Jump to content
Ани

Година 15 (22 септември 1942 – 25 юли 1943), брой 300

Recommended Posts

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

УЧИТЕЛЯТ

Един народ има в света всред несъвършеното човечество — Божия народ. Тоя, който в материалната дреха съзнава своята душа и живее за Бога.

Едно учение има в света за всички търсещи пътя към Бога — благовестието за Царството Божие и синовното отношение на Бога към човека, като баща към син.

Един Учител има в света, който ръководи тая свещена връзка, изявен в много форми — Истината на Бога.

Никога светът не е бил сирак. Никога неговото съзнание не е било без фар, без посока към вечната истина. Колкото времената, условията, историческите вътрешни кризи са по-големи, идеите в по голяма борба, толкова личността, която поема по небесните закони учителстването, ръководството на космичното божествено царство — е по-сюблимен образ за една връзка между Бога и целия свят.

В сегашната най-кардинална епоха, всред нарасналото и възмъжало човечество, живее, работи и представлява божествената мисъл Учителят от слънчевата система.

До сега, в ранни епохи, идваха неведнъж силите на тоя свят в стълкновение с представителите на Божието благовестие.

Днес борбата е в съзнанието на пробуденото човечество.

По-реална е тая борба между съзнанието на небесния човек и земния двойник. В сегашното историческо пепелище човешките души се принасят в изкупителна жертва, защото вече две хиляди години не приеха Учителя. Той идва много пъти.

Днес е представен с целия си Божествен спектър. Това е най-пълното изявление на Учителят през цялата мирова история.

Той дойде да свърже живота от неговото проявление до последното му обожествяване.

Мъдростта Му е — съзнанието на Бога.

Любовта Му е живота на света. А истината е слънчевия Му метод, с който работи в съзнанието на цялото видимо и невидимо битие.

В неговия образ лъха хармонията на космичната красота.

Неговата мисъл спасява света от разрушения, защото тя носи светлината на живота.

В неговото слово земната аура се пречиства и душата на човека живее в лекота и мекота.

Между космичните сложни тайни за обожествяване на човечеството Той раздробява божественото знание на просени зрънца, за да бъде погълнато от най-малките птички.

Безпределно смирение! Слънчева красота! . . .

Учителят — това е небесна музика. При него всичко земно се губи.

Съзнанието диша Любовта на Бога.

С мекото си слово отвежда душата в света на примирението и добротата. Всичко при Него е виделина, поема за Рая, който човечеството търси. — И тоя Учител е днес на земята.

В безмълвие отпраща зло то от нас, и ни влива живота на истината. О! Ако човечеството би го приело, всичката земна лъжа би изчезнала, света би се обожествил.

Божият народ единствен го позна. Той тръгна след Него както винаги, когато бил на земята.

В сегашната епоха Учителят присъства на своето възкресение.

Две хиляди години съзнанието на хората бе в сянката на мрака. Не приели Словото, душите страдаха и страдат . . .

Милиони духове се въплътиха в човешка форма, и сега по всички полета на земното човечество се борят със злото, за едно: — Да се приеме словото на Учителя.

Слънцето ще огрее всички съзнания Мировата култура ще приеме новото учение.

В общото безсилие — космичният човек ще падне при нозете на Учителя и ще чака изгрева на Слънцето. Това ще бъде Второто пришествие.

Идването на царството Божие отвътре, не отвън.

Това ще бъде изгрева на съзнанието — новата култура.

Има в света едно учение, което никога не овехтява. Учението за Слънчевия живот, за първия рай. Има в света един народ — при който е пратен Слънчевия Учител. Синовете, на тоя народ по цялата земя приеха Учителя и работят за новата епоха в света: Царството Божие на земята.

Учителят е предтеча на приложение Божието учение в целия космичен свят.

Това време дойде, това време е сега.

Весела Несторова

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

БОЖЕ, ПАЗИ БЪЛГАРИЯ!

Какво да си пожелаем срещу новата година?

Нека забравим себе си, нека забравим за момент нашето ограничено лично „аз“. Нека помислим преди всичко и над всичко за народа си, за отечеството си, мислейки едновременно с това и за всички хора-братя по света, не изключвайки и не противопоставяйки нашите с техните истински интереси.

Какво да пожелаем на нашия народ за през новата 1943 година и за през целия дълъг низ от години, идващи след нея?

Но, преди да изкажем нашите пожелания, ние би трябвало да отговорим на въпроса, който навярно е на устата и в умовете на мнозина:

— Има ли, наистина, Някой, който да слуша нашите пожелания? Има ли, там Горе някъде, или където и да било, едно ухо, едно съзнание, една воля, която да чува вашите молби и пожелания и да е способна да им отговори? И дали, изобщо, тия наши новогодишни пожелания имат някакъв смисъл, някаква истинска връзка с действителност та, или те са само празни залъгалки, кухи форми, лишени от всякакво истинско съдържание и реална стойност?

— Има ли Някой, който да ни чува?

— Да има!

И тъкмо затова вашите слова, нашите пожелания, нашите изковани в наковалнята на ума и страни от огъня на сърцата ни мисли, няма да изчезнат безследно като дим в безвъздушното пространство, а ще затрептят,изпълнени с живот, във хиляди сърца, ще се разгорят във буен пламък в хиляди пробудени души и ще литнат с мощни криле там нагоре, нагоре във висините, при нозете на Отца.

Нашият Баща е жив! Защото и ние сме живи. Той не е абдикирал от трона си, не е поверил в ръцете на земни сили истинското владичество над света. Той е там, над нас. Той е тук при нас. Той е навсякъде.

Той ни вижда и ни чува Той вижда и знае всичко, което става днес по земята.

И... Той ни търпи!...

