Jump to content
Ани

Година 15 (22 септември 1942 – 25 юли 1943), брой 301

Recommended Posts

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПОЖЕЛАНИЯ ЗА ЩАСТЛИВА БЪЛГАРИЯ

Изтеклата година беше честита за България. Много по-честита, отколкото за други страни —не само в Европа, а и изобщо по земята. Нека си пожелаем — новата година да бъде още по-честита —и то не само за вас. Ония, които са щастливи, желаят щастие на всички. Нека пожелаем народите да не пожелават земите на съседите си. Нека пожелаем — в най-отдалечените краища на света да няма вече робство, а просвета, взаимопомощ и сътрудничество. И главно: да дойде победата и мира, да настъпи ред на творческа работа.

Мнозина ще пожелаят засилване на стопанския и промишлен живот. Дано пожеланията им се изпълнят. Стопанството и промишлеността хранят тялото на народа: те са външен поминък. Без телесен живот не може да има духовен в нашия земен свят. И нам, българите, е потребно напреднало стопанство, засилена промишленост, плодотворен поминък. Ала да не забравяме, че имаме нужда и от духовен живот. А дух на всеки народ е неговата култура. Тя не умира. Ако е истинска култура, тя остава — и след като тялото е престанало да съществува.

Затуй нека си пожелаем и по-високо културно издигане, не само икономическо. То би се проявило дори и по странични пътища. Ако всички българи бяха културни в истинския смисъл на думата, не би имало — за пример — черна борса. Културният човек би ограничал своите ламтежи за бързо обогатяване. Той би спестил страданията на слабите, бедните, болните и недъгавите. Защото главен белег на културността е засиленото чувство на нравствена отговорност.

Други ще пожелаят — през новата година всички земи, които са били някога български, и в които живеят много българи, да станат отново български. Дано и техните пожелания се изпълнят, понеже са справедливи. Но нека пожелаем и нещо по- съществено, България да си възвърне и духовното първенство, което е имала между другите народи, когато е водила цялото славянство.

Да бъде България голяма е добро. Дано бъде и пребъде. Но да бъде велика е още по-добро. Дано нашата страна стане истински образец на култура, човещина и духовно величие за своите съседи, а и за други, по-далечни народи.

У нашия народ има много самобитни заченки, които те първа подлежат на развой. Дано бъдещите условия помогнат за тоя развой. Дано България смогне да развие и разкрие напълно богатствата на своя дух. та творчеството на нашия народ да бъде хвалено тъй както сега бива хвалено българското грозде, българското жито или българския тютюн. Грозде, жито и тютюн има и другаде. Дано ние успеем да дадем на света нещо, което няма още никъде другаде.

Николай Райнов

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

Коледа - празник на зимата

Движението на космичните енергии по отношение на земята се обуславя от видимото движение на слънцето. — от взаимоотношението, което съществува между слънцето и земята. В движението си по еклиптиката през зимата Слънцето стига най-ниско на юг, стига до тропика на Козирога, след което поема обратния път. И затова през зимата имаме най-късите дни и най-дългите нощи. Тогаз дневната светлина и топлина са най-малко, и външният обективен свят царуват снега, студа и тъмнината. Тогаз, казват посветените, душата на земята се оттегля към центъра на земята, т. е. прибира се в себе си и подготвя условията за новия живот, който трябва да се развие на пролет на нейната повърхност. Вглъбена в себе си в която се посеят зародишите на всички същества, които населяват повърхността на земята, душата на земята им придава нови сили и импулси и ги подготвя за ново проявление на Божествения живот.

Също и човек през зимата има най-добри условия да се вглъби в себе си, да намери душата си, и когато вънка владеят студ и тъмнина, да открие в себе си духовната светлина и топлина, които идват от дълбината на неговата душа. Когато човек даде възможност на вътрешната светлина и топлина на душата да действат, те — които са проява на Мъдростта и Любовта - ще създадат условия за раждането на неговия Исус, за раждането и пробуждането на висшето Божествено Начало в него Защото, човек се ражда духовно само когато обърне своите сили навътре към центъра на своето битие.

Когато работи в обективния свят чрез сетивата си, той създава органи чрез които това, което ще се роди, да се прояви в обективния свят. Значи в този смисъл, външния живот на човека е само условие, подготовка за проявата на неговия вътрешен живот, за раждането на неговото висше аз, за пробуждане на неговата душа. А най-добри условия затова има през зимата, когато външната природа е скована в лед и мраз и когато външната светлина е най-малко. Тогаз човек може да се вглъби в себе си н да даде възможност на Божествената светлина и топлина да действат, за да създадат условия на висшето аз, което като един зародиш стои в глъбините на душата, и чака момента, да се роди.

Астрологически зимата се намира под влиянието на Сатурн, който е онази енергия, която прави нещата да кристализират и ги сгъстява. Тя носи студа и снега, който е същевременно като една покривка, която предпазва да не измръзнат зародишите на семената в земята. Студът, проявен в снега, носи една вътрешна топлина, която предпазва зародишите на семената от измръзване — също така и в човека, когато настанат студени и мрачни дни в неговия живот, когато външните условия са неблагоприятни, той трябва да се вглъби в себе си — да не се проявява във външния живот, където е студ и мраз, да влезе дълбоко в себе си, и под покривката на студа да се запази от замръзване, защото, ако не дойдеше този студ, той не може да се роди, защото ще разсипва силите си по периферията на живота, няма да може да концентрира силите си навътре, няма да може да създаде условия на душата си да роди висшето аз, което е скрито в нея. Сатурн, който управлява зимата, спомага за тази концентрации на човешките сили. Само при една концентрирана мисъл, човек може да проникне в глъбините, на своята душа, да проникне в тайните на Битието, които с вложени в човешката душа.

Коледата е празник на зимата. По Коледа Слънцето стига най-низко на юг, след което почва да се възвръща към север. — Това видимо движение на Слънцето, показва движението на душата на земята вътре в себе си, и към периферията — повърхността земята. По Коледа колкото се намалява външната светлина и топлина, толкова се увеличават вътрешните, т. е. през зимата вътрешните възможности на човека са по-големи.

Празника на Коледата е празнуван от далечна древност като празник на зима та, като празник на раждане на висшето аз, като празник на пробуждането на човешката душа. Този празник установен от посветените, е бил едно възпоминание и отправяне погледа на човека към първичното негово естество, т. е. такъв какъвто е бил преди грехопадението. Той е бил също едно предсказание на това, което трябваше да стане исторически това което се празнуваше само символически, стана и фактически. Защото в началото на нашата епоха, когато се роди Исус от Назарет, се прояви не една обикновена човешка душа, но една душа, която ни показа, какво е било състоянието на човешката душа преди грехопадението. В Исуса се роди една душа, която както казват окултистите, не е минала през въплъщенията, през които мина цялото човечество. Тази душа за пръв път посещаваше земята. Тя беше най-чистата и най-съвършена душа, която идеше да напомни на хората за тяхното първоначално естество, да им посочи пътя към Бога, да им покаже, че могат да се освободят от наследствеността, добита след грехопадението и която затрупва и задушава тяхното първоначално естество, което е било чисто Божествено.

