Jump to content
Ани

Година 15 (22 септември 1942 – 25 юли 1943), брой 299

Recommended Posts

БРАТСТВО

Седмичник за братски живот

Брой 299 - год. XV.

Севлиево, 15 декември 1942 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 40 лева

За странство – 60 лева

Отделен брой 2 лев

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Ключът на нещата – Пламен

Да се приготвим за новия живот – Т. Дренски

За бъдний ден! (стих.) – Т. Д.

Словото на Учителя. Бъдете съвършени! (из неделна беседа – 1 ноември 1942 г.)

Йордан Ковачев като белетрист – Д. Василев

Писма до познати и непознати – Любомир Лулчев

Хамали (разказ) – Йордан Ковачев

Из живота и науката. Що е вегетарианство? – И. X. К.

Киселото зеле

Книгопис

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КЛЮЧЪТ НА НЕЩАТА

Всяка загадка си има своето разрешение. От всяко трудно положение може да се намери изход. Всеки заплетен възел в човешкия личен или обществен живот може да бъде разплетен.

Ако ние, хората, често пъти се намираме пред неразрешими задачи, ако често ние попадаме в безпътица, в невъзможност да намери м изходен път от безкрайно трудното и сложно положение, в което сме попаднали, то причината за това е тази, че ние не уповаваме на това, което единствено може да разреши безкрайно трудните за човека проблеми, а се мъчим да разрешим въпроса с нашите ограничени човешки разбирания, с нашите ограничени човешки сили, с нашия ограничен човешки ум.

Не! Великите въпроси на живота няма никога да се разрешат по човешките пътища, т. е. според нашите късогледи хрумвания, с налагането на нашата човешка воля и на нашия човешки ум.

Големи задачи стоят днес пред човечеството за разрешение Големи задачи, конто са едновременно индивидуални и колективни и чието индивидуално разрешение, преди всичко, ще определи и тяхното колективно разрешение.

Въпросът за правилното разпределение на благата между различните народи по цялата земя, както и въпросът за правилното разпределение на благата между отделните членове на един и същ народ, които въпроси са едновременно и индивидуални и колективни. отдавна чакат своето разрешение.

И напразно милиони хора по земята, в това число, разбира се, и в нашата страна, си въобразяват, че тия важни и неотложни въпроси, без чието правилно разрешение човечеството ще си остане в полуварварско състояние, могат да бъдат разрешени по човешките пътища, т. е, по тия пътища, по които сме се опитвали до днес да ги разрешаваме.

И наистина, защо да си въобразяваме, че с нашата човешка сила, с нашия човешки ум, с нашата човешка „справедливост“ и с оглед на нашите отделни, егоистични, противоречиви човешки интереси, може да се даде некакво трайно и реално разрешение на наболелите въпроси, които се изправят като заплашителен сфинкс, като дамоклев меч пред човечеството?

Защо да си въобразяваме, че ще можем да реализираме щастието на човечеството, на народа си, или дори само на себе си, вървейки по пътя на егоизма, на омразата и разделността?

Великите задачи, които стоят днес пред човека и човечеството, ще се разрешат с велики, с Божествени средства. Великото Дело за достигане на Общо Благо, за създаване добри условия за живот за всички хора и народи, няма да се изгради с нечисти ръце. С насилие, с омраза не ще се напрани нищо в това направление.

Великите задачи на човечеството ще се разрешат по чистите пътища на Любовта! Великото дело на общото благо ще бъде изградено чрез свещените пориви на чистите човешки сърца. Любовта ще ни донесе това, което мечът никога не ще бъде способен да ни даде.

Божествена сила. Велика, свята сила — силата на Любовта Тя ще изгради това, за което днес напразно се проливат реки от човешка кръв по всички части на земята. Тя ще изгради храма на новия живот, до който опетнени ръце не могат да се докоснат. Тя е ключът за разрешението на трудните житейски проблеми, които нито с хитруване и взаимно надлъгване, нито с открита братоубийствена борба, нито дори с упорит, но неосмислен от Божествено прозрение труд, могат да се разрешат.

Понеже Бог е над нас, понеже Той е великата Реалност, то ний нямаме други пътища за реализиране на великото в живота, за разрешаване на нашите трудни задачи в живота, освен Любовта.

Не съществуват други пътища.

Ние нямаме възможност за избор, ако искаме да се движим към доброто.

Има само един път!

Той е патя на Любовта!

Каквото друго и да върши м, каквито други пътища и средства да избираме, ние само ще си удряме главите в непоклатимите зидове на страшна тъмница.

Понеже Бог е над нас, ние можем да успеем, ние можем да реализираме както индивидуалното, така и общото благо на всички хора и всички народи на земята само по пътя на Любовта.

Любовта е единственият ключ за разрешаване на днешните проблеми.

Други пътища няма.

Пламен

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ДА СЕ ПРИГОТВИМ ЗА НОВИЯ ЖИВОТ

Отива си една култура. Един порядък. — Отива си една система остаряла — изчерпала всички жизнени сокове на своите изразители. — Отива си, за да се не върне вече никога. Руши се постройката, която изградиха идеолозите на ренесанса. Прибрани са в съкровищницата на вековете ценностите, с които те предвиждаха живота на народите, през средновековието, напред. Ценностите, които създадоха днешната култура. Между пропуканите, плесенясали стени на остарялата сграда на тази стара вече култура, се надига днес новият човек — човекът на новото съзнание, човекът на нови идеали — творецът на нови обществени, икономически и морални закони за живот.

Динамиката на индивидуалното, на личното, която импулсираше миналото развитие, е отречена от живота. Днес новият човек издига ново знаме, знамето на колективния живот. Надигат се нови сили, които ще създадат нова епоха — силите на взаимопомощта, на братството и любовта. Всред стихията на тия нови сили ще обгорят егоистичните тежнения в човека.

Стремежа за лично благо индивидуалния стремеж, който заквасваше днешната и миналите култури, изгуби своята сила като стимул на прогрес. Днес тоя стремеж спъва човешкото развитие. Вместо него, ражда се съзнанието, че лично щастие няма, когато около теб други страдат. — Ражда се съзнанието на колективния интерес — блага и щастие за всички. Върху тая основе се гради — ще расте и разцъфти новата култура.