Ето защо, въпреки всичките ни недостатъци, въпреки всичките ни престъпления, ние, забравяйки нашите лични нужди и грижи, няма към кого другиго да се обърнем, ние няма към кого другиго да отправим молитвите си, пожеланията си по случай новата година, освен към Него, вечният наш Баща:

Боже, пази България!

И в тия три думи ние влагаме много, много. Ние влагаме в тях цялото си същество. Ние влагаме в тях всичката си вяра в светлото бъдеще на народа ни и на човечеството изобщо. Ние влагаме в тях всичкия си буен устрем към творчество на нов живот, на нов свят, който ще озари измъченото и заблудено днес човечество с топлите лъчи на любовта. Ние влагаме в тях безпределната си обич към тоя истински нов свят, роден не в умовете на хора с ограничен поглед, със сектантски разбирания за нещата, а слизащ от небето, по повелята на Бога, да се въплъти тук, на земята.

Боже, пази България!

Пази я, защото тя трябва да стане светъл мост за всички хора и за всички народи към Новото, към Божественото ново - към Твоето царство на земята!

Пази я, защото тя трябва да остане с чисти и неопетнени ръце, за да може с чиста и неопетнена съвест и с пълнотата на Твоето благословение да сее по всички посоки, всред всички народи, по всички части на света, Твоето Велико Слово, което си благоволил да й повериш.

Пази я, защото тука, в малката и скромна България, избликна Великият извор на Твоето Слово, което ще утоли вечната жажда на цялото човечество, тук се раздава на всички Живия хляб, способен да насити глада на всички човешки души, — защото тук живее и работи Учителят, когото Ти благоволи да пратиш при нас, — велик Водач към светли бъднини, към мир, любов и братство, към осъществяване на Твоето Царство на земята.

Велика е мисията на България, която Ти, Господи, си благоволил да й повериш.

По-велико благо от това ние не можем дори и да мечтаем.

По-свещен дълг от този ние не познаваме:

Да отдадем всичките си сили, всичките си мисли, всичката си любов, да отдадем цялото си същество, за изграждане на Великото Дело, което си предоставил на нашия народ — да сеем по целия свят семената, от които ще израсне Царството Божие на земята!

Боже, пази България!

Запази я чиста и свята за великото й дело — да изпълни достойно свещената мисия която си й възложил: да стане носител на Твоето Слово, изпълнител на твоите заповеди, — да стане факел на мира, на братството и на любовта.

С. Калименов

__________________________

Помнете: Вашият бащин дом е цялата вселена. Бащин дом е цялата природа. Бащин дом е цялата земя. Бащин дом е всичко видимо и невидимо.

Тъй както Провидението дава страданията на човека, те са благословение за него. Човек се плаши от тях, защото не ги разбира. С неразбирането си той прибавя известни примеси към тях, и сам си създава излишни страдания.

Учителя

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

НА НОВАТА ГОДИНА

Със трепетни сърца очакваме те ний:

Ела, и обнови живота!

Във прах разбий ти всичко старо по свята

и в мощен пламък разгори любовта!

*

О, нова година, ти идваш пак при нас

със клюмнала глава, с венец от тръни на челото.

Човеците братя разпънаха те на кръст,

и кръв тече обилно по земята.

*

Всред хладний звън на оръжия смъртоносни

заглъхнал е гласът на вечната любов,

и в бясна стръв на страшно заслепление

избиват се днес хората братя

*

О, нова година, донес ти мира на земята!

С прострени към тебе ръце всекичасно зовем:

Дай мир и любов, дай братство и правда свещена

на тоя измъчен човешки ред.

*

О, нова година бъди ти и край и начало:

край на човешките заблуди и борби,

край на пъкления демон на разрушението,

и начало светло на братство и любов.

*

Да стихне вред по цялата земя

звънът на оръжието и гласа на омразата.

Да просияе слънцето на любовта,

да разцъфне новия живот на братски труд свещен по цялата земя.

*

О, Боже. прати ни ти истинска нова година:

Дай мир на земята

за всички хора братя!

Пламен

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Отмерени принципи и изявени факти

(из съборната беседа „Отмерени принципи и изявени факти“ – 11. X. 1942 г.)

Искам ла ви говоря върху един предмет малко философски. Какво разбираме под думата закономерност, отмерени принципи и изявени факти?

Ние сме дошли на земята и не знаем защо сме дошли. Някои мислят, че са дошли на земята да ядат и да пият. Имат погрешно схващаме. Защото, ако си отишъл на концерт, не е важно дали ще вземеш първото място. Не е важно да бъдеш личен, да те виждат всички. Ти можеш да вземеш и последното място, но онова, което чуеш, което разбереш от музиката, то те ползва. Не важи дали си бил близо или далече. Наистина, ако си малко глух, ще седнеш наблизо, но ако имаш остър слух, можеш да седнеш и на далече.

Някои хора искат да бъдат близо до истината. Те са глухи. Истината е нито много близо, нито много далеч. Единственото нещо което е точно на място, е истината.Тя всякога е на фокус – дето и да се поставим, тя съответства. Не мисли да вземеш някой фокус към нея, да се нагодиш.. Тя иска да имаш слух, не важи де ще седнеш. Тя казва: Слушай! За Любовта не е важно какви писма пишеш, какви трактати четеш, за нея нищо не значи как ще хвалиш баща си, майка си, но как ще я възприемеш и как ще живееш съобразно с нея.