За този Исус, за тази душа Учителя казва: Думата „Исус“ не означава обикновен човек, който се е родил само да яде и да пие. но Исус е човек с велико предназначение. Исус подразбира принципа който носи в себе си условия да спасява, да освобождава, да оплодява нещата и да възкресява. Следователно, за да мине през тези процеси, човешката душа очаква слизането на този принцип.

По нататък Учителя казва: „Исус е великия Божествен Човек. който се е въплътил на земята за да прояви Божията Любов - Исус е въплъщение на Бога, както нашето слънце е въплъщение на Слънцето, което изпълва цялата вселена. То е 75 милиона пъти по-голямо от нашето, но се е въплътило в него, за да подържа живота на земята. Исус, който дойде на земята, беше също така 75 милиона пъти по-малък от Божествения Исус. Така смален Исус може да влезе в нас и да работим заедно. Малък е Исус на земята, но велик е в своето проявление.

По закона на аналогията всяка една идея има три проявления. В космоса, като космично явление, на земята като историческо явление, и в човека, като мистическо явление. По този закон и раждането на Христа има трояко проявление. По този повод немският мистик Йоан Таулер казва: Христос три пъти се ражда за вас. Един път от Бога Отца, — като проявен Бог във вселената; втори път, когато се въплъти в човешко тяло и трети път, когато се ражда в човешката душа. Има съответствие между тези три проявления на един и същ принцип. Това са три проявления на един и същ принцип, на вечно живия Христос. — който движи цялата вселенска еволюция — както в космоса, така и на земята и в човека. Той е алфа и омега на всичко.

В Евангелието е описано историческото раждане на Исуса от Назарет. Но по закона на съответствието, който гласи, че всичко външно е символ на един вътрешен процес, описанието за външното раждане отговаря и за вътрешното раждане на Исуса в човешката душа. Там се казва, че трима мъдреци от Изток видели звездата Му и дошли да му се поклонят. Забележително е, че само те видели звездата и че идели от Изток. Това показва, че те са били високо издигнати хора, посветени, които са знаели за идването на Великия божествен Пратеник, и отишли да му се поклонят и му занесли подаръци — злато, смирна и ливан. Това е външната историческа страна на въпроса, което погледнато езотерически, означава: звездата е, емблема на човешкия дух — значи те са видели един велик дух, че слиза на земята, те идели от изток и видели звездата му на Изток. В езотеричен смисъл, под „изток“ се разбира посоката от която идват силите, т. е. духовния свят — значи, те са били пратеници от духовния свят, където са видели великия дух, че слиза към земята. А че те идат от изток, също показва, че и те са носители на известни сили, които трябвало да предадат на Исуса. В разказа за раждането на Исуса се казва, че те донесли злато, смирна и ливан — което показва, че когато душата се роди за нов живот, когато се пробуди новото съзнание в човешката душа, идват Божествени пратеници, които й донасят подаръците на любовта, мъдростта и истината, — дават нова насока на силите на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля.

*

Интересен е и следния исторически факт — че първите християни не са празнували Рождество Христово на сегашната дата, но са го празнували на Богоявление, когато Духът Божи, Христос, слиза върху Исуса при кръщението в Йордан. И чак в 354 г. в Рим за пръв път празнуват Рождество Христово на сегашната дата. — Този факт показва, че първите християни са имали по дълбоко разбиране за Христа. Те са знаели, че Исус и Христос са два Божествени принципа, и за да се прояви принципа на Христа, трябва първо да се прояви принципа Исус, да послужи като основа на Христовото проявление — Исус е принципа, който създава условия за раждането на висшето аз в човека, а Христос е принципа, който носи възкресение. Исус е човешкият дух, който се проявява в душата, а Христос е Божественият Дух. който се съединява с човешкия дух, за да му разкрие безграничните възможности скрити в него.

В. Пашов

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ОГНЕНО КРЪЩЕНИЕ

Познала скръб и сълзи във света,

след много суети и заблуждения,

в теб вечна страннице — душа.

избликват светли въжделения.

*

За истински живот на красота,

на мир, на светла радост и усмивка.

и с нова скръб — о, със скръб по Любовта,

жадуваш тръпний миг на нейната напивка.

*

Че в студ — безлюбие животът ти премина.

В суровите борби забрави нежността

и тихий зов на първата Причина

Забрави живий пламък на Духа.

*

Но идва ден на огнено кръщение!

Разделните прегради на душите,

ще рухнат във небивало крушение,

и братската любов ще блесне във очите!

*

Познала Бога във всички хора братя,

ти, страннице, познала Любовта.

и стоплена във нейните обятия,

ще странстваш със песен по света

Велко Събев

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Божествено и човешко даване

(из съборната беседа „Както светът дава“ – 2. III. 1930 г.)

„Аз не ви давам, както светът дава.”

(Ев. Йоана 14: 27)

Даването е един от великите процеси на природата. Мечтите. надеждите, очакванията на всички хора, млади и стари, са отправени към този процес. Всеки очаква да му се даде нещо. От раждането си до заминаването си до онзи свят, човек все очаква да му се даде нещо. Всеки нов ден е ден на очакване.

Христос прави сравнение между начина, по който светът дава, и този, по който Той дава и затова казва: „Аз не ви давам, както светът дава. И едното е даване и другото е даване, но има разлика в даването на света и в даването на Христа. Светът дава, но после взема всичко с лихвите. Ако светът ти даде десет хиляди лева на заем и не ги върнеш на време, ще платиш двойно. Ако са ти дали 10, ще ти вземат 20; или ако си взел 10, ще дадеш 20. Ако станеш министър в света ти вземаш един пост, за който, след време, ще платиш двойно. Майката дава живот на детето си, за което ще плати двойно. Бащата възпитава сина си, но след време плаща двойно.

Светът дава едно, взима две. Бог дава и нищо не взима.

В това седи съществената разлика между даването на Бога н даването на човека т. е. на света. Ще възразите, че Бог дава живот на човека и после пак го взима. Не, Бог не взима живота на човека. Човек сам губи живота си. Ако живее неразумно, в няколко години човек може да изгуби живота си или да го разруши. Веднъж е дал животът на човека, Бог го е направил пълен господар. От човека зависи да запази живота си, или да го загуби.

