39. Жената-условие за творчество

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 39-то.

Жената - условие за творчество.

Ученико, Духът бодърства, а плътта е немощна. С бодърството на Духа, египетските мъдреци изграждаха големите пирамиди, но като стигнаха на върха на своите усилия и постижения, те рекоха да си починат и заспаха. Попаднаха под обаянието на своето лично аз, отнесоха се не тъй сериозно с огъня на Духа и той изгори скрижалите на мъдростта. Настанаха усилни времена. Кървавата стрела се заби в сърцето на великия Египет на мъдростта и изгасна свещеният пламък. Дойде разрушителният бяс и разграби съкровищницата.

Но, Ученико, добрите сили не закъсняха да създадат свещената Палестина - майката на великата любов. Падна тя пред лицето на този мъдрец - Египет и го помоли за съдействие. Но той бе глух и ням и не виждаше новата светлина. Разбити бяха вратите на светилището му, което съхраняваше скрижалите на мъдростта и знанието. Останаха само камъните - сфинксовете на мълчанието. Те мълчат от векове, защото Дух нямат. С течение на времето същата участ дойде и за Палестина. Ранено бе сърцето на Палестина и настъпиха страшните дни на разрушението. Така казва Духът: „чист и свят съм. Не се докосвай, за да не изгориш“. Нахвърляме тези мисли, Ученико, които ще ти спомнят за много грешки в миналото, за да се предпазиш в настоящето. Говорихме ти за мъжа, жената, слънцето, земята, Духа и душата. Това са теми, с които ще обогатяваш своя ум и своето сърце. Що е земята? Какво е нейното предназначение? Каква е целта? Какви са отношенията й към слънцето от което зависи? Какви са онези разумни сили, които съграждат и разрушават? Поставяме ти пак въпроса за жената и мъжа, да знаеш тяхната единствена цел в полето на живота. Що е жената? Кой е бил този адепт, който е можал да събере от бездната тия сложни елементи за съчетанието на това същество - жената? В кои папируси или трактати е написано за нейното битие от които можеше да се намери? Най после, каква е нейната история във вековете, каква е координацията на нейните психически сили, които определят нейния специфичен мир? Защо очите на жената са обърнати всецяло към нейния Дух? Тук живота не се срамува. Той коленичи пред нея, защото жената е първото същество, първия повик из пелените на живота и обятията на любовта. Когато мъжът - този сфинкс на мъдростта вида славата и красотата на тази богиня - жената, той упорито налагаше своята идеология върху пеещите струни на жената и като лъчезарна звезда се възвисяваше над нея. Гордостта му го заслепи и той остана да се справя с останките на Египет. Но звездата на жената величествено се издигаше над Палестиня. Нейните лъчи проникнаха по всички краища на земята. Сипеха се светлинните сенки върху този сфинкс - мъжа и той каза: елате вие рицари на духа, да пленим царицата на любовта. И така, при дългите борби на завоюване, в резултат имаме раждането на Великия богочовек - Христос.

Кой роди Христа? - Тази велико майка – жена, девицата на любовта. Тогава питам: къде беше мъжът? Той водеше ослицата за юздите, но в него проговори един глас, който му каза: ти, Египтянино, обърни очите си към живия пламък на любовта, към майката – жена, за да възстановиш свещената връзка между умът и сърцето. Възлюби, Египтянино, пламъка на сърцето, защото от него ще научиш за творчеството на жената. Не презирай, но възлюби. Смири своята гордост. Знаем, че ти си дошъл от царството на боговете, но трябва да потърсиш загубената душа.

Нахвърляме мисли за Египет и Палестиня, за девата и Христа; за ума и сърцето, за Божия син и загубената душа. Това са най-съществените въпроси, с които има да се справяш. Това са проблеми на окултните школи в миналото и сега. Докато не се разрешат тия проблеми, няма да настъпи бъдещата велика култура на Върховния Дух. Но, Духът действа. Той е обединителното звено. Той се грижи за живота на растенията, на животните, на минералите, но най-много, за човешката душа. Той отделя повече време за човека, защото е отломък от битието му. Затова Духът бодърства. При сегашните условия на живота, окултните школи имат за задача за внесат онази обединителна струя в живота.

Как действа духът върху психиката на човека? Вън ли е той от неговия мир или е в централната му клетка? Какво е схващането на душевната индивидуалност по отношение Духа? Най после, що е ум и сърце? Органи ли са те или някакви психични центрове, които имат ролята да префинирват психичните енергии като разума, любовта и дейността? Казано е сърце и ум. Всеки знае сърцето като орган. Знае ума като централа на дейността на мозъчните клетки, но повече от това какво са те? Функциите на сърцето знаеш, функциите на ума знаеш, но що са те в своя първичен замисъл, като светове в битието на човека? ТОВА СА ВЕЛИКИТЕ ФАКТОРИ, КОИТО СА СЪЗДАЛИ БЕЗСМЪРТНАТА ПРЕДСТАВА ЗА ВЕЧНОСТТА. НА ДУШАТА И КРАСОТАТА НА ДУХА.

