33. За живота

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 33-то.

За живота.

Най голямата трагедия за духовния човек е тази, че той се . проявява в органическия свят. И рече Бог и направи човека и вдъхна в ноздрите му живот и той стана душа жива. А то значи: в скръб, в мъка бе животът в своето раждане.

Защо Бог направи човека от плът? За да всели в гази плат кого? - Душата. Тази светиня, изхождайки от ноздрите на Бога. Защо Бог постави душата в тия глъбини на органическия свят и рече: множете се, плодете се и завладейте всички твари по лицето на земята. В мъки на раждане беше Бог. Той създаде от скръбта. от огненото страдание радостта, любовта и красотата на новия живот.

Тъй започна Бог. И така се изпълнява неговата воля. Загадка, мистерия, тайна. Огъва се тази светиня душата и казва: „О, Боже, о, Баща на живота, до кога ще пия чашата на страданията? Ако е възможно, нека се замени тя. Но идва онази вдъхновена творческа воля в себето на душата и казва: „Не моята воля, о Единний, но да се изпълни твоята свята воля”. Това е висшето съзнание, което предшества идването на душата в органическия свят. Осъзнала сама себе си, проявила сама себе си, сътворила сама себе си и най после възкресила сама себе си. Ето трагедията.

Поставяме тези мисли, като искаме да изхвърлиш онази мисъл, онова желание и чувство да търсиш онази първична причина за тази трагедия на душата със своя ум, със своето сърце и със своята воля. И когато се каже, че душата всичко знае, тя е била, е и ще пребъдва. Тя е древна. Тя е фокус на Божественото око. Тогава защо е станала такъв мир на незнанието? Ето въпросът: кой е този мир на незнанието, този несигурен свят, неповдигнат, неусъвършенстван? Какви са нейните връзки с този свят? Сега намери онази дълбока връзка между органическия свят. и духовния. Два свята са те, в които Божественото е средата. Христос казва: „Аз отхождам пак при този, който ме изпрати. Аз дойдох и си отивам пак, защото моето царство не е от този свят. Аз и Отец сме едно. Той ме люби, затова и Аз възлюбих. Аз нищо не говоря от себе си, но това, който Той ми дава.”

Ето, Ученико, имаш образа, т. е. същността за разрешение на този въпрос за душата и за органическия свят. „Моето царство“ не е от Този свят. Всичко това е мое. Благодаря ти, отче мой, че ме познаха, както и аз теб познах и ти мен“. Това са думите на свръхбожествения живот. Това висше съзнание е вратата, през която трябва да мине човешката душа. „Аз съм Пътя, Истината и Живота“. То значи: аз съм душата, която всичко знае, всичко съхранява и всичко дава. Животът подразбира изобилието, което Бог дава; истината подразбира красотата, чрез която се проявява човешкия Дух, а пътят - това е трагедията.

„Сине мой, дай ми сърцето си“. Не физическото сърце, но дай ми душата си. Кой е синът и кой душата? Тук се крие още онази непозната сила, онзи елемент, който стои зад силите на душата; който предвожда душевните сили към великите цели, към Велики идеали и вдъхновение. Липсва ли този елемент, душевните сили биват потиснати от органическия свят и тогава на сцената имаме двата свята във вечна борба. Не е тя жестока, но бихме казали сладка, защото животът се състои в Божественото вдъхновение в този етер на вечен импулс, към висше творчество и осъществяване на замисъла. А що е творчество и осъществяване? Органическото да се преобърне в духовно. Органическия свят се трансформира в духовния. Този принцип действа по отношение на ума, сърцето и волята. Тези три фактора, които имат онази привилегия в органическия свят, не са душата. Тогава, възвишените мисли, възвишените чувства и копнежи плод на кого са? Дали на ума, сърцето и волята? Прави разбор. От този разбор зависи и твоя път. От тук ти тръгваш към целта, която Божественото е предвидело. - Пред кого? - Пред окото на твоята душа. Не че тя не може, не че тя не знае, не че тя не е била, но тя носи цялата земя, тя съдържа цялото звездно небе или тя е отглас на великото битие. За тази душа казва Бог: жертвам единствения си син. Но трябва ли жертва за великия създател? Защо има нужда той да жертва? Всяка душа, влязла в органическия свят, негодува, бунтува се против Бога, против неговата жертва. „Отмени тази чаша, замени този час. Ето аз съм на планината. Не ща е тази чаша? Не моята воля. а твоята“.