Страданията на човечеството днес подготвя сърцата, умовете — разширяват съзнанието на хората, за да могат да възприемат законите, светлината и морала на тая нова култура и ги приложат в държавата, в обществото, в семейството. В сърцата, в умовете, в съзнанието на хората днес нещо се пука — лющи се. Невидими майстори нещо майсторят. — Коват, разместват, нареждат. Отварят нови врати, нови прозорци. Чистят, проветряват — измитат стари боклуци. — Става нещо в главите, в сърцата на хората и те започват да мислят не така, както са мислили до сега. Започват да чувстват не така, както са чувствали до сега. Започват да постъпват не така, както са постъпвали до сега.

Кръстните мъки на Исуса затвърдиха основите на християнската епоха. С кръвта, която се проля на Голгота, бяха написани нови закони за живота. Бяха начертани нови пътища по които човечеството облагородяваше сърцата си, разширяваше съзнанието си, — придобиеше добродетели и събираше опитности и знание, нужни му са да възцари любовта в живота — за да изгради царството Божие на земята.

Страданията на човечеството днес — Новата Голгота — ще поставят основите на това царство на любовта — основи на нова епоха. Всред разрушения, пожарища, кръв и сълзи се пишат новите скрижали на живота — скрижалите на новата епоха на Братството и любовта. Нова светлина — ново знание, мир и радост ще дадат те на измъчения човек. За тоя час да се приготвим и приемем новия живот . . .

*

Братя и сестри във Варна, подтиквани от тия стремежи, закупиха един малък имот, който имот те желаят да направят опитно поле за приложение новото, което иде, и като първи резултат, със своите слаби сили и средства, изградиха една малка хижа. В работа около тоя имот тия братя желаят да вложат всичкия си идеализъм, знание и сили, за да създадат едно малко общество, където добродетелите на Всемирното братство да могат да пораснат.

С обши усилия те ще се помъчат да създадат от тоя имот едно училище, едно огнище за новите изисквания на живота — за новите отношения и обходи, за новото знание, където да се подготвят човеци за новото общество — за братски и сестрински живот. Живота на всички за един и един за всички — живота на любовта.

Разбира се, те знаят, че задачата е трудна — ще дойдат изпитания, трудности, разочарования. Те знаят, че ще грешат — ще падат, ще стават, но те не ще спрат, защото знаят, че делото е благородно — то е свято. Те знаят, също, че зад тях стоят мощни невидими помагачи. Че с тях са легиони разумни светли същества, дошли от невидимия свят, за да изградят Царството Божие на земята.

Пътят е труден, но целта е благородна, свята, и жертвата ще бъде възнаградена стократно. Те са слаби, но Духът на новата епоха, който днес работи на земята, ще ги подкрепи защото те силно желаят да бъдат работници на Божията нива — работници за новата култура, където при общ труд, разумност и любов, ще се постигне мир и радост. Ще се създаде благоденствие за всички хора по света. Те желаят и ще постигнат, защото там където е любовта и разумността, там е Бог — там всичко може.

Ако тая работа на братята във Варна, бъде одобрена и подета и от други братя и сестри, то те с двойно усърдие ще работят, двойна ще бъде тяхната радост. Подемете това дело, защото там най-добре ще се научим на братски живот. Най-добре ще се научим де ценим брата си наравно със себе си. Най-добре ще разберем, че като работим за общото, работим за себе си. Най-добре ще се научим да живеем с делото — да жертваме за цялото. Подемете го и създайте подобни огнища по цялата страна, защото те ще бъдат една врата към Царството Божие на земята. Да започнем и Бог ще благослови.

Т. Дренски

10050.jpg

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЗА БЪДНИЙ ДЕН!

Посвещава се не братята и сестрите, участвали в изграждането на братската хижа в купения братски имот във Варна.

Градим! —

Полагаме основи на хижа нова.

Основи от камък — широки, здрави.

Градим ги с устрем, — с песни.

Със сърца туптящи,

с радостни лица,

със светли мисли,

с крепки мишци — ний градим! . . .

*

Нареждаме камъни и тухли,

издигаме стени здрави,

споени с цимент от мъдрост и любов,

градим дом на идеал нов, велик, — дом на любовта.

*

Работниците са бодри —

работниците бързат,

живота нов отдавна чука по вси врати —

нов свят се ражда! . .

*

„Побързайте момчета,

майсторът подканя,

светли, скъпи гости идват,

а вий не сте още с хижата готови.

Не бива да се посрамим.

За съдний ден — за последний ден,

готови ний да бъдем

и в здрава нова сграда

гостите скъпи да посрещнем“ . . .

*

— Земята мрак покрил е —

гаснат светли мисли — рушат се идеали —

черни, тежки облаци обвиват, потискат всичко

мълнии, раздират небето —

от гръм и ужас земята се тресе

стихия страшна налита . . .

*

Бързат зидарите млади

бурята да преварят — бързат,

докле е ден и „Майстора“ при тях.

Бързат хижата да привършват,

подслон да намери в страшний ден

изморения — измъчения човек,

изминал дълъг път

всред борби люти, копнежи и мъка —

там, зад гранитните стени

на хижата нова да почине

утеха, мир и радост да намери.

*

Хижата е малка, скромна,

но крепка и силна

на разбунений океан вълните да разбий . . .

*

Те градят — зидарите нови.

Градят безспир.

Бурята що налита не ги плаши.

„Великият Майстор“ бди над тях.

Градят те и пеят.

Вграждат в новата сграда

кодекса на живота нов,

та фар да бъде тя,

училище да бъде за ново здание и мъдрост

— огнище, олтар на любовта,

дом на братство, мир и радост

за всички хора по света . . .

*

Мускулите отпадат, но духът е мощен —

нови сили влива в морните тела.

И те ще изтраят

за искания ден, за радост тяхна

и слава на „великия Архитект“.

хижата ще привършат

и радостни, че са дали нещо на света,

спокойно, закриляни от здравите стени,

ще почиват докато бурята отмине

и слънце огрей —

слънцето на новий ден — на живота нов.

Т. Д.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Бъдете съвършени

(из съборната беседа „Бъдете съвършени“ – 1. XI. 1942 г.)

Както и да се говори на хората, все остават незадоволени. На земята човек никога не може да се задоволи. За една недовършена картина каквото и да говориш, все ще кажеш, че има нещо, което й липсва. Сега често учените, религиозните хора и обществениците разглеждат недостатъците на живота. Обаче, когато един скулптор работи, не е важно колко прах ще издяла от един камък, но какво ще направи от този камък — това е важно. Какви недъзи има в света не е важно, но колко добродетели има, това е важно.

