25. За будната душа

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 25-то.

За будната душа.

Абстрактните, отвлечените истини, които са блян за човешката душа, това са възможностите на мъдреца. Мъдрецът е реалност за човешката душа. Вън от него е тъма. Когато мъдрецът седне върху трона на душата, няма абстрактно, няма отвлечено, защото тези понятия са само заблуждения. Душата откъсната някога от живота на реалността, от йерархията на ангелите, е попаднала под ударите на неизвестността. Всички епохи и култури са идвали да направят мост, по който ще мине мъдреца и направи връзката със силите на душата.

Ето проблемът, който е като загадка пред събудените вече сили на човешката душа. Мъдрецът е блян, стремеж, чувство и живот. Не е лишен човекът от мъдрост, затова мъдрецът прави всички усилия да бъде в контакт с тази същност, която е от божествен произход. Будната човешка душа е била съзнателна. Тя не идва от ония нисши подсъзнателни царства, от които се тръгва по стълбата на еволюцията, но душата е слязла от Божествения свят, за да възстанови хармония между духовете, които имат да минат от един стадий, в по-горен стадий. Тук става въпрос за душата - съзнание, не за ония души, които са плод на стихиите, катаклизмите. Това е история за душевните сили. Сега въпроса е: има ли отвлечени идеи, недоказани истини за будната душа? Има ли форма в понятието за Бога? Съществува ли форма? Съществува ли ограничение? Най после, има ли строго определена идея, план от висшето провидение? Тук мъдростта говори: Не! Бог е велика сила, която е без форма. Сила, която никога се не ограничава и няма зародиш на ограничение. И като така, душата, излязла от този космичен безформен живот, не търси други условия - условия на форма, ограничение. Питаме тогава: има ли определени форми за вибрациите? Мъдрецът казва: Не. Това, което днес душата живее, това е изпълнение на закона на жертвата.

Що е ограничение? Ограничението се явява като дадено условие за известен прогрес. Душевното ограничение представлява едно езеро, което непрестанно блика, но си остава все тъй малко, въпреки големия резервоар на водни стихии. Но това езеро при дадени условия, може да прелее от стените и разшири своя периметър. Това зависи от слънчевите лъчи, които са в състояние да трансформират енергиите на ограничението. И питам Тогава: енергиите на това езеро, ограничени ли са? – Не. Езерото представлява живота на душата. Той извира непрестанна и се изпарява в областите на ефира. Той е в непреривна връзка с живота на космичните сили.

Ето една представа за човешката душа. Такива са будните души-дълбоки езера, преливащи извън условията и открити пред слънцето. Такива души не се опетняват, защото никоя стихия не е в състояние да напращи този бликащ живот; Ако жестоката стихия има тази възможност, бурните води на езерото отвличат всяка утайка, която е паднала в зеницата на това око езерото-душата.

А кои са ония същества, които са непреривна връзка с тези енергии на този бликащ живот? Ето една художествена картина, която представлява великото, красивото, което може да има само мъдрецът. Под нежния темп, под живия шепот на бликащата бистра и чиста вода, славно, величествено, в унисон танцуват нежните деви на слънчевия олтар. От чистия им поглед се излъчват бистри сълзи и дават като брилянти в кристалните води на това езеро. И при нежното докосване на всяка сълза, се чува сладкия глас: „Сестричко мила, ето ние се къпем в твоите чисти кристални води. Ние те целуваме, защото ти си за нас красота, прелест и Любов“. И тогава буйната стихия на бистрите потоци но извора вълнообразно се повдига и величествено излива своите води в жертва. И те казват: „Ние ще полеем полетата, за да раснат нежните цветя, които ще дадат ароматичен дъх за девите на любовта.“

Пита мъдрецът, има ли смисъл от тия представи? Не, Ученико, представата е преходен стадий, а званието вечен. Цялата тази пропорция се извършва в други мир в мира на ангелите. А тук в мира на душата е само отражение. А това показва, че душата няма свой, строго определен битов живот. Тя е свободна, тъй както са свободни бистрите потоци на това езеро. Ако душата има в своето подсъзнание мир на ограничението, то е защото в желанието си да изпълни законът на жертвата, се създават тези брегове на ограничение. За това говори цялото Битие или битието на земята.

Ти имаш океаните, моретата, изворите и те вземат надмощие над земята. В геологическия състав на земята коя материя взима надмощие? Коя има надмощие като сила или като кондензация? Коя преобладава? Водните енергии или земните преобладават? Кой имат повече привлекателна сила? – Водните. – А това показва, че Духът е, който има надмощие над смъртта-материята. океаните са онези грамадни и мощни сили, дълбоки души, които имат мощното влияние в битието на земята. А по-малките морета, това са по-ограничените духове, които носят на своите плещи закона на последствията. А какви духове или души са изворите? – Изворите са привилегированите души или децата на слънцето. Изворите са слънчеви енергии, които минават през центъра на земята и никоя сила и власт не е в състояние да я ограничи. Ето какво трябва да разбираш под ограничение, ограничение се разбира ония моменти на пречупване в закона на устремния възход към целта. Изворът минава през пластовете и взема от тях ония елементи на магнетизма, които са влияние в стремежа. В състава на изворната вода имаме и слънчева енергия, затова тя е сладка, животворна.

Такава е и еволюцията на човешката душа. Зависи, кои минерали са в превъзходство в нейния колективитет. Ние и друг път сме ви казвали за тия подпочвени пластове. Това са духове в спящо състояние. И днес геолозите изследват всяка частица с микроскопа и в своето знание ще дойдат до заключение, че това е кондензация на слънчева енергия. И тогава се явява въпроса, кой е бащата пя тази кондензация? – Слънцето.

