средите на всеки отделен народ. Мир и братско разбирателство, сътрудничество и подпомагане, и безболезнено изживяване на всякакви настоящи и предстоящи кризи от нашия собствен народ.

Има неща, за които човешките сили са недостатъчни. Ние трябва да призовем Бога. Да се молим. За себе си и за другите. За нашия народ и за цялото човечество:

Да избегнем злото и изпитанията, които могат да бъдат избегнати.

А това, което е неизбежно, което трябва да стане и не може да не стане — нека то стане така, че през всичкото време ние и нашия народ да чувстваме над себе си крилото на Бога.

Когато човек и Бог се свържат във едно единство, всичко е възможно.

Пламен

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Боян Боев

ИЗ. НАУКАТА ЗА ДИШАНЕТО

ПО ДЪЛБОКАТА СТРАНА НА ДИШАНЕТО

Това, което разгледахме до тук, представлява външната страна на дишането. Обаче, при по-дълбоко разглеждане на въпроса, с това не се изчерпва всичко. Най-новите научни изследвания говорят, че процесите в организма не могат да се обяснят с механичното им изучаване.

Знае се, че организмът се прониква от т. н.етерен двойник или етерно тяло, което е седалище на жизнената сила „Още на древните е била известна жизнената сила или праната, която прониква във въздуха и организма. Още в 17 век Максуел е изложил своите възгледи върху нея в книгата си „De medicina magnética“ (издадена в 1679 г.) В това си съчинение той е изложил основните принципи върху праната в 12 точки. После Месмер в 18 в. използва отчасти дванадесетте точки на Максуел. В 19 и 20 в. съществуването на праната е научно доказано от множество изследователи, като са я наричали с разни имена. Месмер я наричаше животен магнетизъм; други са я наричали жизнени лъчи. Райхенбах я нарича од или одичнн лъчи. Лаковски я нарича радиации, Гурвич — митогенни лъчи и пр. Праната е именно архитектът или строителят на формите, и от нейното количество в органите зависи, в голяма степен, тяхното здравно състояние. Даже един орган, който е склонен към болезненост, ако приеме повече от тази прана, веднага може да се обнови и оздравее.

Че праната е важен здравен фактор, се вижда между другото и от опитите на френския лекар Гастон Дюрвил с растението росянка. Той всеки ден си поставял ръцете над росянката с пръсти насочени към нея, и след известно време видял, че тя ускорила своя растеж в сравнение с другите съседки росянки. От това той заключава, че радиациите, които излизат от пръстите му, проникват в росянката и повдигат жизнените й функции. Гурвич е насочил върха на един луков корен към друг луков корен и видел че последният на местото на облъчването почва да расте по-бързо — там се забелязвай повече деления на клетки. Значи, през въздуха енергията на тъй наречените митогенни лъчи се предава от единия корен на другия

Едно дете пада и чувства болка на удареното место. Майка му пипа това место, и болката минава. Също и когато човек се удари някъде, пипа това място с ръката си, и настъпва известно успокоение на болките.

Здравното състояние на органите зависи от много условия. Едно от важните е и количеството на жизнената сила или праната в тях. Ние я получаваме чрез храната, водата въздуха, светлината и пр. Ще се спрем тук специално върху връзката на този въпрос с дишането.

Недостатъчността от механичното разглеждане на дишането изпъква още в началото, когато се разглежда въпросът за качествата на въздуха. Тя изпъква и по после, когато се говори за условията, при които човек може да усвои по-дълбоките сили, които проникват въздуха.

Ето що говори Учителят за жизнената сила или праната, която прониква въздуха:

„Човек се нуждае от дишане не само, за да приеме въздуха, но и за да храни своя етерен двойник. Въздухът съдържа особена енергия, наречена от индусите прана. Други учени я наричат животворно електричество или животворен магнетизъм. Вие отивате на планината не само за въздуха, както мнозина мислят, но още и за праната, т. е. за животворното електричество и магнетизъм. Дробовете приемат праната от въздуха най-добре сутринта. Когато човек усвои праната чрез дробовете си, тя веднага се разпространява по цялото тяло и внася във всички органи сила, живот, здраве и обнова“.

И тъй, силата иде чрез дишането, не само защото чрез него се приема кислородът, който е нужен за окисление на тъканите, но и защото чрез въздуха се приема и тая жизнена сила или прана. По тези две причини са ясни следните думи на Учителя:

„Силата иде от белия дроб. Силен човек е онзи, който диша правилно. Ако не диша правилно, човек не може да бъде силен. Здравите хора имат широки и дълбоки бели дробове (под дълбочина разбирам оста отпред-назад). Но има връзка между храносмилателната и дихателна системи. Щом стомахът е в изправност, и дробовете ще бъдат в изправност. Като се храни правилно, човек и диша правилно. Щом диша правилно, мисълта му е права. Значи, между храненето, дишането и мисленето има известно отношение. Каквито са процесите на храненето и дишането, такъв ще бъде процесът на мисленето. Значи силата на човека не седи само във физичната храна. За да бъде човек силен. той трябва да знае, как да използва въздуха, който диша“.