Коя е моята воля и коя е твоята? Аз съм онази воля, която превъзмогна жертвата, а ти си онази воля, която жертваш. ТИ ДАВАШЕ, АЗ ВЗЕМАХ.

Този беше най-свещеният час и най-голямата трагедия на онази душа, която всичко осъзнаваше, която бе окото, в което: всичко се отразяваше без сянка, за да покаже пътя, истината и живота на онази душа, която носи на гърба си всички причини и последствия за органическия свят, под давлението на закона на великата жертва. Сега, нека разкритикуваме някои, важни положения по отношение някои мисли. Това не са мислили, а са съчетания от онези реалности, които действат, творят и се проявяват по образ и подобие . ИСТИНА - това е истината да съзнаваш, че ти си душа, която всичко знае и си тръгнал по пътя на вечното възлизане. Като голям артист да се обличаш и събличаш при дадени условия на живота, с разноцветни костюми в полза на творчеството. Това са две ценни качества, дадени от Божеството. Те са: ТВОРЧЕСТВО И КРАСОТА. Ето истината. Към нея те призовават силите на гения, мисълта на посветения. Облечи се в тази дреха на творчеството и красотата и ще имаш образа и подобието, като отражение на истината. Всички други проявления - вярата, любовта, добродетелта, мъдростта, ще бъдат съчетани в този нов организъм на творчество и красота. Тези ще се влеят в този нов свят – красотата. Така се определя по човешки език величието на душата, а по Божествен език, те не са вече творчество и красота, но нещо друго. Сега Бог е понятен за душата и ума само чрез творчеството и красотата. Премахнете ли ги от хоризонта на живота, там остава само тъма.

Кое представлява красотата в човешкото битие? Кои са ония органи? - Това са очите. Но очите ли са творчеството? Очите да са красотата? – Не! Окото на душата е творчеството, а очите са проявление на това творчество, облечено вече в цвета на красотата.

Сега изкажи се по въпроса. Ние и в миналите срещи ти казахме, че и ние ще вземем място в тази аудитория на слушатели - ученици, а ти на професор - мъдрец. Не затова, че ние се смаляваме, се понижаваме, но затова, защото ние благоговеем пред тази душа, за която и небето живее, и земята се движи и слънцето грее. Не е страшна истината. Истината дава свобода. И като така, свободния върви но пътя смело, неотклонно, под дивната хармония на пеещия живот. Животът е една доказана истина. Не търпи никакви критики и заблуди. Животът е вечен и най-възвишеното и най-благородното на човешката душа е, че тя копнее за живота, Тя се е хванала здраво за дрехата на живота и откъсва от нея всякога парченце по парченце. Плач и ридания по земята, вопли човешки, мечти и блянове, за кого? - За живота. И откъснал малкото, микроскопично парченце от тази дреха, той се радва, бленува. А когато онзи микроб, оня бацил разяжда това парченце, настава цяла трагедия. Но който е видял истинския образ на живота, престава да мечтае, да копнее за дрехата на живота, за малкото парченце. Истината дава свобода, защото истинския индивид живее в лоното на живота. Освободи се, Ученико, от пелените на живота, защото те са останки от вековете. Не раздразвай това чувство на удоволствие у пелените, за да не създаваш грижи на твоята майка - живота. Разкъсай тези дрипи, които си облякъл и облечи дрехата на мъжеството и тръгни горд по свещения друм на живота.

Не забравяй, че ти си вече свободен, ти си действаща сила, която твори красотата. Ти си бил и си сега и ще бъдеш във вековете. Сега, извикай от планината на живота: „Отче, не моята воля, а твоята“. И ще бъдат разрешени всички проблеми. Ще бъдеш син на Единния. Не затова, защото трябва да превъзмогнеш препятствията, но защото твоята душа ще бъде син на Единния. Синът на Единния е жертва на Бога. Няма по-голямо достойнство да бъдеш жертва на Бога. Синът е скрижала, на който е написано: „Аз и Отец сме едно“. От тази жертва започва животът. И вдъхна му Бог и той стана душа жива. От тук се вижда, че Бог има всичкото внимание за тази душа, за всички сътворени създания. Той рече: „Това е добре“, а за човешката душа - да бъде душа жива: и тъй стана.

Животът е миров, но зависи каква единица притежаваш от живота, дали микроскопическа част или дадено цяло. Дали малко парченце от дрехата на живота или цяла дреха. Животът е дар от Бога. Той е най-висшата инстанция в Битието. Не че е дар, но по понятие е дар. Какво в същност е живота? Има ли той образ? По какви закони той се движи, оформява и проявява? Какво е общото понятие живот? Животът в микроба, животът в червея, животът в растението, животът в животинското царство и най после, животът на човека или животът на душата, защото се казва: душа жива. Тук имаш душа, която живее и душа, която не живее. Но къде е логиката, критерия? И стана душа жива, което подразбира, че целият друг живот не е душа жива, а само една проява на живота.