Досега ние сме имали един метод, един начин на възпитание. Някои препоръчват, че дървото е из рая излязло, тоягата из рая излязла. Но тази дума на български какво значи? Тояга не значи сухо дърво, с което да биеш хората. Тояга произхожда от тога, хубава дреха. Хубавата дреха е излязла от рая. Никаква тояга из рая не е излязла. Онова учение което хубаво можеш да предадеш. онова свирене. което хубаво можеш да предадеш, онази песен, която хубаво можеш да предадеш, онази обхода, която много хубаво можеш да предадеш, те са излезли от рая. А всички ония глупави работи са фабрикувани тук, на земята. На тях не туряйте, че имат произхождение от рая. Глупостите остават за наша сметка. Фалшивите пари държавата ги преследва. Който направи фалшиви пари, държавата го преследва. Сега всичките религиозни системи и науки имат толкова фалшиви работи, толкова лъжливи работи! Природата, обаче, преследва фалшивите работи. Тя обича онова, което е нейно. Ние страдаме, защото сме вметнали много неща, които не са произлезли от законите на природата, от принципите на природата, не са произлезли от фактите на природата. Фактите на природата се отличават от един наш факт. Законите на природата се отличават от нашите закони. И принципите на природата се отличават от нашите принципи, от това, както ние разбираме.Та казвам: целият си живот ние прекарваме в смут. Като се родим, само безпокойство. Детето се мъчи да проходи. Таман се дигне на краката си, пращат го в училище да свърши четирите отделения, да свърши прогимназия, гимназия, университет, после трябва да специализира. Щом вземе диплома, хайде на работа го впрегнат. Започне да оправя света. Оправя го, оправя и погледнеш — остарее. Нито той се е оправил, нито светът се е оправил. Светът си върви по същия начин: слънцето си изгрява, както си знае; звездите изгрявах както знаят; реките текат по същия начин, житото расте по същия начин и т. н.

Ние все оправяме света. Какво сме оправили досега? Ако ви дадат една задача: дадат ви един орех и една череша, какво бихте направили? Ако ти изядеш ореха, не можеш да го посееш. Ако изядеш ореха, отиде вече, черупката не можеш да посееш. Ако ти дадат черешата за предпочитане е: като я изядеш, можеш да посееш костилката. Ако имаш едно знание като орех, тогава или ще го изядеш или ще го посееш. Ако го посееш е за предпочитане, понеже след няколко години ще ти дава повече орехи, от които половината ще изяждаш, половината ще посяваш. С ореха не може да си позволиш това, което с черупката си позволяваш. Та казвам, ние искаме да задоволим себе си в света, а нямаме един мироглед. Ти ако не знаеш как да ядеш, никога няма да се задоволиш. Ако не знаеш как да чувстваш, да възприемаш, никога няма да се задоволиш.

Някои казват: Какво ще се задоволяваш? Вземи един цигулар — един, който знае да свири, той знае как да си държи подбрадника. Никога цигулката на един вещ цигулар не пада. На онзи. който не е вещ, често цигулката пада. После, добрият цигулар знае как да държи лъка си. При това неговите пръсти стъпват на ръчката на цигулката точно на място. Той знае всеки тон на кое място е. На място е, нали? Знае всичките позиции, които има. Същият закон е и на пианото — с двете ръце свири и знае с всеки пръст къде да стъпи.

Чудното е, че хората, без да са учили, искат да станат гениални, да направят всичко в света. Казват: Не трябват много знания. Ние се лъжем. Ние искаме понякога да излъжем себе си. Дотогава, докато не можеш да изправиш една погрешка, или да превърнеш една погрешка в добро ти много малко знаеш. Гледам, хората в къщи не са музикални. Не знаят как да говорят, не знаят правилно да вземат тоновете. Наблюдавал съм как се карат хората, кавгите как започват. Има известни тонове, които произвеждат скандалите. Не искам да ви говоря по тази работа, вие я знаете добре.

Навсякъде в музиката, щом вземеш неверен тон, става голямо сътресение в човешкия мозък. Ако хората бяха музикални, те биха задоволили себе си. Има някои хора, толкова алчни за пари, че с нищо не можеш да ги задоволиш. И милиарди да им дадеш, пак не можеш да ги задоволиш, ненаситно нещо. Но ако на този алчния човек му изпееш едно „фа“, веднага ще го задоволиш. Казва: Стига вече. Не иска повече богатство, някой религиозен човек минал, че му изпял „фа“ и този богатият човек не иска повече богатство, обърне се ума му и стане щедър. От какво е станало? Само един тон му изпели. Казвате: Как е възможно?

Ще ви преведа друг пример: Вземете някоя мома или момък, ходят нечисто, носят оцапани дрехи, небрежни, не искат да учат. По едно време погледнеш, момъкът току се спрегнал, стегнал се. чист, с връзка, добре вчесан, носи се добре, в него има желание да учи. Учудват се в къщи. Аз да кажа къде е всичката тайна. Той срещнал една красавица, че като го погледнала, той прочел в очите й. Ако се държиш чист, ако се учиш, ще имаш моето уважение. Той никога не забравя тия очи. Нощем ги сънува. Стане, отвори книгата, те го гледат, светят, той учи — благословение е, че тези очи го гледа г. Казвам: Ако няма такива две очи във вашия живот да светят в книгата, ако няма някой отдалече да ви пее „фа“ — за онзи, който е ненаситен за пари, вие сте загубени.