За да изучим дишането във всичката му дълбочина, трябва да знаем, че въздухът се прониква не само от прана или жизнена сила. но и от психични сили. Мисли от по-низш характер се предават чрез въздуха. Духовните мисли се предават чрез етерните вълни, които проникват въздуха. А и по-възвишените мисли се предават чрез още по-редки среди, които също така проникват въздуха. Ще кажем няколко думи, за да ни стане това по понятно.

Знаем, че човешката мисъл може да се приема и предава телепатично, т е чрез мислителни радиовълни. Чрез научни опити по телепатия в Европа и Америка е доказано съществуването на телепатията. Веднъж телепатията установена, трябва да се приеме, че мислителите радиовълни проникват въздуха. Също така и мисли от по-висш характер проникват въздуха. Той се прониква и от Божествената мисъл; но сама този може да я възприеме, чиито трептения са в хармония с нейните.

(Из книгата „Учителят за дишането“)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЖЕТВА

Топовен гръм отеква сред просторите.

Тълпите са смутени и мълчат.

Със стихиен жар горят навред раздорите —

о, черен и неверен свят!

*

Природата, настръхнала и сива,

затайва дъх пред този маскарад.

възпира песента игрива

и вдига свойта благодат.

*

Тежко време тежки стъпки мери.

С родилен стон минутите текат.

След болки ний крилата ще разперим

и литне щем из нов, прекрасен свят!

*

Там, где духът е светъл и свободен,

където мирен труд ще пее сред полетата,

където няма гладен, гонен и поробен

където по е чист възторгът на поетите!

*

Топовен гръм в просторите отеква.

Мълчи народ, безверен и нерад;

но в този хаос почва Нова жетва,

предречена в предвека от Христа!

*

Днес сърпът е в ръцете на слугите Му,

които Той разпрати из света

Отделят те „козите“ от „овците“ Му —

отделят „зърното“ от „сламата“ сега!

Велко Събев

Из сбирката „През очите на любовта“, съдържаща около 60 стихотворения от същия автор, която е под печат и излиза наскоро като издание на „Братство“

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Хармония и дисхармония

(из съборната беседа „Хармония и дисхармония“ – 4. X. 1942 г.)

Ще говоря за хармонията и дисхармонията в света. Има две логики в света: една логика на истината, а друга логика на лъжата. Те вървят по два различни закона. Има една логика на безправието, има една логика на вечната правда в света. Има една логика на красотата, има и една логика на грозотата. Защо ние обичаме повече красотата? — Защото повече дава. Защо не обичаме грозотата? — Защото взема повече. Защо обичаме правото? — Защото дава повече. Защо не обичаме безправието? — Защото взема повече. Защо обичаме истината? — Защото носи свобода. Защо не обичаме лъжата? — Защото ни лишава от свобода. Следователно, лъжата внася в живота едни условия. а истината внася други условия.

Сега, когато изучаваме миналото на хората, това е на място, ако се ползваме от поуката, която извличаме от него, но ако изучаваме миналото на хората, за да търсим техните погрешки. тогава ние сме на кривата страна. Щом изучаваш добрата страна на хората, добър ще бъдеш. Щом изучаваш лошата страна на хората, лош ще бъдеш. Туй не е абсолютно, то е относително вярно Често мене са ме питали: Кажи ми една погрешка. Казвам: Ти знаеш своите погрешки. Защо ще ме питаш колко пари имаш в джеба си? Искаш да познаеш дали съм ясновидец.

Често казват: Нашият Учител всичко знае. Това не е вярно. Аз от всичко не се интересувам и всичко не зная. Мене ни най-малко не ме интересуват престъпленията на хората. Когато някой направи погрешка, това мене не ме интересува, но когато някой направи добро, това ме интересува. Каквото и да е направеното добро, то ми е известно, но за престъпленията не зная. Казват: Че как да не знаеш? — Не е моя специалност, не съм специалист по това. но по доброто съм специалист, всичко зная, по злото отстъпвам — други професори има по него.

Казвам: Онези от вас, които се интересуват повече от злото, стават лоши. Онези, които се интересуват повече от доброто, добри стават. Общо заключението е вярно. Ако ядеш хубав хляб, здрав ставаш. Ако ядеш мухлясал хляб, болен ставаш. Сега, може да се направят известни възражения. Напр. казваме, че въглената киселина трови хората, но въглената киселина не трови растенията. Туй, което нас трови, на растенията дава храна. Злото за едни, е добро за други. Доброто за едни, е зло за други. Често красотата създава много нещастия.