Учения не ще разкрие тайна, защото иска чрез ума, чувството и желанията да разбуди истината. А то не може, защото е една велика реалност. Това е душата, която всичко знае. Умът ще изчезне, желанието ще престане, чувството ще угасне. Тогава питам: ще се отдаде ли на науката да разкрие семката на живота, когато тя реже парче по парче от дрехата на живота и прави своите анализи. Наука та още не е сложила своя нож върху организма на живота, защото ума не е живота. Животът е същност на душата. Само душата ще разкрие проблема на микроба, на червея, на човека и ангела. Микробът е плод на мисълта, но не и на душата. Микробът няма разумен живот. Прави разлика между разумния живот и живота, който в основата си има кристализация на ония организми, от които са почнали силите на отрицанието или тъй нареченото зло.

Няма, смърт в природата . Природата не познава смъртта. Тогава, какво има в природата? - Динамика. Динамиката са проявени сили на живота. Това са сили, творчество, проявени по отношение на съзнанието, а по отношение на несъзнанието, те са слепи, неопределено действащи по низходяща степен. Що е динамика? Това е онзи миров Дух, който изпълня цялото битие със силите на съграждането. Динамиката в природата е градивен материал, закон, който е неумолим по отношение творчеството. Динамиката е глас на Бога, но зависи, кой как ще чуе този глас. 4 -Неговите нюанси ще зависят от съзнанието. Ще зависи, колко душата се е съблякла от онези тела на органическия свят. В динамиката действат съграждащи сили и имат за цел съзнанието.

Кое не знае в човека? Коя е тази сила, която се учи? - Не знае у човека умът. Той се учи, разгръща архивите на миналото и се стреми да разкрие бъдещите замисли. Когато умът се хармонизира със силите на душата, тогава умът се осъзнава като индивидуална сила, която е комплекция на онази динамика, която има вариациите, като отражение, фокуси, лъчеизпускане на живота. Следователно, умът е един агент, който се охранява под сенките на душата и винаги се явява като капацитет, автор на съзнанието. Но той автор на съзнание ли е? Не е. Кой съзнава? Който знае. Затова умът трябва да влезе в лабораторията на душата; където ще се пресъздаде. Няма да има тогава умувания, чувства и желания. А какво ще има тогава? - Онази висша радиация на душата, която всичко знае, силата на Духа, който всичко твори. Той е истинската същина на Божествената сила. Ние ти казахме в миналата среща, че ще научиш нещата, когато възприемеш този нов елемент, който едва сега ще бъде изнесен на сцената на душата за проучване - за новото определение на човешкия Дух. Най напред той ще бъде на сцената на ума. Ще започне критиката: каква е тази сила - положителна или отрицателна, какво съчетание има този елемент и от там ще се пренесе в света на чувствата. Дали може той да се чувства и от там ще се принесе в света на волевите сили - дали може чрез неговите организми да твори бъдещето. И все пак лесно не ще се знае. Това е привилегия само на Бога, но за него се вече говори, чувства. Чрез Него вече се действа. Той е вече бъдещия идеал. На кого? - На посветения. Вземам посветен - тази душа която облича най-тънката етерна дреха на органическия свят. Дълбок е замисълът на Божеството по отношение на тези йерархии. И ако не беше така, щеше да е нищо. Но благодарение, че е така, има нещо. На Учениците от Школата на Бялото Братство се проповядва животът на чистотата, а на учениците на онази висша школа на живата душа се проповядва, че душата всичко знае. Учителя на школата на Бялото Братство съблича дрехата на живота, за да могат посветените да видят истинския образ на живота. Учителят на Бялото Братство е душата, която всичко знае и само такава душа попада под давлението на онези висши вибрации и на този нов елемент, който е страж. Тъй го наричаме ние, защото няма друго определение. Философски казано, който е нищо, но съдържа всичко. Нищо е затова, защото няма форма, а съдържа всичко. Не се спъвай от твоя ум. Той е добър слуга. Носи ти доводи, доказателства. Носи ти светлина от много фарове. Той често ти съгражда кумири, храмове, университети. Добър слуга е той, но ти го използвай като добър ратай и страж, и ще бъдеш гражданин в царството на великата свобода.

20 Ноември 1932 год.