Човекът не постъпва като Бога. Като тури яйца под някоя квачка, да се измътят пиленца, човек започва да се грижи за тях, дава им храна, докато израснат. Един ден той взима нож, влиза в курника, избира една от тлъстите кокошки, туря ножа на врата й и казва: Аз ти дадох живот, аз имам право да го отнема. Ти трябва да платиш с живота си за това, което ти дадох. Човек се грижи за вола си, но в замяна на това волът цял ден оре на нивата — плаща на господаря си. В това отношение светът е най-умният господар: една кожа дава, две взима. Който не вярва в моите думи, все ще дойде ден да опита учението на света.

Христос казва: „Аз не ви давам, както светът дава“. Сегашният човек се намира между две давания, между двама господари. И двамата господари са умни. Господарят на света е умен, защото от една кожа взема две кожи. Той е човек без капитал, с неуредени работи, но оттук взима, оттам взима, с цел да уреди материалното си положение, да се замогне. Засега господарят на света все още успява да балансира своите приходи и разходи, но престане ли да ги балансира, той ще фалира. За да не фалира, човек трябва да бъде разумен, да разбера законите и условията, при които живее. Ако господарят на света е разумен, колко по-разумен трябва да бъде Господарят на цялата вселена! Той дава без да взима. Това е една от проявите на Великата Разумност. Някой се хвали, че дава много. Питам този човек: Как даваш ти? — като света, или като Бога? Като даваш, взимаш ли? — Това не е важно. — Щом не е важно, това показва, че ти даваш, както светът дава: едно даваш, две взимаш.

В света съществуват три важни закона: закон на необходимостта, — закон на света; закон на свободата — закон на вярата; и закон на любовта — закон на Бога. Омразата, недоволството, завистта са последствия от закона на света. Когато даваш пари на някого, ти си внимателен към него, разговаряш се сладко, указваш му пълно доверие, казваш, че познаваш майка му, баща му и на края и двамата се почерпите с кафе. Ако този човек не върне парите ти на време, или съвсем не ги върне, ти започваш ла го мразиш, наричаш го изедник, лъжец и т. н. Ти казваш: Едно време имах добро мнение за тебе, но сега изменям мнението си. Не предполагах, че ще бъдеш толкова нередовен човек.

Като се намерят в затруднения, хората казват, че трябва да бъдат умни като света. Наистина, един от двамата трябва да бъде по-умен: или човекът или светът. Вие сами трябва да си отговорите, кой от двамата трябва да бъде по-умен: свинята ли трябва да бъде по-умна, или господарят й. И двамата. Господарят й е бил умен, затова е турил свинята в кочината. Сега е ред на свинята, тя да бъде умни, да напусне кочината и да отиде в гората на свобода. Остане ли в кочината, тя е глупава свиня. — Ама условията на живота били такива, че трябвало да се живее в кочина. Ако условията на живота въвеждал. човека в кочина, в яхър, в затвор, трябва ли той да бъде толкова неразумен, до края на живота си да остане при тия условия? Какви ще бъдат последствията на този живот? Ти ще седиш затворен и ще се оставиш в ръцете на господаря си. Два дни преди Колела господарят ти ще застане пред тебе с дигната пръчка във въздуха и, като капелмайстор, ще започне да те управлява. Ти ще запееш нова, миньорна песен — песен на прощаване с живота. Влезе ли тази пръчка в сърцето ти, и песента престава. Не е лесен животът в кочината, не е лесен животът в затвора.

Следователно, за да се освободят от миньорните песни на живота, хората трябва да го разбират, да имат ясна представа за него. Те трябва да освободял, живота от примесите в него, да разплетат заплетените конци. Не направят ли това, те ще се движат между две области — между областта на лъжата и областта на истината, между вероятните и невероятните неща. Вероятни и невероятни неща има и в религията, и в науката и в изкуството, и всичко това трябва да се отдели, вероятното да се тури на една страна, невероятното на друга. И тогава, попадне ли човек на едното или на другото, да знае точно, кое от тях какво представя. Това не значи, че ония, които с работили в областта на науката, на религията и на изкуството, са имали лоши намерения към хората и живота, и съзнателно с внесли примки. Без да искат, те сами са се натъкнали на примесите в живота и, като не са знаели как да се освободял, от тях, оставили са ги като второстепенни, странични елементи.

Защо съществуват примеси в живота, кой ги е внесъл, не е важно. Важно е живота да се освободи от чуждите примеси Примесите в живота не са нищо друго, освен камъни, поставени на пътя, от дето минават много хора. Кой как мине, непременно ще се спъне в тия камъни и ще удари крака си. Трябва ли човек да се спре пред камъка и да започне да протестира: Кой е турил този камък сред пътя да се удрят, хората в него? Няма ли надзор тук? Няма ли полиция? Защо държавата не обръща внимание на тези работи? Така протестират мнозина, но ще се намери някой разумен човек, който, без никакво роптание, ще се наведе, ще дигне камъка, ще го тури на страна и ще продължи пътя си. Всеки може да бъде в положението на разумния пътник, който ще се наеме да очисти живота от ония примеси на които сам се натъква.

Светът се нуждае от разумни хора, от разумни семейства, от разумни общества и държави, от разумни народи. Как постъпва съвременната държава по отношение на престъпника? Като хване някой престъпник, държавата го дава под съд за извършеното престъпление и го осъжда на няколко годишен затвор. В този случай престъпникът струва на държавата много повече, отколкото е открадна д. Тази мярка не е разумна Това не значи, че престъпниците не трябва да се наказват, но държавата трябва да потърси нови наказания, при които тя да не се ощетява, а престъпникът да научи урока си и втори път да не върши престъпления. Държавата трябва да вземе пример от природата, която във всички свои прояви прилага закона на икономиката; с най-малки разходи по възможност по-големи придобивки. Как постъпва Бог с престъпника? Като види. че някой греши или прави престъпление, Бог не го съди, но казва: Стани, върви напред, и повече не греши. Той знае, че ако се спре да го съди, ще изразходва повече енергия и време, отколкото да го остави свободен. Затова е казано за Бога, че е всеблаг и всепрощаващ. Най-големите грехове и престъпления на човека струват по-малко, отколкото енергията, която Бог би изразходвал за негово го изправяне.

Съвременните хора се нуждаят от дълбоко, вътрешно разбиране на живота. Щом е дошъл на земята, човек трябва да живее разумно. Той е изпратен на земята да учи, да вземе участие в строежа на великата сграда на бъдещия живот. На земята човек е работник. Който няма съзнание за работата, която му е дадена, той живее ден за ден. Защо е дошъл на земята, какво се иска от него, нищо не знае.