В природата съществуват два различни закона: Доброто зло може да стане — т. е. не да се превърне в зло, а да се употреби за зло. Но доброто може да се употреби и за добро Злото добро може да стане, н доброто зло може да стане. В Писанието се казва: Аз съм, който творя и добро и зло. Какво е разбирал пророкът под това противоречие? Ако не разбираме противоречията, то от това произтичат много нещастия. . . От изгрева се ражда залеза. От залеза се ражда изгрева. Ако слънцето не изгрее, не може и да залезе. Щом слънцето изгрева, непременно и ще залезе. Щом едно тяло се движи в пространството, непременно ще имаме една хубава разходка. Но при всяко движение има възможност да стане сблъскване — може да се сблъскат две тела и да стане нещастие. Бог е създал така хората — турил е всеки да се движи по своята орбита, — преследвайки някаква цел, че да не става сблъскване помежду им. Обаче когато човек измени орбитата си, тогава става сблъскване, което наричаме нещастие. По някой път тия нещастия са големи, по някой път малки. Какво може да направи една дума? Само една дума може да стане повод за война. В 1914 година войната се отвори, защото сърбите убиха един австриец. За един човек стана цяла световна буря, избиха се милиони хора. Не казаха: „Бог да го прости“, но стана една война Избиха се повече от един милион хора, и това какво допринесе? Върнаха ли го този, убития? Не го върнаха, но и други хора избиха. За сегашната война коя е причината? Англичаните задигнаха колониите на германците и тия колонии станаха причина да се обяви войната.

Съвременната история не почива върху основата на истината. Всички исторически факти са описани не тъй както са. Напр. някой описва биографията на някого, че бил много велик, никакви погрешки не туря. Казвам: Тази история не е вярна. Онази, младата красива мома, в която се влюбва много един момък, знаете ли колко бели е причинила на майка си, колко пъти е трябвало да я мие, да я къпе, да я чисти? Сега, когато тя е вече един завършен факт, казвате: колко е красива! Но знаете ли колко струва на майката, докато я направи красива? Ние, съвременните хора, не мислим колко струваме на провидението на този Божествен принцип, който ни е поставил в условията на живота да се развиваме и който ръководи нашето развитие. Ние хич не мислим за това, но знаете ли колко скъпо струват всичките тия непрестанни грижи за нас?

Ти живееш на земята. Имаш зрение, имаш очи. уши. всички необходими органи и способности, имаш всички блага, и си недоволен. Казваш: Аз съм недоволен от живота и не искам да живея. Нищо не си платил, даром ти дават всичко, а казваш: не искам да живея. За да можем да разберем, колко скъпо струваме ние на Бога. Той е допуснал хората, мъже и жени, да се женят, да раждат и отглеждат с мъка и труд децата си. Майката, като носи детето си девет месеца в утробата си, бащата като работи 20 години за сина си или за дъщеря си, виждайки какво им струва отглеждането на едно дете, могат да си направят заключението — какво струваме ний на Бога, докато дойдем, в течение на милиони години, до сегашното си положение.

Допуснете, че вие сте беден човек. Възможно ли е всичките хора да са богати? Цялата земя може ли да бъде само едно море? Ако искаме да има морета и океани, трябва да има и суша, да има разнообразие. Защото водата винаги се събира в котловините, а равнините служат за плодородието. Вие можете да запитате: Защо съществува мракът? Мракът е потребен за почивка. Защо съществува светлината? Защото без нея никаква работа не може да стане. Без светлина, без топлина, растенията не могат да растат. И ние без светлина и топлина не можем да растем, но ако няма един вътрешен мрак, ние не можем да си починем. Ако искаш да си починеш, направи нощ около себе си. Даже сега, когато хората се бият с параходи, за да не ги обстрелва техният неприятел, образуват една завеса от мъгла и се скриват зад нея. Потребен е мракът, за да избегнем от изстрелите на нашите неприятели, които ни гонят.

Защо хората стават сиромаси? За да избегнат крадците, които отиват да ги убиват. Всеки човек ще стане сиромах, за да избегне обирането. Защо хората стават богати? Ти не можеш да направиш добро, ако не си богат. Само богатите хора могат да направят добро, само учените хора могат да дадат нещо от себе си. Глупавият, който нищо не е учил, какво ще даде? Аз казвам: само добрият може да направи добро, само силният може да даде нещо от себе си. Който е лош, той не може да направи добро. Ако искаме да разберем живота, всички тия противоречия, които съществуват в него, трябва да ги турим на тяхното място и да ги приведем в хармония.

Аз имам една теория за музиката, която съм опитал. Мисля да пиша нещо за нея, понеже изследвам характера на българите, но за сега отлагам. Тази теория е във връзка с бедността и богатството на човека. Има особени часове в деня, има особени дни в годината, в които, ако изпееш „фа“ музикално, майсторски, ти ще станеш богат. Ако знаеш как да го изпееш, като вземеш лотариен билет, един милион ще ти се падне. Три пъти като изпееш „фа“, ще спечелиш милиона. Този милион никога не може да дойде, ако не знаеш този специфичен ден, този специфичен час.

Нищо в света не е случайно. Всички неща стават разумно и последователно. За нас, които мислим, че светът е произволен, колко други разумни същества има, които работят Тия растения са творения на разумни същества, които са живели преди нас. Те ги направиха. Един ден, може би след 1000, 2000, 3000 години, какво ще остане от сегашните здания, паметници, от параходите? Разумни същества са съществували на земята и са направили тия параходи, големите риби. Вие казвате: Камъкът никой не го е направил. Направил го е някой. Тия камъни, с които ние си градим къщите, направил ги е някой

Във вас се заражда някаква мисъл. Тази мисъл не се явява за пръв път. Вие обичате някого. Мислите, че във вас се е родила тази обич. Но още първите, най-малките същества на земята, знаеха закона на Любовта. Тия мисли са родени от тях. Как се заражда любовта между един човек и една череша? Като изядем децата на черешата, образува се връзка между нас и нея. Понеже нейните деца в нас ни научават как да обичаме черешата. Като я видим, търсим нещо за ядене. Ако отсечем дървото, и ядене няма да има.