Да не търсим нашето спасение там гдето го няма. Казвате: да видя Христа. Ако видиш Христа и Той те погледне с двете очи, ако живееш добре на земята, ще имаш всичкото негово уважение любов. Тогава, като седнеш, неговите очи хвърлят светлина. Ако ти имаш пред вид един Христос, разпънат на кръста, турян в гроба и три дни седял там, ако говориш за умрелия Христос, това е безпредметно. Не че не е важна смъртта му, но животът му е по-важен. Ние се интересуваме за възкръсналия Христос повече отколкото за умрелия Христос. Онзи, който възкръсва, е силен. Следователно, ако в този смисъл ние минаваме от едно слабо състояние в едно по-силно, има смисъл. Законът в природата е: Ако житното зърно не умре, ако не го посадиш, ако то остане само, не дава плод. Ако ти го посееш на нивата, то става силно и принася плод 30, 60 или 100. Ако вашата мисъл отслабне, не може да ви направи силни, мисълта не е права. Ако вашите чувства не могат от слаби да ви направят силни, чувствата ви не са прави. Не че са лоши тия чувства. И ако вашите постъпки от слаби не могат да ви направят силни, тия постъпки не са прави, не се надявайте на тях.

В света има Божествени мисли, Божествени чувства и Божествени постъпки. Човешките мисли, човешките чувства и човешките постъпки правят хората слаби. Божествените ги правят силни. Що е Божество? Туй, което спасява хората от смърт. Туй, което създава смърт, е човешко. Не че хората създадоха смъртта, смъртта беше създадена преди хората, преди хората да съществуват, други същества създадоха смъртта. Понеже те бяха силни, те не умряха. Само се отклониха. А човек беше слабо гърне, като дойде време да го изпитат, той се строши. Аз тълкувам работата. Първото изпитание беше когато Бог каза на Адама: Няма да ядеш от плода на забраненото дърво за познание добро и зло. Този плод не можеш да го издържиш, твоето гърне още не е изпечено.

Според моето схваща ние, всяко учение, което има за импулс или подбудителна причина любовта отвън и обичта отвътре, то не е Божествено. Винаги последва смъртта, като един резултат на отклонението. При всяко едно учение, което влага любовта и обичта, идва възкресението, животът. Всеки човек, който върви по Божествения път се подмладява. Неговата мисъл се обновява, сърцето и душата му се обновя ват. Който не върви по Божествения път, застарява, изгубва мисълта, казва, че животът няма смисъл, че всичко е напразно. Затова Соломон е казал: Суета на суетите, всичко е суета! Как няма да бъде суета? Той имаше 300 жени и 900 наложници. Той е искал да опита живота само в ядене и пиене. Сега, ако вие бяхте на мястото на Соломона, щяхте ли да се откажете от неговата философия? Понеже нямаме условия, отказваме се. Ако вие имате неговата философия, и при същите условия, и вие ще искате да опитате. Какъв резултат ще имате, ако имате условията на Соломона? Вие ще имате същите резултати каквито той имате. Защото, според Божествения закон, всяка жена има своя другар, нищо повече. С един крак не се ходи. Но и с хилядата и двеста крака пак не се ходи.

Аз се чудя на този еврейски цар. който искаше така да разреши въпроса. Много тщеславен беше, обичаше удоволствията. Той е роден от една жена незаконна, баща му я взе по любов, но тя си имаше друг мъж, и от там се ражда всичкото зло. Баща му видя една краси за жена, и, като цар, я взе. Соломон който се роди от нея, у него дойдоха тия унаследени черти. Той като умря, при синът му се раздели еврейското царство.

Сега нас не ни интересува това, което е станало. Не ни интересуват процесите, но принципът е важен. Идеята, която ний трябва да извлечем от тия процеси и да възприемем правилно едновременно в нашия ум, в нашето сърце и в нашата душа. Следователно, ние не можем да се примирим с нещата в света. И до днес евреите ги гонят навсякъде. Защо ги гонят? И до сега те не знаят защо ги гонят. Гонят ги по единствената причина, че те не станаха проводник на Божествената любов и на Божествената обич. Те трябваше да станат пример в света, да покажат какво нещо е любов, какво нещо е обич. Но те не направиха това. Те станаха търговци, искаха да станат господари, да управляват света, да събират данъци. Кой не събира данъци? Всеки, който е силен, събира данъци. Вълкът събира данъци, лъвът събира данъци, тигърът събира данъци и всеки човек, който е по-силен, винаги събира данъци. Правото схващане е, че силният човек е онзи в света, който приема Божествената любов. Няма по-голяма сила в света от обичта. В нея човек става безсмъртен. Всичко каквото желае, ще го постигне. Не само физически да постигне богатство. Кому ще остави богатството? Никому няма да го остави. Той мисли за в бъдеще като дойде. Какво стана с руските богати князе? Като дойде болшевизмът, какво ще стане с днешните хора? Процесът. който сега иде в света ще произведе промени.

Сегашните хора мислят, че светът отвън ще се преобрази. Външният свят и нашият вътрешен свят само по един начин може да се подобрят: ако всички приемем Божествената любов и я приложим. Приемем я в ума си, приложим я в сърцето си, приложим я а душата си. Тогава светът ще се оправи.

Питам: Кой човек може да се въздигне без любов и без обич? — Никой. Кой ангел може да се въздигне без любов и без обич? — Никой. Като наблюдавате всичките животни, които са създали своите форми, които сега съществуват в света, не считайте, че всичкото това е глупаво. Вие виждате една пеперуда, но не разбирате нейния живот. Всичките тия форми, които, съществуват в света, са създадени по любов и по обич. Всяка една форма е азбука на великия Божествен език. Ако премахнете една малка буболечица... формата на тази буболечица е потребна в живота. Гледам философи философстват, да им се доказва има ли Господ в света или няма. Бог е в светлината, Бог е във въздуха, Бог е във водата, Бог е в хляба. Че Бог със в хляба, се доказва от това, че щом ядеш, ти се обновяваш. Че е във водата, се доказва от това, че щом пиеш вода, ти се утоляваш; щом дишаш , весел ставаш. Че Бог е в светлината се вижда от това, че при нея всичко в света ти се изявява и ти весел ставаш. Къде ще Го търсите на друго място? Ние Го търсим като човек в нашите слабости.

