Jump to content

Recommended Posts

РАЗМИШЛЕНИЕ 41-во.

Душа-вечност.

Мистериите в живота се разкриват само чрез закона на любовта, защото Божеството е поставило тази сила като свой представител между живота и себе си - един единствен закон на любовта, който е основа на живота. Що е любов? Дали тя е басня, традиция или някаква легенда? Единственото най-съществено състояние между Бога и душата, между живота и вечността, това е закона на любовта. Тека е писано в архивата на светлите души . Няма звезда, няма планета, няма слънце, които да не са под прякото действие на този закон. Следователно, така също и човешката душа е написан закон, а то значи, че е в известна дистанция от Божеството. Сами в себе си силите се унищожават. Само любовта в себе си не помни противоречие, но в действие със силите се явява известно противоречие. Пита са, какви са тия същности, които са в противодействие на тия колосални сили? Единствена та причина тук се явява собственият мир на човешката душа, която е в известна дистанция от Божеството. Има ли собствен мир? Да, защото душата представлява градина, огрявана от слънчевите лъчи и е под пряката действаща сила на Духа. Така тя се разцъфтява, завързва и дава свой плод, който се поднася като свята жертва в царството на светлите души. И ще слязат тия души в тази градина, за да внесат светеща енергия. По кой закон ще действат те? Не е ли единствения закон - любовта? Да, така готова душа та, като пъпка се разтваря за гостите от царството на светлите души. Ще дойдат те, ще я турят близо до своето сърце, за да почувства вечността на живота.

Говоря ти за човешката душа, за нейните отношения спрямо светлите души, защото човешката душа сама по себе си представлява една семка, богата с елементи на миров космичен живот, който е кристализиран в дъното на душата и варден в тази съкровищница за новия ден. Но така ли е с посещението на светлите сили? - Не. Когато светляха душа е в съприкосновение с човешката душа, всички сили в природата се разколебават, защото става едно велико съчетание под давлението на безсмъртния закон на любовта. Обект ли е човешката душа за светлите души? Не само обект, но и цел. А целта представлява всички стремежи към онова незнайно небитие, пред което знаещия дух благоговей. Той е застанал пред вратата на това небитие и иска да скъса завесата и намери загубеното във вечността. Загубено - загубено не съществува във вселената, защото вселената няма краища. Гдето има краища, има загубено. А как може вечната частица да се загуби? Мястото на вечността е навсякъде. Тя не помни нито състояние, нито време, нито пространство. Духът няма памет с която да държи тия понятия в себе си. Неговата памет е неограничена. Той е сам такъв. Застанал е той пред тази врата на небитието и казва: „Аз ли съм това или друг някой? Да, това съм аз, който разкривам душата. О, вечност! За нея аз изпитвам себе си, да я търся в небитие то. Тя и аз сме това. Но кое е това слънце, което е причинило тази сянка от моята същност, небитието? Има ли друга истина, освен, че аз съм това? Има ли друга мъдрост от тази, която съм аз? Има ли друга светлина, извън тази, която съм аз?“ - Да, има, тя е човешката душа. Ние ти разделяме живота на два полюса: Божеството - единия полюс и човешката душа - другия. Бог е едната страна, в която всичко е отразено, а човешката душа е другата страна, на която всичко се променя. Те са двата неразделни полюси, между които действат силите на вечността, на безсмъртието или онези сили, които са направили мост между човека и Бога. Но сега, важното е, кой полюс е човешката душа и кой, Божеството, коя страна на живота е Божеството и коя страна на творчеството е битието е човешката душа. Това са неизвестностите, които се разкриват чрез закона на любовта. Законът на любовта привлича душевните сили, а душевните сили възприемат енергиите от срещния им полюс. И казва човек: аз съм извън мен. Извън моето аз нищо не съществува. Има ли тогава друг полюс освен ти сам, ти единствения, който си един в природата като вечни сили, които творят битието и разширяват съзнанието на заспалите сили? Ако има противоречие, то е защото между човешката душа - полюс и полюса - Божеството, е прекъснато съобщението. Ще трябва да се надживеят много противоречия, за да се дойде до самата истина, че Бог и аз сме едно същество, вечно и неразделно, които имат връзката -любовта. БОГ ОТЕЦ, ДУХ СВЯТ И ЧОВЕШКАТА ДУША ИЛИ ЧОВЕКЪТ-ДУША.