По същия закон, ако вашият ум не може да роди една мисъл, от която хората да се хранят, вие не можете да влезете във връзка с тях. Ако вашето сърце не може да роди хубави чувства, от които да се хранят хората, вие не можете да бъдете близки с тях. Ако вашата душа не може да роди хубави по-стъпки, вие сте далеч от хората. Христос казва: Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си. Моите мисли, моите чувства, моята любов, които излизат от душата ми, ако не се храните с тях, вие не можете да ме познаете. Той иска да се храни от нашите мисли. Иска да опита плодовете на нашата мисъл, на нашето сърце. Тогава се образува една връзка между Бога и нас.

Ние всички искаме Господ да ни обича. Без да сме порядъчни, без да сме разумни, ние искаме Той да ни обича. Представете си, че Господ носи в ръката си слънцето, а вие искате Той да го остави и да ви помилва. Ако не го носи, какво ще стане със слънцето? Господ ви казва: откажете се от това ваше желание и бъдете благодарни, че нося слънцето. Като свърша тази работа, тогава ще ви погледна. Чакайте Господ да си свърши работата, че тогава да ви помилва. Казвате: Защо е така? — Много естествено, чакайте да узрее плода на дървото, че тогава да се носи. Ти искаш да късаш зелен плод, но това не е разумно.

Вие разполагате с голямо богатство и смятате, че е ваше. Като ви се отнеме, искате да продадете касите, за да вземете нещо. Едно време бяха пълни, а сега са празни. Вие искате да накарате хората да вярват, че и сега вашите каси са пълни. С празни каси хората не се занимаваш. Сега ние, фактически имаме друго положение. Да речем, вие имате в касата си 25.000 лири стерлинги. Касата е ваша, обаче парите не са ваши — те са предназначени за благотворителна цели. В касата ви са тези пари, във вашия собствен дом, но не са ваша собственост. Вие можете да кажете, че те са ваши, но това не е вярно - онзи, който ги е поставил там е оставил завещание, че парите са за благотворителни цели. Обаче, често човек скъсва документите и счита, че всичкото това богатство, с което разполага, е негово. Това е едва лъжа.

Ние, съвременните хора, сме скъсали всички документи, които Бог ни е дал, и казваме, че всичко е наше: и умът е наш, н сърцето е наше, и лялото и всичките богатства са наши. Това не е вярно. Умът ти е даден да правиш добро. Сърцето ти е дадено да правиш добро. Душата ти е дадена да правиш добро, тялото и всичко, с което разполагаш, ти е дадено, за да правиш добро. Така седи въпросът. Ти, обаче, си скъсал тия документи и казваш: На мен всичко ми с дадено да живея и да се наслаждавам. Това не е вярно. Умът, сърцето, волята ти. духът, душата и тялото ти, всичките ти сили и способности, всичките ти богатства, са ти подарени от Бога, с единственото условие, че ще правиш добро — ще ги използваш за добро.

Сега вие казвате, че Христос е живял и умрял преди 2000 години. Той умря, но и сега живее. Защо вие поддържате, че е умрял преди 2000 години на кръста, а не поддържате че сега живее? Ти изтезаваш своя слуга и казваш: Вярваш ли, че едно време Христос умря? Казвам на този господар: Ами ти вярваш ли, че Христос живее и сега? Знаеш ли, че като изтезаваш слугата си, Той те гледа? Той казва: Не изтезавай този човек като мене. Христос казва: Не правете на другите това, което едно време направиха на мен. Не заковавайте хората на кръста, не ги бийте, както мене биха, не ги плюйте, както мене не плюха. Не правете това, аз го виждам.

Из беседата, държана от

Учителя на 4. X. 1942 год.

София — Изгрев

_____________________________________

Бъдещето на човека се определя от храната, която употребява. Колкото по-чиста и здравословна храна употребява, толкова по-велико и светло бъдеще си приготвя той. Ето защо, за да се очисти храната от отровите, които идат от земята, от една страна, и от самите животни, от друга страна, тя трябва да се пречисти. Никакъв физически или химически начин не е в състояние да пречисти храната от психическите отрови, освен мислите и чувствата на човека. Най-много психически отрови се съдържат в месната храна. Страхът и отвращението, което животните изпитваш, когато ги колят, внасят в организма им тия отрови. Като употребяват месото, хората възприемат тия отрови и се разстройват. Тази е причината за заболяването на хората от неврастения. Голямо е желанието на животните за живот. Засега най-чиста и хигиенична храна е растителната. Ще дойде ден, когато и растенията, в стремежа да запазят живота си, ще започнат да отделяш от себе си отрови, с които ще пакостят на хората. И днес има растения, които отделяш вещества, вредни за човешкия организъм. Хората употребяват тия отрови в огромно количество, като лекарства.