И тъй, за да бъде строител на света, човек трябва да изпълнява волята Божия. За да я изпълнява, той трябва да знае какво значи изпълнение на волята Божия. Ще кажете, че изпълнението на волята Божия се заключава в правенето на добро. Какво значи да направи човек добро? - Само онзи може да прави добро, у когото доброто е написано на главата, на лицето, на ръката, на цялото му тяло. Не е ли написано доброто върху целия човек, той не може да прави добро. Той не разбира доброто. Щом не го разбира, не може и да го прилага. За да прави добро, преди всичко човек трябва да приложи доброто към себе си, към своето тяло. Щом го приложи към себе си. той може да го приложи и към окръжаващите

Христос казва: „Аз не давам, както светът дава“. Сега и вие очаквате нещо да ви се даде. Какво очаквате? Живот. Кой може да ви даде живот? Само Онзи може да ви даде живот, от Когото животът произлиза. Светът не може да даде живот на хората. Светът означава отношение между хората, т. е. особен строй на нещата. Човек трябва да намери мястото си в света и да бъде полезен за другите и щастлив за себе дотолкова доколкото е способен да се бори с окръжаващата среда. Не може ли разумно да се бори с окръжаващата среда, човек ще се намери в положението на параход, който се люшка от морските вълни на една и на друга страна, няма ли човек нужната разумност, морските вълни ще го погълнат. Хората постоянно се разочароват от живот и не искат да живеят. Защо се разочароват? Защото не са достатъчно разумни да се справят с мъчнотиите си.

Човек трябва да се освободи от разочарованията на света и да се държи здраво за канарата на живота. Коя е тази канара? Любовта е канарата на живота. Казано е, че Бог е любов. Въпреки това, някои се оплакват от живота, казват, че колкото да се молят на Бога, молитвата им не се приемат. Кой е причината за това? Самият човек. Има нещо, което той не е изпълнил. Ако ученикът работи върху задачите си, но учителят му остава недоволен от него, причината е в самия ученик. Той не е работил редовно през годината, вследствие на което не може да задоволи учителя си. Ред години той е пропущал уроците си. Той няма основа, върху която да гради. Ще кажете, че задачите ви са мъчни. На всеки ученик се давал задачи според силите му. Ако ученикът е в първи клас, дават му се съответни задачи. Как могат неговите съученици да решават същите задачи? Тъй щото, намерите ли се в затруднение, не търсете причината вън от себе си. Вгледайте се в себе си и вижте, какао ви липсва. Всеки ден си има своя програма. Ако ученикът изпълни програмата на този ден както трябва, той може да изпълни добре програмата и на целия си живот.

Някой иска да бъде само добър, а друг — само лош. И едното и другото е невъзможно. Животът се проявява между два полюса: тъмнина и светлина, зло и добро, електричество и магнетизъм. Ако човек не разбира отношението между противоположностите или полюсите на живота, нищо не може да направи. Що е магнетизъм? Като дойдете до магнетизма и електричеството в науката, като сили, вий много нещо знаете. Обаче ако разглеждате тия сили в живота, между хората, ще кажете, че нищо не знаете. Въпреки това, често се произнасяте за хората, казвате, че един човек ви привлича, а друг ви отблъсва. Този. който привлича, е мек, добър човек, защото няма повече магнетизъм в себе си. Онзи пък, който е остър, сприхав по характер, ви отблъсква, защото има повече електричество в себе си. За първия човек казваме, че е магнетична натура, а за втория, че е електрична. Ако искате работа от човека, търсете електричния. И в електричния и в магнетичния човек има нещо добро и нещо лошо. И тук имаме положително и отрицателно електричество, положителен и отрицателен магнетизъм. Когато отрицателния магнетизъм преодолява в човека, той е осъден на психическо гниене. За да избегне отрицателните прояви на вътрешните сили в своя организъм, човек трябва да изучава себе си; не само теоретически, но и практически, да следи всяка своя проява. Само по този начин той ще провери истината в себе си. Когато силите на човешкия организъм вървят в съгласие със законите и силите на природата, човек се чувства вътрешно самоуверен. Каквито мъчнотии да срещне на пътя си, той никога не губи своята самоувереност.

Какво трябва да прави човек, за да не губи своята самоувереност? Той трябва да изучава живота и природата не само отвън, както очите му виждат, но и вътрешна, с помощта на своите вътрешни сили и възможности. Щом отправи своя външен и вътрешен поглед към природата, човек разбира, че съществува Велика Разумност в света, че космосът е изпълнен с разумни, възвишени същества, подчинени на тази Разумност. Той разбира, че светът е в ръцете на разумните същества, каквото става вън и вътре в нас, нищо не е случайно. Може ли при такова разбиране на природата и на света, човек да губи своята самоувереност? Той е стъпил на канара, която нищо в света не може да разклати и разбие. От това гледище, целият космос е населен с разумни същества, които се различават едно от друго по степента на своето развитие. Значи, няма неразумни същества в света, но има същества от низка и от висока степен на развитие.

Като наблюдавате някой човек, казвате, че е неразумен. Защо? Защото не се е изявил към вас. Този човек не е неразумен, но е затворена книга за вас. Ония, които разбират законите и силите, по които всеки човек е построен, могат да четат и в затворена книга и да се произнасят, доколко даден човек е добър и разумен. Лицето, главата и тялото на човека са книги, по които ученият чете и разбира. Човек е построен според своите вътрешни сили. Каквито са вътрешните сили на човека, така е построен неговият организъм. Когато слушате някой да казва, че ще осиромашее, ще знаете, че той е щерна на която водата лесно се изчерпва. Обаче, ако е извор, той никога няма да осиромашее. Колкото и да тече, той никога няма да обеднее. Ако пък човек е извор и съзнателно се подпуши, да не дава, той сам се излага на катастрофа. Той се отбива от пътя си. Щом се отбие от пътя си. човек се излага на голямо страдание.

За да не се отклони от правия път на живота си, човек трябва да дава.

Каквото и да прави на земята, човек всякога дава и взима. Няма човек в света, когото Бог е оставил да осиромашее. Ако някой осиромашава, той сам е виновен за положението си. На всеки човек е дадена възможност да бъде извор и река, която да се влива в голямото море на живота и отново да се пълни. Който живее съзнателно и разумно, според законите на Битието, смърт не съществува за него. Той съзнателно заминава, а не умира. Той знае часа на своето заминаване и се прощава със своите близки. Той ги поканва на гости, разговаря се с тях и, щом дойде часът му, заминава тихо и спокойно.

Който живее по този начин, той не познава смърт, не познава и старост.

