23. Живият образ

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 23 - то.

Живият образ.

Истината е динамична сила в мисълта на Бога. Божията воля е да координира тия динамични сили, които да създадат образа на истината и чрез мисълта да стане достъпна тя за съзнанието на човека. Динамичните сили на истината са действующи вълни, които създават съзвучието на волевия живот. Тези неумолими сили действат динамично върху психиката на човека и го правят строг, правдив - винаги да търси правото за себе си и другите. Тези сили оказват магнетично влияние и то, когато душевните сили са възприели принципите на любовта, които подържат необходимото равновесие и се ръководят от закона на творчеството. Само единствената чиста мисъл, пропита от динамичните сили на истината, може да канализират тези духовия вълна, която поддържа огъня на действующата воля, която е главен оператор, фактор на висшето съзнание. И когато това висше съзнание поведе човешкия дух към творчество и работа, тогава необятната любов ще бъде връзката между Духа и плътта. Духът и плътта, това са два различни свята. Светът на Духа, е вечността, а светът на плътта е смъртта. А връзката между това. което вечно живее и това което всякога умира е любовта. А любовта пресъздава мисълта в тези вечно допиращи се състояния. Ако не се прояви Божествената мисъл, не може да има реални постижения в живота. Мисълта на Бога, е която подържа съзнателно връзката между елементите на Духа и тия на плътта. Единствената мисъл на мъдреца е да събуди а теб. Ученико, силите на съзнанието, за да влезеш в Школата на посвещението. Това е проблемата на мъдреца, който те е чакал още в далечните векове. Ти трябва да научиш източниците на мъдростта, за да можеш положително да определиш клетките на плътта и искрата на Духа, есенцията на Духа и материята на плътта. А какво представлява човешкото тяло? - То е сбор от вибрираща материя, в която се пречупва съзнанието и се създава жизнения пояс, който подържа огъня на мисълта в човешкия образ. Затова е казано: „Бог направи човека по образ и подобие своего”. И пита се тогава, образът направен от Бога, смъртен ли е? Това, което е направено от Бога – безсмъртния, допустимо ли е смъртта, да разруши направеното или допустим ли е тук закона на възмездието, когато знаем, че човешкият образ е проявена Божия мисъл. Следователно, божията мисъл не може да бъде под давлението на смъртта. Само по себе си се разбира, че животът е непреривен. В клетката на плътта и в искрата на Духа. Затова, ще знаеш: Пред Божествената мисъл стои единствения образ, който е нейна проява. Той никога не изчезва, защото този образ е създаден да се проявя Божественото. Следователно, образът ще си: остане вечен, а формата се променя, защото формата е себеотлъчване от образа или образът е фактор на формата. Каква е разликата между образ и форма. Образът подразбира динамична проява, а формата магнетична проява. Образът подразбира неумолимият закон на волята, а формата подразбира вечно променящия се живот - клетката, която носи вечното разнообразие в живота на образа. Магнетизмът е разплодник, а динамичното електричество е космичната творческа енергия. Тя създава характера и неумолимата велика воля на образа. И така, човешкото тяло има всичките условия, чрез които да се прояви Божествения Дух, защото в човешкото тяло - форма са и двата елемента: елементите на образа и елементите на формата. Образът подразбира мисълта на човека, а формата подразбира чувствата в човека. Мисълта и чувствата хармонично съчетани, дават единствената сила - човешкия Дух, или чрез тях, човешкия Дух се проявява в творчество. Чувстваш, че има един двигател, една мощна сила, която ти прави достъпно всичко онова, което съществува в глъбините на незнайното. Ти чувстваш, че действа върху теб един светъл образ, който е в тясна връзка с твоята форма, с твоето тяло. Ти чувстваш още, че има един свят, който не ти изменя във всички случаи на твоя живот. - Това е Божия промисъл, който има предвид твоята душа. А сега обратно: мисълта се движи по права линия, неотклонно, затова, защото навсякъде е мисълта. Тя подържа лъчистата светлина и там е всякога ден, всякога е вечно, всякога е положително. А при чувствата са кондензирани инертните сили на материята. Когато мисълта е в съприкосновение с огъня на чувствата, се образува процеса - трансформацията на пасивните сили в активни, а от тази трансформация зависи активността на мисълта. Тук, Духа като художник изглажда грапавините на образа и потичат и потичат струите на живота в творчеството. Така се подържа връзката от Духа чрез мисълта и образа. Така също бе уравновесяват силите между Духът и плътта. Между тези сложни комбинации на силите, стои като фокус – душата. Душата е сянката, която съдържа едно разумно начало на живата. Тя е вниманието на висшите светове. Тя е истината. Истината е скрита в глъбините на душата. Тя трябва да се разгърне, за да се види тази велика богиня - Истината. Душа та е най-близо до всички форми, до активните сили на образа, затова тя разбира най-добре космичния език на Вселената. Тя е възприятието на онези възможности, които съчетават идеалния завършек на образа. Тя е неизчерпаемото богатство. В нея е благоволил Бог. За нея се жертват богини и богове. Те жертват своята мисъл, своите чувства и укрепят с Духа си образа на бъдещето.