Из беседата „И рече Исус“, 6 Април 1930 г.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Д. Василев

ПРЕДТЕЧА НА НОВА ЕПОХА

(Критичен очерк върху поетичното творчество на писателя Йордан Ковачев и неговото място в българската литература)

Увод

В полето но българската книжнина работят не малко културни труженици. Някои от тях са твърде упорити и трудолюбиви и са постигнали значителни резултати.

Не трябва да се признае, че не всички от тия културни работници са еднакво даровити, не всеки от тях има строго определен път, установен метод и художествени средства и най-важно, не всеки от тях си има определени художествени и обществени идеи, които да му служат като ръководен принципи и основно начало в литературното му творчество.

На мнозина от нашите писатели и поети им липсва духовно единство, няма хармония между техните творения и личния им нравствен мирогледи. доколкото, разбира се, могат да бъдат носители на такъв.

Това противоречие, тая враждебности, бих казал, между автора и творчеството му, между живота и благородните мечтания, се явява като морална язва в духовния мир и обществени живот на нашето писателство.

Ето защо, ние посрещаме с най-искрена радост творението на всеки наш писател, който би правил щастливо изключение от тая система на морално раздвоение и противоречия, които разяждан делото на българските писатели.

Ние посрещаме с най-чист възторг всеки български писател, който ни се представя с голямо морално единство и със силата на своите литературно-обществени идеи внася освежителна и ободрителна струя в помъртвелия живот на нашата писменост и култура.

И не само това. Ние се чувстваме укрепени и обнадеждени в борбата си за култура и прогрес, в твърдата си вяра за величието на българския дух, за увековечаване на идеалите за красота и правда, човеколюбие и нравствено съвършенство, щом като един творец, от висотата на своя писателски пост, има нравствения кураж, поетически дарби и гражданска доблест да ги прокламира, да ги възвеличава и да ги защищава с необикновена смелост и благородно достойнство!

Един такъв творец е, именно, известният вече у нас и в чужбина писател и поет Йордан Ковачев.

В сравнително кратък период от време, той създаде редица творения които го издигнаха в нашите писателски среди като един от най-даровитите, оригинални и вдъхновени писатели и поети на нашето време.

Освен това, Йордан Ковачев се издигна и като един от рядко плодовитите наши писатели, защото са неизчерпаеми изворите на неговото вдъхновение и творчество, богати и разнообразни, както по съдържание, идейност и мотиви, тъй и по форма и художествени средства. Но най-главно Йордан Ковачев е поет и писател преди всичко на моралните проблеми, на етичните идеи за нравственост, истина, красота, правда, доброта, любов, великодушие, себепожертвание, човеколюбие!

Тия възвишени и безсмъртни идеи са лайтмотива на неговото творчество, силата на неговите убеждения, качество на неговите дарби, гордият и смел полет на неговите мисъл и вдъхновение!

Той е писател и поет си твърде развито живо гражданско чувство и еднакво вярно служи на истината и обществения прогрес с поетичното си творчество, както и си вдъхновените си сказки по всички градове и села на нашата страна.

Йордан Ковачев обича пламенно и с неизказана преданост българския народ, той боготвори въобще човека и е посветил всичките си дарби и сили в тяхна служба.

Той е мечтател и борец за един свят съвършен и справедлив. където не ще има място за омразата, злобата и враждата, а човек за човека ще бъде брат и сърцата ще бъдат изпълнени само с безкрайна любов и доброта едни към други.

За тези велики идеи са мечтали и са се борили, както знаем. всички велики реформатори на човечеството, всички благородни умове, всички призвани жреци на истината и себепожертвуванието!

Затова Йордан Ковачев заслужено може да се счита като предтеча на нова епоха, като вестител на нови, възвишени идеали, които ще облагородят човечеството и ще направят живота разумен, красив и плодотворен.

Йордан Ковачев е също и глас на българската обществена съвест и не ще бъде никак преувеличено, ако кажем, че той е един български Ромен Ролан, един български Зола, или Толстой, защото цялото му поетично драматично творчество не нищо друго освен глас една будна съвест, вик за правда и милост, зов за човеколюбие и всеопрощение !

Точно поради тия си качества той е един от първите писатели-моралисти и етици у нас и с това си е спечелили симпатиите и адмирацията на цялата наша културна общественост, най-вече, на младите поколения, които с жар и ентусиазъм четат неговите високовдъхновени произведения.

С оглед на всички тия съображения, аз се заемам да направя един пълен обективен, критичен анализ и преценка на цялото литературно творчество на Йордан Ковачеви, като в последователни статии ще дам биографични сведения за него, видове творчество, лайтмотиви и основни идеи в съчиненията му, художествени и поетични средства, творчески метод. оригиналности и приемственост и пр. и пр. както и отношенията на българската и чуждестранна критика към творчеството и делото му.