Бог на всичките казва: Аз съм в светлината, аз съм във въздуха, аз съм във водата, аз съм в храната. Но то е външната страна. Светлината, въздухът, водата, храната, са външен израз на любовта и обичта. Те са бащата и майката на всичките тия неща. В света любовта е бащата, а обичта е майката, която е родила всички неща.

Ние трябва да се откажем от временните лъжи. Казваме: ще живеем. От сега трябва да знаете — ще живеете ли, или ще умрете. Аз ви казвам един начин, за да узнаете това: Ако любите, ще живеете, ако обичате, ще живеете, ако не любите, ще умрете. Макар че живеете, ще умрете. Ако не обичате, пак ще умрете. Сега вие искате да ви се доказва. Посетете гробищата и прочетете тия надписи, които съществуват. Какви оплаквания! Но има ли нужда да се плаче за един пашкул, че пеперудата е изскочила? Пеперудата е изскочила, аз я виждам - ходи като царица. А вие казвате: Горкия пашкул! Не се самозаблуждавайте с пашкулите, които хората носят. Радвайте се на ония пеперуди, които са излезли от пашкула. Аз бих желал да ви видя на 120 години и да бъдете като млад момък. Когато дойде да умирате, като дойде да ви повикат за невидимия свят, да кажете: „Тръгвам.“

Новото верую е: всички да станем синове на Бога. Поне две неща да имаме, в които да не се съмняваме никога. Да се не съмняваме в любовта никога и да се не съмняваме в обичта. Любовта болест не носи, живот носи. Обичта болест не носи, сиромашия не носи, богатство носи. Любовта глупост не носи, знание носи, гениален става човек. Любовта е извор на всичките блага, на всичките изкуства, на литература, поезия, музика, всичко се дължи на любовта. Туй, което ние имаме, е благодарение на тази Божия любов, която създава най-хубавите неща в нас и благодарение на Божията обич. която запазва онова ценното, което придобиваме.

Казвам: Нека бъде за нас свещена светлината, нека бъде свещен въздухът, да бъде свещена водата, да бъде свещена храната, чрез която в света се проявява любовта. Да бъдем достойни синове за бъдещето на човечеството и да изпълним Божията воля на земята.

Сегашният свят ще бъде спасен само чрез обич и тази обич се проявява само чрез човешкия ум, чрез човешкото сърце, чрез човешката душа и чрез човешката воля. Спасението от любовта иде.

Из беседата, държана от Учителя

на 11. X. 1942 год.

София — Изгрев

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Душа ми литва

Тялото ми дари земята

и тя ще пак да си го вземе;

но мислите ми във душата

не може тя да ми отнеме,

*

че са от слънцето дарени,

при него те ще се завърнат,

когато края дойде мене

и хладна ме земя прегърне.

*

А който иска да ме чуе

напразно ще слухти земята!

Години и да чака, всуе!

Душа ми литва в небесата,

*

далече, в сините простори,

свободна от тяло, където

я някой някога затвори,

где толкоз плака ми сърцето.

О. Славчева

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ТУРИЗМЪТ — ЗНАМЕНИЕ НА ВРЕМЕТО

В своя естествен стремеж към живот и щастие задушеният от големият град съвременник търси пътищата към тях.

Не би имало защо да се говори за туризъм в едно селище, да кажем както е това на известния американски философ Topo, който се е заселил в хубава местност край езеро, в подножието на планина, сам всред природата, къпан непрестанно от изобилно слънце, далеч от фабричните комини,от работилницата с нейните отрови и от канцеларията, с нейното притесняващо напрежение.

Градът, голямото общежитие наслоява в себе си най-различни отпадъци, които задушават живота: отпадъци от горенето на печките, от кухните, от дишането на многото хора, от техните раздробени надежди и несбъднати идеали. Нищо чудно в това, че човекът, обречен да живее непрестанно в такава материална и духовна смет, на края се изражда и физически и душевно.

Планината, гората, полето, природата с една дума, с великият стерилизатор, филтър, който прецежда и стерилизира натрупаните в тялото и душата на човека миазми и го пречиства до неговия първообраз.

Пречистващото действие на екскурзията в планината е твърде добре известно на всеки гражданин на големия европейски град.

Всяка неделя, всеки празник, пишат наблюдатели, Берлин се преобразява. Стотици влакове, хиляди трамвайни коли, десетки хиляди автомобили, бързат да изнесат зажаднелите за въздух и слънце берлинчани към гората, планината, реката, полето. Повече от милион и двеста хиляди души напущат града за да се запътят към големия филтър на града — природата.

Всеки, който е бил в София, познава как изглеждат софийските гари и автобусни спирки в празник, как изглеждат хората на софийската канцелария, фабрика и работилница с туристически обуща и раница на гърба.

Който само веднъж с бил из околностите на нашите големи градове, знае как изглеждат Витоша, Люлин, Искър, Стара-планина, Рила, през хубавите празнични дни.

Туризмът, в неговите различни форми, е точно налучкания път на стремящия се към живот и щастие голям град.