Сега под думата съвършенство някои подразбират нещо недостъпно. Едва когато човек стане съвършен, той можа да работи. Който не е съвършен, не може да работи. Несъвършеният се труди, а пък онзи, който живее в безпорядъка, той се мъчи. Само съвършеният работи. Съвършеният човек е доволен от всичко, нему не му липсва нищо. Несъвършеният мисли, че това няма, онова няма. Това или онова не му достига. Съвършеният всичко има. И като има всичко, той има един малък излишък и с него иска да създаде един нов свят. Всички хора в света искат да създадат нещо. Даже и мравката, и тя иска да създаде нещо. Най-малката клетка като влезе някъде, и тя създава, и тя почва да образува друга клетка.

Сега, в света съществуват три вида условия: условия, при които хората се мъчат, условия, при които се трудят, и условия, при които работят. Има съвършени хора. които са съвършени да направят една милост; има хора, които са съвършени да направят едно добро на света. Много хора искат да знаят в какво се състои животът, какво нещо е животът. Фактически обаче, никой не знае това. Един се мъчи, друг се радва, един плаче, друг скърби, един умира, друг се ражда. Но във всичките тия прояви не е заключен целия живот. В Евангелието има един стих., който казва: „Това е живот вечен, до позная Тебе, единаго истиннаго Бога“.

В какво седи това познание? То не е така лесна работа. Да познаеш цялата вселена в нейната пълнота, това съвсем не е лесна работа. Сега за сега учените хора са дошли до това, да знаят туй което телескопите им казват: че има десет милиарда слънца, всяко слънце има по 12 планети, някои по-големи, някои по-малки, около всяка планета има по 5 — 6 спътници, такива малки луни, като нашата. Ти искаш да знаеш какво е светът? В тия 10 милиарда слънца може да живееш по хиляда години, за да ги изучаваш. Във всеки свят би живял по 1 милиард години. Това за сега са въображаеми работи. Работи, в които можем да проникнем само с въображението си. Колко дълго време се изисква, обаче, за да дойдем до едно макар и само частично понятие за живота!

Някой път, мислейки какво нещо е живота, ние задаваме въпроса — какво нещо е Господ. Когато дойде времето, ще научите какво нещо е Господ. Когато ме питат какво нещо е Господ, казвам: За всичко ще ме питате, но за това няма да ме питате. Светът страда, защото хората питат какво нещо е Господ. Писано е: „Не споменувай името на Господа Твоего напразно“. Сега всички хора се бият и разрешават въпроса — какво нещо е Господ. Всички тия хора, които измират — 35 милиона хора умират в годината —  кой се грижи за тях? Всяка година се раждат 40 милиона хора, кой се грижи за тия хора? Колко риби се раждат в годината, кой се грижи за тях? Колко говеда се раждат в годината — кой се грижи за тях? Колко треви растат, и кой се грижи за тях? Ами за камъните кой се грижи? Ами за нашата земя, за слънцето, за Юпитер, за Марс, за Сатурн, за Венера, за Меркурий, кой се грижи за всичките? В природата по-лесно се грижат за големите работи, отколкото за малките. Да задоволиш една малка микроба е много по-мъчно, отколкото един съвършен човек с всичките му изисквания. Туй малкото същество с какви прибори можеш да го нахраниш? Искаш да му дадеш един обед, как ще му го дадеш? Много взискателно е това същество, мисъл има в себе си, иска да бъде като някой цар. Много голяма мъчнотия е да се задоволи такова същество.

Разправяха ми един анекдот. Това било във Варна, в турско време. Дошъл някой си виден българин във Варна на гости на друг, на когото майка му била гъркиня. Синът я учил да каже на български на госта: „Аз много се радвам за вашето присъствие в къщи“. Учил я, учил я, и като запомнила вече, когато гостът дошъл, тя му казала: „Откъде дойде, да не дойдеш.“ Чуди се той. синът й толкова я учил и как е могла тя да каже това — откъде дойде да не дойдеш. Като заминал госта, тя пита сина си: Хубаво ли го казах? Казва й синът: Да, много хубаво го каза.

По същия този начин и ние , понякога, след като много ни учат, казваме: Откъде дойде, да не дойдеш. Вместо да благодарят на Бога, хората сега казват: Откъде дойде тази пущина, да не беше дошла. Ние не сме виновати за това. Има неща, за които не сме виновати. Например, минаваш през някоя област, има нещо отвън, което действа върху теб, ти не знаеш какво е, но чувстваш резултата му върху себе си — не си разположен. Външна е причината. Да речем, денят е топъл, но пак не си разположен. Причината е пак външна. Не трябва да се сърдим. Има неща, които трябва да ги носим. Когато дойде прашния ден, ще го носим; когато дойде дъждовния ден, ще го носим; когато дойде студения ден, ще го носим; когато дойдат неблагоприятните условия, ще ги носим. Друго разрешение няма. При тия условия. при които ний живеем, няма никакво друго разрешение. Веднъж американски богаташи пътували в западната част на Америка. По едно време влакът навлязъл в една запалена гора. Наблизо обаче имало и едно езеро и всички пътници избягали в езерото и, за да не ги опърли огънят, турили си кал върху главите. Така седели те няколко часа, потопени в езерото и всички били благодарни, че могат да седят във водата, че могат да се избавят, защото иначе щели да изгорят в трена.

По някой път вие казвате: Защо ми се случи тона? Случи се. Ако тия работи не бяха се случили в света, какво щяха да пишат писателите? Ако нямаше тия големите противоречия, как щяха да напишат една драма, един роман, едно комедия или една трагедия? Ако животът ставаше тъй, както ние искаме, нямаше да бъде красив. Красотата на живота седи в човешките противоречия, които съществуват.

Вас ви е страх от ада, нали така? Че ада, това е сянката на рая. Например, ти нарисуваш една райска земя и ще туриш сенки наоколо. Без тия сенки никаква картина няма да имаш. Пъкъла, това са сенките на рая. Противоречията изпъкват. Ти виждаш в какво седи раят. Ако нямаше ад, нямаше да можем да възприемем и рая. Нашите разбирания за доброто и злото в света са частични, ограничени понятия. Злото в света е творчески принцип, който е създал света. Онази инертна материя, първо злото е било в сила да я обърне, да направи един свят. После дошло доброто, което да работи върху света. да го уреди.

