9. Вечният двубой

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 9 - то

Вечният двубой

Ученико, направи усилия и влез в девственото небе. Напусни небето на греха, защото при светло небе, ще те озари Божествената мисъл.

Коя беше важната мисъл в нашите разсъждения? - Тя е мисълта: кое представление си ти? Коя е онази сила, която е оскърбила отрицателния Дух. Тази сила е спонтанна в сложните вариации на живота, а животът е дихание на Бога. А във всяко негова дихание преобладава разумния елемент - геният на творчеството.

И така, големият виновник за тия състояния е живота като сила, излязла извън себе си. От това изключение в порядките на живота е започнала голямата трагедия на човешката душа. А ти знай, Ученико, чрез живота на Бога се проявява любовта му, защото, любовта на Бога подразбира великата светлина, действие и творчества, мощ. Който има любовта, има и живота на Бога. Този живот си ти. Внимавай да не оскърбиш гения на Божествения живот, на Божествената творческа Любов! Любовта на Бога не подразбира покой. Тя не е дълбок сън, а напротив, велика дейност, неуморна, непреклонна вечна сила на творчество.

Ето, разбери този образ на живота. Сега ти говорим за живота, който произтича от Бога, от Разумното Начало, тъй като имаме предвид и живота на дявола, което е интересно за тебе. Следователно, ти като син на светлината, съчетание с любовта на Бога, наравно, с тези два атрибута - СВЕТЛИНАТА И ЛЮБОВТА, имаш и трети елемент - МИСЪЛ; за която мисъл няма препятствие, няма отрицателно, защото, нейния произход е от онази светкавична сила на Върховния Дух. Сега ти имаш тези три атрибута на Бога : ЖИВОТЪТ, ЛЮБОВТА И БОЖЕСТВЕНАТА МИСЪЛ. Какъв е тогава този образ, който ти е в неизвестност? Образът за дявола, Централизация на отрицателни сили на тъмнина и безпорядък, духове, които са разплодници на греха, на падението, микроб, който съдържа отровите на разлагането на животинските клетки. Това са силите, които внасят в живота на човека бацила на смъртта. Какво представлява смъртта ат себе си? Какъв идеолог е тя? Какво е нейното подножие? Каква е геометричната й форма? Какъв обем и психично лице има тя? Чие представление е тя? Най после, кое законодателство я създаде? Нали свещените книги на пророците казват: един законодател има, един законодател, който говори за небе и земя, един законодател, който управлява мировия живот. А тогава, какви са тия сили - СМЪРТТА И ДЯВОЛА в Битието? От кое небе са дошли на земята? Кой е техния източник от където черпят енергии и импулсират живота? Наистина, има един свят, извън себе си, извън определените рамки на природата, който е самоволен, неопределен, в който свят се отглежда клетката на смъртта. Там, тази клетка е една причина, закваса за поддържане процеса на бременния пулс на живота.

Аз те отвеждам в разсъжденията си, до онези вътрешни причини, за които ти трябва да имаш ясна представа и логично схващане за тия сили на положителното в живота и отрицателното, което е смъртта.

Сега, друг един закон, който е в тясна връзка с тия сили. ТОВА Е ВЕЧНИЯ ДВУБОЙ МЕЖДУ СМЪРТТА И ВЕЧНОСТТА. Тогава, главния виновник, казваме е ВЕЧНИЯТ ЖИВОТ - ЖИВОТА НА ПРИЧИНИТЕ И СЛЕДСТВИЯТА, които подържат пулса на творческите сили на Духа. Силите на вечния живот са първите искри, които са озарили полето на земята. Божия мисъл е това; тъй като мисълта на дявола беше да устрои свой лабиринт, свой хаос, защото неговата философия беше: в хаоса ще има силата за царството му. Но вечното светило - слънцето - неговия Дух донесе мисълта на Бога за вечния живот. Вечният живот като дъждовни капки се пропи от недрата на душата и възкръсна идеята за великия живот. Разцъфнаха се цветята на живота и украсиха градината на душата.