Съзнателният човек не греши, затова и не остарява.

Като се говори върху тия въпроси, хората не могат да са ги обяснят научно, вследствие на което се разделят във възгледите си: едни от тях гледат на живота и на всички живи същества като на неща, произволно създадени; други — като на неща, създадени от една Велика разумност. Първите гледат на Бога като на едно отвлечено същество, което няма отношение към земята. Вторите гледат на Бога като на Велика разумност и реалност. Бог е Великата реалност, която изпълва цялата вселена. Докато си свързан с него, ти го чувстваш и животът ти се осмисля. Усъмниш ли се в Него, Той се оттегля, скрива се някъде и ти оставаш самотен, чужд за окръжаващите, за всичко, което те заобикаля.

Празен е животът на човека без Бога.

С Бога ли е, човек има всичко: здраве, богатство, сила, любов. Всички хора търсят любовта, без да подозират, че тя е в самите тях. Бог е любов, а Той е скрит в човека, във всичко живо, в цялата вселена. Отдалечи ли се тази реалност от човека, и любовта му изчезва. На това се дължи безлюбието между хората. След всичко това човек очаква спасението си от своите ближни. Може ли да те спаси човек, който е изгубил любовта си, или който не я е още проявил?

„Аз не ви давам, както светът дава“. Наистина, сегашните хора не дават както трябва. Който дава, не дава както трябва, който взима, и той ес взима както трябва. Кой е по-умен: който дава, или който взима? По-умен е който дава. Въпреки това, повечето хора гледат да взимат, за даване малцина мислят. По този начин човек иска да надхитри природата. Той се лъже. До сега никой човек не е надхитрил природата. В края на краищата човек си е платил дълговете на общо основание, вследствие на което не е постигнал това, което душата му желае. Следва ли законите на природата, човек постига своите желания. Той се намира в положението на поета, който във всичко вижда красивата страна.

За да влезе съзнателно в правия път на живота, човек трябва да изучи всички сили на природата, както и тия, —     които действат в неговия организъм. По този начин само той може съзнателно да ги използва при възпитанието на младото поколение и при своето самовъзпитание. Човек трябва да знае, какво представят светлината, топлината, електричеството и магнетизма. Той трябва да знае състава на различните храни и влиянието им върху неговия организъм. Човек трябва да познава свойствата на своите мисли и чувства, както и тия, които идат отвън. Като знае свойствата на мислите и чувствата, той може да се предпазва от ония, които действат като бомби. Дойдете ли до мисли и чувства, които имат свойството да избухват, не ги пипайте. Ако са чужди, не ги приемайте в себе си, оставете ги вън от вас, да не предизвикат някакво разрушение в организма ви.

Има мисли и чувства, които са в състояние да разрушат живота на човека.

Какви по-страшни бомби можете да търсите от омразата, от завистта, от лицемерието? Даже и ангелите се пазят от тях. Те ги хващат внимателно с щипци, и така ги пущат настрана.

Сега, като наблюдавам хората на пръв план виждам тяхното безверие и невежество. Ще кажете, че всички хора си приличат. Не! Всички хора не си приличат. Има отделни хора, които коренно се различават от обикновените хора с непробудено още съзнание. Те работят усилено върху себе си, да се освободят от ония отрицателни качества на своята нация, с чиято дреха са се облекли. Всеки човек, който е дошъл на земята, се е облякъл с материя, взета от неговия народ. Като българи, вие носите дреха, т. е. плът, изтъкана от българска материя. Следователно, като българи, вие трябва да работите върху себе си, да се освободите от ония недъзи, свойствени на българската материя или почва. Като човеци пък всички хора имат общи задачи, да преодоляват в себе си някои общочовешки качества. Запример, като човек, никой не трябва да лъже. Истински човек е онзи, който се е от-казал абсолютно от лъжата.

Разумният човек се учи и от растенията. Запример: от житото човек учи закона на жертвата. Щом приемем житото като храна, чрез кръвта то прониква в мозъка ни и по този начин ни учи на закона на жертвата.

Истинската жертва има за основа любовта и свободата, а не дълга и насилието.

Който се жертва, той никога не умира. При това, когато се жертва човек трябва да знае точно времето, определено за жертва. Значи, не е безразлично, кога трябва човек да се жертва. Казано е в Писанието, че за всяко нещо е определено време, когато трябва да става.

Съвременните хора не спазват времето, което е определено за извършване на дадена работа, и след това се запитват, защо нямат успех в живота си. Много естествено. Те не спазват закона, който определя точно момента за всяка работа. Запрамер, ако човек става сутрин в пет часа, работите му ще се наредят по един начин; ако става в шест часа, работите му ще се наредят по друг начин; ако става в седем, осем, десет часа, работите му ще се наредят по трети начин и т. н. Аристократите, за пример, стават след десет часа, но работите им остават все недовършени. Защо? Защото не спазват закона за времето.

Съвременните хора трябва да лягат вечер най-късно в десет часа и да стават най-късно в пет часа.

Ако могат да стават в три или четири часа, още по-добре. Който иска да живее хигиенически, да бъде здрав, трябва да ляга и да става рано. Също така той трябва да се храни сутрин след изгрева на слънцето, а вечер — преди залязване на слънцето.

Сегашните хора изразходват всичката си енергия за придобиване на храна, облекло, но не мислят, че трябва да се приготвят за служене на Бога. За всичко мислят и се суетят, но за служене на Бога не мислят. Преди всичко човек трябва да се запознае с основния закон на любовта, във всички нейни прояви. Любовта изключва всички противоречия и недоразумения, всички недъзи. Има ли някакъв недъг в себе си, това показва, че човек не е дошъл още до положението на истински човек. Разумност се иска днес от майката и бащата, от учителите, от всички хора. Не е ли разумен, човек носи отговорност, както за себе си, така и за бъдещото поколение, което излиза от него. Много от недъзите, които децата имат, се дължат на родителите. Ако майката и бащата са живели нередовно и са допущали в ума и в сърцето си отрицателни мисли и чувства, те стават причина за нещастията на своите деца. Децата възприемат техните слабости и цял живот страдат, не могат да се освободят. Каква полза имат родителите и обществото от такива деца? Те носят недъзите на своите родители, на своите деди и прадеди и, вместо да допринесат нещо ценно, те сами се разрушават.

Съвременният свят се нуждае от нов морал, от ново разбиране на живота, от нов начин за възпитание на младото поколение. Нови пътища има към истината, мъдростта и любовта. Нови пътища има към живота, свободата и званието. Човек трябва да направи крачка напред и да потърси тия пътища. Ако на едно и също място тъпче, той нищо няма да постигне.