Д-р Ст. Кадиев

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Любомир Лулчев

ПИСМА ДО ПОЗНАТИ И НЕПОЗНАТИ

(продължение от бр. 299)

Драги приятелю, макар непознат, позволявам си това обръщение поради вашето сърдечно писмо, с което разкривате душата си. Вие сте прав, че хора като вас днес в този материалистичен век са малко. И при всичко това усърдие, което сте показали досега, вие се чудите защо нямате резултат от ходенето ви на църква, постоянните молитви по всевъзможни начини, включително и употреблението на индуски мантри…

Според мен вие би трябвало да прецизирате по-ясно какво собствено искате? От факта, че вие сте верующ човек в Бога, не следва че всичко, за което се помолите, Бог трябва непременно да го изпълни или пък че успехите трябва да се редуват един след друг в живота Ви. Пък и вашето много четене може да ви бъде полезно само ако разбирате как и какво да четете. Книгите са храна н трябва грижливо да се подбират и да се не злоупотребява с тях. Те са като една клечка кибрит — може да запалят огън, само ако съществува материал за горене. Словото Божие не е книгата, а ехото му във Вашата собствена душа! Ако тя не пламне и не гори, не може да имате очакваната полза нито за вас, нито за околните.

Вие много ми приличате на човек, който страда от една болест. Той научил, че има сигурно средство против тая болест, изучил всичко до най-малките подробности, всичко, което се отнася до това лекарство: — състав, история, от кого е изработено, как е опитвано, коя е най-добрата фабрика, в която се фабрикува и пр. и пр. — а само едно забравил да стори — да вземе това лекарство и да му даде възможност вътре в него да покаже силата си.

Мнозина днес са като вас. Не е толкова важно схващането ни за историческия Христос, а също и дали се признава от всички за Божи син. Въпросът е можем ли да се свържем с Неговото сърце, Неговата душа и Неговият Дух. И тази връзка да произведе в нас преврат да уредим живота си, да се хармонизираме с всички разумни същества. Ако Христовото учение може да измени животът ни и външно и вътрешно, то има смисъл, има приложение.

Погледнете някой момък, който е срещнал някоя мома, в която се е влюбил. Вижте само колко бързо и как много се изменя той. Почва да се носи по-хубаво, внимава на всяка нейна дума — тя е жив закон за него! Той е радостен, щастлив. Лицето му грее. Усмивката не слиза от устата му. Готов е да се радва и помага на целият свят. За него не съществува нищо лошо . . . Ако такъв преврат може да направи една мома, обикновена смъртна жена, то какъв преврат би станал в човека, ако той наистина е срещнал и познал Христа? Ако във вас е станал този преврат — тогава видението ви е истинско; ако ли не — то е някакво отражение само. Но не се отчайвайте. Ще срещнете и оригинала. И тогава по плода ще познаете и дървото.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Йордан Ковачев

МАЙКА

(разказ)

Покрай малката къщица на вдовицата Геговица минава воденична вада. Тя си тече тихо и гладко, с едва доловимо клокочене. Още от зори се беше пробудила Геговица. Тя излезе на портата, послуша малко лекия говор на водата, плисна си вода на лицето и си влезе. В стаята спяха, покрити с една черга, нейните три дечица.

— Спете си, миличките. — пошепна тя, — зави ги по-добре и излезе на трема, гдето я чакаше голям буков стан с дебело насновано кросно. С болка в сърцето тя изгледа стана, въздъхна горчиво, прекръсти се и влезе в не го. Скрипците скръцнаха остро, бърдото им отговори с първия глух удар и сновалката изкъкри с масурчето.

Като фъртуна заработи яката жена:

— Скръцър бух, скръцър-бух!

Както следваха ударите, тъй се нижеха и мислите:

— Ах. Гего, Гего! Защо не се пази, Гего? Защо ме остави. Гего, сам-сама суха глава, с три дечица като росни капки . . . Чуждо да тъка, Гего, деца да гледам. Тъй ли мислех преди години, Гего, кога ти беше подобряло и кога ми казваше: „Моли Бога, Тинке, давай наддавай, Тинке, да оздравея поне на половина. Нашият живот и тъй беше хубав, но от тук натъй, Тинке, не ще има равен. Че сега разбрах, Тинке, че от здраве и живот по-добро няма. А то, Гего, къщнико Гего, орле кръстато! — Изгних на стана, Гего, изгних от мъка, за да ти гледам, Гего, трите дечица — три огледала. Кое погледна, Гего, все тебе виждам, първа надеждо и гордост сетна.

Геговица изпусна бърдото, и скрипците млъкнаха, спре да къкри сновалката. Ридание задави гърдите й, порои сълзи оросиха чуждото даровно платно.

Като се наплака, Тинка стегна по силно черната кърпа на глава — стегна я силно, та да усеща, че над главата й виси вдовишко тегло.

И пак буйно и с унес станът заскърца и забуха.

Тремът гледаше към съседската градина и къща, където се отвори хласнато прозореца:

— Ее-ей! Мари-и. Геговице! Да ти опустее тоя стан! Ни зиме, ни лете нямаме мира от тебе. Ето, и сега си забухала по никое време, — викаше съседката, жена на богат търговец.

Немощна се отпусна Тинка на тъканото и не смееше глава да повдигне. А другата продължаваше да вика свирепо.

В гърдите на Геговица се набра валмо горчилка. То се изкачваше нагоре и щеше да я задуши, ако не беше избухнала:

— Како Невено, кажи ми, како Невено, да ги издавя ли тези деца? Деня и нощя да тъка, пак не стига, како Невено, за хляб и за гола чорбица. Кажи ми, сестро, какво да правя?

Съседката се сепна от светкавичната мъка, която излетя от Тинка и се замисли за миг.

— Ами раздай ги мари, — децата ти са хубавки и здрави са. Какви богати люде има бездетни. Дай ги — да добруват децата. Хайде, аз ще пиша в Пловдив на роднини. Те ще намерят добри люде.

— Олеле — недей, како Невено! Недей, че не мога нито ден без тях, нито без едно. Като ги събера: Митко в средата, Филка и Цонка от двете страни — баща им виждам, како Невено, като жив пред мене.

— То така не се говори. Ти си още тръпна, затова ти е криво. Ще дойде време сама да търсиш, но тогава децата ще са отрасли и никой не ще ги вземе. Аз ще пиша, па умът ти ще се промени.