Може би ти ще запиташ: толкова ли важен е въпросът за мъжа и жената? Ще зависи от правилното разрешение на въпроса. Тук умът трябва да се справи с нюансите на сърцето, за да имаш свободна мисъл, защото Духът изключва робството. Въпросът е, че мъжът се стреми да държи жената във вечно покорство, робство, а това е светотатство.

Нашето желание е нашите срещи да бъдат лъчезарни дни. И така ще имаме повече светлина и условия за развитието на специфичните качества, които чакат в глъбината на твоята душа своя Месия. В душевната съкровищница има големи богатства, големи заложби, защото, когато тя тръгна по пътя на великото пътешествие, взе със себе си и голямо богатство, с което и днес подхранва организмите на земята. Благодарение на човешката душа, на нейното богатство, върху земята има изобилен живот, светлина, топлина и виделина. Когато душата е отсъствала от земята, на нея е бивало хаос, бедствие; глад. Най свещеното и великото е този огън на душата, който пламти и вечно пресъздава. ДУША И ЗЕМЯ. Две сили с един произход, но с различни състояния . Душа та е богата земя, а земята е бедна душа. Схващай въпроса по-дълбоко. Душата е богата земя, а земята е бедна душа.

Не се спъвай от желанията и чувствата. Излез от техния мир и изкачи се по-високо на планината, по-горе в скинята на ума и от там започни своите разсъждения и прояви на мисълта. Освобождавай се от чувствата. Те са старата философия. Те са култура на израждане, на упадък. Като ученик на окултната школа, ти разрешавай математически, системно задачата за действието на светлината на Духа, за огъня на топлината и за трепета на мисълта. „Видял“ – за това говорят умът и сърцето, „действай“, защото светлината ти е дала всички условия за творчество и „живей”, защото огъня на топлината те люби, и топли.

Казваме ти това, като искаме да те предпазни от ония чувства и нисши желания, които се вплитат като октопод в твоите мисли. Имай мисълта си чиста.

Разгледахме жената като условие за творчество на Бога. Следующите срещи ще разгледаме и мъжа, тези два силни фактора в битието. Във вселената има само творчество. Но ще кажеш: защо трябва да се твори? Кое не е завършено у Бога, за да има нужда да се твори? И по този въпрос ще имаме случай да разискваме. Не е още дадено на човека да може да разкрива някои скрити неща. Но зърнал той веднъж, видял веднъж, той знае. Много скрити неща в природата може да открие, благодарение на неговия стремеж. Когато мъжът позна жената, той се осъзна като творец и с този първи лъч на съзнанието, с големи жертви той можа да проникни в света на свръхсъзнанието. Дотогава свръхсъзнанието беше недостъпно за човешкия разум. Сега ние ще слушаме, а ти събери силите на ума си, съсредоточи ги, подай ръцете си на Духа без страх и със смелост кажи истината. Знай; че в битието няма покой. И когато ти кажеш истината, ще усилиш светлината на своята звезда и под блясъка на звездата, ще действа твоя адепт. Адептът чака. Той изчаква време и времена. Кажеш ли истината, той се радва. Оскърбиш ли принципите на истината, той е скръбен. Той хлопа, чака пред прага. Възлюби този светъл гост, обикни го повече, за да имаш възможността да живееш в царството на адептите. Той е приготвил бяла дреха и ще те облече с нея.

Казано е: работи Бог шест дни и видя, че което той направи бе добро и каза Бог: „Елате да направим човека“. Кого повика Бог? Кой бяха неговите съветници, за да направи човека? И направи човека, но той беше тъжен. И като видя това Бог, неговите съветници потърсиха жената. И видя Бог, че не бе твърде добре. Събуди Бог човека и му рече:

- „Адаме, къде е жената? Къде е твоята сестра“?

- „Тя ме приспа и избяга. Ето аз съм гол“.

Така твърди древната легенда, древната мисъл, но така ли е по отношение Божественото съзнание? – Съзнание, което осъзнава само себе си?