Казва се от посветени, че Бог е безформен, Бог е без образ, Бог е непостижим в неговата същина и Бога никой не Го е видял. Но, човек по естество е такъв, че отрича онова същественото което е самия той. Независимо от мнението на човека, Бог не престава да съществува като жив образ, който е основа на началото. Човешката душа без този жив образ на Бога е мъртва. Човешкото сърце без Божието око е без съдържание. Бог гледа от вътрешността на човешкото сърце. Докато сърцето е чисто, прозорците му прозрачни, той ще съблюдава развоя на твоята душа. Божието око гледа през прозорците на твоето сърце. То проектира лъчите си, за да осветява пътя на твоята душа. Божия образ е винаги в контакт с твоята душа. Неговият Дух разпалва клетките на твоя ум. И идват дни, когато за теб ще бъде всичко само ум. Умът не може да се прояви в никоя област, ако няма в предвид бащата на образа. Умът се движи в рамките на образа. От там той изучава всички закони, които вечно градят и създават стълбовете на живота. Затова ти казваме: под Божия промисъл ще разбираш разумното творчество, проявено в образния свят.

Тук е вглъбена онази детайлна идея на Бога. И когато човешкия Дух е в контакт с идеята на Бога - творчеството, тогава Неговата мисъл прониква в детайлите, възприема онези Висши трептения, излъчващи се от душата на твореца и образът става символ за Учениците.

ОБРАЗ И ФОРМА. ФОРМАТА винаги се променя, а ОБРАЗЪТ е началото на безсмъртното творчество. Когато душата минава от едно състояние на дейност в друго, тя съблича формата на дадено условие и с творческия си образ наследява новите условия на дейност. Следователно, смъртта има власт само над формата, но не и на образа, защото образът е същественото в проявения свят. Този закон е еднакво приложим в еволюцията на съществата. Изпълнен бе и от Христа. Той остави формата, предаде я на закона на трансформацията, а остана да действа чрез образа на реалността. И днес Христос е между вас и работи с идейния - реалния си образ. Формата се разлага, формата остарява, променя се, когато образът на живота никога не угасва. Образът е идеала на душата. Тя вечно се стреми към красотата, към Божия образ. Христос каза на - Тома: Тури пръста си в язвата, за да бъдеш верен - но блажен е този, който без да е видял е проумял великата истина - образът на безсмъртния живот.

Тук разбираме онова начало, което е близо до нашата душа . Затова; вярвай, о Ученико, в това начало. Не бъди неуверен, опитвай тази истина чрез кръвта на своя дух. Посрещни винаги учтиво този образ. Нагости го, разкажи му за твоята форма. Той ще те разбере. Посвети живота си на него. Той е окото на вселената. „По образ си създаден“. Нему предай духа си. Той ще го облече в живия образ. Посрещай този гений на изкуството. Той ще ти даде ключа на знанието. Образът подържа живота на формата и плътта се разширява в купела на Духа. Тя се съгражда в него и се изкачва по стъпалата на еволюционната стълба. ПЛЪТТА - това са нисши духове - нисша йерархия, които използват формата и образа за присадка на своята същина. Материята или плътта, нямат свойство на движение. Те са в застой. Материята е очертание на слънчевия лъч. Тя е път, през който минава световния пилигрим, защото ако няма ПЪТ, няма и възход на душата. Пътят - подразбира силите, които минават през материята на плътта. И по този начин става събуждането на тия духове и те влизат под закона на еволюцията. Това е един от методите на разумното начало. Тук става раздвижване на емоциите и настъпва събуждане - процес на осъзнаване. Тук силите на противоположности се покоряват на Духа и волевите сили префинират клетката на плътта, използват нейния огън и създават от него зеницата на новия образ. Тук се явява голямото стълкновение между упоритата разрушителна воля и творческата разумни воля, между йерархията на светлината и йерархията на тъмнината. Това са два свята, в които ти осезателно съществуваш. Обичай тези два свята й винаги бъди готов да съграждаш своя образ от огъня им. Преобръщай тъмната в светлина, а светлината в сладък сок и подхранвай душата си с този сок, за да израсне навреме в пролетно утро, гдето ще се пречупва слънчевия лъч, за да се създаде проблясъка на върховния Дух!