Тази мисъл е права. И сега питам; има ли смисъл да живее човек по лицето на земята, която е рожба на слънцето? Къде е царството Божие? Дали то е на небето или на земята? – На земята. Къде е небето? – Небето е в небето и земята е в небето. Земята е . един атом в небе то, микроскопична малка единица, която човек може да си представи за малкото. Ние не знаем. но можем да твърдим, че в глъбината на душата има възможността да се определи онази микроскопични, частичка като творчески елемент в битието. Тази малка частичка плува като горд капитан със своя кораб в големия необятен океан-небето.

Сега въпросът е, земята като е толкова малка, микроскопична, какво представлява субстанцията на човешката душа като мирова единица и космична сила? – Душа та е съзнателна сила и е във връзка с мировото съзнание. Тогава какъв запас представлява тя в мировия живот? - Душата е властна над океаните, над моретата, над изворите и над целия земен мир. Будната възвишена душа е в състояние да направи цял катаклизъм, преврат в природата. Тя е властна и може да. превърти колелото на всяка друга съдба, но в нейното естество се проявяват сили на велика жертва, защото Бог се жертва.

Сега въпросът е за представата ни за Бога. Днес, също и в древността живеят много представи. Те поддържат, че Бог е ограничено същество и с жезъл в ръка командва вселената. Жезълът представлява строгият неумолим закон на правдата. Но сега, свободният Ученик на висшата окултна наука е отхвърлил тези стари предразсъдъци на миналото. Той гледа на нещата чрез необятната светлина на Върховния Дух. Питам ограничен ли е Бог? – Не. Всяка лична проява, от какъвто характер и да е тя, Бог следи за нея, но без да се ограничава. Неговото око е необятно. То грее на всякъде. Дори и мъдрецът не може да бъде скрит от това око.

Като знаеш това, имай онзи полет, да летиш, да летиш все по-нагоре към планината на слънцето, защото Бог се излива там по-интензивно към онези души, които са по близо. Мъдрецът ти дава ключа на промисъла. Разкъсвай обръча от отрицателните енергии, които са опасали твоята душа. Аномалията, която днес съществува в главите на онези екземпляри, които подлагат своите плещи да носят съдбините на човечеството, са аномалии, които са осъдени на загиване. Неограничението ще спаси човечеството, а просветата – прозрението, ясновиждането, само широката душа, която никоя природна сила не е в състояние да и влияе и размъти нейните кристални, дълбоки води. А това е привилегия само на учениците на великата окултна школа на Духа. Резултатите от това посвещение са здравата връзка с мъдреца. И днес, ученикът на посвещението създава нова култура, нова наука за святостта на живота. В него преобладава онази замисъл на всички предшественици на древността и новата мисъл на Духа. Ученикът, който е встъпил в тази свещена сграда на мъдростта, е в пряка връзка с мъдреците на светлината.

Мъдрецът не може да не употреби своя чук. Той е професор – геолог. Чука той върху тази корава скала, дано извае някоя статуя на красотата. Тази скала – човекът, е пречупване на слънчевия лъч и затова той вярва, че може; да извае от него вечността. Ако не всеки удар попадне върху податлива скала, там ще има само скръб и страдания, но той чука и бди за нормалното развитие на душевните сили. Но той бива повече внимателен и повече състрадателен към онези будки души, защото Божието око осветява пътя им и Божията вълна е по интензивна, разчиства всяко препятствие по пътя на развитието им.

Това иска мъдрецът - да бъдеш податлив на неговия чук, а твърд за гения на отрицанието. Върви в пътя на живота и светлинните лъчи ще те осветят. Пътят има брегове, но ти превъзмогвай това ограничение. И в това ограничение, ти си под закрилата на мъдреца -това е ТОЙ.

Мъдрецът подразбира неограничено съзнание, пълен прилив в океана на свръхсъзнанието.

И така, когато доставяше въпроса така, имаше предвид онази стара култура, която е всадила в човешкия мозък предразсъдъците на отрицанието, на ограничението. Там мъчно прониква онази подвижна мисъл на посветения. Нашето желание е да бъдеш буен, дълбок и бистър извор, да напояваш бреговете, поляните на твоята душа, които ще бъдат окичени с ароматични цветове и ще бъдат внимание на девите на любовта. Кои са тези брегове? - Това са твоите желания. Имай хубави пластични желания, от които да лъха аромат и да бъдат в унисон о блестящия промисъл на мъдреца.

И така, ще дойде мъдрецът, ще наведе глава, за да пие от твоя извор. Бъди чист и светъл. Мъдрецът е жаден. Поднеси кърчаг вода от твоя извор и навярно той ще те целуне и подари неугасващия светилник, а ти ще го наситиш от ефира на твоята душа.

Както виждаш, мъдрецът желае. Той иска, той мечтае, защото пред него стои една недовършена картина, представляваща древността. Ти си един цвят от слънчев лъч. Девите на светлината ще го вплетат във венеца на красотата, който венец ще бъде сложен върху главата на мъдреца за свидетелство на великата победа върху стария възглед над старата философия.

Ученико, научи новия метод, с който ще разучаваш слънчевата материя, която се излъчва от неговите недра. Изучавай тези живи елементи и от тяхното разкритие ще прозреш реалната философия. За нея трябва ново чувство - чувство на необятната памет, чувство на ясновиждане, на интуиция. Този елемент тепърва ще бъде научаван и ще внесе преврат във философията. Тези елементи са новите организми на Духа. Сега, как ще изучаваш новите организми на Духа? Знаем, рано е още, но ние ти ги представяме като проблем за бъдещето.

10 Януари 1932 год.