Злото беше необходимо, за да се създаде света. Как бихте го създали вие? Вие, които не знаете, много лесно го съзнавате. Сега тази реч, която ви говоря днес, ще ви служи и за в бъдеще. Ако ме слушате, ще се подмладите. Ако не ме слушате, ще остареете. Тъй щото, не ви съжалявам, ако остареете. Ако се подмладите, ще се радвам, че сте ме слушали, а ако остареете, тогава няма да ви съжалявам.

Вие трябва да се научите, когато умирате, да се влюбите, силата е там. Не като се раждаш, а като умираш да се влюбиш. Който иска да се подмлади, като умира да се влюби и ще се подмлади. Който умира, като се влюби, ще се подмлади. Ще изучавате всички Божии блага. Който се ражда и не се влюби, той ще остарее, ще има всички противоречия в живота. Когато се раждаш, да се влюбиш, и когато умираш, два пъти да се влюбиш.

Вие казвате: „Хе, любов“! Не търсете любовта като забавление. Любовта е не само един стимул, но и най-великата храна, която се доставя на човека, на човешкия ум. Без любов храна не можеш да доставиш. Без любов храна на сърцето не можеш да доставиш. Без любов храна на душата си не можеш да доставиш. Без любов храна на духа си не можеш да доставиш.

Какво нещо е любовта? Туй, което доставя условията за живота в света. Не така, както е сега. Запример някой се влюбил и го е срам че се е влюбил. Ти като се влюбиш, ще носиш нещо. Влюбените ходят с празни ръце — не зная каква любов е тая. Христос носи едно време кръста с любов. Само до половината път го носи той, та и ние да го поемем, и ние да поносим, и за нас остави малко работа. Ако беше свършил всичката работа, какво щеше да бъде в света? Половината от физическите страдания Той остави ние да ги носим. Те са благословение. Какво има да плачем?

Аз се чудя на хората. Една майка, като роди едно дете, се радва. А като умре детето, скърби. Накарай това дете да се влюби. Майката да каже, преди да е заченала детето: „Аз ще те приема в дома си, ако се влюбиш в Господа“. Като дойде да се роди, да му каже: „Аз ще те родя, ако се влюбиш в Господа, ако не, ще те изпъдя“.

А хората днес се занимават с много обикновени работи. Те говорят за покаяние. Ще занесат нещо на Господа, на света Богородица, ще им запалят по една свещ и мислят, че с това работата се нарежда. Много евтино искат да минат те. Ще направят някое малко добро, ще дадат едно парче хляб, някоя съдрана риза или съдрани обуща, ще дадат 1000 -2000 лева. Че си дал две книжки, какво от това? Светът не се нуждае от книжки, от тия банкноти. Светът се нуждае от живо злато в кръвта на хората. Достатъчно е да има сребро, да има достатъчно желязо, да има достатъчно злато, които да дават сила, да има достатъчно фосфор, който да дава мисъл; светлина да има, която дава сила и топлина да има.

Досега мнозина са ви говорили за любовта. Всички писатели пишат за любовта. В какво, обаче, седи любовта, в какво се проявява тя? Ти обичаш един плод заради съдържанието, което има в себе си. Ти обичаш една книга заради съдържанието, което има в себе си. Писанието казва: „Възлюбил си истината в човека“. Истината сама по себе си носи други два елемента; тя носи елемента на любовта и елемента на мъдростта. Истината. това е мощното в света, с което Бог се изявява. По същество Бог е любов. Но без истина ние не можем да познаем Бога. Само в истината можем да познаем какво нещо е Бог и какво нещо е любовта. И знанието без истина е непонятно за нас. Само истината прави любовта понятна. Само истината прави мъдростта понятна. Що е истина? — Туй, което прави нещата понятни в света, прави ги достъпни, приложими в живота. Туй, което изявява самата реалност. Ние хората сме сънаследници на тази реалност. Сега вие как разбирате истината? Тя не гледа на външната форма на хората. Истината когато вземе един въглен, направя го диамант. Истината като намери един камък направя го скъпоценен камък, истината като намери мъртвия, оживява го. На страдащия отмахва страданието. Дето влезе истината тя урежда света. Този нашия свят ще бъде преустроен, тя ще го устрои. Как ще го устрои, тя си знае Но сегашният свят ще бъде устроен. Следователно, всички онези, които искат да прогресират, те трябва да обичат истината.

Как ще обичате истината? Ти, който си се разтревожил че си изгубил нещо, като видиш истината, изведнъж всичко това ще изчезне, забравяш всички свои странния. Щом дойде истината при тебе загубеното ще се върне. Какво има до скърбиш, не само ще се върне, но и с лихвите ще дойде. За какво има тогава да плачеш? Следователно, за в бъдеще, ако възлюбите истината, всички ваши изгубени, вещи ще се върнат, всички ваши разрушени чувства ще се върнат, и всичко ваше изгубено ще се върне. Ще се върнат при вас всички онези които ви обичат, и ще видите всички, които ви любят. Какво искате по хубаво от това? Какво искате повече? Ако изгубите истината, ще изгубите всичко. Светът ще остане неустроен.

Що е безлюбие? - Светът който няма никаква форма, няма никакви възможности, никакви условия. Един свят, в който да се мъчиш да направиш нещо, да дигнеш известен товар, и да не можеш да го дигнеш. Всичките страдания не са нищо друго, освен отричане на реалността. Дадат ти една хапка хляб, хвърлиш я, казваше аз такава хапка не ям. Дадат ти втора, и нея хвърлиш и тъй нататък. Как няма да бъдеш гладен?

Помнете закона: Бог, който иска да ни обикне, най-първо ще тури едно пречистване, едно генерално пречистване през огън и при това пречистване ние страдаме. И като те пречисти, ще вложи най-хубавото, което има в себе си. Никога няма да вложи тази истина в едно същество омърсено. Ние не искаме да страдаме. Ако страдаме, ще се пречисти нашия съд, в който ще се вложи истината на живота. Какво нещо е истината? Щом помислиш за истината, ако сърцето ти е чисто, веднага скърбите ти ще изчезнат, щом сърцето е нечисто и мислиш за истината, скърбите остават. Щом остават скърбите, знай, че нечист.