Съседката си затвори прозореца, а Тинка продължи да работи.

И месец и два и три изминаха без нищо ново. На Геговица децата тичаха и палуваха край вадата. Майка им чезнеше на стана, а кака Невена от време на време сутрин разплакваше вдовицата, че я буди рано със своя стан.

Един ден съседката Невена — бяла и загладена като чиста погача — дойде у Геговица с писмо в ръка.

— Нареди се, Геговице-е-е, — викна тя с радост: — сестра ми намерила за едно момиче място в Пловдив у богати люде. Имали си къщи, хан, пари в банката и добри люде били. Избери кое ще дадеш и го носи у сестра ми и на нея ще го предадеш. Людете не щели да се свързват с майката на детето.

Гегсвица избеля като платно. Тя не знаеше, дали да благодари, дали да викне да плаче, та се спусна към съседката и разтреперана заговори;

— Ах, мила ми како Невено, дават ли се, сестро, такива деца писани!

— Хайде-е-е-е, пак връщане! Ти размисли добре, че създаваш бъдещето на детето си, а недей се вайка, че ти били мили. Ще се надвиеш, мари Тинке! Човек на какво не свиква!

— Остави, како Невено. — баре до утре да мисля, па тогава да реша. Сърцето ми се къса, сестро, само като помисля.

— Ти се приготви за път, че пак мисли. Ама да не забравяш, Геговице, че на другите деца помагаш, като останеш с едно гърло по-малко.

Невена си излезе. Децата ги нямаше. Геговице остана сама, отвори сандъка с Геговите дрехи, нареди каквото имаше по миндера, па викна да нарежда;

— Леле, Гего, ступане Гего, крило мое строшено! Излезни, Гего, та да ме видиш, че съм тръгнала на път — деца раздавам, Гего, на чужди люде. Научи ме, Гего, ум ми дай, Гего, дали да дам дете или да ги мъча тука покрай мене всички — кога хапнели, кога неяли.

Старият таван на къщата изпука зловещо — като че го брадва цепи — и Тинка с писък избяга на двора и остави вратата да вее като гладна уста. Прибра се едва кога дойдоха децата за обед и, като им сложи да хапнат ръжен хлебец и доматена чорбица, седна на прага и се загледа в тях.

— Боже мили, кое ли да дам ? Филка се смее като ясен звънец. Цонка е пъргава и лека като пеперуда. Едната гледа като баща си, другата като говори — самия него слушам. О ох, — въздъхна Тинка, така горчиво, че сепна децата.

— Мамчо бе, защо въздишаш? — попита Митко, който беше отрасъл и нахитрел вече.

— Нищо, майка, нищо, — ами ми е тежко, че утре трябва да водя едното ти сестриче да поживее у една леля в Пловдив, - хем да се разходи, хем да се изучи.

— Мене води, мамо! Мене да водиш! — наскачаха децата, а майка им едва се сдържаше да не се развайка.

— Която даде дума, че ще слуша, нея ще водя.

— Ама кога ще се върна? — попита Цонка.

— Като пораснеш и се изучиш,— отговори Геговица.

— Тогава не искам, мамо, — в недоумение каза Цонка.

— И аз не ще ма. . . .— проточено отказа и Филка.

— Не ги давам, мамчо, нека си седим всички тука, — се обади Митко.

— Оная лелка ще се сърди, деца. Нека една иде при нея, а ние ще й ходим на гости, па и тя ще ни идва.

— Недей ма, недей! — завикаха децата и късаха сърцето на майката.

— Шт! Вие сте добри деца и ще ме слушате. Утре ще идем с едната на Пловдив, а Митко и другата ще бъдете у кака Невена докато се върна.

През деня Геговица се приготви за път, като отпускаше често ръцете си като отсечени — да мисли какво да прави — дали да води детето, или да развърже бохчичката и да не ходи никъде. Момиченцата се шуркаха около нея до вечерта, а Митко го нямаше. Тинка мислеше, че се е заиграл нейде и не се безпокоеше много. Едва при здрач той се върна повехнал и гузен, с налепена кощрява по дрехите.

— Къде беше. Митко? Целия следобед те няма.

На едно място, — едва отговори момчето и взе да хлипа.

— Къде беше, чедо златно ? —горещо попита майката и прегърна сине си.

— Не-ня-ма да кажа . . .

— Защо, мое синче мило? Защо да не кажеш? — настоя Геговица

— Така . . . защото не бива — през сълзи отговори Митко, но изведнъж се разрида горчиво: — Бях . . . при татко, на гроба . . . Казах му: Мама не ни обича, тате, — стани да ни прибереш . . .

— Митко-о! Сърце мое! — извика Тинка и грабна момчето.

— Защо така защо така говориш, чедо мое, сърце златно? Митко, нека де ти каже, чедо, като си малък и много умен. Нали виждаш, чедо колко сме бедни, че си нямаме нийде никого. Ако тъй върви, Митко, и аз ще умра от работа, чедо, и кой ще дойде да ви прегледа, сине, да ви нахрани? С мъка реших, Митко, да дам едната ти сестричка на добри и заможни люде — и тя да види добро, и нам по-леко да стане. Да мога да изхраня двете си деца поне тъй както трябва.

— Недей я дава, мамо! Аз още малко и ще работя, за да помагам, — с ридание и хлипане сричаше Митко, отлян от сълзите на майка си.

Двете малки момиченца нищо не разбраха от това, държаха се за майка си и плачеха неволно.