По такъв начин нашите читатели ще имат цялостна представа за един от най-даровитите, най-вдъхновени и най-продуктивни български писатели на нашето време.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Пречупено борче

Пречупено борче всред буйна гора!

Висиш поломено на нежна кора,

природата цяла за тебе страдае,

духът на живота скърби и ридае.

*

А, може би, още в последната нощ

в съня си трептеше от здраве и мощ,

и песен излъчи, когато зората

те щедро обсипа с роса и позлата.

*

Но някой дух тъмен, студен и жесток,

погази завета на вечния Бог.

преви ти челото до сухата шума

и пак си нехайно отмина низ друма.

*

Гората за тебе, убито дете,

със майчина болка тогаз изпище,

и още тоз писък със вятъра плава,

природата мъчи, духа натъжава.

Йордан Ковачев

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Йордан Ковачев

ЗЛАТНИ КАПКИ

Денят беше влажен и студен. Скръстил крака пред огнището, дядо Смилен хвърляше сухи лозови кютючета и пръчки и слушаше неразгадаемата приказка на огъня. Сини. морави и жълти пламъчета излизаха от огъня и чезнеха около черната опушена верига, която сякаш им показваше пътя нагоре. А след тях оставаше за малко жива жар, за да премине скоро в мека ,-сива пепел.

Като гледаше огъня, много и богати мисли летяха из главата на стария и — унесен по тях — той трепна едва когато две хладни малки ръце го прегърнаха за шията изотзад и неочакван и звънлив гален глас му извика:

— Дедко!

— Чедо! — се обади дядо Смилени, като подражаваше без да иска мекотата и гальовността на детския глас.

— Как си влязъл, та не те чух, Мирчо?

— Като вятър тичах, и блъснах вратата, и се метнах на тебе, но ти вратата не чу ли? Защо не я чу, дядо?

— Защото се бях загледал и заслушал в огъня, дядовото, — отговори старият и намести на скута си своето пъргаво внуче.

Главицата на детето дойде до устата на дядото и той неволно я целуна. Стриганата коса на детето му дъхна на козината на малко сърненце.

— А какво слушаше от огъня, дядо?

— Какво? — И той разказва нещо, — нещо хубаво, умно и мило.

— Кажи какво!

— Приказва, сине. Мъдри думи за живота и за доброто. Ако искаш, ще ти разкажа нещо, което съм чул днес от огъня.

— Ама искам ида ям. Гладен съм. Опечи ми яйце в огъня, защото мама не ги пече като тебе.

— Ето, донеси от долапа яйце и една книга. Така. Намокри сега книгата от бъкъла! Седни сега у мене, — нареждаше старият, като зави добре яйцето с мократа книга и приготви с машата място за него в огнището.

— Хайде сега, Мирчо, кажи, дядовото: „Свети Петър пече яйце, да пукне да не изтече!“

— Свети Петър пече яйце, да пукне до не изтече! — повтори Мирчо съсредоточено и от скута на дядо си гледаше как той затрупа яйцето с пепелта, а отгоре нареди жива жар.

— Дядо, разкажи ми нещото, докато се опече! — замоли детето, което с внимание следеше огъня.

— Добре-е. Да ти разкажа, да ти разкажа. Хайде — за златните капки.

Мирчо замърда да се намести по-добре в скута на дядо си, а той хвърли в огъня пее кютючета и започна: — Някога, преди много и много години, светът не бил като сегашния. Камъните били още меки и живи, дърветата говорели с хората, цветята пеели песни като птиците сега, а хората били благи и послушни и не си правели зло един другиму, както днешните. Когато се случвало някой де сгреши, другите не го осъждали и хулели, а го съжалявали, и той рано или късно спирал хората всред пазаря и се разкайвал гласно. Всички му прощавали, прегръщали го и той ставал пак добър работник и честен човек.

От време навреме дядо Господ слизал долу, ходел по земята, без да го познае някой, учел хората на добро и се връщал пак в небесата, откъдето изпращал здраве, радост и плодородие на земята. Дъждовете тогава не били буйни и бурни, градушката падала само по голите и снежни върхове на планините и от там се стичали весели реки между горските гъстаци, където бухтели тепавици, тракали воденици и ручели дръщи.

Само един човек имало с тъмна душа и зло сърце тогава. Той ходел из полята, грабел селяните. убивал търговците, защото не бил роден съвсем здрав в ума и не можел да разбере, че върши зло: не одобрявал мирната работа и не искал да живее с труд. Макар че бил такъв, никой не му отмъщавал и никой не искал да го поправи със зло. Затова дошъл часът и на неговото пробуждане.

Един път лошият човек лежал призори в една гъста гора и чакал — да обира минувачите из горските пътеки. Той напалил огън, за да не усеща влагата и студа, но не потърсил сухи съчки, както правели тогава всички, а горял живи и зелени фиданки.

— Милост! — пищели живите дръвчета в огъня и сълзите им капели в горещата пепел.

А гъстата и буйна гора бучела страшно от жалост за своите горящи деца. Пукали се от мъка корите на белите мраморни буки; пищели сестрински елите, буйно роптаели смолистите борове.