Ако ние не оценяваме онези, които ни любят какви хора ще бъдем тогава? Ако Бог, който ни е дал всички условия, ако ангелите, които са работили за нас, ако светиите, които са работили за нас, ако гениалните, талантливите и обикновените хора, които са работили за нас, ако всички тях не ценим, какви хора сме? На всички хора, които са работили за нас, ние сме длъжни да се отплатим. Не да се отплатим, а да благодарим! Да благодарим на растенията, на водата, на въздуха, на светлината, на всичко в света. Благодарение че ни обичат, ние съществуваме. Благодарение, че Бог ни обгръща със Своята любов. Сега бих говорил повече, но има неща за които не може да се говори. Защо? Изопачават се. Толкова години говоря за любовта, но не знаете колко страдания и мъчения съм изтърпял за тая любов. Аз виждам голямата неразбранщина, която съществува в този свят, какви изопачени понятия има.

Ние трябва да бъдем готови за новото, което иде в света. Кое е това новото? То е новият живот, който иде в света. Иде вече безсмъртие! Идва живот, в който човек не ще умира. За в бъдеще хората няма да умират както сега, да ги пренасят с катафалки, да плачат. Той както се е родил, когато умира, ще се стопи. Като умира човек, ще повика приятелите си, ще се ръкува и ще замине, ще се разпръсне. Гробове няма да има. Ще каже: „След години пак ще се върна.“ Кое е по-хубаво: на гробища ли да ходиш или без гробища да бъде? Да ги горим ли или ида ги заравяме в земята? За в бъдеще лесно ще се лекуват хората. Страдаш от някаква болест – ще направиш услуга на някоя череша. Може да донесеш от Витоша 4–5 кофи вода и тогава ревматизмът от крака ти ще изчезне. Или боли те гръбнакът – 4–5 кофи от Витоша ще донесеш и ще изчезне болестта. Сега не искам да ви питам как сте разбрали, но как ще приложите.

Казвам: Бъдете съвършени, както е свършен Отец ваш небесни. Има хора в света, които нямат нашите лампи и като влязат в къщите си, главите им светят. Виждаш, светлина има, но тази светлина излиза от неговата глава. Този човек като влезе, цялата къща е осветена. Но тази светлина излиза от самия него. Той като излезе, къщата се помрачава. Влезе, и цялата къща светне. Не е ли същото със слънцето? Като се яви слънцето, едно малко кълбо се движи и цялото пространство, всичко е осветлено. То като залезе, всичко става мрачно. Казвам: един ден ние трябва да бъдем като слънцето. Писанието казва: Господ ще ни бъде слънце. Пък и ние трябва да станем слънце за страдащите. Като дойдем до тях, да озарим техния свят. Трябват ни слънца на новата любов, на истината, която ще ни направи свободни и господари на живота. Да служим на Бога с любов, както Той обича.

Из беседата държана от

Учителя на 1. XI. 1942 год.

София — Изгрев!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Д. Василев

ЙОРДАН КОВАЧЕВ КАТО БЕЛЕТРИСТ

Написаните си досега разкази Йордан Ковачев издаде в две отделни книги: „Искри“ и „Златни капки“.

Не е нужно човек да е прочел всички разкази на прочутите майстори-разказвачи от световната литература, нито да има теоретически познания за характерния строеж на класическия по художествена и психологична правда разказ, съвършен по своята картинна образност и реалистична изобразителност, за да направи сравнение с разказите на Ковачев и определи тяхната литературна стойност и обществена значимост.

Не е нужно човек да е прочел всичките белетристични работи не нашите съвременни писатели, за да определи какво високо място заемат разказите на Ковачев в младата още българска белетристика.

Достатъчно е читателят да има усет към доброто и прекрасното, да тлее в сърцето му обичта към всичко живо и уважение към человека-брат, достатъчно е в душата му да пламти вяра в човека и неговото благородно предназначение, да светлее искрата на вечната безсмъртна истина, — и той ще открие в всички разкази на Ковачев толкова жива красота и благородни подвизи на човешкото сърце, толкова пламенни, жарки ИСКРИ на възвишена обич и непознато до днес великодушие, толкова ЗЛАТНИ КАПКИ, които оросяват с чиста радост човешките сърца и ги правят да греят възродени като лъчезарната усмивка на майското слънце — че той ще ги приеме с открита душа като едни от най-хубавите откровения в българската белетристика!

И не само това. Може читателят да е съвсем чужд на всички тия чувства и идеи, но щом прочете разказите на Ковачев, изведнъж той усеща, че е навлязъл в един нов свят с неподозирана красота и съвършенство, чувства, че му израстват духовни криле, че се възражда душата му, че се облагородява сърцето му, — готови за подвига на великодушието, добротворство то и себераздаването!

И затова никак не е пресилено да се каже, че разказите на Ковачев са единствени по рода си в нашата литература, както по третираните сюжети, тъй и по високо нравствените идеи, които са вложени в тях.

Би могло още да се каже, че разказите на Ковачев са откровение на истината, зов към човешката съвест, утвърждение на човешкото в човека, тържество на духовното начало, на добротата, състраданието, великодушието, правдата.

Цялата душа на Ковачев с необятната й доброта и безбрежна нежност, е отразена в тия разкази!

И цялото му сърце, толкова човеколюбиво, състрадателно и пламенно, е отразено в тях!

Но не само това. Всички разкази на Ковачев са крайно реалистични и психологично правдоподобни. Те ни разкривал, с поразителна яснота и художествена образност много картини от живота, пълни с епична красота, душевни борби и обществени идеи.

Като несравнимо хубави и завършени разкази от първата му книга „Искри“ могат да се посочат разказите: „Черните хиени“, „Иджеля на Молла баба“, „Кравата на чичо Станоя“, „Великденски сънища“, „Храница“. „Незнайният воин“ и „Чума“, а от втората му книга „Златни капки“: разказите: „Кражба“, „Хамали“, „Последната кал“, „Златни капки“, „Майка“, „Янко кехая“, „Пътят на жертвата“, „Към Слънцето“, „Глад“ и други.

За всички тия разкази би трябвало да се напишат отделни статии, за да се изтъкнат всичките им ценни забележителни качества.

Особено незабравими са разказите: „Кражба“, „Последната кал“, „Черните хиени“, „Чума“, „Пътят на жертвата“ и „Глад“, които си остават скъпоценни бисери в белетристичното творчество на Йордан Ковачев, а в българската литература — едни от най-хубавите разкази.

Характерното за белетристичните дарования на Йордан Ковачев е, че той има дълбоко познание на живота, с всички негови възходи и падения, възторзи и скърби. Ковачев познава и човешката душа, — душата на народа с вярата й в доброто, истината и правдата. Затова разказите на Ковачев могат да се нарекат напълно заслужено народни разкази. В тях блести отразен с неподражаема красота животът на верните синове на народа и тяхната готовност да се пожертвал, за делото на Любовта, Правдата и Добротата.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Любомир Лулчев

ПИСМА ДО ПОЗНАТИ И НЕПОЗНАТИ

Под това общо заглавие ще дадем последователно място на редица подобни писма, защото въпросите, които се засягат в тях, не са само лични и отговорите им могат да бъдат полезни за мнозина.