Така Божият мисъл работи неотклонно в света на съзнанието и разума. Благоуханието на природата действа все по чувствително върху самосъзнанието на индивида и идеите на дявола остават да блуждаят из царството на хаоса. Тъмните вибрации на неговата деятелност попадат в светилния пламък на вечния живот и угасват. Така силите на дявола или този дух, заспиват. Обаятелния сън ги отнася в царството на нереалността. Той блуждае. Неговия поглед изгубва силата на хипноза. Лицето му затъмнява, а сърцето гори от огъня на отмъщение и казва: „О, вие горди богове, как можете да си позволите да съборите идолите - на моята душа? Но аз ще се боря чрез моята мощ, която е: разделяй е владей. И вас ще подчиня, защото аз създадох закона на смъртта и той има власт върху всяко съществувание. Законът на смъртта ще бъде плачевния бряг, където всеки ще се поклони е ще оплаква своята съдба. Той ще бъде моста през който ще минат всички от живот към смърт.“

Това е легенда, образна, осезателна в живота на човека и всеки един изпитва нейната сила. Това е комбинация на силите. Дяволът, това грубо сцепление има онази свойственост да разлага, развързва. А вечния живот има това свойство да облагородявала възкресява и освобождава.

Й тъй, третата причина между смъртта и живота е Вечния живот на Духа. Ученико, така възприемай тези сили в своя психичен мир. Те са вълни, от които ще зависи твоята дейност и свобода. Те се проявяват чрез душата ти, чрез волята ти и чрез сърцато, което е обект на духа ти. Сега чрез тези три сили - душа, воля и дух, имаш една смътна представа за твоята същина. Но знай, чрез волята имаш силите на творчеството, чрез душата имаш силите на смъртта или силите на познаването, а чрез Духа имаш силите на Вечния живот.

И тъй, разбирай силите, които работят в твоя живот. Никога не падай в малодушие, защото няма по силно същество от твоя Дух. Той е откъслек или. отломък от Великия, върховен дух. Всеки ден подновявай силите на душата и чрез Духа на вечността минавай от живот в живот, от форма в форма, все по висша, за да се домогнеш до перлите на своите идеали. Само тогава ще надникнеш в онзи лабиринт на възкресението, а животът на възкресението е целта, към която се стреми човешкия Дух, когато се освободи от вечния кръг на смъртта. Това е великата замисъл на вечността.

Сега ти работиш с тия три сили, от които зависи твоето бъдеще възлизане. Волята няма още устоите на вечността, но Духът е безмълвна сила в живота ти. От тази сила зависят настъпващите светли дни. Пророкът казва: „Господи, разгърни своите небеса, за да те позная в ден светъл и велик“. Така също и ти повикай да се разтворят небесните хлеби и познаеш планът на Бога. Но твоя вик трябва да стане посредством Божествената мисъл и Божествения Дух, защото, Бог е вечен. Ако Бог сега разгърне небесата, какво ще разбереш? Дали ще разбереш произхода на смъртта и дявола или ще разбереш съзнателните сили на Вечния живот? Това са три велики процеси, които стават в теб, в твоето естество и психика. Когато седне на твоя престол този пророк, Духът на вечността, само тогава ще имаш силите, с които ще се домогнеш до небесата на живия Бог. Тогава ще разбереш тия сили, които работят за теб. Така разбирай и освободи се от силите на вечното противоречие. И така, Волята бе своеволие. А когато душата разрешаваше някои проблеми на дявола , тя бе изненадана от силите на смъртта, защото всеки един процес има поглъщане на енергии, - на сили или когато дойде процесът на онзи двубой между смъртта и Вечния живот; тогава се вселява Духът на прояснението, на пробуждането, на осветлението и се изявяват силите на Великата душа.

И рече Бог: „Да му вдъхнем жива душа“. И стана човека жива душа. Но след това, дойде процесът, за да бъде изпъден от ония условия - РАЯ, от което време и до сега се бори за възстановяване на първите условия и права. Но дойде изкуплението. И паднаха веригите на греха. Бог се възвеличи; в сила и власт. Неговия гений пробужда заспалите сили. И настъпи процеса на възродяването на битовата душа и тя сега е във възход. Раждат се синовете на просветата, които са олицетворение на Вечния безсмъртен живот.

Сега нашето желание е да ти открия надгробната плоча, а ти сам да отвържеш и освободиш душата си от савана и разбереш тия три сили: БЕЗСМЪРТИЕТО, ВЕЧНИЯ ЖИВОТ И СМЪРТТА. Те са непреривни процеси , - упорита воля, прекомерна сила и отрицателната сила на смъртта.