В здравата мисъл се прозира само едно най-съществено определение: ВСИЧКО Е БОГ. И тогава, ти ще питаш: защо у Бога има това отрицание? Това е отрицание до толкова, доколкото човешките същества могат да осъзнават чрез своя малък ум, действащите сили в Битието. В Божията мисъл не съществува отрицателни сили. Бог така е искал и така се завършва неговото желание. Но факт е, че съществуват формите в живота, образите на живота и трансформацията в живота . И най после, съществува Божия промисъл във всички степени на развитието. И доколкото човек може да схване промисъла, дотолкова той ще може да разбере тази сложност у Бога. Когато се освободиш от формите, в живота и пресъздадеш образа, трансформираш силите па покоя, тогава ще потече в теб мисълта на самоосъзнаването и мировият промисъл ще те осени и ти ще затрептиш като звезда в ясното небе.

Едно знай: ако три дни престоиш в гроба, не си ученик на Духа. Ако имаш образа на съвършенството, ти няма да стоиш в гроба, защото се казва: смъртта няма власт над образа, а има власт само върху кръвта. Христос даде кръвта си за очистението на Образа , на света, от клетките на греха. В кръвта съществуват двата елемента: на формата и образа. Когато се създава образът, формата е в трансформация. Следователно, гробът не съществува за образа. Той е безсмъртен, вечен. Гробът е машина, която филтрира, трансформира негодното, низшето в неговия еволюционен процес.

Ако ти, Ученико, имаш клетката на смъртта като елемент на запасяване, сигурен бъди, че тази машина - смъртта, ще те освободи от закона на запасяваното и ще те въведе в залата, гдето ще научиш закона на трансформацията. И тук, Ученико, разбирай, що е материя или клетка на смъртта. Материята е до толкова безчувствена, доколкото тя подържа гръбнака на формата. Но поеме ли образът на своите плещи, тя е вече удовлетворена, жизнена безсмъртна. Например боята върху четката е безжизнена. Но когато художникът я постави, я съчетае върху нарисувания образ, тя вече става жива. Тя предава, оживява една съвършена идея.

Всичко е от Бога. Всичко е в него. Всичко е само Божествен промисъл. Всичко е миров ум. Зависи от каква висота на съзнанието се гледа на живота. Всички велики Учители са радиомагнитни станции. Всички учители са проявени чрез образа и от него знаем за храма на светлината. За Бога няма време и пространство. В един момент само можеш да преживееш скръбта на вековете. В даден миг можеш да почувстваш целия живот на Миросъзданието. Твоята душа е древна. Тя е в обятията на бъдещите възможности. За нея не съществува „не мога“. Ако попаднеш в Божествената вълна, всичко ще разбереш без време и пространство. Ако не попаднеш, ще бъдеш във вълната на еволюцията. Тя е необходимия валяк който трасира развалините.

Пази потайния мир в душата си и светлата мирова мисъл в ума си, за да бъдеш в хармония с девите на тази светла вълна. Подхранвай в духа си висшите качества, за да имаш възможността на изключението. Напоявай душата си с нектара на светлината, за да бъдеш млад образ на битието.

Човешкия Дуй е Гръбнак в Битието. Той е желанието на вековете. В него са скрити: миналото, сегашното и бъдещето. Той е вечно новото. За него няма скрито, тайни. Той всичко се стреми да разбере, да завладее. ТОВА Е НЕГОВИЯТ ИДЕАЛ.

13 Декември 1931 год.