Неволно злият човек се заслушал в тези звукове и думи. Те били тъй парливи и дълбоки, че прегорили лошите черупки, които затваряли сърцето му. Замислен, той извадил от огъня зелените дръвчета и забелязал, че бучащата гора бавно-бавно се успокоила. Още по-дълбоко той се замислил над своя живо и сърцето му го пробола болка и за пръв път трепнало разкаяние в него:

— Боже, как живея аз! — извикал той, — разделен съм от всичко живо!

Той не можел вече да стои самотен, чувствал, че трябва да се събере с хора и да заживее човешки. Затова хукнал към близкото село, и когато наближило да изгрее слънцето, стигнал селския мегдан, паднал на колене и завикал високо:

— Хора, накажете ме, аз съм най-лошият от всички!

Тогава рядка утринна роса заросила. Събрали се всички селяни около злия човек, който още викал:

— Накажете ме, хора, няма по-зъл човек и по греховен от мене!

Чудили се всички селяни, какво да го правят. Наистина, големи грехове и пакости бил извършил той. Не и никого те дотогава не били наказвали. Затова най-старият от тях прегърнал каещия се човек и му казал:

— Простен си, братко, защото не ни е дадено да наказваме.

А в това време Бог разгърнал небесата и видял и чул всичко. Неволно, без да иска Той, радостта Му се изляла към земята като ситни златни капки.

— Гледайте, хей, златна роса роси! — се развикали селяните и се втурнали да я събират. Но не всеки могъл да намери златна капка. Само хора с най-чисти сърца и най-чиста радост намерили по капчици, но, щом я вземали в ръка, тя прониквала в тялото им и се настанявала в сърцето, защото то било най-достойно място за нея. Който намирал златна капка, се познавал отдалече: усмивката му сияела и думите му звучали с небесна радост.

Мирчо слушаше с отправен към дядо си поглед. Когато той спря да говори и се загледа в огъня, дето преглътна слюнка и попита:

— После?

— После нищо. Живели и живеят такивато хора за радост и поука на другите.

— Дядо, има ли ги още?

— Има, чедо. Още има. Но както могли да намерят златна капка само чистосърдечните хора, така само те могат да познаят, кой има златна капка от небесна радост в сърцето си.

— Пук! — изпращя яйцето и разперка жарта из огнището.

— Дядко, изтече!

— Не е, сине. Ей сега ще видиш, като го разровим.

Наистина, из книгата се показа яйцето, спукано, с изхвръкнал малко белтък от него, но неизтекло.

— Видя ли, чедо мое! Човек каквото пожелае дълбоко в сърцето — става, — каза дядо Смилен и целуна по главата своето внуче, и косицата пак му дъхна на малко сърненце.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СКРИТИТЕ СИЛИ В ЧОВЕКА

Международният конгрес на делегатите по парапсихическите пауни наскоро приключи своята робота в гр. Осло, където заседава под председателството на норвежкия психиатъра професор Торстен Верейде.

В задачата на конгреса влизаше изучаването на новите данни, добити през течение на последните години в областта на парапсихизма, т. е. в областта на психичните явления, които до скоро се наричаха „свръхестествени“ и се посрещаха от страна на учените недоверчиво, дори и враждебно.

Френският делегат, инженер Живле, демонстрира изнамерения от него апарат за регистриране и отбелязване излъчванията от човешкото тяло — тъй наричаната от окултистите „аура“.

Това е един крайно чувствителен, огледален галванометър, който прави отклонения под влиянието на изпусканите лъчи от човешката ръка.

Членовете на конгреса могли де се убедят с очите си, че излъчванията от човешката ръка могат да проникнат през не много дебела кожа, през дърво или през стъкло. Тези излъчвания притежават способността да йонизират въздуха, т. е. правят го добър проводник на електричеството.

При изнемощение или боледуване на организма става едно намаление в интензивността на излъчването, дори до загубването му. С усилието на волята човек може, за известно време, да прекрати излъчването. Предметите, изложени под действието на тази аура, се напълват от нея, като с електричество и могат, след това, да се изпразват по части. Опитите на инженер Живле разливат нова светлина върху явленията из областта на месмеризма (доктрина на Месмер — лекуване с магнетизъм), хипнотизма, радиостезия и т. н. Между участващите на конгреса тези опити направили силно впечатление и голяма изненада. Инженер Живле получил множество покани да повтори своите сеанси почти във всичките столични градове на Европа.

С не по-малък интерес е бил изслушан и доклада на италианския учен, проф. Кадзамали, също така съпроводен с демонстрации от записващите апарати. Проф. Кадзамали доказал, че съществува излочване и от мозъка на човека, което е особено голямо и силно при напрегната психическа работа — като при умствената дейност, напъване да си спомним нещо забравено и други подобни.

Мозъчните вълни са от електромагнитно естество; те имат извънредно къса вълна и могат да се заловят с някои сложни, ултра чувствителни апарати.

Атинският психиатър пък, проф. Танаграс, съобщил за пророческите сънища. Това предизвикало делегатите на конгреса да открият разисквания и спорове по въпроса за свободната воля.