Преди две хиляди години се прояви сина на човечеството. Той бе мярката - мащаба, който определи новото на човешката култура. Но този син изпита грозното отчаяние в полето на смъртта. През дълбоката скръб на своята душа той каза: „Отче мой, Отче мой, защо си ме оставил“. Да, този, който казваше; „Аз и Отец сме едно. Отец ми живее - в мен и аз живея в Отца си. Отец ми работи и аз трябва да работя“. Но, Ученико, разбирай правилно живота и влез в тона на положителните сили на вечния живот. Докогато не превърнеш отрицателните сили на смъртта в положителни сили на вечен живот, до тогава ще се повтаря тази история - двубоя между плътта и Духа. Затова, всеки ден проектирай чрез мисълта светлинните лъчи на Духа, през любовта на твоята душа. Използвай слизането на ангела от света на светлината, който размътва къпалнята днес. Влез в къпалнята и пречисти дрехата на душата. Трябва да стане умиване, пречистване. Трябва да имаш здрав Дух, здрава плът, здраво тяло. Вземи наставленията като правило в живота си и Духа ще те напътва и разяснява, що е истина, цел и смисъл в живота. Имай тази велика Божия мисъл за вечността и тя ще развие мислещите ти центрове. Чрез тях, ти ще. имаш голямата възможност всякога да препращаш светлинни сили към онези органи, които са изложени на опасност от влиянието на отрицателните сили, защото Божествената мисъл има оня език, който може да се разбере с ония духове, които представляват това гнездо на болестта или душевните анормалности. Що е болестта? Това са накуплени сили, които подпушват пътищата на добрите агенти в човешкия организъм.

Законът на смъртта е закон на възмездието, на справедливостта или закон на равновесието. А болестите, това са онези агенти, които привеждат в изпълнение силата на закона. Смъртта препраща тия агенти - болестите, тия духове, които разстройват спонтанната организация на организма и разслабват жизнеността на клетките - пионерите на стремежа и творчеството и по този начин се убива способността на човешкия Дух. Затова, Ученико, никога не допущай в своя свят храм да се приютят чужди сили, за да не бъдеш изкупителна жертва. Имай ясна представа за доброто и злото. Познавай тия сили, тези психични агенти, които тровят безпощадно добрите стремежи. Знай: когато имаш Божествената мисъл, дяволът го няма; Когато имаш хармоничното съчетание на всички твой органи, тогава ще имаш онези вибрации Божествената мисъл, на Божествената любов и агентите на смъртта не ще имат достъп в твоя колективитет.

И тъй, помни слизането на новия свят. Той ще слезе за онзи, който има Божествената Мисъл и хармонични устои в своето тяло. Храни се Божествено, мисли Божествено, ходи Божествено, пий вода от извора на Божественото, моли се на възвишеното, люби словото, покланяй се пред красотата и възпявай светлината.

Така днес Духът ти говори. Не бъди ленив, а всякога бързай да схванеш нежните тонове на неговия език. Иди при него и бъди служител нему. Подслони се под неговата мощна десница, за да бъдеш свободен от лицето на смъртта. Имай праведната кръв на Авел и когато Божествените везни отмерят делата на съдбата, твоето тяло да бъде онзи актив, за славата на вечността.

 Остави света на греха. Светът го чака голямо изкупление , пришествие. Той очаква своето избавление. А ти кого чакаш? Ти очакваш Новия свят. Но, ние ти казваме: ти живееш вече в новия свят, защото той е проявил своето начало в твоя Дух. Небето е вече проведрено. Слънчевия лъч прониква безпрепятствено в глъбините на твоята душа, Божествената мисъл проблясва в дивна хармония в Битието на живота и твоя Дух е излияние на чистата Божия мисъл. Струните на живота са отглас на великата реалност на живия Бог в света на Върховния Дух.

И така, Ученико, когато имаш същността на Бога, ще имаш силата и властта негова и тогава ще знаеш за неговото слово. Богове сте вие или изявление на Бога, творчество на Бога и най-после, слава на Бога. Който има светлата мисъл на Бога, той знае какво да прави. А когато има мисълта му, има лицето му, образа му и вечността му, който има мисълта на Бога, той е изявление на чара на необятната красота в Битието. Мисълта на Бога е родила живата вяра, силата на човека и великите му стремежи. Мисълта на Бога е върховния законодател в Битието.

Ученико, това са нашите заключителни думи, по тия колосални, вечни въпроси, които винаги са смущавали твоя Дух, крито минават като силови енергии през твоето съзнание.

И така, за да излезеш от хаоса на противоречията, вглъбявай се повече в душата си. Там ще намериш отзвук на твоите нужди. Тя е древна и има опитността на вековете. Смъртта е най-голямото изкушение за твоя Дух. Тя има работа с твоята душа. Тя е небитието, неизвестното за тебе, но знай: нейния гений се поглъща от светлината и изчезва в незнайното, несъществуващото. Дали не съществува незнайното, неизвестното, това е по отношение на човешкото съзнание. В Бога незнайното не съществува, защото той е творец на нещата. От нещата знаеш за неговата творческа сила. В Битието действат две воли: Волята на Бога като Творчество и волята на Творчеството, като вечен непреривен процес.

5 Април 1931 г