Уважаема госпожо, вашето желание да търсите и намерите истината е което дава смисъл на живота ви, макар че вие лично сте недоволни от това лутане, както вие го наричате и обикаляния из разни общества, дружества и четене много книги. Това именно търсене характеризира вашата голяма жажда, а самото лутане показва, че ви липсва достатъчно светлина къде и как да търсите Истината. Приличате ми на човек, който всред снеговете е тръгнал да търси теменуги. Те наистина растат, но на своето място и време. При това трябва да имаме и очи, които да могат да ги видял.

Когато за нещо искаме доказателства отвън, това показва, че вътрешната връзка на съзнанието ни със същото е скъсана. Не иска доказателства за съществуването на светлината тоя, който вижда. Разбира се, по основния въпрос за Истината съществуват много мнения с различни изгледи на убедителност. Ще ви кажа това в което се придържам лично за себе си. Не е необходимо да го приемете и вие. Достатъчно е ако го имате за сведение само.

Истината сама по себе си, изцяло взета, е достъпна само на Бога. На другите същества тя се разкрива според степента и капацитета на тяхното съзнание. Но както малко или повече въздух носят живота и качествата на въздуха в себе си, така и Истината има свои качества и цена.

Това за което можеш да дадеш живота си за да го придобиеш — е Истина за тебе. И когато го придобиеш, то ще ти донесе своето основно качество — свободата.

Значи, Истината освобождава човека, а заблудата го обвързва. Но говоренето за истината не е още истината, както и гледането на една храна а витрината или четенето на готварската книга — не нахранва. Храната трябва да се изяде, за да се получи силата, която се крие в нея. Истината трябва да се живее, за да се разбере какво е тя. Неживените истини са само мисъл. Когато Христа го запитаха: Що а Истина? —Той не отговори нищо, защото Той беше дал определението още по-рано: — Аз съм Път, Истина и Живот!

Думите, когато съвпадл, с делата, са истинни.

Вие не може да имате абсолютна мярка за истината, защото и самата вие не сте абсолютна, а ще се премервате с тая част от истината, която ви е достъпна във всеки даден момент. И всичката храна не изядете и всичкия въздух не дишате, а само колкото ви е потребно. Но колкото и да ви се говори и описва захарта, ако не сте я вкусвали никога, представата ви за нея ще бъде все непълна; така и истината, — каквото и да четете и говорите за нея, ако го не живеете, никога няма да разберете реално що е истина. Не се смущавайте, че може да се заблудите и вземете нещо друго за истината. Живота е най великото училище. По плода ще познаете дървото: — Истината освобождава! Плода на Истината е свободата, която ви дава. Момента, в който сте разбрали че сте се заблудили, вие сте крачка по-близо до Истината. Търсете така и сигурно един ден ще намерите.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Йордан Ковачев

ХАМАЛИ

(разказ)

Студена есенна вечер. Досаден, равномерен дъжд дрънчи по покрива на къщурката, направена цяла от газени тенекии и тънки дъски, останали от разбити сандъци. Тя е прикрепено до моста, и вляво от нея шуми яростна планинска река. Вътре, на стар, изтърбушен сламеник, покрит с вехто одеяло, лежи носачът Петър — стар ерген с напреднала болест. Тъмно е, защото той няма сили до запали лампата.

Ето до вратата застана нисък, широкоплещест човек, с потури и салтамарка и с дебело въже, навито на пояса. Той сложи ухо на слабата вратичка и попито:

— Петърчо, спиш ли?

— Не, — едва чуто отговори Петър. — Ти ли си, Кольо?

Тогава Кольо изтупа с ръце дрехите и пояса си и дигна облак брашнян прах при все че дрехите бяха до нейде влажни, изтупа и калта от краката си, като ги удари силно в земята и един в друг, и влезе.

Добра вечер, Петърчо! Как си, бабачко?—попита веднага той и запали лампата.

— Не ме бива . . — тихо отговори Петър и пламтящите, потънали в бледото му лице очи загледаха страшно.

— Ето на не си ял нищо, как ще те бива? Всичко почти стои както го нареди жена ми и както аз го оставих — каза Кольо, който на светлината се открои як, червендалест мъж, с просто, но самонадеяно изражение на лицето.

— Не върви . . Как ди ям насила? Храча и кашлям много — гърдите ми се издъниха. Все ми се струва, че не е настинка моето, ами . . .

— Де-де, де страхове сега — настинка е и толкова!

— На охтика прилича май, — опита се до бъде хладнокръвен Петър, но думите му свършиха като плач.

— Хайде пак захвана — а! Къде ти е чашата?

— Ето, до мене. Малко мляко е останало.

— Гледай сега, бабачко, цялото ще я изпия, — сърцато каза Кольо и изпи чашата до дъно. — Видиш ли? Кой пие от чашата на охтичав? Никой. А аз и деца имам. Дай! И в устата ща те целуна. Да разбереш най-сетне, че не си охтичав и туй то! Всички доктори разпитах, — упорито настояваше Кольо след като целуна Петра и не даваше по нищо да проличи, че лекарите му бяха казали тъкмо обратното.

— Добре ба, Кольо, ама назад отивам вейки ден. — малко обнадежден и съвсем развълнуван от постъпката на другаря си каза Петър.

— А бе то така се оздравява бе, приятелю! Отслабне човек, отбие, па после се обърне колелото, и дойде на себе си. Изведнъж  не може. Я ти си хапни здравата едно-друго — докле аз преброя парите.

И Кольо издигна болния, подпря го криво-ляво и сложи пред него тенекиено табличка с храна.

— Какви пари ще броиш? — попито озадачен Петърчо.

— Общите. — отговори Кольо и изведи от пояса кърпа с дребни пари и ги изсипа на масичката.

— Какви общи пари?

— Ами че откак си легнал днеска е вече месец. Аз и твоята работа върших, и в твоята чаршия работих. Да не мислиш, че ще ти изям правото? Не! Щом си разделихме чаршията, твоето е твое, моето — мое.

— Кольо . . . , не е така! — с усилие възрази Петър. — Ние разделихме чаршията да не си пречим на работата, а не да работиш ти за мене.