Когато шестата раса дойде на земята, положението на хората ще се подобри. Тя носи голям запас от енергия за създаване на нови форми, в което някои от сегашните хора са призвани да вземат участие. Това са хората, които ще създадат нещо велико в света. Това са хората, които ще приложат идеята за братство между човеците. Това са хората, които ще носят истината и свободата в света. Това са хората на вечния мир, на реда и порядъка в света.

Из беседата държана

от Учителя на 2. III. 1930 г.

София — Изгрев.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Любомир Лулчев

ПИСМА ДО ПОЗНАТИ И НЕПОЗНАТИ

(продължение от бр. 300)

Драга госпожице, по всичко изглежда, че вие сте от тия характери, които искат всичко бързо да постигнат, да разберат, да завладеят, да го имат. Това показват и вашите букви, които се гонят и надпреварят една друга без да имат възможност да се изправят достатъчно. Вашето чело сигурно е ниско и широко, с кръгли, издути връхчета към горния край. Сърцето ви е горещо, търпението — малко. Това са моите заключения от почерка ви. Но да дойдем на въпроса, който ви интересува. Вие, според писмото ви, сте дохождали на няколко беседи, слушали сте много внимателно и все пак не сте могли да разберете в що именно се състои Новото учение за което сме имали претенции, че носи нашия Учител. Вие казвате че сте слушали и други проповеди за любовта, за мъдростта, за знанието, за истината. И от проповедници с много по-големи ораторски таланти. За вярата в Бога — също. И от много по красноречиви и убедителни оратори. Тогава? Тогава ще Ви кажа аз няколко думи в отговор. Помъчете се да ги разберете правилно. Представете си, че имате нужда от пари и един ваш познат който пише много красиво. Той написва на един лист вашето име, пише да ви се дадат 100,000 лева и се подписва. Представете си че един друг, непознат вам човек, който не пише така красиво, пише същото на един лист и ви го дава. И с двата листа отивате в банката. На първият не дават никакво внимание — поглеждат го само и се усмихват. Давате вторият лист, с некрасивия почерк и подпис. Покланят Ви се и веднага ви наброявал срещу него 100,000 лева.

Има вътрешни има и външни неща и отношения, съществени несъществени. Трябва да се научите да ги различавате и тогава по-лесно ще разберете какви са възможностите на различните человеци и стойността в техните думи по отношение на живата природа, която ни заобикаля. Но за да ви задоволя поне от малко ще Ви дам и една дефиниция (понеже непременно искате такава) на Новото учение.

Новото учение е нака (моля обърнете особено внимание — наука, а не религиозно учение, секта и незная още що — както вие се чудите как да ни наречете), която съдържа всички възможности за реализиране на добродетелите още в този живот; новото учение е наука, която носи всички предпазителни мерки да се спрат злините които сега съществуват; новото учение е наука която съдържа всички закони, правила и методи за реализиране на доброто към което се стреми човешката душа. Съзнателно или несъзнателно, всички хора, религиозни и светски, търсят новото Божествено учение за да реализирал копнежите на своят ум, на своето сърце и на своята душа. Ще кажете че едни вярват само в материята, други — в духа. Не е важно на какво вярват хората; важно е че всички търсят изходния път от положението в което се намират.

За сега смятам, че това ви е достатъчно. Ако все пак останете в нещо незадоволени, ще ми кажете това писмено или устно. В всеки случай, който искрено търси, ще намери истината когато и да е. Това нека ви служи за утешение.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Селма Лагерльоф

ДЕТЕТО ОТ ВИТЛЕЕМ

(разказ)

Пред градските врата на Витлеем стоеше на стража един римски войник. Той носеше ризница и шлем, на бедрото му висеше къс меч, а в ръката си държеше копие. Целият ден стоеше той почти неподвижен и изглеждаше като излян от желязо. Граждани излизаха и влизаха през вратата, просяци си почиваха на сянка под сводовете, продавачи на овощия и търговци на вино си слагаха кошниците и съдовете на земята близо до войника, но той не правеше труд, да си обърне главата и да ги погледне. Това не заслужаваше виждане, като че искаше да каже той. Какво ме е грижа за вас, които си работите, търгувате и преминавате с вашите делви за масло и винени мехове! Покажете ми войска, която се строи, за да посрещне неприятеля! Покажете ми разгара но някой горещ бой, когато група конници се нахвърля върху пехотинци! Покажете ми храбреци, които се спущат със стълби напред, за да се покатерят по стените на обсаден град! Нищо друго не може да ми зарадва окото, освен войната. Аз копнея да видя как блести римският орел във въздуха. Аз копнея за звука на медната тръба, за блестящите оръдия, за червена лееща се кръв.

Тъкмо пред градската врата се простираше едно разкошно поле, което цяло беше обрасло с лилии. Войникът стоеше там цял ден с отправени към това поле поглед, но нито за един момент не му идваше на ум да се полюбува на извънредната хубост на цветята. Понякога той забелязваше, че минувачите се спираха и се любуваха на лилиите, и тогава той се чудеше, че те се бавят по пътя, за да гледат толкова незначителни неща. Тези хора не знаят що е хубаво, си мислеше той.

И него си мислеше тъй, той не виждаше вече пред очите си раззеленелите се полета и хълмовете, обрасли с маслинени дървета около Витлеем, а мислено се пренасяше в пламтящо горещата пустиня на богато огряната от слънцето Либия. Той виждаше легион войници да вървят по жълтия пясък в права и дълга редица. Никъде нямаше защита от слънчевите лъчи, нито пък някое разхладяващо изворче; не се забелязваше и края на пустинята, нито целта на пътуването.

Той виждаше как вървяха напред с несигурни стъпки войниците, изнурени от глад и жажда. Той виждаше как те един след друг падаха на земята, измъчени от палещата горещина. Но при все това те вървяха твърдо напред, без да се колебаят, и без да мислят да изоставят пълководеца си и да се върнат назад. Ето на, това е хубаво! — си мислеше войникът. Това заслужава погледа но един храбър мъж.

Докато войникът стоеше ежедневно на същият пост, той имаше най-добрият случай да наблюдава хубавите деца, които играеха около него. Но и към децата той беше такъв, какъвто и към цветята. Той не разбираше защо децата заслужават наблюдение. Какво са те, за да им се радвам? — мислеше си той, когато гледаше, че хората усмихнати наблюдават детските игри. Странно е как човек може да се радва на нищо!

Един ден, когато войникът по обикновено стоеше на поста си пред градските врата, той видя едно малко момченце, което имаше приблизително три години, че иде на полето до си играе. То беше бедно дете, облечено в овча кожа и играеше съвсем само. Войникът наблюдаваше почти несъзнателно малкото момченце. Първото нещо, което му обърне внимание, беше, че малкият тичаше тъй леко по полето, като че ли плуваше над тревата. Но когато почна да се вглежда в неговите игри, той се зачуди още повече.