Ще дойде сега мисълта, защото, мисълта на човека е като слънчев лъч, който се излъчва от неговата психика: Божеството се е изправило пред вечната тъма и е дигнало своята десница, за да скъса завесата и разбули реалността. Но логично ли с Бог да не знае, кой е онзи фактор, който е можел да укрие тази богиня на познанието - човешката душа? Че това е така, говорят и вековете, говори и настоящето, че Бог търси, вечно търси. Неговите очи не престават да горят, неговото сърце не престава да бие, а Духът му непрестанно пее песента на зазоряването. Така казва Бог: „Само с песента на зазоряването ще намеря човешката душа и то в самия себе си“. От тия разсъждения се вижда, че Бог се изучава, Бог се измерва, Бог е събудил съзнанието, за да се осъзнаят силите в себе си като фактори и че извън себе си, те не съществуват.

И така първата целувка на зазоряването бе дадена в оня ден, когато Божеството слезе от своята висота и дойде да обходи самия себе си и намери, че той не е познат, че той е голям, безкраен. И каза той на всички онези йерархии, през чиито царства мина той и започна симфонията на великото възлизане към централното съзнание - вечното битие. Но Бог не се спря само до висшите йерархии. В него бе идеята да слезе по долу, но срещна по пътя човешката душа и каза: „Ето края“. И влюби се Бог в нея и каза: „Няма край“. И потърси Бог извън човешката душа края, но той още не се е върнал, за да каже, че живота е краен.

И така, с идеята за края, човешката душа възприе идеята, че има край. Тук е трагедията на душата. Тя се плаши от края. Тя трепери от неизвестното, защото Бог мина през нея и замина в неизвестността. Тя се плаши, защото в нейния устои има край. Кой възпитава човешката душа с тази доктрина? Ще кажеш – дявола - този черен прокълнат дух, който е натруфил душата с черната си дреха. Не, ученико, за нарасналото съзнание, за чутката - будна душа, за свръхсилите на духа, няма дявол. Дяволът е само спомени от миналото. Тук е бездната, която е разтворена пред себесъзнанието и се е създало понятието дявол - сила противна на Бога. В желанието си, Божеството в човека да прояви себе си и изяви първичното, се е явила тази контрастна сила - дяволът.

Дяволът не е самостойна сила. Това са енергии, които се движат по противоположни пътища. Тези енергии са сили още непознати за съзнанието, и тук е изкуството на човешкия Дух - да хипнотизира тия сили и ги приведе в лабораторията на съзнанието. И цялата борба, и трагедия е там, че съзнателната душа търси себе си там, в неизвестното, в безкрайността. Тук е злото - дяволът. Не че това неизвестно е дявол, но в процеса на разкритието е трагедията. Когато тази борба се пренесе в разума, той предугажда важните моменти, в които божественото се изявява посредством закона на любовта. Няма да остане неизвестен в битието за човешкия дух, но не е лесно да се оперира със силите на вечността. Там е голямата мъчнотия - да осъзнае човек себе си като сила от Вечността, мощна, творческа, която съдържа началото и края в своята колективност. Голяма радост е за творческите сили, когато имат резултатите на човешкия Дух в големите борби, в които чрез смелостта извоюват своята независимост, която е плод на великата любов и трепет на красотата.

Свободен бъди, за да дойде чистотата. Чист бъди, за да дойде виделината. Светъл бъди, за да дойде славата. Силен бъди, за да бъдеш жрец, на вековете. Върви по пътя на посвещението за да познаеш себе си и да знаеш, че ти всичко знаеш, че Бог и ти сте едно. Непрестанно търси, защото Бог твой търси. Бъди светъл, защото Бог твой е свят. Бъди силен, защото Бог е слава. Върви по свещения път, за да стигнеш на време в светилището, гдето жрецът - Духът ще те благослови. Бъди десница на Духа, чрез който, той ще държи жезъла на висшата мъдрост. Върви по свещената пътека на светлината, защото там ще намериш необятността на душата си. Тя ще бъде мир, земя за вечността.

Тъй както поставяме понятията, да не се заблуждаваш, че Бог търси себе си, че той не знае себе си? Няма в Бога незнание, но Той създава световете заради своя копнеещ Дух, а тук става въпрос за Божия Дух - значи, нещо отделно от Бога. Позволихме си да те отведем в онзи мир, където се излива ТЪРСЕЩИЯ ВЕЧНО ДУХ. ТЪРСЯ - това е символична дума. Кой търси? Търси онзи, който е загубил. Но Бог загубил ли е? Не, Той е дал. Той дава и вечно ще дава. Но Бог търси. Какво търси Той? Който дава, той и взема. Това а по отношение на човешката душа. Тя взема и трябва да даде. Бог търси онова, което тя е загубила, защото нищо Божествено не ще се оскърби, оскверни. Що е скверност? Каква сила е скверността? - Сила, противодействаща на легалните сили, които произхождат от творческия Дух. Казваме легални, защото са снизходителни, благородни и творчески. Те прощават, дават своя гръб, за да се качи върху тях неизвестното. Но те вярват, че който е стъпил върху техния гръб, ще бъде разкрит в своята неизвестност, в своята тайност. ВСЯКА ПРОЯВА В ПРИРОДАТА Е ЕДНА ВИСША ИДЕЯ. Нещата първо се изживяват и след това изучават. Пеперудата е една идея, от която човешкия дух си спомня миналото.