— Не, не, ги не ме учи сега. Разделихме си ползата от работата. Сега само аз съм хамалин в цялата чаршия и цялата полза аз събирам — и твоя дял и моя дял. И трябва да дам сметка. Не ме забаламосвай, бабачко!

— Слушай . . . Кольо ... Не е права това. Може и друг да е излязъл да работи . . .

— Опитаха се, опитаха се един-двамина. Ама — като им изхвръкнаха ребрата и като им се опъваха кордите по ден-два и . . . фюйт! —да ги няма. В тоя малък град, при тия бедни хора само аз и ти можем до работим. бабачко, защото нашата работа е една работа, дето я няма по света. Хайде, яж де!

Но Петър не можеше да яде. Дишането му ставаше тежко, топли вълни обляха болните му гърди, и той започна да плаче със сълзи. Сълзите му капеха в гозбата и попиваха в хляба, сложен пред него.

— Какво е? Какво пак — с груба, но искрена грижа скочи Кольо,

— Кольо . . . Кольо ... Ти си . . . ти си — нареждаше Петър, но не можа да намери дума достойни за чувствата си и само хлипаше като дете и от плача се тресеше цялото му тяло.

— Петре! — Бабачко! Япма, бе дост!-обърна на турски Кольо, както; правеше винаги, когато почувстваше, че става нещо важно и трябва де се говори по-внушително.

Бавно Петър се успокои, похапна си, легна пак. Кольо раздели парите сложи своя дял в пояса, Петровия — под възглавницата; зави болния, помете, проветри и се сбогува.

— Хай, оставай със здраве, Петре Добро осъмнуване.

— Иди си със здраве, Кольо. Много здрава на децата и невестата.

В тенекиената барака настана тишина. Уютно мъждукаше снишения пламък на лампата, а в гърдите на болния се разля някакъв целебен топлик, и той с унесе в сън, както унасял отскоро.

Сутринта Петър, се пробуди рано и мисли дълго. Мислите му като облачни кервани минаваха високо една след друга;

— Това се казва човек, — мислеше той, и зад тая малко мисъл Петър виждаше нещо много разнообразно и увлекателно, без де може де го каже какво е. — Да-е-в. Това е човек . . . Това е ..

След нея, друга мисъл се избистри в съзнанието му:

— Има жена и деца . . .

И пак, зад, тая лесно изразима мисъл, той виждаше някаква необятна и сложна далечина, в която припламват детски усмивки, грижовно втренчените погледи на добра къщовница и задъханите гърди на натоварения носач.

— И аз да мога да направя нещо за тях — се унесе в трепетлива мечта болният, и тая мечта му се видя нещо наистина важно и достойно. — Да направя и аз! — Тая мисъл раздвижи остатъка от силите му, даде му бодрост и увереност, и той се разшава е леглото, разтри гърдите си, сухите си като вейки крака и стане прав, опрян с двете си ръце на масата и леглото. Обаче, веднага се убеди, че да ходи е невъзможно и затова седна на леглото и се вгледа в прозореца.

По моста минаваха ученици, жени, мъже, но Петър при всеки съгледан познат си казваше:

— Не тоя! . . . Не и тоя! . . . И тоя не!

Най-после той се усмихна с драгост и силно почука на стъклото.

В стаичката влезе млад момък със засмян поглед и отворено искрено лице.

— Здравей, бай Петърчо! Какво си закъсал така? Стягай се — време е за работа!

— Здравей, здравей, Борьо — отговори болният и едва се чу отговорът му. — Повиках те за една голяма услуга.

— Колкото воденичен камък да е, пак ще я понеса! — отговори момъкът.

— Кажи на началника на пощата, че съм болен и че искам веднага де дойде при мене. А на връщане пред новата фурна, потърси бай ти Колю Хамалина и го прати и него.

— Още сега, бай Петре! — каза младият и излезе бързо, защото разбра всичко.

Като остана сам, Петър изведи синята куртка с един ред жълти копчета отпред, която беше купил, но вехто преди години — преди много години — от един чиновник по железниците от барон Хиршовата компания заедно с панталона и плоскодънна фуражка, облече се е мъка, поприбра леглото и зачака.

Началникът и Колю пристигнаха почти едновременно. Те се смутиха доста, като го видяха прозрачен от слабост в синята куртка, седнал на леглото. Но Петър побърза да ги покани и за-говори;

— Прощавай, господин началник. . .

Мъчителна кашлица задави Петра, и той дълго не можа да заговори:

— Ти знаеш, че по тая книжка имам малко пари спестени в спестовната каса . . . Пиши ги всичките на Колю на името . . .

Нов пристъп от кашлица принуди болния да легне, за да се успокои.

— Какво? Ела на себе си, Петре за смърт ли се стягаш? От една настинка не се мре, брате, не! Господин началник, такова нещо да не си направил! Брей, бабача, — пак на мое име иска да ги пише? Не приемем.

Кольо излезе вън уж, сърдит, но се отпусне на прага в мъка, защото му беше вече невъзможно да издържи и да не дава нито един белег, по който да се познае, че и той допуска лошото.

Началникът излезе с книжката, а Петър остана в синята куртка на леглото. Мислите му минаваха на облаци, и още го занимаваше и омайваше последната мечта; „И аз де направя нещо“.

След няколко дни тенекиената хижа опустя и по нареждане на лекарите я разрушиха, а дъските изгориха но мястото. Гражданите забравиха скоро, че там е протекъл един човешки живот.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИЗ ЖИВОТА И НАУКАТА.

Що е вегетарианство?

Вегетарианството е режим на природосъобразно, хигиенично и разумно живеене, което почива ма научна основе. Като отхвърля заради това всичко възбудително, било течно или друго, както и хранене с месо и като препоръчва удобно облекло и по възможност използване на слънцето, светлината и чистия въздух, то дава на човешкия индивид твърдо здраве, истинска радост от живота, безстрастни благородни чувства, склонност към възвишени стремежи и сърдечна обич към целия световен организъм, от който ние всички сме част.

Десет мотиви, поради които трябва да станете вегетарианец:

1. Понеже вегетарианската храна не изисква проливане на кръв, нито жестокост и затова би трябвало да привлече всички човеколюбиви и истински хора.

2. Понеже вегетарианската храна е естествената храна на човека. Та се състои от зърна, орехи, плодове (пресни и сушени), шушулкови растения, зеленчуци и всички произведения, които произлизат от тях; може да се прибави мляко, мед, сирене и яйца, понеже не се получават от убиване на животни.