Казва се, че взели ребро от Адама - мъжа и направили жената. Наистина, Бог повика жената из глъбините на мъжа, затова са една плът, една кост и една душа. Но когато Адам се почувства, че е ограбен, той проропта против Бога и дойде греха. Събуди се Адам, събуди се съзнанието и видя дисхармонията в света. Защо заспа Адам? Защо съзнанието не изведе жената по пътя на ума, а тя дойде по пътя на чувствата и желанията? Реброто представлява желанията и тази стълба на желанията доведе жената, която е пожелала да бъде обект, привлякла е материята и е индивидуализирала своята същност. Антагонизма, вековната борба между мъжа и жената, за която ти искаш да знаеш, се дължи на това, че когато мъжът спеше, жената присвои ония висши ценности, богатства, заключи ги в своето сърце и стана тяхна представителка. И събуди се мъжът, но вече беден, считайки се измамен й презря жената. Не е жената виновна. Жената съхрани, жената обедини, жената скри и запази ценностите на Духа, защото мъжът спеше. Жената запази принципите на любовта, защото у Бога нищо се не губи, а трябва да се пази. И видя мъжа жената богата, красива, прелестна, заби своята стрела, нарани сърцето на жената и падна тя ранена и до днес. Плака жената пред Господа и каза: „Защо ме повика? Защо ме потърси?“

Жената е душата - украсата на мъжа. Когато мъжът заспа, душата се излъчи и каза: „ще трябва да продължа делото на Бога“. Събужда се мъжа, но без душа. И много лесно се оправдава той: жената ме ограби. Ето аз съм сиромах.

Когато така ти говорим, да не помислиш; че искаме да подценяваме висшите принципи у мъжа, а да надценяваме качествата у жената? Коя беше онази главна причина, която повика жената? Тази причина беше мъжът. Най-великото в света е да бъдеш причина. Бъди причина, защото твоя Бог е причина. Мъжът представлява причинния свят, а жената менталното поле, където причините действат по права линия, за да се създаде адептът - мъдрецът. Какво същество е адептът? – Това е събудения човек, който е повикал своята душа. Чрез индивидуалната си мисъл е успял да влезе във връзка с мировата мисъл и е направил мост между сърцето-жената и ума-мъжа, между двата свята - причината и същността. Мъжът е причината, жената същността. Извън жената-същността, причината се изобличава.

И така, мъжът да потърси себе си в жената, а жената богато да надари мъжа заради неговите първични качества и сили - причините, които създадоха велика култура на мъдреца-адепт.

И казва Христос: „В царството Божие нито се женят, нито за мъж отиват. Там са подобни на ангели“. И наистина, чрез своята магическа сила, душата свързва мъжът и жената. И когато те са извън индивидуализирането, те са подобни на ангели, но щом са в индивидуалността, те са раздвоени. И тук е цялата борба между мъжът и жената. Събудиха се известни чувства у жената - да обсебва качествата на мъжа и да има предимство, по-голям дял в живота и настъпи раздвоението. Тук е грехът на жената, че се яви индивидуална личност, като поиска по своя специална мярка да създава културни ценности. И стана жената изразителка на много желания и чувства, които съблазниха азът на мъжа и той пожела тази прелест - жената. Но от где тия желалия и чувства? Те са сили, изхождащи от мъжа. И когато мъжът изправи своите погрешка по отношение на жената-душа, ще дойде Духът в него и ще се осъзнаят тия сили-желанията и чувствата и ще тръгнат по. пътя на ума - мировия ум, който е фокус на светлината. Сега жената е само желание за мъжа, което е най-престъпно в битието. Оттегли се Духът от мъжа й започна голямата борба между мъжа и жената. Но каква е онази дълбока вътрешна причина на промисъла, това си остена още тайна. скрита в храма на вековете. Тя си остава вековна мъдрост. Ако не беше такава, не щеше да се възвеличи величието на любовта, мъдростта, истината и добродетелта, които са сплели венеца на красотата.

Едно знай ученико, този венец на красотата е ореола на мъдреца. По него ще познаеш мъдреца.

Правото е в Бога. Той примирява тия два принципа - мъжът и жената. Той ги примирява, защото няма такива причини, за да ги държи във вечна борба. Но за Него е най важно, те вечно да се проявяват. Когато знаеш, че на Бога е най-мило вечното проявление, то нека и на теб да послужи същата мярка, за да имаш онзи възвишен стремеж към проява като истински мъже и жени, като мъдрец и адепт, като ангел и серафим, като бог и богиня.

Ето целта: вечно да се проявяваш. Нека това да залегне дълбоко в душата ти, че ти си вечно проявление, за да дойде истинската красота и издигне тия два принципа - мъжът и жената, духът и душата и тогава ще има смисъла на живота. Ще бъдеш красота и любов на света, ще просветне истината и няма да има мрак в света, защото ти си вечно проявление. Възлюби тази мисъл; за да престане в теб вечната борба на мъжа и жената, между Духа и душата.

25 Декември 1932 год.