В душата на Геговица се откри нов, далечен кръгозор. Бедността, непосилния труд, вдовишкото тегло й се видеха нищо. Тя се почувства радостна и силна — със силата на трите млади души, които трептяха с нея и за нея. Сълзите й течаха още, но полека-лека горчивината от тях изчезна, — чувство на облекчение и на вяра в себе си завладя сърцето й, и тя прегърна трите деца в скута а и плачеше заедно с тях, вече — от радост и умиление

— Митко, тичай да викнеш кака си Невена, — каза тя и се разшета по къщи; развърза приготвения вързоп и всичко постави на местото му.

Съседката Невена дойде бързо, ведно с Митко.

— На ти адреса на сестра ми, — каза тя

— Не ми трябва, како Невено.

— Какво? Пак ли залуде;

— Не съм звлудела, но и дете за даване нямам. Пиши на сестра си това и благодари й за труда. Нека прощава. Аз ще си изгледам децата с Божата помощ. Виждаш ли това мъжко сърне до тебе? То ми даде сила да позная, че не съм раждала тези деца да ги раздавам.

— Боже, Боже — взе да се кръсти съседката Невена, -това сиромасите люде за нищо ги не бива. И на себе си не могат добро да направят — каза въздивена тя и си отиде малко сърдита.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Д. Данаилов

НАСАЖДАНЕ НА ЗДРАВА КУЛТУРА В СЕЛОТО

Съвременната общочовешка култура засяга всички краища на широкия свят. И нашата страна впадаща в южно-европейската културна зона не прави изключение в тази посока. Нашите патриархални в живота си доскоро села, днес се бързо преустрояват под влиянието на изобретателната техника, удобните съобщителни средства и натрупващите се веществени и духовни капитали. Планирани и павирани улици и площади, украсени с дървосади и паметници, спретнати домове с модерна обстановка, в дворовете образцови обори, пчелници с разборни кошери, малки овощни, зеленчукови и цветни градинки, обградени с живи плетове или стобори, снабдени с двукрили с вкус изработени порти и мн. други подобрения се хвърлят в очи на проходящия пътник. Ако някой предишен жители на селото, от поколението на предосвободителната епоха, би излязъл от гроба си, той едва ли би познал своето родно място — толкова се е променило то под влиянието на днешната култура.

Днес всяко по-голямо село у нас вече има читалище с широк салон, в който се дават представления, четат се реферати, сказки, инсталирано е радио, което свързва тоя малък кът с широкия свят, уреждат се утра, забави, дневки, тържества. Сградите на общинското управление, основното училище и прогимназията, изградени по нов стил, по правилата на хигиената, се издигат величествено сред селото и му придават твърде красив изглед. Изобщо, животът в село става по-привлекателен, по-удобен за творческа работа, населението му е по-просветено, по-възприемчиво и любознателно, по-осведомено по своето земестопанско занятие, по-изкусно в прилагане на труда си усвоило по-нови и по-съвременни методи на стопанисване. Селото има тенденция понастоящем да се изравни във всяко отношение, особено по обща културност, с града. Тия му стремежи са повече от похвални и насърчителни, щом под понятието „култура“ се разбира нейната творческа същина, като телесна и духовна наставница и напътница за напредване в живото и възприемане и усвояване на ония обществени и граждански добродетели, които са здравата, истинската основа на всяко добре уредено общежитие.

Защото културата има и опака, отрицателна страна, наред с положителната. И наистина, днес при стремглавото, възторжено възприемано, безразсъдно подражание на всичко, което иде отвън и се счита като придобивка на една съвременна културност, се вмъква под благовидния етикет една лъжекултура в нашите села, която се смята за истинска, не подправена култура. Идете в някое по-големичко село, обхванато от етерните вълни на радиото, и ще чуете „модерни шлагери“, киното ще ви представи същите онези развратни сензационни филми на човешки извращения, на криминални престъпления, на блудства, кражби, изнудвания и разнообразни безчинства, които се гледат с най-голямо удоволствие и от „културната“ полуобразована маса от градското население. И селяните възприемат всичко това за чиста култура! Те следват в своето окултуряване стъпките на своите учители — гражданите, без да подозират в своята доверчивост и наивност, че са възприели едно временно увлечение, една рушителна за истинската нравственост насока, една пагубна за обществеността модност, която заслепява с блясъка си и убива с отровата си всички благородни пориви на една непокварена, стремяща се към възход патриархална още по своите понятия селска среда. Известно е, че лошото се възприема по-лесно и по бързо, отколкото доброто тъкмо от примитивните и лесно доверчиви народни селско-стопански слоеве. И, както едно време, „културните“ европейци тровеха със спиртни питиета, опиум, тютюн и др. наркози тялото и духа на дивите племена, така и днес пред очите ни се трови душата на нашето трудолюбиво, пестеливо и родолюбиво селско население чрез безнравствените „модни“ филми и шлагери. На тая аномалия в нашия обществен живот, на тая извратеност, заразила и голяма част от градския полуграмотен народ, трябва обезателно, наложително да се тури час по-скоро един край. Държавата трябва да забрани всички филми и шлагери, които имат развращаваше влияние, както вече стана с тия в ученическите кина.

Нашият леко податлив, неузрял още за един самостоятелен и напълно свободен живот народ, неук, неумеещ да се справи с вредоносните ония въздействия на спекулантските търговски нагли филми и др. модни артикули за забави и удоволствие, трябва да се опазва от тая смрад на лъже културата, която е върл и непримирим враг на истинската, благотворна и благодатна култура, чиито здрави заложби съществуват в бита, обичаите и нравите но нашия природно разумен и реално разсъдлив народ.

Нека облагородяваме народната душа с полезни човешки културни идеи, постъпки и навици, но да препречим пътя, който води към разложение на здравите народни традиции, чрез насаждане на гнилите и рушителни „модерности“.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×