И тъй, ученико, когато си съзерцател за силите, радвай се. Ти си на първото стъпало на съзерцание - виждане. Това значи да проблесне божественото съзнание у теб. А съзнанието дойде ли, трансформацията на силите започва правилно. Докато не дойдеш до състояние на съзерцание, ти ще продължаваш да мислиш, че Бог твори по каприз, че Бог се изявява, за да бленува човек. Имаш ли мярка за нещата тогава? Единствената мярка, това е пълното разцъфтяване на човешката душа. От това зависи творчеството на битието. Бъди мярка й ще бъдеш мярка единица, под строгите математически уравнения на Духа. Не е тъй мъчна и страшна Тази дилема за силите на Вечността, защото всичките условия съществуват в душата. И когато човек каже, че мечтае не само за нещата, но й за тяхното изявление, то подразбира онази хипноза, която е останала от ония моменти, когато Божеството е минало през човешката душа и от там за вечността. Не че това е хипноза, която спъва човешкия дух в неговата борба, но там е сложен първия камък, на който е стъпил човешкия Дух в своята самоувереност, че той може да трансформира силите, които са легнали в основата на неговото битие и са като правила, по които си изгражда храма - космичните сили, подхранващи съзнателната душа.

Почни от началото на душата, защото, тя е първата мярка в този необятен красив свят. По тази мярка е създадена и земята. Душата на земята си е послужила е нея. Тя е най-вярната мярка, донесена от битието на вечността. Сега, каква хилядна част представлява земята от душата? Това са сили от антиматематически произход, които са разкрити само от духа. Духът действа, защото всички условия са предвидени от неговия миров ум. За кого Духът действа? За кого Духът твори? Само мисъл форма ли е да създава Божеството? А ЩО Е БОГ? ЩО Е ДУХ? - БОГ ВИЖДА, А ДУХЪТ ТВОРИ.

Казахме, душата е отломък, силова клетка от Бога. И като такава, в своето проявление, ти имаш силата на любовта, силата на мъдростта, силата на истината, силата на правдата и добродетелта. Тия сили са живи, безсмъртни. Те съдържат дълбокия промисъл на първичното. Но ние те казахме, че между душата и Бога, като съединителна верига или мост, е закона на любовта. Душата ли е тя? Тя е непреривна, центробежна, светлинна сила, между човека и Бога. Дух ли е тя? - Да, защото е прямото отношение между човека и Бога, между Твореца и творчеството. Истина ли е Този закон? Когато за истината няма време и пространство, няма място и състояние. Любовта е неразделна същина от Духа и душата. Любовта като сила правилно трансформира стремежите между творението и Твореца. Когато душата проявява тия сили, е вложила от своите организми в техните проявления, а тя като централно светило, подържа огъня, който се проявява в творчество и определя разумните отношения във великия живот.

Да не се спъват тия определения, защото, истината, любовта, правдата, мъдростта и добродетелта, са сили проявени през човешката душа. В Бога не е така; но се казва, че Бог е любов, мъдрост, истина, правда, добродетел. То е само по отношение на душата, защото в царствения замък, в недрата на душата се съхранява венецът на красотата.

Когато душата е бременна, тя е чувствителна. Дори и нежните трепети от вън тя чувства. Така е сега и с теб. Ти си бременен с една велика идея, за която всеки ден тъгуваш - дали ще просветнат нейните сили. Но ние ти казваме; младенецът - идеята и света, това е безсмъртието. В тази идея се крие реалността на твоя живот. И когато възтържествува тази светлина в твоя ум, в твоя Дух, ти всичко ще знаеш, защото Духът ще ти каже. Гласът Божий ще проговори в твоята душа. Тя дева ще се нарече, защото е родила Бога на света, ЗАЩОТО Е СЪХРАНИЛА ТАЙНАТА НА ВЕЧНОСТТА.

22 Януари 1933 год.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...