— Кълна се в меча си, това дете не играе като другите! Какво може да бъде това, с което се забавлява то там ?

Детето играеше само няколко крачни недалеч от войника, тъй че той можеше де забележи, какво то преви. Той видя как то си простря ръката за да хване една пчела, която бе кацнала на един цвят и беше тъй тежко натоварена с цветен прашец, че едвам можеше да си повдигне крилцата да хвръкне. Той видя за голямо свое учудване, че пчелата се остави да я хване детето, без да се опита до избяга или до употреби жилото си. И, когато момченцето беше хванело сигурно пчелата между пръстите си, то се завтече към една пукнатина но градските стени, където имаше цял рояк пчели, и пусне насекомото там. И като помогна по този начин на една пчела, то побърза веднага назад, за до помогне и на друга. Целият ден го гледаше войникът де хваща пчели и да ги носи в жилището им.

Това момченце е наистина по-глупаво от другите които съм виждал до днес, си мислеше войникът. Как му идва на ум де се опитва да помага на пчелите, които и без него сами биха си помогнали, а на това отгоре могат да го ужилят? Какъв ли човек ще стане от него, ако остане да живее?

Малкият идваше всеки ден и играеше на полето, а войникът не преставаше да се учудва не игрите му. Много странно, мислеше си той, ето вече три години откак пазя на тези врата и никога не съм видял нещо, което де привлече вниманието ми освен това дете.

Но войникът никак не се радваше на детето. Напротив, малкият му напомняше страшното пророчество на един стар еврейски предсказател. Този бе пророкувал, че някога ще дойде време на мир по земята. В продължение на хиляди години нямало да се лее вече кръв, нямало да се води никаква война, хората  щели да се обичат като братя. Когото войникът помисляше, че такова страшно време действително може де настъпи, побиваха го тръпки, и той стискаше силно копието си, като че ли търсеше в него опора. И колкото повече войникът гледаше малкото момче и неговите игри, толкова по-често мислеше за царството на хилядогодишния мир.

Наистина, той не се страхуваше, че мирът може да настъпи вече, но не обичаше да мисли за такива достойни само за презрение неща.

Един ден, когато момченцето играеше на полето между цветята, заваля силен дъжд. Когато забеляза колко големи и тежки бяха капките, които удряха нежните лилии, то като че ли се нажали за тези свои хубави другари. То побърза към най-голямата и най-хубавата между тях и наведе коравото й стебло към земята тъй, че капките падаха по долната страна на чашките. И като постъпи така с този стрък, то побърза към друг, направи същото и с него, така че и неговите цветове обърнаха чашките си към земята.И така, тичайки от стрък на стрък, то обърна всичките цветя и ги запази от силния дъжд.

Войникът се усмихваше като гледаше тази работа на детето.

„Страхувам се, че лилиите няма до му благодарят за това, казваше ще си той. Всички стебла са без съмнение вече прекършени. Не може тези корави стебла де се навеждат по този начин“.

Но когато дъждът най-сетне престана, войникът видя как момченцето бързаше към лилиите и ги изправяше. И за голямо негово учудване детето изправи без ни най-малък труд твърдите стебла. Оказа се, че нито един стрък от тях не беше пречупен или повреден. То тичаше от цвят на цвят и всички лилии отново блеснаха на полето.

Когато войникът видя това, обхвана го страшна ненавист. Виж какво дете! — мислеше той. Не може де се повярва, че то може да прави такива глупости. Какъв ли мъж ще излезе от него, като не може де претърпи унищожаването на една лилия? Какво ли ще стане с него, ако потрябва да отиде на война? Какво ли ще прави, ако му заповядат да запали някоя къща пълна с жени и деца или да потопи някой кораб с целия му екипаж?

Той пак се замисли за старото предсказание и започна да се страхува, че е настъпило вече времето в което то ще се изпълни. Щом като се е появило такова дете, Трябва да е наближило това ужасно време. И сега вече царува мир по целия свят, и сигурно няма никога да настъпи ден на война; от сега нататък хората ще бъдат с такъв нрав като това дете. Те ще се страхуват да си пакостят, да, те няма даже да смеят да унищожат една пчела или едно цвете. Нямо да има вече велики героични подвизи. Няма да има вече чудесни борби, и никакъв блестящ триумфатор не ще се изкачи на Капитолия. Не ще има вече нищо за един храбър мъж, към което той би могъл да се стреми.

И войникът, който все още се надяваше да преживее нови войни и да се издигне чрез подвизи към мощ и богатство, така се озлоби против малкото тригодишно дете, че когато то на следния ден мина край нето, той заплашително насочи копието си към детето.

(следва)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ЛЮБОВТА

стихотворения от Велко Събев

Един мощен глас прозвучава в градината на българската поезия — един глас, който е изпълнен със силата на новото, което иде в живота, един глас в който трепти вярата в светлите бъднини, в духовното повдигане на народе ни, на човечеството, един глас, който ни нашепва, който ни разкрива мъдростта в мирозданието — великата любов на Бога, която прониква във всяко същество, която изпълва дори всяка прашинка в безграничната вселена. Един глас, който съпоставя величието на Бога с ограничението на човека, който съпоставя безграничната любов на Бога с хладната омраза, с тъпата жестокост на човека и ни сочи пътя — великия и светъл път към новото и светло царство на Бога, към изгубения рай на земята.

Един глас, който ни зове към пробуждане, — това е стихосбирката на Велко Събев — „През очите на любовта“, в която животът и светът се разкриват пред нас в нов образ:

О, тъй прекрасен е животът,

когато го поглеждам

през кротките очи на любовта!

Нима всеки поет, нима всеки наш писател може да каже тези думи? Колцина са нашите писатели, които познават и разбират живота, във всичките негови перипетии, с всичките негови светлини и сенки, като велико дело на Бога, в което Той присъства всеки момент, въпреки невежеството въпреки несъвършенството, въпреки ограничението и следващите ги страдания — като жив, вечен, сигурен залог, че всичко това води към добро?

Писатели и поети с истинска дълбочина, с истинско познаване на живота като велико откровение, като велика драма, чийто автор е Бог, ние почти нямаме и затова трябва да ценим и де пазим като зеницата на окото си всяка искрица, всеки проблясък на талант, чрез който говори разумното слово на Бога, разкриващо ни света и живота такива, каквито в действителност са, и сочещо ни пътя, подканващо ни към усилията, водещи към светлото царство на любовта:

Безкраен свят — неръкотворен храм

ти всени миг ни учиш с мъдър зов:

изпълваш ни със жизнения плам —

ти палиш в нас Великата любов!

