30. Към свръхсъзнание

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 30-то.

Към свръхсъзнание.

Ученико, разумният всякога е предвидлив. Той взима под съображение всички прояви, които са процес на съзнанието. Всяка инсталация, направлявана от разумния, е диктувана от това пробудено съзнание, затова, ти трябва да имаш под съображение инсталацията която имаш. Тъй, както е инсталирана сложната канализация със своите механизми и е представителка на разумните сили, така също, всеки един от учениците в дадена школа, представлява акумулатор, който радиира и е в допир с околните влияния и със силите на коликтивитета. Затова, трябва на време да се ограждаш в пространството.

Тогава изпъква въпроса, в Божественото съществува ли време и пространство? Когато силовите енергии на Душевния вибриращ свят се намират в подсъзнанието, тогава той е под неумолимата диктовка на времето и пространството. При всеки процес в инсталацията, попадащ в подсъзнанието, имаме вече събуждаше на съзнателните сили и преход към свръхсъзнание. А когато дойдем до будната душа, тогава имаме вече резултата на с в свръхсъзнанието . Свръхсъзнанието е зорница за стремящата се будна душа. Подсъзнанието действа с всички ония сили, които са в запас. Подсъзнанието изразходва целия запас от енергии и съгражда свой мир, използва всички сили, които представляват кристализацията на ония елементи, които са излъчени, от кого? - Идваме пак до онова първичното, началото на живота, което е основа за съграждането, за израстването и събуждането. Това са дадените условия от Първичното Начало. Подсъзнанието действа не под свободна воля, а е зависимо от ред условия, които са му продиктувани от ония закони, които коригират живота. Себесъзнанието е като резултат на тия подсъзнателни сили. То е резултат, тъй както малката семка, хвърлена в почвата, израства и става велико изявление. Съзнанието и себесъзнанието са процеси на събуждане. Създанието има енергиите на слънцето. То се себеосъзнава, че трябва да изпраща от себе си в жертва на другите. То е оня овят, в който само може да се живее. Там е изобилието на живот. Но същевременно, има една демонстрация на силите. Когато дойде процесът на съзнанието, нещата се осмислят, природата бива жива и разумна; Замисълът на Първичния е реалност в перспективи, защото съзнанието действа чрез перспективите, чрез системите, които са плод на будната душа.

Какъв е процесът в свръхсъзнанието? Този процес е малко упражняван върху битието на човека. Човекът не е дошъл до онова съзнание, щото душата му да действа с разумната воля на свръхсъзнанието. Най после, човек още не е бил запален от Божествения огън на свръхсъзнанието. Човек само бленува и в този свой блян той попада под силите на съзнанието и подсъзнанието и прави свои комбинация и се измамва - бива увлечен, затова, защото те се явяват като сили мистериозни, всевишни и той се индивидуализира. Уповавайки се на своите придобивки, казва: „Човек е същество, което притежава голям запас от енергии и от възможности. Най-голямата възможност е Проявената мисъл“. Човек действително представлява запас от енергии и възможности, затова очите на Божеството са обърнати към човека. Той е дал възможност на тази йерархията-човека, да излезе от йерархията-животното и го е поставил при условията на подсъзнателните и съзнателните сили.

Ето една привилегия, едно достояние на човешката душа, Която е минала през епохите на деградацията някога, а сега е в една епоха на висша градация, на събуждане. На човека му предстои да влезе в орбитата на ВЕЛИКАТА БУДНА ДУША.

Будната душа действа със светлинните енергии на свръхсъзнанието. А какво е това определение – свръхсъзнание? Атрибута на силовия Божествен Дух? Ще се зададе въпроса, има ли в Бога силов Дух? Когато говорим за свръхсъзнанието, ще приемем че съществува такъв. А когато излезем от процеса на съзнанието и свръхсъзнанието и влезем в процеса на свободната мисъл, която не е ограничена, а действа под висшите разумни принципи и е навлязла в лабораторията на Божествената свобода, ще има нова мярка за нещата.

Тук човешкия език е слаб да определи що е това - извън процесите на подсъзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието. Свръхсъзнанието още не е пълната свобода или онова единение с Първичния. Свръхсъзнанието представлява за човека Божието око. То е под светлината на това око, което гледа на нещата строго отмерено. А що са тези живя, активни очи на Бога? Свръхсъзнанието е онзи гений, който се е издигнал над всички процеси, борави в онази област на съвършенството и на всички активни и пасивни сили в природата, във вселената и гледа и гледа със съвършените очи на Бога. Висш идеал е за човешката душа този гений, този архангел - свръхсъзнанието. Ето началникът над всички първични, разумни и творчески сили. Свръхсъзнанието условие ли е? – Не! Свръхсъзнанието не подразбира условие, а то е същина, измерение на Първичното. Когато, съзнанието и подсъзнанието са дадени условия за събуждане и в резултат се явява ритъма на живота. Под скритите и неумолими закони на времето и пространството се прозира големият замисъл. Сега може пак да ти дойде никой съблазън. Казвам, съблазън, съблазнителна мисъл, затова, защото е съществуващ проблем в човешкия развой. Голямо сплитане на енергиите се образува. И между, цялата тази координация, действа мисълта - плод на трите адепта: сърцето, интелекта и волята. В голямата загадъчност търси перспективите на онзи фокус – архангелът - семката на свръхсъзнанието. Свръхсъзнанието е като съблазън за тебе, защото си напуснал едно състояние на животинство и борбата е голяма. В твоето подсъзнание действа цял един свят на примирение и когато ти се освободиш чрез себеосъзнаването от тия сили на примирението, ти попадаш под влиянието да съблазънта и твоето положение бива такова, като на кораб, който е бил на суха земя и е пуснат в дълбоките водили и се намира в една неизвестност за своето съществувание. Тук действат силите на съблазънта. Така човешката душа е излязла от тази груба действителност, освободила се е от ударите на архитекта, който е начертал и построил стръмната стълба на съзнанието. Свръхсъзнанието е съблазън затова, защото е пряко действие върху съзнателните конструкции. А тук, свръхсъзнанието действа магически върху живота на душата и затова съзнанието казва: дали тук е моето място? - Дали аз не съм играчка на природата? Дали не съм само една арена, която съм причина за убиване на живота? Стъпил на това стъпало, човек е под силното давление на съблазънта. Но ние казваме, най -красивите хоризонти на душата са, когато е вече влязла в тази област на съблазън. Тя се вече бори героично с противоположните сили и извоюва вече един собствен съзнателен мир, индивидуален мир. Тук индивидуалността показва за една вече съзнателна единица, осъзнала себе си като сила, важна в големия живот, която се бори и лети към лабиринтите на Първичното.

13 март 1932 год.