Jump to content

Recommended Posts

РАЗМИШЛЕНИЕ 37-мо.

Великата жертва.

Слушай, Ученико, разказваше един пътешественик с горещи сълзи на очи - “пеех тъжната песен на живота. Тя бе: О; Господи, потърсих твоето лице и исках да те видя, да бъдеш по близо до мен и пресушиш за винаги сълзите ми които изгарят моите чувства, желания и кръвта ми. Но теб те нямаше никъде. Аз мислех, че когато плача пред твоята невидимост, ти ме слушаше. Но пред мен се вълнуваше морето на страшните стихии, а ти беше глух за моя зов. И аз отчаян духом, със съкрушено сърце. Струните на душата ми се скъсаха една по една и моята тъжна песен онемя. И така, пресъхнаха горещите ми сълзи и тогава аз запях песента на сърцето. И тогава аз те видях, как ти държеше в своята десница цялото съзвездие и бе готов да пръскаш светлина, за да озариш душата ми. И тогава аз разбрах, че ти Господи, не си за горещите сълзи, че теб те няма в нюансите на разбитото сърце, че ти не си в звука на скъсаните струни на душата. Сега, по нов път те търся“.

Така завърши пътешественикът своята легенда. Ученико, днес се проповядва учението на Върховния Дух. Древността е майка, която е разкривала силите на душата, а настоящето и бъдещето е на великия баща, който ще разкрие силите на Духа. Нова наука за Духа! Затова, днес ти говори учителят на Духа за новата епоха, за новия свят. За тази епоха се изискват творци, които ще внесат новия елемент, взет от битието на Духа. И така, подвизавайки се, ще бъдеш свободен от династията на духовете. Днес астралният свят гори. Огънят е страшен и населението му е в паника. Питам тогава, когато астралците се готвят да настъпят в твоята земя, каква ще бъде твоята участ?

Ти ще им служиш, тъй както животните служат на тебе. Ти ще бъдеш натоварена камила, която ще носи техния товар по всички посоки.

Едно знай: всеки ученик представлява една защитна крепост за астралците, зад която те ще се скрият, затова ще има да се оправяш с много трудности в своя път. Зависи, каква ще бъде твоята длъжност.

Това го казваме, заради ония състояния в които ще попадаш често пъти. Но желанието на Духа е да имаш светлината, силата и влиянието на слънцата, за да бъдеш във връзка с менталния гений, защото на теб се проповядва братство и свобода. Ти вече не ще бъдеш прицелна точка на астралците. Казваме това, не да те плашим, не да лееш горещи сълзи и да късаш струните на твоята душа, но защото огъня в астралния свят гори.

Нахвърляме ти мисли от такъв характер, като искаме да събудим някои заспали чувства, усети в твоята психика да бъдат по чутки, по отзивчиви, до като дадеш пълня възможност на твоята душа да ти разкрие истината за света. Ти се стремиш, имаш желанието да постигнеш някакъв идеал или непостигнати мечти. Обсебен от астралци, често получаваш вдъхновение, свръхнастроение и се чувстваш силен индивид и приписваш това състояние на божественото влияние. Но всички мисли, продиктувани от индивидуалния ум и от желанията продиктувани от индивидуалното сърце и всяка проява. продиктувана от индивидуалната воля - това е капитал на астралните същества. Не се измамвай. Стига вече измами, защото измамите донасят съкрушение на сърцето, упадък на Духа и тъга на душата. Тогава, какъв е пътя на Ученика? - Пътят ха ученика е колективния дух или науката на духа.

Някои от учениците ще попаднат в омагьосания кръг на астрала. Ние виждаме това. Но има ученици, които ще бъдат фокуси на новата светлина, а това ме радва. Днес светът ще даде една от гениалните жертви - жертва, която ще се запише в световната история като най-плачевна. Само че, не ще се намери такъв историк, който може да я опише тъй силно. Гори огънят и историкът ще бъде в огъня. И той е жертва на огъня. И тогава, как може той да напише историята за голямата жертва? Усилни събития предстоят за майката земя, затова бъди страж върху своята душа. Всички сили – умствени, сърдечни, волеви мобилизирай в своята вътрешна крепост, за да не ставаш отново жертва и позиция на астралците. Ученико, страшно е това състояние. Голяма буря е то! Но ще кажеш: защо божеството е тъй хладнокръвно, тъй безчувствено? Защо то позволява и търпи тази трагедия?

И повика Аврам своя син и го натовари със съчки и му каза: „сине мой, днес ще бъдеш жертвоприношение“. Аврам не се поколеба, не се съблазни, не пожали своя син. И дойде ангел Господен и сложи ръка върху Аврама и му каза: „Авраме, стига“. И така, Господ не е в бурите, не е в стихиите, не е и в световния катаклизъм, но той е във ВЕЛИКАТА ЖЕРТВА.

11 Декември 1932 год.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...