В заключение председателят на конгреса проф. Верейде констатирал, че съвременната наука все повече и повече се убеждава в съществуването на свободни психически сили, независими от физиологията на организма. И тъкмо загубата на вярването в това съществуване на собствените психически сили, доведе човечеството днес до преживяването на моралната и социална криза.

(Из в. Мир)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЗАПАЗВАНЕ ПА ПРЕСЕН

ЗАРЗАВАТ НИ ПЛОДОВЕ

Пустеят вече плодните зеленчукови и овощни градини. Преди падането още но първата слана, грижлива ръка е прибрала и скътала богатите им плодове. Известно част от тях е употребено за приготвяне на разни консерви, останалата част. обаче, трябва де се запази я прясно състояние за по-дълго време.

Известно е, че зарзаватът и плодовете играят голяма роля като храна на човека. Особено когото се употребяват в прясно и сурово състояние. Солите, както се намират в състава им, подържал, строежа на костите. Тяхната целулоза и киселини улесняват храносмилането, Етерните им вещества дразнят жлезите и те пущат в повече от своите сокове и с това усилват движението и функциите но хранителните органи и повишават апетита. Киселините, солите и витамините дават и подържат жизнената сила. Особено витамините са една необходимост за човека през всички възрасти.

Плодовете и разните видове зарзавати са храна облъчвани най-много от слънцето. Те са първостепенни акумулатори на слънчеви лъчи, светлина и енергия. Затова са ценна и важна храна. Доказана истина е, обаче, че когото се ядат сурови; те са по-полезни. Грижата за запазването им пресни за по-дълго време, е по-голяма. Старателната домакиня е изправена пред много по-мъчна задача. Благодарение на дългата опитност, някои от тях могат да се запазят до появяването на нови.

Запазват се добре само продукти, които са добра узрели, неповредени, внимателно откъснати, не натъртени от падане и удар. Продуктите, които ще се запазват не се мият, а само се изтриват с кърпа. Второто важно условие е мястото за запазване да бъде удобно, хладно и сухо.

Едно от най-леките и сигурни средства за запазването на някои плодове и зеленчуци е увиването им в книга. По този начин се запазват ябълки, круши, дюли, пиперки, домати и сини патладжани. Увитите продукти се нареждат в сандъци или по етажерки, дъното на които се постила със сухи книги.

Лукът и чесънът за да се предпазят от загниване, добре а да се подържат една седмица на слънце, за да се изпари част от водата им и се засушат.

Картофите често пъти никнат, нагниват и се развалят. Затова, вместо да се изсипят направо на пода добре е да изсипят върху дървена скара, скована от летвички, която спомага да се проветряват през зимата. В голямо количество се запазват в трапове, изкопани на заветно място.

Гроздето се запазва като потопят дръжките в разтопена смола или червен восък, завързват се и се окачват на опънати въжета в суха, студена стая или килер. Или пък са нареждат гроздовете в сандъче със сухи трици.

Дините се завиват в чоп и се запазват с глина,

Ябълките се запазват сочни и пресни в изкопано трапче, редени върху слама, а отгоре трапчето затрупано с папрат, върху която се слага пръст.

М. Иванов.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

РАБОТАТА Е СРЕДСТВО, А НЕ ЦЕЛ

Живял някога дървосек, който бил много беден. Той едвам преживявал от набрани в горете и продадени в града дърва.

Един път, когато дърварят сякъл дърва в горете, минал от там човек в бели дрехи облечен и му казал:

— Иди напред, иди напред!

Дърварят послушал съвета и тръгнал на вътре из гората. Той вървял, разглеждал дърветата и намерил сандалово дърво. Това дърво се ценяло добре, той го отсякъл, взел колкото могъл перчете от него, занесъл ги в града и ги продал на добра цена.

На другият ден той отишъл пак при сандаловото дърво, но се замислил, защо човекът в белите дрехи не му казал за сандаловото дърво, а му казал само: „Иди напред, иди напред“ и видял в това тайнствено повеление. Той оставил дървото и тръгнал още по-напред в горете. Там той намерил медна руда. Взел от нея, върнал се в града и я продал за още повече пари. Не другият ден отишъл още по-навътре в горете и намерил сребърни люспи. Той взел сребро, продал и него, а после отишъл още по-нататък в гората, където намерил злато. Така той отивал все по-напред и намерил и елмази и станал много богат човек.

*

Такова е именно положението не човек, който се стреми към истинско знание, към Бога. Ако той не се спре, след като е достигнал известно придобиване, а продължава да се движи все напред, той ще добие най-после богатството на вечното знание на истината.

Затова да вървим напред и никога да не изгубваме идеала си. Да вървим напред и да не се спираме при достигане първия резултат, нито при втория, нито при третия и т. н., но да мислим, че нашата цел е все напред.

Човешката дейност е сама първа стадия по нашия път. Да се работи без всяка привързаност е много трудно и затова пътят на любовта в днешния век е най-добрият от всички пътища. Да помним, че работата е средство, а не цел. Да работим, отивайки все напред към Бога, за достигане великият идеал на нашия живот.

В. Трифонов

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×