3. Понеже вегетарианското храна съдържа всички съзидателни елементи на тялото в по-изобилно и в по-пригодено състояние, отколкото която и да било месна храна.

4. Понеже вегетарианските храни са по-пълни, съдържат, не само чист белтък, относително много по-евтин от животинския, но и въглехидрати, тлъстини в съвършено достатъчна и пригодена пропорция: впрочем те съдържал, соли, които почти съвсем липсвал, в месото. С яденето на вегетариански храни ние черпим сили от извора на живота.

5. Понеже вегетарианската храна не съдържа зародиши на болест, нито вредни отпадъци. Вместо до вкарват в тялото пикочна киселина, те съдействат за премахването й.

6. Понеже вегетарианската диета спомага за доброто здраве и дългия живот, избягва в голяма част болестите и хирургичните операции, намалява до минимум разходите по лекарски услуги, лекува и пречи на опиването и дава улеснения за един хуманен и духовен живот.

7. Понеже много народи, при най-различни климати, например арабите, индийците, голяма част от, китайците и японците, извършващи много трудни работи, доказват е вегетарианското си хранене пълната пригодност на вегетарианството.

8. Понеже вегетарианската храна ободрява и усилва умствените и духовните способности, а такъв живот създава доброта и миролюбие и помага на човека да владее лошите склонности на тялото си.

9. Понеже човешките органи, както са констатирали и най-видните естественици и анатомисти, са определени за вегетарианския режим и тоя факт се потвърждава от учението на пророците на всички религии и от видни философи на всички времена.

10. Понеже вегетарианските принципи, смятайки неразделно свързани телесното, духовното и моралното здраве на човека, нямат за цел само добруването не стомаха, но са непременна основа за всеки обществен и нравствен напредък, на човечеството към доброто, красивото и истината.

Най-после да чуем и гласа на всичко живо, което се моли на земята: „Остави ме да си доживея своя живот“. Нали и християнството повелява; „не убий!“

Леонардо да Винчи е казал; „Ще дойде време, когато хората ще се задоволявал, като мен с растителна храна, защото убиването живота се смята равносилно на човекоубийството“.

Нещо подобно е казал и посетилият преди стотина години България френски поет — лирик Ламартин.. „Ще дойда време, когато хората ще се гнусял, от консумиране но животинско месо, както сега се гнусят от консумиране на човешко месо“.

А Морис Метерлинк, познатият белгийски мистик-писател и изследовател на мравките казва: „Всички хора, които са възприели вегетарианския режим, са констатирали, че силите им са порасли, че здравето им е закрепнало, че хубостта им се е увеличила, че нравствеността им се е повишила. Факт е, че човек, като отказва да взема месна храна, непременно чувства склонността да изостави и алкохола и после отхвърля всяко просташко, долно побуждение. Природната храна премахва и много болести и преждевременна смърт.“

Да живеем вегетариански, значи да живеем естествено и християнски. Впрочем, назад към природата, за повече щастие на човека и всичко живо“!

Да се приготвим за новия живот.

И. X. К.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КИСЕЛОТО ЗЕЛЕ

Една от най богатите на калций, желязо и витамини храна през зимата е зелето. То за нас е и единствен евтин зеленчук, които трябва 2 — 3 пъти седмично да се поднася. От една страна то е храна, от друга страна източник на ценни минерални соли (калий, натрий, калций) които отнемат намаляват киселинността на кръвта. А това е много важно при артериосклероза, подагра. ишиас, ревматизъм, високо кръвно налягане, предразположение към бъбречни и жлъчни камъни.

За ревматични деца зелето е от голямо значение. Освен това то действа предпазно и при всички горе споменати заболявайки. Като източник на витамин С, то е една незаменима храна за българския народ и трябва да се препоръчва и употребява заедно със зелевия сок. 100 гр. кисело зеле съдържат 25 — 30 мг. витамин С, а 100 куб. см. зелев сок 25 — 30 мг. витамин С Според изследвания на Dr. B. Vasic в Белградския хигиенен институт зелевия сок запазва до голяма степен съдържанието си на витамин С дори до края на месец април като все пак съдържа до 20 мг. %. Опитите са показали, че киселицата на сока не влияе неблагоприятно на съдържанието на витамин С.

Като приемаме средно 25 мг. витамин С в 100 гр. зеле ила сок, достатъчно ще бъде 100 —150 гр. от тях за да се покрие дневната нужда на витамин С за слаб човек, и 200 гр. сок — за по-пълен човек.

Всяка майка у нас трябва да привикне детето да изпива по 100 гр. сок, или изяде 100 гр. кисело сурово зеле. Така трябва да употребяват зеле и сок и туберкулозните, слабите анемични деца, бременни, кърмачки и във всички случаи, когато е необходимо да се засили общата съпротивителна сила на организма, при предпазване срещу инфекциозни заболявания и при усилен физически труд.

През зимата и пролетта киселото зеле е една важна част от храната и за големи слоеве на населението то представлява главния извор на витамин С. Направените опити показват, че има възможност да се запази витамин С в зелето за дълго време.

Количествено съществуват големи колебания, защото се случват проби, които практически не съдържат никак витамин С, а други проби пък дават същите количества както и в прясното зеле. Първите проби — почти без витамин С — са значително по-редки, тъй че киселото зеле може да се причисли към онези хранителни продукти, които с от голямо значение за изхранване на народа. Витамин С е разпределен равномерно между зелето и зелевия сок. Следните средни числа могат да бъдат приети за основни за характеризиране на зелето, като носител на витамин С около 25 до 30 мг. % в зелето, респективно в 100 куб. см. зелев сок.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КНИГОПИС

Коледна песен, роман от Чарлз Дикенс.

Ние, хората на земята, живеем като на сън, в една нереална или относително реална, временно обстановка. Ние сме привързани към нея и за нас тя е всичко. Обаче, има и вечни неща. Съществува и една истински реална, непреходима действителност — нашата душа. Колко рядко си спомняме ние за нея! В тази си книга Чарлз Дикенс, повече от всеки друг писател на света, е разбулил най-скритите гънки на човешката. Той е поставил пряко въпроса, който ние не смеем или забравяме да си зададем: В какво се състои ценността на човешкия живот? И той му отговаря тъй, както само един ясновидец може да направи това.

Цено 15 лв. Доставя се от книгоиздателство „Братство“ – Севлиево.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×