Кога поискам с трепет да узная,

ключа на твойто творчество безспир,

ти шепнеш ми: „В тебе скрит е рая.

търси в душа си щастие и мир!

— Обичай! В обичта е скрита

светата тайна на неземни дарове!

Любов е Силата Велика,

що движи вечно всички светове!“

Ето ключа, ето разгадката на великата загадка: „По кой път ще дойде щастието на човечеството?“ — Само любовта е този път и, следователно, този път в никой случай не води през насилието. А това значи, че когато хората, се уморят да гонят, по пътищата на насилието, някакви свои криворазбрани идеали. когато те претърпят пълен крах в своите погрешно насочени стремежи, когато те опитат горчивия плод на заблужденията си и се отчаят, изгубят вяра в своята груба, човешка сила, превърнала се в разруха и безсилие, тогава, едва тогава пред очите им ще засияе великия, единствения спасителен — за тях самите, за ближните им, за човечеството — път: пътя на любовта:

Виж тази приказна, елмазна шир,

каква хармония, каква вълшебна красота!

Ще стихнат бурите човешки най подир

и таз хармония ще слезе във света!

Повярвай, милиони слънчеви души

са храм на любовта!

Не гледай тоз смут, този кървав епизод —

туй сетний трясък е на всяка гнилота

пред устрема на нов, красив Живот!

В светът на Бога, в светът, който е дело не ръцете на Бога, в нашия земен свят, когото, породи свободата, която, като върховно благо, Бог ни е дел, ние сме превърнали в долина на сълзите, в мрачен затвор за човешките души в арена на жестока, нечовешка, животинска борба, в царство на тъмнина и заблуждение в тоя свят, който все пак, е дело не ръцете на Бога, — нито дума не може да става, нито най-малкото съмнение не може да се допусне, че в този Божи свят крайната победа, окончателния триумф ще бъде на страната на тъмнината, на насилието, на Злото — на човешката жестокост на човешките заблуждения, на възгордялата се груба човешка сила, а не на Божествената сила и правда, на Божествената Мъдрост и Любов.

Божественият план ще се изпълни! А всички човешки планове ще рухнат!

Защото хиляди и милиони светли души веч чуват гласа на Доброто, обръщат нагоре, към Бога, очи и с чисти, неопетнени ръце се залавят на работа за изграждането на Неговото царство на земята:

Пробудени, светли и чисти души

прегрели вековни топят.

Душа към душа приближава с любов.

В хармония дивна и с порив лъчист

те крепост на правда и мир безконечен градят.

И тази хармония „в бури родена“ не може да не дойде. Тя ще дойде, ще дойде на земята, защото тъмнината и студа, които са я сковели днес, не могат да не бъдат сменени с топлината и светлината, с пролетната усмивка на слънцето, с крайната победа на Любовта:

Хармония в бури родена,

и в сълзи свещени обляна,

излъчвай живителен пламък!

Излъчвай велика любов!

Че много души угнетени жадуват

за твоето свидно присъствие!

И ето погледа, истинския поглед на духовното прозрение, който вижда истинския смисъл, скрития вътрешен смисъл на днешните световни бури, вижда бъдещето зад настоящото, вижда крайния резултат от днешното велико страдание и изпитание за човечеството:

Чистилище от огън е нашето епоха —

преход, завой критичен! А идващото Ново —

за кротките любящи - великата утеха

велико сбъдновене на Словото Христово!

Цитатите ни биха могли да бъдат много повече. Всеки един от тях е наситен с дъха не новото. Всеки един от тях свидетелства за бурен устрем, за светла вяра в доброто, за дълбоко проницателен поглед в човешките съдбини, за обхващане на света и живота в едно неразделно единство, в което място за случайности няма и, същевременно, за неоспорим талант, за леко разрешаване на техническите трудности, за истинско призвание в областта на поетичното творчество.

Велко Събев е за нас една нова звезда на небето на българската поезия. Една звезда, която, макар, може би и да не е от първа величина, все пек, е достатъчно светла и силна и красива, за да даде възможност на всички духовно будни и с чувство за поезията души да вкусят с наслада от духовния мед на неговото творчество.

(следва)

С. К.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

БОГ Е ЛЮБОВ!

(Писмо до братята и сестри Варненци)

Любезни брат В.

Сърдечен поздрав на теб и всички братя и сестри в събранието Ви, с най-добри пожелания за Новата година! Дай Боже. Великото Дело, което Небето е възложило на Българския народ, да бъде издържано и достойно изнесено, за да даде своя изобилен плод, в сърцата и душите на человеците, верующите и избраните по цялото лице на земята! — Амин, тъй да бъде!

*

Любезни брат,

Братския посредник „Братство“ често е извиквал силна радост в душата ми, с някои статии по палещите въпроси, когато е било подчертавано дебело и с възторг новото, което иде по пътя на Любовта. Обаче, предпоследния брой на „Братство“ извика такава радост в душата ми която не може де се изкаже с думи, — нещо повече от радост — тържествен трепет който е близо до просълзяване от радост!

Това са стиховете: „За Бъдний ден“ и статията „Да се приготвим за новия живот“, защото казаното в тях не е само един блян, а осъществен вече велик идеал на Любовта. Делото което братята и сестрите варненци са осъществили, обаче, не е само тяхна радост, но и наша и на всички малко-много пробудени души, духовно просветени. То е още по-важно и радостно защото навярно, ще намери своите последователи в Братствата, за слава и величие на Небето!

Сега, братя, както и мили сестри варненци, каквото и да кажа за вашето постижение не ще мога да изразя тук радостта ни, която се почувства у нас, при прочитането главно в Събранието, казаните две писания, освен да кажа, че влизаме напълно в радостта Ви, която се изживявали, както при самия градеж, тъй и радостта която ще изпитва душата Ви, всякога, когато сте под свещения покрив на благословената от Небето славна Хижа на Любовта!

Дай Боже благословената постройка да се разширява постепенно и остане за вечни времена един велик паметник на велико духовно възродително дело, на което нашия любезен Учител е изпратен да тури начало в България, за духовното просветление и спасение на цялото человечество по лицето на земята, от всички вери и народности — по цялото земно кълбо! — Да кажем още веднъж: Амин. — Тъй да бъде!

Дай Боже. Небето да ни зарадва в най скоро време с очаквания мир завинаги, та лятос като ви дойдем на гости, тогава па доизкажем радостта си и я слеем с Вашата!

Дв пребъде Божия Мир на земята над всички и всичко!

Бургас, 7. I. 1943 г.

Брат Матей

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×